Р
Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2021 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми май две хиляди двадесет и
първа година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня
Спасова
секретар:
Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 771/2020 г.
по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск Потребителна
кооперация ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Р., обл. Б., представлявано от М.И.П., с адрес за призовки и
съобщения: гр. Б., ***, против М.М.Х. с ЕГН **********
и М.Х.А. с ЕГН **********, чрез адв. Ж.А. ***.
Поддържа се, че ищцовата кооперация е
собственик на магазин КООП в с. Я., в който се продават хранителни и
нехранителни стоки, цигари и алкохолни напитки. Ответниците
са назначени на длъжност продавач консултант с трудов № 00000009 от 05.02.2016
г. за М.Х. и № 00000011 от 09.08.2016 г. за М.А.. Последната е отговорник на
обекта, за което е издадена Заповед № 3 от 12.08.2016 г. на председателя на
кооперацията. Като задължения на ответниците освен да
извършват продажби са и да приемат стоката, да отчитат ежедневно оборота, да
оформят документално приемането и продажбата на стоки, да издават касови
бележки и фактури, да изпълняват функции на МОЛ, вкл. да отговарят солидарно за
установените липси при извършени инвентаризации на търговския обект. Стоковите
наличности в обекта се водят с програмен продукт „Д.“ по разработка на фирма Е.
ООД.
При ревизиран период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. са
извършени проверки на наличностите на билетите на Национална лотария и
наличните стоки в търговския обект, като при проверката са установени липси на стоки
и билети и разлика между стойността на търсените количества по счетоводни данни
и тези в складовата програма на търговския обект. При извършения анализ за установяване
на произхода на разликата се установило, че материалноотговорните лица са
извършили многократно неправомерни промени на продажните цени, като са ги
занижавали значително, без за това да има протокол за промяна на цената,
утвърден от председателя на кооперацията. Данните в централния компютър се въвеждат
от двете ответници – оператор № 42 М.Х. и оператор №
46 М.А., като при сравняване на информацията за стойността на наличните стоки
между складовата програма от централния компютър с данни от счетоводството е
установена разлика, изразяваща се в липса по счетоводни данни в общ размер от
66 740, 95 лева, като нанесените по този начин вреди все са в вследствие
на занижаване на продажните цени. Съставен е акт за начет с вх. № 2 от 15.01.2020
г. във входящия дневник на ищцовата кооперация и в
ЦКС-гр. С. под № Р-6005 от 14.01.2020 г. Манипулациите на продажните цени са
започнали на 06.05.2017 г. и са преустановени на 28.07.2019 г., извършвани са
от двете ответници в часове, съвпадащи с работното им
време, като данните се установяват от справка „списък на събития“. Освен стоки
манипулации на цените са извършвани и на лотарийните билети, но двата ответници са внесли сумата от 23 000 лева – и пак не
като липса, а като стокооборот чрез манипулация на цените на билетите чрез
тяхното завишаване – прим. не 3 лева, а 1003 лева,
2003 лева и т.н.
Актът за начет е връчен, постъпили са възражения и след
разглеждане на възраженията със заключение от 07.02.2020 г. ревизиращият орган
е потвърдил констатациите за причинените вреди и предлага да бъде потърсена
пълна имуществена отговорност за посочените суми в акта за начет по чл.21 и следв. от ЗДФИ. Във връзка с това е подадено заявление по
чл.417 от ГПК и съответно е образувано гр.д. № 393/2020 г. на РС-Айтос, като с
оглед указанията на заповедния съд ищцовата
кооперация е предявила настоящия иск за установяване на вземането си за вреди в
размер на 60 294, 46 лева главница по акта за начет и лихва в размер на
10 479, 27 лева за периоди от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г. в размер на
8089, 01 лева и от 16.01.2020 г. до 05.06.2020 г. в размер на 2 378, 26
лева, ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на вземането.
Ангажират се писмени доказателства.
Постъпил е отговор в законоустановения
срок, като исковата претенция се оспорва като неоснователна. Поддържа се
нарушаване на процедурата по финансова ревизия – не е ясно лицето, подписало
заповедта за финансова ревизия № 209 от 02.12.2019 г., липсва предметен обхват
на финансовата инспекция, липсва отчетен период, не е спазаен
срока за извършване на инспекцията, не е изготвен доклад за извършената
финансова инспекция. Нарушена е процедурата по издаване на акта за начет, като
дори липсват констатации за противоправни действия и
бездействия на начетените лица, причини, нарушени законови разпоредби и
причинна връзка, лицата са привлечени към пълна имуществена отговорност както
за вреди, причинени умишлено, така и за вреди от липси, което е недопустимо.
Търси се солидарна отговорност, но такава е приложима само при съпричиняване на вреди от няколко лица под формата на
липси. Общо е формулирана и вредата, като не става ясно каква част от вредата е
от липса на стоки и каква част е липса на парични средства. Счита се, че актът
не отговаря на изискванията на чл.44, ал.1 от ППЗДФИ, описът на документи не е
подписан от финансов ревизор и изобщо поради неизпълнение на процедурата актът
не може да се ползва с формална доказателствена сила.
Инвентаризацията не е извършена в присъствие на начетените лица, които не са
били уведомени за проверката. Поддържа се също, че до този момент не са
извършвани инвентаризации, дори и при постъпване на работа от начетените лица,
както и са работили през годините и други служители, при което положение не е
ясно какви стоки са били налични при постъпване на работа на ответниците. Оспорва се, че двете ответници
са били МОЛ, като заповедта, с която М.Х.А. е била назначена за отговорник на
обекта даже не е била връчена на лицето. Цените на стоките са определяни устно
от МОЛ- председател на кооперацията, който лично е проверявал и приемал
дневните обороти от магазина. Не е проведено и общо събрание за търсене на
отговорност от виновните лица съгласно чл.15, ал.4, т.15 от ЗК. Правят се доказателствени искания.
От
събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА се установи
следното:
По ч.гр.д. № 393/2020 г. на РС-Айтос и последвалото го въззивно ч.гр.д. № 2439/2020 г. на ОС-Б. против двете ответници в качеството на длъжници
на ПК „Л.К.“ при условията на солидарност е издадена заповед № 181 от
22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК за сумата от 60 294, 46 лева - главница и 8 098, 01 лева -
законна лихва за забава периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на вземането и разноски до
размера на 1 376, 85 лева държавна такса и 3 864, 38 лева адвокатско
възнаграждение.
С определение № 260031 от 31.08.2020 г. и определение № 260056 от
14.09.2020 г. по ч.гр.д. № 393/2020 г. на РС-Айтос по повод постъпилите
възражения от ответниците на основание чл.415 от ГПК
са дадени указания за предявяване на установителен
иск и в съответствие с дадените указания в законоустановения
срок е постъпила исковата молба, по която е образувано настоящото исково
производство. Ето защо предявената искова претенция по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК се явява допустима за следните суми: 60 294,
46 лева - главница и 8 098, 01 лева - законна лихва за забава периода от
06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до
изплащане на вземането.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства – преписката
по заповед № 209 от 02.12.2019 г., с която е възложена тематична финансова
ревизия в ищцовата кооперация; акт за начет, ведно с
приложените към него таблици и справки; заключение на вещото лице Р.Д. по
назначената по искане на страните СЧЕ; както и гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите И.П.Д. – съставител на акта за начет и Х. Х. Х. – съпруг на М.М.Х., като от тези
доказателства преценени в съвкупност и поотделно се установява следното:
По делото е представена заповед № 209 от 02.12.2019 г. на
Централен кооперативен съюз, ГД „Финансов контрол“ гр. С., с която на основание
чл.63, ал.1 и 2 от ЗК е наредено на И.П.Д. – финансов ревизор към ГД „Финансов
контрол“ при ЦКС да извърши тематична финансова ревизия и състави акт за начет
в ПК „Л.К.“ с. Т. към РКС гр. Б.. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна, че финансовата ревизия не е надлежно възложена, тъй като
заповедта не е подписана от посоченото като председател лице проф.д.ик.н. П. С.. Действително заповедта е подписана със
запетая, като на л.59 от делото е
представено пълномощно от председателя на ЦКС Петър С., с което на основание
чл.60, ал.1 във вр. чл.9, ал.1 от Устава на ЦКС упълномощава
Е.З.С. в качеството на директор на Дирекция „Финансов контрол” да възлага на
финансовите ревизори от Дирекция „Финансов контрол” при ЦКС да извършват
финансови ревизии. Срокът за извършване
на проверката е посочен с печатен текст от 09.12.2019 г. до 23.12.2019 г., като
крайната дата е зачертана и е извършена поправка с химикал с подпис на
възлагащото проверката лице - 15.01.2020 г. От показанията на И.П.Д. става
ясно, че с оглед обема първоначално определеният срок се оказал недостатъчен за
извършване на ревизията, поради което в хода на самата ревизия се наложило
неговата промяна в посока удължаване. Тези показания обясняват поправката в
заповедта, като самата поправка не може да се приеме за съществена нередовност
до степен, че да опорочи проверката и резултатите от проверката, в каквото
насока е възражението на ответната страна. Видно е, че крайната дата съвпада с
датите по командировъчното на ревизора, издадено за времето от 09.12.2019 г. до
15.01.2020 г. – период, който безспорно обхваща извършването на възложената
ревизия предвид датата на завеждане на съставения в резултат на проверката акт
за начет в ЦКС – 15.01.2020 г. Ето защо и това възражение е неоснователно.
По делото е представен процесния акт за
начет, заведен в ПК „Л.К.“ с. Т., общ. Р., обл. Б., с
вх. № 2 от 15.01.2020 г. и заведен в ЦКС гр. С. вх. № Р-6005 от 14.01.2020 г.,
съставен от И.П.Д. – финансов ревизор км ГД „Финансов контрол“ при ЦКС, гр. С.,
срещу М.М.Х. и М.Х.А., и двете в качеството на
продавач-консултанти с място на работа – магазин КООП с. Я., общ. Р., обл. Б., при ПК „Л.К.“ с. Т. към РКС „Ч.“ гр. Б., за
проверения отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. Актът за начет е
подписан от съставителя, като е видно, че действително описа, обективиран в самия акт за начет, не е подписан отделно,
макар да е оставено място за подпис от съставителя под него. Съдът не намира,
че този пропуск е нередовност, доколкото актът за начет в цялост, ведно с описа като част от неговото съдържание, е
подписан от съставителя И.П.Д..
Няма спор, че в обекта са работили общо трима продавач –
консултанти – М.М.Х. с трудов договор № 9/05.02.2016
г., М.Х.А. с трудов договор № 11/09.08.2016 г. и Ш. Х. Х. с трудов договор
189/03.05.2018 г., като и тримата разполагат с индивидуални операторски номера
за въвеждане на данни в централния компютър, както следва: М.М.Х. – оператор № 42, М.Х.А. – оператор № 46 и Ш. Х. Х. –
оператор № 43. Трудовите договори на ответниците са
представени по делото, като няма спор, че трудовото правоотношение на М.Х.А. е
прекратено, считано от 25.11.2019 г. Представена по преписката към акта за
начет е декларация, с която двете ответници са
заявили, че Ш. Х. Х. няма достъп до централния компютър и не въвежда доставки
на стоки.
Констатирано е също така в акта за начет и чрез приетото по делото
заключение на вещото лице по ССЕ, че стоковите наличности в обекта се водят с програмен
продукт „Д.“, разработка на фирма „Е.“ ООД. Магазинът се управлява
централизирано, като в централния компютър се създават артикулите и се въвежда
продажна цена на стоките. На всяко материалноотговорно лице е даден операторски
номер, с който да въвежда данни в складовата програма на централния компютър.
Стоките постъпват в търговския обект, придружени със стокова разписка, когато
се отнася към периодични доставки или с фактура, предоставена от снабдителя на
кооперацията или фирмата доставчик. Постъпилите стоки се въвеждат по доставни и продажни цени в централния компютър от МОЛ и за
всяка доставка се издават стокови разписки по продажни цени, които се
разпечатват от складовата програма. Стоковите разписки се разпечатват в два
екземпляра, като първият остава за съхранение в търговския обект, а вторият се
подписва от приемащото материалноотговорно лице, прикрепя се към придружаващия
стоката документ и се предава в счетоводството на потребителната кооперация.
Продажната цена на всички постъпващи стоки се определя от председателя на
кооперацията и се въвежда в складовия софтуер „Д.“ в централния компютър от
материалноотговорното лице, получило стоката, със съответния операторски номер.
При разлика в продажната цена на новите получени стоки и наличните такива, с
въвеждането на новата продажна цена автоматично се променя цената и на
наличните стоки от същия артикул. Всяка преоценка и бракуване на налични стоки
се извършва единствено въз основа на протокол, утвърден от председателя на
кооперацията и се отразява както в складовата програма, така и в счетоводството
на кооперацията.
В магазина се продават смесени стоки – хранителни продукти,
напитки, козметика, вещи за лична употреба-сешоари и др., акцизни стоки –
алкохол, цигари, лотарийни билети. Отчитането на движението на лотарийните
билети се отразява по счетоводна сметка 491 „Доверители”, а отчитането на
движението на останалите стоки – по счетоводна сметка 304 – аналитична сметка
„Стоки в магазин с. Я.”.
Констатирани с акта за начет са три вида вреди – липса на парични
средства от неправомерно занижаване на цените на лотарийните билети в размер на
22 183, 46 лева за трите оператора /№№ 42, 43 и 46/; липса на стоки
съгласно извършена инвентаризация в размер на 880, 24 лева за трите оператора
/№№ 42, 43 и 46/; липса на парични средства от неправомерно занижаване на
цените на стоките в обекта в размер на 60 294, 46 лева общо за трите
оператора /№№ 42, 43 и 46/.
За първите два вида липси /липса на парични средства от
неправомерно занижаване на цените на лотарийните билети в размер на 22 183,
46 лева и липса на стоки съгласно извършена инвентаризация в размер на 880, 24
лева/ е прието от ревизора, че са възстановени със съответните суми, поради
което кооперацията няма претенции за тях, като на ответниците
М.М.Х. – оператор № 42 и М.Х.А. – оператор № 46
следва да бъде потърсена пълна имуществена отговорност само за установената
липса на парични средства в размер на 60 294, 46 лева, причинена от
неправомерно занижаване на цените на стоките, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 8 098, 01 лева към дата 15.01.2020 г. Като се е
позовал на декларация от двете ответници, че Ш. Х. Х.
– оператор № 43, няма достъп до централния компютър и не въвежда доставка на
стоки, ревизорът е достигнал до извод, че вредите за липси на парични средства,
причинени от неправомерно занижаване на цени на стоки следва да се търсят само
от ответниците М.М.Х. –
оператор № 42 и М.Х.А. – оператор № 46.
От М.Х.А. и М.М.Х. са постъпили
възражения срещу акта за начет, по които е изготвено заключение от финансовия
ревизор И.П.Д., с което е потвърдил констатациите за причинени вреди на ПК „Л.К.“
с. Т., общ. Р., обл. Б., приемайки че на двете ответници в качеството на продавач консултанти в магазин
„КООП“ в с. Я., общ. Р., обл. Б., следва да се
потърси пълна имуществена отговорност за липса на парични средства в размер на
60 294, 46 лева, причинени от манипулиране на продажните стоки на цените в
посока тяхното занижаване, ведно с лихвата до окончателното издължаване на
главницата. Посочено е, че с оглед доброволното възстановяване на останалите
липси кооперацията няма претенции към останалите суми, констатирани като вреди
от липса на стоки и парични средства, причинени от манипулиране на цените на
лотарийните билети. По отношение на липсата на стоки, установена при
инвентаризацията, отговорността на материалноотговорните лица е разпределена
както следва: М.А. – 348 лева, М.Х. – 348 и Ш. Х. – 184, 24 лева, като тези
суми са внесени от лицата доброволно по време на финансовата ревизия с РКО в
касата на ищцовата кооперация. По отношение на
липсата на парични средства, причинена от неправомерно занижаване на цените на
лотарийните билети в складовата програма в размер на 22 183, 46 лева, до
която достъп са имали само двете ответници, липсващата
сума от 22 183, 46 лева е възстановена, като сумата е внесена в касата на
кооперацията не като възстановяване на липси, а като отчетен оборот с промяна
на продажната цена на лотарийните билети в посока значително завишаване. Към
тези констатации отношение имат описаните в акта за начет извлечения от
складова програма за промяна на продажните цени на лотарийните билети в посока
занижаване и след това в посока завишаване и документите, касаещи проведената от
ищцовата кооперация инвентаризация в обекта, но тези
суми не са предмет на претенциите по настоящото дело.
Представени към акта за начет са писмени доказателства, описани по
опис към него, като релевантни към търсената
сума по делото са следните документи:
Като опис към акта за начет е описано извлечение от складова
програма за промяна на продажните цени на стоки от оператор № 42, съответно на л.87-195 по гр.д. № 2338/2020 г. на БОС е
представена рекапитулация на резултатите от извършената инвентаризация на стоките
в магазин КООП с. Я. на 31.10.2019 г. и нерегламентирано занижаване на
продажните цени на стоки в централен компютър на търговски обект магазин КООП
с. Я. от М.М.Х. – оператор № 42 за периода от
01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. Видно е, че нанесената вреда като липса на
парични средства от занижаване на цената на стоки при извършване на продажбата възлиза
на 32 466, 33 лева за посочения
период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. – л.194
от делото, получена като разлика между търсената сума от продажбите на
стоки за цени по документи и сумата от продажбата на стоките по занижени цени /
32 788, 34 лева – 322, 01 лева/, ведно със законната лихва от 4 209, 90 лева.
Като опис към акта за начет е описано извлечение от складова
програма за промяна на продажните цени на стоки от оператор № 46, съответно на л.200-280 по гр.д. № 2338/2020 г. на БОС
е представена рекапитулация на резултатите от извършената инвентаризация на
стоките в магазин КООП с. Я. на 31.10.2019 г. и нерегламентирано занижаване на
продажните цени на стоки в централен компютър на търговски обект магазин КООП
с. Я. от М.Х.А. – оператор № 46 за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г.
Видно е, че нанесената вреда като липса на парични средства от занижаване на
цената на стоки при извършване на продажбата възлиза на 27 003, 09 лева за посочения период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019
г. – л.200 от делото, получена като
разлика между търсената сума от продажбите на стоки за цени по документи и
сумата от продажбата на стоките по занижени цени / 27 467, 96 лева – 464,
86 лева/, ведно със законната лихва от 3 558,
62 лева.
По описа към акта за начет е описано извлечение от складова
програма за промяна на продажните цени на стоки от оператор № 43, съответно на л.196-198 по гр.д. № 2338/2020 г. на БОС
е представена рекапитулация на резултатите от извършената инвентаризация на
стоките в магазин КООП с. Я. на 31.10.2019 г. и нерегламентирано занижаване на
продажните цени на стоки в централен компютър на търговски обект магазин КООП
с. Я. от Ш. Х. Х. – оператор № 43 за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. Видно
е, че нанесената вреда като липса на парични средства от занижаване на цената
на стоките при извършване на продажбата възлиза на 825, 03 лева за посочения период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г.
– л.198 от делото, получена като
разлика между търсената сума от продажбите на стоки за цени по документи и
сумата от продажбата на стоките по занижени цени / 931, 13 лева – 112, 10
лева/, ведно със законната лихва от 78,
24 лева.
Вредите по трите представени извлечения от складовата програма за
промяна на продажните цени от стоки за оператори №№ 42, 43 и 46 се равнява на 60 294,
46 лева, колкото е сумата за вреди от неправомерното занижаване на цени на
стоки по акта за начет. В извлеченията от складовата програма стоките,
продадени на занижени цени, са описани по брой, вид, арт. номер и дата на
извършената продажба. Вписана е продажната цена на всяка от стоките по
документи, съответно търсената сума от извършените продажби на същите тези
стоки по цените по документи, като е видно, че те кореспондират помежду си,
както и реално получената сума от извършените продажби на стоките по занижените
цени и съответно резултативната величина от търсената сума от продажбата на
стоки по цените по документи и получената сума от реално извършените продажби
на същите тези стоки на занижени цени, означена в извлеченията като „нанесена
вреда-липса на парични средства“. Резултативната величина „нанесена вреда-липса
на парични средства“ е дадена поотделно за всяка от продадените стоки за
посочения в извлеченията период и общо за всички реално извършени продажби на
стоки на занижени цени за същия този период в обекта.
По делото е прието заключението на вещото лице Р.Д. по назначената
ССЕ, което потвърждава описания в акта за начет механизъм, по който работи
въведения в ищцовата кооперация програмен продукт „Д.“,
разработка на фирма „Е.“ ООД. Вещото лице е посочило, че в обекта се води
аналитично счетоводство, чрез въведена номенклатура за всяка стока, получена в
магазина, която се осъществява чрез ползвания програмен продукт. Получените
стоки се въвеждат /заприходяват/ веднъж по доставни цени на основание първичен счетоводен документ при
доставката и в отделна база данни по продажни цени за целите на търговската
дейност в обекта. Въведените стоки по продажни цени се изписват с ПОС терминала
при всяка продажба, което кореспондира с данните по обсъдените по-горе
извлечения от складова програма за промяна на продажните цени на стоки. Така
във всеки един момент от базата данни могат да се проверят наличностите,
съответно тяхната обща доставна и продажна стойност.
Вещото лице е констатирало, че установената липса на парична средства от
60 294, 46 лева по акта за начет произтича от несъответствието, изразяващо
се в разлика между цената на придобиване на стоките, тяхното заприходяване и продажната им цена в посока намаление. За
изследвания период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. са извършвани перманентни
продажби през различни дати, аналитично описани по видове стоки и суми,
установени като разлика от занижени продажни цени. В тази връзка към
заключението от вещото лице е представена аналитична справка за разликата в
цените от извършените продажби на стоки за процесния
период, от която е видно извършените продажби на стоки на намалени цени, датите
на извършените продажби и съответно разликата в цената за всяка от стоките,
предмет на извършените продажби, възлизаща общо за всички продадени стоки на
60 294, 58 лева. Данните по аналитична справка към заключението на вещото
лице кореспондират изцяло с обсъдените по-горе извлечения от складовата
програма за промяна на продажните цени на стоки, поради което съдът няма
основание да не кредитира заключението като пълно и обективно изготвено.
При
така установените фактически данни, исковата претенция се явява основателна.
В случая предвид
същността на документа по чл.417, т.8 от ГПК - акт за начет, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение, неговата основна цел е пред съда да
се провери истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените
вреди и да се установи съществува ли вземане в полза на ищцовата
ПК, представляващо обезщетение за вреди.
В Определение № 69/19.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5640/2014 г. на
ІІІ г.о. е посочено, че актът за начет, съставен от финансов инспектор по
определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени факти за
причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл.23 от
ЗДФИ и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на
тези лица /чл.43 от ППЗДФИ/ се ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за
начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване
на противното- чл.22, ал.5 от ЗДФИ.
По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответниците носят тежестта да установят чрез пълно обратно
доказване, че релевантните за отговорността им факти не са се осъществили по
начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в горния смисъл
доказателства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената
сила на акта за начет за неопровергана.
В това определение е посочено, че установената от законодателя презумптивна доказателствена сила
на фактическите констатации не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът
за начет да е редовен да съдържа реквизитите, посочени в чл.43, ал.2 от ППЗДФИ,
както и да е подкрепен с доказателства досежно
съдържащите се в него констатации /арг. чл.
22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/.
В Решение № 256 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1338/2012г., IV
г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че за да намери
приложение презумпцията по чл.22, ал.5 от ЗДФИ, че фактическите констатации в
акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, е необходимо
актът за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на
участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства,
докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да
са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение
на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за
начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде реализирана
отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже
пред съда констатациите по акта с други доказателствени
средства. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията
за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху
ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на
гражданската отговорност на ответниците.
За да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответниците следва да са налице условията за търсене на
пълна имуществена отговорност по чл.21 от ЗДФИ. Според тази норма за противоправно причинени вреди на организациите или лицата
по чл.4, т.1- 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са
пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят
пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено, или от
липси или е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
А когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. На основание
чл.63, ал.2 от ЗК този ред е приложим и по отношение на кооперациите, каквато
се явява ищцовата страна.
Двете ответници са назначени по трудов договор на
длъжността „продавач - консултант” в смесен магазин в с. Я., като и в двата
трудови договори е вписано, че са им връчени длъжностни характеристики, макар
такава да не е представена за М.М.Х.. От приложената длъжностна
характеристика за длъжността, която заемат, се установява, че са
им вменени задължения на материалноотговорни лица с отчетнически
функции, доколкото приемат стоките и ги въвеждат в търговската система за
управление на продажби, вкл. въвеждат продажната цена, участват в инвентаризации,
приемат парични средства. Доколкото няма спор по делото, че ответниците
отчитат ежедневно оборота на касовия апарат и приемат и отчитат парични суми,
свързани с работата, то безспорно същите следва да се приемат за
материалноотговорни лица с отчетническа функция, като съдът не приема
направените от ответниците възражения в тази връзка. Оспорването
от М.Х. Х. на връчването на заповед № 3 от 12.08.2016
г., с която е назначена за отговорник на обекта и липсата на подписана
длъжностна характеристика от М.М.Х. са обстоятелства
без значение относно характера на длъжността, която заемат двете ответници и не променят изводите на съда за това. Подписването
на длъжностната характеристика има удостоверително значение, но
когато лицата са запознати по друг начин и са приели да изпълняват трудовите
задължения по тази длъжност, за която се отнася длъжностната характеристика, те
носят отговорност, съобразно нея. Доказателство за фактическо запознаване с
характеристиките на заеманата длъжност са именно фактите, по които ответниците не спорят и дори изтъкват в своя защита в хода
на производство по делото - че са приемали стоките, въвеждали са данни с
идентификационен операторски код относно постъпването и цените на стоките,
отчитали са редовно паричните средства от постъпилите продажби. Следователно и
двете ответници са били наясно с произтичащите от
длъжността задължения и отговорности. Ето защо съдът намира, че ответниците са имали отчетнически функции и като такива
могат да носят имуществена отговорност.
В настоящият случай, безспорно се установява, че актът за начет е
връчен на ответниците, като следва да се отбележи, че
и двете са се възползвали от възможността да направят възражения по акта за
начет. В тази връзка не могат да бъдат възприети като основателни
възраженията, че не е спазена процедурата по връчване на акта за начет.
При запознаване със съдържанието на съставения акт за начет следва
да бъде отбелязано, че същия съдържа всички реквизити, посочени в чл.43, ал.2
от ППЗДФИ, а възраженията относно нередовността на процедурата по възлагане на
проверката на финансовия ревизор и нейния срок са обсъдени и съответно счетени
за неоснователни по вече изложените от съда по-горе мотиви.
Неоснователно е възражението, че актът за начет не отговарял на
изискванията относно съдържание, доколкото в него лицата били привлечени към
пълна имуществена отговорност за причинена вреда във двете й форми, предвидени
в закона – чл.21, ал.1, т.1 и т.2 – вреда, причинена умишлено и вреда от липси,
което било недопустимо. В тази връзка следва да се има предвид съдебната
практика, обективирана
в Решение № 69 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 516 по описа за 2011 г. на ВКС,
ГК, 4 отд., която приема, че
съдържанието на акта за начет е определено в чл.43, ал.2 от ППЗДФИ, като
няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл.21, ал.1 от ЗДФИ,
като съдът може и сам да квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца
или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения. В случая, от съдържанието на акта за начет, по който е образувано
делото, е ясно, че от ответниците се търси
обезщетение за причинени от тях имуществени вреди, изразяващи се в липса на
парични средства, дължаща се на неправомерно поведение на ответниците
- занижаване на цените на стоките при извършване на продажбите от ответниците в обекта, стопанисван от ищцовата
кооперация, без изискуемите документи за това. Следователно в акта за начет са
отразени фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи
възникването на имуществена отговорност, като тези констатации са подкрепени с
писмени доказателства, каквито са извлеченията от складовата програма за
проверявания период.
Не се възприема
възражението на ответната страна, че констатираните с акта за начет вреди не
подлежат на обезщетяване от начетените лица, тъй като съставляват пропуснати
ползи. Имуществената отговорност по ЗДФИ е специфична гражданска деликтна отговорност, която на основание чл.21, ал.1 от ЗДФИ се носи за противоправно причинени вреди на организациите и лицата по
чл.4 от същия закон, установени при финансова инспекция, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица и когато: вредата е
причинена умишлено или от липси или не при и по повод изпълнението на
служебните задължения. Отговорността се носи солидарно от причинилите я лица
– чл.21, ал.2 ЗДФИ. На основание
чл.63, ал.2 от ЗК този ред е приложим и по отношение на кооперациите, каквато
се явява ищцовата страна. В случая
констатираната вреда е пряка и непосредствена последица от неправомерно
извършените от ответниците продажба на стоки на
занижени цени, което обуславя ангажиране на пълна имуществена отговорност от
виновните лица, като съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
причинителя се презумира до нейното опровергаване, а
това не е сторено по делото. Факт е, че в счетоводството на кооперацията с
дневните финансови отчети са предавани по-малко парични средства от следващите
се съгласно продажната цена на всеки артикул, определена от счетоводните
документи при получаване на стоките, като в случая ответниците
са осъзнавали, че продават на цена по-ниска от счетоводно определената без изискуемата
документация за намаление на цените на съответните стоки и по този начин в
касата на кооперацията постъпват по-малко средства от предвиденото по
счетоводните документи. Следва да се приеме, че с получаването на стоките и
въвеждането на продажната цена в централния компютър, за което се издава
стокова разписка при получаване на стоките от материалноотговорните лица –
продавач-консултанти, последните се задължават към работодателя с наличност на
стоки с парична равностойност тяхната продажна цена, съответно предаването на
по-малко парични средства след продажбата на стоките от следващите се съгласно
продажната цена на всеки артикул, определена от стоковата разписка при
получаване на стоката, се явява липса на парични средства за работодателя.
Възражението, че ответниците са предавали дневни
финансови отчети, проверявани от председателя на кооперацията, касае евентуално
неосъществен ефективен контрол от страна на последния, но не освобождава ответниците от отговорност. Наведените твърдения, че
занижаването на цените на стоките е ставало по устно нареждане на председателя
на кооперацията, първо не са доказаха по делото и второ не са основание да бъда
изключена отговорността на ответниците при положение,
че няма доказателства, че същите са възразили срещу твърдените направомерни нареждания на председателя.
Неотносимо е възражението
относно липсата на инвентаризация при постъпване на ответниците
на работа в ищцовата кооперация, тъй като в
настоящото исково производство не се претендират вреди от липса на стоки.
Неоснователно
е възражението за неправилно ангажирана солидарна отговорност на ответниците. Когато
вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно – чл.21, ал.2 от ЗДФИ. Следователно цялото задължение може да
търси от всеки от съпричинителите, поради което
ответникът не може да прави възражение, че и други лица са отговорни за
настъпването на вредата. Платилият дълга има право на регрес спрямо другите съизвършители, но не може да иска разделяне на дълга.
Както се посочи по-горе, фактическите констатации в акта за начет
се считат за истински до доказване на противното, като в случая те не само, че
не са оборени от ответниците, но се и потвърждават от
заключението на вещото лице по назначената ССЕ.
Неоснователно
е възражението за нарушение на чл.15, ал.4, т.15 от ЗК – по делото е приложен
протокол от проведено годишно отчетно събрание на ищцовата
кооперация от 12.03.2020 г., като е видно, че по т.5 от дневния ред е одобрено
заключението на финансовия ревизор по съставения акт за начет срещу двете ответници – л.61 от
делото.
С оглед изложеното по-горе предявеният иск за главницата от
60 294, 46 лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2020 г. до окончателното плащане.
Основателен се явява и акцесорния иск за лихва за
забава за периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., като в тази връзка съдът възприема
заключението на вещото лице относно размера на лихвата за забава, възлизаща на
8 098, 01 лева. На л.95 от делото е
представено удостоверение от ЧСИ, от което е видно, че в полза на ищцовата кооперация е разпределена сумата в размер на 3
915, 15 лева, но тези суми не следва да се приспадат в настоящото производство
от главницата и лихвата. В този смисъл е т.9 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно
която производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Посочената по-горе сума от
3 915, 15 лева е принудително събрана в образуваното изпълнително
производство по издадения изпълнителен лист, съответно не попада в обхвата на
чл.235, ал.3 от ГПК и съдът не следва да я съобразява в настоящото исково
производство.
По отношение на
предявените 2 378, 26 лева лихва за забава за
периода от 16.01.2020 г. до 05.06.2020 г., заявлението на ищцовата кооперация е оставено без уважение по въззивно ч.гр.д. № 2439/2020 г. на ОС-Б., поради което
исковото производство следва да е прекрати като недопустимо.
На ищцовата страна се дължат съдебно деловодни разноски
съобразно приложения списък - в заповедното производство - 1367, 85 лева
държавна такса; 3864, 38 лева адвокатско възнаграждение и 752, 88 лева ДДС
върху адв. възнаграждение и в исковото производство – 2 609 лева съобразно
уважената част от исковите претенции.
На ответната
страна се дължат съдебно деловодни разноски съобразно приложения списък – 110,
80 лева съобразно прекратената част от исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца Потребителна кооперация „Л.К.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Т., общ. Р., обл. Б., представлявано от
М.И.П., с адрес за призовки и съобщения: гр. Б., ***, и ответниците
М.М.Х. с ЕГН ********** и М.Х.А. с ЕГН **********,***
чрез адв. Ж.А., че М.М.Х. с ЕГН ********** и М.Х.А. с
ЕГН **********, дължат при условията на солидарна отговорност на Потребителна
кооперация „Л.К.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Р.,
обл. Б., представлявано от М.И.П., следните суми: 60 294,
46 лева - главница и 8 089, 01 лева – законна лихва за забава за периода от
06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми въз основа на разпореждане № 1235 от
22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 392/2020 г. на РС-Айтос, потвърдено за посочените
суми с определение № I-260629 от 23.10.2020 г. по въззивно
частно гр.д. № 2439/2020 г. на ОС-Б., е издадена заповед № 181/22.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството за
сумата от 2 378, 26 лева - лихва за забава
за периода от 16.01.2020 г. до 05.06.2020 г.
ОСЪЖДА М.М.Х. с ЕГН **********
и М.Х.А. с ЕГН **********,*** чрез адв. Ж.А., да заплатят на Потребителна
кооперация „Л.К.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Р.,
обл. Б., представлявано от М.И.П., съдебно деловодни
разноски съобразно уважената част от исковите претенции - в заповедното
производство - 1367, 85 лева държавна такса; 3864, 38 лева адвокатско
възнаграждение и 752, 88 лева ДДС върху адв. възнаграждение и в настоящото
исково производство – 2 609 лева.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Л.К.” с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Р., обл.
Б., представлявано от М.И.П., да заплати на М.М.Х. с
ЕГН ********** и М.Х.А. с ЕГН **********,*** чрез адв. Ж.А., съдебно деловодни
разноски в размер на 110, 80 лева съобразно прекратената част на исковото
производство.
Решението може
да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Районен съдия: