№ 44
гр. гр. Добрич , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20213200500168 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Т. П., чрез упълномощения адвокат, срещу определение
№260310/03.02.2021г. по гр.д.№1302/2016г. на Добричкия районен съд, с което е оставена
без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде освободен от задължението за
плащане на държавна такса и разноски по исковете за сметки по делото.
Определението се обжалва като необосновано, с оглед следните обстоятелства, неправилно
преценени от първоинстанционния съд: жалбоподателят е безработен и поради възрастта си
не може да си намери работа, съпругата му също е безработна, издържа ученичка, има
няколко декара земя и две-три крави, но рентата и млякото, които получава от тях са много
малко, живее в мизерия. Поддържа се, че жалбоподателят е социално слаб и в невъзможност
да плаща държавни такси и разноски, от което иска да бъде освободен след отмяна на
обжалваното определение на районния съд.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК преценката за възможността на страната да заплати държавна
такса и разноски за съдебното производство, се извършва въз основа на съвкупен анализ на
обстоятелствата, визирани в текста на разпоредбата, установени с декларация от страната и
с други доказателства.
1
В случая молителят С. Т. П. е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние
/друго не се твърди/. Същото се отнася и за съпругата му. Има две пълнолетни деца, едното
от които е на възраст да не е завършило все още средно образование. Нито молителят, нито
съпругата му получават доходи от трудово правоотношение. Молителят има крави /най-
малко три, според признанията му в частната жалба/. Същият притежава три леки
автомобила, четири ниви /общо 94дка/, един жилищен имот в гр.Добрич и дял от имот в
с.П.д. /предмет на делбения спор/.
При така притежаваното от С. Т. П. имущество не може да се приеме, че същият е в
невъзможност да плати държавна такса и разноски по делото. Самият обем на
притежаваното от него имущество не позволява той да бъде преценен като социално слаб,
макар и двамата със съпругата му да не полагат труд по трудово правоотношение. При това
от част от имуществото си молителят получава доходи. Според декларираното по чл.83 ал.2
от ГПК доходите му се свеждат до получавани арендни плащания, които за предходната
стопанска година били в размер на 3 500 лева. Като се има предвид обемът на
притежаваните от молителя земеделски земи и регионът, в който те се намират, посоченият
от него размер получена рента не може да се възприеме като обоснован /дори и при
отчитане на негативното влияние на метрологичните условия през предходната стопанска
година върху рентните плащания/. Освен това изложеното в частната жалба касателно
отглеждането на крави и добива на мляко от тях опровергава декларираното по чл.83 ал.2 от
ГПК единствените доходи на молителя да са от арендни плащания.
От изложеното следва, че няма основание за извод частният жалбоподател да е в недостиг
на средства, с които да изпълни задълженията си за държавна такса и разноски по делото.
Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и обжалваното определение, с което
той е отказал да освободи страната от задължението й за такси и разноски, следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260310/03.02.2021г. по гр.д.№1302/2016г. на Добричкия
районен съд.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК с частна
жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3