№ 151
гр. П., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260133 от 12.04.2021г. постановено
по гр.д.№1778/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД -
гр. П., ЕИК *********, ул. „Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство
на вътрешните работи - гр. С., сумата 17112,44 лв., представляваща
обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 22.06.2017г. до 31.01.2018
г. за ползването на недвижим имот, представляващ обособена част от
подземни гаражи, намиращи се под част от площад „В.Л.“ в гр. П., след
прекратяването на договор за наем, сключен на 27.10.2015 г., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020 г. до пълното й
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 17112,44 лв. до 24446,34
лв., представляваща наемна цена за същия имот по договора за наем от
27.10.2015г. за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2017 г., поради погасяване по
давност. Със същото решение е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П.,
ЕИК *********, ул. „Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство на
вътрешните работи - гр. С., сумата 376,68 лв., представляваща неустойка за
забава по чл.17 от договора за наем от 27.10.2015 г., отнасяща се за периода
24.07.2017г. - 31.10.2017г., като е отхвърлен иска за разликата над 376,68 лв.,
отнасяща се за периода 01.02.2017г. - 23.07.2017г., поради погасяване по
давност. Ответното дружество „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П. е осъдено да заплати
1
на Министерството на вътрешните работи, сумата 934,30 лв., представляваща
разноски по делото, а ищецът Министерството на вътрешните работи е осъден
да заплати на „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П. сумата 428.09 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника в
производството „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., чрез процесуалния си представител
адв.Д. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.
Излага доводи, че в частта относно присъденото обезщетение по чл.236
ал.2 от ЗЗД за сумата от 17112.44лв за периода от 22.06.2017г. до
31.01.2018г. за ползване на недвижим имот е нищожно тъй като ищецът е
поискал само присъждане на дължими наемни вноски по договор с рег.№
1983ДВ-46 от 27.10.2015г. и няма искане за присъждане на обезщетение за
ползването на имота след прекратяването на договора, като в определението
на съда по чл.140 от ГПК с №260444 от 26.11.2020г. била приета правна
квалификация по чл.232 ал.2 от ЗЗД, а в нарушение на диспозитивното начало
съдът се произнесъл извън определената от страните по спора и дадена от
него правна квалификация,като е присъдил обезщетение по чл.236 ал.2 от
ЗЗД. Излагат се и доводи, че за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2018г.
дружеството жалбоподател е било в обективна невъзможност да заплаща
наем по договора, тъй като насрещната страна не е издавала фактури за това,
каквото признание е направено с исковата молба, поради което се навежда от
жалбоподателя извода, че исковите претенции се явяват основателни само за
периода от 24.07.2017г. до 30.10.2017г. Счита още, че неустойка не се дължи
тъй като договорът за наем е прекратен на 21.06.2017г, като присъдената с
решението неустойка за забава по чл.17 от договора за наем, се отнася за
периода 24.07.2017г. до 31.10.2017г. или за период след прекратяването на
наемното правоотношение. Моли да се обезсили решението в осъдителната
му част по отношение присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл.236
ал.2 от ЗЗД в размер на 17112.44лв, за периода 22.06.2017г. до 31.01.2018г. за
ползване на процесния недвижим имот и присъдената законна лихва, а при
условията на евентуалност, да се отмени решението в тази му част и се
отхвърли иска. По отношение присъдената неустойка за забава по чл.17 от
същия договор в размер на 376.68лв за периода 24.07.2017г. до 31.10. 2017г.
жалбоподателят моли да се отмени решението в тази му част и се отхвърли
претенцията като неоснователна, с присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна МВР-С. чрез юрисконсулт Д.Б., в който
въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на
процесуално-правните и материално-правните разпоредби. Счита, че
решението не страда от порок водещ до неговата нищожност, като в тази
връзка се поддържа, че тези доводи се правят за първи път с въззивната жалба
поради което са и преклудирани. Оспорва се довода в жалбата, че
дружеството било в обективна невъзможност да заплати дължимия наем
поради липса на изложени факти и обстоятелства, както и че са издавани
проформа фактури, останали продължително време неплатени и че
задължението за плащане на месечен наем произтича от сключения между
страните договор, а не по силата на издавани фактури. Счита, че съдът въз
основа на подробен анализ и изследване на релевантните факти е постановил
2
правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Претендира разноски.
Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., както и становището на насрещната страна в
отговора по чл.263 ал.1 от ГПК и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.232
ал.2 от ЗЗД-за заплащане на наемна цена /наемни вноски/ по време на
съществувало между страните наемно правоотношение; по чл.236 ал.2 от
ЗЗД-обезщетение за ползване на имота от наемателя след изтичането на
наемния срок въпреки противопоставянето на наемодателя и за уговорена и
дължима неустойка по чл.17 от договора за наем, съизмерима с размера на
законната лихва дължима за всеки ден закъснение в плащането на наемната
цена, и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против „Е.П. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* от гр.П.,
представлявано от управителя М.В. ищецът Министерството на вътрешните
работи-С. твърди, че министерството управлява имот публична държавна
собственост, представляващ подземни гаражи с обща застроена площ от
4180кв.м., разположени под част от площад „В.Л.“, кв.275 по плана на гр.П.
/АДС №5092 от 30.10.2006г.,утвърден от Областен управител на област П.,
предоставен за управление на Главна Дирекция „ Пожарна и безопасност и
защита н населението“ със заповеди на министъра на вътрешните работи рег.
№Iз-755 от 08.04.2010г. и рег.№ Iз-1669 от 24.06.2011г. на основание чл.15
ал.3 от ЗДС. Твърди се, че е проведен търг с тайно наддаване по реда на чл.16
ал.2 от ЗДС за отдаването под наем на част от имота-публична държавна
собственост /ПДС/, представляваща подземни гаражи с площ от общо 928кв-
м./50 паркоместа с площ от 916кв.м. и КПП-12кв.м./,спечелен от ответното
дружество, за което е издадена заповед №8121з-1223 от 08.10.2015г. на
вътрешния министър по протокол №1983р-14105 от 18.09. 2015г. В
последствие между МВР, представлявано от главен комисар Н.Н., директор
3
на ГДПБЗН и „Е.П. БГ“ ЕООД с управител М.В. е сключен договор за наем
рег.№1983 ДВ-46 от 27.10.2015г. при месечна наемна цена от 2263.55лв без
ДДС или 2716.26лв с ДДС, платима до 10-то число на текущия месец. Твърди
се ще, че след сключването на договора, наемателят е заплатил само няколко
пълни наемни вноски /общо 15/ съгласно приложени банкови извлечения-от
06.11.2015г.;09.03.2016г.;30.05.2016г.;19.07.2016г.;21.09.2016г.;15.12.2016.;15.03.2017г.;22.05.2017г.;08.06.2017г.;21.06.2017г.;27.06.2017г.;13.07.2017г;
20.07.2017г.; 28.07.2017г.; 30.08.2017г.; 30.10.2017г.; 30.10.2017г.;
01.11.2017г.; 29.11.2017г.; 28.12.2017г. и 04.01.2018г., като поддържа, че
плащанията не са своевременно извършени, съгласно уговорения срок в
договора-до 5-то число на текущия месец като с всяко постъпило плащане е
погасявано най-старото дължимо плащане и в съответствие с чл.76 от ЗЗД.
Твърди ищецът, че до ответника са изпращани множество предупредителни
писма за неспазването на договора за наем по отношение срочността на
плащането на месечната наемна сума/писма рег.№101900-450 от 12.04.2017г.
на директора на РДПБЗН-П., покана за доброволно изпълнение, рег.№198300-
2904 от 23.05.2017г., уведомително писмо рег.№198300-3631 от 19.06.2017г.,
двете на директора на ГДПБЗН, като с последното наемателят се уведомява за
прекратяването на договора за наем поради неизпълнение на поетите
задължения ,като последният не е освободил наетия имот въпреки поканите и
не го е предал дори и на назначената в тази връзка комисия от
30.10.2017г.Твърди се още, че в тази връзка е стартирана процедура по чл.80
ал.1 от ЗДС за изземване на имота от наемателя от страна на областния
управител/докладна записка № рег.№1019р-5505 от 07.12.2017г. на директора
на РДПБЗН. Посочва ищецът, че последната издадена фактура за наем по
договора е с №********** от 06.10.2017г. Твърди се още, че е издадена и
заповед за изземване на отдадения под наем имот №ДС-12 от
12.01.2018г.,като изземването е извършено на приемо-предавателен протокол
от 31.01.2018г. Счита ищецът, че ответното дружество наемател не е
изпълнило наемния договор като въпреки нееднократните покани и до
момента то не е погасило задълженията си към наемодателя възлизащи на
неплатените наемни вноски до прекратяване на договора, като ищецът
посочва че, договорът реално е прекратен с изземването му от областния
управител. Твърди, че последната цялостно платена наемна вноска е за месец
януари 2017г. и че за ищеца е възникнало право да иска от ответника да
заплати дължимата от него наемна сума за наемни вноски от месец февруари
4
2017г. до м.януари 2018г.,когато реално имота е възстановен във владение на
МВР, както и да заплати претендираната неустойка в чл.17 и законната лихва.
Моли да се осъди ответника да заплати на ищцовото министерство сумата от
24446.34лв представляващи дължими наемни вноски по процесния договор за
наем, като претенцията с исковата молба първоначално е предявена частично
в размер на 12223.17лв, ведно с договорена неустойка по чл.17 от договора в
размер на 1629лв за периода 06.02.2017г. до 31.01.2018г., /фактическото
предаване на имота във владение на МВР/, начислена за дължимите наемни
вноски за месеците февруари до октомври 2017г. включително, / уточнена с
молба вх.№265002 от 16.12.2020г. и във връзка с указания на съда в проекто-
доклада с определение №260444 от 26.11. 2020г.-л.66/.Допълнено е още, че
последното плащане на наема е направено на 04.01.2018г., като с него е
платена наемната вноска за м.януари 2017г. В хода на производството
претенцията за неплатен наем е увеличена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК от
12223.17лв на 24446.34лв, като изменението на иска е допуснато с протоколно
определение на съда от 12.03.2021г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по
спора страна -наемателя по договора „Елин Про БГ“ЕООД, който счита, че
искът е недопустим тъй като за ищеца липсва активна процесуална
легитимация, доколкото според АДС №5082/2006г. имотът е бил актив на
министерството на държавна политика при бедствия и аварии,
преструктурирано в последствие на министерство на извънредните ситуации
/МИС/, закрито в последствие; че съгласно §63 от ДР от ЗМВР /отм/ МВР е
правоприемник на активите,пасивите, правата и задълженията на МИС, а със
заповед рег.№Iз-755 от 08.08.2010г. на министъра на МВР, нежилищните
имоти публична и частна собственост, управлявани от МИС се предоставят за
управление на директора на ГДГЗ и на основание т. III от същата заповед се
завеждат на финансов отчет в дирекцията.Въз основа на тези факти
ответникът навежда извода, че правоприемник на нежилищните ПЧДС
/публична и частна държавна собственост/ имоти е ГД „Гражданска защита“
/ГДГЗ/. Цитира още, че съгласно §92 от ДР на ЗМВР/отм/ създадената
ГДПБЗН е правоприемник на пасивите и активите, правата и задълженията
на ГДГЗ, а със заповед №Iз-1669 от 24.06.2011г. на М-ра на вътрешните
работи, имоти ПЧС, са предоставени и заведени със заповед рег.№Iз-755 от
08.08.2010г. на вътрешния министър в баланса на ГДПБЗН и че съгласно §10
5
ал.1 от ДР на ЗМВР/действащ, от 28.11. 2014г./ ГДПБЗН е правоприемник на
активите, пасивите, правата и задълженията на ГДПБЗН, създадена с
отменения ЗМВР. Поддържа още, че правното основание на издадените от
МВР заповеди е по чл.15 ал.3 от ЗДС с което се предоставя за управление
имоти държавна собственост, представени му по реда на ал.2 на чл.15 на ЮЛ
на бюджетна издръжка към тях и че съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР ГДПБЗН е
юридическо лице на бюджетна издръжка към МВР и че в цитирания АДС
№5092 от 30.10.2006г. няма отразяване че ГДПБЗН управлява имота.
Предвид изложеното ответното дружество поддържа, че активна процесуална
легитимация по исковете има ГДПБЗН тъй като имота предмет на договора за
наем е предоставен на дирекцията за управление от МВР със заповед рег. №
Iз-1669 от 24.06.2011г. на вътрешния министър, която заповед не е отменена
към момента .
По същество ответното дружество поддържа, че исковата молба е
непълна тъй като не е посочено колко неплатени наемни вноски се
претендират, както и размера на всяка една от тях, предвид частичното
плащане по някои от тях; че не е ясен периода и размера на неустойката.
Формално ответникът заявява, че оспорва исковите претенции по основание и
по размер и прави възражение за изтекла погасителна давност за дължимите
наемни вноски и неустойка преди 27.07.2017г., предвид на депозираната
искова молба в съда на дата 28.07.2020г.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
В първото по делото заседание, проведено по делото на 22.01.2021г. е
одобрен от съда проекто-доклада по реда на чл.146 от ГПК, изготвен с
определение №260444 от 26.11.2020г., като първоначалната правна
квалификация на иска за заплащане на наемните вноски, дадена от
първоинстанционния съд е по чл.232 ал.2 от ЗЗД- плащане на наемна цена по
действащ и непрекратен наемен договор. При постановяване на съдебния си
акт, исковият съд след анализ на доказателствата и установените факти, е
приел, че исковата претенция за неплатен наем включва два периода-първия
период от 01.02.2017г. до датата на прекратяване на наемното
правоотношение на 21.06.2017г. с едностранно изявление на наемодателя
6
достигнало до наемателя, а за следващия претендиран период от време от
22.06.2017. до 31.01.2018г. е приел, че представлява обезщетение по чл.236
ал.2 от ЗЗД или това е периода следващ прекратяването на наемното
правоотношение, формиран от сумата дължима за ползване на наетия обект
след прекратяването на договора и представляващо обезщетение в размер на
наемната цена, като за разделянето на общата претендирана сума за наемната
цена и за обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД е прието от съда, че това е
въпрос на правна квалификация, а не на вземане предвид на факти, различни
от твърдените в исковата молба.
Установява се от доказателствата по делото, че на 27.10.2015г. между
страните Министерството на вътрешните работи-гр.С. с министър Р.Б.,
представлявано от Директора на ГДПБЗНИ-МВР Н.Н., като наемодател от
една страна, а от друга настоящия въззивен жалбоподател “Е.П. БГ“ ЕООД,
ЕИК-*********-седалище гр.П. в качеството си на наемател, е сключен
договор за наем №1983 ДВ-46, по силата на който Министерството на
вътрешните работи предоставя на наемателя “Е.П. БГ“ ЕООД, за временно и
възмездно ползване на имот/част от имот/-публична държавна собственост, в
гр.П., с обща площ от 978кв.м.,представляваща обособена част от подземни
гаражи-50паркоместа с площ от 916кв.м. и КПП-12кв.м., с адрес гр.П.,
кв.275,под част от площад „В.Л.“ за срок от 10г. срещу месечна наемна цена
от 2716.26лв с ДДС платима до 5-то число на текущия месец, като е
предвидено авансово изплащане на наемна вноска за 1 месец. Съгласно
клаузите на договора плащането на наемната цена не е непременно свързвано
с предварително издаване от наемодателя на фактура за дължимия месечен
наем за съответния месец. Предвидено е задължение на наемателя при
прекратяване на наемното правоотношение независимо от причината за това,
в двуседмичен срок от датата на прекратяване да предаде имота на
наемодателя с предавателно-приемателен протокол-чл.12 ал.1. В чл.14 от
договора е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора
без предизвестие при неплащане на 2/две/ наемни вноски /т.1/. Предвидено е
и заплащане на неустойка за всеки ден закъснение в плащането на наемната
цена или дължими след определена дата, съизмерима с размера на законната
лихва върху дължима сума за всеки просрочен ден. С покана за доброволно
изпълнение №198300-2904 от 23.05.2017г. връчена на наемателя на дата
25.05.2017г., наемодателят МВР чрез ГДПБЗН след като е посочил размера
7
на задължението на наемателя от неплатен наем от 29878.86лв за периода
м.юни 2016г. до м.април 2017г. и дължим данък сгради от 1376.33лв за
2016г., е отправил покана до наемателя “ Е.П. БГ“ЕООД в 14-дневен срок да
заплати доброволно задълженията си като при неизпълнение договорът се
прекратява едностранно от наемодателя на основание чл.14 т.1. Данни за
плащане за задължението в посочения срок липсват, а и такива твърдения не
се развиват от ответника по исковете и наемател на обекта. С друго
последващо писмо №198300-3631 от 19.06.2017г. адресирано до наемателя “
Е.П. БГ “ ЕООД, наемодателят МВР изрично заявява, че прекратява
едностранно наемното правоотношение без предизвестие от датата на
получаването на писмото поради незаплащане на наемната цена по договора в
размер на 31395.12лв за периода юли 2016г. до юни 2017г. или считано от
21.06.2017г. наемното правоотношение е едностранно прекратено от
наемодателя.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-
икономическа експертиза, заключението по която изготвено от експерта
М.М.Л. въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че
по време на действие на договора за наем наемателят е платил месечни
наемни вноски в размер на 40427.64лв, с което са платени пълни 14 месечни
наемни вноски от м.11.2015г. до 12.2016г. и още частично една месечна
вноска от 2400лв. В приложение №2 към заключението експертът е посочил
неплатените наемни вноски като общият им размер е от 32911.38лв, като
първото частично плащане е от 08.06.2017г. при неплатен остатък от тази
вноска от 1516.26лв, който остатък , заедно с последващите такива с
натрупване към м.януари 2018г. е в общ размер на неплатени 32911.38лв
/л.111/. По отношение на неустойката, експертът е изчислил, че същата е в
размер на 1629.14лв начислена за периода 06.02.2017г. до 31.01.2018г. /виж
приложение №3/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че между
8
страните е съществувало валидно наемно правоотношение и че е налице
неизпълнение на договора от страна на наемателя да заплати всички наемни
вноски, съгласно уговореното между страните, довело до едностранно
прекратяване на наемното правоотношение от наемодателя, последвал отказ
на наемателя да върне наетия имот така както го задължава изрично
уговорката в чл.12 ал.1 от договора, за изпълнението на която не е
предвидено той да бъде изрично поканен от наемодателя, тоест уговорката
представлява липса на изрично изразено съгласие между страните, и най-вече
от страна на наемодателя, имотът да остане да се ползва от бившия наемател
и след прекратяването на наемното правоотношение. Още повече, видно от
писмените документи, след като имотът не е бил освободен от наемателя в
срока по чл.12 ал.1 от договора /двуседмичен срок след прекратяване на
договора/, наемодателят е инициирал процедура пред Областния управител
на гр.П. за принудително изземване на процесния имот като за целта е
назначена комисия за принудително изземване по реда на чл.80 от ЗДС, и е
определена и дата за изземването на имота на 31.01.2018г. /заповед №АД-23
от 29.01.2018г.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни в
размерите така както са установени от първоинстанционния съд.
Установява се, че между страните е налице валидно възникнало наемно
правоотношение за отдаване под наем на част от недвижим имот-публична
държавна собственост, представляващи подземни гаражи с площ от 928кв.м.
Договорът е сключен в писмена форма, има изискуемото се съдържание, и е
произвел правното си действие, като наемателят е започнал да ползва
процесния имот срещу заплащане на месечна наемна цена на наемодателя
МВР на Р Б, и реално е заплатил само 14 месечни погасителни вноски и 15-та
непълна такава. Установява се, че наемателят не е платил месечни наемни
вноски в размер на 32911.38лв. за исковия период от време.
Ищецът, който сключеният и приложен по делото договор сочи като
наемодател на имота-МВР на Р Б, претендира незаплатени вноски ,част от
които касаят неплатени месечни наемни вноски за периода с начало
м.февруари 2017г. до 21.06.2017г., тоест до момента до който наемното
правоотношение реално е съществувало и на която дата последното
едностранно е прекратено с писмено изявление на наемодателя адресирано до
9
наемателя „“Е.П. БГ“ЕООД и основаващо се на чл.14 т.1 от договора, което е
получено от последния на 21.06.2017г.Тази претенция има характер и
естество на такава по чл.232 ал.2 от ЗЗД защото представлява вземане за
неплатени месечни наемни вноски по действало към онзи момент и за
посочения период наемно правоотношение. Исковата претенция за периода
следващ прекратяването на наемното правоотношение, през който наемателят
е отказал да предаде имота на наемодателя в нарушение на чл.12 ал.1 от
договора, и е останал да ползва имота без съгласието на наемодателя, което е
довело до предприемане от страна на наемодателя на правни и фактически
действия и за принудително изземване на имота от наемателя чрез
административна процедура започната и осъществена от областния управител
на област П., тоест липсва изрично дадено съгласие от наемодателя имотът да
продължи да се ползва от бившия наемател след 22.06.2017г., което означава,
че за този период от време 22.06.2017г. до 31.01.2018г. на наемодателя МВР
на РБ се дължи обезщетение, съизмеримо с размера на месечния наем.
Именно с постановеното първоинстанционно решение съдът е присъдил
обезщетение по претенцията по чл.236 ал.2 от ЗЗД за процесния период,
която претенция се погасява с 5г. период на давност за разлика от
периодичните платежи, каквито представляват месечните наемни вноски, за
които давностният срок е 3г. В този смисъл не е налице произнасяне по
непредявен иск, и по незаявена искова претенция, доколкото предвид
изложени факти и обстоятелства в исковата молба се налага извода, че се
претендират парични вземания /наемни вноски/ по договор за наем, като една
част е за период от време до момента на едностранното прекратяване на
договора и втора част, касаеща периода след едностранното прекратяването
на наемното правоотношение и до фактическото връщане на наетата вещ на
наемодателя.
С постановеното решение първоинстанционният съд не е излязъл извън
предмета на спора нито е обсъждал факти и обстоятелства, които не са
заявени с исковата молба.
Обжалваното решение е правилно по същество и въззивният съд
напълно споделя мотивите на районния съд, изложени към
постановеното съдебно решение и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
10
Ползването на наемния обект от страна на дружеството наемател е
установено по несъмнен начин и този факт не се оспорва, като последното е
заплащало до определен период от време месечната наемна цена. След
преустановяване на плащанията липсват данни наемателят да е прекратил
договора. Инициативата за прекратяване на наемното правоотношение е
предприета от наемодателя, който се позовава на неизпълнение на наемния
договор -неплащането на две месечни наемни вноски, като в случая
неплащането е в значително по-големи размери и период. Няма предвидено и
уговорено между страните плащане на наемната месечна вноска да става само
след издаването на фактура от наемодателя и че ако такава фактура не се
издаде, от наемателя отпада отговорността да плаща наема. Закъснението в
плащанията на наема от наемателя както и липсата на плащания са
установени от изслушаното по делото експертно заключение на вещо лице,
като констатациите и изводите на експерта, които съдът възприема изцяло не
са оспорени от страните, нито е възразявано по същите.
Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба. Няма
сгрешена или неправилна правна квалификация до степен която да доведе до
произнасяне по непредявен иск и като последица до обезсилване на
първоинстанционното решение. Исковете по чл.232 ал.2 и по чл.236 ал.2 от
ЗЗД имат един и същ юридически факт-съществувало между страните наемно
правоотношение, като в първи случай се претендира само и единствено
заплащане на наемна цена за срока на действие на съществувало между
страните наемно правоотношение, а във втория случай се касае за
претендиране на обезщетение от наемодателя за срока след прекратено
наемно правоотношение, при което наемателят продължава да ползва имота
без съгласието на наемодателя и до момента на изземването на този имот от
неправомерно ползващия го наемател. Неоснователен е довода, че
наемателят е бил в обективна невъзможност да плаща поради неиздаване на
фактури от наемодателя. Не е съществувала пречка ако действително
наемателят е имал затруднения за да отпадне от него отговорността да плати
или да отсрочи плащането, да поиска от наемодателя да му издаде такива
фактури като посочи и основанието за това /примерно за счетоводно
отразяване на плащанията по фактура и други/, като в случая наемателят е
бездействал и не е предприел действия за да бъде изправна страна по
11
договора във връзка с плащанията на наема. Както се посочи няма клаузи в
договора според които неиздаването на фактури да е основание да не се
заплаща месечната наемна цена. Уговорката по плащането е ясна и
недвусмислена-наемателят е длъжен за плаща на наемодателя определената в
договора наемна цена и евентуално неустойка при забава в размер и срок,
уговорени в договора-до 5-то число на текущия месец, по банкова сметка
посочена в договора /чл.9 т.1 във връзка с чл.4 ал.2 и чл.17 от договора/.
По размер исковите претенции са установени от неоспореното
заключение на експерта и след съответните изчисления от страна на исковия
съд, които въззивната инстанция напълно приема и споделя, доколкото са
налице достатъчно счетоводни данни предоставени от експерта въз основа
на които и без особени затруднения да се направят съответните
преизчислявания и прецизиране на претенциите по периоди и по размер.
В този смисъл обжалваното решение следва да се потвърди в
обжалваните му части.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна-МВР на РБ ще
следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 300лв съгласно
чл.25 ал.1 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260133 от
12.04.2021г. постановено по гр.д.№1778/2020г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., ЕИК
*********, ул. „Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство на
вътрешните работи - гр. С., сумата 17112,44 лв., представляваща обезщетение
по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 22.06.2017г. до 31.01.2018 г. за
ползването на недвижим имот, представляващ обособена част от подземни
гаражи, намиращи се под част от площад „В.Л.“ в гр. П., след прекратяването
на договор за наем, сключен на 27.10.2015 г., заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.07.2020 г. до пълното й изплащане; В ЧАСТТА
12
С КОЯТО е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., ЕИК *********, ул.
„Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство на вътрешните работи - гр.
С., сумата 376,68лв., представляваща неустойка за забава по чл. 17 от
договора за наем от 27.10.2015 г., отнасяща се за периода 24.07.2017 г. -
31.10.2017г..
ОСЪЖДА „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., ЕИК *********, ул. „Д.Н.Л.“ № 24,
с управител М.Д.В., да заплати на Министерство на вътрешните работи на Р
Б - гр. С., ул.“6-ти септември“ №29, сумата от 300лв /триста лева/
представляващи сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13