№ 46
гр. Плевен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500847 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1413/24.10.2024 г., постановено по гр. дело №6853/2023 г.,
по описа на РС-Плевен са отхвърлени предявените от К. З. П., против
"БАНКА ДСК" АД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 124 ал. 2 от ГПК
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да начисли и впише в
спестовната му книжка по детска спестовна сметка в лева ДСК „Бъдеще“
лихва от 20430.11 лв. за периода 01.01.2010г.- 15.12.2021г.; и да начисли и
впише в спестовната му книжка по детска спестовна сметка в евро ДСК
„Бъдеще“ сумата от 4 342.68 евро за периода 01.01.2013г.- 15.12.2021г., като
неоснователни.
Със същото е осъдил на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, К. З. П., да
заплати на "БАНКА ДСК" АД, сумата от 700.00лв., представляваща
направени разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от К. З. П., чрез адв.З. Т., срещу
постановеното решение от Районен съд – гр. Кнежа, в която се твърди, че
същото е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон.
1
Навежда доводи, че съдът неправилно и незаконосъобразно приема че
сключените два договора са рамкови договори по Закона за платежни услуги и
платежни системи. Счита, че не са налице изискванията на чл.60 т.1, буква „а"
и „б", т. 2, букви от „а" до „ж" вкл. от ЗПУПС и затова двата договора не са
рамкови а договори по чл. 22 и 63 от Закона за задълженията и договорите.
Изрежда предвидените в чл.60 от ЗПУПС изисквания за да бъдат двата детски
договори рамкови, като счита, че трябва да е изпълнена предварителната
информация за това.
Заявава, че от изложеното е видно че ответника не е представил по
делото доказателства че сключените два договора „Бъдеще" са рамкови
договори по ЗПУПС. Съдът също изобщо не е изложил мотиви на какво
правно основание приема че двата договора са рамкови? Поради това счита, че
постановеното решение от Пл. PC е незаконосъобразно и необосновано.
Заявява, че няма сключен рамков договор между него и ДСК - Плевен през
2007 и 2009 г.и чл. 62 ал. 9 от ЗПУПС с които се приема че чл. 1476 от Закона
за защита на потребителите относно изменения в общите условия не се
прилага по отношение на промени в рамковия договор, тъй като сключените
от него два договора са през 2007 и 2009 г. и в никакъв случаи не са рамкови, а
ЗПУПС е в СИЛА от 06.03.2018 г. и цитираният закон няма и не може да има
обратна сила.
Заявава, че сключените два договора „Бъдеще" от 2007г. от 2009 г. не са
рамкови договори по по чл. 59 от ЗПУПС, а са договори по чл. 8,9,10 от ЗЗД,
иска е с правно основание чл. 113 от ГПК и приложение намират
разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Съдът тълкува
разпоредбата на чл.62 ал. 9 от ЗПУПС в нарушение изискването на чл. 20 от
ЗЗД и фактически приема че цитираният закон има обратна сила за минало
време, което е недопустимо.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Районен съд - Плевен, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
"БАНКА ДСК" АД, в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Навежда доводи, че Законът за платежните услуги и
2
платежните системи, Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г. /отм./ въвежда два
режима на изпълнение на платежни операции - еднократни платежни
операции, по смисъла на чл. 36 ЗПУПС /отм./, които не са предмет на рамков
договор и платежни операции по платежни сметки, по смисъла на т.18 § 1 ДР
ЗПУПС /отм./, които се осъществяват при условията на рамков договор.
Платежните сметки от своя страна се водят на името на един или повече
ползватели на платежни услуги и се използват за изпълнението на платежни
операции. Същите се извършват въз основа на рамкови договори с доставчика
на платежни услуги. Счита, че от приетите по делото Общи условия за
откриване и водене на спестовни влогове на физически лица, ползваният от
жалбоподателят спестовен продукт е детска спестовна сметка „Бъдеще". За
разлика от неправилният влог по смисъла на чл. 421 ТЗ, спестовната сметка е
платежна сметка, която позволява чрез нея да се извършват платежни
операции по теглене и внасяне на парични суми. В тази връзка смята и
установеният в приетата пред първата инстанция съдебно - счетоводна
експертиза начин за начисляване на възнаградителната лихва върху сумите по
сметката, а именно ежедневно, на база на наличното по сметката салдо, като
ежедневно начислената лихва се капитализира веднъж годишно към салдото
по сметката. Поради това счита, че при влизане в сила на Законът за
платежните услуги и платежните системи, Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г.
/отм./., респ. и на Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, на основание §
6 ал.1 и ал.2 ПРЗ ЗПУПС заварените спестовни сметки са придобили
характера на платежни сметки, а изискуемата предварителна информация
посочена в чл. 41 ЗПУПС /отм./ е оповестена от него посредством промяна в
приложимите общи условия.
Заявява, че по реда на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС (отм.) са изменяни и
самите Общи Условия. Съгласно раздел X „Промени в Общи условия" от
приложените по делото „Общи условия за договори за откриване и
обслужване на спестовни влогове на физически лица и предоставяне на
платежни услуги по тях", Банката уведомява титулярите за предстоящи
промени в настоящите Общи Условия, Лихвения бюлетин и Тарифата на
Банката във връзка с предоставяне на платежни услуги в срок не по - малко от
два месеца от датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщения на
определени за това места в банковите салони, както и чрез публикуването на
3
промените в Интернет страницата на Банката.
Ето, защо приема, че при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е
определил, че страните са обвързани от рамков договор за предоставяне на
платежни услуги, а всички последващи промени в него, отнасящи се до
информация по чл. 41 ЗПУПС (отм)., вкл. и информацията по чл. 41 т.3
ЗПУПС, касаеща лихвените проценти и обменни курсове във връзка с
предоставянето на платежни услуги са били предоставени предварително на
клиентите на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст
и в достъпна форма на официалния език на държавата членка, в която се
предлага платежната услуга.
Намира за неоснователни и твърденията на въззивният жалбоподател, че
първоинстанционният съд е следвало да приложи правилото на чл.147б. (Нов
- ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) от ЗЗП, тъй като, нормата е с
материалноправен характер и същата няма обратно действие и не следва да се
прилага, спрямо заварените от нея правоотношения (арг. от § 91 ЗИЗ ЗПП
Обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.)
Сочи, че с § 3 ЗИД ЗПУПС /отм/, обнародван в бр. 59 на ДВ от
29.07.2016г., в чл. 43 от ЗПУПС се създава нова ал. 8, съгласно която:
„Разпоредбата на чл. 1476 от Закона за защита на потребителите относно
изменения в общите условия не се прилага по отношение на промени в
рамковия договор, извършени по реда и при условията на този член." Приема,
че нормата има тълкувателен характер и цели да ограничи приложното поле
на чл. 1476 ЗЗП, в хипотеза, като процесната, при която промените в рамковия
договор за платежни услуги се обявяват по реда на ЗПУПС. Видно от
мотивите, с които е предложена промяната в ЗПУПС, промените направени с
§3 ЗИД ЗПУПС целят хармонизиране на националното законодателство с
нормите на Директива 2014/92/ЕС. Законодателят е запазил посоченото
изключение, като същото е намерило място и в чл. 62 ал. 9 от актуалният
ЗПУПС Обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г.
Поради това моли решението да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени първоинстанционното
4
решение и да постанови друго, с което да уважи исковите претенции, като
основателни и доказани. Претендира направените разноски, съгласно списък
по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият въззиваемата "БАНКА ДСК" АД
чрез процесуалния представител – юрк. М. И. поддържа отговора и моли съда,
да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80
от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното:
Не се спори между страните и това е видно от представените писмени
доказателства, че нa 20.09.2007г. е сключен договор за детска спестовна
сметка в лева, и е разкрита сметка № 14534782, IBAN
BG96STSA93000014534782, BIC STSABGSF, с вид на сметката - ДСК
5
„Бъдеще“, с годишен лихвен процент 6.50%, с титуляр детето К. З. П., тогава
на навършени три години.
Също безспорно е, че на 22.10.2009г. е сключен договор за детска
спестовна сметка в евро, и е разкрита сметка № 17743916 с вид на сметката -
ДСС „Бъдеще“ като е договорена годишна лихва също в размер на 6.50% с
титуляр детето К. З. П., тогава на навършени пет години.
За сключените договори са издадени спестовни книжки.
Спорен е въпросът дължи ли въззиваемата банка заплащането на
исковите суми, които представляват лихва по двете сметки за периода
01.01.2010г.- 15.12.2021г. за първата от тях и за периода 01.01.2013г.-
15.12.2021г. за втората от тях?
За да отхвърли предявените искове РС-Плевен е приел, че банката е
доказала, както промяната на лихвения процент на процесния банков продукт,
по който ищецът има открити двата процесни влога, така и нейното обявяване
по законоустановения ред, поради което искането да начисли допълнително
лихви по двете спестовни сметки, се явяват неоснователни.
Тези крайни изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия
въззивен състав.
Както е видно с исковата молба се претендира заплащането на лихви
върху пари внесени в банкова сметка съответно за периода 01.01.2010г.-
15.12.2021г. за първата от тях и за периода 01.01.2013г.- 15.12.2021г. за втората
от тях. Самата искова молба е подадена на 05.12.2023г. С отговора си
ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД лихвите се погасяват с тригодишна
давност. При наличието на това възражение и предвид исковия период, следва
да се разглежда детайлно само периода, в който задължението не е погасено по
давност – времето от 05.12.2020г. до 15.12.2021г. и за двете сметки. За другата
част от периода, дори и съдът да приеме, че вземането съществува следва да
отхвърли иска, като погасен по давност, защото несъмнено такава е изтекла за
частите от исковия период – 01.01.2010г. – 05.12.2020г. за детска спестовна
сметка в лева и от 01.01.2013г. до 05.12.2020г. за детска спестовна сметка в
евро.
Независимо от това си разбиране съдът счита, че следва да развие
мотиви за предявения иск като цяло, доколкото счита, че в случая
6
приложимият материален закон е различен от този приет от РС-Плевен.
Ищецът се легитимира като кредитор с представянето на спестовни
книжки. Такива документи са издавани според изискванията на отменените
чл.42 ал.2 от Закон за банките и кредитното дело /отм. от 01.07.1997г./ и чл.48
ал.2 от Закон за банките /отм. от 01.01.2007г./, с приложимия и към настоящия
момент Закон за кредитните институции в сила от 01.01.2007г. Несъмнено
това е приложимия закон, тъй като и двата договора са сключени след
неговото приемане, съответно на 20.09.2007г. и 22.10.2009г.
По естеството си двата договора са за банков паричен влог, чието
законово определение е формирано в чл.421 от ТЗ, действащ още от 1991г. -
при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата
валута и размер, както и уговорената лихва. Специфичното в случая е, че
договорът е в полза на трето лице – малолетния тогава ищец К. П., което е
уредено в нормата на чл.425 от ТЗ, което не променя нито вида, нито
характера на договора, а именно предаване на банката на пари, срещу които тя
да заплаща договорената лихва. Наименованието „Детска спестовно сметка
„Бъдеще“ на търговския продукт на съответната банка също не променя
характеристиките на договора, който си остава договор за паричен банков
влог.
С приемането на Закона за кредитните институции не се определя
формата в която се сключва договор за банков паричен влог. Липсата на
законово изискване към формата на договора /същестуващо до 01.01.2007г./,
предоставя свобода на договаряне на страните, включително и при издаването
на документ, удостоверяващ неговото сключване. Няма пречка /въпреки че е
отпаднало изричното законово изискване/ договорът за паричен банков влог
да бъде сключен и за удостоверяването му да се издаде спестовна книжка.
Същественото обаче за приемане на пари на влог от страна на банката е
да са изпълнени изискванията на чл.57 ал.2 от ЗКИ: 1. лихвените проценти и
метода за изчисляване на лихвата; 2. периодите на лихвените плащания и
данни дали лихвеният процент е променлив и при какви условия; 3.
минималната сума, приемана на влог; 4. срока за предизвестие и последиците
при предсрочно теглене на влога; 5. приложимата система за гарантиране на
влоговете, включително размера, до който влоговете са гарантирани,
компетентния орган, който изплаща сумите по гарантираните влогове, и срока
7
за изплащането им.
В случая всички тези условия са спазени при сключването и на двата
договора. В представената от ищеца спестовна книжка е описано, че суми на
влог се приемат в неограничени размери и за неограничено време; титуляр на
влога е лицето, на чието име е открит, като малолетните се представляват от
законния представител; банката олихвява сумите по влоговете с лихвени
проценти, определени от УС на Банката и промените са задължителни за
страните, като лихвата се изчислява на база 360 лихводни за година и 30
лихводни за месец и се капитализира в края на годината или при закриване на
влога. Посочено изрично е и правилото на чл.422 ал.2 от ТЗ че при различия
между остатъците по влоговите сметки, водени от Банката и спестовните
книжки, за верни се считат данните по спистовните книжки, ако от
последното им олихвяване не са изтекли повече от три години.
Съществения факт в случая е, че в самата спестовна книжка, отразяваща
договора за паричен банков влог изрично страните са посочили, че банката
олихвява сумите по влоговете с лихвени проценти, определени от УС на
Банката и промените са задължителни за страните. Тази договорка е в пълен
унисон с изискването на чл.59 ал.2 от ЗКИ, тъй като условията по влога са
формулирани ясно и по разбираем за клиентите начин. От показанията на
свидетеля Г. Р. се установява, че уведомления за промените в лихвените
проценти се правят на сайта на банката и писмено се разпечатват на видно
място в банката, достъпно за всеки клиент. Посочи, че промените се поставят
папки, със съдържанието, което се намира и в сайта, и важат и за депозитни
продукти и за всички промени в лихвените проценти на кредити. Поради което
и съдът приема, че е спазено и изискването на чл.59 ал.1 от ЗКИ - Банката да
обявяви условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите
имат достъп.
При наличието на тази изрична клауза в представения договор за банков
паричен влог /спестовна книжка/ относно начина на олихвяване на влога и
определяне на лихвените проценти и при събраните данни, че тези условия са
били оповестени на всички клиенти по изискуемия от закона начин, то
несъмнено същите намират приложение при уреждане на отношенията между
страните по процесните влогове.
Видно е от приложените протоколи от заседания на УС на Банката, а
8
също и от уведомленията, че надлежно компетентния орган по договора е взел
решение за промяна на лихвените проценти, приемайки нови лихви, считано
от изрично посочени дати, като за тях са изготвяни надлежни обявления,
които са били предоставяни на клиентите в достъпни за тях помещение на
банката /според свидетелските показания/, вкл. са били на разположение на
ищеца, с което са изпълнени изискванията на чл.59 ал.1 и ал.2 от ЗКИ.
Видно е, от приложената спестовна книжка, че в същата редовно са
отразявани извършваните внасяния и тегления, както и начисляването на
лихва, като последното отразяване е от 07.09.2023г., т.е. три месеца преди
завеждане на иска, като е видно, че за 2020г. и за 2021г. е начислена лихва от
7.69лв., съответно удържан и данък по ЗДДФЛ.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че съобразно приетите от Банката изменения
/намаления/ на лихвения процент по тези влогове същата е следвало да
начисли за 2020г. 7.69лв. и за 2021г. – 7.69лв. за левовия влог и 1.86 евро за
2020г. и 2.09 евро за 2021г. по евровия влог или същият размер, който Банката
е начислила по двете сметки. Т.е. изплащането на лихвите е съобразено изцяло
с изменението на лихвения процент и е напълно точно с оглед остатъка към
депозита. За периода преди 05.12.2020г. вземанията са погасени по давност и
няма нужда да бъдат изследвани в детайли. Поради това и банката не дължи
заплащането на исковите суми, тъй като не може да се начислява
първоначално посочения в спестовната книжка лихвен процент, защото
същият е променен, съгласно договора и при спазване на законовите
изисквания.
В случая неправилно е позоваването на съда, а също и оплакването в
жалбата, че така представените договори, представляват рамкови такива по
смисъла на чл.59 от Закона за платежните услуги и платежните системи. С
този закон се регламентират съвсем различни отношения, свързани отново с
парични плащания, но те не регламентират банковите влогове, чиято изрична
уредба е посочена по-горе. Независимо, че има известно препокриване,
поради това че се открива сметка, че се внасят и теглят пари, двата вида
договори са съвсем различни. При платежните услуги няма възможност за
влагане на парични суми с цел получаване на лихва. При тях целта е да се
извършва разплащане през сметки между лица, без същите да имат характера
9
на влогове. Отделно от това първият ЗАКОН за платежните услуги и
платежните системи /отм. ДВ бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018г./ е
влязъл в сила на 01.11.2009г., а процесните два договора са сключени
съответно на 20.09.2007г. и 22.10.2009г., т.е. преди неговото влизане в сила.
Основен принцип в правото е, че законите нямат обратно действие и не могат
да уреждат отношения, които са възникнали преди влизането им в сила,
поради което и тази уредба, а също и последващата такава с новия Закон за
платежните услуги и платежните инструменти не намира приложение в
случая.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, като такива. Тъй
като решението на Плевенски районен съд е с този краен резултат то следва
да бъде потвърдено, но по изложените в настоящия съдебен акт мотиви.
При този изход на процеса на осн. чл.78 ал.3 от ГПК К. З. П. следва да
бъде осъден да заплати на "БАНКА ДСК" АД разноски по делото в размер
общо на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция
определено на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.23 ал.1 изр.2
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК решение №
1413/24.10.2024 г., постановено по гр. дело №6853/2023 г., по описа на РС-
Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК К. З. П., ЕГН **********
от гр. Плевен, ул. ***, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11