Р Е
Ш Е Н
И Е № 21
18.05.2018
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на единадесети
април
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Д. М.
Членове:
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от Съдията М.
Търговско дело № 37 по описа за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК с обща цена 2 234 186.63евро.
Предявени са от „К. Т. Б.“ АД /н/ гр.С. против „Ф. ГТ“ АД гр.В..
Поддържа се в исковата молба, че банката ищец се е снабдила със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника по ч.гр.дело
№2704/2016г. по описа на ВРС въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която
длъжникът – ответник по делото е бил задължен да заплати на ищеца исковите
суми, дължими по договор за банков кредит от 03.11.2009г. и анексите към него,
както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г. Посочените в заповедта суми
са както следва: ПРОСРОЧНА главница за периода 26.01.2015г. до 15.11.2016г. – в
размер на 1 600 000евро; просрочени лихви – 164 549.83евро върху
редовна главница; просрочени лихви върху просрочена главница –
381 717.02евро; текущи лихви върху просрочена главница –
16 444.44евро; неустойка върху просрочена лихва – 61 700.39евро;
дължими такси – 3 500евро; разноски по кредита – 6 274.95евро, ведно
със законната лихва върху главницата от 15.11.2016г. до датата на окончателното
й изплащане и разноски за юрисконсултско възнаграждение 33 378.46лева.
От длъжника е постъпило възражение, поради което кредиторът в указания
му едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането.
В исковата молба подробно са изложени обстоятелствата, на които се
основава иска както по основния договор за кредит, първоначално в размер на
700 000евро, така и по сключените впоследствие 9 анекса към договора.
Според последния анекс от 20.01.2014г. е уговорен погасителен план с крайна
дата на издължаване на кредита 25.12.2015г. Посочва се, че между страните са
били уговорени всички задължения по плащане на кредита, както и наказателни
лихви и неустойки, в случай на
неизпълнение на задължението на кредитополучателя, по изплащане на договорените
вноски. Договорът е бил сключен между банката-ищец и „Ф.-Г“ ООД гр.В. в
качеството му на кредитополучател. На 16.04.2013г. между „КТБ“ /н/ и „Ф. ГТ“ АД
е бил сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф. ГТ“ АД
встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Ф. Г“ ООД и се задължава да
отговаря солидарно пред кредитора за цялото задължение на „Ф. Г“ ООД, а с анекс
от 20.01.2014г. към договора за встъпване в дълг поемателят се задължава да
отговаря за задължението на кредитополучателя съобразно настъпилите в него
изменения. Поддържа се, че банката е изпълнила изцяло задълженията си по
договора за кредит, като е предоставила уговорените парични средства в пълен
размер, но кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора,
направил е последното частично плащане на 31.05.2014г. и от 25.06.2014г. е
изпаднал в забава.
С решение от 10.10.2014г. по ТД №467/2013г. на ВОС е открито
производство по несъстоятелност срещу главния длъжник „Ф. Г“ ООД и с решение от
30.11.2015г. същият е обявен в несъстоятелност.
Ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.101 от ЗЗД при
встъпване в чуждо задължение първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят
към кредитора като солидарни длъжници, на което основание банката-кредитор е
подала заявление против встъпилия длъжник по реда на чл.417 от ГПК.
Поискано е да се постанови решение, с което се признае за установено по
отношение на ответника по делото, че банката-ищец има вземания към ответника
към 15.11.2016г. исковите суми, посочени по-горе.
Страните са разменили книжа съобразно разпоредбата на чл.372 и следв.
от ГПК, като в подадения от ответника отговор на исковата молба е направено
процесуално искане за прекратяване на производството по делото, тъй като в
производството по несъстоятелност банката е предявила вземанията си против
длъжника „Ф. Г“ ООД за посочените суми, което вземане е прието изцяло и
включено в списъка на предявените приети вземания. Позовава се на разпоредбата
на чл.126, ал.1 от ГПК. Поддържа, че искът е недопустим поради нередовна искова
молба, тъй като в исковата молба не се съдържа достатъчно информация за
дължимите суми. Направено е възражение относно активната легитимация на
банката, във връзка с осъщественото процесуално представителство на юрисконсулт
Василева, за която се поддържа, че няма редовно пълномощно. Поради това
обстоятелство и настоящият иск е недопустим, а заповедта за изпълнение следва
да бъде обезсилена.
Направено е възражение и по основателността на иска като се поддържа,
че същият е неоснователен, тъй като отпуснатите и усвоени суми по договора за
кредит са били изцяло изплатени от кредитополучателят „Ф. Г“ ООД. Оспорено е
съдържанието на представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от
счетоводните книги на банката.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която поддържа, че
направеното искане за прекратяване на делото е неоснователно, тъй като не е
налице идентичност със страните по ТД №467/2013г. на ВОС и настоящото
производство. Оспорват се твърденията за пълномощията на юрисконсулта В., като
ес поддържа, че в представеното пълномощно същата е имала пълномощия да подава
заявления и да представлява банката пред всички съдебни и други инстанции във
всички фази на процеса. Оспорват се и възраженията на ответника по
основателността на иска.
Окръжният съд, след като се запозна с обстоятелствата, изложени в
исковата молба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предявените искове са допустими, като съдът намира за неоснователни
възраженията, изложени в отговора на исковата молба от ответника за
прекратяване на производството по делото на основание чл.126 от ГПК и поради
нередовност на исковата молба.
В случая не са налице условията на чл.126 от ГПК, тъй като липсва
идентичност между страните по цитираното дело и по настоящия спор. По ТД №467/2013г.
на ВОС страна е „Ф. Г“ ООД, а по настоящото дело страна е „Ф. ГТ“ АД, поради
което следва да се приеме, че се касае за различни правни субекти. Неоснователно
е възражението и за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът е изложил в
подробности обстоятелствата, на които основава исковата си претенция.
Неоснователни са възраженията по производството за издаване на заповед
за изпълнение, предмет на ч.гр.дело №2704/2016г. по описа на ВРС. Същото дело е
приложено към настоящото производство и от него е видно, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено от „КТБ“ АД /н/ чрез пълномощника
В. П. В. – юрисконсулт. По делото е приложено пълномощно от законните
представители на банката, с което същите са упълномощили ю.к.В. да представлява
банката пред всички съдилища, арбитражи
и особени юрисдикции на РБ с право да извършва всички съдопроизводствени и
процесуални действия и във всички фази на процеса.
Неоснователно е възражението относно редовността на представеното по
делото извлечение от счетоводните книги на банката. В извлечението са посочени
всички съществени елементи от договора за банков кредит от 03.11.2009г., като
са посочени в подробности просрочените главница, лихви, неустойки, дължими
такси и други разноски към датата на подаване на заявлението 16.11.2016г.
Посочено е, че тези задължения се отнасят и до „Ф. ГТ“ АД, произтичащи от
договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г.
По делото РС-В. е уважил подаденото заявление и е издал заповед
№2224-РЗ/21.11.2016г., с което е разпоредил длъжникът „Ф. ГТ“ АД да заплати
на кредитора „КТБ“ АД /н/ всички суми,
посочени в заявлението, които са предмет на настоящото производство. В
заповедта съдът е посочил обстоятелствата, въз основа на които произтича
вземането на банката и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист по
заповедта.
Във връзка с направените възражения на ответника по същество на спора,
по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е
дало заключение за размера на дължимите суми по договора за банков кредит,
посочени в заповедта за изпълнение.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че договорът за банков кредит е сключен
между „КТБ“ АД /н/ и „Ф. Г“ ООД като кредитополучател, както и
обстоятелството, че „Ф. ГТ“ АД е сключил
договор с кредитодателя
„КТБ“ АД/н/ за встъпване в дълг, с който е встъпил като солидарен длъжник
в задължението на кредитополучателя и се е
задължил да отговаря солидарно с него пред кредитора. По делото са представени както
договора за банков кредит от 03.11.2009г., сключен между „КТБ“ АД/н/ и „Ф. Г“
ООД и девет включени анекси към същия,
както и договор за встъпване в дълг от 16.04.2013г., сключен между „КТБ“ АД/н/
и „Ф. ГТ“ АД и анекс към него. В последния договор е отбелязано, че задължението
на кредитополучателя „Ф. Г“ ООД към банката е главница в размер на 1 600 000евро.
В същия са изложени обстоятелствата, при
които е предоставен кредита и следва да
бъде погасяван, които са посочени и в договора за банков кредит. Към анекса,
сключен към договора за встъпване в дълг
са поети и условията по задължението, които са уговорени с анекс №9
между банката и кредитополучателя.
Във връзка с направеното възражение от ответника, че отпуснатия кредит
е изцяло погасен от кредитополучателя, е била поставена допълнителна задача на вещото лице, което дава
заключение, че при проверка в счетоводството на дружеството са отразени
направени вноски през 2012 – 2014г., но
в счетоводството няма отразяване тези вноски
по кои кредити са внесени за погасяване,
тъй като дружеството
е имало и
други банкови кредити към същата банка. Вещото лице
дава заключение, че до спиране на плащанията след 31.05.2014г., дружеството е
внесло по сметка на ищеца по кредита, предмет на настоящото производство сумата
547 091.29евро. в основното
заключение вещото лице посочва, че към
15.11.2016г. усвоеният размер по кредита е 1 600 000евро. И е
останала неиздължена главница към същата дата в размер на
1 600 000евро.
Дължимите просрочени лихви върху редовната главница за периода
25.06.2014г. до 28.12.2015г. е 164 549.83евро.
Дължимите просрочени договорни лихви върху просрочената главница от
26.01.2015г. до 25.10.2016г. са
381 717.02евро.
Дължимите текущи договорни лихви върху просрочената главница за периода
от 30.12.2009г. до 15.11.2016г. са 16 444.44евро.
Дължимата договорна неустойка върху просрочени лихви от 30.12.2009г. до
15.11.2016г. са 61 700.39евро.
Дължимата договорна такса по кредита към 03.11.2009г. като еднократно
платима, е в размер на 3 500евро, която не е била платена на банката.
Дължимите разноски по кредита към 15.11.2016г. са в левова
равностойност 6 274.95лв.
Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
33 378.46лева.
Съдът възприема заключенията на вещото лице , които са изготвени въз
основа на проверка в счетоводството на банката и на ответното дружество.
От така установените обстоятелства О.с. приема, че предявените искове
са основателни и доказани.
Безспорно се установява по делото, че ответното дружество е солидарно отговорен длъжник по силата на договор за встъпване в дълг към
задължението на Ф. Г“ ООД, като е поело всички задължения по договора за кредит
и сключените анекси към него. Основанието за солидарна отговорност е както
договора за встъпване в дълг, така и разпоредбата на чл.101 от ЗЗД , която дава
дефиниция за възникване по силата на закона на солидарната отговорност между
първоначалния длъжник и встъпилото в чуждо задължение лице.
Ищецът е представил доказателства по делото, от които се установява, че
ответното дружество дължи на банката сумите по издадената заповед за изпълнение, предмет на ч.гр.дело №2704/2016г. по описа на РС-В. поради което ще следва да се
признае за установено по отношение
на ответника „Ф. ГТ“ АД, ЕИК:., гр.В. че „К. Т. Б.“
АД/в несъстоятелност/ гр.С., ЕИК. има вземания от ответника към 15.11.2016г. общо в размер на
2 234 186.63евро, от които дължима просрочена главница в размер на 1 600 000евро.
от 26.01.2015 до 15.11.2016г.; дължими просрочени лихви върху редовната
главница за периода 25.06.2014г. до 28.12.2015г. е 164 549.83евро.; дължими
просрочени договорни лихви върху просрочената главница от 26.01.2015г. до
25.10.2016г. са 381 717.02евро.; дължими
текущи договорни лихви върху просрочената главница за периода от 25.10.2016г.
до 15.11.2016г. са 16 444.44евро.; дължима договорна неустойка върху
просрочени лихви от 30.12.2009г. до 15.11.2016г. са 61 700.39евро.; дължима
договорна такса по кредита към 03.11.2009г. като еднократно платима, в размер
на 3 500евро; дължими разноски по кредита към 15.11.2016г. са в левова
равностойност 6 274.95лв. и дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33 378.46лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.11.2016г. до
окончателното изплащане на същата.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата
държавна такса по предявените искове в размер на 174 787.57лв., както и на
ищеца разноски за вещо лице в размер на 300лв.
По изложените съображения О. с.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Ф. ГТ“ АД, ЕИК:.,
гр.В., ул.. че „К. Т. Б.“ АД/в несъстоятелност/ гр.С., ЕИК:. има вземания от
ответника към 15.11.2016г. общо в размер на 2 234 186.63евро, от
които дължима просрочена главница в размер на 1 600 000евро. от
26.01.2015 до 15.11.2016г.; дължими просрочени лихви върху редовната главница
за периода 25.06.2014г. до 28.12.2015г. е 164 549.83евро.; дължими просрочени
договорни лихви върху просрочената главница от 26.01.2015г. до
25.10.2016г. са 381 717.02евро.;
дължими текущи договорни лихви върху просрочената главница за периода от
25.10.2016г. до 15.11.2016г. са 16 444.44евро.; дължима договорна
неустойка върху просрочени лихви от 30.12.2009г. до 15.11.2016г. са
61 700.39евро.; дължима договорна такса по кредита към 03.11.2009г. като
еднократно платима, в размер на 3 500евро; дължими разноски по кредита към
15.11.2016г. са в левова равностойност 6 274.95лв. и дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 378.46лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
15.11.2016г. до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА „Ф. ГТ“ АД, ЕИК:., гр.В., ул.., да заплати на „К. Т.
Б.“ АД/в несъстоятелност/ гр.С., ЕИК:.. 300лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф. ГТ“ АД, ЕИК.., гр.В., ул.. да заплати в полза на
държавата държавна такса по предявените искове в размер на 174 787.57лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: