Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 26.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001088 от 19.08.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на М.Ю. ***, административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят П., който го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че не е доволен с вписаните в НП констатации, както и с наложената му административна санкция. Изтъква, че при издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди, че в постановлението не е точно описано нарушението, както и не са посочени всички обстоятелства, при които е извършено. Фактическата обстановка не отговаряла на действителната такава. Изтъква, че на мястото не е имало пешеходна пътека и че автомобилът е бил в покой преди в него да се удари пешеходеца. Заявява и че в НП не са посочени убедителни доказателства, които да потвърждават твърдяното нарушение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адвокат А.М., която поддържа изцяло жалбата с наведените с нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че в издаденото НП не се съдържа пълно и точно описание на нарушението, а посоченото не отговаря на действителната фактическа обстановка. Сочи, че описаното в НП противоречи на събраните по делото доказателства, които еднозначно сочат, че жалбоподателят няма вина за случилото се ПТП, а е налице виновно поведение от страна на неправилно пресичащата пешеходка. Акцентира на обстоятелството, че доказателствата установяват липсата на мястото на пешеходна пътека, противно на изложеното в НП. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г.П.Д. и П.П.П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 19.08.2019 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление № 19-0906-001088 срещу М.Ю. ***, за това, че на 20.10.2018 година, около 11:00 часа, при управлението на лек автомобил ***********с ползвател банка *******– гр.София, на кръстовището образувано от ул.»Св.св.Кирил и Методий» и бул.»България», след извършване на маневра надясно за движение по бул.»България», ударил пресичащата по пешеходната пътека Р.Г.С., ЕГН : ********** от гр.Ловеч. Наказващият орган прил, че с това си поведение П. създал опасност за живота и здравето на С.. Посочил също така, че потърпевшата е била откарана в ЦСПМ Ловеч с причинена средна телесна повреда. Квалифицирал стореното, като виновно нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като, като участник в движението П. създал пречки за движението, причинил имуществени вреди, както и опасност за живота и здравето на хората.
На основание чл.185 от ЗДвП наложил на М.П. глоба в размер на 20 лева.
От представената в хода на съдебното следствие преписка № 2244/2018 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч става ясно, че по случая е било образувано досъдебно производство № 632/2018 г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. От представеното по настоящето дело в оригинал досъдебно производство се установява, че по него жалбоподателят П. не е бил привличан като обвиняем, нито пък са му били снемани писмени обяснения или разпитван в качеството на свидетел.
Както по досъдебното производство, така и от представената административнонаказателна преписка, няма данни, на жалбоподателя П. да е бил съставен АУАН за описания по-горе случай.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2019 г. на наблюдаващия досъдебното производство прокурор /л.5-6/ е било прекратено наказателното производство по случая на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК – пострадалия (Радка С.) е направил искане за прекратяване на наказателното производство. Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч за преценка относно осъществен състав на административно нарушение.
Постановлението на прокурора е било връчено на Радка С., не е било обжалвано и е влязло в сила на 14.07.2019 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
След внимателна преценка на ангажираните по административнонаказателната преписка доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено при липсата на посочени в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити.
На първо място - обжалваното НП е било издадено при липсата на посочен задължителен реквизит, а именно : датата и номера на акта въз основа на който се издава, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче, лицето срещу когото е образувано административнонаказателно производство следва да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй като от този момент за него възникват и редица процесуални способи за защита. Затова и законът е предвидил актът да бъде съставен в негово присъствие (ако това е основанието за започване на производството), като изрично са посочени случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН), както и да му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и изискването да бъде посочен акта, въз основа на който се издава наказателното постановление е залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление привлеченото към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно производство. В този смисъл, въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено постановление на прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на който се издава…” следва да са разбира и съответно посочен, и акта на прокурора или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Пак в тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН визира прекратено наказателно производство, какъвто е обсъжданият тук случай.
При отнасяне на тези принципни положения към фактологията и доказателствата на обсъждания казус съдът констатира, че за случилото се на 20.10.2018 г. ПТП на кръстовището на ул.”Св.св.Кирил и Методий” и бул.”България” в гр.Ловеч, на жалбоподателя М.П. не е бил съставян АУАН. Такъв не е представен с административнонаказателната преписка по случая, липсва и между кориците на досъдебно производство № 632/2018 г. по описа на РУ на МВР Ловеч. При това положение, като основание за издаване на наказателното постановление би следвало да се приеме постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по д.п.№ 632/2018 г., т.е., че сме в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При всички случаи обаче, при издаването на обжалваното НП, в уводната му част е следвало да бъде посочен актът въз основа на който се издава. Такова посочване липсва, поради което наказателното постановление е било издадено в нарушение на императивно вменените изисквания за съдържанието на същото, в частност в нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Постановлението на прокурора № 2244/2018 от 27.06.2019 г. е посочено в санкционната част на наказателното постановление, след изписаната цифрова номерация на текста от ЗДвП, въз основа на който е наложена глоба на жалбоподателя П.. Отразяването му по такъв начин обаче, не внася яснота дали това е основанието за издаване на наказателното постановление или постановлението е посочено, като доказателство за описаното в обстоятелствената част. Декларативното отразяване в санкционната му част, че в правната действителност е налице постановление № 2244/2018 от 27.06.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може да се приеме като изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Още повече, че както се посочи и по-горе, постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било връчвано на жалбоподателя М.П., по същото той не е бил разпитван, нито пък са му били снемани някакви обяснения, нито пък за случая му е бил съставян АУАН. На практика, до получаване на обжалваното наказателно постановление той въобще не е бил в известност, както за воденото наказателно производство, така и че срещу него е инициирано производство за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
На следващо място - обжалваното наказателно постановление е издадено и при допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Налице е противоречие между обстоятелствената част, цифровата квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят П., управлявайки лекия автомобил извършил маневра надясно за движение по бул.»България» и ударил пресичащата по пешеходната пътека Р.Г.С. от гр.Ловеч, като по този начин е създал опасност за живота и здравето й. Съществен момент е посочването, че пешеходецът е бил «пресичащ», а не само стъпил на пешеходната пътека, както и че е било причинено ПТП. Така описани, действията на жалбоподателя П. навеждат на извод за нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Неизпълнението на задължението по чл.119, ал.1 от ЗДвП допълва състава на описаното и вменено на П. нарушение, като пълният състав се явява в лицето на санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.3-то от ЗДвП, тъй като в обстоятелствената част са посочени съставомерните признаци «причинено ПТП» и неспазени «правила за предимство», в случая тези по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Докато нормата на посоченият като нарушен текст на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда единственно действията на участника в пътното движение да не поставят в опасност живота и здравето на хората, като не е необходимо тази опасност реално да е била проявена. В този смисъл, разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП се явява специална по отношение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като визира конкретно задължение към конкретни участници в пътното движение – водачите на ППС.
Ето защо, предвид на тези съображения съдът намира, че в обжалваното НП е налице противоречие между отразените обстоятелства при извършването на нарушението с дадената му цифрова квалификация, съответно с приложимата санкционна норма. Тези противоречия и несъответствия винаги съставляват съществено процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и е нарушено правото на защита на наказаното лице. Същият следва точно да знае извършването на какво административно нарушение му се вменява, с посочването на всичките му съставомерни признаци и съответната им цифрова квалификация, за да може да организира и упражни правото си на защита в пълен обем.
Не на последно място – това процесуално нарушение препятства и съда в преценката му по същество на спора, а именно : има ли извършено административно нарушение и извършено ли е виновно от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се потвърждава от ангажираните по делото доказателства, които дори в съществените й елементи я опровергават. Безспорно от констативния протокол за ПТП № 68 /л.36/, представената от Община Ловеч схема за организация на пътното движение /л.38/, протокола за оглед на местопроизшествие /л.7-9 от дос.п-во № 632/2018 г./ и фотоалбума към него /л.10-13 от дос.п-во/, както и от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза /л.40-63 от дос.п-во № 632/18 г./ се установява, че на кръстовището между бул.»България» и ул.»Св.св.Кирил и Методий» в гр.Ловеч няма обозначена пешеходна пътека. Освен това, ударът между пешеходката С. и автомобила управляван от жалбоподателя е настъпил не на самото кръстовище, а на платното за движение на бул.»България» по посока центъра на града, на 5-6 метра след ръба на кръстовището, когато пешеходката е тръгнала да пресича от десния (посока центъра на града) тротоар на бул.»България» платното за движение. Този механизъм на произшествието е бил установен от вещото лице по назначената на дос.п-во № 632/2018 г. автотехническа експертиза въз основа на данните от събраните по него доказателства. Потвърждава се и от изготвения протокол за ПТП № 68 /л.36/, както и от показанията на разпитаните по настоящето дело свидетели Г.Д. и П.П.. И двамата сочат (първият и чрез изготвения от него протокол за ПТП), че удара е настъпил на платното за движение на бул.»България», когато пешеходката С. е тръгнала да пресича платното на нерегламентирано за това място, както и че удара е бил в задната дясна врата на автомобила. Съдът няма основания да се съмнява в обективността на показанията им независимо, че свидетелката П. е съпруга на жалбоподателя, тъй като същите кореспондират, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, в т.ч. и с тези по досъдебно производство № 632/2018 г. по описа на РУ на МВР Ловеч. Всички тези данни навеждат на извод за липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя П. в качеството му на водач на лекия автомобил. Нещо повече – обективираните с безспорни и категорични доказателства данни за конкретната пътна обстановка и действията на участниците в пътно-транспортното произшествие навеждат на извод и за случайно деяние по отношение на жалбоподателя по смисъла на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Едно пътно-транспортно произшествие, като юридически факт, представлява сложна, развила се макар и за кратък времеви отрязък последователност от събития, елементите от която се нуждаят от детайлно проучване, за да може по категоричен начин да се подведе извод за степента на участие и действията на всеки от участниците в него. В случая наказващият орган безкритично е обосновал извода си за виновно поведение на жалбоподателя П. единственно от мотивите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Въпреки, че в настоящето производство постановлението на прокурора не е предмет на разглеждане, то не може да не бъдат отчетени някои негови особености, тъй като същите са в пряка връзка с описаните в наказателното постановление обстоятелства при извършване на административното нарушение и за които следва да се отбележи, че са крайно лаконични и непълни. След излагане на установената по случая фактическа обстановка и без да е налице задълбочен анализ на събраните доказателства, прокурорът е приел, че «…свидетелят М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.»б», във връзка с чл.342, ал.1 от НК,….». Отделен е въпросът, че М.П. въобще не е имал качеството на свидетел, тъй като, както се посочи и по горе в изложението, на досъдебното производство той не е бил разпитван, нито пък е давал дори и писмени обяснения. Освен това, той е изпратил постановлението за прекратяване на сектор ПП при ОДМВР Ловеч за «…преценка относно осъществен състав на административно нарушение.», т.е. прокурорът не е задължил наказващия орган непременно да издаде наказателно постановление, а и няма такива правомощия. Преценката имало ли е извършено административно нарушение и от кого лежи изцяло върху административнонаказващия орган. Следвало е, в изпълнение на задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган да прецени събраните с административнонаказателната преписка и досъдебното производство доказателства, като при необходимост да разследва спорните обстоятелства. Независимо, че прокурорът му е изпратил постановлението за прекратяване на наказателното производство, то изразеното в него е само мнение и не е в прерогативите му да задължи съответния административнонаказващ орган непременно да наложи такова, нито пък го освобождава от задълженията му по чл.52, ал.4, чл.53 и чл.54 от ЗАНН. Защото преценката има ли извършено нарушение, кой е автора му и има ли той вина за него, принадлежи единственно и изцяло на наказващия орган. Затова и в конкретния случай същият е следвало задълбочено да проучи събраните по случая доказателства, детайлно да установи механизма на случилото се ПТП, за да може да обоснове категорична преценка за действията на М.П. и до каква степен те са били причината за произшествието.
Като не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е изследвал доказателствата и спорните обстоятелства по случая формирайки собствена оценка на същите, а единственно се е позовал на мотивите от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство приемайки, че вина за произшествието има жалбоподателят П., наказващият орган е издал и едно необоснованно от обективна и субективна страна наказателно постановление.
С оглед на изложеното, съдът счита, че освен допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП, с които е било накърнено правото на защита на жалбоподателя М.П., то вмененото му нарушение на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не се установява и доказва и от обективна и субективна страна.
Поради тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати на М.Ю. *** сумата 150 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001088 от 19.08.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на М.Ю.П. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати на М.Ю. ***, с горните данни, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :