№ 407
гр. Кърджали, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК и е образувано по
първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата В. А. Д. твърди, до 24.11.2023 г. работила на длъжност
„началник склад” и „началник склад готова продукция” към цех/отдел „МИМ”
в ответното дружество М.Б.- Кърджали /преди това с фирма "М.Ю.” АД/.
Твърди, че от 27.09.89 г. е работила на длъжност „началник цех", като с
Допълнително трудово споразумение към трудов договор № 103118/30.08.19 г.
е започнала да изпълнява и двете длъжности „началник склад" и „началник
склад готова продукция” към цех/отдел „МИМ". Сочи, че през 1990 г. са
учредили СС „М." към КНСБ при „М.Ю." АД, в която организация още от
създаването й ищцата е станала член, като от 26.05.21 г. е секретар, съгласно
Протокол № 1 от 26.05.21 г. от проведена Отчетно-изборна конференция на
СС „М." към КНСБ при „М.Ю." АД- гр. Кърджали. Сочи че, на 24.11.23 г. на
ищцата й е връчено при отказ Предизвестие № 4/23.11.23 г., като със същото
са я предизвестили, че след изтичане на законовия срок от 30 дни, от
получаването му, трудовият й договор ще бъде прекратен на осн. чл. 328, ал. т.
3 от КТ, поради намаляване обема на работата.
Твърди, че със Заповед № 62/23.11.23 г. издадена на осн. чл. 328, ал. 1. т.
3 от КТ, връчена при отказ на 24.11.23 г. трудовото правоотношение на ищцата
с ответника на длъжност „началник склад" към отдел „Логистика" при „М.Б."
АД- гр. Кърджали, било прекратено считано от 24.11.23 г., поради намаляване
1
обема на работа. Сочи, че след издаване на процесната заповед ищцата
неоснователно не е била допусната на работа, тъй като видно от
Допълнително трудово споразумение към трудов договор № 103118/30.08.19 г.
същата е изпълнявала две длъжности „началник склад" и „началник склад
готова продукция” към цех/отдел „МИМ“ при ответника, като с процесната
заповед е прекратено трудовото й правоотношение само за длъжността
„началник склад“ към отдел „Логистика“ при М.Б.- гр. Кърджали.
Твърди, че работодателя при постановяване на процесната заповед не се
е съобразил с разпоредбата на чл. 333 от КТ, уреждаща предварителната
закрила при уволнение и изискваща предварителното съгласие на
синдикалния орган, като такова не било изискано и давано от КНСБ, където
ищцата членува и е секретар.
Твърди, че през 1990 г. е учредена оргазнизация СС „М.“ към КНСБ при
„М.Ю.“ АД, в която ищцата е член от създаването й, като от 26.05.21 г. е
секретар в нея, съгласно Протокол № 1 от 26.05.21 г. за проведено Отчетно-
изборна конференция на СС „М.“ към КНСБ при „М.Ю.“ АД- гр. Кърджали. В
последствие на 30.03.23 г. по решение на Общото събрание на акционерите на
„М.Ю.“ АД същото било преименувано на М.Б., като съгласно Удостоверение
изх. № 37/17.01.24 г., издадено от Председателя на СФ „М.“ към КНСБ към
момента на уволнението ищцата все още е била секретар на СС „М.“ към
КНСБ при „М.Ю.“ АД- гр. Кърджали. Видно от т. 3 от Удостоверение изх. №
37/17.01.24 г. издадено от Председателя на СФ „М.“ към КНСБ в синдикалната
федерация „М.“ към КНСБ не е постъпвало искане за даване на съгласие по
чл. 333, ал. 3 от КТ за съкращаването й и такова не е давано. Сочи че, не е
спазено изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ, поради което уволнението на
ищцата е незаконно.
Твърди, че работодателя при постановяване на оспорената заповед не се
е съобразил с разпоредбите на КТ, касаещи основанията за уволнение и
процедурите свързани с уволнението и по конкретно с разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ. Сочи, че реално няма намаляване обема на работата, тъй
като извършваните от предприятието дейности са в много по-голям обем от
тези извършвани не само непосредствено преди уволнението на ищцата, но и
от предната година. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение не само не е намалял обема на работата, но дори се бе
увеличил, като било назначено и друго лице - Н.А.Т., започнала работа при
ответника скоро преди това, а след уволнението на ищцата била назначена на
заеманата от нея длъжност и изпълнява нейните функции.
Твърди, че след като работодателя е счел, че има намаляване обема на
работата и с оглед обстоятелството, че няколко лица заемат една и съща
длъжност, същият е следвало да извърши подбор измежду всички лица,
назначени на засегната от съкращение длъжност, което не е извършено в
нарушение на чл. 329 от КТ. Твърди, че освен от ищцата, длъжността
„началник склад" се изпълнява още от три лица между които съгласно
2
разпоредбата на чл. 329 от КТ работодателя е бил длъжен да извърши подбор.
Твърди, че в резултат на незаконното уволнение ищцата е останала без
работа и до настоящия момент е безработна и не получава никакви трудови
доходи.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за
незаконно и да отмени Заповед № 62/23.11.23 г., да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати
сумата 5645,00 лв. - обезщетение за времето през което ищцата е останала без
работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, а
именно за периода от 24.11.2023 г. до 24.05.2024 година, както и законната
лихва за забава върху претендираната главница. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът „М.Ю.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва ищцата да е заемала две длъжности при ответника - „началник
склад“ и „началник склад готова продукция“, което било видно от
приложеното към исковата молба допълнително споразумение от 30.08.2019 г.
към трудовия й договор. Съгласно посоченото допълнително споразумение се
изменяла длъжността на ищцата - от „н-к склад“ в „н-к склад и н-к склад
готова продукция“, като последното представлявало наименование на една
длъжност, а не на две отделни.
Оспорва, че към датата на прекратяване на ТПО, ищцата се е ползвала
със защитата по чл. 333, ал. 2 от КТ. Сочи, че представения от ищцата препис
от Протокол № 1/26.05.2021 г. за проведена отчетно - изборна конференция на
СС „М.“ към КНСБ при предприятието на работодателя, е подписан от
председател и секретар на събранието, без към него да е приложен присъствен
лист с подписите на участниците в т.нар. „отчетно - изборна конференция“.
Неприлагането на присъствен лист разколебавало твърдението в исковата
молба, че подобно събрание въобще е проведено. Посоченото не се
разколебавало от приложеното към исковата молба писмо от председателя на
Федерация „М.“ към КНСБ, което се основавало на оспорения протокол. Дори
да се приеме, че подобно събрание на 26.05.2021 г. действително е проведено,
в решенията по т. 4 от протокола не се посочвало срок на мандата на
избраните органи и по този начин не ставало ясно, дали същия не е изтекъл
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. На
самостоятелно основание твърди, че за „секретар“ са избрани 8 лица.
Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ, "синдикално
ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална
организация. Счита, че избора на повече от едно лице на длъжността
„секретар“, без да е посочено кое от тези лица е първи /или организационен/
секретар, с ясната цел да може всеки от избраните, в удобен за него момент,
да ползва закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, представлява злоупотреба с право
3
и не може да бъде основание за отмяна на процесното уволнение.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е налице намаляване на обема на
работа. Сочи, че намаляването на обема на работата е въпрос на преценка на
работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от
конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети
решения от работодателя. Твърди, че от представените отчети за приходите и
разходите на ответното дружество за 2022 г. и за 2023 г. е видно, че обема на
нетните приходи от продажба на продукция е спаднал от 3 359 731.20 лв. през
2022 г. на 2 915 511.45 лв. през 2023 г. Сочи, че през 2023 г. по отношение на
предприятието на ответника, с цел оптимизация на работата, е въведена нова
софтуерна система за управление „Ажур“, с която, след всяка операция, се
знаело къде и на какъв етап от изработка си се намира съответния детайл. Без
да се отчете предишна операция не можело да се започне нова. Системата
автоматично следяла наличности, потребности, водещо време на доставка,
договорени цени, минимални количества за поръчка/доставка и др. Това
позволявало всеки, на когото са дадени права, по всяко време, дори и
отдалечено през VPN, да има достъп до нужната информация и не било
необходимо да ангажира допълнителен ресурс, като склададжия например,
както и да губи излишно време. Информацията била дигитализирана /на
Ексел/ и лесна за обработка.
Оспорва твърдението на ищцата за липса на извършен подбор. Сочи, че
във връзка с намаляване обема на работата и необходимост от прекратяване по
този повод на трудовото правоотношение с един от работниците, назначени на
длъжност „началник склад“ и на основание чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда,
със своя заповед № 91/16.11.2023 г., изпълнителният директор на ответното
дружество, е назначил комисия от трима служители, които да извършат
преглед на личните трудови досиета на работниците в „М.Б.“ АД, назначени
на длъжност „началник склад“ - Д.Д. И., К.П.Д., З.И.И., В. А. Д. - Д.а и Г.М.Г.
относно тяхното образование и професионален опит и да изискат сведения от
преките им ръководители относно качество на изпълнение на трудовите им
задължения /кой от тях работи по-добре/. В заповедта било посочено, че в срок
до 3 дни, членовете на комисията следвало да представят протокол за
изпълнение на поставената им задача, в който да извършат класиране на
работниците, заемащи посочената длъжност по критериите образование и
професионален опит и качество на изпълнение на трудовите задължения,
включващо и предложение с кого от тях да бъде прекратено трудовото
правоотношение поради намаляване на обема на работата, което да
представят на изпълнителния директор на „М.Б.“ АД. В изпълнение на
поставените задачи, на свое заседание на 20.11.2023 г., членовете на комисията
са извършили преглед на личните трудови досиета на посочените в заповедта
работници относно тяхното образование и професионален опит, както и са
получили сведения от преките им ръководители относно качество на
изпълнение на трудовите им задължения /кой от тях работи по-добре/, в
резултат на което са извършили класиране, в което ищцата е заела поселдно
4
място. В тази връзка членовете на комисията са предложили на изпълнителния
директор на „М.Б.“ АД, във връзка с намаляване обема на работата в
дружеството, да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищата, като
класирана на последно място.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В условията
на евентуалност при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т. от КТ прави
възражение за прихващане с изплатените на ищцата обезщетения, от които: за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1045.20 лв. и за
оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 995.43 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Страните не спорят, а и видно от Трудов договор от 27.09.1989 г.
ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност "стругар", като
съгласно последно сключеното между страните допълнително споразумение
№ 103118/30.08.2019 г. ответникът е заемал длъжността „Началник склад и
началник складова продукция“, считано от 01.09.2019 г. Страните по делото не
спорят, че трудовият договор между тях е сключен за неопределено време и че
до 23.11.2023 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения.
Не е спорно между страните, че със Заповед № 62/23.11.2023 г. на
изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема
на работа, считано от 24.11.2023 г. Заповедта съдържа разпореждане на
служителя да се изплатят следните обезщетения: по чл. 224, ал. 1 КТ – за
неизползван платен годишен отпуск за 6 дни; по чл. 220, ал. 1 КТ - за
неспазено предизвестие и по чл. 222, ал. 1 КТ – за оставане без работа. Видно
от отбелязване върху заповедта, при връчването й на ищцата, последната е
отказала да я подпише.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и становището на
ответника, спорни между страните са следните въпроси – ползва ли се ищеца с
уредената в чл. 333, ал. 3 от КТ предварителната закрила при уволнение,
налице ли е реално намаляване на обема на работа, извършен ли е подбор,
проведен съгласно двата законови критерия по чл. 329, ал. 1 КТ –
професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа,
както и дали е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ.
По делото е приложен заверен препис - извлечение от щатно разписание
на длъжностите в "М.Б." АД, гр. Кърджали към 23.11.2023 г., видно от което,
утвърдените щатни бройки за длъжността "Началник склад" в отдел
"Логистика" са общо 5 броя.
Със Заповед № 91/16.11.2023 г. /лист 34 от делото/, изпълнителният
директор на "М.Б." АД е разпоредил да се сформира комисия в състав: К.А. -
директор "Качество", Д. Л. – ръководител "Производство" и Х.Х. –
5
конструктор-технолог, със задача: да извършат преглед на личните трудови
досиета на работниците в дружеството на длъжност „Началник склад“
относно тяхното образование и професионален опит; да изискат сведения от
преките им ръководители относно качество на изпълнение на трудовите им
задължения /кой от тях работи по - добре/ и в срок от три дни от изпълнението
на възложеното да изготвят и подпишат протокол за изпълнение на
поставената им задача, в който да извършат класиране на работниците по
критериите образование и професионален опит и качество на изпълнение на
трудовите задължения, включващо и предложение с кого от тях да бъде
прекратено трудовото правоотношение поради намаляване на обема на
работата, което да представят на изпълнителния директор на "М.Б." АД.
Видно от приетото писмено доказателство – протокол от извършения
подбор за длъжността от 20.11.2023 г., определената с горепосочената заповед
комисия е удостоверила извършването на подбор, съгласно дадените от изп.
директор предписания и критерии, измежду петте лица, заемащи длъжността
„Началник склад" в "М.Б." АД, като на първо място е класирала К.П.Д., на
второ място – Д.Д. И., на трето място – З.И.И., на четвърто място – Г.М.Г. и на
пето място – В. А. Д.. В цитирания протокол от подбор за длъжност от
20.11.2023 г., комисията, извършила подбора, е предложила да се прекрати
трудовото правоотношение с класираната на последно място - В. А. Д..
Видно от извършената по делото констатация с представената в
проведеното на 12.08.2024 г. съдебно заседание трудова книжка на ищеца се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.
От приетото писмено доказателство – удостоверение с изх. №
**********-1/06.08.2024 г. на ТП на НОИ – гр. Кърджали, се установява, че на
ищеца през периода от ноември 2023 г. до юли 2024 г. е изплатено ПОБ – чл.
54б, ал. 1 от КСО.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен
отработен месец, предхождащ датата на уволнението му, е 1045,20 лв. От
заключението на ССчЕ се установява, че евентуалният размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца - от 24.11.2023
г. до 24.05.2024 г. би бил в общ брутен размер от 6271,20 лв., респ. в нетен
размер от 5644,08 лв.
От заключението на вещото лице се установява също, че нетните
приходи от продажба на готова продукция на М.Б." АД през 2023 г. са
намалели с 444 219,75 лв. /15,20%/ в сравнение с 2022 г. В това отношение е
посочено, че спада в нетните приходи от продажби предполага по - малко
количество готова продукция, а също и по - малко количество стоково
материални запаси, необходими за нейното производство, което води до работа
в по - малък обем по отношение на складовата дейност. Вещото лице
заключава, че използване на модул „Склад“ дава възможност да бъде
6
постигнато автоматизирано отчитане на материалните запаси, автоматизирано
генериране на складови документи, приемо - предавателни протоколи и други
документи за продажби и доставки, като се елиминира ръчно въвеждане на
информация, което допълнително води до намаляване на обема на работа по
отношение на складовата дейност на предприятието.
Настоящият съдебен състав при преценка по реда на чл. 202
ГПК намира, че заключението не следва да бъде кредитирано в частта, в която
експертът посочва, че има трайна тенденция на намаляване на обема на
работата конкретно по отношение на складовата дейност, доколкото този
извод се основава единствено на предположение (както изрично е записано),
базирано на намаления размер на приходите, генерирани от ответното
дружество през 2022 г. в сравнение с 2023 г., но не и на задълбочен и обстоен
анализ на налично количество готова продукция и количество стоково
материални запаси и т. н. Вещото лице е посочило предимствата на
въведената система, но в тази насока не са посочени конкретни стойности, от
които да може да се направи категоричен извод.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява допустим, тъй като е
предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът приема, че разгледан по същество, искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен със законните последици от това.
Тъй като в настоящото производство са приети писмени доказателства,
сочещи, че ищецът В. А. Д. попада под закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ, съдът
следва на първо място, преди да се произнесе по съществото на спора, да
обсъди дали са спазени изискванията на тази законова разпоредба при
извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ в настоящия
случай.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства –
удостоверение с изх. № 37/17.01.2024 г. на СФ „М.“ и Протокол №
1/26.05.2021 г. от отчетно-изборна конференция на организацията, безспорно
се установява в процесния случай, че към момента на уволнението ищцата -
работник е член на синдикално ръководство /секретар/ в предприятието, като
от представения протокол се установява, че освен нея в това ръководство има
още седем лица на същата длъжност - секретар. По принцип не съществува
правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой
секретари. Според трайната практика на ВКС обаче, в § 1, т. 6 от ДР на КТ е
уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството:
председателя и един секретар, като останалите секретари не се ползват от
законова синдикална защита при уволнение. В тази ситуация, когато в
ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се
ползва само "първият" или "организационният", като това е този секретар,
който изпълнява най-съществени функции /Решение № 154 от 17.04.2015 г. на
7
ВКС по гр. д. № 6249/2014 г., IV г. о., Решение № 2 от 21.03.2012 г. по гр. д. №
1123/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 167 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 137/2020 г., IV г. о. /. Когато функциите между избраните повече секретари
не са разграничени, това налага доказването на фактическото разпределение
на функциите между тях (доколкото е съществувало такова разпределение).
Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи правото си. Работникът черпи правото си на
синдикална защита от обстоятелството, че е чл. на тази част от ръководството
на синдикалната секция, която има право на специална защита при уволнение.
В тази връзка и с оглед диспозитивното начало в процеса, от страна на ищцата
в исковата молба не е посочено, че същата се явява първият или
организационният секретар на синдикалното ръководство, за да се приеме, че
се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ - кой от работниците
и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите
от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора, за
да е съобразена със закона, преценката на работодателя за това кой от
работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-
добре, трябва да е реална, почиваща на конкретни факти и при спор за
законността на подбора, в тежест на работодателя е да докаже тези конкретни
факти, въз основа на които са оценени работниците или служителите,
участващи в подбора.
В исковата молба ищцата твърди, че не й е известно извършването на
подбор, като изрично й е било посочено, че липсва такъв, когато ищцата се е
поинтересувала за евентуално приложените критерии при подбора.
Действително по делото не са представени доказателства дали работниците са
се запознали лично с резултатите от подбора на 20.11.2023 г., нито пък дали
изпълнителният директор на ответното дружество приема предложението на
комисията. Видно от изготвения протокол от извършения подбор за
длъжността от 20.11.2023 г. не става ясно как са оценявани участниците в
подбора, за да може да се направи преценка от съда дали оценките на
комисията съответстват на действително притежаваната от съответния
работник или служител квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Няма доказателства на работниците да са поставени оценки по
отделните показатели съгласно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ и от сбора им
да е формирана обща оценка, въз основа на която да се извърши преценка на
обосноваността на оценката при съпоставяне на служителите, поради което
следва извод, че подборът не е осъществен съобразно установения правен
8
режим. В обобщение се налага извода, че не е формирана комплексна оценка
по отношение на всеки един от служителите за определяне на това кои от тях
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Изброяването на фактите,
относими към всеки един от участниците в подбора не може да се приеме за
съпоставяне по приетите показатели. При липсата на приет обективен
измерител е невъзможно да се прецени какви обстоятелства биха дали превес
при определяне на общия резултат от оценките по всеки от критериите.
Правото на работодателя на подбор, като част от правото на уволнение,
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този контрол не се изчерпа
с формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща и проверката
на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки
по същите критерии. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и
тяхното спазване подлежи на установяване.
Освен това на проведеното на 12.08.2024 г. съдебна заседание
процесуалният представител на ищцата твърди, че след нейното уволнение
последната е научила, че едно от лицата, а именно З.И.И., която е участвала в
извършвания подбор заедно с нея, още преди уволнението е била подала
искане за прекратяване на трудовото си правоотношение, вследствие на което
трудовият й договор бил прекратен. В подкрепа на това твърдение са събрани
писмени доказателства, от които е видно, че действително лицето З.И. – на
длъжност „Началник склад“ в ответното дружество е подала предизвестие за
напускане на 02.11.2023., въз основа на което трудовото й правоотношение е
било прекратено със Заповед № 64/04.12.2023 г. на изпълнителния директор
на „М.Б.“ АД, гр. Кърджали. Поради оспорване от ответната страна на
обстоятелството, че не е налице ново обстоятелство, е предоставена
възможност на ищеца да конкретизира дали узнаването на това обстоятелство
е станало преди или след доклада по делото, като на проведеното съдебно
заседание на 23.08.2024 г. е даден отговор на поставения въпрос с уточнение,
че въпросните обстоятелства, касаещи З.И. са станали известни на ищцата
няколко дена преди предходното съдебно заседание. Поради изложеното не са
основателни възраженията на ответника, че не ставало въпрос за
нововъзникнало обстоятелство и че процесуалния представител на ищцата
твърдял, че въпросното обстоятелство е настъпило няколко дена след
уволнението на ищцата. Направените изявления на процесуалния
представител на ищцата във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение със З.И. не представляват нововъзникнали обстоятелства по
смисъла на чл. 147, т. 2, а нови обстоятелства по т. 1 от посочената разпоредба.
В разрез с посоченото от страна на ответната страна никъде, по конкретно в
нито едно съдебно заседание, от ищцовата страна не се твърди тези
обстоятелства да са нововъзникнали, нито пък да били известни преди
доклада по делото, като е направено и необходимото уточнение в тази връзка с
оглед възраженията на ответника.
При изрично оспорване от страна на ищеца на факта, процедурата и
законосъобразността на извършения подбор /в исковата молба, поддържано и
9
в проведените впоследствие съдебни заседания/, ответникът не проведе
доказване установяващо, че подборът е извършен законосъобразно, в т. ч. че
професионалната квалификация на уволнения работник е преценена по
обективни данни, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на
работата от ищеца отговаря на действителното обективно установено в
предприятието положение с допустими по смисъла на ГПК други
доказателствени средства. В този смисъл е и служебно известната на
настоящия състав практика на ВКС, съдържаща се в Решение № 165 от
20.05.2014 г. по гр. д. № 26/2014 г., IV ГО, Решение № 190 от 11.05.2012 г. по
гр. д. № 1638/2010 г., IV ГО; Решение № 347 от 16.01.2014 г. по гр. д. №
4084/2013 г. на ВКС, III ГО и др.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя.
Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез
едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или
служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест. Предвид изложеното ответникът не успя,
при условията на пълно и главно доказване, да установи законосъобразното
упражняване на правото на подбор и приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.
В настоящия случай уволнението на ищеца е извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата. С
нормата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника при наличие
на определените в цитираната норма предпоставки. За законосъобразността на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо към датата на
извършването му да е налице като обективен факт намаляване на обема на
работа извършвана от ищеца, което не е било временно, както и че е бил
извършен подбор, в случай, че такъв е бил задължителен. Предвид нормата
на чл. 153 ГПК в тежест на ответника по делото, изрично указана му и от съда
с доклада по делото, е с всички доказателствени средства да установи горните
предпоставки за законосъобразното упражняване на потестативното му право
едностранно да прекрати трудовия договор на В. А. Д. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, а именно обективното намаляване на обема на работата, в която
ищцата е била ангажирана.
В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че работодателят не установи при условията на
пълно и главно доказване факта на намаляване на обема на работа, респ.
съществуването на обективна връзка между намаляването на обема на работа
и изпълняваната от ищеца трудова функция. Напротив, от обсъдените по-горе
писмени доказателства се установява, че уволнението на ищеца не се дължи
на намалял обем на работата при ответника, а на обстоятелството, че ищецът
10
/съгласно констатациите в протокол от извършения подбор за длъжността от
20.11.2023 г./ редовно оспорва и отказва да изпълни поставени задачи от
прекия й ръководител, влиза в конфликти с други работници, служители и
дори с членове на ръководството на дружеството, държи се арогантно на
моменти, отказва да работи с новата система за управление „Ажур“, отказва
да повиши компютърните си знания и умения за подобряване на качеството на
работата си. В същото време в противовес на посоченото в началото на
характеристиката на ищеца е посочено, че изпълнява своите задължения почти
без забележки. Причините, посочени по-горе, навеждат на различни
основания за уволнение, предвидени в КТ, но не и на уволнение поради
намаляване на обема на работа. Само по себе си намаляването на приходите на
ответника през 2023 г. в сравнение с 2022 г., не може да бъде единствен
приложим критерий за преценка на наличието на намаляване на обема на
работа, доколкото няма посочени преки доказателства за връзката между
печалбата и обема на работа, а единствено се изтъкват предположения в тази
връзка. При изготвяне на експертизата не е правен анализ на такива
обстоятелства, т.е. дали намалените приходи означават по-малко поръчки,
дали е възможно печалбите да бъдат обективен критерий за обема на работа,
дали работата на ищцата има пряко отношение към тях, т.е. дали
намаляването на печалбите и въвеждането на нови системи пряко е повлияло
на нейната дейност в дружеството.
Намаляването на обема на работата е изведено като самостоятелно
основание за прекратяване на трудовия договор, като по своята същност това
основание представлява намаляване обема на конкретната дейност на
работодателя, която е осъществявана до този момент /на производствената
програма, на количеството на произвеждана продукция, спадналия обем на
стокооборота, на вършените услуги и др. /, водещо до намаляване на
необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи за задача
осъществяване на тази дейност, което налага по-малкият обем работа да се
извършва с по-малък брой работници или служители. Това състояние трябва
обективно, фактически да съществува. За осъществяването на
законосъобразно уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
работодателят следва да докаже, че е налице реално, фактическо намаляване
обема на работата в определен отдел, звено в предприятието /в случая в отдел
"Логистика" в "М.Б." АД / към момента на уволнението на служителя и
връзката между намаляване на работата и трудовата функция на уволненото
лице. Задължително трябва да бъде доказано и наличието на трайно и
осезаемо намаляване обема на работата, обхващащо по продължителен период
от време, което да е довело до отпадане необходимостта от осъществяване на
точно определена трудова дейност на В. А. Д.. Видно от Заповед №
62/23.11.2023 г., в същата не са изложени мотиви в какво се изразява
намаляването обема на работата и каква е връзката между това намаление и
трудовата функция на ищеца. В този смисъл не се установява през кой период
е намалял обема на работата в складовата дейност на "М.Б." АД, гр.
11
Кърджали, в какво се изразява това намаляване и има ли връзка същото с
прекратяването на трудовия договор на ищеца.
Такива факти, както се посочи и по-горе не се съдържат и в изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която да се установяват
конкретни обстоятелства във връзка с реално количествено и стойностно
изразено намаляване на обема на работата през 2023 г., нито за наличието на
взето решение от компетентния орган на "М.Б." АД, гр. Кърджали, по
надлежния за това ред, за намаляване на персонала в процесния отдел
„Логистика“ във връзка с намаляване обема на работата към момента на
уволнението на ищеца. При тези обстоятелства, в случая не може да се
направи и обоснован извод, че извършеното уволнение на ищеца е
предизвикано и е обусловено от настъпило намаление в обема на работата при
ответника-работодател, съгласно изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Отсъствието на посочените три признака, свързани с установяване на
законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно
посочената законова разпоредба и постоянната съдебна практика /Р 229 от
29.03.1995 г. по гр. д. № 1568/95 г. - ІІІ г. о., Решение № 343 от 10.05.2000 г. по
гр. д. № 1355/2000 г. - ІІІ г. о., решение № 641 от 12.09.1994 г. по гр. д. №
284/94 г. – ІІІ г. о., Решение № 982 от 25.01.1995 г. по гр. д. № 735/94 г. – ІІІ г. о.
на ВКС, и др. /, обуславя незаконосъобразност на уволнението в процесния
случай. С оглед на това и предвид изложените дотук съображения, съдът
намира за обосновани и доказани твърденията на ищцовата страна, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна,
тъй като е издадена, в нарушение на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
без да е налице фактическият състав на това законово основание, а именно:
без да е налице реално намаляване обема на работата към момента на
извършване на уволнението и без да се установява по безспорен начин, че
извършеното уволнение на ищеца е предизвикано и обусловено от настъпило
намаление в обема на работата при ответното дружество.
Поради изричното оспорване в настоящия случай от страна на ищцата
на законността на уволнението, като се твърди в исковата молба, че реално
липсва твърдяното от работодателя намаление в обема работа, в тежест на
ответника в производството е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
По делото не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка – нито
писмени, нито гласни. По изложените съображения съдът намира, при
разпределената доказателствена тежест по делото не се установява
намаляване на обема на работа, което да е обективно и трайно състояние при
ответника към датата на уволнението. След като не е налице намаляване на
обема на работа, то следва да се приеме, че за работодателя не е съществувало
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовия договор на
ищеца. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен.
12
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че
уволнението на ищеца, постановено със Заповед № 62/23.11.2023 г. на
изпълнителния директор на "М.Б." АД, гр. Кърджали, се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото е предявен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид
акцесорния характер на този иск и изхода по главния иск за признаване
незаконност на уволнението, се налага извод, че в настоящия случай В. А. Д.
следва да се ползва от субективното преобразуващо право за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност. В този смисъл съдът прецени, че
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна е уважен от съда като основателен и доказан. По тези съображения,
съдът приема, че и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ищецът бъде
възстановен на заеманата до уволнението му длъжност – Началник склад и
началник складова продукция“ към отдел „Логистика“ при "М.Б." АД, гр.
Кърджали.
Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 също се явява
основателен и доказан в настоящия случай. Правото на обезщетение за
работника или служителя възниква при наличието на три кумулативно дадени
предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от
съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща на обезщетяване
вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на
работника или служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния
иск, предявен от В. А. Д., съдът приема, че в настоящия случай е налице
първата предвидена от закона предпоставка – незаконно уволнение. Видно от
данните по делото, ищецът удостоверява по делото с представения от него
препис-извлечение от трудова книжка и извършена по делото констатация с
представения оригинал на същата в проведеното на 12.08.2024 г. съдебно
заседание, че след извършеното уволнение не е работила и не е получавала
доходи от трудово възнаграждение. Наред с това, безспорно се установява и
наличието на третата кумулативно дадена от закона предпоставка, а именно:
причинна връзка между оставането на ищцата без работа и незаконното й
уволнение. При този извод следва, че и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ за заплащане на обезщетение от работодателя за времето през което
ищецът е останал без работа е основателен От заключението на съдебно–
счетоводната експертиза се установява, че обезщетението за претендирания
период е в размер на 6271,20 лв., респ. в нетен размер от 5644,08 лв. Предвид
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за присъждане в
полза на ищеца на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, но не за повече от шест
месеца, с оглед диспозитивното начало, установено в ГПК, се явява
основателен и доказан до предявения с исковата молба нетен размер от
13
5644,08 лв., като за разликата до 5645 се явява неоснователен и недоказан.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в нетен размер от 5644,08 лв. заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизането на решението в сила (съгл.
направеното уточнение от процесуалния представител на ищеца в проведено
открито съдебно заседание на 12.08.2024 г.) до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че следва да уважено и възражението за прихващане,
направено с отговора на исковата молба, на обезщетението за времето на
оставане без работа със заплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер
на 1045,20 лева съгласно заключението на вещото лице, изплатени на ищцата
със заплатата за м. ноември 2023 г. и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 995,43
лева съгласно заключението на вещото лице, изплатени на ищцата съгл. фиш
за работна заплата за м. декември 2023 г. Тъй като двете обезщетения и
вземането на ищцата по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетяват една и съща по
естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа, те
подлежат на компенсация (Решение № 686/06.12.2010 г. по гр. д. № 133/2010
г., III Г. О. на ВКС; Решение № 770/08.12.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., III Г.
О. на ВКС и цитираната там съдебна практика). Така насрещните вземания
следва да бъдат компенсирани до размера на по-малкото от тях, поради което
ответникът дължи на ищцата плащане на разликата от 3603,45 лв.
В обобщение на всичко изложено, исковете за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването
й на заеманата преди уволнението работа, се явяват основателни и следва да
бъдат уважени, а искът за присъждане на обезщетение за оставането й без
работа след незаконното уволнение е основателен до размер 3603,45 лв. и за
периода от 24.11.2023 г. – 24.05.2024 г. и следва да бъде отхвърлен в
останалата предявена част като погасен чрез прихващане с насрещното
вземане на ответника от ищцата.
По присъждане на направените разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса за разглеждане
на уважените неоценяеми искове в размер по 60 лв. или общо 120 лв.,
държавна такса върху уважения размер на осъдителната претенция – 144,14
лв. и да възстанови по сметка на бюджета на съда част от платеното
възнаграждение на вещото лице, съответна на уважената част от осъдителния
иск – 63,84 лв. Така ответникът дължи заплащане по сметка на съда на общо
327,98 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищцата има право да й се присъдят направените разноски съразмерно на
уважените искове. От ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
14
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото минималното такова
при съобразяване нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на сумата 3024,40 лв. (1 МРЗ по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в размер на
780 лв. за 2023 г. + 1 464,40 лв. по оценяемия иск по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Уговореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в
размер на 2280 лв. не надвишава този размер. От сторените разноски,
пропорционално на уважените искове, на ищцата й се следва заплащане на
1455,66 лв.
Тя дължи заплащане на направените от ответника разноски
пропорционално на отхвърлената част от осъдителния иск, защото
съгласно чл. 83, ал. 1. т. 1 ГПК е освободена от само от заплащане на такси и
съдебни разноски, но не и от отговорността по чл. 78, ал. 3 ГПК (Определение
№ 629/01.11.2011 г. по ч. пр. д. № 440/2011 г. на IV Г. О. на ВКС). От страна на
ответника е направено искане за присъждане на разноски и са представени
доказателства реално да са сторени разноски от 2 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 250 лв. за внесен депозит за вещо лице, от които
пропорционално на отхвърлената част от осъдителния иск му се следват
882,71 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ***, извършено със Заповед №
62/23.11.2023 г. на изпълнителния директор на "М.Б." АД, ***, с адрес: гр.
Кърджали, ***5, представлявано от изпълнителния директор Л.Г..
ВЪЗСТАНОВЯВА В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали,
*** на заеманата преди уволнението длъжност „Началник склад и началник
складова продукция“ към отдел „Логистика“ в "М.Б." АД, гр. Кърджали.
ОСЪЖДА "М.Б." АД, ***, с адрес: гр. Кърджали, ***5, представлявано
от изпълнителния директор Л.Г. да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Кърджали, *** сумата от 3603,45 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа за периода от 24.11.2023 г. – 24.05.2024 г. поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от влизането на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 3603,45 лв. до претендираните 5645 лв.,
или за сумата от 2040,63 лв., като погасен чрез прихващане с насрещните
вземания на "М.Б." АД от В. А. Д. за връщане на платените обезщетения за
15
неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и за оставане без работа (по чл. 222,
ал. 1 КТ) и за сумата от 0,92 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Б." АД, ***, с адрес: гр. Кърджали, ***5, представлявано
от изпълнителния директор Л.Г. да заплати по сметка на Районен съд –
Кърджали държавна такса за разглеждане на исковете за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната
работа, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение – в уважената част и възнаграждение на вещо лице,
съразмерно на уважената част, в общ размер на 327,98 лв., както и 5,00 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Б." АД, ***, с адрес: гр. Кърджали, ***5, представлявано
от изпълнителния директор Л.Г. да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Кърджали, *** сумата от 1455,66 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, *** да
заплати на М.Б." АД, ***, с адрес: гр. Кърджали, ***5, представлявано от
изпълнителния директор Л.Г. сумата от 882,71 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
16