РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502928 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Х. П. с ЕГН ********** и Д. Х. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес ***, ***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат
Т. С., против Решение № 260022 от 02.08.2022 г. постановено по гр.д.№ 1294 по описа
за 2019 г. на Районен съд Карлово, III гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от М. М. Х. с ЕГН **********, от ***, ***,
починала в хода на процеса, и на нейно място конституирани наследниците й по закон
и завещание: Б. П. Ф. с ЕГН **********, Л. П. П. с ЕГН **********,К. Г. П. с ЕГН
**********,Н. Т. М. с ЕГН **********,И. Х. Б. с **********, С. Х. С. с ЕГН
**********, Д. С. С. с ЕГН **********, К. С. С. с ЕГН **********, К. Х. П. с ЕГН
**********, Д. Х. П. с ЕГН **********, против Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М.
с ЕГН **********, за разваляне на сключения между М. М. Х. и Т. П. М., с нотариален
акт № 109, том І, peг. № 1471, дело № 96 от 11.09.2009 г. на Нотариус Р.К. с рег. №***
на Нотариалната камара с район на действие – района на Районен съд Карлово,
договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ №*** на *** етаж, в жилищна сграда на ***, ***, ***, находящ
се в ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, построен върху общинска земя, в квартал ІІ
1
(втори) по плана на ***, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре със застроена
площ от 64.81 кв.м, ведно с избено помещение № *** с полезна площ от 4.81 кв.м,
както и 2.964% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на
жилището: от горе - ап. ***, от дясно - ап. ***, от долу - ап. ***, и съседи на избеното
помещение: от ляво - изба ***, от дясно -изба ***.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства като се иска да
бъде отменено изцяло и да се постанови решение, с което да се уважи предявеният иск.
Възразява се за неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците.
Оспорват се изводите на районния съд, че ответниците са установили изпълнение на
задълженията си по договора в пълен обем от сключването му до постъпването на
ищцата в болницата, както и кредитираните в тази връзка показания на свидетелите,
разпитаните по почин на ответниците. Излагат съображения, че не са били обсъдени
всички гласни доказателства и са били игнорирани показанията на св. Й., които се
коментират, както и се обсъждат показанията на св.М.. Като напълно игнорирани се
сочат показанията на св.Г., които се коментират. Поддържа се, че при прецизен анализ
на всички събрани по делото доказателства не би се достигнало до извода, че
ответниците са изпълнявали задълженията си в пълен обем. Посочва се, че дори да е
установено частично изпълнение на задълженията по договора, същото не обосновава
извод за изпълнение в пълен обем, който да съответства на полученото срещу
задължението за грижи материално благо. По изложените съображения в жалбата се
иска от съда да приеме решението за неправилно и същото да бъде отменено като се
уважи предявеният иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни по същата - ответниците Т. П. М., ЕГН: ********** и Л. М. М.,
ЕГН: **********, двамата от ***, ***, ***, ***, ***, ***, чрез пълномощника по
делото адвокат Л. Н., с който оспорват същата като неоснователна. Излагат
съображения, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано като
съдът правилно е коментирал и обсъдил събраните по делото доказателства. Посочват,
че ищцата П. е била причина за влошаване на отношенията между Х. и М.. Намират за
правилни изводите на районния съд, че ответниците са изпълнявали задълженията си
по договора в пълен обем от сключването му до постъпването на ищцата в болница,
както и са били поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си поради
необоснован отказ от приемане на грижи от страна на прехвърлителката. Искането към
въззивния съд е да не бъде уважена въззивната жалба и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателите К. Х. П. и Д. Х. П., чрез пълномощника
2
адвокат С., поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена.
Въззиваемите Т. П. М. и Л. М. М., чрез пълномощника адвокат Н., оспорват
въззивната жалба и поддържат представения писмен отговор.
Въззиевамите Б. П. Ф., Л. П. П. и Н. Т. М. предоставят разрешаването на спора
на съда.
Въззиевамите К. Г. П., И. В. Б., С. Х. С., Д. С. С., К. С. С., не се явяват в съдебно
заседание и не вземат становище.
Пловдивският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от лигитимирана страна, касае неблагоприятно за нея
първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради
което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на
въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД от М.
М. Х. с ЕГН **********, против Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М. с ЕГН
**********, за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, който договор е материализиран в нотариален акт
№ 109, том І, peг. № 1471, дело № 96 от 11.09.2009 г. на Нотариус Р.К. с рег. №*** на
Нотариалната камара с район на действие – района на Районен съд Карлово и е
сключен между М. М. Х. и Т. П. М. относно следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№*** на *** етаж, в жилищна сграда на ***, ***, ***, находящ се в ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, построен върху общинска земя, в квартал ІІ (втори) по плана на ***,
състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре със застроена площ от 64.81 кв.м,
ведно с избено помещение № *** с полезна площ от 4.81 кв.м, както и 2.964% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: от горе - ап.
***, от дясно - ап. ***, от долу - ап. ***, и съседи на избеното помещение: от ляво -
изба ***, от дясно -изба ***.
В исковата молба се твърди, че ищцата е в утежнено здравословно състояние,
провеждани са поредица от лечения, живее сама в дома си и има нужда от чужда
помощ, тъй като не е в състояние сама да се грижи за себе си и да подсигурява
издръжката си. Получава пенсия, която до скоро се получавала от ответницата Т. М..
Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на ответниците, които не се грижат за
ищцата, не осигуряват нормална и пълноценна издръжка и не показвали желание да
изпълняват задълженията си в пълен обем, така че да й осигурят спокоен живот според
договореното. Сочи се, че ищцата живее в състояние на несигурност, липса на
комфорт, липса на средства за препитание и лечение, в самота и забвение.
3
Ответниците Т. П. М. и Л. М. М. оспорват искат. Излагат твърдения, че още
преди сключване на договора на 11.09.2009г. до 07.08.2019г. са полагали грижи и са
предоставяли издръжка в натура на ищцата. Сочат, че на 17.07.2019г. ищцата е
постъпила по спешност в *** гр.***, като на същата била извършена оперативна
интервенция - смяна на клапа на сърце. На 29.07.2019г. М. Х. била изписана от
болницата в гр.*** и транспортирана до дома си в *** с автомобил на ответницата М..
Ответницата била неотлъчно до ищцата. На 05.08.2019г. отново придружена от
ответницата М. до *** гр.*** бил извършен контролен преглед на ищцата. Твърдят, че
на 07.08.2019 г. ответницата М. не могла да влезе в дома на ищцата, тъй като била
изблъскана от вратата навън от К. Х. П., която изгонила ответницата и взела ключа за
жилището на ищцата. Твърдят, че от 07.08.2019 г. ищцата безпричинно отказвала да
приема предлаганите от тях грижи и не оказвала необходимото съдействие за
изпълнение на задължението им в натура. След многократни опити да се свърже с
ищцата, ответницата М. й предоставила чрез пощенски записи: на 09.08.2019 г. сумата
от 100 лв. за издръжка, на 09.09.2019 г. – 200 лв. за издръжка и на 07.10.2019 г. - 200лв.
за издръжка. Намират, че поради липса на съдействие за изпълнение на задължението
за гледане на прехвърлителката, задължението на ответниците за полагане на грижи
следвало да се приема за погасено поради тяхната невиновна невъзможност като
длъжник да го осъществяват. Сочат, че без да чакат съдебно решение сами
трансформирали задължението за издръжка и гледане в парично, поради което не
изпаднали в забава. Предвид изложеното бил предявен иск за трансформация на
задължението на Т. П. М. по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с посочения нотариален акт, в неговия паричен
еквивалент от 200 лв. месечно, платими на М. М. Х. до 7-мо число на текущия месец.
В хода на първоинстанционното производство ищцата М. М. Х. е починала на ***
г. С Определение № 260139/07.10.2020 г. на осн.чл.227 ГПК са конституирани
правоприемниците на починалата ищца по закон и по завещание, както следва: Б. П.
Ф. с ЕГН **********, Л. П. П. с ЕГН **********, К. Г. П. с ЕГН **********, Н. Т.
М. с ЕГН **********; И. Х. Б. с **********, С. Х. С. с ЕГН **********, Д. С. С. с
ЕГН **********, К. С. С. с ЕГН ********** - наследници по закон съгласно
удостоверение за наследници изх.№ *** г. на ***, ***, ***, и К. Х. П. с ЕГН
********** и Д. Х. П. с ЕГН ********** от ***, *** - наследници по завещание
съгласно саморъчно завещание, обявено на 11.03.2020 г. с рег.№ 1214/11.03.2020 г. по
нот.дело № 3/2020 г. от регистъра за записване на саморъчни завещания на Нотариус
Т.Р. с рег.№*** НК.
С обжалваното решение районният съд е приел за неоснователен предявеният
иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и е отхвърлил същия по отношение на
правоприемниците на М. М. Х. - наследниците по закон и по завещание.
4
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно, поради което следва да извърши служебна
проверка за допустимостта на решението, която в хипотезата на чл. 227 ГПК включва и
проверка към кои лица спорното право е преминало по наследство.
Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството по делото
продължава с участието на правоприемника. За правоприемство в процесуалното
правоотношение е необходимо заявеното с иска субективно право да е наследимо, а
ако е ненаследимо, законът да предвижда изрично заместването в процесуалното
правоотношение. Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в
който е настъпило материалното правоприемство и е производно от него.
Съответствието на определението по чл. 227 ГПК с действителното правно положение
обезпечава правото на участие на наследника във висящия исков процес.
В разглеждания случай по делото са постъпили данни, че починалата ищца има
законни наследници, но е направила общо завещателно разпореждане, вкл. по
отношение на процесния имот, поради което на осн.чл.227 ГПК районният съд е
конституирал наследниците й по закон и по завещание. В хода на производството
ответниците М. са оспорили автентичността и действителността на саморъчното
завещание, с което К. Х. П. и Д. Х. П. се легитимират като наследници по завещание на
починалата ищцата. Следователно пред първоинстанционния съд е бил повдигнат спор
по въпроса кой е действителният наследник на М. М. Х., разрешаването на който е
абсолютна процесуална предпоставка на предявения от наследодателя иск. По така
повдигания спор съдът следва да развие и реши „процес относно процеса“ като за
насрещната страна има значение спрямо кого решението ще породи сила на присъдено
нещо. В случая обаче не така е процедирал районният съд, който е постановил
решението си без да разреши въпроса който е действителният наследник на починалата
ищца.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав следва да се произнесе по
принадлежността на правото по чл.227 ГПК, предвид извършеното оспорване на
саморъчното завещание, с което К. Х. П. и Д. Х. П. се легитимират като наследници.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН поставя изискването саморъчното завещание
да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него, като
санкцията за неспазването на това изискване е посочена в чл. 42 б. "б" пр. 2 от ЗН –
завещанието ще е нищожно. За проверка на тези обстоятелства в
първоинстанционното производство е допусната съдебно-почеркова експертиза в хода
на откритата по искане на ответната страна процедура по чл. 194 вр. с чл. 193 от ГПК.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението на съдебният експерт,
5
след задълбочен анализ на предоставения сравнителен материал, е достигнал до извод,
че ръкописният текст в завещанието е изпълнен от М. М. Х. и подписът след
„завещател“ в завещанието вероятно е изпълнен от същата. Заключението на СПЕ не е
оспорено от страните, същото се цени като компетентно изготвено, поради което се
кредитира изцяло от въззивния съд. С оглед на установените данни, настоящият
състав намира, че процесното саморъчно завещание е действително като съставено и
подписано от М. М. Х., спазена е изискуемата се от закона форма по чл.25 от ЗН.
Следователно са налага извод, че принадлежността на правото по чл. 227 ГПК е на
наследниците по завещание на М. М. Х. - К. Х. П. и Д. Х. П..
По изложените съображения решението на районния съд се явява недопустимо и
следва да бъде обезсилено в частта по отношение на наследниците по закон - Б. П. Ф.,
Л. П. П., К. Г. П., Н. Т. М., И. Х. Б., С. Х. С., Д. С. С. и К. С. С., по отношение на
които производството да бъде прекратено, както в частта, в който са осъдени да
заплатят разноски в производството.
Пловдивският окръжен съд намира, че решението на районния съд в останалата
си част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
С постановеното по делото решение районният съд е приел за безспорно, че
между М. М. Х., като прехвърлител, и Т. П. М., като приобретател, е сключен договор
за покупко-продажба на процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 109, том І, peг. № 1471, дело № 96/2009 година на
нотариус с peг. №*** е район на действие Районен съд Карлово, с който ответницата е
поела задължението за издръжка и гледане на прехвърлителката в натура при нужда и
като й осигури един спокоен живот и при условието, че прехвърлителката си е
запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имота. Прието е за безспорно,
че през периода от 17.07.2019 г. – 29.07.2019 г. ищцата Х. е била лекувана клиниката
по кардиохирургия на *** предвид аортно клапно протезиране с биологична клапна
протеза, както и че й е бил проведен контролен преглед на 05.08.2019 г. Въз основа на
постановление на РП Карлово е прието наличието на конфликт между ответницата М.
и ищцата К. П.. Прието е, че с нотариална покана от 12.08.2019 г. с рег. № 3286, том 1
акт № 86 на Нотариус Р.К., връчена на 12.08.2019 г. ответницата М. е поканила ищцата
Х. да й осигури достъп за изпълнение на задълженията й по договора, както и е
посочила, че при отказ ще поиска трансформация на натуралното задължение в
парично. Кредитирани са представени по делото писмени доказателства системни
бонове за изпратени пощенски записи от Т. П. М. на М. М. Х. както следва: на
6
09.08.2019г. – сумата от 100 лева, на 09.09.2019 г- - сумата от 200 лева, на 07.10.2019 г.
– сумата от 200 лева; както и такива от 07.11.2019г., 09.12.2019 г. и 07.01.2020 г. за
сумата от 200 лева; молба- декларация до социален патронаж *** от 20.08.2007 г. за
доставяне на готова храна; приходни квитанции за платени данъци; разпореждане от
НОИ за получаване от М. Х. пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка към нея в
общ размер на 344.20 лева; писмо от пощенска станция ***.
В решението си районният съд подробно е възпроизвел и обсъдил събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.З. Г., М.М. Й., А.А. Г. /по
почин на ищцовата страна/ и К. С. М., В.К.Л. и В.Н.В. / по почин на ответната страна/.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и след кредитирането на
показанията на свидетелите на ответниците, районният съд е достигнал до извода, че
Т. М. е осигурявала лекарства на ищцата Х. за заболяването й диабет, като последната
е била жизнена, обслужвала се е сама и сама е посещавала личния си лекар в ***, но
не е имала възможност да купува медикаментите, които са й били изписвани, защото в
селото няма аптека. Във връзка с коментираните обстоятелства районният съд не е
възприел показанията на ищцовите свидетели с довода, че същите не са посочил
конкретно лице, което е поело горния ангажимент, а и св. Г. също е казала, че Т. е
осигурявала лекарствата на ищцата Х.. Районният съд не е кредитирал показанията на
св.Г., че Х. е давала пари за лекарства, доколкото същите са били вследствие
изявленията на самата ищца. Също така при съпоставка показанията на двете групи
свидетели, районният съд е заключил, че ответницата е организирала доставката на
храна от социалния патронаж в ***, тъй като фактическото заплащане на храната е
било невъзможно да се извършва в ***. В тази връзка не са кредитирани изявленията
на ищцовите свидетели, доколкото същите не установявали механизма, по който М. Х.
е заплащала храната си на социалния патронаж, и тъй като от показанията на св М.
/който е и *** на селото/ е било установено, че в селото не се извършва плащане, а то
става в Дирекция "Социално подпомагане"***. Отново с позоваване на показанията на
свидетелите на ответниците районният съд е приел за доказано обстоятелството, че Т.
М. е посещавала М. Х. почти ежедневно, че е приготвяла и носила храна, че е сменила
дограмата на прозорците в стаята, обитавана от нея, доколкото районният съд е
заключил, че показанията на ищцовите свидетели не опровергават посочените
обстоятелства. Коментирано е и обстоятелството, че ищцата Х. е постъпила в болница
по спешност, но е посочено, че ответниците не са имали информация за последното,
доколкото Х. е запазила правото си на ползване и тя е решавала кой да има достъп до
жилището й. Не са възприети и показанията на св.Г., че ищцата Х. е заплащала всички
свои нужди с довода, че същите не почиват на обективни възприятия, а на изводите му,
базирани на отказ на Х. да получи финансова помощ от свидетеля и от съпругата му,
както и защото са опосредени показанията му, че Л. и Н. от блока са осигурявали
лекарствата на ищцата Х.. Районният съд се е позовал и на обстоятелството, че през
7
всички години до лятото на 2019 г. достъп до жилището, разполагали са с ключ за него,
и че след изписването на ищцата от болница, достъпът им е бил отнет, като последното
е свързал с конфликтна ситуация между ответницата М. и ищцата П. на 19.07.2019 г.
(два дни след приемането на М. Х. в болница), която е била свързана с правото на
собственост върху жилището, предмет на алеаторния договор. В тази насока са и
изводите на районния съд, че ищцата Х. неоправдано не е приел грижата от
ответниците, които е приемала според нуждите си в продължение на 10 години с
позоваване показанията на св.Л., че ищцата Х. не желае да вижда ответницата. Според
районния съд ответниците като кредитори са били препятствани от ищцата при
приемане на грижата, тъй като достъпът им до жилището е бил препятстван, ключът
на ответницата е бил отнет и кредиторът не е бил в състояние физически да се справи
сам с осигуряването на достъп на ответницата, тъй като М. Х. за известен период е
била заключена в жилището си, а грижите по нея са били възложени на друг, но не от
ответниците. В тази насока районният съд е коментирал на обстоятелството, че ищцата
Х. и ответницата М. са били в отлични отношения, до внезапното заболяване на Х.,
както и че взаимоотношенията им са се влошили едва след изписването на кредитора
от болницата и след първия контролен преглед 5 дни по-късно, отговорна за което е
приета ищцата П., която е влязла в конфликт с ответницата по повод имуществен
спор. По изложените съображения районният съд е приел за доказано изпълнението на
договорните задължения на ответниците, поради което е отхвърлил иска по чл.87, ал.3
от ЗЗД.
С оглед на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по
отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не
може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страните по делото.
Спорът във въззивната инстанция е пренесен по въпроса дали ответниците, при
възложената им доказателствена тежест, са провели пълно и главно доказване за
установяване изправността си по договор за продажба на недвижим имот срещу поето
задължение за издръжка и гледане, доколкото същото се оспорва в жалбата с
позоваване на показанията на ищцовите свидетели.
Според постоянната практика на ВКС, обобщена в Решение № 60221 от
19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., ГК, договорът за издръжка и
гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели
нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като
доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена
договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба
съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от
8
постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни
да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и
добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един
отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя,
както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите
от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен
случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на
тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от
правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите
издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други
задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се
предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е направено наличието
на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които
е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата,
ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на
променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за
издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие)
включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо
от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и
полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се
справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на
действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на
прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на
живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение
е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или
неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Също така в съдебната
практика се приема, че когато кредиторът по алеаторния договор неоправдано не
приема изпълнението по договора, което му се предлага от длъжника, последният е
длъжен да трансформира задължението си в парично, като плаща на кредитора
съответна сума, евентуално поиска от съда да определи размера й; в хипотезата, когато
прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се
поставя в забава, което позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност на
длъжника; ако кредиторът изпадне в забава според чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се
освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в
неизпълнение; неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на
кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като такава
може да се осигурява според обстоятелствата в натура или в пари и ако кредиторът не
приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за
9
издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация /решение № 439 от 22.12.2011 г. на ВКС на РБ, ІІ г. о, ГК по
гр. д. № 90 от 2011 г.; решение № 178 от 20.06.2012 г. на ВКС, III г. о., ГК по гр. д. №
1542 от 2011 г. / .
В разглеждания случай от фактическа страна се установява и не е налице спор
относно сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот
срещу издръжка и гледане между М. М. Х., като прехвърлител, и Т. П. М., като
приобретател. Задължено лице по този договор, доколкото същия е възмезден, се явява
и съпругът на купувача – Л. М. М.. В процесния договор, доколкото страните не са
договорили някакви различни от обикновените или по-специфични задължения на
приобретателя Т. П. М., респ. на нейния съпруг Л. М. М., следва да се приеме, че те
поемат гледането и издръжката на М. М. Х. пожизнено, като обемът и характерът на
престираните грижи и издръжка следва да отговаря на конкретните нужди на
прехвърлителката.
По делото няма спор и се установява, че от сключването на процесния договор
на 11.09.2009 г. до средата на 2019 г. ищцата е живяла сама и е била сравнително
здрава като е приемала лекарства за диабет, доколкото не се твърди и не се установява
до приемането си в болнично заведение през 2019 г. да е боледувала от друго
заболяване, което да е налагало специфично лечение и непосредствени грижи, тоест
ищцата се е обслужвала сама и не се е нуждаела от чужда помощ. Доказва се, че е
получавала пенсия от 344.20 лева, която лично е взимала от пощенската станция през
периода 11.09.2009 г. до 10.07.2019 г., а през август и септември 2019 г. лично й е била
изплащана в дома й, за което свидетелства писмото от пощенската служба на *** и с
което се опровергават твърденията в исковата молба, че ответницата М. е получавала
пенсията й. Ищцата е получава готова храна от домашния социален патронаж от
гр.***, в който смисъл са гласните доказателства и представената молба - декларация
до домашния социален патронаж в гр.***. Последната е била подадена на 20.08.2007
г., в която в графа социална група е отбелязано името на ответницата М., от което се
заключава за установените между Х. и М. отношения преди сключване на договора, в
който смисъл са твърденията на ответниците.
При преценка изложените обстоятелства, доколкото приобретателят отговаря за
задоволяване на действителните нужди на прехвърлителя според конкретните
обстоятелства, въззивният съд намира за установено по делото, че ответниците
надлежно са изпълнявали задълженията си по процесния договор. Изрични са
показанията на св. М., който е *** на *** и сочи, че единственият човек, който се е
грижил за ищцата Х. е била ответницата Т. М. до периода, в който се е появила ищцата
К. П.. Сочи, че ищцата Х. се е обслужвала сама, единствено лекарствата й ги е взимала
Т., постоянно се е грижила за ищцата Х., записала я е на социалния патронаж, имала
10
ключ от апартамента й, пазарувала й е и ответниците са карали ищцата в *** на
лекар.Кореспондиращи с последните са показанията на св.Л., която също сочи, че
ответницата М. е купувала лекарства на ищцата Х., уредила я е да й носят храна и я е
заплащала, пазарувала й е, прибрала я е от болницата, занесла й храна, чаршафи,
чисти дрехи, пералня. В този смисъл са и показанията на свидетеля В., който сочи, че
ответницата се е грижила за ищцата Х., докато е била болна, но към края не се е
грижила, защото М. не я пускала. Сочи, че вечер Д. /Т. М./ като се е прибирала от
работа е минавала покрай М. /ищцата Х./, и й носи нещо, купувала й е лекарства.
Ищцата Х. получавала храна от социалния патронаж, като казала, че Д. я е била
уредила.Поставил дограма в кухнята на М., която Д. й била поръчала. Стаята било в
ремонт, Д. правила ремонта и нейния син. Така дадените показания от свидетелите на
ответниците не се опровергават от останалите доказателства по делото, респективно и
от показанията на ищцовите свидетели, както неоснователно се приема в жалбата. В
показанията си св.Г., сочи, че М. рядко посещавала починалата ищца, която си е
заплащала лекарствата и храната, които обаче не са вследствие на личните
впечатления на свидетеля, а са опосредени поради и не следва да се ценят. Всъщност
св.Г. изрично сочи, че ищцата Х. се е справяла с пенсията, която е взимала. В предвид
изложеното и установената пенсия на починалата ищца, е напълно нормално да
пазарува със същата. По делото е установено, че починалата ищца лично е получавала
всеки месец пенсията си, поради което същата е вземала решенията как да ползва
получените средства. Не може да се приеме, че сключеният договор с насрещна
престация издръжка и гледане ограничава правото на прехвърлителя да се разпорежда
със средствата си, включително да пазарува. Последното не опровергава насрещната
престация от страна на ответниците, за която говорят техните свидетели.
Същевременно показанията на св.Г., че не е виждала Т. и Л. да доставят продукти,
въглища или дърва не означава, че не са го правили, тъй като свидетелката не може да
знае за всички извършени от тях действия. Още повече, че самата свидетелка сочи, че
починалата ищца се е отоплявала на електричество, поради което явно не е било
необходимо ответниците да й доставят въглища и дърва. По отношение показанията на
св.Г., че Х. се е отоплявала само на електричество, което било скъпо, а не на дърва,
това по никакъв начин не опровергава грижите на ответниците, доколкото не се твърди
и не се установява ищцата да е искала да се отоплява по друг начин, а такъв не е и
следвало да й бъде натрапен. Показанията на св.Г. също не опровергават действията на
ответниците по предоставяна не престацията им, за която говорят техните свидетели.
Това, че св.Г. не е виждала Т. и М. да общуват, както и Т. и Л. да се грижат за М., не
означава, че това не се е случвало. Св.Г. преповтаря показанията си на съпругата си
св.Г., че ищцата всичко си е покривала с нейната пенсия, тъй като й е стигала, за което
заключава от факта, че от пенсията си е успяла да вземе нещичко и за неговото дете.
Изложеното обаче, както вече се каза, не опровергава престацията на ответниците,
11
доколкото очевидно пенсията на Х. й е била достатъчна и тя е решавала как да я
разходва. В този смисъл показанията на св.Й. също не опровергават грижите и
издръжката на ответниците, тъй като дори и да не е виждала М. да ходи у Т. както и Т.
да полага грижи за М., не означава, че това не се случвало. По отношение
осигуряването на лекарства за починалата ищца показанията на св.Й. не са
информативни. Същата сочи, че няма представа кой е доставял лекарства на ищцата и
не става ясно как е узнала, че техни съседи са купували лекарствата, което обосновава
извод, че показанията й са опосредени. В тази насока такива са и показанията на св.Г.,
че съседите Н. и Л. са купували лекарства на ищцата, доколкото не се установя същите
да са лично възприети от него. Така и не се установява от къде св.Г. заключава, че М.
сама си е плащала тока и лекарствата, всичко, доколкото е общо заявено и не става
ясно за кога се отнася. Всъщност в показанията си и тримата ищцови свидетели
акцентуват на битовите условия, при които е живяла ищцата като мизерни, без бойлер,
пералня, с две лампи и без друго осветление, че всичко в жилището и било старо. Тези
показания обаче не следва безкритично да се възприемат, доколкото според
показанията на ответниците жилището на ищцата е било нормално. За последното
говори св. М., който казва, че е имало е печка, дограма. Св.Л. сочи, че ответницата е
осигурила пералня на ищцата. Св.В. сочи, че лично е сложил дограмата в кухнята,
същата се ремонтирало от ответницата и от сина й. Следователно не може да се
заключи, че ответниците са се дезинтересирали от битовите условия на живот на
ищцата, като следва да се посочи, че същите не са могли да й натрапят условия, които
не е искала, а данни да са изискания такива и да са отказани няма по делото. Относно
внезапното влошаване на здравословното състояние на ищцата през нощта, наложило
да се повика Спешна помощ ,за което говорят свидетелите Г., то същото не е било
доведено до знанието на ответниците, за да се погрижат за ищцата. Същественото е, че
ответницата М. се е отзовала и е взела ищцата от болницата, за което свидетелства Г..
Това се, че св.Г. не е видяла никой в болницата в ***, не означава, че ответниците не са
били там. Св. Л. също сочи, че ответницата е взела ищцата от болницата,както и я е
водила на контролни прегледи.
В действителност по делото се установява и спор не е повдигнат в жалбата, че
след изписването й от болницата в *** и контролния преглед на ищцата, е бил отнет
ключа на М. от процесното жилище вследствие намесата на К. П., както и са били
отблъснати грижите на ответницата за починалата ищца. Въззивниците не спорят, че
М. е била препятствана в изпълнение на престацията си по договора, което
безпротиворечиво се установява от показанията на свидетелите на ответната страна. От
показанията на последните се установява, че след отнемането на ключа на М. и
установяване на отношенията между П. и Х., ответницата не е била допускана за
предоставя грижи и издръжка на починалата ищца. Последната е имала пожизнено и
безвъзмездно запазено право на ползване и е решавала който да допусне в жилището.
12
При тези данни по делото се заключава, че кредиторът по процесния договор
неоправдано не е приел изпълнението на насрещната престация от ответниците. В
предвид последното ответниците са трансформирали задължението си в парично,
удостоверено от представените системни бонове за изпратени пощенски записи.
Във въззивната жалба са изложение съображения, че е налице частично
изпълнение на задълженията по договора, което не обосновавало извод за изпълнение в
пълен обем. Следва да се има предвид, че по делото безспорно се доказва пълното
изпълнението на насрещната престация от ответниците до отнемането на ключа на М.
и последвалия отказ на кредитора да получи изпълнение. След като ответниците са
били препятствани в изпълнението си, предвид необоснования отказ от приемане на
кредитора по договора, не може да се говори за частично изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, обосноваващи извод за изпълнение на задължението за издръжка и
гледане. При това положение следва да се приеме, че липсва основание за разваляне на
сключения договор за издръжка и гледане. Предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.Изводите на първоинстанционния съд са в същия
смисъл и постановеното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
потвърдено като на осн.чл.272 ГПК се препрати към мотивите на първоинстанционния
съдебен акт.
По разноските във въззивната инстанция: С оглед изхода на делото основателно
е искането на въззиваемите Т. П. М. и Л. М. М. за присъждане на разноските по
делото, направата на които се удостоверява в размер на 600 лева по Договор за правна
защита и съдействие от 20.09.2022 г.
По изложените съображения , Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260022 от 02.08.2022 г. постановено по гр.д.№ 1294
по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, III гр.с., в частта му, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД на М. М. Х. с ЕГН **********, починала в
хода на процеса, по отношение на конституираните й като наследници по закон Б.
П. Ф. с ЕГН **********, Л. П. П. с ЕГН **********,К. Г. П. с ЕГН **********, Н. Т.
М. с ЕГН **********, И. Х. Б. с **********, С. Х. С. с ЕГН **********, Д. С. С. с
ЕГН ********** и К. С. С. с ЕГН **********, както и в частта, в която същите са
осъдени да заплатят деловодни разноски от 600 лева, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на тези наследници по закон.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260022 от 02.08.2022 г. постановено по гр.д.№
1294 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, III гр.с., в частта му, в която е
13
отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от М. М. Х. с ЕГН
**********, починала в хода на процеса, и на нейно място конституирани
наследниците й по завещание К. Х. П. с ЕГН ********** и Д. Х. П. с ЕГН **********,
против Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М. с ЕГН **********, за разваляне на
сключения между М. М. Х. и Т. П. М., с нотариален акт № 109, том І, peг. № 1471, дело
№ 96 от 11.09.2009 г. на Нотариус Р.К. с рег. №*** на Нотариалната камара с район на
действие – района на Районен съд Карлово, договор прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №*** на *** етаж, в
жилищна сграда на ***, ***, ***, находящ се в ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
построен върху общинска земя, в квартал ІІ (втори) по плана на ***, състоящ се от две
стаи, кухня, тоалетна и антре със застроена площ от 64.81 кв.м, ведно с избено
помещение № *** с полезна площ от 4.81 кв.м, както и 2.964% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: от горе - ап. ***, от дясно -
ап. ***, от долу - ап. ***, и съседи на избеното помещение: от ляво - изба ***, от дясно
-изба***.
ОСЪЖДА К. Х. П. с ЕГН ********** и Д. Х. П. с ЕГН ********** да заплати
на Т. П. М. с ЕГН ********** и Л. М. М. с ЕГН **********, разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14