№ 8883
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110136562 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, и във вр. чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Е.М.Е,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, сграда ***, чрез адв.Г. Х., със
съдебен адрес гр.София, район ***, срещу двама ответника О. Т. М., ЕГН **********, и
Д. Д. М., ЕГН **********, и двете с адрес в гр.София, ***, с предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, и във вр. чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответниците, при условията на солидарна отговорност, дължат на ищеца
следните суми - сумата 4764,46 лева/лв./, представляваща дължима главница за период от
28.12.2016 г. до 28.10.2021 г. по Договор за кредит № ***г., сключен с „П.И.Б.“ АД, ведно
със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането/която сума не е
погасена по давност/, сумата 473,44 лв., представляваща договорна лихва за период от
28.9.2019г. до 28.9.2021г., и сумата 51,64 лв., представляваща мораторна/законна/ лихва за
период от 28.10.2018г. до 05.12.2021г., изчислена върху главница от 4764,46лв., за които
суми е издадена ЗИ № ***/6.1.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД №72243/2021г., по описа на 163
състав, СРС.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното вземане:
Ищецът твърди, че на 1.11.2011г. бил сключен Договор за кредит № ***г. между
1
П.И.Б./ПИБ/ АД и ответниците О. Т. М. и Д. Д. М., по силата на който на последните им
била предоставена сумата в размер на 3520 евро. За погасяване на съществуващи
задължения по договор за кредитна карта № ***. по договор за кредит № *** от 8.9.2008г. и
по договор за кредитна карта на Д.К. на О. Т. Д.. Сумата по кредита била преведена по
сметка на Д. Д. М. на 1.11.2011г. Договорът за потребителски кредит бил сключен при срок
на действие от 120 месеца за периода от 28.11.2011г. до 28.10.2021г., като ответниците се
задължили да погасят усвоения кредит на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
60,47 евро, дължима до 28-мо число на месеца. Навежда твърдения, че на 19.12.2019г.
процесните вземания били цедирани от ПИБ АД на С.Г.Г. ЕАД по силата на Рамков договор
за цесия. С Договор за цесия от 11.12.2020г. и Приложение № 1 към него С.Г. Г. ЕАД
прехвърлил процесните вземания в полза ищеца.
Поддържа, че за периода от датата на цесията до подаване на исковата молба
ответниците не са извършвали плащания по процесния договор. Твърди, че ответниците
били уведомени за цесията с уведомление, приложено към исковата молба. Посочва, че на
28.10.2021г. бил настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, като
вземането по кредита станало изцяло дължимо
Сочи се, че погасената сума до момента на изготвяне на настоящата искова молба е
в размер на 331,65 лева, с която са погасени: договорна лихва – 252,93 лева и главница –
78,72 лева. Посочва, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно – 29.1.2013г., като кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото
разноски.
ДВАМАТА ОТВЕТНИЦИ, чрез упълномощен адвокат, който ги представлява, са
подали ОИМ в срока по чл.131 ГПК с вх.№ 241239/7.11.2022г., с който оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърдят, че не са били уведомени за
извършените цесии. Сочи се, че претенцията била недоказана, тъй като не били представени
доказателства, че процесното вземане е било включено в посочените от ищеца цесии.
Твърдят, че договорът за цесия е недействителен. Поддържат, че процесният договор за
кредит е нищожен поради противоречие с нормите на ЗПК. Посочват, че договорът не бил
изготвен на ясен и разбираем език и не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11,
т.15, т.16, т.21, т.23, т.26 от ЗПК, с оглед което дължима е само чистата сума по кредита на
основание чл.23 ЗПК. Оспорват да са получили сумата по кредита. Навеждат твърдения за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, противоречащи на изискванията на
Закона за защита на потребителите, свързани с такса за разглеждане на кредита, комисионна
за отпускане на кредита и комисионна за ангажимент, като противоречащи на закона и
добрите нрави на основание чл.143 ЗЗП и във връзка с чл.146 ЗЗП се явяват нищожни.
Поддържат, че клаузите по процесния договор за кредит са били предварително и
едностранно формулирани от кредитодателя, поради което същите не са индивидуално
уговорени. Твърдят, че ищецът не бил доказал настъпването на изискуемостта на целия
кредит. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като размерът на претендираните
2
вземания не съответства с този в издадената заповед за изпълнение. Твърдят, че
счетоводството на първоначалния им кредитор ,,П.И.Б.“ АД не е водено редовно и не
отразява в пълен обем извършените плащания от страна на ответниците, тъй като липсва
отразяване на извършено плащане от тях в размер на 500 евро за погасяване на
задължението им.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, като се присъдят и
разноските по делото.
В открито съдебно заседание двамата ответника, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържат отговора на исковата молба/ОИМ/ и молят
исковете изцяло да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи:
Договор за банков кредит № *** от 21.06.2012г., погасителен план и други приложения към
него; Рамков договор за цесия от 19.12.2019г. между „П.И.Б.“ АД и „С.Г. Г.“ ЕАД, в цялост;
Договор за цесия №2 от 19.12.2019г. между „П.И.Б.“ АД и „С.Г. Г.“ ЕАД, в цялост;
Потвърждение към договора цесия от 19.12.2019г.; Извадка/стр. 1, стр. 16, стр. 61 и
последна страница/ от Приложение № 1 към Договора за цесия № 2, от 19.12.2019г.,
индивидуализиращо процесното вземане; Договор за цесия от 11.12.2020г. между „С.Г. Г.“
ЕАД и „Е.М.Е в цялост; Потвърждение към договор за цесия от 11.12.2020г.; Извадка/стр. 1,
стр. 37, стр. 120 и последна страница/ от Приложение № 1 от 11.12.2020г.
индивидуализиращо процесното вземане; Пълномощно от „П.И.Б.“ АД, към „С. Г. Г.“ ЕАД,
за уведомяване за цесия; Пълномощно от „С Г. Г.“ ЕАД към „Е.О.М.Е“, за уведомяване за
цесия от „С. Г. Труп“ ЕАД и „П.И.Б.“ АД; Пълномощно от „С. Г. Грун“ ЕАД към „Е.О.М.Е“,
за уведомяване за цесия; Пълномощно от „П.И.Б.“ АД в полза на адв. Г. Х.; Уведомление за
цесия от „П.И.Б.“ АД до Д. Д. М.; Уведомление за цесия от „П.И.Б.“ АД до О. Т. М.;
Уведомление за цесия от „С. Г'. Г.“ ЕАД до Д. Д. М.; Уведомление за цесия от „С. Г. Г.“
ЕАД до О. Т. М..
Прието е и предходното заповедно производство по ч.гр.д.№ 72243/2021г., по
описа на СРС, в което сумите са били в по-голям размер от предявените.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата не е
оспорена от страните, се установява, че на 1.11.2011г. е сключен Договор за кредит № ***г.
между П.И.Б./ПИБ/ АД и ответниците О. Т. М. и Д. Д. М., по силата на който на последните
им е предоставена сумата в размер на 3520 евро за погасяване на задължения, като кредита е
усвоен чрез захранване на разплащателна сметка с титуляр Д. Д. М.. Установява се, че с
3
договора за цесия на 11.12.2020г. на ищеца е прехвърлено вземане в размер на 8546,39лв., от
които 5250,56лв за главница и 3295,83лв/1685,14 евро/ задължение за лихви /от които
1532,29евро възнаградителна лихва и 152,85 евро наказателна лихва/. Претендираните суми
от ищеца са в размер на 5289,54лв, от които 4 764,46 лева за главница, 473,44лева
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2019г. до 28.09.2021г., както и сумата от 51,64лв.
законна лихва за периода от 28.10.2021г. до 05.12.2021г. Ответника е заплатил задължения
по кредита в размер на 3114,14 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 422 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на парична сума по договор за
потребителски кредит, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на претендираните суми, т.е.
погасяване на вземане чрез плащане.
В разглеждания случай се оспорва наличието на валидни облигационни отношения
между ищеца и ответника. Оспорва се действителността на сключения договор за кредит на
основание чл.22 ЗПК, като противоречащ на чл.11 ал.1 т.10,т.11,т.13,т.15,т.16,т.21,т.23,т.26
ЗПК. Наведено е възражение за нередовно уведомяване за прехвърляне на вземането с
договор за цесия. Оспорва се и действителността на договора за цесия. Оспорва се
дължимостта на сумите посочени в договора за цесия, както и сумите за такса за
разглеждане на кредита, комисионна за отпускане на кредита и комисионна за ангажимент
като противоречащи на закона и добрите нрави като клаузи, които не са индивидуално
уговорени и са изготвени едностранно.
От друга страна с представените по делото доказателства от страна на ищеца
съдът достига до извод, че страните са били във валидно облигационна връзка, като
ответникът не е изпълнил задължението си да върне получения кредит, който ищеца е
придобил чрез договор за цесия. За цесията двамата ответника са уведомени редовно и най-
късно с получаване на ЗАПОВЕД № *** ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
по чл. 410 от ГПК издадена на 06.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 72243/2021г. на СРС.
Относно възражението за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия, настоящият състав намира следното: Представено е пълномощно, с което цедентът е
упълномощил цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Дори да
липсва уведомяване на ищеца длъжник непосредствено след сключване на договора за
4
цесия, съгласно трайната съдебна практика и поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, същата следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на
исковата молба и приложенията към нея съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай може да се счете, че
уведомяването за цесията е извършено с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
предхождащото заповедно производство, срещу която двамата ответника са подали
възражение по чл.414 ГПК.
По отношение на твърдението, че договорът сключен с ,,П.И.Б.“ АД е нищожен,
понеже не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10,т.11,т.13,т.15,т.16,т.21,т.23,т.26 ЗПК
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.23 ЗПК за връщане на чистата сума по кредита,
без лихвите и други разходи, може да се приложи само в случай, че договора е обявен за
недействителен на основание чл.22 ЗПК, който гласи, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В цитираните от ответната страна разпоредби има
покритие в две от точките на чл.11 ал.1, изброени в чл.22 ЗПК, а именно т.10 и т.11, които
при така сключения договор не е възможно да се приложат, доколкото е посочен ГЛП и
общия размер на кредита, който следва да се върне, както и е предоставен погасителен план,
съдържащ размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. Не всяко неспазено
изискване по чл.10 и чл.11 ЗПК води до недействителност на договора, а тези, които се
предвижда да водят до такава са спазени, поради което не е налице недействителност на
сключения договор.
По отношение на възражението, че заемната сума не е получена от ответниците, то
със ССчЕ се установява, че същата е усвоена чрез захранване на разплащателна сметка с
титуляр Д. Д. М. с IBAN ***, като сумата е била необходима на ответниците, за да се
пекрият други техни задължения.
Във връзка с възражението на ответниците, че уговорените клаузи за такса за
разглеждане, в размер на 40,00 лв., комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 % от
разрешения кредит и комисионна за ангажимент в размер на 2 % върху неусвоената част от
кредита следва да се посочи, че последните 2% изобщо не са начислени, тъй като кредита е
бил усвоен от ответниците, както се установява и от ССчЕ.
По отношение на твърдението на ответниците, че не е отразено извършено
плащане от тях в размер на 500 евро на 16.1.2015г./л.96 от делото/ в счетоводството на
,,П.И.Б.“ АД за погасяване на задължението, то същото е било извършено не по сметка с
IBAN по процесния договор /***/, а на друга сметка с IBAN ***, което може да се приеме
като погасяване на тяхно предходно задължение, за които цели е бил сключен настоящия
договор. Отделно от това като основание на превода е посочено „вноска по кредит“ без да се
5
посочва номер на кредит или други белези, за да се индивидуализира за кой кредит е
погасяването, което също пречи да се отнесе това плащане към кредита, който е процесен в
настоящото производство.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са
налице елементите от фактическия състав на чл.422 ГПК, поради което предявените на това
основание установителни искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Съдът намира, че не са налице основания за нищожност на договора въз основа
разпоредбите на чл. 11 ал.1 т.10,т.11,т.13,т.15,т.16,т.21,т.23,т.26, доколкото изброените в
чл.22 ЗПК, които са годни да доведат до недействителност на договора и прилагането на
чл.23 ЗПК за връщане на чистата сума по кредита са спазени.
Поради изложеното съдът достига до следните изводи:
Дължима е главница в размер на 4764,46 лева, възнаградителна лихва в размер на
473,44 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за лихвата за периода от
28.09.2019г. до 28.09.2021 г., включително и 51,64 лева - лихва за просрочие /в размера на
законната лихва/ върху главницата от 4764,46 лева, за периода от 28.10.2018г., до
05.12.2021г.
При този изход на спора, с оглед цялостното уважаване на претенциите на ищеца,
в тежест на двамата ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер 883,70
лева за исковото производство, като следва да се присъдят и разноските по заповедното в
размер на 296,88 лева, или общо разноските в полза на ищеца са в размер на 1180,58 лева.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК/л.111 от делото/, който е приет от съда. Срещу
списъка е възразил представителят на двамата ответника, че не се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, но такива се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец ,,Е.М.Е, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.***, сграда ***, със съдебен адрес гр.София, район
***, и двамата ответника О. Т. М., ЕГН **********, и Д. Д. М., ЕГН **********, и двете
с адрес в гр.София, ***, че ответниците, при условията на солидарна отговорност, дължат
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 4764,46 лева/лв./, представляваща дължима
главница за период от 28.12.2016 г. до 28.10.2021 г. по Договор за кредит № ***г., сключен с
„П.И.Б.“ АД, ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на
вземането/която сума не е погасена по давност/, сумата 473,44 лв., представляваща
договорна лихва за период от 28.9.2019г. до 28.9.2021г., и сумата 51,64 лв., представляваща
мораторна/законна/ лихва за период от 28.10.2018г. до 05.12.2021г., изчислена върху
главница от 4764,46лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
6
***/6.1.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД №72243/2021г., по описа на 163 състав, СРС, на
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, и във вр. чл.9 ЗПК
и чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Т. М., ЕГН **********, и Д. Д. М., ЕГН **********, и двете с адрес
в гр.София, *** да заплатят на ,,Е.М.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.***, сграда ***, със съдебен адрес гр.София, район ***, СУМАТА от 1180,58 лева
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени от ищеца ,,Е.М.Е в настоящото
производство, включително и по ЧГД №72243/2021г., по описа на 163 състав, СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, по възможност по
електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7