№ 226
гр. Враца, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба на осъдения В. П. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. защитника на осъдения заявява, че поддържа молбата му с изложените в
нея доводи, като развива и допълнителни такива. Счита, че са налице доказателства,
сочещи че са изпълнени изискванията на закона и желае доверителят му да бъде
освободен условно предсрочно.
Такова е становището и на осъденото лице.
Старши юрисконсулт Г. Х., упълномощена от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение от 29.06.2016 г., постановено по ЧНД № 920/2016
год. по описа на РС Монтана, по отношение на осъдения са били групирани
наказанията, наложени му по НОХД № 30176/2015 г. и по НОХД № 1490/2015 г. и
двете по описа на РС Монтана, при което му е било определено за изтърпяване на едно
общо наказание в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“. На
основание чл. 24 НК, така определеното общо наказание е било увеличено с шест
месеца, при което И. е следвало да изтърпи общо увеличено най-тежко наказание от
пет години „лишаване от свобода“.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 11.07.2017 год., като до момента
фактически е изтърпял 4 години 3 месеца и 9 дни. От предварителен арест му се зачита
1 ден , а от работа - 5 месеца и 11 дни или общо изтърпяното до момента наказание е в
размер на 4 години 8 месеца и 21 дни.
Остатъка към настоящия момент е 3 месеца и 9 дни.
При тези данни е видно, че И. фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка са отчетени средни стойности на риска
от рецидив - 52 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били
зоните отношение към правонарушението - трайно утвърдени криминални нагласи и
липса на мотивация за промяна на криминалното поведение; начин на живот и
обкръжение -интегриран в криминални среди, податлив на отрицателно влияние и е
склонен към рисково поведение; злоупотреба с алкохол - не приема вредата и
отрицателното въздействие от злоупотребата; умения за мислене - не разпознава
всичките си проблеми и не винаги решава по законосъобразен начин, не предвижда
всички възможни последствия.
С близки до дефицитните стойности се е очертал раздела „Настоящо
правонарушение“.
Рискът от вреди спрямо обществото е оценен като среден, а индикация за тези
2
стойности са характера на настоящото правонарушение и криминалното му минало -
многократно е осъждан за шофиране след употреба на алкохол и без свидетелство за
управление. Употребата на алкохол е рисков фактор и предпоставка за ПТП и
застрашаване на живота и здравето на всички участници в движението по пътищата.
Като цели в плана на присъдата са включени част от дефицитите, по които има
нужда от корекция - развиване на самокритичност, повишаване нивото на
образованост, приучаване към спазването на установените правила и ред. В условията
на контролирана среда и при направените последващи ревизии на оценката на риска от
рецидив се наблюдава устойчиво поддържани средни стойности.
Зоните с дефицитни стойности остават същите - „Отношение към
правонарушението“, „Злоупотреба с алкохол“ и „Умения за мислене“.
На 11.02.2021 г. л.св. И. е пренастанен повторно от Затвора Враца в ЗОЗТ
„Бойчиновци“, а при последната извършена на 09.09.2021 година ревизия на риска от
рецидив е констатирано понижаване на числовите стойности с три пункта - от 51 т. на
48 т. Настъпила е позитивна промяна е в зоната „Умения за мислене“ - Обмисля
действията си и преценява реално последствията от тях. Участва активно в
реализираните курсове и групови дейности. Успешно е приключил участието си в
следните курсове - клуб по интереси „Шахмат“ и образователна програма „Начална
компютърна грамотност“.
Полага доброволен труд, съгласно чл. 80 от ЗИНЗС и стриктно изпълнява
поставените му задачи. Към останалите лишени от свобода се отнася коректно, до
момента не е влизал в конфликтни отношения с никого. Поддържа контакти с близките
си и получава подкрепа от тях. В отношенията със служителите се стреми да спазва
добрия тон.
Инспектора СДВР обаче е категоричен, че осъденият макар да се старае да
спазва режимните ограничения, извършва дисциплинарни нарушения, за които има
наложени пет дисциплинарни наказания, последните две през 2021 год.
Награждаван е три пъти със „Заличаване или отмяна на наложено
дисциплинарно наказание“, касателно последните три наказания.
Според ИСДВР, въпреки, че като цяло в поведението на И. се наблюдават
положителни промени, то в същото време не са налице убедителни доказателства за
неговото поправяне и превъзпитание. Работата с него трябва да продължи в посока
формиране на нагласи към спазване на установените норми и осъзнаване на вредата
от злоупотребата с алкохол , тъй като рискът от вреди е среден за обществото след
освобождаването. Индикация за тези стойности са характера на настоящото
правонарушение и криминалното му минало - многократно е осъждан за шофиране
след употреба на алкохол и без свидетелство за управление. Употребата на алкохол е
рисков фактор и предпоставка за ПТП и застрашаване на живота и здравето на всички
3
участници в движението по пътищата. Шансовете за реинтеграция в обществото на
този етап са незадоволителни.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Кръстинов, но все още има дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и които все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Налице са трайно формирани криминални нагласи и практики. Нежеланието на
И. да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми,
неумението да не повтаря допуснатите грешки, а да си извади поука от тях, вземането
на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване
на ново правонарушение. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва
да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение.
Фактът, че е лицето е осъждано многократно и за различни престъпления,
включително и с наложени наказания "лишаване от свобода", с ефективно изтърпяване
4
показва, че липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Налице са дефицитни зони, свързани с начина му на мислене и отношението му
към настоящото правонарушение в които не са постигнати нужните промени. Именно
в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от
свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от
време, през който те са в затвора.
Така, в плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от
свобода да се работи в насока към преоценка на минало поведение и повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти, анализ на причините, довели до правонарушението, приучване към социално
приемливи модели на поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и
дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за
решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е запазил средните
си стойностите почти непроменени от началото на изпълнение на наказанието,
навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене, резониращ
със социално приемливи модели на поведение. В тази насока, съдебният състав
намира, че е необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на
наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си към
правонарушението.
Имайки предвид горното, настоящият състав на ВрОС не споделя становището
на защитата на осъдения, че с поведението си до момента, той е дал убедителни
доказателства за поправянето си.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че И. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
5
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на осъдения В. П. И., роден на *** в гр.
Монтана, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му увеличено общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 5 години, наложено
му с протоколно Определение от 29.06.2016 г., постановено по ЧНД № 920/2016 год.
по описа на РС Монтана, с остатък 3 месеца и 9 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6