Р Е Ш Е Н И Е
№755
гр. Русе, 19.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд , ХI - ти граждански състав в публично
заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3970 по
описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
В.А.А., А.В.А. и С.А.К. твърдят, че втория ищец е
собственик на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 912 кв.м.,
съставляващо парцел І-743, а сега – УПИ І-743 в квартал 35, по плана на гр.М.,
заедно с ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански
постройки. Правото на собственост върху имуществото придобил чрез сделка,
визирана в нотариален акт №200, том V, дело №1571/1995г. по описа на Русенски
нотариус, вписан с вх. рег.№1289/27.03.1995г., съгласно която закупил от В.А. и
С.К. – негови родители, описания имот, като продавачите запазили правото на
ползване докато са живи. Собствеността върху останалата ½ идеална част
от процесното имущество принадлежала на С.К., получена по наследство от А.К.А.,
б.ж. на гр. М., починал на 12.01.1977г. и В.С.А.,***, починала през 1979г.
До м.юли 2003г. С.А. ползвала имота, съобразно
уговореното в нотариалния акт. През м.август 2006г., след като ищцата напуснала
страната, в имота се настанила И.В.Т..
След извършена справка в Служба по вписванията ищците
установили, че с нотариален акт №184 от 20.03.2006г. по описа на нотариус Г. Г.,
И.Т. придобила собствеността върху 1/3 идеална част от дворното място и
½ идеална част от построените в него сгради, по силата на извършено в
нейна полза дарение от В.Д.М. (нейна майка).
С оглед разпоредбата на чл.226, ал.2 от ЗЗД, ищците
считат, че сделката е нищожна, тъй като дарителката не е собственик на дарения
имот. Поясняват, че В.Д.М. – майка на И.В.Т. и С.А.К., няма права върху имота,
тъй като бракът й с А. К.– с. на наследодателя А. А. е прекратен със смъртта на
първия, преди откриване на наследството, останало след смъртта на общия
наследодател, поради което не получавала дял от наследството.
През 2007г. В.М. се снабдила с констативен нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка №101/27.12.2007г. по описа на
нотариус Г. Г. за останалата част от имота – 2/3 идеални части от дворното
място и ½ идеална част от построените в него сгради. Ищците приемат, че
ответницата не би могла да придобие имота по давност, тъй като не го е владяла
повече от 10 години необезпокоявано и не е демонстрирала спрямо ищците
намерение за своене.
Ищците молят съда да постанови решение, с което:
Да прогласи нищожността на сключения между
ответниците на 20.03.2006г. договор за дарение, визиран в нотариален акт №50,
том ІІ, рег.№3444, дело №204/2006г. по описа на Г. Г. – нотариус с район на
действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната камара;
Под формата на възражение, в случай, че съдът не
уважи претенцията, молят съда да намали завещанието, изготвено на 17.07.1979г.
от В.С.А. в полза на В.Д.М., до размера на запазената част на С.А.К..
Да признае за установено, че В.Д.М. не е собственик
на 2/3 идеални части от дворното място и на ½ идеална част от сградите в
него;
Да отмени съставения в нейна полза констативен
нотариален акт №101 от 27.12.2007г. по описа на нотариус Г. Г.;
Да осъди И.В.Т. да предаде владението на имота на В.А.А.
и С.А..
Претендира направените по делото разноски.
В отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК
ответниците оспорват основателността на ищцовите претенции и обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Заявява, че не са ангажирани доказателства, от които
е видно, че процесното имущество е било собственост (в режим на СИО) на В.А. и С.
А., както и че А.А. е син на праводателите по нотариален акт №48 от
12.03.1978г.
Твърдят, че съгласно акт за нотариално завещание №34
от 17.07.1979г. В.М. е наследник на В.С.А. по завещание и като такава се
явявала универсален правоприемник. Във връзка с това считат за неоснователни
претенциите за прогласяване нищожността на договора за дарение от 20.03.2006г.,
като твърдят, че дарителката е собственик на дарения имот.
Заявяват, че В.Д.М. е собственик по давностно
владение и наследство на 2/3 идеални части от процесното УПИ І-743, заедно с
½ идеална част от построените в дворното място сгради, съгласно
нотариален акт №197, том 11, от 27.12.2007г. Считат, че нотариалният акт е
действителен, тъй като ответницата е владяла имуществото като единствен
собственик и владението и било трайно, несмущавано от претенции на трети лица,
непрекъснато във времето.
Ответниците оспорват действителността на нотариален
акт №200 от 27.03.1995г., като приемат, че С. Александрова и В.А. са се
разпоредили с права, които не притежават.
Съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
А.К.А., починал на 12.01.1977г., оставил за свои
наследници по закон: съпруга - В.С.А. (починала
през 1979г.); син – К.А.К (починал през 1951г., наследен от А. К. Ж. и М. К. А.); син - А. А. К. (починал през 1962г., наследен от С.А. А. – дъщеря и В.Д.М. – с..
В.Д.М. и В.С.Т. са сключили граждански брак на
04.08.1967г., от който имат едно дете - И.В.Т., родена на ***г. В акт за
женитба №960 е отбелязано, че бракът между В.М. и В. Т. е прекратен на
27.11.1971г. В.С.Т., починал на 08.07.2004г. оставил за свой наследник по закон
И.В.Т..
С.А.К. и В.А.А. са сключили граждански брак на
12.02.1978г., от който имат едно дете – А.В.А., роден на ***г. Със съдебно
решение №267/29.08.2002г., постановено по гражданско дело №Б-280/2002г.
Русенски районен съд, прекратил с развод бракът между страните.
През м.декември 1961г. А.К.А. се снабдил с нотариален
акт №83, том V, дело №2326/1961г. на Цвятко Миланов – нотариус при РРС, с който
е признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ 2300
кв.м., съставляващо парцел І-231, в квартал 73 по плана на с.М., заедно с
построените в него къща, зимниче, курник, при граници: З. З., П. К., А. И. ***.
От представения по делото нотариален акт нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №193, том VІІ, дело №2457/1961г. по
описа на Цвятко Миланов - нотариус при РРС се установява, че на 22.12.1961г. А.К.А.
се разпоредил с част от описаното имущество - продал на С. Р. А. празно дворно
място с площ 1100 кв.м., съставляващо парцел ХІV-231, в квартал 73 по плана на
с.М., при съседи: А.К.А., Атанас И. К., П. П. К. и улица, който имот
съставлявал разделена част от имота на продавача, посочен като парцел І-231 в
същия квартал.
На 12.03.1978г. М. К.А. и А. К. Ж. продали на С.А.К.
собствената си 1/3 идеална част от дворно място с площ 912 кв.м. и ¼
идеална част от жилищната сграда и стопанските постройки в него, съставляващо
урегулиран парцел І-263 в квартал 45 по плана на с.М. при съседи: А. К.и от две
страни – улици (нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот №48, том ІІІ, дело №1232/1978г. по описа на Цвятко Миланов -
нотариус при РРС).
Приложен е акт за нотариално завещание №34/1979г. на В.С.А.,
според което последната завещала на снаха си В.Д.Т. цялото си движимо и
недвижимо имущество от имота си в с.М., образуващ по плана на селото парцел
І-231 в кв.73 и цялото си движимо имущество, пари, ценности и вземания, които
ще се намерят в деня на нейната смърт.
Въз основа на договор, визиран в нотариален акт №200,
том V, дело №1571/1995г. по описа на Русенски нотариус, вписан с вх.
рег.№1289/27.03.1995г. А.В.А. придобил правото на собственост върху ½
идеална част от дворно място, цялото от 912 кв.м., съставляващо парцел І-743, а
сега – УПИ І-743 в квартал 35, по плана на гр.М., заедно с ½ идеална
част от построените в него жилищна сграда и стопански постройки.
Съгласно удостоверение изх.№017/23.02.2009г. по описа
на кметство – гр. М., УПИ І-743 в кв.35 по действащ регулационно застроителен
план, одобрен със заповед №128/23.04.1986г. е парцел І-263 в кв.45 по предходен
действащ план на гр. М., одобрен със заповед №1337/07.07.1964г. В документа се
сочи, че А.В.А., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от УПИ
І-743 в кв.35.
Съобразно договор, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №50, том ІІ, рег.№3444, дело №204/2006г. по описа на Г.
Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на
Нотариалната камара, В.Д.М. дарила на дъщеря си И.В.Т. 1/3 идеална част от дворно
място, съставляващо урегулиран поземлен имот І-743, в квартал 35 по плана на с.
М., целия с площ 918 кв.м., заедно с ½ идеална част от построените в
дворното място жилищна сграда и стопански постройки.
През 2007г. В.Д.М. е призната за собственик по
давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в гр. М.,
обл.Русе, ул.”Б.”№...: 2/3 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ
І-743, в кв.35 по действащия регулационен план на гр. М., цялото с площ 918 кв.м.
и ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански
постройки (нотариален акт за собственост на недвижим имот по
придобивна давност №197, том ХІ, рег.№18641, дело №1832/2007г. по описа на
Георги Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на
Нотариалната камара).
От ангажираните в хода на производството писмени
доказателства е видно, че от 24.06.2005г. С.А.К. е с постоянен и настоящ адрес ***
(в тази връзка са представени: наказателно
постановление от 01.07.2005г.; писмо №1-1716, 1-1717/03.12.2010г. по описа на
община Русе).
В периода 06.11.1996г. – 01.02.2002г. ответницата В.Д.М.
***, а след 01.02.2002г. – в гр. М., ул.”Б.”№......
Съгласно удостоверение №000279/11.02.2011г., в
периода 27.10.1997г. – 29.01.2001г. И.В.Т. ***, т.1, а след посочената дата – в
гр.Русе, ул.”Лисец”№3, вх.2, ет.6, ап.16.
С показанията на свидетелите се установяват
периодите, през които страните по делото са обитавали процесния имот.
Й.Х. Г. твърди, че през 2000г. – 2001г. В.Д.М. ***.
Живяла там около година – две, след което заминала за с.Ч., за да се грижи за
болната си майка. Оттогава не е обитавала процесния имот. В периода 2003г. –
2005г. в къщата се настанила С.К.. През 2005г. ищцата започнала работа в
гр.Русе, а през 2006г. заминала за Италия. Свидетелката заявява, че още преди
2000г. ищцата и съпругът й обработвали дворното място. В периода 2006г. –
2008г. Й. Генова била извън страната. Когато се върнала в гр. М. установила, че
в имота живее И.Т.. Впоследствие разбрала, че въз основа на показанията на Т. З.
и С. К. първата ответница се снабдила с нотариален акт.
С.Г. Е. заявява, че В.М. е живяла в имота до 2000г. –
2001г., след което се установила в с.Ч.. Впоследствие рядко посещавала къщата в
гр. М.. В периода 2001г. – 2005г. ищцата обработвала имота заедно със съпруга
си, а през 2005г. живяла и работела в гр. М.. След като С. К. напуснала града,
в къщата се настанила И.Т..
Д.Х.М. твърди, че в периода 1977г. – 1992г. В.М. и И.Т.
са обитавали държавно жилище в бивша административна сграда, находяща се в
гр.Русе, бул.”Тутракан”, близо до Дунав мост.
Свидетелите М.И.И. и И. Ц. С. твърдят, че от 2003г. В.М.
***, тъй като се грижи за болната си майка, която е „на легло”.
Според показанията на С.И.И., В.М. се установила в
имота през 50-те години, заедно с първия си съпруг и живяла там до 2000г. След
това, често посещавала майка си в съседно село, но се връщала да наглежда
къщата. Около 2000г. – 2001г. И.Т. се нанесла в процесния имот. Свидетелят
твърди, че ищцата престояла една година в къщата, след което напуснала гр. М..
Пояснява, че през 1957г. - 1958г. родителите на А. А. К. съборили „старата
къщичка”, построена в дворното място и изградили нова. В.М. помагала при
довършване на къщата, обработвала двора, грижела се за зеленчуковата градина.
Марияна Недева Тодорова твърди, че в периода 1986г. –
1991г. в имота, находящ се в гр. М., ул.”Б.”№... е живяла ответницата В.М..
През 2004г. дъщеря й И.Т. се нанесла в къщата. Заявява, че към настоящия момент
ответниците обитават процесното имущество, като В.М. често посещавала майка си
в с.Черешово.
Свидетелката Т. М. З. заявява, че В.М. ***, откакто
се е омъжила. В определени периоди отсъствала от града, тъй като се грижела за
родителите си. Твърди, че през последните 5 – 7 години ответниците живеят в
процесния имот и го поддържат. Ищцата живяла известно време в къщата, но
свидетелката не уточнява в кой период.
Установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени
искове по чл. 26,ал.2 от ЗЗД; чл.124 от ГПК – отрицателен установителен иск;
чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
По иска с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД:
Процесното имущество е придобито по давност от А.К.А.
през 1961г.
Предвид съвкупното тълкуване на фактите по делото и
липса на твърдения за противното, съдът приема за установено, че А.К.А. и В.С.А.
са сключили брак преди 1961г. Индиция за това е и обстоятелството, че от
по-ранен момент двамата са имали общи деца.
С влизане в сила на СК от 1968г. на основание чл.103
ЗПР правилата на кодекса, относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузи по
заварени бракове. Когато придобивната давност е започнала и изтекла по време на
брака, двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия
имот и той е станал имуществена общност. ВС приема, че дори когато единият от
съпрузите е започнал да владее имота като собствен, още преди сключването на
брака, а придобивната давност е изтекла по време на брака, имотът е СИО, тъй
като по смисъла на чл.13, ал.1 СК (отм.) от значение е моментът на придобиването. С оглед
изложеното съдът приема, че процесното имущество е придобито през 1961г. в
режим на СИО между А.К.А. и В.С.А.. В този смисъл са задължителните тълкувания
на разпоредбата на чл.13 от СК (отм.), дадени в т.2 от ТР №1/04.11.1998г. на ОСГК.
А.К.А., починал през 1977г., оставил за свои законни
наследници: съпруга - В.С.А. и синове – К.А.К и А. А. Костов. Оставеното след
неговата смърт наследство, следва да се дели по реда на действащия тогава
чл.14, ал.7 СК от 1968г. Частта на починалия съпруг в общото с преживялата
съпруга имущество се наследява при равни права от децата на двамата – К.А.К и А.
А. К., т.е. оставеното в наследство от А.К.А.
имущество – ½ идеална част от процесния имот се придобива при равни
права от синовете му – по ¼ идеална част.
Тъй като децата на наследодателя са починали преди
него, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН се заместват в наследяването по
закон от своите низходящи. Следователно А. К. Ж. и М. К. А. са придобили по 1/8
идеална част от процесното имущество, а ищцата С.А. А. – ¼ идеална част.
На 17.07.1979г. В.С.А. завещала на В.Д.Т. цялото си
недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателката съставлявало
½ идеална част от процесния имот (дворното
място и сградите в него). През 2006г. В.Д.Т.
дарила на дъщеря си 1/3 идеална част от дворното място и ½ идеална част
от построените в него сгради. Ищцовата страна аргументира нищожността на
дарствената сделка, приемайки, че дарителката не е придобила собствеността
върху имота, тъй като не е упражнила правата си, произтичащи от изготвеното в
нейна полза завещание в 5-годишния срок, който е изтекъл през 1984г. Съдът
намира за неоснователни наведените доводи. Чл.50 от ЗН, който предвиждаше
петгодишен срок за приемане на наследството е отменен със ЗИДЗН ДВ, бр.60 от
24.07.1992г. В ПР на § 9 ЗН е посочено, че отмяната на срока за приемане на
наследството се отнася за открити преди влизане в сила на този закон
наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност. Не
са ангажирани доказателства, от които е видно, че е направено възражение от
ищцата на правото на В.Д.М. да приеме наследството от В.С.А. в срока, преди
отмяната на чл.50 от ЗН. Не би могло да има правно значение възражение за
погасяване по давност на правото да се приеме наследство, открито до
27.07.1987г., ако то е направено след 27.07.1992г., когато влиза в сила ЗИДЗН
ДВ бр.60 от 1992г., с който чл.50 от ЗН е отменен. В този смисъл е ТР
№1/04.11.1998г. на ВКС. По изложените съображения съдът счита, че към
20.03.2006г. (датата, на която е сключен договора
за дарение) В.Д.М.
е била собственик на ½ идеална част от процесното имущество. Не са
налице предпоставките на чл.26, ал.2, вр.чл.226, ал.2 от ЗЗД, поради което
искът като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
В.А., А.А. и С.К. оспорват собствеността на В.Д.М. по
отношение 2/3 идеални части от дворното място и ½ идеална част от
построените в него сгради, придобити по давност.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищците да
предявят отрицателен установителен иск, тъй като ответникът, снабдявайки се с констативен
нотариален акт, претендира отричаното от ищците право на собственост върху
имуществото.
По същество, претенцията се явява основателна.
В производството ищецът не носи тежестта да докаже
пораждащите спорното право факти. Такава тежест е възложена на ответника, тъй
като той твърди, че е титуляр на оспореното право. Съгласно чл.79 от ЗС, за да
възникне право на собственост върху недвижим имот по давност, претендиращият
собственик следва да установи, че е владял имота непрекъснато за срок от 10
години. Съгласно чл.68 от ЗС владението, по своята същност е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя.
В настоящия случай В.Д.М. счита, че правото й на
собственост върху 2/3 идеални части от дворното място и ½ идеална част
от постройките е породено вследствие изтекла в нейна полза придобивна давност.
След като през 2006г. ответницата дарила на дъщеря си
И.Т. 1/3 идеална част от дворното място и ½ идеална част от сградите,
останала собственик на 1/6 идеална част от дворното място (1/2 идеална част придобита вследствие завещание – ½ идеална част,
дарени на втората ответница). Съсобственикът,
какъвто е В.М. е владелец само на собствените си идеални части и държател на
идеалните части на останалите съсобственици. За да се превърне във владелец на
целия имот и да придобие собствеността по силата на изтекла в негова полза
давност, той следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. да
доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че
отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си
субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в настоящото производство
не бе установено. Отделно от това следва да се отбележи, че свидетелите изнасят
противоречиви данни, относно времето, през което В.М. е обитавала имота, но
никой от тях не твърди, че през последните 10 години единствено ответницата е
владяла имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Не без
значение е и обстоятелството, че първата ответница е адресно регистрирана в гр.
М., ул.”България”№31 на 24.10.2001г., а ищцата – на 24.06.2005г.,
По изложените съображения съдът приема, че ответницата
не е придобила по давност 2/3 идеални части от процесното дворното място и
½ идеална част от постройките в него, поради което искът като
основателен следва да бъде уважен изцяло.
По отношение иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК:
Като последица от уважаване на иска по чл.124 от ГПК
е отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот по придобивна
давност №197, том ХІ, рег.№18641, дело №1832/2007г. по описа на Г. Г. –
нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната
камара. След като бе установено, че В.Д.М. не е собственик на 2/3 идеални части
от процесното дворно място и ½ идеална част от построените в него
сгради, с оглед разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК нотариалният акт следва да
се отмени.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Предявен е иск за защита право на собственост от лица,
които претендират права на собственост против лице, за които твърдят, че владее
без основание. Ревандикационният иск се
провежда успешно при кумулативна наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, обект на спорното материално право; вещта да се намира във владение или
държане на ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание. В
тежест на ищеца е да докаже наличие на първите два елемента от фактическия
състав на чл.108 от ЗС, а ответникът следва да установи основанието, на което
владее или държи вещта.
По изложените по-горе мотиви, съдът приема, че през
1977г., като наследник на А.К.А., С.А.К. е придобила собствеността върху
¼ идеална част от процесното имущество. На следващата година, Марин
Костов Атанасов и Атанаска К. Желязкова - наследници на К.А.К, продали на
ищцата (която
към този момент е била в брачно отношение с В.А. А.) 1/3
идеална част от дворното място и ¼ идеална част от постройките в него. Продавачите
са притежавали при равни права собствеността върху ¼ идеална част от
дворното място и ¼ идеална част от постройките. Сделката не е нищожна, в
какъвто смисъл е възражението на ответната страна, а не е породила транслативен
ефект по отношение на 1/12 идеална част от имуществото, с което са се
разпоредили праводателите. През 1995г. С.К. и В.А. прехвърлили на сина си А.В.А.
½ идеална част от дворното място и ½ идеална част от сградите в
него. По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесното имущество е
в съсобственост между: А.В.А., който притежава ½ идеална част от
дворното място и ½ идеална част от постройките; И.В.Т. – собственик на
1/3 идеална част от дворното място и ½ идеална част от постройките и В.Д.М.
– собственик на 1/6 идеална част от дворното място.
Тъй като не е налице първата материалноправна
предпоставка на чл.108 от ЗС, а именно В.А.А. и С.А.К. не са собственици на
процесното имущество, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение възражението за намаляване завещанието, изготвено на 17.07.1979г. от В.С.А. в полза на В.Д.М.,
до размера на запазената част на С.А.К.:
Намаляване на завещателно разпореждане до размера на
запазените части може да бъде направено чрез предявяване на иск с правно
основание чл.30 от ЗН. Наследник с право на запазена част може да иска
намаляване на завещанието и под формата на възражение, но само по предявен
срещу него иск, което в настоящото производство не е сторено. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението на ищците.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от предявените искове. С.К., А.А. и В.А. са направили разноски в размер на 1019,90
лева. Съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в
размер на 509,95 лева. На основание чл.78, ал.2 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени
да заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите. Такива те са направили в размер на 1056 лева,
а съразмерно с отхвърлената част от иска следва да им се присъдят разноски в размер
на 528 лева. По компенсация между двете вземания, ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответниците сумата 18,05 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от В.А.А., ЕГН **********; А.В.А., ЕГН ********** и С.А.К.,
ЕГН ********** против В.Д.М., ЕГН ********** и И.В.Т., ЕГН ********** иск за
прогласяване нищожността на сключения между ответниците на 20.03.2006г. договор
за дарение, визиран в нотариален акт №50, том ІІ, рег.№3444, дело №204/2006г.
по описа на Г. Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в
регистъра на Нотариалната камара.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищците В.А.А.,
ЕГН **********; А.В.А., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********, че В.Д.М., ЕГН
********** не е собственик на 2/3 идеални части от дворно място, съставляващо
УПИ І-743, в кв.35 по действащия регулационен план на гр. М., цялото с площ 918
кв.м. и ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански
постройки, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по
придобивна давност №197, том ХІ, рег.№18641, дело №1832/2007г. по описа на
Георги Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на
Нотариалната камара.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по придобивна давност №197, том
ХІ, рег.№18641, дело №1832/2007г. по описа на Г. Г. – нотариус с район на
действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от В.А.А., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН ********** против И.В.Т., ЕГН **********
осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС за предаване
владението на дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот І-743, в
квартал 35 по плана на с. М., целия с площ 918 кв.м., заедно с построените в
дворното място жилищна сграда и стопански постройки.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********; А.В.А., ЕГН ********** и С.А.К.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на В.Д.М., ЕГН ********** и И.В.Т., ЕГН **********
сумата 18,05 лева – разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: