Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2658 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 30.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 62332/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 79 състав, на основание чл.34, ал.1 ЗС е допуснато
извършването на съдебна делба между К.Б.Ч. /ЕГН **********/ и Е.К.Ч.
/ЕГН **********/ на следните недвижими
имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София, Столична община, жк „******, с обща площ от 68.17 кв. м., включваща и
терасите, състоящ се от входно преддверие със складово помещение, кухненски
бокс, дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна и две тераси, при граници:
от две страни- външен зид (двор), ап.№ 22, асансьорна
шахта и стълбище, отгоре- ап.№ 31,
отдолу- ап.№ 15, заедно с
припадащите се 0.98 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 12.32 кв.м. от същата, както и с 0.98 % идеални части от правото на
собственост върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата /УПИ
II- 836 в квартал 46 по плана на гр. София, местност „Люлин- 3“/; и 2/ ГАРАЖ № 1, находящ се в гр.
София, СО, жк ******, с площ от 21.20 кв.м., при
съседи: от две страни- пътека за маневриране, рампа и склад, заедно с 0.30 %
идеални части от общите части на сградата и 0.30 % идеални части от
урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата /УПИ II- 836 в кв.46
по плана на гр. София, м. „Люлин- 3“/, при
следните делбени квоти: 1/2 идеална част- за К.Б.Ч., и 1/2 идеална
част- за
Е.К.Ч.. С решението е оставено без уважение предявеното от К.Б.Ч.
срещу Е.К.Ч. искане по чл.344, ал.2 ГПК за заплащането на обезщетение в размер
на 100 лв. месечно- за лишаването му от ползването на процесния
ГАРАЖ № 1, находящ се в гр. София, СО, жк ******, с площ от 21.20 кв.м., заедно с 0.30 % идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, върху което същата е
построена /УПИ II- 836 в кв.46 по плана на гр. София, м.„Люлин- 3“/, както и за
разпределяне ползването на същия имот.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителката
Е.К.Ч., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която делбата на описаните по- горе
недвижими имоти- апартамент и гараж в бл.387 в жк
„Люлин“- гр. София, ведно с принадлежности, е допусната при равни квоти /по 1/2
идеална част/ на двамата съделители, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение, с което квотите им от
допуснатите до делба имоти да бъдат определени при уважаване на заявеното от Ч.
възражение за осъществена частична трансформация на нейно лично имущество,
съобразно посоченото в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
Въззиваемата страна К.Б.Ч. оспорва
въззивната жалба на съделителката
Е.Ч. и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Производството е делбено във фаза по допускане на съдебната делба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от съделителката Е.Ч. част и следва да бъде отменено.
Възражението
на ответницата Ч. за осъществена частична трансформация на нейно лично имущество
при придобиването на процесните имоти- съгласно
чл.21, ал.2 СК- 1985 г. /отм./, по преценка на въззивния
съд, е основателно.
Установява
се въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, че процесните два
недвижими имота- апартамент и гараж в бл.387 в жк
„Люлин“- гр. София, ведно с принадлежности, са придобити през времетраенето на
брака между ищеца К.Ч. и ответницата Е.Ч., който бил сключен на 24.03.2001 г.
/видно от приложеното по делото копие от Акт за сключен граждански брак № 122
от 24.03.2001 г., издаден от СО- Район „Красно село“/ и прекратен с влязло в
сила на 3.06.2016 г. бракоразводно решение, постановено по гр. дело № 16724/
2016 г. на СРС, 139 състав.
Процесният АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се на V
етаж в бл.387 в жк „Люлин“- гр. София, с площ от
68.17 кв.м, ведно с принадлежности, е закупен от двамата с договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 20.12.2006 г. с Нотариален акт № 89,
том III,
peг.№ 7433, дело № 398/ 2006
г. на софийски нотариус, според който при покупката му е била заплатена покупна цена от
28 976 евро /равностойни на 56 672
лева/, а
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 2658/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
процесният ГАРАЖ № 1 на І етаж в бл.387 в жк
„Люлин“- гр. София, с площ от 21.20 кв.м., ведно с принадлежности, е закупен от
двамата с договор за покупко- продажба на недвижим
имот, сключен на 13.07.2007 г. с
Нотариален акт № 68, том IV, peг.№ 2137, дело № 609/ 2007 г. на софийски
нотариус, според който за покупката му е била договорена покупна цена от
27 382 лева, част от която- в размер на 16 429 лв., била заплатена от купувачите
преди подписване на договора, а останалата част- в размер на 10 953 лв.,
следвало да бъде изплатена с кредитни средства, получени въз основа на сключен
между К.Ч. и „ОББ“ АД договор за ипотечен кредит.
При
така установената фактическа обстановка се налага извод, че формално придобиването
на имотите е осъществено при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/
между К.Ч. и Е.Ч.- съгласно чл.19, ал.1 и ал.3 СК- 1985 г. /отм./, която при
прекратяване на брака помежду им през 2016 г. е автоматично прекратена и
трансформирана в обикновена съсобственост.
Предвид
основателността на направеното от ответницата Ч. възражение за осъществена частична
трансформация на нейно лично имущество, обаче, квотите на съделителите
са неправилно определени в обжалваното решение, тъй като правилото на чл.27 СК
/отм./, респ. чл.28 СК, в случая е неприложимо за имотите- в тяхната цялост.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 СК- 1985 г. /отм./, приложим в настоящия случай,
тъй като двете придобивни сделки са сключени съответно
на 20.12.2006 г. и 13.07.2007 г., към които дати следва да бъде преценено
наличието или липсата на трансформация на лично имущество по чл.20 СК /отм./, „лични
са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на
брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество,
придобито преди брака“. Съгласно чл.20, ал.1 СК- 1985 г. /отм./, вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по
наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
През
време на брака при законов режим на общност по СК- 1985 /отм./ и СК- 2009 г.,
съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични- чл.20 и чл.21 СК- 1985 /отм./, и чл.22 и чл.23 СК, и в съпружеска имуществена общност- чл.19 СК- 1985 /отм./ и чл.21 СК. Съпружеска имуществена общност възниква върху
вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити- чл.19, ал.1 СК
/отм./, чл.21, ал.1 СК. Същевременно, независимо на чие име е придобита вещта
/имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите
имущество.
Съвместният
принос на съпрузите се предполага оборимо при
възмездните придобивни основания, какъвто е договорът
за покупко-продажба на недвижим имот- чл.19, ал.3 СК /отм./, чл.21, ал.3 СК.
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака
имот е изцяло обективен- изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко
време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на
придобитото имущество, с което да го отграничи и
изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена
на всеки от съпрузите. Тази правна възможност може да бъде реализирана и чрез
възражение в делбен процес, какъвто е настоящият
случай. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите
са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата.
Придобитото
през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг,
другият няма принос в придобиването- изцяло или за съответната част, макар да
участва в придобивната сделка. Съществен е приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът /ТР № 5 от 29.12.2014 г.
по тълк. дело № 5/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.
В
случая според фактическите твърдения на ответницата /писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК/ част от цената на двата процесни
имоти била заплатена с парични средства, получени по дарение от нейната майка О.К.,
която пък ги получила от продажбата на свои недвижими имоти- земеделски земи,
извършена непосредствено преди сключване на процесните
две сделки. Поради това Е.Ч. претендира, че е осъществена частична
трансформация на нейно лично имущество, вследствие на което и делбата на процесните имоти следва да бъде допусната при неравни
дялове, посочени в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
Съвкупната
преценка на събраните във връзка с възражението за трансформация по чл.21 СК
/отм./ доказателства- писмени и гласни, обосновава извод на въззивния
съд, че при придобиване на процесния апартамент през
м.12.2006 г. действително е била осъществена трансформация на лично имущество
на Е.Ч., представляващо получена по дарение от нейната майка О.К. сума от
10 000 лв., а също и че при придобиване на процесния
гараж през м.07.2007 г. действително е била осъществена трансформация на нейно
лично имущество, представляващо получена по дарение от нейната майка О.К. сума
от 14 000 лв.
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства- Нотариален акт № 190/ 14.09.2006
г., Нотариален акт № 122/ 14.10.2006 г., Нотариален акт № 109/ 17.04.2007 г. и Нотариален
акт № 174/ 25.06.2007 г., всички- съставени от нотариус с район на действие-
гр. Белоградчик /в заверени копия/, че през периода 14.09.2006 г.- 25.06.2007
г. О.В.К.- майка на ответницата, е получила доходи от продажбата на свои
недвижими имоти- земеделски земи в землището на с. Протопопинци, област Видин, в
размер на 26 089.03 лв. общо, от които: сумата 10 150.03 лв. било
получена от нея преди 20.12.2006 г. /видно от Нот. акт № 190/ 2006 г. и Нот.
акт №
122/
2006 г./, а сумата 15 939 лв.- преди 13.07.2007 г. /видно от Нот. акт № 109/ 2007 г. и Нот. акт
№ 174/ 2007 г./.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 2658/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Относно съдържанието на Нот. акт № 122/
13.10.2006 г. следва да се има предвид, че по арг. от
чл.30, ал.3 ЗС следва да се приеме, че получената от О.К. сума е 1/4 от
продажната цена на имотите- предмет на сделката, или 2 984.16 лв.
/11 936.63 : 4 = 2 984.16 лв./, което обосновава извод, че
действително при сключване на процесната сделка за АПАРТАМЕНТ № 23 на V етаж в
бл.387 в жк „Люлин“- гр. София на 20.12.20006 г. тя е
разполагала със сумата 10 150.03 лв. и е могла да я дари на дъщеря си с
цел покупката на имота. Същевременно при покупката на процесния
ГАРАЖ № 1 на І етаж в бл.387 в жк „Люлин“- гр. София на
13.07.2007 г. О.К. е разполагала със сумата 14 620 лв., получена на
25.06.2007 г. от продажбата на нейни земеделски земи, и е могла да я дари на
дъщеря си с цел покупката на този имот.
Установява
се въз основа свидетелските показания на О.К.- майка на ответницата, и В.М.-
брат на ответницата, преценени при условията на чл.172 ГПК, че към датата на
закупуване на процесния апартамент страните по делото
К.Ч. и Е.Ч. /съпрузи/ живеели при свидетелката О.К.. Около година след това
двамата закупили и процесния гараж, както и още един
по- малък апартамент, който по- късно Е.Ч. дарила на съпруга си К.Ч.. В процесния апартамент останали да живеят Е. и роденото от
брака й с ищеца дете. Свидетелката О.К. свидетелства, че дала на дъщеря си Е.
сума в размер на 10 000 лв. за закупуването на процесния
апартамент, а в последствие- още около 14 000 лв. за закупуване на процесния гараж. Сумите били получени от продажбата на собствени
на свидетелката недвижими имоти в околностите на гр. Белоградчик. Останалите
пари, необходими за заплащане цената на двата имота, били средства на двамата
съпрузи. По данни на свидетелката К.ищецът знаел, че парите са дадени на
ответницата безвъзмездно, но нямала информация дали е бил съгласен с това. Посочените
по- горе суми били предадени на ответницата в брой. Свидетелят В.М./брат на
ответницата/ сочи, че след развода на страните сестра му Е. дарила на ищеца
единия от апартаментите, като останала да живее заедно със сина си в процесното жилище. При закупуване на двата делбени имота част от парите били дадени от майка му О.К.,
която продала свои земи, като свидетелят не бил сигурен за точния размер на
сумата и дали била дадена само във връзка с единия или във връзка и с двата
имота. Свидетелят също получил от майка си сума в размер на 10 000- 15 000 лв.,
дадена му безвъзмездно, а не на заем, поради което предполага, че толкова е
получила и сестра му Е..
При
така събраните доказателства- писмени и гласни, преценени съвкупно, се налага
приемането на извод, че при покупката на двата процесни
имота през м.12.2006 г. и м.07.2007 г. са били вложени парични средства,
получени от ответницата Е.Ч. по дарение от нейната майка О.К., поради което е бил
осъществен фактическият състав на чл.21, ал.2 СК- 1985 г. /отм./. Дадените в
тази връзка от св. О. Колчева- майка на ответницата и дарител на средствата, и св.
В.М.- брат на ответницата, свидетелски показания, преценени при условията на
чл.172 ГПК, взаимно си кореспондират и кореспондират изцяло на писмените
доказателства- цитираните по- горе седем нотариални акта, вкл. на двата
нотариални акта, с които са сключени процесните придобивни сделки. Не се установява както соченото в мотивите
на обжалваното решение противоречие между цитираните свидетелски показания, така
и несъответствие между тях и отразените в нотариалните актове факти и
обстоятелства. Показанията на свидетелката К.съдържат точни, ясни и категорични
сведения за получаване на средствата и предоставянето им на ответницата с дарствено намерение, а тези на свидетеля М., макар да не
съдържат данни на точния размер на дарените средства, изцяло им кореспондират и
не се опровергават от други събрани в процеса доказателства. Житейски оправдано
и логично е предположението на свидетеля М., че след като той получил от майка
си под формата на дарение около 10- 15 хиляди лева от получени от нея при
продажбата на земеделски земи парични средства, такава сума е получила и сестра
му Е.Ч.. Същевременно гласните доказателства изцяло подкрепят фактическите
твърдения на ответницата, заявени в подадения по делото писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК, а не им противоречат. Освен това свидетелските
показания на св. В.М.кореспондират и на отразеното в приложения по делото Нот. акт
№ 48/ 3.08.2007 г. получаване на сума в размер на 12 084 лв. от продажбата
на земеделски земи от О.К., съставляващо косвено доказателство, имащо значение
за проверка достоверността на тези свидетелски показания, тъй като потвърждава
вероятността свидетелят /брат на ответницата/ също да е получил под формата на дарение
от майка си О.К. сума от около 10- 15 хиляди.
Предвид
изложеното, въззивният съд намира за успешно
проведено дължимото от ответницата Е.Ч. пълно главно доказване на производящите спорното материално право /права/ факти и
обстоятелства и респ. на твърденията й за осъществена частична трансформация на
нейно лично имущество при придобиването на двата процесни
имота, което обосновава извод за неравни права на двамата съделители
върху установената върху имотите след прекратяване на брака им имуществена
общност- обикновена съсобственост.
Аргумент
в подкрепа на този извод се извежда и от процесуалното поведение на ищеца,
реализирано във връзка със заявеното от ответницата възражение по чл.21 СК-
1985 г. /отм./. Първоначално с молба от 13.06.2019 г. Ч. е поискал събирането
на гласни доказателства за установяване произхода на вложените при покупката на
процесните имоти средства, като е заявил и че във
връзка с провежданото от него насрещно доказване- при твърдение, че имотите
били „закупени именно от него“, е поискал справка от обслужващата го банка
относно направените плащания през периода на придобиване на процесните
имоти. Въпреки отлагане на делото в о.с.з. на 13.06.2019 г.- за съвместен
разпит на свидетелите на ищеца с тези, доведени в същото с.з. от ответницата,
такъв не е осъществен- поради отказ на ищеца от гласните доказателства, като е
направено и изявление от процесуалния му представител,
че справка за извършени за имотите
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 2658/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
плащания няма да бъде представена от негова
страна по делото. Следва да се отбележи в тази връзка, че изобщо не са
направени твърдения от ищеца, нито са ангажирани доказателства съпрузите да са имали
доходи и да са притежавали средства в посочените в нотариалните актове от 2006
г. и 2007 г. размери, които да са били вложени при покупката на процесните имоти.
Към
настоящия момент следователно процесните два имота
представляват общо притежание- при условията на обикновена съсобственост, на
двамата участващи в процеса съделители, притежаващи
неравни дялове от нея, а именно: 23 336/56 672
идеални части- за ищеца К.Ч., и 33 336/56 672
идеални
части- за
ответницата Е.Ч., относно процесния апартамент, и 6 691/27
382 идеални части- за К.Ч., и
20
691/27 382 идеални части- за Е.Ч., относно процесния
гараж. Въз основа на осъществена частична трансформация на лично имущество Е.Ч.
притежава на самостоятелно основание- чл.21, ал.2 СК- 1985 /отм./, дял от
10 000/56 672 идеални части от апартамента, и дял от 14 000/27 382
идеални части от гаража. Останалите 46 672/56 672 идеални части от
прекратената СИО върху апартамента са общо притежание на двамата съделители, притежаващи равни дялове /чл.27 СК- 1985 г.
/отм./ и чл.28 СК/ или по 23 336/ 56 672 всеки от тях. Останалите 13
382/27 382 идеални части от прекратената СИО върху гаража са общо притежание на
двамата съделители, притежаващи равни дялове /чл.27 СК- 1985 г. /отм./ и чл.28 СК/, или по 6 691/27 382 всеки от тях.
Предвид допустимостта на съдебната делба на
двата процесни имота, същата следва да бъде допусната
при определените от въззивния съд неравни делбени квоти, а именно: относно процесния
АПАРТАМЕНТ: 23 336/56 672 идеални части- за К.Ч., и 33 336/56672
идеални части- за Е.Ч., и относно процесния ГАРАЖ: 6
691/27 382 идеални части- за К.Ч., и 20 691/27 382 идеални части- за Е.Ч..
При тези съображения, поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на делбения
спор постановеното от СРС първофазно делбено решение като неправилно в обжалваната част следва
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за допускане делба
на двата процесни имота при делбени
квоти, определени в горе-посочените размери, при уважаване възражението на
ответницата Е.Ч. за осъществена частична трансформация на нейно лично имущество
при придобиването им- съгласно чл.21, ал.2 СК- 1985 г. /отм./.
При
този изход на въззивното производство на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има въззъвницата Е.Ч., но искане за присъждането на такива от
нейна страна не е заявено, поради което и разноски с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
30.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 62332/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 79 състав, в частта, в която на
основание чл.34, ал.1 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба между К.Б.Ч.
/ЕГН **********/ и Е.К.Ч. /ЕГН **********/ на
следните недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ №
23, находящ се в гр. София, Столична
община, жк „******, с обща площ от 68.17 кв. м.,
включваща и терасите, състоящ се от входно преддверие със складово помещение,
кухненски бокс, дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна и две тераси,
при граници: от две страни- външен зид (двор), апартамент № 22, асансьорна шахта и стълбище, отгоре- апартамент № 31, отдолу- апартамент № 15, заедно с припадащите се 0.98 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12.32 кв.м. от
същата, както и с 0.98 % идеални части от правото на собственост върху
урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата /УПИ II- 836 в
квартал 46 по плана на гр. София, местността „Люлин- 3“/, и 2/ ГАРАЖ № 1,
находящ се в гр. София, СО, жк
******, с площ от 21.20 кв.м., при съседи: от две страни- пътека за
маневриране, рампа и склад, заедно с 0.30 % идеални части от общите части на
сградата и 0.30 % идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е
построена сградата /УПИ II- 836 в квартал 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин- 3“/, при следните делбени квоти: 1/2 идеална част- за К.Б.Ч., и 1/2 идеална
част- за
Е.К.Ч., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между К.Б.Ч. /ЕГН **********/ и Е.К.Ч. /ЕГН **********/ на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София, Столична община, жк „******, с обща площ от 68.17 кв. м., включваща и
терасите, състоящ се от входно преддверие със складово помещение, кухненски
бокс, дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна и две тераси, при граници:
от две страни- външен зид (двор), апартамент № 22, асансьорна
шахта и стълбище, отгоре- апартамент № 31,
отдолу- апартамент № 15, заедно с
припадащите се 0.98 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 12.32 кв.м. от същата, както и с 0.98 % идеални части от правото на
собственост върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата,
представляващ УПИ II- 836 в квартал 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин- 3“, с площ от 1 520 кв.м., при
следните делбени квоти:
- 23 336/56 672 идеални части- за К.Б.Ч., и
- 33 336/56 672 идеални части- за Е.К.Ч..
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между К.Б.Ч. /ЕГН **********/ и Е.К.Ч. /ЕГН **********/ на
следния недвижим имот: ГАРАЖ № 1, находящ се в гр. София, СО, жк ******,
с площ от 21.20 кв.м., при съседи: от две страни- пътека за маневриране, рампа и
склад, заедно с 0.30 % идеални части от общите части на сградата и 0.30 %
идеални части
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 2658/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
от урегулирания поземлен имот, върху който е
построена сградата, представляващ УПИ II- 836 в квартал 46 по плана на гр.
София, местността „Люлин- 3“, с площ от 1 520 кв.м., при следните делбени квоти:
- 6 691/27 382 идеални части- за К.Б.Ч., и
- 20 691/27 382 идеални части- за Е.К.Ч..
Решението
по гр.д.№ 62332/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част /с характер на
определение/, в която е оставено без уважение искане на К.Б.Ч. по чл.344,
ал.2 ГПК за определяне на привременни мерки относно процесния
ГАРАЖ № 1 в бл.387, ет.1 в жк „Люлин“- гр. София.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.