Решение по дело №496/2020 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 313, 15.09.2020г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На трети септември                                                        две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 496 по описа за 2020г. на РРС

 

           Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.     

           Депозирана е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Й.Т.И.,че дължи на ищеца сумата от 156.41лв.- главница, сумата 9.75лв.-договорна лихва от 25.04.19г. до 25.08.19г., сумата 15.27лв. обезщетение за забава от 25.04.19г. до 07.10.19г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.18г., както и разноските по заповедното и исковото производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1964/19г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №4122/16.10.19г. за горепосочените суми. С оглед направеното възражение по чл.414 ГПК, заповедният съд е дал указания на ищеца, че следва да предяви установителен иск  за установяване размера на вземането си.              

           Ищецът твърди, че на 17.09.2018г. с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № ********** за сумата 374,40лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 22,46лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит. Тази такса по молба на ответника се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Съгласно чл.7 т.2.1 от договора, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната и цена. В случая е преведена сума от  359 лв. видно от фактура № **********/17.09.2018 г. Ответникът е  декларирал, че е получил стоките посочени в чл.8 от Договора. Общото крайно задължение по Договора (чл.10) възлиза на 456,13 лв., която сума е разсрочена на 11 погасителни месечни- 10 вноски всяка в размер на 41,47 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 41,43 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28,74 %. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, а считано от 25.08.2019 г. договорът е падежирал. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (14.10.2019 г.), задължението на Й.Т.И. е било в размер на 165,88 лв. (156,41 лв. главница и 9,47 договорна лихва), отделно от това, съгласно чл.9 ал.4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 07.10.2019 г. е било в размер на 15,27 лв. Претендират и за разноски. Представя Договор за потребителски кредит № **********/17.09.18г.; фактура № ********** от 09.05.2018; заявление- декларация за установяване на договорни отношения- копие;застрахователно удостоверение- копие. Има искане за прилагане на ч.гр.д.

            Ответникът Й.Т.И., чрез попечителя си и адв.пълномощник оспорва исковете, като твърди, че закупеният мобилен телефон на стойност 359лв. не е у него. Същият от 27.03.2018г. е освидетелстван с експертно решение № 740 на МБАЛ „Св.Ив.Рилски-Разград"АД като водещата диагноза е- Умерена умствена изостаналост, водеща до значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. От 19.02.2018 г. до 26.02.2018г. ответникът е бил на лечение в ОП при МБАЛ-Разград, след което е заведено дело за поставяне под ограничено запрещение. С Решение №54/22.02.19г. ответникът е поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител от Органа на настойничество и попечителство при Община Разград е назначена сестра му Иванка Тодорова И.. Видно от ново решение на ТЕЛК за преосвидетелстване № 402/11.02.20г. няма промяна в психичното състояние на ответника. Същият е неграмотен и не може да пише, поради което поставя палеца си,видно от представения за справка нот.акт за замяна № 158, per. № 3337, дело 110/2019 г. на нотариус Н.С.

           Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения не е написано от ответника, тъй като същият е неграмотен и не може да пише. Изписването на името, датата и подписа също не са негови. По това време  ответникът е поддържал близки отношения с лицето А. В., от гр.Русе /с неизвестен адрес/, като е вероятно изписването и подписването по документите да са нейни, телефонът също е възможно да е у нея. Същото се отнася и за приложената към делото застрахователна полица на ЗК „Уника Живот" АД София.Попечителят не е давал съгласие при сключването на договора ,което го прави унищожаем.

             Пенсията на ответника е 125лв. и вероятно някой се е възползвал от състоянието му, като го е накарал да сключи този договор. Суми по изплащането на телефона не са правени от ответника. Ответницата оспорвам и подписа на потребител в Договора за кредит.

            Моли съда да назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да установи дали в периода на сключения договор същият е разбирал свойството и значението на постъпките си, както и да назначите и съдебно-графологическа експертиза, която да установи дали положените подписи по цялата кредитна преписка са на ответника.Моли да приложите гр. дело № 303/2018 г. по описа на  РОС. Претендира за разноски. Представя Експертно решение №740/27.03.2018г и Решение № 402/11.02.20г. на МБАЛ-Разград, Епикриза от отделение по психиатрия от 26.02.2018г., Нот. акт за замяна № 158, per. № 3337, дело 110/2019 г. на нотариус Н.Стоянова, Решение №54/22.02.2019г. на РОС по гр.д.№ 303/18г.

            Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка: От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1964/2019 г. по описа на РРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 156,41 лв., главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № **********, 9.47лв. договорна лихва за периода 25.04.19г.-25.08.19г., 15.27лв. лихва за забава от 25.04.19г. до 07.10.19г., ведно със законната лихва от 14.10.19г.     

           В срока по чл.414 от ГПК длъжникът, чрез попечителя си е подал възражение.

          Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество и ответникът са сключени следните договори: Договор за потребителски кредит № **********/17.09.18г. за сумата от 374.40лв. с краен срок 25.08.2019г. за закупуването на мобилен телефон, като крайната сума по договора кредитополучателят е следвало да върне на 11месечни вноски от по 41.47лв. В договора фигурира подпис за потребител и са изписани имената на ответника.

            С решение №54/22.02.2019г. по гр.д.№3030/18г. ответникът е бил поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител е назначена неговата сестра  И. Т. И.. С решение №0740 от 059/27.03.18г. ответникът е освидетелстван с диагноза умерена умствена изостаналост,значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, считано от 19.02.18г.

             По делото е назначена СПЕ, според заключението на която и оглед установеното психично заболяване на ответника, към датата на сключването на договора-17.09.18г. същият  не е могъл да разбере, че сключва договор за потребителски кредит и не е целял това. Степента на интелектуалния дефицит е стационарна величина за целия живот.

            По делото е назначена и графологическа експертиза, според която подписите в заявление-декларация, преддоговорна информация, застраховка и договор за потребителски кредит вероятно са изпълнени от ответника.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Ответникът въвежда възражения за неоснователност на иска, тъй като е бил психично болен и не е могъл да разбира свойството и значението на стореното, поради което договорът е унищожаем.

           Видно от представените по делото писмени доказателства и назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ответникът е бил поставен под ограничено запрещение след сключването на процесния договор, но е страдал от соченото психично заболяване и към него момент. Същият е имал поставена диагноза към м.февруари 2018г.-умерена умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Същият обаче, макар и дееспособен към 17.09.18г. не е могъл да разбера свойството на извършваното от него действие и не е целял постигането на такъв резултат. Степента на интелектуалния дефицит обаче е стационарна величина през целия живот на ответника.

           Възражението на ответника за унищожаемост на договора, съдът не споделя. Съгласно Решение №143/16.12.19г. по гр.д.№2729/18г. на ВКС, 3 г.о. унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие). Правото на иск по чл.31 ал.1 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност, която цапочва де тече от деня на сключване на договора, а правото на иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД не се погасява по давност.

           Констатираната от съда нищожност на договора, следва да бъде съобразена при постановяването на съдебното решение.

           Сключеният договор изначало не е породил правни последици, което води като резултат неоснователността исковата претенция спрямо ответника- потребител.

          Предвид на това следва да бъде уважена единствено претенцията на ответника за разноски.

          На основание чл.78 ал.6 ГПК, ищецът следва да поеме и сторените от съда, вместо ответника разноски.

           Водим от горното, съдът  

                                                       Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от юк.Мартин Недков установителен иск по чл.422 от ГПК   за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 156.41лв.- главница, сумата 9.75лв.-договорна лихва от 25.04.19г. до 25.08.19г., сумата 15.27лв. обезщетение за забава от 25.04.19г. до 07.10.19г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.18г  по договор за потребителски кредит № **********/17.09.18г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД да заплати на Й. Т. И. сумата от 50лв./петдесет лева/ съдебни разноски.

           ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД да заплати по сметка на РРС сумата от 400лв./четиристотин лева/ разноски за вещи лица.

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

           След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №1964/2019г. на РРС.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: