Решение по дело №2127/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2017 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20163100502127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……….. 2017 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, след открито заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА  

     КРАСИМИР ВАСИЛЕВ   

                                                                       

при секретар Н.И.,

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 2127 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно за проверка на решение № 3116 от 28.12.2015 г., постановено по гражданско дело № 13590 по описа за 2013 г. на четиридесет и втори състав на Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между ищците П.Д.П. и С.И.П. по предявените в условията на обективно, кумулативно и субективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК против ответниците С.С.М., Т.Щ. Ч. - М. и С.С.М., че същите не са собственици на следните недвижими имоти: ПИ № 006029 по плана на землището на село Игнатиево, ЕКАТТЕ 32278, община Аксаково, област Варна, с площ от 7,747 дка, местност Локвата, седма категория, с начин на трайно ползване НИВА, при граници по скица: ПИ № 006037, ПИ № 006033, ПИ № 006034, землищна граница, а по документ за собственост – при граници ПИ № 006028, ПИ № 006033, ПИ № 006030, землищна граница и площ от 7,746 дка; ПИ № 011028 по плана на землището на село Игнатиево, ЕКАТТЕ 32278, община Аксаково, област Варна с площ 1,760 дка, местност ****, шеста категория, с начин на трайно ползване НИВА, при граници  по скица ПИ № 011029, ПИ № 000050, ПИ № 011027, ПИ № 011026, със същите данни по документ за собственост; ПИ № 041016 по плана на землището на село Игнатиево, ЕКАТТЕ 32278, община Аксаково, област Варна , с площ 8,272 дка, местност ****, седма категория, с начин на трайно ползване НИВА, при граници,по скица: ПИ № 041017, землищна граница, ПИ № 041015, ПИ № 041014, ПИ № 000197, а по документ за собственост - при граници: ПИ № 041017, землищна граница, ПИ № 041015, ПИ № 041014, ПИ № 000197 и площ от 8,273 дка; при квоти ½ ид.част за С.С.М. и общо ½ идеална част за Т.Щ. Ч. - М. и С.С.М. в режим на съпружеска имуществена общност, като ешението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника С.С.М. – Е.Б. Е.; осъдени са на основание член 78, алинея 1 от ГПК С.С.М., Т.Щ. Ч. - М. и С.С.М. да заплатят на П.Д.П. и С.И.П. сумата от 1 372 лева /686 лева за С.М. и 686 лева общо за ответниците съпрузи Т. и С.М./, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски от ищците пред първата инстанция за заплащане на държавни такси, депозити и адвокатски хонорар .

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от Т.Щ. Ч. - М. и С.С.М. и от третото лице – помагач Е.Б. Е..

М. обжалват решението изцяло, като твърдят, че същото е нищожно поради неясна воля на съда, липса на мотиви и противоречие между фактическа обстановка, правни изводи и диспозитив; недопустимо, тъй като исковата молба е нередовна, липсва правен интерес от воденето на иска и не е платена държавната такса за завеждане на исковете; необосновано, неправилно и незаконосъобразно, защото не е обсъдил всички събрани доказателства, не се е произнесъл по откритото производство по член 193 от ГПК, нарушени са процесуалните норми поради недопускане на всички поискани доказателства.

Иска се обявяване на решението за нищожно или обезсилването му като недопустимо, или отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ищците, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. По отношение на направените доказателствени искания се излага становище, че същите са преклудирани, а част от тях – неотносими към спора.

Също така е постъпил и отговор от третото лицепомагач, в който се сочи, че решението е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Третото лицепомагач Е. Е. обжалва решението с наведени доводи за неговата недопустимост, необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Излага, че сделката не извършена в надлежната форма; че е унищожаема поради измама; симулативна поради прикриваща замяна; липсва валидна продажба поради липса на договорена продажна цена; привидна, тъй като М. е имал съзнанието, че сключва договор за наем. Сочат се подробни съображения защо не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ищците, както и че същите не осъществяват владение.

Срещу въззивната жалба на третото лицепомагач е постъпил отговор от ищците, в който те излагат съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа становището си.

Поради присъединяване към въззивната жалба в срока по член 265 от ГПК като въззивник е конституиран С.С.М..

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците по делото П.П. и С.П. твърдят, че в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ по време на брака си придобили следните земеделски имоти в землището на село Игнатиево: ПИ № 006029 с площ 7,747 дка, находящ се в местност Локвата, с начин на трайно ползване – нива и граници ПИ № № 006037; 006034; 0633; ПИ № 011028 с площ 1,760 дка, находящ се в местност ****, с начин на трайно ползване – нива, при граници ПИ № № 011027, 011029, 011026 и 000050 и ПИ № 041016 с площ 8,272 дка, находящ се в местност ****, с начин на трайно ползване – нива, при граници ПИ № № 041015, 041014  000197, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № 36, том І-2, рег.№ 3200, дело № 231/2000 г., като ги закупили от Б. Б. М.. Излагат, че от изповядване на сделката до момента на предявяване на исковата молба /17.09.2013 г./ владеят процесните три имота, като ги отдават под наем на земеделският производител И. Б. И.. Сочат, че подали заявление да им бъдат издадени актуални скици и установили, че разписния лист били записани за собственици ответниците, след което се сдобили от Службата по вписванията с НА № 54, том V, рег.№ 11713, дело № 817/2010 г., от който е видно, че праводателят на ищците Б. Б. М., действащ чрез пълномощник, се е разпоредил повторно с процесните имоти. Ищците твърдят, че тази сделка била незаконосъобразна, тъй като била извършена без представителна власт, защото праводателят на ответниците Б. Б. М. не бил упълномощавал лицето Т.Щ. Ч. - М. да го представлява пред нотариус и да извърши сделка с процесните имоти, нито бил подписвал необходимите за сделката декларация по член 264 от ДОПК и декларация за гражданство и гражданско състояние. Излагат, че лицето, действало като пълномощник на праводателя им при изповядването на сделката през 2010 г. не е имало надлежно учредена представителна власт и поради това не е могло да извършва разпоредителни действия от негово име с имотите, а освен това сочат, че М. вече не разполагал с права върху имота, които да може да прехвърли, като по този начин ответниците не били придобили правото на собственост върху имотите.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от Т. Ч. –М. и С.М. в срока по член 131 от ГПК, в който изразяват становище, че предявените срещу тях искове са недопустими и неоснователени. Относно недопустимостта твърдят, че ищците не са собственици на процесиите имоти, тъй като НА, от който черпят правата си е нищожен на основание член 26 от ЗЗД и че прехвърлителната сделка във връзка с процесните имоти била симулативна. Относно неоснователността на предявените искове ответниците твърдят, че са придобили процесиите имоти на валидно основание - покупко-продажба. Сочат, че от разпечатка на Агенция по вписванията е видно, че по партидата на праводателя Б. Б. М. липсва вписана сделка за прехвърляне на ПИ № 011028, находящ се в местност **** и ПИ № 041016, находящ се в местност ****, а в условията на евентуалност се твърди, че ответниците са придобили процесиите имоти по изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която присъединяват и фактическата власт върху същите на своя праводател Б. Б. М., който е владял имота от 1999 г. 

В срока по член 131 от ГПК ответникът С.С.М. изразява становище по предявените срещу него отрицателни установителни искове, като оспорва твърденията на ищците затова, че са придобили процесните имоти от 2000 г. и са ги владели, както и че сделката на ответниците нямала вещнопрехвърлителен ефект, понеже праводателят на ответниците не притежавал правото на собственост върху имотите и че същата тази сделка била недействителна. В тази връзка ответникът сочи, че прехвърлителят на имотите бил действителен собственик на имотите и той заедно с другите ответници са придобили добросъвестно правото на собственост върху имотите, започнали да ги владеят, отдавайки ги под наем на ЗК „Труд” - село Игнатиево, и да получават ежегодно наемните вноски. Твърди се, че не е налице съответствие между  посочените граници на имот № 006029, находящ се в село Игнатиево, местността Локвата, по плана за земеразделяне на същото землище, представляващ нива с площ от 7, 747 дка в представения НА, с който ищците се легитимират като собственици с НА на ответниците и приложените скици, което не индивидуализирало процесните имоти. Отделно се релевира, че предявените отрицателно установителни искове са недопустими, защото не е налице правен интерес за ищците – същите не владеят имотите и не са ги придобили въз основан на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Навеждат се също доводи за нищожност и унищожаемост на сделката на ищците - поради липса на предмет по отношение на имот № 006029; поради противоречие със закона и липса на основание, поради недовършен фактически състав, а именно: праводателят на ответниците не е продавал на ищците процесните имоти; не е получавал  никакви пари от тях, а бил получил от ищците овце, като втази връзка ответникът М. твърди, че посоченият от ищците договор с прехвърлителя е нищожен поради симулация. Оспорва се твърдението, че ищците са владели процесните имоти, сочейки, че за посочения период всички ответници са ги владели. В условията на евентуалност се твърди от ответника, че са придобили правото на собственост върху имотите въз основа на изтекла придобивна давност чрез упражняване на фактическа власт върху имотите от 07.12.2010 г. до настоящия  момент, като са присъединили и владението на техния праводател Б. Б. М. от 1999 г.

Третото лице помагач Е.Б. Е. оспорва изцяло предявените искове от П.П. и С.П. срещу  Т.Ч., С.М. и С.М., като счита същите за недопустими и неоснователни. Сочи се, че изложените твърдения в исковата молба не отговаряли на истината и ищците не били собственици на нито един от описаните имоти в НА № 36 от 2000 г., които са били собственост на нейния баща и тя е придобила по наследство след неговата смърт. Относно процесните имоти излага, че са собственост на ответниците Т. Ч. - М., С.М. и С.М., придобити от тях въз основа на покупко-продажба, извършена 2010 г. Сочи, че действително баща й продал на Т. Ч. - М., С.М. и С.М. през 2010 г. част от своите имоти – земеделски земи, находящи се в село Игнатиево, като за сключването на този договор бащата на третото лице помагач бил упълномощил Т. Ч. - М. да го представлява пред нотариуса и да се подпише като негов пълномощник в нотариалния акт. Сочи се още, че баща й бил получил договорената продажна цена от тримата купувачи, а ищците никога не били договаряли с баща й. Твърди, че съдържанието на договора не отговаряло на истината, а подписът, положен в НА не е на Б. Б. М.. Излага, че е владеел имотите и след 2000 г., както и, че никога не бил получавал нищо от ищците. Сочи, че договорът от 10.7.2000 г. прикрива договор за дарение, с което тя била лишена от право на запазена част от наследството. Поради всичко посочено третото лице помагач счита, че представеният НА, с който ищците се легитимират като собственици е нищожен поради липса на форма и съдържание, както и поради липса на представителна власт. Отделно от това противоречи на закона и  е сключен в противоречие с добрите нрави В условията на евентуалност твърди, че договорът е унищожаем, като сключен при измама поради подвеждане на Б. М. в деня на съставяне и подписване на договора.

Предявените искове са отрицателни установителни с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищците в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същите са станали собственици на процесните ниви въз основа на договор за покупко-продажба от 2000 г. От друга страна ответниците се легитимират като собственици също по договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 54 от 2010 г., с което заявяват самостоятелно право върху имотите.

        В производството по предявените отрицателни установителни искове ищците доказват фактите, от които произтича правния им интерес, а ответниците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че процесният имот е бил придобит от тях на соченото основание – договор за покупко-продажба от 2010 г., в условията на евентуалност - въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за покупко-продажба през 2010 г. до депозиране на исковата молба с присъединяване владението на праводателя им Б. М.. Тъй като покупко-продажба от 2010 г., въз основа на която М. се легитимират като собственици е оспорена от ищците с доводи, че е извършена от несобственик, то в тежест на ответниците е да установят, че техният праводател е притежавал валидно права върху процесния имот, които е могъл да им прехвърли.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 36, том І–2, рег.№ 3200, дело 231/2000 г. по описа на нотариус Орлин Стефанов, на 10.07.2000 г. Б. Б. М. е продал на П.Д.П. следните свои недвижими имоти: имот № 006029 в землището на село Игнатиево с площ от 7,746 дка, представляващ нива, седма категория, находяща се в местност Локвата за сумата от 936 лева, с данъчна оценка от 282 лева; имот № 41016 в землището на село Игнатиево, представляващ нива с площ от 8,273 дка, седма категория, находящ се местност **** за сумата от 936 лева, с данъчна оценка от 301 лева; имот № 011028 в землището на село Игнатиево с площ от 1,760 дка, шеста категория, находящ в местност **** за сумата от 240 лева, с данъчна оценка от 64 лева. Видно е от вписване на изявление на страните в НА, че продавачът е получил продажната цена от купувача напълно преди подписване на договора. Също така се установява, че НА е бил вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - Варна на дата 10.07.2000 г.

С оглед на така обсъдените доказателства настоящият състав на въззивния съд намира, че ищците по време на брака си в режим на СИО са станали собственици по силата на възмездна правна сделка на процесните три имота.

От НА, обективиращ покупко-продажба, на 07.12.2010 г. пред нотариус Александър Ганчев се явили Т.Щ. Ч. - М. в качеството си на пълномощник на продавача Б. Б. М. като продавач и С.С.М. и Т.Щ. Ч. - М. в качество си на купувачи, като последните закупили от Б. М. следните имоти: № 006029, находящ се в село Игнатиево, местност Локвата, с площ от 7,747 дка при данъчна оценка от 552,90 лева; № 011028, находящ се в село Игнатиево, местност ****, с площ от 1,760 дка, с данъчна оценка от 192,50 лева; № № 041016, находящ се в село Игнатиево, с площ от 8,272 дка, с данъчна оценка от 558,40 лева, за сумата от общо 1 500 лева, която сума продавачът чрез пълномощника си е заявил, че е получил напълно и в брой преди подписване на договора.

При това положение следва да се разгледат направените възражения от ответниците и третото лице – техен помагач за нищожност и унищожаемост.

Договорът за покупко-продажба от 2000 г. е сключен в надлежната форма съобразно изискванията на член 18 от ЗЗД -  с нотариален акт, който след това на основание член 4, буква „а“ от Правилника за вписванията.

Не се доказва от събраните по делото писмени доказателства, че между Б. М. и ищците не е налице съгласие относно цената на продадените от М. три процесни имота. В НА изрично е записана продажната цена на всеки един от имотите,още повече, че с в този НА са обективирани и договори за покупко-продажба и на други ниви, както и данъчната оценка на всеки имот.

Оспорването по реда на член 193 от ГПК от страна на третото лице- помагач на подписа на продавача Б. М. по делото е останало недоказано, тъй като безспорно е установено от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза, че М. е положил подписа си за продавач по сделката, следователно възражението, че липсва воля, съответно съгласие се явява неоснователно.

Отделно от това в НА изрично е записано, че преди изповядане на сделката пред нотариуса, продавачът Б. М. е получил напълно продажната цена. В тази му част НА представлява частен документ по смисъла на член 180 от ГПК и като такъв, подписан от лицето, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направени именно от това лице, следователно при недоказано оспорване следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се изявление за заплащане на сумата.

Това се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От свидетелските показания не е установено, сделката между Б. М. и П.П. да е симулативна /прикриваща замяна на ниви срещу овце/, нито да е била извършена при измама. И. Б. И. обяснява, че познава ищеца П.Д.П. от много отдавна и знае, че е купил земи в землището на Игнатиево около 2000 г. от Б. М. – три ниви, от които едната  в местност Локвата, 7-8 декара, друга от 2 дка в местност ****, и една нива 7-8 дка в местност ****. Свидетелят е присъствал при подписването на сделката пред нотариуса и явства, че ищецът е платил доста крупна сума във фоайето, преди да се подпише НА. Излага, че ищецът никога не е притежавал овце, за да даде такива на продавача М., а според него едва след сделката М. си бил купил овце. Свидетелят С. А. К. е категоричен, че ищецът има нивите, които описва подробно, от Б. М., който самият му бил споделил, че „взел хубави пари, продавайки ги на ищеца преди петнадесетина години. Също така М. бил споделил на свидетеля, че продал нивите, взел хубави пари, а след като свидетелят го попитал дали това е вярно, той отговорил утвърдително. Свидетелят допълва, че познавал и Иван /предходният свидетел/, от когото знаел, че е взел да работи под наем нивите на ищеца. Твърди, че М. му казал, че иска да си купи овце, след като продал нивите, но не знае какво щял да прави с тези животни. И този свидетел е категоричен, че няма как Б. да е взел овце от П., понеже П. нямал такива и преди, и сега. Й. Н. И. изяснява, че Б. имал някакви земи в Изворско и в Игнатиево от баби и дядовци. Майката на Т. М. била леля на Б.. Свидетелката не помни през коя година е било, но преди майката на Т. да почине, имало покупко-продажба на земя, без да може да обясни какво точно се случило. Б. бил много доволен от това, че леля му се занимавала с неговите дела и така майката на Т. закупила известна част от земите на Б., но не знае колко точно. Доколкото свидетелката знаела Б. бил продал земите в Игнатиево на Т. М. и майка й, но без подробности. Споделя, че около една година преди на 31.12.2013 г. да почине Б. М. последният й споделил, че са му откраднали документите.

 Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите, които показания кореспондират и с останалия събран доказателствен материал, и въз основа на това не беше доказано твърдението на ответниците и на третото лице-помагач за унищожаемост поради измама на сключения договор за покупко-продажба през 2000 г. между ищците и Б. М.. Никакви конкретни доводи не са наведени от оспорващите страни, че при сключване на договора М. е бил въведен умишлено в заблуждение от ищците или от трети лица, за да сключи този договор. 

Доколкото договорът е сключен лично от страните, то съдът не намира за необходимо да излага мотиви по направеното възражение от третото лице-помагач за липса на представителна власт при сключване на договора.

На следващо място напълно недоказано е останало възражението на ответниците, че не била налице идентичност относно имот № 006029, каквато се установява посредством заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза.

Поради така изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че ответниците не са станали собственици на процесните три имота, тъй като към 07.12.2010 г. Б. М. не е бил техен собственик и следователно не е могъл да прехвърли права, които не притежава.

При това положение следва да бъде разгледано въведеното от ответниците при условията на евентуалност придобивно основание, а именно: изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за покупко-продажба през 2010 г. до депозиране на исковата молба с присъединяване владението на праводателя им Б. М..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, включително и тези на С. Г. Л., се установява, че процесните ниви се владеят от ищците от 2000 г. до настоящия момент. В този смисъл са не само гласните показания на свидетелите, а писмените доказателства, приети по делото и подробно описани в първоинстанционното решение. Свидетелят И. обяснява, че от момента, когато П. купил нивите, му ги преотстъпил под наем, тъй като той се занимавал със земеделие, правели всяка година договори, а И. давал пари на П., които суми били различни през различните години. Последният договор между свидетелят И. и ищеца бил за стопанската 2015/2016 г. Свидетелят категорично заявява, че никога никой не бил идвал да му каже, че тези ниви не били на П., а разбрал, че има проблем някъде преди 2-3 години от служителите и началниците от Игнатиевската кооперация. Свидетелят С. К. обяснява, че свидетелят И. взел да работи под наем нивите на ищеца. Свидетелката Л., която работи на длъжност „главен счетоводител“ Кооперация „Труд“ в село Игнатиево от 2000 г., явства, че кооперацията е плащала в периода от 2010 г. до 2013 г. рента в пари и натура на ответниците М., защото имали договор с тях, като договорът бил сключен въз основа на представени скици и НА, за да бъде доказана собствеността. Твърди, че за 16 години работа в кооперацията за първи път й се случило да има дублиране на имоти. Установено било, че кооперацията плаща рента на М., а същевременно давали комасирана земя на друг земеделски производител. Това се случило през 2013 г. свидетелката тръгнала да изяснява защо имотите се дублират. Обадила се на свидетеля И. да й занесе НА и тогава ищецът предоставил на Л.  нотариален акт от 2010 г. Когато при Л. отишла ответницата М. да си търси рентата, тя я пратила да си вземе скица от поземлената комисия, за да види дали има промяна на собствеността. След като се установило дублирането на имотите, Т. М. повече не си била подновила договора, а от кооперацията давали на И. земя. За 2014 г. и 2015 г. свидетелката твърди, че на никого не били плащали рента, понеже нямало договор, а на И. били дали земя да я обработва. Пояснява, че от 2000 г. до 2010 г. за тази земя не били сключвали договор.

От така коментираните свидетелски показания безспорно се установява, че ищците са упражнявали явно и необезпокоявано фактическа власт върху имота от датата на покупко-продажбата /10.07.2000 г./ до предявяване на иска. Поради това и не би могло да се приеме, че праводателят на ответниците Б. М. е осъществявал такава в периода от 10.07.2000 г. /продажбата на ищците/ до 07.12.2010 г. /продажбата на ответниците/. Също така не се установиха никакви индикации, че в посочения период М. е демонстрирал действия на собственическо отношение към вещта и то по отношение на ищците, отричайки тяхната собственост, което отношение несъмнено да е достигнало до тяхното знание, за да може да се приеме, че такива действия са станали начало на давностно владение. Поради това ответниците не могат да присъединят владението на праводателя си, тъй като такова липсва. От своя страна същите твърдят, че са придобили владението от момента на закупуване на имотите /07.12.2010 г./, но до датата на предявяване на иска /17.09.2013 г./ не е изтекъл десетгодишния срок, предвиден в член 79, алинея 1 от ЗС, поради което е безсмислено да се обсъждат останалите предпоставки за придобиване на имота по давност.

Исковете се явяват доказани и основателни, поради което и следва да бъдат уважени.

Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 1 от ГПК на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените от тях пред настоящата инстанция разноски, които съгласно представения списък по член 80 от ГПК са в размер на 600 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖАДВА решение № 3116 от 28.12.2015 г., постановено по гражданско дело № 13590 по описа за 2013 г. на четиридесет и втори състав на Районен съд – Варна.

Решението е постановено при условията на член 219 от ГПК при участие на Е.Б. Е. ЕГН ********** с адрес *** като трето лице помагач на страната на ответника С.С.М..

ОСЪЖДА С.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, Т.Щ. Ч. - М. ЕГН ********** с адрес *** и С.С.М. ЕГН ********** с адрес ***- местност Старите лозя № 2 да заплатят на П.Д.П. ЕГН *********** и С.И.П. ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от 600 /шестсотин/ лева, представляваща сторените от тях по делото пред въззивната инстанция разноски за заплащане възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

   2.