РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4923 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г." срещу РЕШЕНИЕ № 20257543/20.11.2020 г.
по гр.д. 49785/2019г. на СРС 141 с-в, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД искове по чл. 411 КЗ,
вр. чл. 17 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) за сумата
от 919,32 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Карго” по щета № 110218181800099 обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило в периода от 18.07.2018 г. до 23.07.2018 г. - частична повреда на
превозваната стока /вана за баня/ по време на превоза й от Италия до България,
причинена от превозвач, чиято отговорност е застрахована от ответника по
застраховка „Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда - 28.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата,
и по чл. 86 ЗЗД за сумата 43,92 лв., представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 09.03.2019 г. до 27.08.2019 г.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС
относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
превозвача, а оттам и на неговия застраховател. Оспорват се и двата варианта на
мотиви на СРС за отхвърляне на иска.
Посочва, че първият вариант бил базиран на
заключението на в.л. Ж., което било оспорено по отношение вероятната причина за
повредата на стоката и било оборено от заключението на в.л Й., а от друга
страна в товарителницата нямало забележки от превозвача при приемане на стоката
и следвало да се приеме, че повредата не може да е настъпила при натоварване.
Досежно изводите на СРС изложени във втория вариант на
отхвърлителни мотиви посочва, че има неправилно тълкуване на конвенцията и те
са в нарушение на установената от конвенцията доказателствена тежест за
превозвача да докаже, че е налице някое от основанията по чл. 17 от Конвенцията
за освобождаването му от отговорност.
Посочва, че подреждането на стоката в транспортното
средство и нейното поставяне на конкретно място в него не било задължение на
изпращача, а на превозвача, като се позовава на чл. 10 от конвенцията, която
отнесена към чл. 17, параграф 4 от конвенцията трябвало да се разбира, че се
отнася за на подреждане и опаковане в хипотеза в която всички стоки превозвани
със съответното средство са на един и същи изпращач, но не и до хипотеза в
която имало стоки на различни изпращачи. Изпращачът отговарял опаковане на
собствените си стоки и за подреждането им вътре в опаковката, но не и за
подредба на така опакованите в цялост стоки съвместно и с другите стоките на
другите изпращачи. Отговорността за съвместното разполагане на стоките на
различни изпращачи била на ответника превозвач. В конкретния случай стоката
била една и не можело подребата на същата в дървения палет да е неправилна.
Изводите на втората експертиза (от в.л. Й.) била в смисъл,
че причината за повредата е недобро закрепване или уплътняване на стоките,
довело до разместване или падане или удар между тях, което било външен натиск
произтичащ от неправилното подреждане на другите стоки в превозното средство.
Не било достатъчно вероятното настъпване на някоя от
хипотезите на чл. 17, параграф 4 от Конвенцията. Трябвало пълно и главно
доказване.
СГС намира
решението за валидно и допустимо. Относно неговата правилност е ограничен от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на крайния получател на
процесната вана, че ответника е застраховател на отговорността на превозвача,
че има увреждане на стоката. Спорно е кога е настъпило увреждането - по време
на превоза или след него.
Пред СРС са изслушани две експертизи от различни вещи
лица. Според първата експертиза на в.л. Ж. най-вероятната причина за
увреждането е действията при разтоварване и подреждане на стоките в склада на
спедитора, подписал товарителницата от името на получателя.
Според втората експертиза вероятно увреждането е
настъпило от разместване на стоките в ползвания камион.
Според СГС следва да се кредитира първото заключение и
по точно в частта му с която се посочва, че е възможно да е настъпило
увреждането при разтоварване.
Към него (а и към исковата молба) има приложен ясен
снимков материал. От него е видно, че разкъсването на опаковката (кашона) е
вертикално с посока отгоре-надолу. На неразкъсалата се част има ясно видими вертикални
следи, за които на съда не му трябва вещо лице за да разбере, че са от триене
на друг предмет (вероятно друг кашон или палет) в процесния.
Като се вземе предвид, че няма вписани възражения в товарителницата,
нито от превозвача при приемане на стоката за превоз, нито от ползвания от получателя
спедитор при получаване на товара, то приложение намират разпоредбите на чл. 9,
т. 2 и чл. 30, т. 1 от Конвенция и се счита, че стоката и нейната опаковка са
приети за превоз в добро състояния и в същото състояние са предадени на
получателя (в случая на спедитора), защото се касае за очевидно явна повреда.
Тези разпоредби уреждат презумпции, чието оборване е в
тежест на ищеца. Изслушаната втора експертиза не оборва извода за настъпване на
повредата при разтоварване и подреждане на стоката в склада на спедитора. Тя е
изцяло хипотетична и не кореспондира с писмените доказателства-неоспорената
товарителница. След като най-вероятната причина за увреждането е разтоварването
и подреждане в склад на спедитора (действащ за сметка на получателя) и при
липсата на пълно и главно насрещно доказване (за оборване на презумпцията по чл
18. параграф 2 във връзка с чл. 17, параграф 4, буква „в“ от конвенцията, то и
не може да се ангажира отговорността на превозвача, респективно неговия
застраховател.
Отделен е въпросът, че липсват доказателства за твърденията
в исковата молба за подмяна на увредените детайли и нейната стойност. За доказване,
че сумата им е 355 евро е представена проформа фактура от 26.07.2018г, издадена
от изпращача и производител на стоката. От нейното съдържание се установява, че
тя се отнася за поръчка на получателя, която е с дата 07.06.2018г.
В същото време от представената в превод фактура от
16.07.2018г., издадена за продажбата на процесната вана е посочено, че тя се
отнася за поръчка от 12.06.2018.
Излиза, че още преди да поръча ваната получателя е
поръчал частите за подмяна.
Предвид гореизложеното решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски.
Въззиваемото дружество претендира юрисконсултско
възнаграждение, като СГС намира, че следва да се определи и присъди такова в
размер на 50,00 лева, тъй като делото пред СГС не се отличава с особена
фактическа или правна сложност.
Водим от горното СГС
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20257543/20.11.2020 г. по гр.д.
49785/2019г. на СРС 141 с-в.
Осъжда З. „Б.В.И.Г." да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.“ АД сумата от 50,00 лева- юрисконсутско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.