№ 79
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500953 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 53 от 25.10.2021година., постановено по гр.д. №
606/2020г. Районен съд Кнежа е признал за недоказано, на основание чл. 194,
ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 193 от ГПК, проведеното от ответника
ЕТ“**********“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, представлявано от С.И.Д., оспорване на истинността на представените
по делото: 1.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №20,
том 1, per. №62, дело №10 от 16.01.2014 г. на В.Р., Нотариус с район на
действие Районен съд - Кнежа, надлежно вписан в Службата по вписванията
при PC - Кнежа на 16.01.2014г. Акт №28, том 1, дело №24/2014 г.;
2.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №155, том 8, per.
№3530, дело №1115 от15.09.2014г. на В.Р., Нотариус с район на действие
Районен съд- Кнежа, надлежно вписан в Службата по вписванията при PC -
Кнежа на 15.09.2014 г. Акт №38, том 8, дело №1412/2014 г. и 3.Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти №105, том 12, per. №5258,
дело №1686 от 19.12.2014г. на В.Р., Нотариус с район на действие Районен
1
съд - Кнежа, надлежно вписан в Службата по вписванията при PC - Кнежа на
19.12.2014 г. Акт №32, том 12, дело №2171/2014 г.
Със същото решение е признал за установено по отношение на
ЕТ“**********“, че С.С.И. и Д.Й.И. са собственици на общо 27/48 идеални
части от три земеделски имота, находящи се в землището на с. **********,
Община Кнежа, а именно: 1.НИВА, с площ от 25,551 дка, ВТОРА категория,
находяща се в местността „**********”, съставляваща имот с №085004; 2.
НИВА, с площ от 3,999 дка, ТРЕТА категория, находяща се в местността
„**********”, съставляваща имот с №097012 и 3.НИВА, с площ от 9,999 дка,
ТРЕТА категория, находяща се в местността „**********”, съставляваща
имот с №089020, подробно описани в диспозитива на решението.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен
предявеният от С.С.И. и Д.Й.И., иск с правно основание чл.108 от ЗС, с
искане съдът да осъди ЕТ“**********“, представлявано от С.И.Д., да
предаде владението на ищците върху трите описани по-горе недвижими
имоти-земеделски земи, находящи се в землището на с. **********, Община
Кнежа.
Срещу решението на РС-Кнежа е подадена въззивна жалба от
ищците С.С.И. и Д.Й.И., чрез пълномощникът им адв.С.Ч. от ПлАК, срещу
частта от решението, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за предаване на
владението върху трите недвижими имота-ниви. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят
окръжния съд да отмени решението на Кнежански РС в обжалваната му част
и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен
ревандикационния иск, по съображенията в жалбата и писмената защита на
пълномощника.
Въззиваемата страна ЕТ“**********“-гр. Варна, представляван от
С.И.Д., чрез пълномощникът му адв. Г. Г. от ПлАК, е изразил становище в
ОСЗ, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Кнежа правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са изложени в пледоарията по
същество на пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
2
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на общо
27/48 идеални части от описаните по-горе три земеделски имота, находящи се
в землището на с. **********, Община Кнежа, които са придобили чрез
правни сделки, с общо четири броя нотариални актове за дарение. Твърдят, че
имотите се владеят без правно основание от ответника като молят, след като
съдът установи правото им на собственост върху посочените идеални части
от имотите, да осъди ЕТ „**********” да предаде владение на целите имота
на С.С.И. и на Д.Й.И., като обосновава искането си с обстоятелството, че
предявяването на иска по чл.108 ЗС за защита на правото на собственост е акт
на обикновено управление и невладеещия съсобственик може да иска
предаване на владението на цялата вещ от всяко трето лице, което я владее
или държи без правно основание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който първоначално е оспорил правото на собственост на ищците
върху 27/48 идеални части от недвижимите имоти, поради обстоятелството,
че техните праводатели не са го притежавали.Считат, че ищците не могат да
се легитимират със съответните нотариални актове, приложени към делото и
не притежават правото на собственост върху повече от 50 % от имотите.
Безспорно е, че решението на РС-Кнежа, в частта му за уважения
установителен иск е влязло в сила и пред настоящата инстанция е безспорен
факта, че ищците притежават 27/48 идеални части от три земеделски имота,
находящи се в землището на с. **********, Община Кнежа, а именно:
1.НИВА, с площ от 25,551 дка, ВТОРА категория, находяща се в местността
„**********”, съставляваща имот с №085004; 2. НИВА, с площ от 3,999 дка,
ТРЕТА категория, находяща се в местността „**********”, съставляваща
имот с №097012 и 3.НИВА, с площ от 9,999 дка, ТРЕТА категория, находяща
се в местността „**********”, съставляваща имот с №089020. Имотите са
придобити съответно с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №19,
том 1, per. №61, дело №9 от 16.01.2014г. на В.Р., Нотариус с район на
3
действие Районен съд - Кнежа, вписан в Службата по вписванията при PC -
Кнежа на 16.01.2014г. с Акт №27, том 1, дело №23/2014 г.; 2.Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти №20, том 1, per. №62, дело №10 от
16.01.2014г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията при PC-
Кнежа на 16.01.2014г. с Акт №28, том 1, дело №24/2014 г.; 3.Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти №155, том 8, per. №3530, дело
№1115 от 15.09.2014 г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията
при PC - Кнежа на 15.09.2014 г. Акт №38, том 8, дело №1412/2014 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №105, том 12, per.
№5258, дело №1686 от 19.12.2014г. на същия нотариус, вписан в Службата по
вписванията при PC - Кнежа на 19.12.2014г. с Акт №32, том 12, дело
№2171/2014г. Имотите/съотв.идеални части/ са придобити в режим на СИО с
Д.Й.И. – съпруга на С.С.И..
Няма спор, че ответника като земеделски производител обработва
нивите-предмет на делото, въз основа на договори за аренда, сключвани с
друг от съсобствениците им – В.Х.И., притежавал общо 1/4 идеални части от
процесиите имоти, в качеството му на арендодател. Съгласно приетите от РС
писмени доказателства това са:
1.Аренден договор от 22.01.2009г., с нот. заверка на подписите с
per. №363/22.01.2009 г. от регистъра на С.П. - Нотариус, с Per. №017 на НК, с
район на действие PC - Плевен и вписан при Служба по вписванията
/Агенция по вписванията/ при Районен съд - Кнежа под вх. Рег,
№195/13.02.2009 год., под акт №92, том 1, ведно със сключените към него
Анекси: Анекс от 01.06.2011 г., вписан в Службата по вписванията към PC -
Кнежа, с вх. р. №1596/10.06.2011 г., Акт №143, том 3; Анекс от 13.02.2013 г„
вписан в Службата по вписванията към PC-Кнежа, с вх. р. №3243/27.06.2013
г., Акт №167. том 7; Анекс от 12,02.2014 г., вписан в Службата по
вписванията към PC - Кнежа, с вх. р. №623/19.02.2014 г., Акт №45, том 2;
2.Аренден договор от 15.06.2010 г., с нот. заверка на подписите с
per. №5001/15.06.2010 г. от регистъра на С.П. - Нотариус, с Per. №017 на НК,
с район на действие PC - Плевен и вписан при Служба по вписванията
/Агенция по вписванията/ при Районен съд - Кнежа под вх. Рег.№
1870/16.09.2010 год., под акт №85, том 4; ведно с Анекс от 13.02.2013 г.,
вписан в Службата по вписванията към PC - Кнежа, с вх. р. №3237/27,06.2013
4
г., Акт №161, том 7, Анекс от 12.02.2014 г., вписан в Службата по
вписванията към PC-Кнежа, с вх. р. №622/19.02.2014 г., Акт №44, том 2;
3.Аренден договор от 02.02.2015 г., с нот. заверка на подписите с
per, №838/02.02.2015 г. от регистъра на Савина Иванова - Нотариус, с Per.
№016 на НК, с район на действие PC - Плевен и вписан при Служба по
вписванията /Агенция по вписванията/ при Районен съд - Кнежа под вх. Рег.
№266/06.02.2015 год., под акт №152, том 1.
Безспорно е, че ищецът С.С.И. е сключил като арендодател с
„**********“ЕООД, като арендатор Договор за аренда от 18.10.2016 г./на
л.31/, с нот. заверка на подписите с per. №3733/18.10.2016 г. от регистъра на
В.Р. - Нотариус, с Per. №550 на НК, с район на действие PC - Кнежа и вписан
при Служба по вписванията /Агенция по вписванията/ при Районен съд -
Кнежа под вх. Рег.№3535/19.10.2016 год. под акт №124, том 6 за същите
земеделски имоти.
Спорно е съществува ли валидно и противопоставимо на ищците
основание за владение/държане на процесните три ниви от ответника.
За да отхвърли иска по чл.108 ЗС, районният съд е приел, че
предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от
някои от тях е действие на обикновено управление на съсобствения имот и
всеки от тях има право да предяви срещу трето на съсобствеността лице,
упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно
основание, иск за ревандикация на цялата вещ.Посочил е, че липсва ли правно
основание ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение,
каква идеална част от имота е собственост на ищеца и той може, да
го ревандикира целия от третото лице. Това право е свързано с изричната
регламентация на чл 31, ал. 1 от ЗС, че всеки съсобственик може да си служи
с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея, според правата им. Поради което
съдът е приел, че иска е допустим - ищците имат правен интерес и могат
да искат ревандикиране на целите имоти от ответника, но иска е им е
неоснователен, тъй като те са държат на правно основание.
Видно от мотивите на РС-Кнежа, решаващият съд е приел, въз
основа на писмените доказателства за получени арендни плащания за
стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г. години, че ищците не са
5
се противопоставили на сключеният договор за аренда и последващите
анекси към него, а са се съгласили и са получавали като семейство арендни
плащания в размер съобразно притежаваните от тях идеални части в
съсобствеността. Поради това е приел, че договорът обвързва и ищците, които
не са го сключили, че ответника обработва нивите на правно основание и че
същият е изряден в изпълнение на задълженията си по договора за аренда/и
анекси към него/, който договор им е противопоставим и поради това няма
основание за уважаване на ревандикационния иск.
Тези изводи са правилни и обосновани. Действително от
представените по делото и неоспорени от ищците писмени доказателства се
установява, че със съответните платежни нареждания от 25.09.2018г., от
11.10.2019г. и от 02.02.2021г. ЕТ ,**********” гр.Варна е заплатил на ищеца
С.С.И. парични суми /от по 1178.99лв. за всяка ст.година/, представляващи
арендни плащания за стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г.
години.Съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба,
че договорът за аренда от 02.02.2015г. не е противопоставим на ищците. В
чл.17, ал.2 ЗАЗ е предвидено, че приобретателят на арендувания имот
замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил
вписан, както е в настоящия случай.Видно от прил. на л.285 от делото това е
станало след постъпило на 12.09.2018г. уведомление от ищеца С.И., с което е
уведомил ЕТ“**********“, че е собственик на ид.части от описаните в
уведомлението имоти/процесните/, които се обработват от едноличния
търговец, и изявлението му, че встъпва в правата на лицата, от които е
придобил имота и желае дължимата рента за стопанската 2018/2019г. да бъде
преведена по посочената в уведомлението банкова сметка. От тези писмени
доказателства може да се направи извода, че земята не е била обработвана и
не е била реално предадена от ищеца на друг арендатор, в изпълнение на
сключения от него договор за аренда от 18.10.2016г. за стопанската
2017/2018г. и следв., а е продължила обработката от ответника
ЕТ“**********“, по силата на договора за аренда от 02.02.2015г., със срок на
действие десет години. Няма данни, а и не се твърди този договор да е
развален, поради което той съставлява годно правно основание за ответника
да държи и да продължава да обработва предоставените му под аренда
недвижими имоти – ниви.
При положение, че ищците са реализирали правото си по чл.17,
ал.2 от Закона за арендата в земеделието след придобиване на съответните
идеални части от въпросните недвижими имоти да встъпят в договора за
аренда и са получавали реално следващата им се рента, се явява невярно
твърдението им, че не са обвързани с този договор.Решението на РС-Кнежа е
6
съобразено и със съдебната практика. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да
очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията
съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната
изключителност.Поради това нормата на чл.3, ал.4 ЗАрЗ в редакцията преди
изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017г., предвиждаща, че когато договорът за
аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС не изключва
приложението на общата норма на чл.32, ал.1 ЗС и на закрепеното в нея
изискване за използване и управление на общата вещ по решение на
мнозинството от съсобствениците. Договори за управление, какъвто е и
договорът за аренда може да сключи всеки съсобственик за цялата вещ. Ако
обаче съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината
от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели. Именно
такова изрично приемане има в случая, което обосновава извода, че ищците
са обвързани с клаузите на договора за аренда, в който са встъпили и който е
валидно правно основание имотите им да се държат и обработват от
ответника.
При така изложените, правни и фактически доводи, въззивният
съд приема, че искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен
от РС. Неоснователни са изложените във въззивната жалба аргументи за
липса на правно основание за владение/държане на земеделските имоти.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено решението на
Районен съд-Кнежа, на основание чл.271 ал.1 ГПК. При този изход на делото
следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна в размер на
700лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Г. Г. за настоящата инстанция,
съобразно договора за правна защита и съдействие на л.20, съдържащ
разписка за сумата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 53
7
на РС-Кнежа, постановено на 25.10.2021г. по гр.д. № 606/2020г. по описа на
съда, в обжалваната му част с която е уважен иск по чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.273 ГПК С.С.И., с
ЕГН **********, с адрес гр.Кнежа, ********** и Д.Й.И., с ЕГН
**********, с адрес гр.Кнежа, **********, да заплатят на
ЕТ“**********“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „**********“, **********,
представлявано от С.И.Д., с ЕГН **********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 700лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8