Решение по дело №3342/2010 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  № 915

17.11.2010  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и десета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                           

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3342 по описа на съда за 2010 година.

Производството е по иск за увеличаване на издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 30 на 150 лв. месечно..

Искът е предявен от Д.Д.И. със съгласието на майка му Й.Б. срещу баща му Д.А.И.. В исковата молба се твърди, че размерът на издръжката, присъдена на ищеца при развода на родителите му (30 лв.), не е променян от 1999 г., а освен това бащата не я е плащал от пет години. В същото време ищецът от тази година учи в гр. П., а живее в гр. С. и му се налага да пътува всеки ден или да наеме квартира, нуждае се от средства и за закупуване на учебници и учебни помагала. В момента го издържа само майка му, която получава около 400 лв. нетна заплата, други доходи няма, а изплаща и кредит с месечна вноска около 150 лв. Ответникът пък е в трудоспособна възраст, работи и има доходи. Иска се увеличаване на размера на издръжката, която ответникът е осъден да заплаща, от 30 на 150 лв., считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва.

Ответникът е представил отговор, в който заявява, че оспорва само размера на издръжката, както и твърдението, че от пет години не е давал издръжка. Заявява, че с майката на сина си известно време след развода са се събрали да живеят отново заедно и са живели така допреди 7 месеца, когато отново са се разделили. През времето, в което са живели като семейство, ответникът е задоволявал всички потребности на сина си. След раздялата не е спирал да поддържа контакти със сина си и да се грижи за него. Ответникът заявява още, че страда от диабет и е пенсионер по болест, не работи и няма други доходи освен пенсията, а се нуждае от медикаменти, които заплаща, и издръжката, която може да дава, като в същото време и той води нормален живот, е в размер 60 лв. – исканият размер от 150 лв. според него е непосилен.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Ответникът заявява, че не е необходимо ищецът да пътува за училище всеки ден – той може да нощува с него и баба си, чието жилище в гр. Пазарджик при това е в близост до училището.

Искът е с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143 от СК.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът е на 14 години, ученик в 9-ти клас и живее с майка си в гр. С., а учи в гр. П., докъдето пътува всеки ден. Стойността на пътуването в една посока е 60 или 70 стотинки според вида на превоза.

Ответникът е негов баща и живее в гр. П.

До м. февруари 2010 г. родителите на ищеца, макар и разведени от 1999 г., са живели заедно в продължение на около пет години, след което се разделили отново.

Бащата (ответникът) е с 60% трайно намалена работоспособност в резултат на захарен диа­бет, към момента не получава пенсия и не работи.

Майката работи по трудово правоотношение с нетна месечна заплата около 500 лв.

Бащата е работил в строителството, регистриран е като едноличен търговец с предмет на дейност търговия със стоки, строителна и ремонтна дейност, хотелиерство и ресторантьорство и пр., но няма данни да извършва активна дейност в момента. До 2005 г. е работил и в Г.

И двамата родители на ищеца нямат други деца, на които да дължат издръжка.

Тези факти като цяло не са спорни и се установяват от писмените доказателства и свидетелските показания по делото.

Въз основа на установените факти съдът направи следните правни изводи:

Ако 60 лв. е минималният месечен размер на издръжка, който се следва при дете на ниска възраст от трудоспособен родител без или с минимални доходи, за дете на 14-годишна възраст, чиято нужда от средства е по-голяма, отколкото на по-малки деца, той би следвало да е по-висок.

За пътуването си от гр. Септември до гр. П., където учи, ищецът изразход­ва около 25 лв. месечно. Тази сума наистина би могла да бъде и по-ниска, ако ищецът остава да нощува при баща си в гр. П., но той не може да прави това всеки ден през седмицата – нормално е да прекарва по-голямата част от седмицата в гр. Септември, където е основното му местоживеене, с майка си, която упражнява родителските права.

Не се установява бащата на ищеца да получава доходи към момента, но той е трудоспособен, макар и страдащ от заболяване. В последните няколко години е работил, вкл. е извършвал дейност като едноличен търговец, и е получавал доходи, така че може да се очаква и в бъдеще да започне работа и да получава доход в размер, близък до средния за страната или поне над минималната месечна заплата. Заболяването му датира поне от няколко години (за първи път му е определена намалена работоспособност през 2007 г.) и досега не е било пречка той да полага труд.

Като има предвид от една страна липсата на постоянен доход на ответника в момента, и от друга страна, изгледите след известно време да намери работа, съдът намира, че в неговите възможности е да заплаща издръжка в размер около 90 лв., а останалата част от издръжката на ищеца, в приблизително същия размер, да се поеме от неговата майка.

Ищецът не е доказал, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски.

По изложените съображения и на осн. чл. 150 от СК съдът

РЕШИ:

Увеличава размера на издръжката, присъдена по гр. дело 262/1999 г. на РС – П. на ищеца Д.Д.И., ЕГН **********, със съгласието на майка му Й.Г.Б., която издръжка да заплаща ответникът Д.А.И., ЕГН **********, от 30 лв. на 90 лв., считано от 19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над 90 лв. до 150 лв.

Осъжда Д.А.И. да заплати по сметката на П. районен съд държавна такса в размер 86,40 лв.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: