РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 14.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно заседание на десети май , през две хиляди ,двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№11 / 2020 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба от С.Х.П.
,чрез пълномощника и адв. Р.М. е предявен срещу ЗК“Лев инс
„ АД , ЕИК-***– гр.София иск с правно осн. чл.
432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 497 от КЗ с цена на иска 100
000лв. претендирани като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания по повод получените от нея телесни
увреждания в резултат на ПТП ,настъпило на 12.04.2019г.с участие на МПС
,застраховано при ответника ,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на уведомлението – 12.06.2019г.
до окончателното и изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 12.04.2019г. на път ІІ-13 км. 90 плюс 023 между гр.Долни Дъбник и гр.Искър на около 150 м. от мотел –ресторант „***„ водачът на лек автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН Р.П.нарушил правилата за движение и реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „ ***„ с рег № М ***ВА , управляван от И.Ц.М. ,като при инцидента тежко е пострадала С.Х.П. ,пътуваща в лекия автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН.
Твърди се ,че за произшествието бил съставен Констативен протокол с пострадали лица ,а така също е било образувано и досъдебно производство № 143 / 2019г. по описа на РУ-Долни Дъбник ,което още не е приключило.
Твърди се ,че след злополуката , ищцата е била транспортирана с екип на ЦСМП в увредено общо състояние и в шок до УМБАЛ „ Д-Р Георги Странски „ЕАД–Плевен.Била е приета в клиника по неврохирургия с оплаквания от силно главоболие ,болки в дясното рамо и гърдите , разкъсно-контузни рани фронто-темпорално в дясно и в областта на дясната раменна става ; с болки в областта на шията , с болезнени и ограничени движения в шийния отдел и долните крайници. Била без спомен за случилото се поради регрогадна амнезия . Твърди се ,че след извършените и изследвания и прегледи били установени следните наранявания : разкъсно- контузни рани по тялото ; контузия на главата ; мозъчно сътресение ; контузия на гръдния кош ; загуба на съзнание ; фрактура на С2 прешлен непосредствено под денса и изместване на краниалния фрагмент ; фактура на дясна ключица в средна трета с дислокация на фрагментите ; многофрагментна фрактура на дясна лопатка ; пневмоторакс вдясно ,течност в малкия таз ; фрактура на второ дясно ребро. На 12.04.2019г. била извършена под анестезия хирургична обработка на раната на главата и , а на 15.04.2019г. била изписана ,като са и дадени препоръки да спазва лечебно-хранителен режим и е насочена към лекар специалист- ортопед за оперативно лечение на фрактурите . Била и поставена имобилизация с шийна яка за един месец. На 18.04.2019г. посетила ортопед при което е били дадени указания да продължи обездвижването на горния десен крайник с мека имобилизация ,да спазва покой и е назначено медикаментозно лечение. Твърди се ,че същия ден и прилошало в банята и припаднала,което наложило да се вика спешна помощ в дома и . На 24.04.2019г. отново се почувствала зле ,получила силно сърцебиене и вътрешно треперене ,като при прегледа от извикания екип на спешна помощ било констатирано нервно разстройство и била поставена инжекция диазепам. На 13.05.2019г. била свалена имоболизацията на дясната и ръка ,като при прегледа били установени продължаващи болки в областта на дясната ключица и лопатка ,както и в дясната гръдна половина .На 07.11.2019г. и било направено изследване на нервната проводимост в Медицински център „***“ ООД като били налице и ЕНМГ данни за лекостепенна частична периферностволова увреда на горния клон на n.facialis dex с данни за денервация на мускула първа степен и реинервационни прояви. Описаните по –горе телесни увреждания обусловили нуждата от строг постелен режим и чужда помощ в ежедневието на ищцата , която имала трудности при извършването на елементарни битови дейности. Твърди се ,че понастоящем ищцата продължава да изпитва болки в главата , дясната ключица и лопатка .Чувства лицето си изтръпнало ,бързо се изморява и не може да вдига тежко. Освен това се срамува от белезите по лицето си.Твърди се също така ,че е повлияно общото и емоционално състояние , като в резултат на ПТП е станала раздразнителна ,с честа смяна на настроенията ,приливи на безпокойство и притеснение , особено когато остава сама. Сънувала кошмари ,свързани с преживяния инцидент .
В исковата молба се твърди ,че на 12.06.2019 г.е била предявена извънсъдебна претенция до ЗК „Лев Инс" АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , в резултат на ПТП от 12.04.2019 г.,но и до настоящия момент застрахователят не е определил и изплатил никакво обезщетение .
В исковата молба се сочи също така ,че към
датата на събитието – виновният водач - Р.П.,който управлявал лекия автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ЗК „Лев Инс" АД с полица № ***,
валидна от 12.04.2019 г. до 11.04.2020 г.
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ се счита ,че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗК "Лев Инс" АД и се иска той да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди, получени от ищцата в резултат на процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната главница ,считано от датата на уведомлението – 12.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и деловодни разноски , а
така също и адвокатско възнаграждение
за осъществената правна помощ на ищцата.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество – ЗК “Лев инс „ АД е подало писмен отговор.
Най –напред се оспорва допустимостта на предявените претенции ,като се позовава на нормата на чл. 498, ал.3 от КЗ ,която обвързва допустимостта на прекия иск по чл. 432 от КЗ от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия от ПТП и застрахователя , и от изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя. В случая се твърди ,че пострадалата не била представила изрично изискани от застрахователното дружество документи ,доказващи основанието на извънсъдебната и претенция ,поради което не е била налице обективна възможност на застрахователя да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане ,а с оглед на това пък рекламационният срок не бил започнал да тече , а оттам и предявеният иск бил недопустим.
По същество исковата претенция са оспорва
изцяло по основание и размер. Оспорват се всички фактически твърдения в
исковата молба, касаещи основанието на предявената претенция .Акцентира се
върху това,че в исковата молба няма конкретни твърдения какви действия от
страна на водача Р.П.при управление на лекия автомобил са били извършени в нарушение на конкретно
правило на Закона за движение по пътищата. Ответникът
оспорва, че причина за ПТП и за възникване на заявените вреди е нарушение на
правилата за движение ,извършено от водача на
лекия автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН
Р.П.. Оспорва се и наличието на
причинно-следствена връзка между телесните травми на С.П. и нарушаване на правилата за движение,което да
е извършено от водача на лекия автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН.
Освен това се твърди ,че ПТП е настъпило поради нарушение правилата за движение , извършено от водача на другия лек автомобил ***„ с рег. № М ***ВА , управляван от И.Ц.М.,която при наличие на забрана за преминаване в насрещната пътна лента ,обозначена чрез забранена за пресичане пътна маркировка- непрекъсната бяла линия и едновременно поради управление с несъобразена скорост с пътните условия , е навлязъл в насрещната за движението му пътна лента от което последвал удар с намиращото с в тази лента превозно средство- лекия автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН.
При условията на евентуалност се поддържа и възражение ,че ПТП е настъпило поради нарушаване на правилата за движение от водача на другия лек автомобил „***„ с рег № М ***ВА ,който при наличие на пътна маркировка М 1 и в нарушение на чл. 63 от ППЗДвП е предприел изпреварване на попътно движещ се друг автомобил на забранено за това място ,с несъобразена и превишена за пътния участък скорост от което е последвало навлизане в насрещната пътна лента и съприкосновение с движещия се там „***„ с рег.№ ЕН ***КН.
Оспорват се изброените в исковата молба конкретни телесни увреждания на ищцата и че те са причинени поради осъществяване механизма на ПТП. Конкретно се оспорва и факта ,че на 18.94.2019г. ищцата е припаднала в дома си ,както и че това е било в причинна връзка с травма, причинена от ПТП на 12.04.2019г.
Изобщо се оспорва вида , интензитета и продължителността на проявление на сочените в исковата молба телесни увреждания, болки и страдания .
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на самата пострадала ,тъй като е пътувала без обезопасителен колан ,като се счита ,че вредите са възникнали изключително по причина на нейното собствено поведение и в т.см. са резултат от самоувреждане.
Оспорва се претенцията и по размер ,като се счита, че тя е в изключително завишен размер , а така също и породи сочения принос на самата ищца ,което прави претенцията прекомерна на осн. чл.51 , ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се изцяло и претенцията за присъждане на лихва върху главницата с оглед на изложеното по-горе ,че не бил започнал да тече дори рекламационният срок по чл. 496 от КЗ .Алтернативно се поддържа ,че след като извънсъдебната претенция е била заявена на 12.06.2019г. от която дата започва да тече установения в чл. 496 от КЗ тримесечен срок , то няма основание за присъждане на законната лихва от датата на настъпване на произшествието. / впрочем ищцата не е заявявала такава претенция , а тя е ,считано от 12.06.2019г., а не от 12.04.2019г. / .
Подадена е и допълнителна искова молба в която е взето отношение по направените от ответника доказателствени искания.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба с който освен, че се поддържат твърденията и оспорванията, развити с отговора на исковата молба, е взето отношение по изложените от ищцата съображения в допълнителната искова молба.
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :
1. за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил ***„ с рег.№ ЕН ***КН за неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищцата болки и страдания.
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.
4. че има валидна застраховка „гражданска отговорност „,касаеща лекия автомобил ***„ с рег.№ ЕН ***КН.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват неговата отговорност , които твърди в писмения си отговор , в т.ч. за виновно и противоправно поведение на водача на другия лек автомобил „ ***„ с рег. № М ***ВА -И.Ц.М.,както и за съпричиняване на вредите от самата пострадала С.П..
При извършената съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и доказателствена тежест изцяло
по доказване на основанието на предявения от нея иск и само
частично по доказване размера му, а ответникът
е изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест по доказване
основателността на направеното от него възражение за съпричиняването на вредите от самата пострадала,поради това ,че е била без
предпазен колан , но не и по отношение на другите възражения ,касаещи
виновно поведение на водача на другия лек автомобил „ ***„ с рег № М ***ВА , управляван от И.Ц.М..
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и за виновността на дееца. Както се вижда от приложеното ДП № 77/ 2019г. на Окръжна прокуратура-Плевен ,производството по него е прекратено с постановление от 25.03.2020г.на осн. 243, ал.1 т.1 във вр. с чл. 24 , ал. 1 т.2 и чл. 199 от НПК ,като е счетено ,че принос за настъпилото ПТП има единствено Р.В.П.,който е и починал в резултат на това ПТП.
Затова
се налага изследването на тези въпроси или най-общо на въпроса има ли извършен деликт от водача на лекия автомобил ***„ с рег.№ ЕН ***КН да се извърши в рамките на
настоящето исково производство след преценка на събраните годни доказателства.
На първо място съдът съобрази представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2019г., съставен от инспектор М.Н.П.при РУ-Долни Дъбник . Този протокол е съставен на основание чл.125а ал.1 във връзка с чл.125 т.1 от ЗДвП и във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Наредба №Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Този протокол има характер на официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК, тъй като е съставен от оторизирано длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В случая обаче той съдържа обстоятелства относно мястото на произшествието , относнно участващите в ПТП два автомобила ,както и за пострадалите при ПТП лица ,но в раздела „обстоятелства и причини за ПТП“ от процесния протокол -длъжностното лице е посочило само „ в процес на установяване ,води се разследване „,т.е няма никакви данни относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП ,в т.ч. и относно това поведението на кой от двамата водачи е станало причина за ПТП.
Поради това въпроса за причините и механизма за възникване и протичане на ПТП се налага да бъде изясняван ,като се съобразят намиращите се в приобщеното към доказателствения материал досъдебно производство № 77/ 2019г. писмени доказателства – протокол за оглед на ПТП от 12.04.2019г. и албум на посетеното местопроизшествие ,както и от разпита на свидетелите И.Ц.М. и В.Ц.Н. ,които са пътували в другия лек автомобил -„ ***„ с рег № М ***ВА , управляван от И.Ц.М.. Този въпрос се изяснява според съда категорично и от приетите без възражения и оспорвания от страните съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза,които интерпретират и посочените по –горе писмени и гласни доказателства и по същество потвърждават изложеното от двете свидетелки относно механизма и причините за ПТП.
В съдебната автотехническа експертиза този механизъм е описан по следния начин „….до сблъсъка на 12.04.2019г. около 13,15 ч. на път ІІ-13 Д.Дъбник – гр.Искър на км 90 плюс 023 лекият автомобил ***се е движил със скорост 93,17 км./ ч. в посока от Д.Дълбник към гр.Искър , а срещу него в противоположна посока се е движил лек автомобил -„ ***„ с рег № М ***ВА ,и когато двете МПС са били на разстояние около 65 ,25 м. едно от друго ,лекият автомобил ***отлага следи върху настилката от ходовите гуми и ПРОМЕНЯ НАПРАВЛЕНИЕТО СИ КЪМ НАСРЕЩНАТА пътна лента с ПОСЛЕДВАЩО ПРЕСИЧАНЕ НА ОСЕВАТА ЛИНИЯ , като водачът на лекия автомобил ***е възприел навлизането на ***в неговата лента за движение ,но времето за движение на втория автомобил от момента на отлагане на следи върху настилката до момента на удара между двете МПС е по –малко от времето ,необходимо на водача на „***“ да реализира закъснително движение ,т.е. не е имал възможност да реализира закъснително движение до мястото на удара „ . Вещото лице сочи изрично ,че в напречно направление мястото на удара се намира на 1,2 до 1,8 м. от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на лекия автомобил „***„,т.е. ударът е настъпил именно в лентата за движение на този лек автомобил , а не в лентата за движение на л.автомобил „***„ .
От изложеното става ясно
,че вина за настъпване на въпросното ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил „
***„ с рег.№ ЕН ***КН- Р.П.,който
при управлението на МПС е допуснал
нарушение на няколко законови норми на ЗДвП , а именно – на чл. 5, ал.1
т.1 – която разпорежда ,че всеки участник в движенето с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението , не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди ; на чл. 5 , ал. 2 т. 4 от ЗДвП ,която го задължава
да не извършва маневри ,изразяващи се в последователно преминаване в лентите за
движение ; на чл. 8, ал.1 от същия закон ,който разпорежда ,че водачите на ППС
използват дясната половина на пътя по посока на движението си ,освен когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго ; на чл. 16, ал.1 т. 1 от ЗДвП според който на водача на ППС е забранено
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне и последно на чл. 20 ,
ал.1 от ЗДвП която изисква водача на ППС да контролира непрекъснато ППС ,което
управлява.
От показанията на разпитаните по делото две свидетелки и от заключението на САТЕ безспорно се установява ,че водачът на лекия автомобил ***не е контролирал управления от него автомобил ,като е допуснал той да напусне неговата лента за движение по посоката на движението му и да навлезе в насрещната лента за движение по която се движил лекия автомобил ***,като по този начин е поставил водача на другия лек автомобил в невъзможност да реагира и да отклони или да спре лекия автомобил ***преди настъпване на удара.
В т.см. според Плевенски окръжен съд безспорно е налице виновно и противоправно поведение на водача на „ ***„ с рег.№ ЕН ***КН- Р.П.,което представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД , а от гл.т. на КЗ това поведение ,довело до настъпването на ПТП с пострадали лица представлява осъществяване на застрахователното събитие с оглед на което пък е била сключена задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
По този повод следва да се отбележи ,че
възраженията на ответника ,че процесното ПТП е
резултат от виновно и противоправно поведение на другия участник –водача на лек
автомобил -„ ***„ с рег № М ***ВА-И.М. не се подкрепят от никакви доказателства
, в т.ч. и от автотехническата експертиза ,която
изяснява причините и механизма на настъпване на ПТП.
Ответникът е изпълнил задължението по чл. 190 от ГПК да представи
намиращата се у него застрахователна полица № *** / във вид на заверено
от страната копие /от което безспорно се
установява наличието на договор за застраховане на „гражданска отговорност на автомобилистите
„,сключен между РР.П.и „Лев инс „АД относно процесния
лек автомобил „ ***„ с рег.№ ЕН ***КН
,който договор е за периода от 12.04.2019г. до 11.04.2020г. ,т.е. застрахователното събитие е
настъпило в срока на действие на договора за застраховка.
Налице е и следващият елемент от основанието на предявения иск , а именно – причинени са травми на пострадалата С.П. ,които се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 12.04.2019г. В т.см. съдът съобрази заключението на съдебно-медицинската експертиза от д-р С.К. ,СМЕ от д-р В. , комплексната автотехническа и съдебно –медицинска експертиза и самата автотехническа експертиза , които съдържат изводи за механизма на причиняване на травмите на пострадалата С.П. ,за броя и вида на тези травматични увреждания и за продължителността на тяхното отшумяване и необходимото лечение и прогноза за развитието им.
Според СМЕ,изготвена от д-р С.К. , на С.П. е причинена съчетана механична травма ,включваща следните групи увреждания :
- генерализирана контузия на тялото , глава- оток и кръвонасядане /тип хематом / в тилната област ,разкъсно-контузна рана челно –слепоочно вдясно ,мозъчно сътресение /без загуба на съзнание / .
- шия – счупване на втори шиен прешлен / в основата на зъба / ,
- гръден кош –счупване на дясната ключица / в средната трета с дислокация / и дясната лопатка /многофрагментно / ,
- сътресение на гръдните органи ,набиране на малко количество въздух в дясната плеврална кухина /дискретен пневмоторакс / ,както и разкъсно –контузна рана на дясното рамо.
Съдът намира ,че следва да се определи обезщетение за всяка отделна група от описаните травми поотделно и общият размер на обезщетението да се определи като сума от тези обезщетения ,като при това според съда има основание за редуциране размера на обезщетението за всички описани по –горе травми поради съпричиняване от пострадалата / липса на поставен обезопасителен колан / , с изключение на травмата в областта на шията –счупването на втори шиен прешлен по отношение на която вещите лица от комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза сочат, че тя би се получила дори при поставен обезопасителен колан / л. 206 от делото –„ползването на обезопасителен колан не изключва шийната травма ,но би осуетило получаването на другите травматични увреждания „ /.
Най –значимите травми от посочените по -горе са счупването на втори шиен прешлен ,което според вещото лице е наложило обездвижване за около 3-4 месеца и е свързано с тройно затруднение на движението на врата за около 4-5 месеца и невъзможност за полагане на физически труд за около 5-6 месеца при нормално протичане на оздравителния процес.Освен този оздравителен период съдът съобрази и допълнителната СМЕ от д-р.В. където по повод травмата на шията се сочи ,че счупването на втори шиен прешлен дефинитивно променя статиката и кинетиката в шийния дял на гръбначния стълб с прояви на ограничени движения ,ригидност /скованост / на шийната мускулатура и епизодична болезненост,ктоито продължават да се проявяват ,тъй като прешлените не възстановяват целостта си /тялото на прешлена остава дефектно и това винаги ограничава движенията в шийнат област на човека / изложение на в.л. в о.с. з. на 10.05.2021г. /. Изпитваните от пострадалата болки и страдания свързани с тази конкретна травма съдът оценява на 30 000 лв.
Изпитваните от пострадалата болки и страдания поради счупването на десните лопатка и ключица водят до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца и на способността за физически труд за около 2-3 месеца и тези страдания съдът оценява на 20 000 лв.
Болките и страданията свързани с уврежданията , включващи сътресение на гръдните органи ,набиране на малко количество въздух в дясната плеврална кухина /дискретен пневмоторакс / ,крайници – разкъсно –контузна рана на дясното рамо съдът оценява на 5 000 лв.
Другите травми ,включващи генерализираната контузия на тялото , глава- оток и кръвонасядане /тип хематом / в тилната област ,разкъсно-контузна рана челно –слепоочно вдясно ,мозъчно сътресение /без загуба на съзнание /,съдът също така оценява на 5 000лв.
Към описаните по-горе травматични увреждания следва да се добави и категорично установеното с допълнителната съдебно -медицинска експертиза от в.л. д-р Н.М.В. / н-к отделение по нервни болести МБАЛ гр.Габраво / увреждане на горния клон на десния лицев нерв ,изразяващо се в следните симптоми : асиметрия на челната област ,невъзможност за набръчкване на челото ,снижен надвежден рефлекс вдясно , намалена мускулна сила на мускулус орбикуларис окули декстра с нарушени активни движения на десния клепач .Тази увреда ,макар да е свързана/ да произтича от / с разкъсно-контузната рана в дясната челно –темпорална област и последващия оток и хематом на меките тъкани на горната лицева половина вдясно, съдът разглежда като отделно и самостоятелно увреждане ,болките и страданията по повод на което подлежат на отделно ,самостоятелно обезщетяване ,тъй като се касае за ексцес / след разкъсно –контузната рана на челото / , довел до трайно увреждане на горния клон на десния лицев нерв ,за което не се очаква обратно положително развитие в бъдеще време според експертизата,т.е. касае се за необратимо състояние ,което ще съпътства пострадалата до края на живота и . Това състояние на десния лицев нерв и отражението му върху лицевия израз на пострадалата безспорно води до негативни преживявания за нея и притеснения от външния и вид при общуването с другите хора ,което ще е със значителна продължителност и интензивност , и ще се проявява непрекъснато в ежедневието на пострадалата при нейните социални контакти. Според съда адекватното обезщетение за тази травма е в размер на 20 000 лв.
Обезщетението за болките и страданията произтичащи от генерализирана контузия на тялото , глава- оток и кръвонасядане /тип хематом / в тилната област ,разкъсно-контузна рана челно –слепоочно вдясно ,мозъчно сътресение /без загуба на съзнание / ,гръден кош –счупване на дясната ключица / в средната трета с дислокация / и дясната лопатка /многофрагментно / ,сътресение на гръдните органи ,набиране на малко количество въздух в дясната плеврална кухина /дискретен пневмоторакс / ,крайници – разкъсно –контузна рана на дясното рамо и от увредата на десния лицев нерв формират обезщетение в общ размер 50 000 лв. съгласно изложените по –горе съображения. Тъй като според комплексната автотехническа и медицинска експертиза пострадалата е била без поставен обезопасителен колан ,а неговото наличие според същата експертиза би осуетило инерционното преместване на тялото и получаването на тези увреждания /без шийната травма / , то съдът намира ,че като не е поставила обезопасителен колан при пътуването с лекия автомобил, пострадалата С.П. е допринесла в равна степен с виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил ***за настъпване на посочените травматични увреждания , т.е. обезщетението за тези травматични увреждания следва да се редуцира наполовина в резултат на което то става в размер на 25000лв.
Към този размер следва да се прибави изцяло размерът на обезщетението за претърпяната шийна травма ,определено на 30 000лв. ,което не следва
да се редуцира с оглед посоченото по-горе експертно заключение ,че обезопасителния колан не би предотвратил шийната травма,т.е. няма
съпричиняване от пострадалата на този вреден резултат.
По този начин общият размер на
обезщетението за приетите от съда за установени травматични увреждания и
свързаните с тях болки и страдания става 55 000
лв.
Що се отнася до това дали и как преживеният инцидент се е отразил върху психиката на ищцата ,който въпрос е бил предмет на изследване от назначената по делото съдебно- психологическа експертиза , съдът не намира основание в заключението на вещото лице да направи извод, че при пострадалата е налице друга психологична травма освен тази свързана с невъзможността да преживее смъртта на дъщеря си Н.П./настъпила при същото ПТП / , т.е. налице е една доминираща психологическа травма поради смъртта на детето и ,която не позволява да се отграничи друга психологическа травма ,която да е резултат само от лично преживените от пострадалата болки и страдания поради причинените на самата нея травматични увреждания ,тъй като всичко е подчинено и погълнато от психологическата травма поради смъртта на детето и .
В т.см. съдът не намира основание за обезщетяване на други болки и страдания за психологическо травматично увреждане извън това, поради смъртта на Н.П. ,което обаче не е предмет на настоящото дело.
Поради тези съображения , съдът намира ,че
предявеният иск се явява основателен до размер на 55 000лв., като за
разликата до претендираните 100 000лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху сумата от 55000лв. ,ответникът дължи и лихва за забавено плащане , но не от датата 12.06.2019г.,както се претендира в исковата молба , а от 12.09.2019г. до окончателното и изплащане. Тази дата на забавата съдът определи като съобрази кога е била предявена към застрахователя писмената извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение . Според представените писмени доказателства това е станало на 12.06.2019г. / видно от молбата ,вложена на л. 28 от делото /. Поради това и като съобрази нормата на чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , съдът приема ,че началото на тримесечния срок за определяне и изплащане на обезщетението е поставено именно на 12.06.2019г., когато е била входирана при застрахователното дружество молбата вх.№ 8054/12.06.2019г.. от ищцата за изплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди , а краят на този срок е на 12.09.2019г. ,след която дата ответното дружество изпада в забава. За периода от 12.06.2019г. до 12.09.2019г. ,претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед този изход на делото, ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати д.т. в размер на
2 200лв. върху уважения размер на иска. Ответникът също така
следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлОС и
съответната част от направените от бюджета на този съд деловодни разноски,
които са в общ размер 1200лв. и тази съответна на уважената част от иска, част
от разноските е в размер на 660лв.
На оснн. Чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , ответното застрахователно дружество следва
да заплати в полза на адв. Р.М. от САК
с адрес *** адвокатско възнаграждение в
размер на 2180 лв. Върху тази сума , обаче следва да се начисли и ДДС ,поради
това ,че адв.М. е регистрирана по ЗДДС, видно от писмените доказателства на л.
301 от делото /, поради което
крайният размер на дължимото адвокатско възнаграждение става 2616лв.
Ответникът също така на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на част от направените от него деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска. Общият размер на тези разноски според представеният списък и доказателствата за тяхното извършване е 2495 лв. / списъка на л. 303 от делото / В т.вр. възражението на ищцата за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество е неоснователно ,тъй като договореният размер от 1500лв. е под минимума за адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. ,който беше посочен по-горе и който е 2180лв. С оглед на това следва ищцата да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 122,75 лв.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , ЗК“Лев инс „ АД , ЕИК-***с адрес- гр.София,***да заплати на С.Х.П. с ЕГН- ********** *** сумата 55 000 лв./петдесет и пет хиляди лева /,представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 12.04.2019г. ,причинено поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***„ с рег.№ ЕН ***КН - Р.П.,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество по застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата ,като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 100 000 лв./сто хиляди лева/ обезщетение , и за законната лихва за забава за периода от 12.06.2019г. до 12.09.2019г. , ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс „ АД , ЕИК-***с адрес- гр.София,***да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 2 200лв.,както и да заплати в полза на ПлОС съответната част от направените от бюджета на този съд деловодни разноски в размер на 660лв.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Х.П. с ЕГН- **********
*** да заплати на ЗК“Лев инс „ АД , ЕИК-***с
адрес- гр.София,***деловодни разноски в размер на 1 122,75 лв.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЗК“Лев инс „
АД , ЕИК-***с адрес- гр.София,***да
заплати на адв. Р.М. от САК с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 2616лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :