РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Таня М. Митева
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно
частно наказателно дело № 20252100600542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и
чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от осъденото лице Х. В.
Х. с ЕГН: **********, чрез служебния му защитник – адв. Станислав Гърков
от БАК, срещу определение с рег.№ 67 от 10.04.2025 г. на Районен съд –
Карнобат, постановено по ЧНД № 32/2025 г.
С обжалваното определение съдът на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.
23, ал.1 от НК определил на осъдения Х. едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за деяния, по отношение на които има постановени 3
влезли в сила съдебни акта, като на основание чл.24 от НК увеличил общото
наказание от 1 години и 8 месеца с 4 месеца до общ размер от 2 години.
Постановил, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, увеличеното
наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.
25 ал.2 от НК съдът приспаднал от общото увеличено наказание времето, през
което Х. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по присъдите, включени в
1
съвкупността, а на основание чл.59, ал. 1 и ал. 2 НК, времето, през което
същият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на Закона за МВР, считано
от 15. 05. 2024 г., също и времето, през което същият е бил задържан за срок от
72 часа по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 16. 05. 2024 г. и времето, през което
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
17. 05. 2024 г.
Недоволен от определението останал осъдения Х., който го оспорил
в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас, само в
частта относно увеличението на общото му наказание на основание чл.24 от
НК. В жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, се сочи,
че увеличеното общо най-тежко наказание е прекомерно и необосновано
завишено, поради което се моли да не бъде увеличавано.
В проведено съдебно заседание въззивният прокурор излага доводи
за правилно приложение на института по чл. 24 от НК в случая и предлага
атакуваното определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
осъдения Х. поддържа жалбата.
Осъденият Х. участва лично в производството, като в
последната си дума моли за отмяна на увеличението на определеното му от
районния съд общо наказание.
Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на
определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за
процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК
преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по
този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани
достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява
следното:
Х. В. Х. с ЕГН: **********, е осъждан многократно, като последните
му 3 престъпления, спрямо които не е налагано общо наказание и са налице
основанията на чл.25, вр. с чл.23 от НК, са както следва:
1. Със споразумение № 1/13.01.2025г. по НОХД № 339/24г. на РС-
2
Карнобат, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено на 19.04.2024г., му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година 8 /осем/
месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
2. Със споразумение № 5/11.02.2025г. по НОХД № 29/25г. на РС-
Карнобат, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено на 12.05.2024г му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ години и 6 /шест/
месеца, като е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим;
3. Със споразумение № 9/24.02.2025г. по НОХД № 34/2025г. на РС-
Карнобат, влязло в сила в същия ден, за деяние извършено в периода
08.05.2024 г. – 09.05.2024г. му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, като е постановено на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“
режим.
При така установените факти, въззивната инстанция се присъединява
към извода на районния съд, че гореизброените осъждания имат за предмет
престъпления, извършени от осъдения Х. в условията на чл.23, ал.1 от НК –
деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила
присъда. Доколкото тези престъпления са наказани с отделни присъди по
различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, което налага
наказанията да бъдат групирани, така както е сторил и първоинстанционният
съд.
Напълно се споделя и крайния извод на проверяваната инстанция за
увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК.
Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и
единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това
наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж.
напр. Р 500-93-І, Р 2072018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай,
видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи
извод, че налаганите на осъдения Х. наказания не са постигнали своя
3
превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени
трайни престъпни навици, и доказателство за този извод е фактът, че след
изтърпяване на предходните си наказания, той е подновявал престъпната си
деятелност (последно освободен от пенитенциарно заведение на 05.01.2024 г.,
т.е само четири месеца преди да осъществи първото от трите деяния,
включени в съвкупността). Прави особено силно впечатление упоритостта,
проявена от осъдения при извършване на престъпления против собствеността,
както и обстоятелството, че те са осъществени в условията на опасен рецидив.
Тези обстоятелства значително завишават степента на обществена опасност на
осъдения. Т.е. наред с другите данни за съдимостта на Х., сочат, че у осъдения
е формирана вече трайно нагласа, не само да не спазва законовия в страната
ред, но и установените в обществото морални принципи, като демонстрира
трайно общественоопасно противоправно поведение в обществото, което
говори за утвърден личностен модел на поведение, заради който спрямо
осъдения следва да се подходи строго при налагане на наказателната
репресия. Може да се направи извод в насока, че осъденото лице извършва по
занятие своята престъпна дейност, която се е превърнала в ежедневен и
постоянен източник на доходи. Очевидно е, че нито едно от наложени му
наказания към момента, не е годно да изпълни в цялост целите, заложени в чл.
36 от НК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира,
че така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за
деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от една
години и осем месеца, действително е следвало да бъде увеличено на
основание чл. 24 от НК, като предложеното от районният съд увеличение с
четири месеца е разумно, законосъобразно (съответства и на посочените
изискванията за неговия максимално възможен размер) и би съдействало за
постигане целите на специалната и генерална превенция. Необходимо е да се
напомни, че една от целите на наказанието, съгласно чл.36, ал.1 от НК, е
именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления. В случая тази цел с
положителност може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване
срока на общото му наказание.
При определяне на първоначалния режим, при който осъденият Х.
следва да изтърпи определеното му и завишено общо наказание по
4
формираната съвкупност, първоинстанционният съд е приложил точно закона,
приемайки, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС,
доколкото от изтърпяването на последното наказание „лишаване от свобода“,
което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, не са
изтекли повече от 5 години. Видно от приложеното към първоинстанционното
дело писмо от ГД“ИН“ (л.18), Х. е бил освободен от затвора на 05.01.2024 г.
след изтърпяване на наказанието от една година и три месеца лишаване от
свобода, наложено му по ЧНД № 39/2023 г. на Районен съд – Карнобат.
Не търпи критика решението на първостепенния съд да приспадне от
определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Х. е
търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в
съвкупността присъди, както и времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или е бил задържан по реда на МВР, по
някое от включените в съвкупността наказателни производства, доколкото
това решение е съобразено с разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НПК.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното
определение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира
допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на
процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което
изисква то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК,
Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение с рег.№ 67 от 10.04.2025 г. на Районен
съд – Карнобат, постановено по ЧНД № 32/2025 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6