МОТИВИ : Срещу подсъдимия М.А.М.,***, ЕГН ********** било повдигнато обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предложение 1 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2014 г. в с. ******, **** област, в имот находящ се на ул. „******” ****, направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари от владението на П. С. П., ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П. С. П., и грабежът е останал недовършен, поради ненамирането на парите.

В съдебно заседание представителят на Окръжна пракуратура - Ловеч, прокурор Р.П. заявява, че поддържа изцяло обвинението така, както е по обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства в досъдебното производство, които са били надлежно приобщени в хода на съдебното следствие и от доказателствата в съдебното следствие може да се направи безспорния извод, че подсъдимият М. е извършител на престъплението, за което е предаден на съд.

Твърди, че в обвинителния акт е посочил кога, как и от кого е била намерена убитата П., като тя е била намерена от свидетелката Р.С.. Излага, че П. винаги е влизала в къщата  след като стане тъмно /показания на св.Б.С./ или  в 20 ч. да гледа филм /показания на св.Р.С./ - показанията им от 12.05.2016 година. Твърди, че П.  се заключвала, като влезе в къщи, била глуха. Ползвала кофа за тоалетна през нощта или по обяд, когато също почивала. Счита, че това има значение, като навици, за да се даде достатъчно достоверен извод по съдебно медицинските екпертизи и ориентировъчния час на смъртта и от там преценката за алибито  на подсъдимия. Сочи, че П. понякога ходела по гости и се прибирала по-късно, но винаги сама. Твърди, че в обвинителния акт е посочил детайлно начина й на живот помощта, които местните роми срещу заплащане й оказвали, начина на комуникиране с нея, ако я търсят, чрез пръчка по стъклото, за да види движението и тъй като била глуха. Сочи, че за възрастта си - 78 г. последната била здрава, интелигентна и до късно решавала кръстословици. Двете й дъщери се грижили за нея най-вече със средства, като и често идвали на гости.Излага, че убитата била намерена от **** / св.С. / на 21.10.2014 г. около 10.00 ч. / вторник /. След това била създадена организация и проведени процесуално следствени действия. Били извършени два огледа на тази дата, единият в нейната къща на ул. „******” ****, другия на съседната, на ****. Твърди, че подробно е описано в двата протокола състоянието на двора, къщата, стаите в нея и най-вече по трупа на П.. Подробно са описани и иззетите веществени доказателства и мястото им където са били.

По отношение на подсъдимия М. сочи, че на същата дата след като е свършил огледа, полицаят Ц. ***82. Твърди, че до него били майка му и баща му, той си държал главата с двете си ръце и плачел. Насоката към него била, че е един от последните видял П. жива, а и бил сред криминалния контингент. Сочи, че М. бил закаран в кметството на с.******, където установили разминавания между неговите обяснения и на другите лица относно мястото на пребиваване в тези дати около и преди датата на убийството. Излага, че след няколко дни разследващите разбрали, че възрастната жена баба С. /разпитана на 16.06.2016 г./ имала оплакване от М., че когато й работил и тя му платила дошъл да й каже, че му дала фалшиви 20 лева с опит да влезе да види къде си държи парите, като това било в деня на погребението на П.. Сочи, че именно поради това обС.елство М. бил доведен отново в полицията и с него била проведена беседа, за това и бил задържан за 24 часа като от документите се виждало, че това е било на 03.11.2014 година. Сочи, че следва да се има предвид, че първоначално е имало съмнения  към друго лице - А.К.М. ***, който преди това е бил съден точно за такова престъпление. Сочи, че според св.Л.Л. тези съмнения са довели до идването му в РПУ - ****. Твърди, че освен това той лично възприел поведението му предния ден /понеделник на 20.10.2014 г./, когато били в магазин в центъра при разкриване на продажба на цигари без бандерол. Излага, че М. много добре го познавал и като минал покрай него въобще не реагирал. Сочи, че по-късно на 04.11.2014 г. подсъдимият бил освободен, а по-късно на другия ден /5-ти / заведен в гр.****  за полиграфското изследване. На другия ден / 6-ти сутринта / го довели обратно, като вече знаели резултата от него, че е възможно той да е извършителя. Сочи, че тука има още една лъжа в обясненията от М., като в т.н. писмено обяснение от 24.08.2016 г.  той твърди, че когато го пуснали от ареста били заминали малко след това в гр.**** за полиграфско изследване. Бил гладен, жаден и уморен, не му давали да спи. Сочи, че от документите се установява, че М. е бил задържан на 3- ти, а е пуснат на 4-ти сутринта. Излага, че в обясненията си предния път подсъдимият казал, че не помни вече как точно било дали същия или следващия ден го пуснали. Счита, че това не е истина - той на 4-ти цял ден си е бил в тях и то, поради задължението винаги, когато се яви на полиграф да бъде отпочинал и нахранен. Сочи, че от самото полиграфско изследване се виждало, че това е било на 5 -ти. Твърди, че от тогава е искането на ОД МВР - Ловеч и няма как да е станало по-рано, като това съвпадало с по-нататъшната хронология на действията спрямо него. Сочи, че през нощта вече са се върнали и на другия ден /вече 6-ти/ му е направено претърсването, защото вече са имали съмнения и то от резултата от изследването. Сочи, че тук също има една лъжа - в предходните си писмени обяснения М. твърдял, че го издържал и били му правили много тестове, за да се провали. Твърди, че неговите обяснения, че била го заплашвала жената, която върши изследването да си признае и ще му даде да яде са напълно несъС.елни. Сочи, че това изследване, няма никаква процесуална стойност и то служи само за ориентировка на полицията за евентуалния извършител по неговото поведение и научни методи, за да може да се предприемат бързо и своевременно мерки. Твърди, че последното е имало значение за предприемане на бързи мерки за събиране на доказателства по НПК и за това веднага след това му е било извършено претърсването. Счита, че тук може също да се каже, че т.н. питания от М. защо още по-рано не са му направили претърсване, като са знаели, че е той, се явява неоснователно. Сочи, че до тогава е имало някакви индиции : казаното от св.Л., че бил смутен, че е плакал, но това няма никакво доказателствено значение без други доказателства. В тази връзка твърди, че се вижда поредността от действията и фактите, за да се иде при него. Нещо повече, направена е ДНК-експертиза, която е дошла по факса  на 14.11.2014 г., която е представил на съда предния път като доказателство по делото. И тогава след преценка на събраните материали – годно доказателствено средство и веществено доказателство при претърсването и 100 % заключение на ДНК - експертизата М. е бил задържан за 72 часа и му е повдигнато обвинение, но за деяние извършено на 20-ти. Сочи, че това е така, защото първоначалните данни са били, че смъртта на П. е настъпила един ден по- рано, а доста по-късно, когато вече е била изготвена тройна съдебно медицинска експертиза се знаело със сигурност, че това е два дни преди това.

Заявява, че в обясненията си М. твърди освен другото насилие и, че е бил събличан насила в кметството, но това не е така и се опровергава от всички полицаи, които са били разпитани. Ясно е, че са гледали поне това, което е могло да се види без събличане по ръцете и краката за следи от рани. Сочи, че в такива случаи, винаги се търсят поне в началото видими биологични следи, и ако има доказателства тогава се пристъпва към обиск или претърсване. Излага, че в случая тогава не е  имало такава нужда, от което следва, че е спазван закона. Сочи, че ако е било правено и намерено нещо, то същото е нямало да има никаква стойност, като доказателство. Сочи, че са проверявани   всички версии и лица за съпричастност, като е проверяван и С., но същият не е бил там. Сочи, че той е бил извършител заедно с други лица на кражба от трафопостове през март 2014 г. и са напуснали селото, поради тази причина. Твърди, че тези показания не са в полза на защитната теза, а това е опит да се прехвърли вината върху С. или да се отклони вниманието въпреки, че неговия разпит е бил поискан от тях. Твърди, че С. е живеел в близката къща - на ул. „******” ****. Сочи, че седмицата преди да бъде намерена баба П., той не е бил въобще в с.******, като е бил е на работа в гр.**** и съботата и неделята. Излага, че близките на С. не са гледали животни, нито е имал суичър. Счита, че това е било опит да се даде насока, че намерения в този двор в къщата, където той е живял суичър е  неговия. Сочи, че всъщност и **** е потвърдила това, че С. е бил заминал поради факта да не го обвинят него за това. Сочи, че независимо от опита на защитата да се направи внушение, че С. има съпричастност, тъй като бил пастир и имало говежда кръв това не го свързва по какъвто и да е начин с деянието. Посочва, че в тази връзка са твърденията на майката на М. от 13.05.2016 г., че извършител е С.. Сочи, че е естествено тя да защити сина си, но всичките нейни твърдения за жени, които са знаели кой е убиецът и които са й казвали това не са верни.

Излага, че показанията на четиримата свидетели – полицейските служители К., Л., П. и Ц. са достоверни, защото са в логическа поредност, дават един и същ коментар за обстановката. Сочи, че те дават информация до задържането на М. как се е работило, какво е било установено не само от огледите и претърсванията, но и от техните действия. Сочи, че във връзка с това св.Л. е имал това в предвид, че М. е бил с поведение да отрича до край, като е посочил примера, по който той като непълнолетен е отричал до край кражбата /за която е и осъден/, но когато дошъл баща му и му казал да си признае, едва тогава го е направил. Сочи, че освен това М. е бил пострадал като малолетен, когато бил изнасилен от чичо си, като не случайно са задавани въпроси на приятелката му дали е имала  сексуален контакт с него, при която тя е отрекла в показанията си на 12.05.2016 година. Сочи, че тя е била с него на 20-ти, понеделник вечерта, а не в деня на убийството. Излага, че според показанията на св.С.Ш. е налице объркване на посочените от него дати, като той твърдял, че инкриминираните цигари му били открити на 19-ти /неделя /, а както се разбирало от показанията на св.Л., това е било на 20-ти /понеделник/. Сочи, че самият той твърди /л.23 от протокола/, че 19-ти е понеделник, но категорично го е карал в гр.**** четвъртъка или петъка преди убийството на П.. Излага, че св.Ц.В. на 28.11.2016г. е отрекла въобще да е казвала на майката на М.,  че знае кой е убиеца, нито пък И. й е казвала такова нещо.

Сочи, че от показанията на полицейските служители - К., П., Ц. и Л. се установява, че те са правили събеседване с М. доста преди да бъде привлечен като обвиняем, а св.Л. е бил с него при полиграфа. Излага, че те първоначално не са имали съмнения към него и основно са почнали към другото лице, което е било осъждано точно за такова престъпление. Твърди, че св.Ц.Ц. веднага след огледа на местопроизшествието е посетил дома на М. ***, където последният живеел от около седем месеца. Сочи, че М. бил в двора седнал на земята, държал си главата с две ръце, а до него били двамата му родители. Излага, че когато полицаят го повикал, той дошъл при него и видимо личало, че плаче и е притеснен.  Бил повикан в кметството, където давал противоречиви обяснения за местонахождението си. Тъй като било установено, че той последен е видял жива П., били проведени няколко беседи от полицейските служители с него. Сочи, че подсъдимият давал противоречиви, неточни обяснения, които били в противоречие с данните от другите свидетели, че бил видимо притеснен, което наложило с него да се извърши  полиграфско изследване в Института по психология на МВР, което той не издържал.

Сочи, че от последното се виждало, че има такова правено изследване, че то е правено на 05.11.2014 г., а не както твърди М., че става дума за предния ден в писменото си обяснение от м. август 2016 година. Сочи, че на следващо място се установявало, че е вярно твърдението на полицаите, че М. не го е издържал, т.е. както се вижда имало съмнения за неговата съпричастност. Заявява, че е безспорно, че полиграфското изследване не е никакво доказателство, както и лицата, които са ги извършили не могат да се разпитват, такава е категоричната практика на ВКС. Твърди, че М. лъже за датата на това изследване, последователността, датите и часовете не са верни, както и за резултата от него и този документ е дал яснота по нещо категорично - достоверна дата и потвърждение или не за това издържал ли е теста, както и за това, относно цялостното му поведение да отрича всичко, дори и очевидни и лесно проверими неща. Относно показанията на разпитаните полицаи извън казаното по-горе, относно обувката сочи, че те дават показания не само как са работили и какво са възприели при огледа и по - нататъшните действия по разкриване на престъплението. Излага, че те са правили доста събеседвания с него по това време, като тези проведени от тях разговори с него нямат никаква процесуална стойност и не са доказателствено средство, защото те не се бали разследващи органи. Счита техните показния за достоверен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обС.елства следва и могат да бъдат ценени наред с останалите и да бъдат поставени в основата на съдебния акт доколкото направената им проверка и съпоставяне с другите сочи за тяхната достоверност. Сочи, че по делото няма самопризнание от М., като обвиняем, но тези разговори дават представа за неговото поведение, както и това на родителите му.

Излага, че на 06.11.2014 г. е било извършено претърсване и изземване на различни дрехи и обувки, намиращи се в къщата на М. ***. /1-197-198 в ДП/, като протоколът за този способ за доказване е бил одобрен с определение № 377/07.11.2014 г. по ЧНД № 380/2014 г. на Окръжен съд - Ловеч на основание чл.161, ал.2 от НПК. Сочи, че в последния е отразено, че са иззети десет обекта, подробно описани и индивидуализирани.  Сочи, че съдът по съществото на делото също следва да направи такава преценка за законосъобразност, за да прецени може ли бъде приет цитирания протокол в цялата доказателствена съвкупност. Излага, че целта на чл.160, ал.1 от НПК е, че когато има достатъчно основание – последното се установява от доказателствата по делото, разгледани в хода на съдебното следствие, че в помещение или лице има документи или предмети, които имат значение за делото. Счита, че следва да се постави въпроса в такъв случай законосъобразна ли е била процедурата по това изземване - спазени ли са правилата визирани в чл.163, ал.2 от НПК преди да пристъпи дали е уведомено лицето, че може да представи исканите вещи. Сочи, тук е спорен момента това изискване отнася ли се само в случаите на предварително разрешение по реда на чл.161, ал.1 от НПК, тъй като в ал.2 на чл.163 е посочено, че преди да пристъпи към претърсване и изземване съответния орган представя разрешението за това.  Излага, че в чл.161, ал.2 от НПК няма такова изискване. Сочи, че никъде в някои от текстовете  на чл.161-164 от НПК няма норма, която изрично да посочва, че тогава това се прави по общите правила, т.е. предварително да бъде уведомено какво се търси. Счита, че няма логика, тъй като тук има неотложност именно, поради опасността да се укрият вещите или да се унищожат доказателства. Излага аргументи в тази връзка. Сочи, че съдебният контрол се осъществява чрез извършване на преценка от страна на съда на законността на намесата в съответните права : когато необходимостта от намесата е обоснована с оглед наличните по делото материали, то тя ще бъде и законна. Сочи, че при тази проверка той има задължение да провери дали искането за извършване на претърсването и изземването е подкрепено с обективни факти, и да се убеди, че чрез този способ могат да бъдат събрани доказателства, относими към предмета на наказателното производство. Когато се произнася в хипотеза на последващо одобрение, проверката се изразява единствено в това, дали случаят е бил неотложен, за да не се допусне заобикаляне на закона и изключението да се превърне незаконосъобразно в правило. Твърди, че заложената в закона цел е да се осъществи контрол върху необходимостта от ограничаване на правата, т.е. от предприемане на действието. Счита, че по принцип решението за начина, по който ще се извърши действието, трябва да бъде на прокурора, а не на разследващия орган. Счита, че обективно това не може да бъде практика само в случаите, когато производството започва със съставяне на акта от първото действие по разследването. Твърди, че в Решение № 423 от 19.11.2009 г. по НД № 367/2009 г., НК, І Н.О., ВКС е приел, че не е допуснато нарушение при извършване на претърсването и изземването, когато „…първи на мястото на престъплението са пристигнали полицейските служители от екипа, провеждащ оперативното мероприятие, установили са видими следи от наличие и употреба на наркотични вещества (прахообразно вещество и тръбичка върху масата, бучка с неправилна форма също от прахообразно вещество там и пр.), уведомили са дежурния дознател и са запазили местопроизшествието до неговото пристигане заедно с поемни лица. При последвалото претърсване на помещението са намерени останалите вещи, подробно описани в протокола (л.49 от сл. д.), същите са иззети и приложени като веществени доказателства по делото”. Сочи, че в друго свое Решение № 413 от 29.10.2008 г. по НД № 392/2008 г., І Н.О., ВКС е изяснил още един въпрос, свързан с поемните лица - началният момент, от който присъствието им е задължително. Приел е, че с оглед обС.елството, че преди да започне това следствено действие органът, който го провежда е длъжен да предложи да му бъдат посочени търсените предмети, тяхното присъствие е необходимо след този момент и в хипотеза, ако лицето откаже да ги посочи и предаде доброволно - тъй като едва тогава би се стигнало до претърсване и изземване, за което поемните лица са действително необходими. Сочи, че в тази връзка може и да се спори за дясната обувка и това естествено е най-важното, защото ако не е иззета по реда на НПК, то няма годно доказателство. Твърди, че освен, че протокола е одобрен от съда е и спазена и процедурата. Сочи, че са били разпитани на 12.05.2016 г. двете поемни лица - свидетелите Ц.Ц. и Д.И., излага, че съдът е направил и очна ставка, в която те са потвърдили същото. Посочва, че на Ц. са били прочетени показанията му дадени на досъдебното произвоство от дата 05.01.2015 г. /почти два месеца след участието му в претърсването/. Сочи, че същият е бил извикан от разследващия полицай  специално за претърсването от гр. ****, бил е през цялото време, когато се е търсило, показвало, взимало, описвало и е чул дори какво е казал М.. Сочи, че св.Ц. е категоричен, че е имало дрехи на простора - тук извода е за опита да се унищожат следи от местопрестъплението най вече кръв. Сочи, че от снимковия материал, неразделна част от протокола /т.2- л.200-202/, както и от съдържанието на протокола, се вижда, че повечето вещи са били на простора. Твърди, че свидетелят е видял много добре дясната обувка /маратонка/ с петното кръв по нея. Счита, че е естествено две години след тази дата св.Ц. да не може да си спомни точно от къде са били намерени двете обувки които ни интересуват. Намира това, че е нормално, като по време на разпита му на досъдебното производство, когато е бил с пресен спомен, последният не е  бил питан за това. Сочи, че той е потвърдил всички казано там след като съдът е прочел показанията му. Категоричен е, че М. е казал, че тези дрехи и обувки са негови, той ги е обличал и обувал, видял е като се опаковат вещите и се снимат. Категоричен е, че подсъдимият винаги е бил там, когато са се намирали и описвали вещите. Това е и най-важното и което се оспорва от М. - той нищо не знаел, не бил видял, не бил там, нищо не е казвал, нищо не е писал, няма нищо общо с тези вещи и естествено най-вече с точно тази обувка. Твърди, че свидетелят е видял и когато М. сам е написал това в протокола. Сочи, че не е виждал сестра му да предава вещи, дори не знае коя е тя, но е имало една или две жени тогава там.  

За другото поемно лице - свидетелят Д.И., сочи, че е потвърдил казаното от досъдебното производство, а и при разпознаването е познал обувката, че е тази, която е била иззета с кръвта по нея. Сочи, че тук може да се оспори една тънка подробност, че това лице е заявило, че не е влизало в килера. Сочи, че той помни, че е имало жена с малко дете, ако се перефразират показанията му от досъдебното производство, но те не са били прочетени по реда на НПК. Сочи, че св.И. първо казва, че е бил при взимането на всяка дреха опакована от разследващия полицай, помни къде са били дънките, къде маратонките - под едно легло. Така, че едно евентуално възражение, че не е видял точно взимането на точно тези маратонки, тъй като не е  влизал в килера е лишено от основание, тъй като първо това поемно лице е казало, че са били под леглото и ги е видяло точно тях. На следващо място това, че не е  влизал в килера не значи, че не е видял какво и от къде се взима, плюс това е разпознал обувката. Сочи, че това се потвърждавало от другото поемно лице, както и за факта, че М. ги е показвал, пред него винаги са се снимали, опаковали, той е казал, че са негови и това го е написал дори. Сочи, че поемните  лица са забелязали, че по дясната обувка е имало някакво зацапване, като налице е пълно съвпадение в показанията на тези две поемни лица. Счита, че следва да се има предвид и факта, че останалите иззети вещи вече са били изпрани - т.е. те са били изпрани при положение, че М. и хората в селото вече са знаели за смъртта на П., което пък дава извод за опит за прикриване на следи от съприкосновението с жертвата. Друго основно за показанията на тези две лица са потвърждаването им при очната ставка. Сочи, че М. е заявил, че въобще не е бил там, бил е отвън на улицата, видял, че полицаите изнасят някакви хартиени торбички, но какво е имало в тях не знаел. Нито гледал какво има, нито пък предал нещо. Те влезли преди това вътре и той не знаел какво и къде са правили в къщата. Не знае какви вещи са иззети от дома му, но кафяви обувки нямал. Не помнел вече дали собственоръчно е писал нещо, но му дали да се подпише на някакви документи. Сочи, че е естествено, което е и най –важно - той да твърди, че нищо не знае за тези вещи и естествено за обувката, по която е намерена кръвта на убитата. Твърди, че М. бяга от нея, защото именно тя го свързва с убийството. Сочи, че това категорично се опровергава, пък и защитната му теза е да отрича всичко. Сочи, че в тази връзка е и лъжа твърдяното от него, че прокурор е присъствал на претърсването, като такова нещо няма. Излага, че той при всички заседания е чул много добре какво са казали и полицаите, и поемните лица за това претърсване и подписването му от него. Твърди, че в обвинителния акт е посочено дори, че ръкописния текст е негов, но въпреки това отрича. Излага, че при очната ставка това са го потвърдили и полицаите. Счита, че за достоверността на отразените обС.елства в този протокол са налице още доказателства. Сочи, че ръководителят на екипа по разкриването на престъплението от ОД МВР - Ловеч св.Ц.К. на 13.05.2016 г.е казал пред съда, че през цялото време М. е съдействал, показвал дрехите и обувките. Тук той казва, че обувките са били в килера. Там са били и поемните лица. Никой от свидетелите не твърди, че там бил видян брата В. или някой друг, както се опитал да намекне М..  Там била само сестрата Я. с детето. Твърди, че другият свидетел П. е посочи, че М. лично ги е завел до това място и там били още и сестра му с малко дете, тъй като имало и мотики и буркани, което говори, че това е килер. Той им показал и стаята която обитава. Лично е казал, че това са негови вещи и, че той ги ползва  постоянно, дори при работа. Счита показанията на сестра му Я. дадени на 13.05.2016 г. за недостоверни, защото тя също твърди, че не е била там, нито М., когато са иззели тези вещи.  Намира, че от казаното до тук може да се даде ясния отговор, че няма извършено някакво процесуално нарушение, което да е компрометирало извършеното принудително действие спрямо М., когато са намерени и  иззети тези вещи и в т.ч. и най вече тази обувка или маратонка.

В заключение за това претърсване сочи, че когато не може да се оспори съдържанието на протокола следва да се оспори процедурата, като в конкретения случай това не е така. Излага, че принцип в НПК е, че когато не са присъствали поемни лица действието по претърсването и изземването е  опорочено. Сочи, че в тази връзка са Решение №  519/2009 г., І-во Н.О., Решение № 352/2012 г.,ІІІ-то Н.О. на ВКС. Излага, че в първото от тях е казано, че неприсъствието на поемни лица винаги е такова основание за недействителност и изключване от доказателствата  по делото. Сочи, че в конкретния случай имаме първо категорично доказано присъствие навсякъде на поемни лица и на второ, и по съществено място - виждане на всички иззети вещи къде са били при намирането им, описването и запечатването им, нещо повече, че последните са чули и твърденията на М., относно техния произход и ползвател. За да е опорочено това действие според първото цитирано решение те следва да не са видели откъде са иззетите вещи.  Казано в контекста на видяното от поемното лице Д.И., че не е влизал в килера, но е видял всичко, дори разпознатата обувката говори за липса на пороци в протокола и самото действие. Сочи, че тази обективна находка се потвърждава и от заключението на почерковата експертиза, коментирано по-горе, което доказва почерка и подписа на М. в този протокол. Досежно процесуалната стойност на това по същество „самопризнание” на М. за нейното /на обувката / ползване, сочи, че това не са обяснения по смисъла на НПК, защото са доста преди той да бъде привлечен като обвиняем. Сочи, че те са били проверени тези негови признания, относно написването с производни доказателства посочени по-горе. Така това написване собственоръчно от него е едно производно доказателство нямащо стойността на пряко каквото е самопризнанието на обвиняемия. Счита показанията на двете поемни лица и на полицейските служители, относно това подписване и казаното от М. при претърсването за произхода на вещите, включително и процесната дясна обувка, че не са доказателство, а са доказателствено средство, които са възпроизвели доказателствен факт, относно собствеността и ползването на обувката. Намира този факт на неговото признание по същество за тази обувка е производно доказателство и може да се включи в общата доказателствена съвкупност и да се цени не като подмяна на първични доказателства, а с оглед проверка на такива. Счита, че същото важи и за т.н. беседи с него преди да има каквото и да е процесуално качество. Сочи, че тези показания на полицаите обаче могат да се ценят наред с останалите доказателства и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако направената им оценка сочи за тяхната достоверност каквато той твърди. Сочи, че в тези показания са посочени възприетите от тях факти в рамките на проведените разговори с М., като в тази връзка са и Решение № 556/14.02.2012 г. ВКС н.д. № 2580/2011г. І н.о., Решение № 362/30.10.2014 г. н.д. № 696/2014 г. ВКС І- во н.о.

Досежно следствения експеримент сочи, че от показанията на поемните лица се установява, че М. е бил с два чифта чорапи - едните хавлиени, а другите обикновени. Твърди, че сега в обясненията си последният казвал, че бил с един чифт чорапи, което е нова лъжа. Счита, че целта му е била да опита да излъже и да се види, че обувките не му стават. Сочи, че с това си поведение той сам опровергава обясненията си, че не е негова обувката и, че не му става. Твърди, че и двете поемни лица са видели, че и при двата чифта чорапи обувката му става, ходил е  два - три метра, но с единия чифт чорапи /като се има предвид и датата на деянието е било още топло и не е  имало нужда от дебели чорапи / категорично му е ставала обувката. Той е отрекъл това нещо, че му стягала, но това се опровергава от техните показания. Твърди, че и двете поемни лица са познали обувката - обект № 38 по списъка с веществени доказателства, че е била тази, която М. е пробвал /дясната е била обект на ДНК-експертиза/.

Сочи, че от заключението на съдебно медицинската експертиза по веществени доказателства 14 БТМ 332  /2- 97-101/ е видно, че по обект № 8 /дясна обувка иззета при претърсването в дома на М. на 06.11.2014 г./ има наличие на човешка кръв, като по останалите обекти, всичките иззети от дома на М. при това претърсване, няма наличие на кръв. Излага, че от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране 14- ДНК-364/2- 102-105 става ясно, че човешката кръв по обект № 1 /кафява кожена обувка, силно замърсена за десен крак - обект № 8 по предходната експертиза/ се визуализира с ДНК профила на лице от женски пол, който съвпада с ДНК профила на П.. Сочи, че комбинираната генотипна честота на срещаемост са съвпадащия генотип в българската популация, т.е. вероятността друг, случайно избран индивид от популацията, освен П. С. П., да има същия генотип, е 0, 000 000 000 000 002, че ако доказателството се представя, като случайно отношение между две вероятности, то вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичния материал е оставен от някой друг, освен П. С. П., е 1 на 489 000 000 000 000. Изследваната човешка кръв по дясна кафява спортна обувка произхожда от П. С. П..

По отношение връзката между причинениете на починалата П. телесни увреждания и обосноваването на вида и размера на наказателната отговорност излага, че по трупа е имало  множество травматични изменения, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани, предимно в областта на главата, травматични изменения  в областта на тялото, охлузвания в областта на китките двустранно, кръвонасядане на меката черепна покривка, субарахноидна хеморагия, счупване на ребра двустранно, счупване на гръбначния стълб, кръвонасядане на шийните хрущяли и мускули, счупване на рогче на подезичната кост, точковидни кръвоизливи по белите дробове, тъмна течна кръв, липса на алкохол в кръвта на П., възрастови изменения на вътрешните органи - миофиброза на миокарда и дистрофични изменения. Сочи, че непосредствената причина за смъртта на П. е асфиксията следствие загърляне, за което говори типичната трупна картина и данните от огледа на местопроизшествието. Всички установени изменения по тялото на пострадалата са от травматично естество и всички са причинени приживе - към момента на нанасянето им пострадалата е била жива и е възприемала околната действителност. Всички травми са причинени бързо една след друга -последното е за­гърлянето. Твърди, че във фотоалбума и се вижда жестокостта и садизма на деянието. Сочи, че при тези обС.елства, разположението между пострадалата и действащо лице е лице срещу гърба на П., като при огледа и аутопсията не се установени изменения, които да говорят за самоотбрана. Счупването на ребра двустранно по една и съща линия, както и счупването на гръбначния стълб, говорят за действието на голям натиск в областта на гръдния кош - най-вероятно натиск с крака или скачане в областта на гръдния кош. Тези изменения са също така причинени приживе. Счита, че те говорят и за голяма сила на действие, като трупните изменения отговарят на смърт от второ денонощие. Сочи, че като се има предвид възрастта на пострадалата и нейното физическо състояние, няма никакво основание да се отхвърли възможността уврежданията по тялото на П.П. да не могат да бъдат причинени от М.,  на основание на неговите физически данни, които са в нормалните параметри за пола и възрастта, не се описват физически недъзи. Сочи, че от вида и локализацията на уврежданията по тялото на П.П., както и от вероятния механизъм на причиняването им, може да се направи заключение, че между нападател и пострадала е имало взаимно движение. Странгулацията и настъпването на смъртта са настъпили на мястото, където е намерена починалата. Излага, че наличието на обилно зацапване с кръв по дрехите на пострадалата в областта на гърба свидетелства, че при нанасяне и след нанасянето на раните по главата (откъдето се е стичала кръвта) пострадалата е била права (или поне седнала), т.е. тези рани не са нанесени на мястото и в позата, където е била странгулирана пострадалата. Сочи, че заключението на вещите лица е, че давността на смъртта е второ денонощие. По съдържанието на стомаха - празен, може да се направи извод, че смъртта е настъпила преди нахранване или 2-4 часа след последното нахранване.

Излага, че в обвинителния акт на стр.16 е посочил, че е възможно смъртта да е настъпила преди 19 часа, като в тази връзка сочи хронологията на разпитите на М., като се обосновава със съдържащата се в тях информация, а именно, че М. е избягвал да говори за неделята, тъй като по първоначалните медицински данни се е знаело, че смъртта е настъпила в понеделник, а не в неделя. Твърди, че при първото му обвинение за дата 19.10.2014 г., повдигнато му с постановлението за привличане като обвиняем от 05.10.2015 г. подсъдимият вече е знаел за кога е обвинен, като за тази дата в обясненията си е стигнал само до обяд на 19.10.2016 г. за ПТП и нищо повече не е  казвал. Излага, че е установено, че на 19.10.2014 г., сутринта около 09.15 часа М. е бил в автомобила на св.Р.П., като автомобилът бил спрял до здравната служба. Сочи, че в това време друг автомобил, управляван от св.П.Г. се блъснал в спрелия. Тъй като нямало големи щети, не било съобщавано на служителите на полицията за това ПТП. Излага, че М. слязъл от ударения автомобил и си тръгнал, като това е бил първият опит да се направи някакво алиби, но като се видяло, че то не стига, вече са били доведени свидетелите Р. и Б.. Счита, че изложеното до тук  дава извод, че не е вярно тогава обяснението му дадено сега, че за това не е казвал нищо за 19-ти защото не е бил питан. Твърди, че този разпит на 05.10.2015 г. е бил проведен около година след деянието и би следвало тогава подсъдимият добре да си е спомнял какво е правил неделята при обвинение именно за тази дата, но той нищо не казвал за това, което вече казва сега в съдебното следствие с т.н. негово алиби. Сочи, че на 20.01.2016 г. при предявяване на разследването /т.8, л.100/ защитата е поискала разпита на Р. и **** - съпруга й, като с негово постановление от  03.02.2016 г. е отказал, тъй като обвиняемият до тогава не е правил обяснения в тази насока. Сочи, че на 11.03.2016 г. М. е давал обяснения /т.8, л.117/, където е вече е заявил, че е рязал на Р. дърва - година и половина след деянието явно се е сетил, а когато е било най-прясно очевидно не е. Сочи, че при предявяването е имало  искания за разпита на тези лица, като на 14.03.2016 г. той е отказал поради това, че те можели да докажат, че до вечерта им рязал дърва, а прокурорът е приел, че от съдебно медицинската експертиза това е станало след това /от вечерята до полунощ, а в обвинителния акт точно обратно, че е преди 19 часа/. Излага, че следващият му разпит е от 23.03.2016 г., като той го е разпитал, а М. е отказал е да дава обяснения. Твърди, че на същата дата /т.9, л.12 / при предявяване на разследването са направени същите искания, отказани на  30.03.2016 г. по същите мотиви.

Сочи, че в диспозитива на обвинителния акт не е посочен часа на настъпване на смъртта или на по-точно на умъртвяването на П.. Излага, че ако това е било посочено и сега прокурорът приема друго е следвало да се измени обвинението по реда на чл.287 от НПК. Твърди, че тук имаме посочване в обС.елствената част на обвинителния акт на такова обС.елство. Кога е настъпило това е въпрос по същество и ако той приема друго, то няма такава нужда от промяна, защото няма какво да се промени. В тази връзка излага, че в показанията си св.С.П.Н. от 24.10.2016 г.- 8 стр. е посочил, че е закарал М. до Р. следобеда около  14-15 ч, като въпреки опита тази дата да се свърже с датата на ПТП, той така и не е могъл да каже дали това е тогава.  Сочи, че св.Р.С. е заявила, че М. неделя следобеда до вечерта на лампа й рязал дърва, за което тя му платила 40 лева. Сочи, че има противоречие между неговите обяснения от 11.03.2016 г., че С. му дала 25 лева, а тя твърди 40 лева. На другия ден било понеделник мъжът й бил на работа за това помнела, че е неделя. Твърди, че в предходното съдебно заседание е бил разпитан й мъжът й „****”- Б.М.. Същият е заявил, че жена му не му е казвала за какво е идвала и разпитвана преди него. Сочи, че и той е имал противоречие за дадената сума, тъй като също твърди, че тя е 40 лева и без никой да го пита е започнал да говори за рязане на дърва. Не му отговорил на изричния въпрос от къде знае, че трябва да говори за рязане на дърва. Заявява, че когато свидетел без да е питан и без да знае за какво ще дава показания почне сам да разказва за нещо, което касае едната страна е ясно, че той предварително е знаел за какво става дума и лъже, като твърди обратното - че не знае за какво става дума. Сочи, че е ясно е, че св.М. не е работил никъде поне по данни на НОИ. Твърди, че тук възниква основния въпрос как така тези свидетели, две години след датите, така категорично помнят кога е рязал дърва М. и резонният въпрос е, ако това за алибито му е вярно защо тогава не го е казал, като му е било по - прясно при първия му разпит на 04.11.2014 г. /две седмици след деянието/, а чак на 11.03.2016 г. /година и половина след това/. Сочи, че е установено, че Р. е с друга адресна регистрация, виждало се, че при търсенето й на нея и на мъжа й тя не е била там това го е казал и брата на ****. Счита, че тези показания следва да се приемат с голяма доза недоверие най-вече по тези причини, но още повече, че тя не поясни точно коя неделя става дума, нито пък я сравни с това преди или след убийството на П. е било, дори не е знаела точно и месеца, но есента на 2014 година. Сочи, че същото важи и за св.Б.М., който е дошъл  видимо подготвен какво да казва, поради което счита, че тезата на обвинението за времето на смъртта не е опровергана. Излага, че като се има предвид заключението на съдебно медицинската експертиза за времето на смъртта -освен, че е с давност от 2 денонощия тя е настъпила преди нахранване или 2-4 часа след последното нахранване, то се явява една празнота в поведението й мястото на М. и за времето след вечерта до полунощ. Сочи, че това е било и основанието му да откаже разпита на Р. и ****, тъй като те, дори и да е вярно това което Р. твърди пак не му давали алиби за времето след 19 часа. Твърди, че навиците на П. са били вечерта след 19 ч. да се прибира и да гледа телевизия, че тя се заключвала, но сега не са намерени следи от взлом по външната желязна врата и по входната - т.е. те са били поне незаключени или ако са били тя е отключила, но като се има предвид факта, че П. е била глуха това едва ли е могло да се случи. Сочи, че от огледа се виждало, че е имало урина, което е описано в протокола за оглед като тенджера с бяла течност вътре намерена в  коридора, което говори, че пострадалата си е била вътре вече и я е ползвала. Счита, че другия извод е, че освен недостоверността на показанията на Р. и Б., които се опитали да му създадат алиби, той няма такова и за времето след 19 часа. Отпитал се няколко пъти да направи объркване, когато бил при т.н. „бездомни”, но от приятелката му се разбра, че това било в понеделник вечерта.

Сочи, че освен казаното до тук се установява, че роднините на М.  са били в чужбина, като те са се върнали вечерта  на 19.10.2016 г. според показанията на брата му – св.В.М., който го потвърдил в разпита си на 13.03.2017 година. Излага, че той е заявил, че вещите които те донесли за продан продали вече след като си дошли, а това което докарали било оставено в къщата в стаите в опаковани чанти. Сочи, че по изисканите справки за задгранични пътувания се установявало, разбира се с уговорката, че те не могат да са верни и както се виждало това е така, че към тази дата всички би следвало да не са били в страната. Сочи, че св.В.М. е казал, че не е  виждал процесната маратонка. Счита, че тук отново става дума за това, че се отрича въобще наличността й в къщата или както се опитва подсъдимият да покаже, че тя не е била там и полицаите са я изфабрикували и я подхвърлили, той нито я е виждал, нито показвал, нито е писал за нейния произход, нито пък се е подписвал.  Излага, че от справката за задгранични пътувания за повечето лица имало само дати за излизане от страната без да има дати на влизане преди това, което говори също за голяма доза недостоверност на тези справки. Счита, че това значи, че едно лице може въобще да не бъде засечено нито, когато влиза, нито когато излиза само при страните от ЕС. Сочи, че от справката се вижда, че към датата 19.10.2014 г. не са били в страната нито бащата А.  /излязъл на 30.09.2014 г., без данни за влизане и ново излизане на 20.02.2015 г./; нито майката Т. излязла на 30.09.2014 г., няма данни за влизане; брата В. излязъл на 30.08.14 г., без данни за връщане и ново излизане на 23.02.2015 г.; сестрата Я. която доказано е била в къщата по време на претърсването на 06.11.2014 г. - по данните тя също е излязла на 30.09.2014 г., няма данни за влизане, а е излязла отново на 02.12.2014 година. Сочи, че зетят Г.К. е излязъл на 20.11.2013 г., влязъл на 15.05.2014 г., няма данни след тази дата да е излизал, но има друго влизане на 15.11.2014 г., следващото му излизане е на 02.12.2014 година.

Излага, че така се доказвало първо, че маратонката е на М., второ - че по нея има кръв и трето - кръвта е на П.. Мястото на петното- отгоре на обувката, ясно говори за извода, че това петно не може да се получи при случайно преминаване, защото в такъв случай ще е по подметката, като за това говорил и неговия обем - широчината на петното по обувката. Сочи, че от протокола за оглед и снимковия материал е видно, че къщата е оградена с висока ограда, с бодлива тел, висока над 2 метра, освен това, на свидетеля П. направило впечатление, че М.  притежава сила и ловкост, за да се качи на тавана на къщата си. Сочи, че това давало извода, че в двора може да се влезе само, ако се прескочи оградата и присъствието на мястото, където има кръв и трупа на П., не може да бъде от случайно преминаване. Сочи, че следва да се има предвид и фактът, че останалите иззети вещи вече са били изпрани при положение, че М. и хората в селото вече са знаели за смъртта на П., което пък дава извод за опит за прикриване на следи от съприкосновението с жертвата. Излага, че освен посоченото е доказано, че М. последен е видял П., тъй като е работил при нея  на 17.10.2014 г. и при това не е  довършил работата си. Твърди, че тогава подсъдимият е търсил бензин за резачката си, за да довърши работата си при нея, разполагал е с пари, които е проиграл на 17.10.2014 г.- петък, на хазарт при т.н. игра свара е изгубил 90 лева, според свидетеля Г.Д.. Излага, че от тройната съдебно медицинска експертиза става ясно че, като се има предвид възрастта на пострадалата и нейното физическо състояние, няма никакво основание да се отхвърли възможността уврежданията по тялото на П.П. да не могат да бъдат причинени от М., на основание на неговите физически данни, които са в нормалните параметри за пола и възрастта и за който,  не се описват физически недъзи.

Досежно обясненията на М. сочи, че трайната практика на ВКС е в смисъл, че обвиняемият може да дава такива обяснения  каквито намери за нужно, като дали ще признае факта на извършеното престъпление или ще отрече е негово право. Излага подробни аргументи защо счита обясненията на подсъдимия за недостоверни.

Излага, че защитата е твърдяла в протокола от 28.11.2016 г., че е имало кръв от животно там където е пребивавал св.С.К. ***. Счита тези твърдения за недостоверни, тъй като защитата постоянно е търсила все нови и нови хора, които да са имали и клали животни най - вероятно с надеждата да се докаже някаква тяхна съпричастност. Сочи, че е намерен и сив суичър, по който имало също кръв закачен на оградата в двора на убитата до мивката и капки кръв по самата врата на ул. „******” ****. Излага, че това въобще не е вярно, като при втория оглед в двора на „******” **** е намерен обект № 11 - закачен този суичър  на източната страна на къщата, закачен, но на ул. „******” ****. Сочи, че обект № 10 е петно до чешмата, но също в този двор и тези два обекта нямат нищо общо с двора на убитата. Излага, че от разпитите се разбирало, че по това време С.М. въобще не е бил там макар, че е бил направен опит да се отвлече вниманието към него. Сочи, че защитата твърдяла, че тъй като е намерена говежда кръв и той бил пастир, може пък той да е убил или той да е клал животно там. В тази връзка излага, че съгласно резултатите от съдебно -медицинската експертиза 14/БТМ-307 /2-80-83/ се установява, че от иззетите 10 петна червеникави от втория оглед в къщата на ул. „******” **** и пред нея, че  по обекти 1, 2, 3, 4, 5 /марли – иззета червеникава течност от обекти от 1 до 10 по / втория –неправилно е записал от първия  оглед, съответно от обекти от 3 до 7 включително/  е доказано наличието на говежда кръв. Сочи, че следва да се има предвид, че обект № 3, 4 от този втори оглед е намерена кръв по пътечката от ул. „******” **** до входната порта на ул. „******” ****. Сочи, че обект № 5 е точно пред тази портичка от към тротоара, което се вижда се добре от фотоалбума /1-121 /. Излага, че другите са от двора на ул. „******” **** /там са две такива петна/.  Едно от тези петна обект № 10 от втория оглед /петно до чешмата/ е също говежда кръв. Сочи, че тези обекти всичките са в съседния двор където се предполага, че е бил С.. Излага, че намереното  петно кръв от първия оглед /№ 9 от този оглед/ и номерирано от вещото лице под № 7 е доказано кръв. Сухата кръв от трупа на П. не е изследван и то защото е била сравнителен материал за да се докаже ДНК профила и с намерените по огледите петна от кръв. Твърди, че номерираният обект № 8 /обект № 5 от първия оглед-множество влакнести обекти с неустановен произход/ са човешки косми от глава и части от човешки косми от глава. Сочи, че точно за обект № 9 от първия оглед /червеното петно в дясно от трупа на П./ е имало спор в едно от заседанията. Сочи, че за това петно е доказано, че е на  П. по съдебно медицинска експертиза 14/ДНК-325 /2-84-88/. Излага, че от назначената от съда допълнителна съдебно- медицинска експертиза изслушана на 28.11.2016 г. е било установено, че космите обект № 5 от първия оглед - множеството влакнести обекти в ляво от входната врата на ул. „******” **** са човешки косми от глава и може да са от починалата /тези до обект № 6 от тази експертиза/. Сочи, че чрез ДНК-експертиза може да се определи дали са на мъж или жена, но не повече, не и ДНК-профил на конкретното лице, това е казано в цитираното заключение и затова не е поискал такава експертиза, която да установи по безспорен начин, че в двора има негова коса, т.е.дали са на П. или на подсъдимия. Излага, че другата ДНК-експертиза на веществени доказателства /2- 116-127/ на „Проген” сочи, че по обекти част от червенокафява засъхнала материя от пътечката /обект № 1 от първия оглед/ и  част от червенокафява засъхнала материя от вътрешната страна на двора /обект № 4 от първия оглед/ има наличие на човешка кръв, установена по метода на предварителната бензидинова проба. Предвид липсата на човешка кръв по тези обекти, последващи ДНК изследвания не са проведени. По обектите - черен на цвят панталон и два броя маратонки, черни и червени на цвят /иззети с протокол за доброволно предаване на 24.10.2014 г. /1-182/, суичър /обект № 11 от втория протокол за оглед/, не се отчита положителна реакция за наличие на кръв по метода на предварителната бензидинова проба. За обектите - изрезка от панталона, изрезка от тъмна материя по десния ръкав на суичъра /иззети с протокол за доброволно предаване на 24.10.2014 г. /1-182/, част от червенокафява засъхнала материя от пътечката /обект № 1 от първия оглед/ и  част от червенокафява засъхнала материя от вътрешната страна на двора /обект № 4 от първия оглед/, доказателствените тестове за човешка кръв са отрицателни, т.е. по тези обекти не се доказва присъствие на човешка кръв. Сочи, че поради очакваното малко количество биологичен материал по изрезките от нокти, за тях не са приложени предварителни тестове, а са изследвани директно чрез ДНК анализ. За обекта нокти от лява ръка на П.П. се определи ДНК профил на лице от женски пол. Не се наблюдават допълнителни алели, които да показват присъствие на клетъчен материал от друго лице /лица/. Изисканото сравнение с ДНК профила на П. не е извършено, поради непредставянето му от НИКК МВР. Но при сравнението на алелите установени по тази експертиза /2- 119/ и  алелите на П., установени по съдебно медицинска експертиза № 14/ДНК-364 /2-104/ се установява пълна идентичност. Сочи , че като извод от искането на защитата може да се каже, че има говежда кръв, но само по тротоара от къщата на ул. „******” **** към ****, пред портата на ул. „******” **** и вътре в двора, вкл. и  до чешмата. Излага, че суичърът не е намерен в двора на убитата, както и петното до чешмата на сочения вече от него обект № 10, но по него въобще няма кръв, а по петното пред чешмата в негова близост кръвта е говежда. Сочи, че никъде в двора на убитата не е намерена такава кръв. Излага, че твърдението, че намерените косми влакнести обект на последната назначена от съда експертиза са в двора на ул. „******” **** също не е вярно, те са обект № 5 от първия оглед /вижда се на л.97 от т.1/, който е в двора на убитата.

Сочи, че по делото действително не е установено оръдието, с което са нанесени част от уврежданията на П., като от заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза  се вижда, че раните в областта на главата, според техния вид (цепковидни), и разположението им (отделно една от друга) са причинени от шест отделни удара с предмет с тясна повърхност - ръб или цилиндрична форма, като те обаче не са причинили смъртта. Сочи, че само тези увреждания са причинени от такова оръдие, всичките други са причинени само от силата на ръцете, краката и тялото на извършителя. Твърди, че не са установени  и начина, и мястото на влизане в двора на П.. В по-малката си част /най-вече фасадата/ той е ограден с висока ограда, но другата част е с обикновена по височина и размер, метална мрежа. Излага, че човек с физиката на М. и уменията и ловкостта, които е показал пред свидетеля П. без проблем може да прескочи такава ограда, като се има и предвид, че той много добре е знаел разположението както на къщата, стаите, двора, така и навиците на П., както и факта, че е разполагала с пари. Твърди, че в тази връзка посочените по - горе решения на ВКС имат и друг смисъл, ако не е налично оръжието на престъплението това не е пречка да се направят изводи за неговата характеристика. Сочи, че това доста подробно е изяснено от всичките съдебно медицински експертизи, налични са биологични следи върху обувка на М.. Според представителя на държавното обвинение изводът е, че косвените доказателства могат да бъдат основа на изграждане на осъдителна присъда наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни източници, когато те са единна система от факти, свързани помежду си и с главния факт и водят до извод единствено възможен за този главен факт. Сочи, че това е възможно само  ако е налице оценка за годност и достоверност на доказателствените източници каквато твърди, че има.

По отношение на приложимата правна квалификация  с оглед приетата от него фактическа обстановка, прокурорът заявява, че в тази връзка поддържа изцяло посоченото в обвинителния акт досежно обективните и субективните белези на това престъпление. Сочи, че в конкретния случай е  налице опит за грабеж, излага доводи в тази връзка.

Счита, че М. е годен субект на това престъпление, тъй като такъв субект е всяко наказателно-отговорно лице. Сочи, че законът не предвижда особени качества, които извършителят трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност по тях, като в тази връзка е и заключението на съдебно психиатричната експертиза, че М. няма умствена изостаналост и/или психични заболявания в тесния или широк смисъл на това понятие, т.е. той е психично здрав. Твърди, че към момента, когато е извършен деликта, подсъдимият е бил в ясно съзнание, неповлиян от прием на психактивни вещества и независимо дали е извършил или не инкриминираното деяние, в което е обвинен, при него не са били налице болестни симптоми и синдроми, израз на каквото и да е психично заболяване. Независимо дали той е извършител или не на инкриминираното деяние, по време на извършването му е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи действията си в съответствие на това разбиране, както и да предвиди последиците от тях. В характерово отношение като упорит, умеещ да преследва целите си, въпреки евентуални съпротиви. Емоционално дистанциран. В интеракциите си е недоверчив, предпазлив и потаен, поради което трудно стига до трайни, дълбоки взаимоотношения и истинска интимност. Подозрителен към подбудите на другите. В заключение излага, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил вменяем.

Сочи, че от субективна страна деянието е извършено умишлено като форма на вина, при пряк умисъл, като М.  е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и, въпреки това, е искал тяхното настъпване. Потвърждава изцяло посоченото в обективния акт за субективната страна.

Счита, че в случая не може да става дума за престъпление по чл.116, ал.2, т.8, пр.2 от НК, тъй като М. не го е извършил, за да прикрие вече извършения грабеж, най-малкото, защото търсените вещи не са били намерени и грабежът е приключил във фазата на опита. Сочи, че действията по умъртвяването на П. са били подчинени изцяло на решението за извършване на кражба, лишаването й от живот е извършено, за да се осъществи самия грабеж. Сочи, че деянието е било извършено от подсъдимия с цел да отнеме по насилствен начин на парите от убитата,  за да ги присвои .

Като обобщен извод за доказаността на авторството въз основа и на косвените, и на производните, освен преките доказателства сочи, че те са относими към главния факт. Твърди, че не може да има съществено процесуално нарушение, тъй като няма нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Заявява, че е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Твърди, че чрез косвените доказателства е извършена проверка на обясненията на подсъдимия, като е посочил  съображенията си да не им се даде вяра изцяло. Сочи, че въз основа на съвкупността от косвени и производни доказателства, чиято достоверност е извън всяко съмнение може да се приеме, че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на М..  Счита, че няма каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата. Счита, че няма и нарушение, което да води до необходимост от изключване на писменото доказателствено средство - протокол за претърсване предвид неучастието на М. в него. Счита, че безспорно е доказано, че това е точно обратното - през цялото време подсъдимият е бил там, дори сам е посочвал кое къде е и какъв е неговия произход, че са негови и след това го е и написал. Сочи, че като краен извод налице са  достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на М..

По отношение индивидуализацията на наказанието сочи, че предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Счита, че в случая няма основание за приложение на чл.55 от НК, тъй като няма фактически констатации, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи вината обС.елства, сочи аргументи в тази насока. Счита, че  в конкретния случай справедливо наказание е лишаване от свобода за срок от 20 години с единствената уговорка, че може да се приеме за смекчаващо наказателната отговорност обС.елство младата му възраст и евентуалната възможност да бъде поправен, с оглед целите на наказанието.

Досежно веществените доказателства счита, че следва да се унищожат тези визирани в списъка от 1 до 10 по протокола за оглед от 21.10.2014 г. /първият оглед /, № 11 и 12 по втория протокол за оглед от същата дата, от 13 до 21 /при огледа на трупа/, а обектите 22 и 23 /хавлиена кърпа и дрехите, с които е била облечена П./ да се върнат на двете й дъщери. Предлага веществените доказателства от № 24 до 27 по протокола за доброволно предаване от 24.10.2014 г. да се върнат на А.М.П. ***, обект № 29 черно кожено яке по протокол за доброволно предавана от 07.11.2014 г. да се върне на П. Васков П., обект № 28 /чифт маратонки  от протокол за доброволно предаване от 06.11.2014 г.; обекти от № 30 до 36 включително и 39-40, без 37 и 38 по протокола за претърсване от 06.11.2014 г. да се върнат на М.А.М..

Предлага на съда да възложи разноските сторени на досъдебното и съдебно производство върху подсъдимия.

На основание чл.76 и сл. от НПК съдът е конституирал като частни обвинители в настоящото наказателно производство пострадалите - Т.П.Б. и Г.П.Х.. Същите се представляват от упълномощени повереници – адв.Д.В. и адв.Д.Г. и двете от САК.

Повереникът адв.В. предлага на съда да признае подсъдимия М. за виновен по така повдигнатото му обвинение, счита, че е доказано авторството на деянието.

Сочи, че на първо място М. е имал  мотив за  извършване на престълението, тъй като е нямал средства, към този период е бил безработен, играел е хазарт и дължал пари, което се доказало от  показанията на св.Г.Д. и св.Л.Л..

Излага, че М. е живеел в непосредствена близост до пострадалата – домът му е № 182, а на П.П. е на ****, познавал я е, знаел е, че тя живее сама е, че е глуха. Извършвал е за нея услуги в дома и двора й, т.е. е познавал обстановката и навиците й.

Твърди, че М. ходил да реже дърва при П.П. два дни преди смъртта й, което се потвърждавало от св.К.К., при когото М. отишъл да иска бензин за резачката си, за да реже дърва на своя съседка, в петъка преди убийството. Сочи, че това е потвърдено и от показанията на бащата на М. – А.М. (ДП, четени по ал.5), който също така заявил, че пострадалата останала да дължи на сина му сумата от 5 лева.

Твърди, че от обясненията на М. тези от 09.02.2015 г. – приобщени по реда на чл.279, ал.2 НПК – първи такива, същият е заявил, че след като е цепил дърва за П.П. е имал уговорка с нея да отиде пак й да върши работа. Нататък според обясненията на подсъдимия - в събота той не я е намерил. В този ден П. е била още жива и според експертизите и според св.И.Н. и Р.С. (****, видяла в двора на П.П.М. и В. Иванови – те също потвърждават това, макар да не могат да конкретизират време и дата). Счита, че затова М. отишъл при пострадалата отново в неделя - за да изкара пари, а и за да получи дължимото му. Счита, че именно М. е умъртвил пострадалата и това се доказвало от :

На първо място от Протокол за претърсване на дома му от 06.11.2014 г., при който са иззети неговите кафяви спортни обувки № 41 GALE – обект 8. В протокола е вписано неговото изявление, че той е носил и обличал всичко иззето. Сочи, че според поемните лица и другите свидетели (П., К., К.К.) М. е бил през цялото време с разследващите и още след приканване в началото на претърсването е посочил прострените си дрехи, завел е органите до стаята си и е предал кафявите обувки, които са били прибрани. Излага, че подсъдимият изрично е заявил, че са негови и ги носи много, включително и когато работи (по показанията на свидетеля П.). Сочи, че това се е потвърдило категорично и при очните ставки между М. и всеки един от оперативните и от поемните лица.

Излага, че това се потвърждава и от вида и състоянието на обувката (видно от направените снимки) – явно носена и употребявана, с наслагвания от пръст и леко износена. Счита, че затова и не може да се твърди, че обувката е свързана с дейността на родителите на М. по внос и продажба на дрехи втора ръка – защото тези дрехи не биха били изцапани с кал и подредени при личните им вещи. Сочи, че това се потвърждава и от свидетелите П. и К., които заявяват, че при претърсването е посочена друга стая, в която се намирали носените от **** дрехи, като от там нищо не е изземвано. Излага, че изземваното е това, което М. лично е посочвал и предавал и което се е намирало в личните и ползвани от него помещения.

Сочи, че според съдебно медицинската експертиза от 13.11.2014 г. кръвта по обувката е човешка, а според ДНК - експертизата от 14.11.2014 г. кръвта е, именно на П.П..

Твърди, че насочеността на капката е такава, че не може да се получи случайно или при забърсване, а същата е попаднала там при извършване на деянието.

Счита, че обясненията на М. са недостоверни, сега приобщени и от досъдебното производство. Сочи, че едва във вторите си обяснения (11.03.2015 г.,), приобщени по чл. 279, ал. 2 НПК (л.117, т.8), след като са му предявили материалите по досъдебното производство, за първи път М. твърди, че:

- притежавал само два чифта обувки – белите маратонки и тези, с които е бил обут тогава (т.е. тия, дето после доброволно е предал);

- че не е присъствал на претърсването, а е бил отвън с полицаите;

- от дома му са иззети други маратонки, които не са негови и не знае на кого са.

Твърди, че и в следващите си обяснения от 23.03.2016 г. (л.10 и сл., т. 9) той заявява, че кафявата обувка, която му показали, не била негова. В протокола написал това, което му казали, че дрехите са негови, а за обувките бил убеден, че става дума за белите маратонки, които също били негови. Кафявите видял днес за пръв път. Никой друг не съобщава за подобни обС.елства. Но очевидно и от начина, по който са съобщени проличава, че дори на този етап и давайки тези обяснения М. е съзнавал, че при претърсването и изземването са вземани и обувки, а не само дрехи, както в един момент се е опитвал да твърди. Сочи, че след тези обяснения в днешното съдебно заседание при предявяване на веществените доказателства той вече е отрекъл, че коя да е от изземваните дрехи и коя да е от вещите изобщо е негова. Сочи, че тези твърдения се опровергават от поемните лица – св.Ц.Ц. и К., които заявяват, че където са ходили разследващите, там е бил и М.. Излага, че според св.Д.И., М. изрично е заявил, че дрехите и обувките, които се изземват, са негови. Сочи, че след като на св.И. му е била предявена обувката в съдебно заседание, той е заявил, че именно това е иззетият чифт и, че М. казал при изземването, че го е носил и е негов. Твърди, че това личи и от показанията на сестра му Я.М., която е казала, че брат й е бил вътре с разследващите, а тя самата не е била вътре, по собствените си думи, за да знае какво е или не е изземано. Сочи, че всичко това се е потвърдило при очните ставки, че М. е присъствал на претърсването, посочил е личните си вещи, изрично е заявил, че обувките са негови и ги ползва.

Твърди, че на следващо място от показанията на сестра му -  св.Я.М., че допълнително били вземани и предавани и други обувки, се е потвърдило от показанията на св.К.К., като от този свидетел е бил разяснен и контекста на съответните обС.елства, а именно, че предадените от сестрата на М. обувки не са били взети за целите на производството, а за да бъдат дадени на М., та той да не ходи бос. Твърди, че тези показания на св.Я.М., сравнени с другите доказателства по делото, демонстрират предубедеността както на казаното от нея, така и на казаното от всички роднини на подсъдимия, защото, макар да се отнасят до действително случили се събития, показанията на М. са пречупени през нейното собствено убеждение за невинността на брат й, а оттам и за порочността на действията на разследващите органи. Излага, че независимо от всичко това, тук същественото е само, че никакви обС.елства по повод предаване на други обувки, не променят факта, че вече иззетите по-рано, при претърсването, обувки са именно на М..

Счита, че по делото е доказано, че иззетите кафяви обувки са ставали на М., като при следствения експеримент, проведен на 09.02.2015 г., в присъствието на защитник, е констатирано, че „кракът влиза плътно в обувката“, а след като направил няколко крачки, М. заявил, че му стяга.

Сочи, че съгласно показанията на поемното лице – св.К. : „обувката станала, по-свободно и спокойно му станала след като е махнал допълнителния чорап“ (в съдебно заседание) и я обул „много леко“ (ДП – четени по ал. 5). Твърди, че М. въпреки това заявил, че го стяга. Сочи, че и според св.Л. – обувката му ставала. Излага, че  и двете поемни лица разказват, а се вижда и от снимките, че М. е отишъл с два чифта чорапи (според свидетеля К. – горният тип хавлиени, т.е. по-плътни) - т.е. опитал се е съзнателно да повлияе на изхода от следствения експеримент. Счита, че това е индиция, че явно е знаел, че обувките ще му станат (т.е. са и негови) и затова е обул втори, по-плътен чорап – за да спрат да му стават. Твърди, че в обясненията си пред съда М. изрично е потвърдил, че бил с един чорап – снимките от следствения експеримент го опровергават.

Сочи, че и двамата свидетели - поемни лица, при предявяване на обувката, я разпознават именно, като пробваната от М. по време на експеримента.

Твърди, че е доказана и датата на инкриминираното деяние, като в тази връзка св.Б.С. последно е видяла пострадалата в петък – 17.10., а свидетелките И.Р.Н. и Р.С. са видели П.П. жива на 18.10. (събота), като С. уточнява, че било след 15 часа.

Според повереника адв.Г. в обясненията си за датата на извършване на престъплението в досъдебното производство М. твърди, че е бил цял ден с родителите си, които тогава се върнали от ****. Сочи, че родителите му обаче заявяват, че са се върнали по тъмно и много късно вечерта. Сочи, че в други, по-късни обяснения, М. твърди вече други обС.елства относно заниманията си на 19.10., затова и защитната му теза в тази си част е опровергана дори от самия него заради въртешните противоречия и променящите се версии. Твърди, че с всяко следващо даване на обяснение те стават все по-подробни и се появяват все нови неща, които е правил.

Относно появилото се за първи път на 11.03.2016 г. – година и половина след деянието, твърдение за рязане на дърва у ****, твърди, че за този ден подсъдимият на 09.02.1015 г. е казал, че тогава са си дошли родителите му от **** и цял ден е бил с тях.

Сочи, че в обясненията си от 05.10.2015 г. М. описва подробно ПТП-то и заявява, че след като водачите на автомобилите са започнали да се разбират, той си е тръгнал пеша за вкъщи и се е прибрал, като въобще не се споменава рязане на дърва въпреки, че обстойно е разказал за ПТП – то, т.е. не е защото не е разпитван за този ден.

Сочи, че за версията на подсъдимия дават показания свидетелите С.П.Н., Р.С.С. и Б.А.М..

Излага, че св.С.Н. е разпитван в досъдебното производство и два пъти в съдебното производство, като едва при последния си разпит споменава за рязането на дърветата - версия възникнала на по-късен етап.

Твърди, че нито един от свидетелите обаче не може да конкретизира кога се е случвало това събитие. Излага, че С.Н. единствено посочва, че това не се е случило в същия ден, в който е карал бащата на М. до гр.****, св.Р.С. си спомня, че е било преди 2 години, през есента, септември – октомври, а св.Б.М. „****“ е сигурен пък, че е било през зимата, но не може да си спомни дата.

Излага, че показанията на свидетелите си противоречат относно това кой е говорил със С., че им трябва човек да нареже дървата. С. и Р. твърдят, че Р. е търсила С., докато „****“ е категоричен и три пъти в разпита си заявява, че именно той е търсил С. и той се е разбирал с него да докара някого да несече дървата.

Сочи, че подсъдимият в обясненията си от 11.03.2016 г. казва, че след ПТП –то се прибрал, малко след това дошъл С.Н., с когото отишли в дома на малкия му син ****, където рязали пъни, а когато приключили, С. го закарал у „****“.

Сочи, че в обясненията пред съда М. заявява,че С. е дошъл на мястото на ПТП-то и след като се разбрали водачите на автомобилите, С. го попитал дали е съгласен да нареже неговите (на С.) дървата. Твърди, че М. се съгласил, като С. го закарал до у тях, за да си вземе резачката. Отишли у С., нарязал му дървата и след това С. го закарал у „****“.

Сочи, че тези обяснения не намират опора в показанията на С., който казал, че е видял М. в кафето, където седнали на масата и си говорели и му предложил да реже дървата на братовчедка му Р.. Твърди, че този свидетел въобще не споменава М. да е рязал дърва у тях.

Намира, че всяко едно от обясненията на подсъдимия си противоречи с останалите, а така също не се подкрепя и от свидетелските показания.

Сочи, че факта, че на 19.10. М. е бил със свидетеля Р.П. и са били участници в ПТП, се потвърждава, но и конкретизира – според свидетелите, това е било в делничен ден около 9 и 15 сутринта. (свидетеля П.Г.), а според П. – не по-късно от 10 и 30 часа. Твърди, че самото ПТП е траяло много кратко, като дори не е идвал КАТ. Сочи, че според св.Г. се разбрали за около 20 мин., а според св.Р.П. – за около час - т.е. всичко това се е случило до обяд на същата дата.

Сочи, че за дните след 19.10. свидетелката Т.В. (майка на подсъдимия) казва, че в понеделник, 20.10., с мъжа й търсили пострадалата, но не я намерили.

За начина на проникване, счита, че е имало откъде подсъдимият да прескочи, като не се изключва и П. да го е пуснала. Счита, че  незнанието на това обС.елство не изключва авторството на деянието.

Сочи, че за времето на извършване е важно, че е имал възможност да извърши бързо престъплението, тъй като всички травми са нанесени бързо една след друга; ровенето в отключената къща също свидетелства за невъзможността подсъдимия да открие търсените пари – т.е. той е действал припряно и притеснено.

Твърди, че косвено авторството се доказва и от състоянието на М. на 20.10.2014 г., описано от свидетелите Л.Л. и Ц.Ц., че при взимането на М.М. от дома му последният е бил разстроен и плачел, като и родителите му били притеснени. Сочи, че показанията на Л., в едно със свидетелството за съдимост потвърждават и лошата личностна характеристика на подсъдимия.

Сочи, че и по механизма на деянието се потвърждава, че М. обективно може да е извършител – според съдебно медицинската експертиза от 21.10.2014 г. и тройната съдебно медицинска експертиза ударите по тила са нанесени в изправено или седнало положение на пострадалата – т.е. тя е била ударена от нападателя си в гръб, права или най-малкото седнала, най-вероятно изненадана – поради липсата на белези от самозащита. Сочи, че най-тежките увреждания преди смъртта – счупването на ребра и гръбначен стълб, са причинени с крака или скачане върху пострадалата, която вече се е намирала на земята и чак след това – удушаването, отново след като е била вече на земята, по лице и приведена с последните удари по гърба в безпомощно състояние. Излага, че физиката на подсъдимия и здравословното му състояние, установени и с огледа и изследвани и преценени от тройната съдебно медицинска експертиза от 18.03.2015 г., установяват, че тези действия могат да бъдат извършени от него.

Счита, че е без значение факта, че по М. няма одрасквания и наранявания – не се и твърди да е имало. Няма и обективни данни за такива, кръв освен на пострадалата не е намерена на местопрестъплението. Сочи, че по улицата отвън и в съседния двор намерената кръв е животинска, а по пострадалата не са намерени следи или доказателства, свързани с нейни действия по самозащита.

Счита защитната версия, че друго лице – С., е виновният, не се е потвърдила с нито едно доказателство. Сочи, че според св.Л.Л., който познава добре местните и е в течение с местоживеенето им, С. към онзи момент не е живял изобщо там, а е напуснал месеци по-рано. Излага, че според св.Р.С., негова баба, в деня, в който пострадалата е убита, той е бил на работа извън с.****** и се върнал на следващия ден, а преди това го нямало седмица. Сочи, че той самият също е категоричен, че тогава е бил на работа. Бил е обект на проверка и „беседа“ от полицейските органи, но като се е потвърдило алибито, не са го търсили повече.

Счита твърденията на свидетелите – роднини на М., че лица от селото знаели, че убиецът е друг, и че споделили това на майката на М., са недостоверни. Сочи, че това се опровергава от св.Ц.Н., която заявила, че нито е чувала И. да знае кой е убиецът, нито И. й е споделяла подобно нещо, нито тя самата знае кой би могъл да е извършителят. Излага, че св.И.Н. е заявила, че никога не е казвала на Т.В. кой е убил пострадалата, и независимо от настоящото здравословно състояние на свидетелката, казаното от нея се подкрепя и от другите свидетели, и опровергава показанията на Т.В. – майка на подсъдимия, базирани на желанието й да защити сина си. Счита, че последните показания, дори да са достоверни, представят само препредавания на клюки без каквато и да е конкретика и не могат да представляват доказателство за невинност. Твърденията на св.Т.В., че И.Р. й казала, че друг е убиецът, счита, че това са слухове, а не факти. Излага, че тези свидетели не са свидетели на никакви обС.елства, свързани с предмета на делото, а носените из с.****** слухове (които са и естествени с оглед размера на селището), не са годни да опровергаят събраните по делото доказателства, още повече, че св.В. заявява, че св.И.Р. знаела кой е убиеца, но я било страх да каже и от притеснение получила инсулт. Сочи, че първо св.Р. е получила инсулт няколко месеца след убийството и второ, след инсулта, и по даденото от мъжа й описание за състоянието й, Р. не е била способна да излиза сама и да води подобни разговори с В. или с Ц.П.. Сочи, че бащата на подсъдимия, едва в съдебна фаза, твърди, че е присъствал на такъв разговор, но жена му обаче не е споменала такова нещо, което прави показанията им не само за тези обС.елства, а изобщо недостоверни и противоречащи на доказателствената съвкупност.

Досежно продаваните от семейство **** дрехи сочи, че според св.С.Ш. около седмица преди убийството е помагал на М. да разтоварва дрехи и обувки, изпратени от родителите му от ****. М. не ги продавал – чакал родителите му да се върнат, били в чували (а не подредени в килера или в стаята на М.). Сочи, че родителите на М., като носели дрехи, излизали на центъра (не знае да ги продавали от вкъщи и там да са ходели хора). Излага, че според родителите на М. те разнасяли дрехи на хората от града, а според сина им В. – продавали отвън. Счита, че затова съществуването на носени от **** дрехи и обувки, съхранявани у семейство ****, не опровергава обвинението. Счита, че последното не се опровергава и от твърдяното единствено от някои членове на семейството обС.елство, че такива дрехи били пробвани в дома им, защото тези твърдения са общи и неясни, защото се появяват едва в съдебна фаза, защото е естествено желанието на семейството да защити подсъдимия и защото протоколът за претърсване ясно показва, че иззетите дрехи и обувки са били от тези на живущите в дома, защото са подредени в личните им стаи – включително и в тази на М., показана и от сестра му на разследващите, а не по чували, както ги носят от ****. Сочи, че  според свидетелите П. и К. въпросните чували, са били в друга стая, от която нищо не е изземвано, а М. сам е заявил, че иззетите дрехи и обувки са негови и ги е носил.

Относно субективна страна на деянието счита, че налице е пряк умисъл. Сочи, че ударите са с голяма сила, животозастрашаващи, първо множество по главата, после изключително тежки и обездвижващи по гърба, а накрая продължително и изискващо упоритост и ясна цел удушаване на вече обездвижена възрастна жена със счупен гръбнак.

Твърди, че опитът за грабеж се установява и от протокола, и от показанията на доверителки им Г.Х. и Т.Б.; предмет са парите, защото другото са лесно идентифицируеми вещи като синджирчето й, които лесно биха довели до намиране на извършителя. Сочи, че това се потвърждава от Т.Б., според която майка й винаги държала пари в трите си портмонета, които после тя е намерила празни. Счита, че умисълът за грабеж се установява от ровенето и разхвърлянето на цялата къща.

Досежно наказанието считат, че извършеното е при превес на отегчаващите отговорността обС.елства, които са начинът на извършване, особено мъчителен за пострадалата, особена жестокост, както и предишната съдимост на подсъдимия, от което молят за определяне на наказание лишаване от свобода към максимума или някой от по-тежките наказания. Претендират направените по делото разноски – 1 200 лева по адвокатско представителство и 675.60 лева за транспорт.

Подсъдимият М.А.М., се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощниците си -  адв.Ана М. и адв.Х.Н. ***. Заявява, че поддържа изцяло изложеното от адвокатите му, заявява, че той не е убиец и никога не би извършил това престъпление. Сочи, че процесните обувки не са негови и моли съда за оправдателна присъда.

Защитникът адв.М. заявява, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че същите  не само, че не подкрепят извода,че М. е автор на престъплението, за което е предаден на съд, но са и в явно несъгласие с тях. Сочи, че М. следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението. Излага, че когато има макар и малко съмнение, дали е извършил  престъплението подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан и то не защото съмнението се тълкува в негова полза,  а защото обвинението не е доказано несъмнено.

Сочи, че в хода на разследването е било извършено претърсване в жилище в с.******, обл.**** обитавано и от М., и е  иззет чифт кафяви спортни обувки номер 41 приложен, като  веществено доказателство по делото. Твърди, че към датата посочена като дата на извършване на деянието в процесното жилище в с.******, са живеели подсъдимият М.А.М., за който  е установено, че е ходил да работи на убитата, но носи обувки 42 номер, неговият брат В.А.М., който също е работил при убитата и носи обувки 41 номер и зет му Г.К.К., който не е разпитван дори на досъдебното производство и с оглед показанията на св.Л.Л. не е проверяван въпреки, че е обитавал същото жилище към инкриминирания период. Сочи, че за иззетият чифт обувки  М. е записал в протокола, че са негова собственост, но няма събрани доказателства в тази насока още повече, че  М.  твърди, че не е обувал тези обувки и не знае, че са били под леглото. Счита, че с оглед факта, че към датата на извършване на деянието жилището е обитавано от трима младежи със сравнително сходна външност е следвало иззетото веществено доказателство и твърденията на заподозрения да бъдат проверени.  С оглед показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие счита, че отразеното в протокола  за претърсване и изземване в  жилището обитавано от  М.  не отговаря на реално случилото се. Сочи, че ммежду отразеното в протокола и свидетелските показания са налице множество противоречия, като в съставения на място протокол е записано, че обувките са намерени в стая под леглото. Излага, че в приложения  фотоалбум са снимани в стая. Твърди, че в същото време свидетелите присъствали на изземването, включително св.П. са казали, че са били в килер, дори при очната ставка св.П. е твърдял, че обувките са се намирали в килера. Сочи, че едното поемно лице е заявило, че не е влизало в килера и при предявяване на вещественото доказателство, че не е сигурно дали това са обувките. Излага, че свидетелите са посочили, че мястото е тясно, вътре  е бил св.Н.П. и после накарал подсъдимия М. да се качи на  маса и от там към тавана и е заявил, че бил проявил ловкост, но къде в този килер са намерени въпросните обувки не ставало ясно. Сочи, че свидетелите и поемните лица са заявили, че всички вещи са се носели на разследващата и тя ги е описвала и запечатвала, което е нарушение на процесуалните правила, освен това същите не са били предявявани едно по едно на подсъдимия. Твърди, че е установено, че М. носи обувки 42 номер. Заявява, че при разпита в качеството на свидетел едното от поемните лица е изразило съмнение дали именно предявените му обувки ли са иззели от жилището обитавано и от М., като през цялото време е говорело за  маратонки, а не за обувки. Сочи, че въобще не е изследвано обувките чии са, просто е прието, че са на М.. Сочи, че дори да е записано от него в протокола, че иззетите вещи са негови е следвало дори твърдението да бъде проверено. Излага, че това не е направено въпреки, че обувките са с по-малък номер от този който носи М., че  жилището към датата на извършване на деянието е обитавано от трима мъже. Твърди, че по делото е установено, че подсъдимият не може да ги обуе и при следствения експеримент дори е записано в протокола, че го стискат, а за да му влезе крака в обувката са му събули чорапите, а според данните по делото се твърди, че е прескачал огради и т.н. Излага, че в обвинителния акт прокурора е посочил, че в двора на къщата може да се влезе, ако се прескочи оградата висока с бодлива тел 2 метра, твърди се, че човек, който не може да обуе и да ходи с въпросните обувки е прескочил ограда с височина два метра. Сочи, че с оглед на количеството кръв по трупа и на самото произшествие е странно, че има кръв само върху една от обувките и то една капка, като няма данни същите да са били почиствани. Излага, че освен това дрехите са изследвани и е безспорно, че петната  открити по  тях не са кръв. 

Твърди, че в показанията си самите полицейски служители дават противоречиви обяснения. Сочи, че св.К. е казал, че „маратонките той ги посочи мисля, че бяха в килера“. След това обяснява, че на следващия ден след огледа на дома на убитата  е имало втори оглед, на който е присъствал, когато били намерени златното синджирче. Излага, че св.П. също твърди, че златното синджирче било намерено от него в кухнята. Сочи, че безспорно е установено, че няма такъв оглед, а вещите са били  намерени от дъщерите на потрадалата на следващия ден след огледа. Сочи, че св.П. е заявил : „обувките бяха намерени в жилището обитавано от М.. Това се падаше наподобяващо като килер или стая за личен багаж.”. А после малко по- надолу на стр.33 от протокола : „лично тези обувки той ги показа в стаята, в която спи и обитава”.  Твърди, че поемното лице Ц.Ц. е посочил, че не си спомня обувките къде са били, а само че са му ги показали. Посочил е, че в едната стая основно описвали вещите и снимали. Твърди, че при предявяване на вещественото доказателство Ц. е заявил : „Доколкото си спомням сякаш други обувки бяха – маратонки. Мисля, че бяха маратонки“.

Излага, че полицейските служители макар и разпитани, като свидетели са били участници в екипа, който работи по случая, беседите и разговорите с подсъдимия и други, които не са били документирани, не са доказателствено средство и надлежен източник на правно релевантни факти. Макар и разпитани, като свидетели по делото, счита, че следва внимателно да бъдат преценявани техните показания, поради заинтересованост от разкриване на престъплението .

Твърди, че в жилището обитавано от М. освен него към първия период, който е бил посочен в диспозитива на обвинението -  20.10.2014 г. в жилището са били родителите на М., които в неделя на 19.10.2014 год. са се прибрали от **** - Т.Н.В. - майка и А.М.М. - баща му. Били са още  сестра му - Я. и зет му - Г. К., М.М., брат му - В.А.М. и М.А.М.. Сочи, че когато са си дошли родителите, в къщата идват и другата му сестра и зет му. Излага, че всички те обитават трите стаи на къщата, а самите стаи не се заключват. Твърди, че на следващия ден - понеделник 20.10.2014 г. в дома на М. са идвали много хора от селото, тъй като майката е продавала донесени от **** дрехи и обувки. Заявява, че хората са мерили дрехите в стаята обитавана от М., от която дни по-късно са иззети въпросните обувки.

Сочи, че впоследствие обвинението е променило инкриминираната  дата на  19-ти, като са били проверявани единствено твърденията на М., а не е извършено нито едно друго процесуално следствено действие освен поисканите от защитата, с оглед обясненията дадени от подсъдимия. Сочи, че свидетелските  показания  потвърждават твърдяното от М. участие в пътно транспортно произшествие и впоследствие  рязането на дърва до вечерта. Излага, че на М. не е било извършено освидетелстване въпреки, че още на следващия ден след като е било установено деянието е бил викан от полицията, бил е съблечен и е било установено, че няма белези или наранявания по тялото непосредствено след датата на убийството. Сочи, че това е потвърдено от полицаите Л.Л., кварталния  Ц.Ц. и Й.М., като при проведените беседи М. е обяснявал съвсем подробно кога е ходил в дома на убитата и какво е работил там. Излага, че няма иззети доказателства или генетичен материал, от които да е видно, че М. е бил на мястото на престъплението към датата на извършването му независимо дали това е 19-ти или 20 -ти.

Сочи, че от снимките при огледите на местопроизшествието е видно, че е отворено и разхвърляно и са отваряни и местени различни вещи, но въпреки това няма иззета нито една дактилоскопна следа оставена от извършителя на деянието.  Излага, че единствената иззета такава е от апарат за кръвно налягане, което е малко вероятно да е пипано от извършителя и въпреки това същата не е годна за анализ. Сочи, че отвън на двора е имало чаши, за които св.С. е заявила, че убитата е черпила някой, който й е работил, но същите не са иззети и не е установено кой е бил работника макар, че има свидетели, че на следващия ден, след като М. е приключил  работата си други хора са ходили да и работят. Твърди, че налице са показания,  че в събота в дома на убитата са работили „В. и жена му”, които са били видени от св.С. към три часа следобед. Твърди, че в протокола за оглед  на местопроизшествие е посочено, че са били иззети 13 броя обекта и номера, но никъде в него не е посочено въпросните обекти след като са били иззети опаковани ли са, по какъв начин, как са запечатани и как са съхранени.

Сочи, че оръжието или предмета, с който са извършени ударите по главата на жертвата дори не е идентифициран, не е намерено и няма никакви доказателства в тази насока.

Счита, че не е изяснен механизма на извършване на деянието, като не е установено по безспорен начин каква е давността на смъртта и механизма на причиняване на травмите. Сочи, че описаните наранявания на стр.5 от обвинителния акт, с оглед назначената в съдебно заседание експертиза са противоречиви. Твърди, че прокурорът е посочил, че по намерените какпи кръв не могат да се правят сигурни изводи, без да са изследвани всички веществени доказателства събрани при огледа. Излага, че на стр.16 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че не били установени и начина и мястото на влизане в двора на П.. Счита, че е било безспорно установено, че космите зацапани с кръв и намерени до входната врата на **** върху храст, са от главата на пострадалата -  т.е. е най-вероятно раните по главата да са нанесени там, което променя цялата фактическа обстановка по разследването.

Твърди, че поисканата от защитата експертиза е дала заключение, че космите до портата на растителен храст, вляво от входната врата на **** са на П., като в заключението е прието, че измененията по главата и гърба – тилно теменната част са причинени в легнало положение. Сочи, че според последната експертиза космите са от главата на пострадалата, като с оглед височината на храста констатациите на съдебно медицинската експертиза са неправилни и най-вероятно са се откъснали при причиняване на разкъсно контузни рани по тила на главата. Твърди, че са установени 6 отделни удара с предмет с тясна повърхност ръб или цилиндрична форма, като този предмет дори не е бил индивидуализиран. Заявява, че при тройната СМЕ вече е посочено, че тези рани са когато е била права и то не там, където е била странгулирана – където е намерен трупа. Излага, че вещите лица са посочили, че по намерените капки кръв не могат да се правят сигурни изводи, защото може да са от раните, но може да са и от оръдието. Счита, че последната експертиза променя това обС.елство след като снопчето косми е от главата на пострадалата от мястото на ударите в тила, то явно първите удари са били там до портата. Счита, че с оглед това обС.елство и за пълно изясняване на фактическата обстановка по делото е необходимо да се поставят допълнителни въпроси на вещите лица. 

Твърди, че в обвинителния акт посочено, че в дома има капки кръв, за които е установено, че са говежда кръв, като такава кръв има и в близост до местопрестъплението и е налице вероятност да е капало от оръдието на убийството - т.е. възможно е това оръдие преди това да е използвано за клане на говедо или теле. Излага, че в малко населено място като с. ****** говеда или телета не се колят всеки ден, като св.С. е заявила, че никой в близост не гледа и няма телета и говеда. Твърди, че тези обС.елства не са проверявани макар, че е е посочено в обвинителния акт, че кръвта е вътре от пътечката и вътрешната страна на двора на къщата, което се оказало, че е грешка.

Заявява, че по делото са налице множество неизяснени факти и обС.елства и евентуална присъда постановена при тези доказателства ще се базира само на предположения. Твърди, че по делото не са установени по безспорен начин давността на смъртта и механизма на причиняване на травмите, като е посочена само давност второ денонощие - 19-ти неделя; 20-ти понеделник; пострадалата е намерена  на 21-ви, във вторник на 22-ри е аутопсията следобед. Сочи, че според разпита на вещото лице д-р Г. вероятната давност на смъртта е между 19-ти и 20- ти, като  посочва второ денонощие от намирането. Твърди, че тройната СМЕ също определя давността на смъртта, като смърт от второ денонощие. Излага, че П. е намерена в  09,15 часа на 21-ви и връщайки второ денонощие е най-късно 09,15 на 19-ти. Сочи, че от свидетелските показанията обаче е безспорно установено, че по това време М. се е возил  в автомобила  на Р.С. и е участвал  в ПТП, а последствие е рязал дърва, което също е безспорно установено.  

Излага, че експертизата не отговаря на всички въпроси с какво, какъв е вида и характера на последователност на уврежданията, кога е настъпила смъртта, от какво са уврежданията и как са причинени. Според уврежданията само тези 6 удара по главата са с предмет, който  не е бил установен или поне индивидуализиран. Твърди, че тези удари не са причинили смъртта, т.е. човек е ударил шест пъти пострадалата по главата с предмет в тила и ударите не са били достатъчно силни, че да убият жертвата. Излага, че д-р Л. посочил, че са наранени меките тъкани без черепномозъчна травма, която да я преведе в безпомощно състояние. Счита, че с оглед тези наранявания много по- вероятно е извършителят да е човек, който има ключ от портата и да не е толкова силен. Сочи, че следващите наранявания обаче са само от ръце и крака, като натиск с крака или скачане по гръдния кош говорят за голяма сила.

Счита, че по делото липсва съвкупен анализ на събраните доказателства и затова изводите на прокурора посочени в обвинителния акт са неправилни. Твърди, че няма как фактите и тяхната последователност да са се случили по описания от обвинението начин, че не е ясно защо разследващите органи не са отстранили всички налични съмнения по важни за изхода на делото въпроси във връзка с авторството, като тези съмнения не са могли да бъдат отстранени и в хода на съдебното следствие. Сочи, че М. следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението, като когато има макар и малко съмнение, дали е извършил престъплението подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан.

Във връзка с правната квалификация на деянието счита, че както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл.199, ал.2, т.2 пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК - посочена в обвинителния акт. Твърди, че прокурорът е приел, че се е знаело в селото, че П. разполага с парични средства, че М. бил запален по хазарта и му трябвали пари и именно това е мотива за извършване на деянието. Сочи, че по делото е било безспорно установено, че М. е разполагал с достатъчно средства, за да може да задоволява нуждите си или М. няма мотив, а без мотив не може да бъде формирана ясна цел. Счита, че практически това деяние е немотивирано и затова се поставя под въпрос квалификацията.

Сочи, че от събраните по делото доказателства няма как да бъдат установени подбудите, като в конкретният случай не е установено какви са подбудите на дееца и сам по собствени ли подбуди той се е отказал да довърши грабежа. Твърди, че в обвинителния акт е посочено, че в къщата имало скрити пари, а на другия ден след огледа дъщерите на убитата намерили в кухнята златно синджирче, лична карта и мобилен телефон на П.. Сочи, че от огледа на местопроизшествието е установено, че в кухнята осветлението е било включено, т.е. неясно е защо вещите от тази стая, ако въобще е влизано в къщата не са били видяни от извършителя и респективно от разследващите при огледа, а са намерени на следващия ден от близките на П.. Сочи, че в тази връзка не следва да се кредитират и показанията на св.П., който в показанията си от 13.05.2016 г., заявява : „бяха намерени пари в жилището на убитата в кутия на етажа, който е обитавала жената в коридора след входната врата в дясно на земята. Бяха намерени в стая, която е обособена като кухня златен накит синджирче с плочка, на която плочка беше изрязано кръстче, лична карта, мобилен телефон „Нокиа” ”.  С оглед факта, че тези вещи не са намерени при огледа от разследващия полицай, а едва на следващия ден и то не при повторен оглед, както са твърденията на св.К., счита, че не е ясно по какъв начин и на какво основание свидетелите са получили достъп до веществените доказателства, за да могат да ги огледат и така подробно и да ги опишат при разпита им в съдебно заседание. Сочи, че св. Х. е обяснила, че майка й държала парите в кутия за обувки зад вратата в антрето, а за синджирчето, че го държала в пластмасова кутия бяла за бижута.  Твърди, че същата посочва, че е намерила личната карта, в хола, в едно портмоне, което било празно и нямало пари. Тя е посочила обаче, че има разхвърляни вещи и чекмеджетата на скрина са били отворени „...беше вадено нещо”. Твърди, че не са взети предвид и не са проверени показанията на св.Б.С., която е казала на досъдебното производство, че помещението с решетката, която е отворена е било пълно със зимнина, апетитка правена от убитата, сладка, компоти, килими, ракия, които липсвали. Сочи, че св.Б. също е обяснила, че никога не е вземала от консервите правени от майка й, и не знае дали липсват, но е заявила, че когато полицаите ги помолили да и потърсят чантата, видяла че в портмонето й няма пари. Твърди, че свидетелката е посочила, че майка й има три портмонета и никога не е била без пари, като е коментирала : „... ако за тези 50 лева всичко това се е случило....”. Сочи, че при претърсването и изземването  такива вещи не са били открити в дома на М., като няма събрани доказателства има ли въобще липсващи пари и вещи, като дори не са били взети под внимание думите на Б..  В тази връзка сочи, че не са разпитани близки съседи от обкръжението на П., с които тя е контактувала ежедневно. Твърди, че прокурорът е приел, че се касае за опит за грабеж, като в обвинителния акт е посочено, че в предверието и стаите е разхвърляно, зад вратата на антрето в кашон са намерени скрити 1 450 лева, а на другия ден дъщерите намерили в кухнята златно синджирче, мобилния телефон и лична карта, но те били в пластмасова кутийка на дивана на кухнята, под вестници – очевидно не били скрити, но било категорично, че нищо друго няма отнет, което противоречало на показанията на самите свидетелки дадени в хода на съдебното следствие.

Излага, че от назначената в хода на съдебното следствие експертиза е установено, че намерените до входната врата на двора на къщата влакнести обекти са косми от главата на П.. Сочи, че с оглед заключението на вещите лица по СМЕ по главата на П. има шест увреждания причинени от удари по главата  с предмет, но те не са причинили смъртта. Излага, че извършителят е ударил шест пъти пострадалата по главата с предмет в тила и ударите не са били достатъчно силни, че да убият жертвата, а  са наранили меките тъкани без черепномозъчна травма, която да я преведе в безпомощно състояние. Счита, че още от портата на входната врата на дома извършителят е започнал да удря пострадалата, като тези удари не са я привели в безпомощно състояние, каква е била целта на убийството и дали деянието е довършено или не при така установената фактическа обстановка е неизяснено. Намира, че в конкретния случай какъв е бил преследвания от дееца резултат е чисто хипотетичен.

Излага, че при разпита на полицейския служител Ц., който потърсил М. в дома му, същият посочи, че бил видял М.  да плаче. Сочи, че емоционалните реакции обаче са толкова различни, колкото и хората, и не зависят от причината, която ги е породила, а от индивидуалните качества на човека, и по тази причина не следва да се съди по тях за виновността на дееца, още повече, че последният може да се владее напълно, а в същност да е извършителя на деянието. Сочи, че М. е отговарял подробно на всички поставени му от органите на полицията и разследването въпроси. Твърди, че необходима и възможна е била, но не е направена обстойна проверка на достоверността на обясненията, дадени от обвиняемия, като с оглед изминалия дълъг период от време такава обстойна и задълбочена проверка към настоящия момент не може да бъде направена.  

Твърди, че в съдебно  заседание вещото лице М.Д. е посочила, че М. е давал подробни обяснения, като в тестовите въпроси има заложена  скала  за изследване на лъжата, като в.л.  изрично е посочила, че тази скала не е  била завишена и че получената информация е достоверна. 

Излага, че наред със съставите, които предполагат умишлена или непредпазлива вина, съществуват и случаи, при които деецът, като се насочва умишлено към причиняване на определен престъпен резултат, причинява по-тежки последици, които не е искал и не е допускал, но чието настъпване е могъл и е бил длъжен да предвиди. В такива случаи в НК са очертани специфични усложнени престъпни състави, които съчетават умисъла към по-близкия резултат с непредпазливостта към по-тежкия. Счита, че тук става въпрос за престъпления с две форми на вина, при които едновременно е дадено различно психическо отношение на дееца към различни последици на неговото деяние.

Счита, че по настоящото дело не е изяснено какъв е бил мотива и самото изпълнителното деяние и дали то  се изразява в причиняване на телесна повреда на пострадалата, при което  се е  стигнало и до нейната смърт или за грабеж, респективно за опит за грабеж. Твърди, че от данните по делото е видно, че е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и един допълнителен престъпен резултат - смъртта на пострадалата. Сочи, че няма безспорни доказателства, че целта е била именно грабеж. Твърди, че обективно се изисква смъртта да се намира в причинна връзка с грабежа, а е установено, че е във връзка с нанесената преди това телесна повреда.

Излага, че от субективна страна за това деяние се изисква пряк умисъл, като съдебната практика трайно е очертала разликата между умишленото убийство и престъплението по по чл.199 НК и съществено е, че различието между съставите е не само в психическото отношение на дееца към смъртоносния резултат, но и в обективните действия, с които се причинява този резултат. Субективната страна е в психическото отношение (умисъл или непредпазливост) на дееца към смъртния резултат. Твърди, че психическото отношение на дееца се проявява - обективира навън, в поведението му, затова за намеренията му съдим по действията. Счита, че умисълът на виновния се извлича от поведението, в което се е обективирал, като в конкретният случай какви са били намеренията е  само предположение. 

По отношение на отегчаващи вината обС.елства степента на обществена опасност на деянието е висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението, настъпилия престъпен резултат и лицето, по отношение на което е причинен.

Счита, че смекчаващи  вината обС.елства са положителната обществена характеристика на М., трайно правилното му отношение  към правилата за нормално общуване с хората, като смегчаващо отговорността обС.елство следва да отчетете и младата възраст на подсъдимия  -19 години към 19.10.2014 година.

Счита, че степента на обществена опасност на дееца  не е висока въпреки, че има едно осъждане преди това за престъплени от общ характер, има добри характеристични данни и изградени  трудови  навици.

Счита, че подсъдимият е съдействал в значителна степен за изясняване на относими за делото обС.елства. Заявява, че предвид липсата на веществени доказателства иззети от местопроизшествието и свидетели-очевидци на деянието обвинението е задавало въпроси на М. и с оглед неговите отговори го е поставило в положение да доказва, че не е извършител. Сочи, че при липса на други доказателства обвинението в разрез с разпоредбата на закона е прехвърлило тежестта на доказването върху обвиняемия. 

 С оглед всичко изложено счита, че събраните доказателства не само, че не подкрепят извода, че именно М. е автор на престъплението за което е предаден на съд, но са и в явно несъгласие с тях. Счита, че М. следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението. Когато има макар и малко съмнение, дали е извършил  престъплението  подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан и то не защото съмнението се тълкува в негова полза,  а защото обвинението не е доказано несъмнено.

Защитникът адв.Н. посочва, че  поддържа изцяло изложеното от адв.М. и изводите, които е направила, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен за повдигнатото, предявено и поддържаното от прокуратурата обвинение.

Заявява, че ще се спре на основните доводи по отношение на събиране и проверка на доказателствата, които са извършени на досъдебното производство - такива, които прокурорът в обвинителния си акт е извел изводи и доводи, че безспорно е установил и доказал вината на подсъдимия.

Сочи, че основно средство за доказване на престъплението, събиране на доказателствата е огледа на местопроизшествието, извършено от органите на досъдебното производство. Твърди, че от протокола за оглед на местопроизшествието формално са изпълнени изискванията на НПК. Посочени си какви веществени доказателства са събрани и проверени. Поддържа становището, че с огледния протокол са иззети 13 обекта. Твърди, че липсва информация тези обекти, които са иззети, по какъв начин, съгласно изискванията на НПК са съхранени и пазени до тяхното изследване. Сочи, че методиката на разследване на досъдебното производство, контролът на прокуратурата е насочен за установяване следи от биологичен  материал, т.е. от кръв на иззетите предмети. Твърди, че тъй като всички тези предмети са предадени за установяване по тях има ли биологичен материал кръв и други, които евентуално да свържат жертвата с евентуалния извършител на това престъпление, се установява, че има следи от биологичен материал, т.е. кръв, която съвпада с ДНК на убитата. Заявява, че няма друг материал, който да сочи евентуално участието на други лица или лице при извършеното престъпление, излага съображения в тази връзка.

Заявява, че от показанията на разпитаните полицейски служители е останал с впечатление, че същите повтарят в голяма част наблюденията, които са добили от процесуалните действия на разследващия орган, като в по-голяма яснота и точност сочат какви са процесуалните действия, но в тези техни показания не сочат нито едно пряко доказателство или веществено такова, които да насочат разследващите към авторите или автора на извършеното престъплението.

Сочи, че в делото липсват процесуални действия по отношение на извършване от разследващите органи по техни указания проверка на живущите и проверяваните лица, които са уличавани в участие в извършено престъпление. Твърди, че голяма част от свидетелите сочат, че след намиране на трупа следващите дни са били привиквани, призовани до съвета, където повечето лица, които са привиквани са били събличани и преглеждани без да бъдат освидетелствани по надлежен ред, като липсват всякакви процесуални действия по отношение на тези лица. Сочи, че на тази процедура е бил подложен и подсъдимият М., който също е бил привикан и заведен в Кметството и е бил проверяван по същия ред – съблечен и огледан от тях. Сочи, че прави впечатление, че това са лица, които работят в Криминална полиция без да имат специални знания по отношение на откривания на някакви следи, т.е. те са гледали видими одрасквания и петна по дрехите. Счита, че тези освидетелствания е следвало да се извършат с помощта на криминалистическа техника, за да могат най-малко да бъдат освидетелствани тези лица от лекари по отношение на открити и намерени следи от одрасквания по техните ръце, крака, тяло. Сочи, че също дрехите, които са изземвани не са били подлагани на проверка по надлежния ред, а изборно от тези, които са ги събличали без да бъдат надлежно оглеждани веществените доказателства запечатвани и изпращани за биологични експертизи, издирване на биологичен материал по тях. Излага, че не е срещнал в делото, протокол за оглед на тези веществени доказателства.

Сочи, че в показанията на полицейските служители и поемните лица присъствали по време на претърсването и изземването в дома на подсъдимия на 06.11.2014 г. се съдържат доста противоречиви неща по отношение на намирането на вещите и тяхното описване. Заявява, че свидетелите твърдят, че част от вещите са били на простора без да се описват кои са, не са описани колко помещения и колко човека живеят в тази къща. Сочи, че полицейският служител, с който е направена очната ставка св.П. заявява, че тези обувки са намерени в килер, а не под кревата, където са посочили другите свидетели. Счита, че налице е съмнение какви точно вещи са иззети, като прокуратурата и частните обвинители изопачават доказателства и неща, които са вписани в този протокол.

Твърди, че се отдава голямо значение на заявеното от подсъдимия, когато са намирани и изземвани вещи, че той вписал саморъчно в протокола тези обС.елства, за които е правена експертиза. Счита, че няма форма на обяснение на някой с процесуална стойност заявеното в този протокол. Сочи, че в протокола е записано от подсъдимия, че : „...всичко, което беше иззето аз съм обличал и обувал”. Това е записано  в протокола. Счита, че има голяма разлика между глаголното определение „мои са вещите” и „тези аз съм обличал”. Сочи, че в това жилище живеят трима мъже и две жени и всеки може да ползва тези обувки, ако са стари да ги носи и обува. Твърди, че прокурорът се е противопоставил защо трябва да се разпитва повторно братът на подсъдимия, а именно за тези обС.елства кой номер обувки носи, може ли да ги обува тези, установено ли е, че ги обувал - не е  установено, излага съображения в тази връзка.

Сочи, че като се има предвид, че от убийството на 19.10.2014 г. до претърсването и изземването на 06.11.2014 г. има един дълъг период от време и не е установено тези обувки носени ли са, не са ли носени, от кого са носени. Твърди, че след установяване на това и съответната ДНК проба, полицейските органи са преустановили всякакви проверки и процесуални действия по доказване авторството на престъплението. Сочи, че капката кръв, която безспорно е установено, че е от  кръвта на убитата не доказва, че М. е автор на извършеното престъпление, че всеки може да я убил, всеки може да е носил тази обувка. Сочи, че безспорно се установява, че има и такива лица, които са преобували и преобличали тези дрехи.

Сочи, че по отношение на останалите  вещи е установено при предявяване на веществените доказателства, при следствения експеримент с тази обувка, че последният е извършен само с едната обувка, а не се обуват и двете обувки, излага съображения в тази връзка. Сочи, че разследващият като е правил следствния експеримент,  е следвало да го извърши с двата чорапа, с един чорап, на бос крак , кактои, че безспорно е установено, че М. носи № 42, а не № 41. Излага, че при предявяване от съда на дрехите, които са иззеети при претърсването е видно, че няма да му стане нито една от тях, като те са с „троен размер” по-големи от това, което носи той. Твърди, че в протокола за претърсване и изземване няма описан нито един номер на тези дрехи. Сочи, че не са оглеждани нито една дреха за да се приеме от вещо лице ли, от технически помощник кой номер е дрехата и може ли тя да стане и да бъде носена от подсъдимия. Счита, че няма основание да се приеме факта, че М. в притеснено състояние е написал, че обувал и носил иззетите обувки и дрехи, и безспорно да се приеме, че тези дрехи, които са от простора, и от няколко помещения, където живеят тези лица да се прави интерпретация, че те са изпрани, защото евентуално могло да има по тях петна от кръв или други зацапвания от извършеното престъпление, и то евентуално чак на 06.11.2014 година.

Намира, че за тези твърдения че е „обличал” в крайна сметка, ако се държи на истинността и се отразява вярно и точно е трябвало да има и протокол за оглед на веществените доказателства, ако не може да се установи по номерата на самите дрехи да се назначат вещи  лица, които да установят и да могат да кажат, че това съответства на кой номер български такъв, и дали тези дрехи ще му станат или не. Сочи, че в тази част по отношение съдържането на протокола за претърсване и изземване няма последващи процесуални действия, които безспорно да потвърдят верността на обС.елствата, т.е. може ли да участва и да се предполага по дрехите и обувките и се е явил с тези обувки подсъдимия, че е извършил това престъпление.

Твърди, че по изследването на обувките не само се изследва намерената капка кръв. Сочи, че в протокола липсва всякакво описание на тези обувки, износеността им, констатирани петна или други частици. Счита, че в крайна сметка, ако подсъдимият е удрял с този крак, скачал с тези крака върху П., ако е имало навсякъде кръв от пострадалата не е било невъзможно евентуално да останат и по стъпалата на тази обувка.

Сочи, че при предявяване на веществените доказателства при приключване на ДП са поискали от разследващия и от прокурора, ако е възможно да се назначи експертиза, с която да се установи носена ли е от подсъдимия процесната обувка или не. Твърди, че са поискали  при тази криминалистическа експертиза участието на обущар, за да се съпостави стъпването с други обувки носени от подсъдимия, начина на ходене. Сочи, че има различно износване на тези обувки и е следвало да се установи, защото те са стари обувки, не са нови, дали  могат да съответстват, че той ги е носил тези  обувки продължително време и затова те така са се оформили по крака му.

Твърди, че понеже съдът не е допуснал разпита на зетя, който живее там е останало едно неизяснено обС.елство по отношение на това кой номер обувки носи зетят, къде е живял той, коя стая е ползвал, тъй като не може да не бъдат разпитани лица, които обитават едни помещения и може да си носят обувките, с оглед етническия характер на хората, които живеят в тази къща. Сочи, че те си носят дрехите и обувките, ако им стават, сочи аргументи в тази връзка. Счита, че намирането на капка кръв на една обувка след 14 дена в дома на едно лице не го прави автор на извършеното престъпление и не може въз основа само на това да се направи извода за несъмненост.

Заявява, че няма да се спира на обясненията на подсъдимия, тъй като последният е разпитван  първо като свидетел, след това като обвиняем и не могат да се правят изводи да са отегчаващи или смекчаващи вината обС.елства затова, че той твърди неверни неща или явно неверни неща.

По отношение на датата на извънршеното престъпление, твърди, че всичките процесуални действия, които разследващите извършват, за да установят извършителя е към дата 20 октомври, като  за тази дата са разпитвали М. и той е казал къде е бил на 20.10.2014 година.  Сочи, че той е заявил и тези негови обяснения е следвало да бъдат проверени и опровергани, излага доводи в тази насока. Сочи, че с оглед тройната СМЕ от която се установява, че П. е била убита на дата 19.10., за тази дата подзащитният му си има алиби.

В заключение моли съда след като оцени събраните доказателства, и изложените доводи да постанови един съдебен акт, с който признае подсъдимия за невиновен, поради недоказване. Счита, че в крайна сметка това следва да тежи на разследващите органи, а не на защитата. Твърди, че това убийство  не е извършено само от един човек.

От събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по : съдебно-медицинските  /единична и допълнителната тройна/ експертизи, на комплексните психиатрични и съдебно-психологични експертизи, от химическата експертиза, от дактилоскопната експертиза, от съдебно медицинските експертизи на веществени доказателства, от експертизите на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране, от съдебно-почерковата експертиза, от обясненията на подсъдимия, от всички тези доказателства преценени поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Свидетелката Б.С. от около 20 години живеела в с.******, обл.****. Продавала хранителни стоки в местния магазин. Била приятелка с убитата П. С. П.. Св.С. имала ключ от входната порта на главната улица. П. не чувала, но за възрастта си /на 78 години/ била в добро здравословно състояние. Видимо била добре и психически. Имала висше образование, живеела сама. Двете й дъщери - частните обвинителки Г.П.Х. и Т.П. ***, като си идвали през седмица за да й доставят хранителни продукти и пари. П. видимо разполагала с парични средства, носела на гърдите си златен синджир. Викала постоянно най - вече лица от ромски произход от селото, за да й помагат в къщната и земеделската работа - цепена на дърва, чистене на комини, дребни строителни дейности, обръщане на градината и други подобни. Винаги плащала с пари на наетите от нея работници. Вечер след 19 ч., когато се прибирала в къщата пускала щорите. Преди това ходела до тоалетната, която била външна, а през нощта ползвала кофа. До късно решавала кръстословици. Входната порта от към главната улица „******” **** била винаги заключена, а другата, от задната улица, се заключвала също, но с катинар. За нея ключ имала св.Р.С..*** ползвала най вече от лица с ромски произход, тъй като къщите им били по нейното протежение. Над входната порта имало метална мрежа, а над нея два реда бодлива тел, видимо провиснала. Оградата към фасадата е дувар, над него имало метална мрежа и бодлива тел. Останалата част от имота навсякъде е оградена с метална мрежа. Между къщата и принадлежащата към имота едноетажна постройка има навес, който се ползвал като лятна кухня. Входната врата на първия етаж на къщата била с метална решетка. Сутрин П. излизала от къщата около 08,30 ч., изхвърляла кофата и започвала ежедневната си дейност, като тогава вдигала и щорите. Тъй като не чувала, комуникацията на П. с околните и обратно била затруднена. Когато я търсили, с пръчка удряли по стъклото на прозореца, тя виждала движението и така разбирала, че я търсят. Комуникацията с дъщерите й по мобилния телефон ставала като св.С. им се обаждала, а П. я гледала в устата и така разбирала какво се говори. Така комуникирала и с хората, и разбирала какво й говорят. Не носела слухов апарат.

На 21.10.2014 г. около 10.00 ч. св.Р.С. - нейна съседка, минала през задната улица и видяла, че вратите на къщата /металната решетка и дървената врата/ са отворени, което не било обичайно през деня, щорите били спуснати, което също било необичайно. Тя не я била виждала няколко дни и помислила дори, че е заминала при дъщерите си в гр.****. Върнала се и взела ключа за катинара на портичката откъм задната улица. Отключила и влязла в двора. Между лятната кухничка, намираща се в средата на двора и къщата, намерила П. паднала по очи с вързани на гърба ръце. Последната била видимо мъртва. Св.С. веднага отишла до заведението на св.Н.К. – „При Б.К.” и му казала, че баба П. е пребита. Той веднага се обадил по телефона на свой съселянин, работещ в полицията в гр.****. Веднага била създадена организация и адреса бил посетен на място от полицаи от РУ МВР гр.****. Ключ за входната порта им дала св.С.. При влизането си полицейските служители намерили П. в близост до лятната кухня по очи, с парцал в устата, завързан на главата й. Същата била починала. Бил извършен оглед, при който били намерени и иззети следи от кръв. Трупът бил видимо провлачен, тъй като на около метър и половина от него имало такива следи. Съдебният лекар още тогава констатирал предварително, че по трупа има разкъсно ­контузии рани в областта на тила. От входната врата по тротоара на около 110 м. в ляво /на запад/ имало необитаема постройка /къща/ с полуразрушена каменна ограда на адрес ул. „******” ****. За там се влизало през полуотворена дървена врата без брава. От входната врата на двора, по бетонни плочки, били намерени множество капки кръв, водещи до чешма - мивка. Щорите на приземния етаж на къщата на П. били спуснати. На два от прозорците от към улицата те се вдигали отвън. Металната решетка пред входната врата на къщата била отворена, без следи от насилие върху нея. Първият етаж се състоял от две стаи, обособена кухня и коридор. Видимо личало във всички стаи, че вещите са премествани и разхвърляни. Зад входната врата на етажа, в картонена кутия, била намерена скрита сумата от 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева. В кухнята осветлението било включено. На другия ден – 22.10.2014 г., там дъщерите й намерили златно синджирче, личната карта и мобилния телефон на П.. Никъде нямало следи от взломяване.

Органите на РУ МВР **** започнали извършването на издирвателни мероприятия за установяване автора на деянието. Св.Ц.Ц.,***, започнал работа по случая. Познавал семейството на подсъдимия М.. При работата установили, че той на 17.10.2014 г. е бил при П., като й рязал дърва, установил, че св.И.Н. я била видяла жива на 18.10.2014 година.  Отишъл пред дома на подсъдимия на ул. „******” № 182 . На двора били М., баща му и майка му. Подсъдимият бил седнал на земята, като държал главата си между двете си ръце. Родителите нещо му говорели. Ц. свирнал с клаксона на служебния автомобил за да отиде М. при него. Когато подсъдимият дошъл, видимо личало, че очите му са насълзени.

От заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.37-40/ е видно, че при огледа и аутопсията върху група на П. С. П. на 78 години от с. ***** са установени множество травматични изменения, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани, предимно в областта на главата, травматични изменения в областта на тялото, охлузвания в областта на китките двустранно, кръвонасядане на меката черепна покривка, субарахноидна хеморагия, счупване на ребра двустранно, счупване на гръбначния стълб, кръвонасядане на шийните хрущяли и мускули, счупване на рогче на подезичната кост, точковидни кръвоизливи по белите дробове, тъмна течна кръв, липса на алкохол в кръвта на П., възрастови изменения на вътрешните органи - миофиброза на миокарда и дистрофични изменения. Непосредствена причина за смъртта на П. е асфиксията следствие загърляне, за което говори типичната трупна картина и данните от огледа на местопроизшествието. Всички установени изменения по тялото на пострадалата са от травматично естество и всички са причинени приживе - към момента на нанасянето им пострадалата е била жива и е възприемала околната действителност. Всички травми са причинени бързо една след друга -последното е за­гърлянето. Не може да се каже коя е първа по отношение на травмите по главата и гръдния кош, но с категоричност може да се каже, че загърлянето е причинено последно. С оглед намирането на трупа по „очи” експертизата приема, че измененията по главата и гърба-тилно теменната част на главата са причинени при легнало положение на П.. За това говори и липсата на травматични изменения по долната половина на тялото. Не са установени изменения в областта на долните крайници или коремна стена. При тези обС.елства, разположението между пострадала и действащо лице е лице срещу гърба на П.. При огледа и аутопсията не се установени изменения, които да говорят за самоотбрана. Счупването на ребра двустранно по една и съща линия, както и счупването на гръбначния стълб, говорят за действието на голям натиск в областта на гръдния кош - най-вероятно натиск с крака или скачане в областта на гръдния кош. Тези изменения са също така причинени приживе - за това говорят масивните кръвонасядания на междуребрената мускулатура, както и кръвонасядането на аортата, установено с хистологично изследване. Същите говорят и за голяма сила на действие. Трупните изменения отговарят за смърт от второ денонощие.

Настоящата инстанция кредитира напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.59-65/ от извършената аутопсия са установени следните счупвания на ребра : вляво от трето до седмо (включително) по средна мишнична линия, с масивно кръвонасядане на междуребрената мускулатура; вдясно - от трето до седмо, по средна мишнична линия, с кръвонасядане на междуребрената мускулатура. Описаните анатомични линии - средни мишнични, двустранно, се проектират по страничните повърхности на гръдния кош - от подмишечната ямка надолу. Установени са и охлузвания по дясната половина на лицето - чело и буза (скула); разкъсно-контузна рана в основата на носа; кръвонасядане по лявата скула; охлузвания и разкъсно-контузни ранички по брадата и шията; две кръвонасядания по дясната половина на гърба; кръвонасядане и охлузване по левия лакът; шест разкъсно-контузни рани по тила на главата; счупване на ребра двустранно от трето до седмо по средна подмишечна линия; счупване на шести гръден прешлен; счупване на щитовидния хрущял; охлузване по лявата китка. Всички описани увреждания са резултат на тъпи травми и са причинени прижизнено. Като се има предвид обстановката на намиране на трупа и неговата поза - по лице, може да се приеме, че охлузванията по лицето и разкъсно-контузната рана в основата на носа са причинени от притискане на лицето към твърдата повърхност. Кръвонасядането по лявата скула може да е причинено по същия начин, но е възможно да е резултат на удар от предмет с меко-еластична повърхност (ръка, крак). Уврежданията в областта на брадата са причинени от странгулиращия предмет, като се намират и отделни охлузвания (видни и на снимките), които може да са причинени от стискане с ръка. Счупването на щитовидния хрущял е причинено от стискане с ръка или силно пристягане на странгулиращия предмет. Раните в областта на главата, според техния вид (цепковидни) и разположението им (отделно една от друга), са причинени от шест отделни удара с предмет с тясна повърхност - ръб или цилиндрична форма. Кръвонасяданията по гърба могат да бъдат причинени по два механизма -падане на пострадалата по гръб или при притискане (коляно, крак) върху гърба, при положение на пострадалата по лице върху повърхността. Охлузването по лявата китка е причинено от тесен предмет (материя) - при връзване на ръцете. Счупването на ребрата, както и на шести гръден прешлен, са причинени по индиректен механизъм - при силно притискане на тялото към повърхността, на която лежи. Като се има предвид възрастта на пострадалата и нейното физическо състояние, няма никакво основание да се отхвърли възможността уврежданията по тялото на П.П. да не могат да бъдат причинени от М., на основание на неговите физически данни, които са в нормалните параметри за пола и възрастта; не се описват физически недъзи. От вида и локализацията на уврежданията по тялото на П.П., както и от вероятния механизъм на причиняването им, може да се направи заключение, че между нападател и пострадала е имало взаимно движение. Странгулацията и настъпването на смъртта са настъпили на мястото, където е намерена починалата. Наличието на обилно зацапване с кръв по дрехите на пострадалата в областта на гърба свидетелства, че при нанасяне и след нанасянето на раните по главата (откъдето се е стичала кръвта) пострадалата е била права (или поне седнала), т.е. тези рани не са нанесени на мястото и в позата, където е била странгулирана пострадалата. По намерените капки кръв не могат да се правят сигурни изводи, тъй като те могат да са както от раните на пострадалата, така и от зацапаното с кръв оръдие (оръжие). Трупното вкочаняване не може да даде информация, с която да бъде определен точен час на смъртта. На основата на наличната информация - послесмъртните петна са фиксирани по предната повърхност на тялото, не избледняват при натиск и при все още запазено трупно вкочаняване, при положителни невисоки външни температури, може да се направи заключение, че давността на смъртта е второ денонощие. По съдържанието на стомаха - празен, може да се направи извод, че смъртта е настъпила преди нахранване или 2-4 часа след последното нахранване.

Съдът приема цитираното заключение, /с изключение на т.4 от същото/  като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства. По отношение на неприемането на т.4 съображения за това са изложени по - надолу в настоящите мотиви.

На 06.11.2014 г. е било извършено претърсване и изземване на различни дрехи и обувки, намиращи се в къщата обитавана от М. ***. /т.І, л.197-198/. Изготвения за това процесуално-следствено действие протокол е бил одобрен с определение № 377/07.11.2014 г. по ЧНД № 380/2014 г. на Окръжен съд - Ловеч. Били са иззети 10 обекта.

На 21.10.2014 г. е бил извършен оглед в дома на П. *** /т.І, л.76-83, л.84-109/. Иззети са били редица предмети и следи, приобщени като веществени доказателства по делото- обекти от 1 до 13. На същата дата е бил извършен допълнителен оглед /т.І, л.115-117, л.118-124/ на пространството около къщата и двора на ул. „******” ****. Били са иззети предмети и следи, приобщени като веществени доказателства по делото -  обекти от № 1 до 11.

Изготвена е съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /т.ІІ, л.80-83/. Представени са й били обекти № 5 и 9 от първия оглед- съответно множество влакнести обекти с неустановен произход, в близост до дувара на източната стена на къщата, и червено петно от дясната страна на трупа на П.. Били са представени обекти от 1 до 10 от допълнителния оглед- само петна, червени на цвят, намерени и иззети на различни места в пространството около къщата на ул. ,,******” ****. Били са представени и обектите, иззети при огледа на трупа на П. /т.ІІ, л.128-129, л.132-136/- косми от различни места на тялото, суха кръв, отпечатъци от пръсти от лява и дясна ръка, дрехите, с които е облечена, сезала, с който са били вързани ръцете й. Заключението е, че по обекти 1, 2, 3, 4, 5 /марли - иззета червеникава течност от обекти от 1 до 10 по първия оглед, съответно от обекти от 3 до 7 включително/ е доказано наличието на говежда кръв. По обект № 7 /кафява прахообразна материя -обект № 9 от първия оглед/ е доказана човешка кръв. По обект № 6 /марля- иззета червеникава течност от обекти от 1 до 10 по първия оглед-до обект № 10/ не се доказва кръв. Кръвта /обект № 9- сухата кръв от трупа на П./ не е изследвана в серологичната лаборатория. Обект № 8 /обект № 5 от първия оглед/ са човешки косми от глава и части от човешки косми от глава. При тези косми не се наблюдават цели епителни обвивки, които притежават ядрен материал, от който може да се изолира ДНК профил.

Съдът приема напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

От заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства /т.ІІ, л.84-88/, по изследвания обект № 1 /обект № 7 по предходната експертиза - обект № 9 от първия оглед-кафява засъхнала материя на плоча пред пристройка/, ДНК профилът й съвпада с този на лице от женски пол, който съвпада с ДНК профила на П. С. П., ЕГН ********** /обект № 8 - обект № 9 от предходната експертиза- суха кръв от трупа на П./. По обекти 2 до 7 вкл. не може да се определи ДНК профила /обекти от 1 до 6 по първата експертиза/.

Настоящата инстанция кредитира напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

От заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза по веществени доказателства /т.ІІ, л.97-101/ е видно, че по обект № 8 /дясна обувка иззета при претърсването в дома на М. на 06.11.2014 г./ има наличие на човешка кръв. По останалите обекти, всичките иззети от дома на М. при това претърсване, няма наличие на кръв.

Съдът приема напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране /т.ІІ, л.102-105/ става ясно, че човешката кръв по обект № 1 /кафява кожена обувка, силно замърсена за десен крак - обект № 8 по предходната експертиза/ се визуализира с ДНК профила на лице от женски пол, който съвпада с ДНК профила на П.. Комбинираната генотипна честота на срещаемост са съвпадащия генотип в българската популация, т.е. вероятността друг, случайно избран индивид от популацията, освен П. С. П., да има същия генотип е  0, 000 000 000 000 002. Ако доказателството се представя като случайно отношение между две вероятности, то вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичния материал е оставен от някой друг, освен П. С. П., е 1 на 489 000 000 000 000. Изследваната човешка кръв по дясна кафява спортна обувка произхожда от П. С. П..

Настоящата инстанция кредитира напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

Назначена е и ДНК експертиза на веществени доказателства /т.ІІ, л.116-127/. По обекти част от червенокафява засъхнала материя от пътечката /обект № 1 от първия оглед/ и част от червенокафява засъхнала материя от вътрешната страна на двора /обект № 4 от първия оглед/ има наличие на човешка кръв, установена по метода на предварителната бензидинова проба. Предвид липсата на човешка кръв по тези обекти, последващи ДНК изследвания не са проведени. По обектите - черен на цвят панталон и два броя маратонки, черни и червени на цвят /иззети с протокол за доброволно предаване на 24.10.2014г. /т.І, л.182/, суичър /обект № 11 от втория протокол за оглед/, не се отчита положителна реакция за наличие на кръв по метода на предварителната бензидинова проба. За обектите - изрезка от панталона, изрезка от тъмна материя по десния ръкав на суичъра /иззети с протокол за доброволно предаване на 24.10.2014 г. /т.І, л.182/, част от червенокафява засъхнала материя от пътечката /обект № 1 от първия оглед/ и част от червенокафява засъхнала материя от вътрешната страна на двора /обект № 4 от първия оглед/, доказателствените тестове за човешка кръв са отрицателни, т.е. по тези обекти не се доказва присъствие на човешка кръв. Поради очакваното малко количество биологичен материал по изрезките от нокти, за тях не са приложени предварителни тестове, а са изследвани директно чрез ДНК анализ. За обекта нокти от лява ръка на П.П. се определи ДНК профил на лице от женски пол. Не се наблюдават допълнителни алели, които да показват присъствие на клетъчен материал от друго лице /лица/. Изисканото сравнение с ДНК профила на П. не е извършено, поради непредсгавянето му от НИКК МВР. Но при сравнението на алелите установени по тази експертиза /т.ІІ, л.119/ и алелите на П., установени по съдебно медицинска експертиза № 14/ДНК-364 /т.ІІ, л.104/ се установява пълна идентичност.

Съдът приема напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно почеркова експертиза /т.ІІ, л.138-141/, почеркът в протокола за претърсване от дома на М. /т.І л.197-198/ - „всичко, което беше иззето, ас съм обличал и обоувал” е на подсъдимия М., подписите в полетата след статусите „обяснения на” и „присъствали” са на М..

Настоящата инстанция кредитира напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /т.ІІІ, л.4-22/ подсъдимият М. няма умствена изостаналост и/или психични заболявания в тесния или широк смисъл на това понятие, т.е. същият е психично здрав. Към момента, когато е извършен деликта, М. е бил в ясно съзнание, неповлиян от прием на психактивни вещества и независимо дали е извършил или не инкриминираното деяние, в което е обвинен, при него не са били налице болестни симптоми и синдроми, израз на каквото и да е психично заболяване. Независимо дали той е извършител или не на инкриминираното деяние, по време на извършването му е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи действията си в съответствие на това разбиране, както и да предвиди последиците от тях. При положение, че М. е с нормален интелект и при него не са налице белези на душевно заболяване, то той е със запазена годност правилно да осмисля важните по делото обС.елства и да дава достоверни обяснения по тях, ако има желание за това. Общото му и психично състояние не налагат лечение в специализирано здравно заведение. При актуалното психологично изследване на М. се е демонстрирал в характерово отношение като упорит, умеещ да преследва целите си, въпреки евентуални съпротиви. Емоционално дистанциран. В интеракциите си е недоверчив, предпазлив и потаен, поради което трудно стига до трайни, дълбоки взаимоотношения и истинска интимност. Подозрителен към подбудите на другите. Склонен към прекалена критичност, в същото време лесно обидчив и неприемащ критика. Умело се възползва от всяка ситуация, в която може да извлече дивиденти за себе си. Става раздразнителен, ако мнението или идеите му не са зачетени. Убеден в собствената си правота, наС.елен в отстояване на мнение или позиция. С висок жизнен тонус, енергичен, деен, с изградени трудови навици. Описаните особености обаче, нямат характер на разстройство на личността или промяна и остават в рамките на индивидуалните личностови особености. Психичното състояние на М.М., към момента на деликта му, е позволявало да предвиди последиците от своите действия. Не е установено при него някакво болестно отклонение. Индивидуалните личностни особеност на М. му позволяват да възприема и оценява правилно фактите и явленията от действителността. Показанията дадени от него пред разследващия полицай, както и сведенията споделени пред експертната комисия, съответстват на неговата възраст и интелект. Към момента когато е извършен деликта М. е бил в ясно съзнание, неповлиян от прием на психактивни вещества и независимо дали е извършил или не инкриминираното деяние в което е обвинен, при него не са били налице болестни симптоми и синдроми израз на каквото и да е психично заболяване. Независимо дали М. е извършител или не на инкриминираното деяние, по време на извършването му е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи действията си в съответствие на това разбиране, както и да предвиди последиците от тях.

Съдът приема напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

Видно от заключението на тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /Т.ІІІ, л.33-43 / свидетелката Р.А.С. е с лека умствена изостаналост. Разполагала е по време на разпита с психическа годност да възприема фактите и обС.елствата, имащи значение за делото. Състоянието й към момента на освидетелстването, й позволява да участва в наказателното производство, в качеството на свидетел, при съобразяване с лекия интелектуален дефицит и възрастовите промени, с характерните за тях неустойчивост на активното внимание и лабилен паметов процес.

Настоящата инстанция кредитира напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

По време на съдебното следствие по искане на защитата беше назначена съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 16/БТМ - 376 /т.ІІ, л.471-476/. Съгласно заключението на същата – обект № 1 са човешки косми от глава и части от човешки косми от глава, които може да произхождат от главата на П. С. П.. При тези косми не се наблюдаваха цели епителни обвивки, които притежават ядрен материал, от който може да се изолира ДНК профил. По космите веществени доказателства и космите сравнителен материал не се откриват механични увреждания. Половата принадлежност на космите не може да се определи по морфологични признаци, това е предмет на ДНК експертизата.

Съдът приема напълно цитираното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по делото доказателства.

          От така установената фактическа обстановка решаващият съд приема, че подсъдимият М.А.М. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, предложение 1 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2014 г. в с.******, **** област, в имот находящ се на ул. „******” ****, да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари от владението на П. С. П., ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П. С. П., и грабежът е останал недовършен, поради ненамирането на парите.

          Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по един несъмнен начин, каквото е императивното изискване на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимият е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението за което е предаден на съд.

На стр.13, абзац 2 в обвинителния акт прокурорът е приел, че доказателствата за извършеното от М. са многобройни, това становище беше застъпено и в пледоарията му по същество.

При извършеното претърсване в дома на М. на 06.11.2014 г. е бил открит чифт кафяви спортни обувки, описани в протокола за претърсване и изземване като : „кафяви спортни обувки 41 номер, марка GALE – Обект № 8 с петно от зацапване на дясната обувка” /т.І, л.197-199/. В изготвения към цитирания протокол фотоалбум процесните обувки са заснети като обект № 8 /т.І, л.201- гърба, ф.к – последно/.  В описа на веществените доказателства към обвинителния акт, процесните обувки са индивидуализирани като : „37. Кафяви спортни обувки 41 номер, марка GALE – дясна – Обект № 8 по протокол за ДНК  експертиза; 38.Лява обувка Обект № 9 – по протокол от ДНК експертиза.” Действително, от заключението на горецитираната съдебно -медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране /т.ІІ, л.102-105/ е категорично установено, че човешката кръв по обект № 1 /кафява кожена обувка, силно замърсена за десен крак - обект № 8 по предходната експертиза/ се визуализира с ДНК профила на лице от женски пол, който съвпада с ДНК профила на убитата П. С. П., което е единственото обС.елство безспорно установено по делото.

Решаващият съд не споделя становището на държавното и частно обвинение досежно липсата на съмнения касаещи процесните обувки и обС.елствата относно това, дали е спазена законовата процедура при тяхното намиране, описване, изземване, предяването им на поемните лица и другите присъстващи, и приобщаването им като веществени доказателства по делото.

На първо място, в цитирания протокол за претърсване и изземване никъде не е конкретизирано къде са намерени въпросните обувки. Посочени са два обекта /дрехи/, от които Обект № 1 /спортна фанела/ е бил открит на дървен простор пред къщата, а Обект № 2 /дънки/ закачени на телената ограда на къщата от източната страна. Посочено е, че останалите 8 обекта, измежду които и процесните обувки /фиксирани като Обект № 8/ са „разположени върху легло с метални рамки”, като никъде не е конкретизирано в т.ч. и във фотоалбума, къде точно са били намерени обувките. В тази връзка следва да се отбележе, че е налице разминаване в показанията на полицейските служители и поемните лица досежно местоположението и вида на процесните обувки. В показанията си, едното поемно лице присъствало при претърсването и изземването св.Ц.Ц. /т.І, л.120-121/ заявява : „Обувките не си спомням къде са били. ..” При предявяването му на веществено доказателство № 38.Лява обувка /Обект № 9 – по протокол от ДНК експертиза/ св.Ц. заяви : „Доколкото си спомням сякаш други обувки бяха – маратонки. Мисля, че бяха маратонки.” Другото поемно лице – св.Д.И. /т.І, л.122/ заяви : „Маратонките мисля бяха под леглото”, като при предявяването му на въпросното веществено доказателство № 38 св.Д. беше категоричен, че това е процесната обувка намерена и иззета при огледа. При разпита си пред съда св.Ц.К. /т.І, л.172-174/ заяви, че процесните обувки са били „посочени от М.”, като мисли, че последните са били в килера. При предявяване на горецитираното му веществено доказателство св.К. потвърди, че : „Тези обувки са иззети от килера. Другият полицейски служител присъствал на претърсването и изземването – св.Н.П. /т.І, л.174-176/ в показанията си пред съда твърди, че обувките са били намерени в помещение „наподобяващо като килер или стая за личен багаж”, като същите са му били показани лично от М..

На следващо място, настоящият състав намира за основателно възражението на защитата досежно иззетите дрехи, че в протокола за претърсване и изземване същите не са описани по размер, че впоследствие не им е бил извършен оглед, не са били извършени съответните процесуално – следствени действия за да се установи дали те ще станат на подсъдимия. Изложеното е във връзка с тезата на държавното и частно обвинение, че в протокола за претърсване и изземване М. саморъчтно е вписал : „всичко, което беше иззето, ас съм обличал и обоувал”, което било един вид самопризнание. Действително, налице е съдебно почеркова експертиза доказваща, че ръкописния текст, подписите в полетата след статусите „обяснения на” и „присъствали” са на М. и същата се кредитира изцяло от съда. От друга страна обаче, при придявяването на процесните дрехи по реда на чл.284 от НПК, М. заяви, че не са му познати, а и съдебният състав имаше възможността лично и непосредствено да добие представа, че част от дрехите са дамски – напр. Обект № 5 „бяла тениска с черна качулка с надпис RELE и каре в горния край и Обект № 9 „тъмно сини панталони с надпис PAUSE JEANS SINCE 1999”. За друга част от процесните вещи съдът доби представа, че същите са в доста по-голям размер, от това което носи той – напр. Обект № 6 „Блуза тъмно сива с яка и копчета с надпис PUNTO di ROMA и две емблеми отпред”. Колкото до заявеното в протокола от подсъдимия, същото няма процесуалната стойност на обяснение, в часност на самопризнание и следва да се цени след съпоставка с останалите доказателства по делото.

На следващо място у настоящия състав са налице съмнения относно връзката на подсъдимия с процесните обувки, с оглед размера на последните и носеният от М. номер обувки. В обясненията си, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, последният подържаше становище, че носи обувки номер 42, в тази връзка са и показанията на св.Я.М. /т.І, л.166/ - сестра на подсъдимия. С протокол за доброволно предаване /т.І, л.192 от ДП/ подсъдимият е предал на разследващия полицай чифт маратонки марка „niкe downshifter”, фигуриращи в описа на веществените доказателства към обвинителния акт под № 28, като същите са сиви, с бронзови кантове, с етикет върху езика, върху който е посочена европейска номерация № 42.

 Прокурорът застъпва тезата, че друго пряко доказателство за извършителството на М. се явява проведеният следствен експеримент /т.ІІ, л.26-32/ в присъствието на защитника му. Сочи, че от протокола за това процесуално-следствено действие се установява, че лявата обувка става на крака на подсъдимия. В тази връзка заявява, че съдържанието на протокола се потвърждава от показанията на поемните лица - свидетелите Л.Л. и Л.К.. Видно от протокола за освидетелстване и изготвения към него фотоалбум /т.ІІ, л.17-25/, предшестващо осъществяването на следствения експеримент са били установени ръстта и теглото на подсъдимия, както и дължината на ходилата му, съответно на левия крак – 27,3 см. и на десния крак – 26,5 см. . След извършеното освидетелстване е бил реализиран и цитирания следствен експеримент с цел проверка дали лявата спортна обувка  с надпис GALE, обект № 9, от оглед на ВД, 41 размер може да бъде обута от М.. В протокола за последния е отразено, че : „Лицето обу обувката с един чифт сиви чорапи. Кракът влиза плътно в обувката. Лицето направи няколко крачки в помещението с обутата обувка и заяви, че „обувката го стиска отпред, отзад и в страни.” В този смисъл и са и показанията на св. Л.Л. /т.І, л.115/ - поемно лице, присъствало при провеждането на следствения експеримент.

При предявяване на разследването /т.VІІІ, л.118-119/ – защитникът адв.Н. е поискал от прокурора назначаването на комплексна експертиза включваща вещо лице с познания в областта на обущарството, на което да му бъде поставена задача да сравни добровално предадените от М. маратонки /веществено доказателство № 28/ и процесните обувки иззети от подсъдимия, като вещото лице даде заключение относно продължителността на ползване на последните /ВД № 37 и 38/, както и да отговори на въпроса налице ли са специфични деформации или износвания по подметката и в цялост, и да се съпоставят с подобни специфичности и идентичността на констатираните специфичности. Това искане на защитата е било оставено без уважение, като по време на съдебната фаза на процеса такова не е било отправяно до решаващия съд.

В официалното издание на Българския институт по стандартизация „БДС Компас”, брой 5, септември – октомври 2013 г., посветено на обувките, на стр.7, в статията „Как се измерва устойчивост на ходилата” е посочено, че : „Дължината на стъпалото 26 сантиметра = 42 номер”. Българският институт по стандартизация /БИС/ е националният орган по стандартизация в Република България и е създаден по реда на Закона за националната стандартизация /ДВ, бр.88 от 04.11.2005 г./. Основните дейности на БИС са : да разработва, приема и одобрява българските стандарти, да издава и разпространява български стандарти, да издава официален бюлетин и каталог на българските стандарти. Цитираното издание е общодостъпно и може да бъде намерено включително и по електронен път.

Съобразявайки обективните данни констатирани при освидетелстването на М. и по-конкретно дължината на ходилата му /на левия крак – 27,3 см. и на десния крак – 26,5 см./, коментираното по-горе веществено доказателство № 28 маратонки марка „niкe downshifter”, с европейска номерация № 42, както и разпространеното от Българският институт по стандартизация /БИС/ в цитираната статия, може да бъде направен категоричния и несъмнен извод, че подсъдимият носи обувки, най-малко номер 42, а процесната обувка е 41 номер. Тогава е нормално при провеждането на следствения експеримент М. да заяви, че „обувката го стиска отпред, отзад и в страни.” В тази връзка представителят на държавното обвинение заявява, че М. е бил обут в „дебели чорапи”, като по този начин е желаел да манипулира резултатите от експеримента в своя полза. Видно от изготвените при освидетелстването и следствения експеримент фотоалбуми, при първото процесуално – следствено действие М. е бил с два чифта чорапи – горните хавлиени, черни на цвят /т.ІІ, л.21-22/, докато при провеждане на второто е бил с „един чифт сиви чорапи”  /т.ІІ, л.31, 33/, които обС.елства се потвърждават и от показанията на поемните лица присъствали при следствения експеримент – свидетелите Л.Л. и Л.К.. Заявеното от св.К. /т.І, л.114/, че след свалянето на горния чифт чорапи, обувката му е „влязла по-свободно”, съдът преценява като субективна оценка на свидетеля. Следва да се има предвид, че по-напред, в показанията си същият свидетел заявява, че : „при два чифта чорапи, обувките не можаха да станат”, а по-нататък : „след като свали и вторият чифт чорапи, обувката която е намерена на местопроизшествието стана”. Никъде в останалите доказателства по делото няма данни М. да е свалял „и вторият чифт чорапи”, ето защо съдът не кредитира показанията на св.К. в тази им част.

Колкото до обстоятелството, че подсъдимият се е явил за провеждането на следствения експеримент с два чифта чорапи, съдът отдава това на факта, че последният е бил проведен на 09.02.2015 година – т.е. през зимата.

Никъде в обвинителния акт прокурорът не е конкретизирал времето /часът/ на настъпване на смъртта на П.П.. На л.16, обаче в края на първия абзац, в тази връзка е изложено : „Имайки предвид заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза, че смъртта е настъпила преди нахранване или 2-4 часа след последното нахранване и имайки предвид установените навици на П., фактът, че входната врата на къщата не е била заключена, както и металната решетка, може да се направи обоснования извод, че деянието е станало със сигурност преди 19 ч., като не се изключва и следобеда.”

За посочения времеви диапазон подсъдимият обаче разполага с алиби, което няма как да бъде елиминирано от съда. Безспорно е, че на инкриминираната дата – 19.10.2014 г., сутринта М. е бил в автомобила на св.Р.П. /т.І, л.163/, който претърпял ПТП, тъй като е бил ударен от автомобила на св.П.Г. /т.І, л.162 - гърба/. Според св.Г. произшествието е станало 09.10 – 09.15 часа, а според св.П., това е било не по-късно от 10.30-11.00 часа, но „не е сигурен на 100 % за часа”. И двамата свидетели са категорични, че не са викали КАТ, а са се „разбрали” помежду си, като св.Г. сочи, че това е станало за около 15-20 минути, а св.П. твърди, че са се разбирали „доста, може би час и нещо”. След това, според показанията на св.С. П.Н. /т.ІІ, л.442-443/, потвърдени и от св.Р.П., около 14-15 часа св.Н. се срещнал с подсъдимия М., като двамата пили кафе и св.Н. му казал, че няма кой да нареже дървата на св.Р.С. /т.ІІ, л.443-444/. Според показанията на последната и на съпруга й - св.Б.М. по прякор „****” /т.ІІ, л.587 - 588/ посъдимият М. е бил докаран в дома им от св.Н. и им нарязал дървата – от следобеда до мръкване, като св.М. сочи, че М. им е рязал дърва „до лампа”, че същите като количество били „пет каруци”, но не „метровки”, а по-дълги и тънки. Като се има предвид обстоятелството, че в страната се преминава към зимно часово време последната събота срещу неделя на месец октомври, което за 2014 година е било 25 срещу 26 октомври и обстоятелството, че в края на втората деседневка на месец октомври слънцето залязва около 18.30 – 18.40 часа, както и заявеното от свидетелите Р.С. и Б.М., че след като е свършил с рязането М. е бил почерпен едно кафе от домакините, след което си е тръгнал, от изложеното дотук може да се направи извода, че това е станало след 19.00 часа.

Действително, налице е разминаване в посочената сума пари, която се твърди, че е била заплатена за свършената работа на подсъдимия от Р.С. и Б.М., като свидетелите твърдят, че това са били 40 лева, а М., че са му дали 25 лева, но съдат счита това разминаване за несъществено.

На следващо място, прокурорът и поверениците на частните обвинители възразяват, че свидетелите Н., С. и М. не уточнявали конкретната дата когато М. е идвал у последните двама да реже дърва. Св.С. /т.ІІ, л.443-444/, обаче твърди, че това е било преди 2 /две/ години, ден неделя, когато св.С.Н. е докарал подсъдимия у тях и е сигурна, че това е така, защото мъжът й /св.М./ си е бил в къщи, а иначе през седмицата от понеделник до петък работел на частно в гр.****. Св.С. е разпитвана в съдебно заседание на 24.10.2016 година. От своя страна св.Н. /т.ІІ, л.442-443/, заявява : „Не мога да кажа кой ден моя син го удари един друг с кола, не мога да кажа, не мога да кажа точно. Това момче беше и той там, вярно е това, истина е.” По нататък в показанията си пред съда /дадени на 24.10.2016 г./ св.Н. заявява : „Това беше преди две години”. Св.М. е категоричен, че М. е идвал да реже дърва в дома им „към месец октомври 2014 г.”, че денят е бил неделя, тъй като на другия ден -  понеделник е следвало да пътува за работа. Съобразявайки изложените показания, въпреки някои несъществени разминавания, съдът ги намира за достоверни, непротиворечиви и логични, поради което изцяло ги кредитира.

Не може да се иска от горепосочените свидетели близо две години след случката да могат да посочат точната дата, когато М. е рязал дърва, още повече, че при предявяване на разследването /на 11.03.2016 г./ защитата е поискала същите да бъдат допуснати до разпит, но им е било отказано.

Както беше изложено по-горе, вещите лица по съдебномедицинските  експертизи /единична и допълнителната тройна/ не са категорични по отношение на часа на настъпване на смъртта, като излагат, че трупното вкочаняване не може да даде информация, с която да бъде определен точен час на смъртта. Сочат, че на основата на наличната информация - послесмъртните петна са фиксирани по предната повърхност на тялото, не избледняват при натиск и при все още запазено трупно вкочаняване, при положителни невисоки външни температури, може да се направи заключение, че давността на смъртта е второ денонощие. По съдържанието на стомаха - празен, може да се направи извод, че смъртта е настъпила преди нахранване или 2-4 часа след последното нахранване. По време на разпита им по реда на чл.282 от НКП /т.І, л.170-171/ в.л. д-р М.Г. /т.І, л.170-171/ заяви, че смъртта е настъпила второ денонощие от момента на аутопсията, която е била извършена следобед на 21.10.2014 година. В същата връзка беше и заявеното от другите две вещи лица- доц.П.Л. и д-р П.Д.. Д-р Г. заяви, че е участвала при огледа на трупа на починалата П. /т.І, л.128-131/, който съгласно приложения протокол /т.І, л.128-131/ е започнал в 14.45 часа и е приключил в 15.30 часа – т.е. аутопсията на трупа е била извършена след този час и то в съдебното отделение на МБАЛ-Ловеч, отстоящо на повече от 50 километра от местопрестъплението в с.******. И в съдебно заседание вещите лица не се ангажираха с конкретен час на настъпване на смъртта.

В т.4 от закюлчението на тройната СМЕ вещите лица приемат, че : „Като се има предвид възрастта на пострадалата и нейното физическо състояние, няма никакво основание да се отхвърли възможността уврежданията по тялото на П.П. да не могат да бъдат причинени от М., на основание на неговите физически данни, които са в нормалните параметри за пола и възрастта; не се описват физически недъзи.” В случая „неотхвърлянето на възможността” процесните увреждания по тялото на П.П. да не могат да бъдат причинени от М. обаче не е заявка по един категоричен и безспорен начин, че те са нанесени именно от него. В тази връзка е налице противоречие между заявеното от тройната и единичната СМЕ, според която : „Счупването на ребра двустранно по една и съща линия, както и счупването на гръбначния стълб, говорят за действието на голям натиск в областта на гръдния кош - най-вероятно натиск с крака или скачане в областта на гръдния кош. Тези изменения са също така причинени приживе - за това говорят масивните кръвонасядания на междуребрената мускулатура, както и кръвонасядането на аортата, установено с хистологично изследване. Същите говорят и за голяма сила на действие.” Като се има предвид физиката на подсъдимия и пострадалата, обстоятелството, че при освидетелстването е установено, че М. тежи 56 кг., заключението по единичната СМЕ, че причинените травматични увреждания говорят за голяма сила на действие и некатегоричния извод на тройната СМЕ, „неотхвърлящ възможността”, съдът намира за необосновано становището на прокурора досежно авторството на деянието с извършител подсъдимия.

На следващо място, на стр.16 в обвинителния акт е посочено, че не е установено оръдието, с което са нанесени ударите по главата на жертвата, не са установени начина и мястото на влизане в двора на П.. Във връзка с последното представителят на държавното обвинение прави предположението, че : „В по-малката си част /най-вече фасадата/ той е ограден с висока ограда, но другата част е с обикновена, по височина и размер, метална мрежа. Човек с физиката на М. и уменията, и ловкостта, които е показал пред свидетеля П., без проблем може да прескочи такава ограда, като се има и предвид, че той много добре е знаел разположението както на къщата, стаите, двора, така и навиците на П..” Височината на оградата, съгласно огледния протокол /т.І, л.111/ е 218 см., като  дуварът е с височина 142 см., а металната ограда върху дувара с височина 76 см. . Като се съобрази изложеното по-горе досежно процесните спортни обувки 41 номер и установената височина на оградата, съдът намира за необосновано предположението на прокурора относно възможността и начина на преодоляване на оградата от подсъдимия  М..

В обвинителния акт не е уточнен конкретният механизъм на причиняване на нараняванията по тялото и главата на П., с оглед разположението й спрямо дееца, както и обстоятелството къде са били нанесени първоначалните увреждания на жертвата. В тази връзка единичната СМЕ приема, че с оглед намирането на трупа по „очи”, измененията по главата и гърба - тилно теменната част на главата са причинени при легнало положение на П.. Според тройната СМЕ : „От вида и локализацията на уврежданията по тялото на П.П., както и от вероятния механизъм на причиняването им, може да се направи заключение, че между нападател и пострадала е имало взаимно движение. Странгулацията и настъпването на смъртта са настъпили на мястото, където е намерена починалата. Наличието на обилно зацапване с кръв по дрехите на пострадалата в областта на гърба свидетелства, че при нанасяне и след нанасянето на раните по главата (откъдето се е стичала кръвта) пострадалата е била права (или поне седнала), т.е. тези рани не са нанесени на мястото и в позата, където е била странгулирана пострадалата. По намерените капки кръв не могат да се правят сигурни изводи, тъй като те могат да са както от раните на пострадалата, така и от зацапаното с кръв оръдие (оръжие).”

 Съгласно заключението на назначената от настоящия състав съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства № 16/БТМ - 376 /т.ІІ, л.471-476/ :  „обект № 1 са човешки косми от глава и части от човешки косми от глава, които може да произхождат от главата на П. С. П.. При тези косми не се наблюдаваха цели епителни обвивки, които притежават ядрен материал, от който може да се изолира ДНК профил.” Посочената обективна находка е фиксирана до входната врата на дома на пострадалата върху храст, което не изключва вероятността космите да са се откъснали при причиняване на разкъсно - контузните рани по тила на главата, или уврежданията на пострадалата да са нанесени точно там.

В пледоариите си прокурорът и частните обвинители застъпиха становището, че обясненията на подсъдимия са изцяло недостоверни и като такива не следва да бъдат кредитирани. Известна е константната съдебна практика, че обясненията на обвиняемия /подсъдимия/ освен доказателствено средство са и основно средство за защита, предвид което за тях не е въведено законовото изискване за истинност, касаещо свидетелските показания /чл.290 от НК/. Както е изложил по-горе в съображенията си, настоящият състав е кредитирал обясненията на М. само и единствено в тази им част, където те се подкрепят от останалите доказателства по делото - гласни, писмени и веществени. В тази връзка следва да се има предвид и заявеното в съдебно заседание от вещите лица от тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /т.І, л.161-162/ и по-конкретно от в.л. М.Д., според която : „С изследването бяха приложени проективни и тестови въпроси за самооценка. В тях има заложена скала също за изследване на лъжа. Скалите не бяха завишени. Приема се, че получената информация е достоверна.”

От показанията на св.Ц.Ц. /т.І, л.123-124/ се установява, че когато е отишъл да вземе с патрулния автомобил подсъдимия от дома му е забелязал, че той е изглеждал „видимо притеснен” и са му били „насълзени очите”. Тези показания на св.Ц. дават основание на прокурора да твърди за съпричасност на М. към извършеното престъпление. Настоящият състав цени цитираните показания в тази им част единствено като субективна оценка, която свидетелят дава по отношение емоционалното състояние на подсъдимия. В случая не е известна конкретната причина, която го е породила, както и свидетелят да има има специални познания в областта на психологията.

Съобразявайки изложеното дотук, настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по един категоричен и несъмнен начин, че в конкретния случай подсъдимият М.А.М. е автор на престъплението за което е предаден на съд.

Изхождайки от разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, че подсъдимият  следва да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е налице, поради което решаващият съд оправда М.А.М. по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.2, т.2, предложение 1 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.

Досежно веществените доказателства, съдът разпореди  следното :

Веществените доказателства, съгласно т. ІІІ от Обвинителния акт, посочени в Протокол за оглед от 21.10.2014 година, а именно: 1. Обект № 1 - част от червено кафява засъхнала материя, пренесена на тампон от марля; 2. Обект № 2 - част от червено кафява засъхнала материя, пренесена на тампон от марля, намерена пред входната врата; 3. Обект № 3 - част от червени кафява засъхнала материя от табела № 3 до табела № 4, петна премесени на тампон от марля по криминалистичен способ; 4. Обект № 4 - част от червени кафява засъхнала материя пренесена на тампон от марля от вътрешната част на дувара;  5. Обект № 5 - влакнести обекти; 6. Обект № 6 - червено кафява засъхнала материя иззето петно по криминалистически способ; 7.Обект №  9 - иззета проба по криминалистически способ от петно – след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

          Веществените доказателства по Втори протокол за оглед от 21.10.2014 година посочени, като: 11. Обекти номера № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10, пренесени на тампони червено кафява засъхнала материя и 12. Обект № 11- суичър от текстилна материя – след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

          Веществените доказателство по Протокол за оглед на труп, а именно: Плик с косми от чело на П. С. П.; 14. Плик с косми дясно слепоочие на П. С. П.;      15.Плик с нокти дясна ръка на П. С. П.; 16.Плик с нокти от лява ръка на П. С. П.; 17. Плик с косми от тила на П. С. П.;18. Плик с косми от ляво слепоочие на П. С. П.; 19. Марля напоена с кръв от П. С. П. (суха кръв); 20. Сезал, с който са вързани ръцете на гърба на П. С. П.; 21. Отпечатъци от пръсти и длани от лява и дясна ръка на П. С. П.– след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

Веществените доказателства посочени в Протокол за оглед от 21.10.2014 година, като обекти: 8. Обект № 10 - сиво кафяво перде, блуза щампована с рози, червено елече (намерени до трупа), 9. Обект № 11 - електронен апарат за кръвно с надпис „NARTMANN tensoval” и 10. Обект № 12 - два броя гумени чехли светло кафяви, както и по Протокол за оглед на труп, както следва: 22. Хавлиена кърпа и 23. Дрехи, с които е бил облечен трупа –да се върнат на частните обвинителки Г.П.Х. и Т.П.Б. ***, след влизане на присъдата в сила.

          Веществени доказателства по Протокол за доброволно предаване от 24.10.2014 година, а именно:         24. Два броя маратонки марка CEDAR WOOD STATE, в черен и червен цвят с дължина 29 см., като върху лявата обувка от вътрешната страна се откриват петна с червено-кафяв цвят; 25. Един брой панталон марка JETAN, размер 42, като на десния крачол на разстояние 45 см от лицевата страна се открива тъмно кафяво петно с неправилна форма, един брой кожен колан с надпис  RIFLE; 26. Един брой яке – черно на цвят с надпис ANGELO LITRICO /TECHNICAL OUTDOOR; 27. Фенерче, светло зелено на цвят с червен надпис DANGER, две копчета по средата с дължина 5 см., 05 мм., обща дължина с халката 11 см. и По протокол за доброволно предаване от 07.11.2014 година: 29. Един брой черно яке марка  Guido - след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на П. Васков П. ***.

          Веществените доказателства, както следва: по Протокол за доброволно предаване от 07.11.2014 година: 28. Чифт маратонки марка nice downshifter и по Протокол за претърсване и изземване от 06.11.2014 година: 30. Обект № 1- бяла фланела марка RBL с черен гръб изписан отпред на бял фон номер пет;31. Дънки марка TAX MAN – 42 размер – Обект № 2;        32. Черен анцуг с бял надпис ADIDAS – Обект № 3; 33. Бял суичър с качулка и цип с черно каре марка YOLE- Обект № 4;34. Бяла тениска с черна качулка с надпис RELE и каре в горният край – Обект № 5; 35. Блуза тъмно сива с яка и копчета с надпис PUNTO di ROMA и две емблеми отпред – Обект № 6; 36. Сив спортен панталон с джобове отстрани с кафеникави зацапвания в долния край на левия крачол, на колана има кафява бродерия с цвете – Обект № 7; 37. Кафяви спортни обувки 41 номер, марка GALE – дясна – Обект  № 8 по протокол за ДНК  експертиза;  38. Лява обувка Обект № 9 – по протокол от ДНК експертиза; 39. Тъмно сини панталони с надпис  PAUSE JEANS SINCE 1999 – Обект № 9;40. Горнище от анцуг сиво на цвят с цип и черни кантове с надпис FELE HIGH DESIGN – Обект № 10 – да бъдат върнати на подсъдимия М.А.М., след влизане на присъдата в сила.

При този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1, пр.1 от НПК съдът постанови разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :      

         

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :