№ 4385
гр. С., 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110168275 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 279408/15.12.2022 г.,
с която от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /..../ против И. Г. М., ЕГН: ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост,
за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със
задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, тъй като същото е
допустимо, относимо е към предмета на делото и е необходимо за правилното му
решаване.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото макар допустимо и относимо към предмета на делото, не е
необходимо за правилното му решаване.
Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено
трето-неучастващо в производството лице, а именно: Столична община -
дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, да представи по делото договор за
покупко-продажба на апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх.
Г, ет.2, е допустимо, относимо е към предмета на делото и необходимо за
1
правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №
49418/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.02.2023г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 188811/12.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. М., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 623,37 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
65, находящ се в гр. С., ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 131,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,34 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх. Г,
ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. Направено е искане
за присъждане на разноски. На 13.09.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 18.11.2022 г.
Исковата молба е подадена на 15.12.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „/.../“ ЕАД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
2
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа,
че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за
периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени
в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
623,37 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/.../“, бл. /.../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г.
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 131,29 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
22.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 11,34 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ
се в гр. С., ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019
г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.10.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
прави възражение, че дължимите вземания за главници и лихви за периода
01.05.2018 г. – 31.07.2019 г. са погасени по давност. Излага съображения, че
давността е започвала да тече с настъпването на изискуемостта на вземанията по
прогнозните месечни фактури, а не с изтичането на срока за заплащане на
крайната изравнителна фактура. Твърди да не е собственик или ползвател на
процесния имот, от което прави извод за липса на облигационни отношения с
ищцовата страна. Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца следвало
да се прилага Законът за защитата на потребителите /ЗЗП/, който имал предимство
пред ЗЕ, като в тази връзка сочи, че на основание чл. 62 от ЗЗП не дължал
заплащане на процесните суми, тъй като не е поръчвал доставка на топлинна
енергия. Оспорва претенциите на ищеца за възнаграждение за услугата дялово
разпределение при твърдения, че не било доказано основанието за неговата
дължимост, размерът му, падежът му и редът и начинът за заплащането му.
Ответникът счита, че не следва да дължи лихва за забава върху главницата за
3
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, тъй като не било доказано
да е изпаднал в забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения
между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството му на клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, както и изпадане на ответника в забава за заплащане на дължимите
главници за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата молба
документи.
ПРИЛАГА за послужване по делото ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по
депозитна сметка на СРС.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С., с адрес: гр. С., п.к. 1172, ж.к. „/.../”, бл.
22, вх. В, ет. 8, ап. 67, телефон 0899 702 927, специалност: Промишлена
топлотехника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо в
производството лице, а именно: Столична община - дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи
по делото заверен препис на договор за покупко-продажба на апартамент № 65,
находящ се в гр. С., ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх. Г, ет.2, в случай, че такъв се намира в
държане на дирекцията.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно
време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За
повече информация: Мариана Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
5
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и да представи
същото в законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6