РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ямбол, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101117 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., против „Вивус. БГ“
ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на „такса за разглеждане“ и „такса
удължаване“ на сключен между страните договор за кредит от *** год. и Анекси към
него, поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 год. между страните бил сключен
договор за кредит за сума в размер на 1200, 00 лв., при ГПР 49,70% и ГЛП 40.97 %.
Също така съгласно посочения договор за кредит ищцата следвало да заплати и
допълнителна услуга такса за разглеждане в размер на 247, 57 лв.
На *** г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срока към договора за кредит
от *** г. по силата на който, удължавала срока за връщане на кредита с 30 дни, за
което следвало да заплати сумата от 288 лв. Също така на *** г. ищцата сключила
Анекс за удължаване на срока към договора за кредит от *** г. по силата на който,
удължавала срока за връщане на кредита с 30 дни, за което следвало да заплати сумата
от 288 лв.
В тази връзка се твърди, че допълнителната услуга „такса за разглеждане“ и
„такса удължаване“ по договора за кредит от *** г. и Анексите от *** г. и от *** г.
били нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че били сключени
при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1, като се развиват
подробни съображения в тази насока.
Иска се приемане от съда, че клаузите в посочения договор за кредит и Анексите
към него, предвиждаща заплащането на „такса за разглеждане“ и „такса удължаване“
били нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че били сключена
при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.
1
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск
бил неоснователен, като се развиват подробни съображения.
Описва се начина на сключване на договора за кредит на ***г., чрез заявка онлайн
на интернет страницата, като ищцата била представила личните си данни, посочила е
размера на желания кредит, срока на кредита, наименованията на кредитния продукт и
условията при които желае да ползва кредита. Договора бил сключен при спазване на
условията ЗПФУР със средства за комуникация от разстояние, по електронен път.
Таксата за разглеждане била за бързо разглеждане на документи на кандидат-
кредитополучателя за срок от 15 мин., което ангажирало допълнителни финансов и
човешки ресурс. Съгласно допустимата възможност ищцата се била възползвала от
правото си и изрично била заявила получаването на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредите, за която била
начислена горепосочената такса. Услугата била предоставена изцяло и без забавяне,
веднага след постъпване на искането за отпускане на кредита в системата на
дружеството. Дължимата за тази допълнителна незадължителна услуга била посочена
както на етап преддоговорна информация ( обективирана в СЕФ), така и в
специалните условия на договора за кредит. Твърди се, че именно поради тази
изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично
заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата била
обвързана със заплащането й. Допълнителната услуга за бързо разглеждане не била
задължително условия за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на
кредитополучателя да получи кредит. Твърди се, че когато настъпила падежната дата
на кредита, кредитополучателя трябвало да погаси своето задължение, а когато нямала
такава възможност, съгласно т.13.1 ОУ, имала право да се възползва от допълнителна
незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита,
като в този случай се отсрочвало настъпването на падежната дата, респ. настъпване на
изискуемостта на цялото задължение. Твърди се, че удължаването на срока за връщане
на кредита била допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставяла по
изричното искане на кредитополучателя, като на посочените по- горе дати ищцата се
била възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като всички
параметри с изключение на падежа оставали непроменени и в сила. В тази връзка
изцяло се оспорва претенцията за прогласяване на нищожност на клаузи, уговорени в
договора за кредит от *** г. като неоснователна и недоказана. Неоснователно и
лишено от обективни аргументи било твърдението, че клаузи „бързо разглеждане“ и
„удължаване на срок“ били нищожни на основание чл.10а, ал.1 ЗПК, като се развиват
подробни съображения, че това били такси, които били допустими и напълно
отговаряли на посочената по- горе разпоредба. Също така неоснователни били и
доводите за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като се
развиват подробни съображения в тази насока. Неоснователни било твърдението в
исковата молба за нищожност на клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
вр. чл.19, ал.4 ЗПК, като се развиват подробни съображения в тази насока.
Срещу ищеца по първоначалния иск е предявен насрещен иск от страна на
ответното дружество, който на основание чл.211 ГПК е приет за съвместно
разглеждане. В същия се твърди, че ищеца по първоначалния иск има качеството на
длъжник спрямо ответното дружество, с оглед на това, че бил сключен реален и
формален договор за кредит, по силата на който кредитополучателя получил заемната
сума в общ размер на 1200 лв., като същия се задължил да я върне на падежа, заедно с
2
всички такси и лихви по договора.
С оглед на това се иска осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1200 лв. главница по договор за кредит, сумата от 40,
43 лв. договорна лихва, начислена за срока на договора от 25.08.2023 г. до 24.09.2023
г., сумата от 84, 63 лв. законна лихва за забава, начислена за периода от 23.11.2023 г. до
26.05.2024 г., в едно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
насрещния иск- 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, като
насрещния иск е оспорен изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
договори бил нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР- чл.11,
ал.1, т.10, вр. с чл.22 ЗПК. Твърди се, че договора за потребителски кредит бил изцяло
недействителен, като се дължала само главницата по кредита.
Иска се отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с
молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят
за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения, като
оспорват насрещния иск изцяло по изложени в отговора на исковата молба
съображения и молят за неговото отхвърляне, както и прави възражение за
прихващане на насрещни претенции.
Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като
не изпращат законен и процесуален представител, като с писмена молба поддържат
подадения отговор на исковата молба и искането си за отхвърляне на иска, като
поддържат предявения насрещен иск и молят за уважаването му, поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, като правят възражение за размера
на претендираното от ищеца адв. Възнаграждение, като молят същото да бъде
определено справедливо и пропроционално и изчислен без ДДС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са сключили договор за кредит № *** г., по силата на
който на ищцата е предоставена сумата в размер на 1200 лв. Потребителския кредит
бил отпуснат със срок за погасяване 30 дни, със стандартен лихвен процент в размер
на 40. 97% и лихвен процент за срока на кредита в размер на 40.99 %. Сумата на
лихвата за срока на договора била в размер на 40, 43 лв., като годишния процент на
разходите ( ГПР) бил в размер на 49.7 %. Също така в договора е предвидена такса за
бързо разглеждане в размер на 247, 57 лв., като общата дължима сума по кредита
възлизала на 1, 488 лв. Дата на получаване на кредита била на *** г., като датата на
връщане на кредита била на 24.09.2023 г.
От представените от ответника по първоначалния иск ОУ на договора за кредит
се установява, че в т.4.1 са посочени условията на такса за бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, като в т.13.1. са посочени условията на
3
срока за връщане на кредита. В двете точки е посочено, че услугите са
незадължителни, като се предоставят по искане на кредитополучателеля, като таксата
за бързо разглеждане била посочена в специалните условия на договора за кредит и
била включена в Тарифата на кредитора, налична на началната страница и не била
задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличавала
възможността на кредитополучателя да получи кредит, като таксата за удължаване на
срока за връщане на кредита се определяла съобразно Тарифата на кредитора.
Също така страните не спорят, че с Анекс за удължаване на срок от дата *** г.
към договор за кредит № *** г., срока за връщане на общата сума по кредита е
удължен до 24.10.2023 г., като са запазени всички други параметри, като в същия е
включен избран срок и такса за удължаване 30 дни: 288 лв.; като с Анекс за
удължаване на срок от дата *** г. към договор за кредит № *** г., срока за връщане на
общата сума по кредита е удължен до 23.11.2023 г., като са запазени всички други
параметри, като в същия е включен избран срок и такса за удължаване 30 дни: 288 лв.
Представено е и извлечение *** г. с получател Р. Г. П. изпратено от „Вивус. БГ“ ЕООД,
в което е посочено да заплати до 23.11.2023 г. по посочения по-горе договор за кредит
със срок 24.10.2023- 23.11.2023 г. главница в размер на 1200 лв., доп. Услуга в размер
на 247, 57 лв., лихва в размер на 40,43 лв. или общо сумата в размер на 1488, 00 лв.
От страна на ответното дружество са представени преддоговорна информация (
ЕСФ за предоставяне на информация на потребителски кредит); договор за кредит №
*** г., специални условия на договора за кредит, сключен между кредитора „Вивус.
БГ“ ЕООД и кредитополучателя Р. Г. П.; Общите условия ( ОУ) на договора за кредит;
декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП на Р. Г. П. и платежен документ за отпусната сума
в размер на 1200 лв.
От представената от ответното дружество приложение към молба, справка-
постъпили суми в общ размер на 576, 00 лв. от Р. Г. П. , осчетоводени като заплатени
по Анекси за удължаване срока на кредита.
В самия договор е предвидено, че същия включва специалните и общите условия,
като се уреждат всички отношения между Кредитора и Кредитополучателя, като
последния декларирал, че е получил подписани от Кредитора ОУ на договора за
кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи
неразделна част от този договор за кредит. В текста на договора е предвидено, че ГПР
не включва разходи,които кредитополучателят може да направи при неизпълнение на
договорните си задължения, вкл. такси за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане. В представените ОУ на
договора за кредит, се съдържат основните понятия като ГПР, допълнителна сума,
искане за отпускане на кредит и др. В същите е посочено, че такса за бързо
разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна
4
услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за
кредит в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път и др. Таксата
може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит при срокове и
условия , посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. В ОУ е посочено, че
кредитополучателя има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита,
което е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по иска не
кредитополучателя, съобразно Тарифата на кредитора. Последния имал право ,
съобразно индивидуалната кредитна оценка на кредитополучателя, да откаже
предоставянето на заявената услуга. В случай на получен превод на сума по отказана
услуга за удължаване, срока за връщане на кредита, кредиторът имал право да я ползва
за погасяване на задължението, съобразно реда по т.11.10.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване за
нищожни на „такса за разглеждане“ и „такса удължаване“ на сключен между страните
договор за кредит от 25.08.2023 год. и Анекси към него, поради противоречие с
добрите нрави и поради това,че са сключени при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК
и чл.143, ал.1 ЗЗП.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
25.08.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който
ответникът е предоставил кредит на ищеца в размер на 1200 лева, при определени-
ГПР в размер на 49.7%, стандартен лихвен процент от 40.97 %, лихвен процент за
срока на кредита от 40,99% , срок на договора от 30 дни, вкл. И такса за бързо
разглеждане на документите по кредита в размер на 247, 57 лева. По този начин общата
дължима сума по кредита възлиза в размер на 1488 лева, която е следвало да бъде
върната от ищеца на 24.09.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и
т.12 и, ал.2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според
нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10- и
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор
за кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, доколкото
в е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума,
дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такИ., съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите настоящи или бъдещи разходи по кредита за потребителя.
Според нормата на §1 т.1 ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
5
В случая спор по делото се повдига за това, че в ГПР по сключения между
страните договор за кредит, не е включена дължимата от ищеца такса за бързо
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит в размер от 247, 57 лева.
Така констатираното несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния
такъв се дължи на обстоятелството, че при изчисляването му от кредитора не е
включен разходът за заплащане на таксата за експресно разглеждане на искането на
кредитополучателя за отпускане на кредит. При това положение съдът приема, че е
нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, предвиждаща че годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита
икономическите интереси на потребителя, като по слабата страна в правоотношението,
при сключване на договор за потребителски кредит, както и да не бъде допуснато той
да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора.
Същевременно, според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Целта на посочената договорна клауза за
заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е именно
да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата по договора /т.нар. скрита възнаградителна лихва/. При сключване на
процесния договор за кредит безспорно е налице посочената хипотеза, тъй като е
уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е
взета предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв,
изразяващ общите разходи по кредита и определен съгласно чл.19, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното,
настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит е направен опит за заобикаляне императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите
по кредита. В този смисъл клаузата за бързо разглеждане на документите е уговорена в
противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата
следва да бъде прогласена за нищожна.
Съдът също така счита, че клаузата за удължаване на срока за връщане на
кредита, също е нищожна, като противоречаща на чл.10а ЗПК. Съгласно чл.143, ал.1
ЗПП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител е всяка клауза,
съдържаща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Нормата на чл.146, ал.1 ЗПП гласи, че неравноправните
клаузи в потребителски договори са нищожни, освен ако не са индивидуално
уговорени. В случая няма твърдения и доказателства за индивидуално уговаряне на
оспорената от ищцата клауза. Съдът намира, че принципът на добросъвестност е бил
нарушен, тъй като кредиторът е поставил изисквания към потребителя-длъжник да
заплаща допълнителна такса за удължаване срока на кредита. Действията, за които е
уговорено заплащане на допълнителна такса от длъжника е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не за предоставяне на допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал.1 ЗПК, следователно таксата е уговорена в разрез с императивната
6
разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. По този начин длъжникът на практика бИ.
задължен да заплаща допълнително суми за такси, каквито съобразно закона не са
дължими на кредитора, поради което същата и Анексите отнасящи се към нея следва
да бъдат прогласени за нищожни.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него по естеството
си представляват такси и поради накърняването на принципа на " добрите нрави " по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД , се достига до значителна неравностойност на насрещните
престации. Налице е заобикаляне на разпоредбата на ч„л.33, ал.1 ЗПК, тъй като
уговорените " такса бързо разглеждане " и " такса удължаване срока на връщане на
общо дължимата сума ", предвидени в договора за кредит, ОУ и анексите към
договора за кредит, са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗД. В случая такава
неравностойност е налице, тъй като сумата, която се предоставя по така уговорените
такси, представлява допълнителна сума, която е в размер повече от половината от
размера на общата сума по отпуснатия кредит - размера на отпуснатия кредит е в общ
размер на 1200,00 лева, а дължимите две такси са в общ размер на 823,57 лева. По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, и така уговорените
такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по
договора.
Също така, уговорените " такса бързо разглеждане " и " такса удължаване срока
на връщане на общо дължимата сума ", предвидени в договора за кредит, ОУ и
анексите към договора за кредит са нищожни и поради това, че се стига до нарушение
на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание
чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода
за заплащане на " такса бързо разглеждане " и " такса удължаване срока на връщане на
общо дължимата сума ", предвидени в договора за кредит, ОУ и анексите към
договора, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в същия е посочена само
общата сума, която потребителя дължи. Размерите на посочените в договора ГПР и
общо дължима сума, не съответстват на действителните такИ. изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил
кредита, след като в него се включат процесните две такси ще бъде в доста по - голям
размер. В конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по така
уговорените две такси е в общ размер на 535,57 лева и е трябвало да бъде включено в
ГПР. В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК, а
невключването му е единствено с цел да се избегнат ограниченията на 19, ал.4 ЗПК и
ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва
за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и
каква е общата стойност на кредита. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и е недопустимо под формата на " такса " кредиторът да начислява
други, дължими от потребителите суми, различни от лихвата (Решение №
345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., 2-ро т.о. ).
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата ( т.н. скрита
7
възнаградителна лихва ), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК.Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
кредит задължение за заплащане на процесните такси в размер на 535,57 лева е довело
до съществено оскъпяване на предоставения й кредит. Това задължение по естеството
си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка
обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият
не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за
кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която е императивна по своя характер е в
защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение,
при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая
обаче, предвиденото в договора за кредит допълнително плащане на възнаграждение
за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер
на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй
като в него липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 ЗПК, преди сключването на договора за
кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а
рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва. С
уговарянето на клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската
печалба и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по - слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе
на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на двете процесни клаузи, при които е сключен
договора за заем и анексите към него е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил предоставен на
ищцата с оглед нейната търговска или професионална дейност, в рамките на която да е
сключен процесния договор. Напротив, ищцата попада в приложното поле на § 13, т.1
ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността са уговорените две
процесни такси в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което
води до явна нееквИ.лентност на престациите, като се касае за договор, с размер на
действително ГПР по - висок от размера на законната лихва по просрочени
задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в действителния му размер, по
който договор потребителят е икономически по - слаб субект и не е могъл да влияе
върху съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено
8
за него. Свободата на договарянето съгласно чл.9 ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да
води до нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави. В
случая уговорката за заплащане на процесните такси в размер повече от половината от
размера на отпуснатия кредит, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване
на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения - независимо
дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
На основание чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и поради нарушаване на
изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съдът намира, че целия договор за договор за
потребителски кредит № ***/*** г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по него. С оглед на това правило в настоящия случай ищцата
ще дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1200,00 лева, но не и
договорна и наказателна лихва, както и други такси, предвидени в договора,
включително и процесните " такса бързо разглеждане " и " такса удължаване срока на
връщане на общо дължимата сума ".
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК:
От представената справка от самия ищец по насрещния иск ( лист 81 и 82 по
делото) се установи, че ищцата е направила вноски в общ размер на 576,00 лева
включващи заплащането на две " такси удължаване срока на връщане на общо
дължимата сума ". Установява се още, че други плащания за погасяване на главница,
договорна лихва, както и лихва за забава не са били направени от ищцата. С оглед
недействителността на договора за кредит в случая ищцата дължи единствено
главницата в размер на 1200,00 лева, поради което насрещния иск се явява
основателен само по отношение на тази сума, а за горницата над нея до пълния
предявен размер от 1325,06 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Основателно се явява и направеното искане от страна на ответника по насрещния
иск за прихващане на задълженията на основание чл.103, ал.1 ЗЗД.
Практиката приема, че фактическия състав на правото да се извърши
прихващане включва следните елементи - съществуването на две насрещни и
действителни вземания (задължения ), с предмет пари или еднородни и заместими
вещи, изискуемост и ликвидност на активното вземане. В настоящия случай ответника
по насрещния иск е направил искането за прихващане с писмено становище, налице са
две насрещни парични и изискуеми вземания, които следва да се погасят до размера на
по - малкото от тях. Както беше отбелязано ответника по насрещния иск дължи на
ищцовото дружество по насрещния иск по процесния кредит главница в размер на
1200,00 лева, и след като се приспадне платената по-горе сума в размер на 576,00 лв.,
насрещния иск следва да се уважи за сумата в размер на 624, 00 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, ответното дружество по първоначалния иск следва да се
осъди да заплати на ищцата сторените разноски за заплатена държавна такса в размер
на 50 лв., както и възнаграждение на адвоката , предоставил на ищцовата страна
9
безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на
страна на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от
насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл.78,
ал.1 и, ал.3,респ., ал.4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е
предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за
правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален
представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Мирослав В. М. за безплатно
оказаната на ищцата правна помощ и съдействие. По делото (на л.4) е приложен
сключен между адвоката и клиента - ищцата договор за правна защита и съдействие от
20.11.2023 г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е
посочено правното основание за това - нормата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. ( защита на
материално затруднено лице), както и нейния предмет - изготвяне на искова молба и
процесуално представителство на Р. Г. П. за предявения иск срещу " Вивус. БГ" ЕООД
за нищожност на „такса разглеждане“ и „такса удължаване на срок“ по договора за
кредит от 25.08.2023 г. В настоящия случай както посочи и по-горе съдът
нищожността на двете клаузи е установено и ще бъдат уважени изцяло, следователно е
установено правото на разноски по делото на страната - ищцата, което пък обуславя
извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален
представител-адвокат се следва заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение.
При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА
придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения,
установени в Наредба № 1/2004 г. обаче да бъде съобразено задължителното за
националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нарушава чл.101, § , ДФЕС и националният съд е
длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази
наредба задължителен характер. Решенията на СЕС са задължителни за националните
съдилища и действието им е ретроактивно, т.е. те се прилагат и за заварени договори,
като при определяне на адвокатското възнаграждение ЯРС следва да се съобрази с
него, с оглед задължителния му характер. След постановяване на посоченото решение
на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл.38, ал.2 ЗА,
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав, при съобразяване са посоченото решение на СЕС и
практиката на ВКС приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г., като същите са само ориентир, като
следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и
правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се
касае за предявени и разгледани искове за нищожност на клаузи от договор, сключен с
10
потребител и защита по насрещен осъдителен иск, като и двата иска са оценяеми.
Цената на първия иск е под 1 000лв., като цената на насрещния иск е над 1000 лв. и
същите формират материалния интерес за определяне адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата, което по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за
минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 400 лв., а по насрещнша иск
съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните адвокатски
възнаграждения е в размер на 488, 51 лв., но с оглед частичното му уважаване се
дължи сумата от 258, 50 лв.
В качеството си на процесуален представител на ищцата, адв. Михайлов е
изготвил и подал искова молба, в която подборно е навел основанията за нищожността
на оспорения договор, извършил е обоснована правна аргументация, навел е основание
и правни доводи и по насрещния осъдителен иск, посочил е съдебна практика на ВКС
и на СЕС по посочени дела, представил е писмени доказателства и е заявил
доказателствените си искания, поискал е електронен достъп до делото и е следил хода
на производството. В откритото съдебно заседание пред ЯРС, в което съдът е
извършил доклад на делото и е дал ход на устните състезания на страните,
пълномощникът адв. Михайлов не се е явил, но преди заседанието е подал писмена
молба, с която е направил всички изявления във връзка с процесуалните действия,
извършвани в първото по делото открито съдебно заседание, като в писмен вид е
изложил подробно съображенията си по съществото на спора, позовавайки се на
многобройна посочена съдебна практика на ВКС и на СЕС. Действително, делото не
се отличава с висока фактическа сложност, но не може да се приеме, че правната му
сложност не е завишена. За правната сложност не е определяща цената на исковете и
броя им, а доколкото се касае за преценка на неравноправни клаузи в договор с
потребител и неговата защита, за които и съдът е служебно задължен да извърши
проверка съгласно чл.7, ал.3 ГПК, не може да се счете, че се касае за казус, аналогичен
на често срещани казуси в съдебната практика. Воденето на такова дело изисква
предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на
ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в
съдебните решения - сложна, защото изисква познаване както на националното, така и
на европейското законодателство и прилагането му според особеностите на всеки
конкретен спор. Не може да не се отчете също, че адвокатът е квалифициран юрист и
изпълнява обществено значима дейност.
При така установената и посочена от съда фактическа и правна сложност, при
съобразяване броя на исковете и на положения от процесуалния представител на
ищцата труд за сезирането и осъществяване на процесуалното представителство пред
първата инстанция, настоящият състав намира, че по реда на чл.38, ал.2 ЗА на адв.
Михайлов следва да бъде определено възнаграждение в размер на 658, 50 лв. Тъй като
адв. Михайлов е регистриран по ДДС (приложил е удостоверение за регистрация по
ДДС), присъденото възнаграждение следва да е с начислен ДДС или в размер на
сумата 790, 20 лв. с ДДС. На съда е известно, че пред СЕС е образувано дело С-744/23
г., по което предстои произнасяне по преюдициалното запитване за дължимост на ДДС
върху присъждано адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, но
до поизнасяне на СЕС по делото, съдът възприема и споделя практиката на ВКС,
според която при присъждане по реда на чл.38, ал.2 ЗА на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в полза на адвокат, който е регистриран по ДДС,
дължимото възнаграждение включва ДДС.
С оглед частичното уважавяна на насрещния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК на
11
ищцовото дрлужество по насрещния иск се дължат разноски в размер на 94, 18 лв.
съразмерно на уважената част от иска при определено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150, 00 лева.
В предвид гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните "Вивус. БГ" ЕООД,
ЕИК: *** и Р. Г. П. , ЕГН: **********, че са нищожни поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона на основание чл.10а, вр. чл.19, ал.4, вр. чл.26, ал.1, пр.2
и 3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.146 ЗЗП, клаузите предвиждащи “заплащане на
такса за бързо разглеждане в размер на 247, 57 лева“ и „такса за удължаване срока за
връщане на кредита в размер на 288, 00 лв.“ уговорени в договор за кредит № *** г., в
ОУ на договора за кредит и Анекси за удължаване на срока от *** г. и от *** г. към
договора за кредит № *** г.
ОСЪЖДА Р. Г. П. , ЕГН: ********** да заплати на Вивус. БГ" ЕООД, ЕИК:
*** сума в размер на 624, 00 лв., представляваща дължима главница по договор за
кредит № *** г.,в едно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния
иск- 27.05.2024 г. до окончателното и изплащане, като иска над тази сума до
предявения такъв в размер на 1325,06 лв., отхвърля като неоснователен и поради
погасяването му чрез прихващане на основание чл.103 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на Р. Г. П. , ЕГН: ********** сумата от 50 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София да заплати на адвокат М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., бул. „*** , на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 790, 20 лв. с ДДС за
процесуално представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА Р. Г. П. , ЕГН: ********** да заплати на„ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ***
сумата от 94, 18 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12