Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Галина Г.
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2798/2020 г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на О.А.К.К., ЕГН **********, действаща в качеството си на
**************ЕИК *****, *************, ет.2, ап.6, със съдебен адрес *** –
адв. Д.Д.П.-Т.. *** срещу Ревизионен акт (РА) №Р-03000320001096-091-001/09.09.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №269/27.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
(„ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на О.А.К.К. са
установени допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност за месеците от март 2015 г. до септември 2017 г., включително в размер
на 2066.77 лв. и лихви в размер на 871.46 лв.
В жалбата се сочи, че издаденият РА е незаконосъобразен. В хода на данъчната
ревизия е установено, че от 23.11.2012 г. Сочи, че не оспорва установената от
органите по приходите фактическа обстановка. Твърди, че от дефиницията на чл. 3,
ал.2 от ЗДДС могат да се извлекат характеристиките на независимата икономическа
дейност, която трябва да е организирана професионално /по занятие/, Дейността също
така следва да се извършва редовно, което изключва облагането с ДДС на
инцидентно упражняваните дейности. Твърди, че в конкретният случай не е
действала в качеството си на търговец, тъй като отдаденият под наем апартамент
не е включен в патримониума на активите на фирмата ѝ. Твърди, че отдаването
под наем на апартамента е дейност по управление на лично имущество на физическото
лице О.К.К.. Сочи, че редовно осъществяване на тази дейност предполага системно
извършване на сделки по експлоатация на недвижимо имущество, което означава
реализиране на множество на брой сделки. В конкретния случай обаче е видно, че
се касае за една единствена сделка с непрекъснато изпълнение за срока на
договора - тази по отдаването под наем на процесния апартамент. Намира, че няма
доказателства процесната сделка да съставлява независима икономическа дейност
на лицето по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС, както и че липсват мотиви в РА в тази насока.
Сочи, че процесният апартамент попада в групата на т. нар дълготрайни активи с
двойно предназначение, които могат да бъдат използвани както за извършването на
стопанска дейност, така и за лични нужди. Нито приходите, нито разходите от
този имот са осчетоводявани като такива за ***********. В тази връзка сочи, че
в редица решения на ЕС /С-291892г., С-415/98г., С-269/00г., С-25/03 и др./ е
посочено, че на ДЗЛ е предоставено право на избор по отношение на режима на
облагане на личните му активи. Съгласно цитираната практика на Съда на ЕО в Директивата
на ЕС за ДДС липсва разпоредба, която да забранява на едно данъчно задължено
лице, което иска да запази част от своето имущество в личния си патримониум, да
може да го изключи от системата за облагане по ДДС. Цитира практика на ВАС в този
смисъл /Решение №4457/22.04.2015г./. Оспорва
твърдението, че е признала, че получените доходи от наем на апартамента следвало да бъдат
включени при определянето на оборота ѝ за регистрация по ЗДДС, тъй като била
представила справка за облагаемия оборот в качеството си на ЕТ „О.А.К.“ за
периода 23.11.2011 г. - 31.10.2012 г., в която включила доходите си от наем на
процесния апартамент. Сочи, че регистрацията по ЗДДС е извършена по избор на основание
чл.100 от ЗДДС, а не на основание достигнат оборот за регистрация и
следователно няма как с факта на регистрацията си по ЗДДС да е признато, че
тези доходи следва да се включат при определянето на оборота й за регистрация. Намира,
че контролиращият орган цитира едностранчиво само справка за облагаемия оборот
на ЕТ „О.А.К.“ за периода от 23.11.2011г. до 30.10.2012г., която се
интерпретира като извънсъдебно признание за това, че процесният апартамент бил
включен в търговското предприятие на ЕТ. От тази справка не можело да извлече
твърдяното от директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна обстоятелство, че
жалбоподателката е признала, че е осъществявала търговска дейност по отдаване
под наем на процесния апартамент. Сочи че, за да се приеме, че даден имот е
включен в активите на търговското предприятие следва да са налице доказателства
за това, съгласно в чл. 27 от ЗДДФЛ, каквито в случая няма, а от друга страна
коментираната справка е за период, в който жалбоподателката дори не е била все
още регистрирана като ЕТ в търговския регистър. Сочи, че доходите на
жалбоподателката от наем на апартамента са обложени с данък по чл.48, ал.1от ЗДДФЛ, а не с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, с който се облагат доходите на ЕТ
от търговската им дейност, което е още един аргумент за непоследователността на
органите по приходите при третирането им. Моли с решението в полза
на жалбоподателката да бъдат присъдени и сторените в производството разноски –
50 лв. държавна такса, 450 лв. — адвокатски хонорар.
От страна на представител на НАП не е депозиран отговор на жалбата.
В рамките на проведеното съдебно заседание се явява представител на
жалбоподателката. Последната поддържа жалбата, така както е представена, като
се придържа по аргументите изнесени в нея. Представител на ответника по жалбата
- Дирекция ОДОП, гр. Варна при ЦУ на НАП
заема становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа мотивите изложени в
решението. Намира, че при регистриран ЕТ не може да има разграничение между
него и регистриралото го ФЛ. Намира, че по този начин след регистрация на
търговеца по ЗДДС възниква задължение за лицето да начислява ДДС за всички
извършени от него облагаеми доставки. Отдаването под наем на недвижим имот на
дружеството по смисъла на ЗДДС представлява облагаема доставка. В този смисъл
намира, че органите по приходите са определили дължимо ДДС с обжалвания РА.
След съдебното заседание ответникът по жалбата подава и писмени бележки
в които доразвива своите аргументи. Там се акцентира върху разпоредбата на
чл.2, т.1 от ЗДДС, като се сочи, че като едноличен търговец и физическо лице
жалбоподателката представлява един правен субект и в това и качество оборотите
от всички дейности представляващи независима икономическа дейност по смисъла на
ЗДДС следва да се обложат с ДДС. Сочи, че отдаването под наем на недвижим имот
несъмнено представлява икономическа дейност по чл.9, пар.1 от Директивата за
ДДС. Оспорва твърденията на жалбоподателката, като излага подробни съображения.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение
процесната жалба срещу РА. Моли да бъдат присъдени в полза на ответника на осн.
Чл.161, ал.1 от ДОПК разноски за разглеждане на делото в размер на 435.67 лв.,
определен съгласно нормите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
направените възражения от страните съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана след изчерпване на
възможността за обжалване на РА по административен ред, в законоустановения
срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-03000320001096-020-001/26.02.2020
г. (л. 2 от преписката), издадена от М.Ц.М.,
на длъжност Началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване
на задължения за ДФЛ за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., както и за
Данък върху добавената стойност за период от 01.03.2015 г. до 30.09.2017 г. В
заповедта е посочено, че следва да завърши в срок от три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта – 04.03.2019 г. (л. 1а). Впоследствие веднъж е
издадена Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия Р-03000320001096-020-002/03.06.2020
г. (л.4), в който е изменен периода за извършване на ревизията, като е
определен с крайна дата – 04.08.2020 г. Правомощията на М.Ц.М. да издава ЗВР са
предоставени със Заповед на Директора на ТД на НАП Варна, издадена на основание
чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК (л.26 по делото), което обстоятелство е безспорно
между страните по делото.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК,
ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320001096-092-001/14.08.2020
г. /л. 90-107/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 18.083.2020 г.
/л. 91/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при
ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението
на материалния закон.
Производството е финализирано с РА № Р-03000320001096-091-001/09.09.2020
г. /л. 114-115/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.09.2020 г.
/л. 110 на гърба/, с който на „Хоумтую България“ АД са определени допълнителни
задължения за: данък върху добавената стойност
за периода от март 2015 г. до септември 2017 г., включително от 2066.77
лв., представляващи задължения по ежемесечни доставки на стойност от 400 лв.
всяка (или 99.67 задължения за ДДС ежемесечно), както и задължения за мораторна
лихва върху тези главници в размер на 871.46 лв. за период от падежа на всяка
едно от месечните задължения до датата на издаване на РА.
Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение №
269/27.11.2020 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е
потвърдил изцяло по отношение на всички обжалвани и описани в РА задължения.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от
компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в
съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016
година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен
вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание,
по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите
основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения
на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В
контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.
При извършена от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това
основание.
Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани
в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел
обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените
доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/,
обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния
и в частност в данъчния
ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от
жалбоподателя е неоснователно. Спазен и принципът на законност, залегнал в чл.
2, ал. 1 от ДОПК – при извършване на ревизията и при издаване на РА органите на
приходната администрация са действали в рамките на своите законоустановени
правомощия.
В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към
предмета на делото, фактически и правни констатации: Установено е, че на
дата 23.11.2012 г. О.К.е регистрирала ЕТ „О.А.К.“. Декларираната в Търговския
регистър дейност на търговеца е даване под наем и експлоатация на собствени
недвижими имоти. О.К.с ЕТ „О.А.К.“ е регистрирано по ЗДДС лице, считано от
29.11.2012 г. по реда на чл. 100, ал.1 от ЗДДС по избор. На основание чл.108,
ал.1, т.1 от ЗДДС лицето е дерегистрирано, считано от 27.08.2019 г.;
Констатирано е, че О.К.е отдавала под наем наследствен имот - апартамент, с
адрес гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 23, ет. 2, ап. 5 на „Интеграл софт“
ЕООД с ЕИК *********, съгласно договор за наем от 19.02.2015 г. /л. 13-14/ с
наемна цена в размер на 400,00 лв. на месец, дължим от 1 - во до 5 - то число
на същия месец. Договорът е прекратен от 30.09.2017 г. Лицето е декларирало
получените суми от наем в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за съответните години. В
подадените дневници за продажби и СД за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, в които
са налице наемни взаимоотношения, от страна на ЕТ „О.А.К.“ не са регистрирани
извършени доставки към „Интеграл софт“ ЕООД.
В хода на извършена насрещна проверка на „Интеграл софт“ ЕООД от
дружеството са предоставени писмени обяснения, сметки за изплатени суми по
чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, издадени от „Интеграл софт“ ЕООД /л. 67-50/, справка за
подадени декларации по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ и справки по чл.73 от ЗДДФЛ ,
съгласно които за: 2015 г. е изплатен доход от наем в размер на 4 000,00 лв. и
удържан данък в размер на 252,00 лв,; за 2016 г. е изплатен доход от наем в
размер на 4 800,00 лв. и удържан данък в размер на 324,00 лв.; за 2017 г. е
изплатен доход от наем в размер на 3600,00 лв. и удържан данък в размер на
324,00 лв. / л. 68-77/, подробно описани на стр. 13-14 от РД.
ЕТ „О.А.К.“ е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 29.11.2012 г. и
дерегистрирано, считано от 27.08.2019 г. За ревизирания период е подавала
нулеви СД за ДДС по ЗДДС, в които не е декларирала извършени от нея доставки по
смисъла на ЗДДС, както и получени доставки на стоки и услуги. Органите по
приходите са достигнали до извода, че отдаването под наем на имот с цел
получаване на редовен доход от него представлява независима икономическа
дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и подлежи на облагане, а съгласно чл.3,
ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност. На основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.12, ал.1 и
чл.25, чл.82 от ЗДДС органите по приходите са начислили ДДС в общ размер 2
066,77 лв. за периода от 01.03.2015 г. до 30.09.2017 г. Съгласно разпоредбите
на чл.67, ал.2 от ЗДДС е прието, че ДДС е включен в договорената месечна наемна
цена – т.е. 66.67 лв. От данните по проверката се установява, че за ревизираните
периоди /м.03.2015 г. - м.09.2017 г./ лицето е отдавало под наем собствен
недвижим имот - наследствен апартамент с адрес гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“
№ 23, ет. 2, ап. 5 на „Интерграл Софт“ ЕООД срещу месечен наем в размер на
400,00 лв./л. 14-13/. Получените суми по договора за наем са декларирани от
жалбоподателката в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2017 г. В
декларацията за 2016 г. е допусната грешка, изразяваща се в размера на
получените суми и в приложението към декларацията. След насрещна проверка е установено, че „Интеграл Софт“
ООД потвърждава размера на платения от дружеството наем, като в тази връзка са
представени и справки по чл.73 от ЗДДФЛ /л. 72-70/. Проверката установява
по данни от подадените от ревизираното лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, че
процесният апартамент е отдаван под наем продължителен период от време: за
периода от 2009 г. до 2013 г. на „Идента“ ЕООД с ЕИК *********; а за периода от
2015 г. до 2017 г. на „Интеграл софт“ ЕООД. Предвид посочените констатации е
достигнато до изводите, че се дължат посочените по-горе суми като незаплатени
задължения по ДДС.
В хода на ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани
от органите по приходите в т. II от
констативната част на изготвения РД, представляващ неразделна част от
ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат
отново възпроизвеждани в настоящото решение.
С оглед гореустановените факти съдът достигна до
следните правни изводи: Настоящият правен спор, доколкото и пред съда бе
декларирано, че страните не спорят по фактите е изцяло правен. Той касае
обстоятелството налице ли е независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС при отдаване под наем на недвижими имоти и доколко
тя може да се отнесе към дейността осъществяване от ЕТ
„О.А.К.“ в качеството му на търговец, както и дали физически лица, които
осъществяват търговска дейност като еднолични търговци са задължени лица по
смисъла на ЗДДС. В теорията, а и в съдебната практика не съществува спор по
отношение на правосубектността на физически лица, регистрирани като еднолични
търговци. Приема се, че едноличният търговец само разширява правосубектността
си с вписването му в това качество, което му дава възможност да извършва и
търговски сделки по занятие, но не губи статута си на физическо лице. В тази
насока Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, с
регистрацията на физическо лице като едноличен търговец същото не добива нова,
различна правосубектност, а само разширява същата за търговски цели. Съгласно
чл.56 от Търговския закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко
дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Обстоятелството, че с признаване
качеството на търговец на физическото лице се разширява неговата
правоспособност, открива се възможност да бъде страна по търговско-правни
отношения, но не означава, че възниква нов правен субект. В ДОПК също не се
прави разлика между физически лица и еднолични търговци. В чл. 14 от кодекса
изрично са посочени задължените лица, а това са физически и юридически лица.
Едноличните търговци се приравняват на физически лица с търговска
правосубектност (Решение №15635 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2013
г.) наличните и неоспорени данни, че апартаментът е отдаден под наем за
горепосочения период от време на юридически лица, то доставката е облагаема по
смисъла на чл.12 от ЗДДС и не попада в разпоредбите за освободени доставки по
смисъла на чл.45, ал.4 от ЗДДС, като се съобразява обстоятелството, че
отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице,
което не е търговец, е освободена доставка. Косвени данни за това, че имотът не
е ползван за лични нужди е, че имотът е отдаван под наем на различни юридически
лица доста преди разглеждания период, а именно от 2009 г.
Отдаването под наем на процесния
недвижим имот за продължителен период от време доказва, че О.К.е извършвала
независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, поради което
е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. Налице са повтарящи
се действия, материализирани в сделки, с цел получаване на редовен доход. Предвид
това, че ЕТ „О.А.К.“ и физическото лице О.А.К. не са различни правни субекти, а
един, оборотите от всички видове дейности, представляващи независима
икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, осъществявана от него, следва да се
обложат с ДДС на основание чл.2, т.1 от ЗДДС. В същият смисъл е и Решение на СЕС от 13.06.2013 г. по дело С- 62/12, с което съдът е
посочил, че чл.9, § 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което вече е регистрирано за целите на ДДС
лице поради упражняваната от него дейност като
частен съдебен изпълнител, трябва да се счита за
„данъчнозадължено лице“ по отношение на всяка друга икономическа дейност, която
извършва инцидентно, при условие, че тази дейност съставлява дейност по
смисъла на чл.9, § 1 от Директивата.
В случая отдаването под наем на
процесния недвижим имот, представлява икономическа дейност по смисъла на чл.9, §
1 от Директивата за ДДС, съгласно който „Експлоатацията на
материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна
основа се счита по-специално за икономическа дейност“, поради което
ревизираното лице следва да се счита за данъчнозадължено лице и за тази си
дейност, независимо, че първоначално е регистрирано по ДДС на друго основание /Решение
№ 8994 от 27.06.2014 г., по адм. дело № 15161/2013 г. на ВАС/.
Отдаването под наем на недвижим имот
на юридически лица, както бе посочено, представлява облагаема доставка по
смисъла на чл.12 от ЗДДС. Процесната доставка е с характеристиките на такава с
периодично и непрекъснато изпълнение по смисъла на чл.25, ал.4 от ЗДДС, ето
защо за всеки данъчен период е налице и данъчно събитие, респективно възниква
задължение за начисляване на дължим ДДС по ЗДДС.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателката, че след като имотът не е включен в активите на
ЕТ, то отдаването му под наем не представлява независима икономическа дейност. За да се определи
една дейност като икономическа, от значение има не дали активът е вписан като
актив на търговеца, а дали самата дейност се осъществява редовно и носи доходи
на лицето. В случая дейността по отдаване под наем на процесния недвижим имот
през продължителен период от време представлява независима икономическа
дейност. В този смисъл е Решение №1337/30.01.2018 г. по адм. дело № 6278/2017
г. на ВАС.
Цитираните от жалбоподателката решения
на ВАС №5935/26.04.2013 г. и №4457/22.04.2015 г. са неотносими към спора, тъй
като са постановени при различна фактическа обстановка, като при тях ревизираните
лица не са били регистрирани по ЗДДС към момента на извършване на облагаемите
доставки, а настоящият случай не е такъв. О.К., действаща и като ЕТ „О.А.К.“, е
регистрирано по ЗДДС лице, което е данъчно-задължено лице за всички облагаеми
доставки, които извършва и в качеството си на физическо лице, и в качеството си
на ЕТ. Отделно от това, от приобщените в хода на административния контрол
доказателства от данъчно-осигурителното досие на О.К.по повод регистрацията
ѝ по ЗДДС се установява, че със заявление за регистрация по ЗДДС №
**********/26.11.2012 г., жалбоподателката, в качеството си на ЕТ „О.А.К.“, е
представила справка за облагаемия оборот за периода от 23.11.2011 г. до
31.10.2012 г., в която е декларирала облагаеми доходи от наеми. От анализа на
същата се установява, че същият недвижим имот, който в ревизирания период е
отдаден под наем на „Интеграл софт“ ЕООД, е бил отдаден под наем на друго
дружество - „Идента“ ЕООД, за месечна наемна цена в размер на 500 лв. Т.е. О.К.сама
е включила в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС получените доходи от наем
на процесния недвижим имот.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че в ревизионния акт е налице противоречие, т.к. при
облагането по ЗДДФЛ получените доходи от наем са обложени с данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, а не като доходи от търговска дейност на ЕТ по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Обстоятелствата, релевантни за облагането с пряк /ДДФЛ/ и косвен данък
/ДДС/ са различни, поради което не може да се постави знак на равенство между
тях. Освен това облагането с данък върху
Предвид изложеното може да се направи обоснован извод за правилност на РА в цялост,
предвид това, че реално той се обжалва изцяло. Предвид изложените съображения
съдът намира, че РА, в обжалваната част, е законосъобразен, фактическите
констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията
доказателства, поради което жалбата следва изцяло да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на правния спор, предвид
своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на ответната
страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес в размер на 435.67 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение
последно от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.А.К.К., ЕГН **********, действаща в качеството си на
**************ЕИК *****, *************, ет.2, ап.6, със съдебен адрес *** –
адв. Д.Д.П.-Т.. *** срещу Ревизионен акт (РА) №Р-03000320001096-091-001/09.09.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №269/27.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
(„ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на О.А.К.К. са
установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за месеците
от март 2015 г. до септември 2017 г., включително в размер на 2066.77 лв. и
лихви в размер на 871.46 лв.
ОСЪЖДА О.А.К.К., ЕГН **********, действаща в качеството си на **************ЕИК
*****, гр. Варна, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 435.67 лв. (четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет
и седем стотинки).
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: