№ 92
гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500145 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател „Ф.М.“ ЕООД, редовно призован не изпраща
представител.
От пълномощника на дружеството адв. П. Т. е постъпила молба, с която
заявява, че няма да се яви, да се даде ход на делото, няма доказателствени
искания.
Ответник Г. А. Г. редовно призован се явява лично, Р. М. М., редовно
призована не се явява.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Ответник Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Постъпила е въззивна жалба с вх. №9039/20.12.2022 г. от „Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град П., местност “Т.О.” №6,
чрез адв.П. Т. против Решение №401/18.11.2022 г. постановено по гр.д.
№91/2022 г. по описа на Окръжен съд - П., с което се отхвърля като
неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, предявен от "Ф.М."
ЕООД - гр. П., представляван от Ф.В.М. против ответниците Г. А. Г. и Р. М.
М., двамата от гр.П. за приемане за установено, че съществува вземането на
ищеца за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 18 362,50 евро -
неустойка, произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за
продажба на МПС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 282
по чл.417 ГПК от 27.10.2021 г. по ч. гр. д. № 1198/2021 г. на Пещерския
районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2021 г., до
изплащане на вземането.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
материалния и процесуални закон, като се иска същото да бъде отменено и
предявения иск да бъде уважен. Оспорват се изводите на първата инстанция,
че изявлението за разваляне на договора между страните не е породило
действие по отношение на един от длъжниците - Р. М., към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че вземането
за неустойка, което се претендира, не е било възникнало по отношение на нея,
както и че двамата ответници не отговарят солидарно за поетите задължения.
Поддържа се, че изявлението за разваляне на договора, адресирано до Р. М., е
стигнало до същата с изпращането от ищеца на нотариалната покана, която
нотариусът, съгласно правилата на чл.47 от ГПК, е връчил редовно. Посочва
се, че след посещение от нотариуса на адреса на М., А. Г. е получил поканата
от кантората на нотариус Г.К., адресирана до Р. М., със задължение да й
предаде същата. В протокола от 30.08.2021 г. издаден от посочения нотариус
ясно и категорично било отбелязано, че А. Г. получава от името на двамата
ответници адресираните до тях нотариални покани. В тази връзка, в жалбата
се поддържа, че протоколът на нотариуса, изготвен във връзка конкретните
обстоятелства в това нотариално производство, има характер на официален
свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и
обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ
документ, нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса
2
констативен протокол се ползват с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179
ГПК. В настоящото производство, ответниците не ангажирали доказателства
за оспорването на Протокола от 30708.2021 г., издаден от нотариус Г.К., а
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта за доказване
неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада
върху страната, която го оспорва. Според жалбоподателя, от гореизложеното
може да се направи извод, че връчването и на двете нотариални покани -
адресирани до Г. Г. и Р. М., е редовно и изявлението за разваляне на
подписания от същите предварителен договор е достигнало до тях. /вж.
Решение № 163/25.02.2016 постановено по т. д. № 2335/2014г. по описа на
ВКС/. На следващо място, в жалбата се оспорват изводите на
първоинстанционния съд, че вземането за неустойка поради разваляне на
договора по вина на купувачите е могло да се претендира само срещу Г. Г.,
тъй като той не отговаря солидарно с другия купувач, а отговорноста им е
разделна. Посочва се, че видно от подписаният между страните
предварителен договор за покупко - продажба на моторно - превозно средство
от 17.02.2020 г., двамата ответници са се подписали като „Купувачи“, т.е. Г. и
М. заедно са поели както правата, така и задълженията по силата на
предварителния договор. Излагат се съображения, че съдът, който следва да
се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни
по договор, трябва да установи вида на същия, като се води от
действителното му съдържание и действителната обща воля на страните. Във
всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание
на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици,
съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на
страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат
съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните
уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка
едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността.
Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен
договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
Посочва се, че в мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011
г. на 1 т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД, солидарност между
3
двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между
страните. Прието е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са
различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са
лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква
част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е
предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците. Поддържа се, че в
настоящия случай, ответниците заедно са поели, както правата, така и
задълженията, които им се следват от подписания от предварителен договор.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение
№401/18.11.2022 г. постановено по гр.д.№91/2022 г. по описа на Окръжен съд-
П., с което е отхвърлен предявения от „Ф.М.“ ЕООД иск и да бъде
постановено друго, с което същият да бъде уважен изцяло. Със същата не са
направени доказателствени искания.
В законния срок, ответниците Г. А. Г. и Р. М. Г. не е подаден отговор на
жалбата.
Ответник Г. : Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Ответник Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
решението.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 05.06.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
4
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5