РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Велико Търново, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 118 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от „Елит
94“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Иван Момчилов“ № 5, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10703/ 03.02.2020 г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се
навеждат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й
при неспазване установената форма, в нарушение на материалноправните разпоредби
на закона и несъобразяване с неговата цел, отменителни основания по чл. 146, т.
2, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че в заповедта фактически липсват мотиви
относими към конкретния казус относно защитимите важни държавни или обществени
интереси, чието охраняване се цели с налагането на ПАМ. В тази връзка се
акцентира се върху обстоятелството, че в случая не е налице укриване на приходи
в търговския обект, обратно, същите са отчетени надлежно от функциониращата в
него ЕСФП, закупена и обслужвана от специализирана в тази насока фирма, при
което изложените в оспорения акт мотиви не съответстват на установените при
проверката факти. Развиват се съображения за необоснованост и на определения
срок за запечатване на обекта, както и цялостен бланкетен характер на мотивите
в оспорената заповед, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По същество се
твърди липса на соченото от административния орган нарушение, като фактическо
основание за налагане на ПАМ, тъй като дружеството е превело системата си за
отчитане в съответствие с поредните изменения в нормативните изисквания, а дори
да се приеме, че е налице нарушение на тези изисквания, незабавно след
установяването му от жалбоподателя са били предприети мерки за отстраняването
им, което е констатирано и при последващата проверка от органите на НАП. Поради
това оспорващият търговец счита, че административният акт е издаден и в
нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото
засяга негови права и законни интереси в степен, по-голяма от необходимото за
преследваната от закона цел. С тези мотиви, подробно изложени в подадената
жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед, претендира се присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника му по делото *** И. от ВТАК,
поддържа оспорването с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи, развоти в хода на устните състезания. Обръща внимание
върху обстоятелството, че фактически се касае за пропуск при изработването на
конкретния модел система за отчитане и контрол, която обаче е предварително
одобрена от НАП и дружеството не носи вина за този технически пропуск. Изтъква
и че веднага след констатирането на проблема, от жалбоподателя са предприети мерки
за отстраняването му. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си
ст. ***К., оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална законосъобразност на
оспорения административен акт, а по същество безспорна установеност на
нарушението, обусловило налагането на ПАМ. Сочи, че установеното нарушение в
обекта на жалбоподателя е такова на формално извършване, при което органът е
задължен да приложи ПАМ, действа в условията на обвързана компетентност и не
дължи преценка за наличието на действителна увреда и нейния размер. В тази
връзка намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липсват
последици за фиска от констатираното нарушение, тъй като след възстановяване на
връзката, фискалното устройство в обекта е генерирало фискален бон за
отчетеното от брояча гориво и няма укриване на приходи. Счита за правилно
определен и срока за прилагане на ПАМ, предвид тежестта на нарушението, обусловена
от вида на продаваните в обекта стоки - течни горива с висок търговски интерес.
С тези доводи, изложени в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата
да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително тези приложени към жалбите и съдържащите се в
представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
28.12.2019 г. с начален час 14:10 часа, от служители на дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка в търговски обект –
бензиностанция, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 22,
стопанисвана от „Елит 94“ ЕООД. При проверката е установено наличие в обекта на
монтирано и функциониращо фискално устройство за отчитане на продажби от
одобрен тип - електронна
система с фискална памет модел „Ойл СИС 2.0-Д-KL“,
централно регистриращо устройство и фискален принтер DATECS FP-800,
индифидуален номер на ФУ OS005810 и
индивидуален номер на ФП 58005810, рег. номер в НАП 4248207 от 17.06.2019
година. От проверяващите е извършено изпробване на устройството, чрез
прекъсване на връзката между колонката за метан и централното регистриращо
устройство, при което системата е генерирала Служебен бон с № 0076715/
28.12.2019 г., 15:15:52 часа за пистолет/бензиноколонка № 6 и Служебен бон с №
00776714/ 28.12.2019 г., 15:15:20 часа за пистолет/бензиноколонка № 5.
Независимо от това, по време на прекъсването е било извършено зареждане на лек
автомобил от колонката за метан, пистолет/бензиноколонка № 5, като след
възстановяването на връзката системата е издала фискален бон № 00767180210/
28.12.2019 г., 15:18:14 часа с отчетено гориво по брояча на пистолета. Така описаните обстоятелства са отразени от контролните органи в Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0001988/ 28.12.2019 г. и в Протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 0004202 / 24.01.2020 г., и приложението
към него. И двата протокола са подписани от присъствали при проверките
представители на „Елит 94“ ЕООД. Към първия от посочените протоколи са били
приложени три броя дневни финансови отчети от 28.12.2019 г., четири броя
служебни бонове от същата дата, от бензиноколонки 5 и 6 за зареждане на метан,
преди и след извършеното прекъсване и Фискален бон № 00767180210, издаден на
28.10.2019 г. в 15:18:14 часа. Установените обстоятелства са категоризирани като
несъответствие на функциониращата в обекта ЕСФП с изискването на Приложение № 1
към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
раздел IV „Специфични функционални изисквания към фискалните
устройства“, б. „в“, съгласно което системата трябва да осигурява забрана за
самостоятелна работа на средствата за измерване на разход без връзка с
централното регистриращо устройство. Констатираното несъответствие е
квалифицирано като нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и основание по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. „г“ от ЗДДС за издаване на оспорената
заповед. Със
същата са наложени принудителни административни мерки “Запечатване на обект”,
за търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул.
„Иван Момчилов“ № 22, за срок от 10 дни и „Забрана достъпа до обекта” за същия
търговски обект. Определено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от
влизане в сила на заповедта. Заповедта е връчена на Г.Ц.П.– управител на „Елит
94“ ЕООД, на дата 05.02.2020 г., съгласно съдържащата се в нея разписка.
Жалбата пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП – гр. В. Търново на 17.02.2020 г.,
видно от дадения от ответната администрация входящ номер. Същата е изпратена с
придружително писмо от ТД на НАП – гр. В. Търново, като освен приложените от
подателя документи, с писмото е представена административната преписка,
съдържаща оспорената ЗНПАМ, цитираните по-горе протоколи от извършени проверки,
ДФО, служебни бонове и фискален бон, копие от пълномощно на Ц.Г.П., и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
В
съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени два броя
фактури от доставчика „Фромит“ ООД – гр. Горна Оряховица – от 30.05.2019 г. с
предмет „Комплект за преминаване от Ойл Сис 1.0 към Ойл Сис 2.0 …“ и от
16.01.2020 г. с предмет „Интерфейсна платка за колонка“, протокол от 16.01.2020
г. за монтаж на комуникационен контролер Метан К в обекта на „Елит 94“ ЕООД,
Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0004283/ 07.02.2020 г.,
съставен от служители в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София и писмо
изх. № 5339374/10.03.2020 г. от ЕРП „Север Енерго-про група“ до управителя на
„Елит 94” ЕООД. От ответника, извън
посочените по-горе документи от административната преписка, са представени
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, Протокол
за извършена на проверка в обект серия АА 0004282/05.02.2020 г. и Протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 0004283/07.02.2020 г., с приложенията към
тях, установяващи сервизен ремонт на ползваната от „Елит 94“ ЕООД ЕСФП,
метрологична проверка на същата, проверката и одобрение й от служители на НАП.
По искане на оспорващото дружество са изслушани свидетелските показания на Р.И.С.,
служител на „Фромит“ ООД – гр. Горна Оряховица, осъществяваща поддръжката и
техническото обслужване на фискалната система на жалбоподателя. Последният
заявява, че си спомня процесния случай. Твърди, че констатираното от
контролните органи нарушение се дължи на начина на работа на самата
метаноколонка, която, макар да е одобрен тип, произведена с възможност да
работи и при изключена връзка между нея, и централното регистриращо устройство.
Твърди, че впоследствие били установени още такива случаи, в други населени
места, за което са уведомени създателите на софтуера на ползваната от
жалбоподателя ЕСФП „Ойл СИС 2.0“. По конкретния случай е монтирана специална
платка, ограничаваща работата на метановата колонка при прекъсната връзка между
нея, и централното регистриращо устройство. Свидетелят дава мнение, че
цялостният начин на работа на електронната система с фискална памет, не
позволява укриването на продажби на горива, вкл. и при работата на
метаноколонките от типа на монтираната в обекта на жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –
адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът
установи, че Заповед № 10703/ 03.02.2020 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.
Неоснователни са наведените от оспорващото дружество възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителните мерки. Настоящият състав квалифицира като
техническа грешка отразеното в заповедта, че след възстановяване на връзката
между колонката за метан и централното регистриращо устройство е бил издаден
фискален бон № 00767180210/ 28.10.2019 г., вместо такъв със същия номер от
датата на проверката – 28.12.2019 г., като в протокола за проверка от
24.01.2020 г. датата на фискалния бон е отразена коректно. Изложени са и
съображенията за налагане на процесните мерки – наличие на нарушение на
данъчното законодателство, което създава възможност за манипулиране чрез
прекъсване на работата на ЕСФП на отделните модули на системата, а от там за
неотчитане на приходи и нанасяне вреда на държавния бюджет. Отбелязано е, че
нарушението е с висока степен на обществена опасност, произтичаща от големия
търговски интерес към продаваните в обекта стоки – течни горива. Определеният срок за запечатване на обекта е мотивиран с постигане
целите на ПАМ – преустановяване на незаконосъобразните практики, промяна начина
на дейност в обекта, и необходимото време за извършване на тази промяна.
Съответствието на изложените от административния орган мотиви с установените в
производството факти, не касае формалната, а материалната законосъобразност на
акта.
В хода на административното производство органите по
приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са
извършили проверката си /с две посещения на място на 28.12.2019 г. и на
24.01.2020 г./, в присъствието и на представители на „Елит 94“ ЕООД. Същите са
довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз
основа на тях последващи действия.
Установява се обаче, че от
контролните органи не са били проверени и изяснени причините, довели до дефекта
в работата на системата за отчитане на продажби, дали данъчният
субект по някакъв начин е съпричастен към тях и което е по-съществено – дали
същият обективно е бил в състояние да установи този дефект в процеса на
експлоатация на системата, в периода от монтирането й до извършването на
проверката от органите на НАП. Издателят на оспорената заповед също не е
изследвал и обсъдил горните въпроси, в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и
чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая нарушението е съществено, тъй като изясняването
на коментираните обстоятелства би могло да обуслови различни крайни изводи у
административния орган както относно наличието и характера на претендираното за
установено нарушение, така и относно необходимостта от налагане на ПАМ.
Заповедта за налагането на ПАМ е
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Между страните не е било спорно, че към
момента на първоначалната проверка на място и към датата на издаване на
оспорената заповед, в стопанисвания от „Елит 94“ ЕООД обект - бензиностанция в
гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 22, е била монтирана и е
функционирала електронна
система с фискална памет модел „Ойл СИС 2.0 – Д-KL“. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщените към делото писмени
доказателства – фактури
от „Фромит“ ООД – гр. Г. Оряховица, протоколите от извършените на място
проверки, вкл. тези от 05.02.2020 г. и от 07.02.2020 г., приложените към тях
сервизен протокол от 05.02.2020 г., протокол за ремонт от 16.01.2020 г., блок
схема /л. 68, гръб/, както и от показанията на свидетеля С.. Също така не е
било спорно, че въпросната електронна
система с фискална памет е одобрен тип за продажба на течни горива. Наличието
на такова одобрение от дата 13.08.2019 г. се потвърждава при справка в
публичния Регистър на одобрените типове електронни системи с
фискална памет за продажба на течни горива, поддържан от Български институт по
метрология. Тоест, става въпрос за фискално устройство от одобрен тип, по
смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ, вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9, т. 2 от същата наредба, за
което се презюмира, че отговаря на техническите и функционални изисквания по
чл. 8, ал. 1 от наредбата /арг. от първата от цитираните норми/. На следващо
място при проверките е установено, че монтажът, техническото обслужване и
ремонти на коментираната ЕСФП са извършвани от „Фромит“ ООД – гр. Г. Оряховица
с ЕИК *********, а след справки в съответните
публични регистри, също поддържани от Български институт по метрология,
настоящият състав установи, че въпросното дружество
притежава Удостоверение № У12-0244/ 10.01.2011 г. за регистриране на ремонтни и сервизни фирми за
поддръжка на ФУ, издадено от ДАМТН и Разрешение № Р12-038/ 07.05.2019 г. за
извършване на техническо обслужване и ремонт на ФУ/ИАСУТД издадено от БИМ. В
преписката не са съдържат съответните документи, но от приходната администрация
не се твърди при въвеждането в експлоатация на ЕСФП модел „Ойл СИС 2.0 - Д-KL“ с
индивидуален номер на ФУ OS005810 и
индивидуален номер на ФП 58005810, или по време на
експлоатацията на тази система, да са нарушени изискванията на Глава трета от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. От съдържанието на посочените по-горе
сервизен протокол и протокол за ремонт на „Фромит“ ООД, както и от показанията
на свидетеля С. може да се направи извод, че констатираната от органите по
приходите работа на колонката за метан в обекта при прекъсната връзка между нея и централното регистриращо устройство,
се дължи на възприето от производителя техническо решение, обуславящо този
функционален дефект. До момента на проверката този дефект не е бил установен от
дружеството, осъществяващо техническо обслужване и ремонт, а очевидно и от БИМ
при регистрацията на ЕСФП модел „Ойл СИС 2.0 - Д-KL“, като система от одобрен тип. Освен това от
протокола за ремонт от 16.01.2020 г. и
протоколи за извършени проверки от 05.02.2020 г. се установява, че в най-кратък
срок след установяване на функционалния дефект /фактически преди приключване на
първоначалната проверка на приходните органи/, „Елит 94“ ЕООД е
предприело действия за отстраняване на същия и превеждане на ЕСФП в
съответствие с изискванията на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ. Същевременно няма
данни, а и от органите по приходите не се твърди, въпросният функционален
дефект на ЕСФП на метаноколонката, да е довел до неотчитане на продажби
посредством издаване на фискални бонове или някакво друго
нарушаване на изискванията за отчетност в процесния търговски обект. Не се твърди и
нарушаване на изискванията за отчетност при продажбите в обекта по някакви
други причини. Както се посочи, органите по приходите да не изследвали въпроса
на какво се дължи констатираното несъответствие на техническите и функционални изисквания на ЕСФП, при положение,
че същата е одобрен тип ФУ.
При така
установените факти имат основание доводите на жалбоподателя, че същият е
направил всичко зависещо от него, за да приведе системата си за отчитане в
съответствие с актуалните към него момент нормативни изисквания, като е ползвал
за закупуването, монтажа и обслужването й специализирана фирма, притежаваща
съответните разрешения. Следва да
се отчете и че в случая става въпрос за функционално
несъответствие във въпросната система, което не е свързано с обичайното й
функциониране, една от възможните причини, поради които то не е било установено
от съответните специалисти в БИМ и дружеството, осъществяващо сервизното
обслужване. От друга страна търговецът на горива няма задължението, нито
възможността да наема персонал, притежаващ необходимите знания и технически
умения за установяване на функционални или технически дефекти от вида на
процесния, като освен това самата нормативна уредба фактически не позволява
установяването на такива дефекти от лица, нелицензирани по съответния ред от БИМ, и то
за сервизно обслужване на конкретния тип ФУ. Съобразно горното, съдът намира,
че се касае за поведение на субекта, което има инцидентен характер и дължащо се
на технически характеристики на ЕСФП, които са трудно установими дори при
полагане на дължимата грижа. Тъй като не са представени доказателства за
обратното от страна на административния орган, вторият извод който се налага, е
за липсата на осведоменост у данъчния субект относно конкретното несъответствие
на фискалното му устройство с функционалните изисквания по Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Коментираните по-горе
обстоятелства сочат и че тази неосведоменост не се дължи на недобросъвестно
поведение на данъчния субект, вкл. на небрежност, а на обективна невъзможност
същият да установи въпросното несъответствие. Крайният извод е, че независимо
от наличието на формално нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, не е установено по безспорен начин
от обективна страна противоправно поведение на субекта, обусловило това
нарушение. Това само по себе си прави налагането на процесната ПАМ лишено от
основание, предвид установените в чл. 22 от ЗАНН специфични цели на принудителните
административни мерки - предотвратяване, преустановяване и
отстраняване на вредните последици от конкретно административно нарушение.
Дори да се приеме обратното, следва да се отчете
липсата на информация за други случаи на нарушения от „Елит 94“ ЕООД на разпоредбите на ЗДДС, касаещи
фискалната отчетност, или такива по посочената по-горе наредба, които да
квалифицират търговското поведение на проверяваното лице като трайно нарушаващо
законовите изисквания при отчитане на продажбите. Както се отбеляза, след като
съответните лица от персонала на дружеството са узнали от органите по приходите
за установеното несъответствие и преди приключването на самата проверка, са
предприети действия за отстраняване на функционалния дефект в ЕСФП на колонката
за зареждане на метан, което е приключило на 05.02.2020 година. Тоест, не се
установява необходимост от преустановяване на конкретното нарушение, при
положение, че то вече е доброволно преустановено. Обратно на възприетото от
приходната администрация, данните в преписката не сочат на осъзнато поведение
на данъчния субект, целящо отклонение от данъчно облагане или
нарушаване по друг начин на данъчното законодателство. Това, заедно с липсата
на информация за предходни нарушения на „Елит 94“ ЕООД касаещи фискалната
отчетност, лишава от фактическо основание изводите на органа по приходите на
вероятност дружеството да извърши нови нарушения от такъв вид и необходимостта
от превенция на такива.
В случая от приходната администрация не е доказана
и необходимост от отстраняване на последиците от липсата на дистанционна връзка
с НАП, посредством налагането на процесната ПАМ. Обективната преценка на
доказателствата по делото сочи, че в конкретния обект на „Елит 94“ ЕООД е създадена
съответстваща на нормативните изисквания организация за отчетност, като е много
дискусионно дали същата е била дори инцидентно нарушена посредством обсъжданото
функционално несъответствие. Не се установява въпросното несъответствие
да е довело до някакво ощетяване на фиска, вкл. посредством неотчитане на
продажби, такова реално ощетяване не се твърди и от приходната администрация.
Поради това съдът намира за неосновани на действителни факти подробно развитите
в обжалваната заповед съображения, че допуснатото от жалбоподателя нарушение
създава възможност за манипулиране работата на ЕСФП, а от там за неотчитане на
приходи и нанасяне вреда на държавния бюджет. На последно място, съобразно
предприетите от данъчния субект действия по отстраняване несъответствието на
системата с нормативно разписаните функционални изисквания и наличието на
надлежно извършвана отчетност на продажбите в конкретния обект, без значение са
видът и обемът на продаваните в този обект стоки и търговския интерес към
въпросните стоки.
Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Ето защо налагането на принудителната административна мярка, следва да е съразмерно по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, както се каза, не се установява необходимост от предотвратяване, преустановяване и отстраняване на вредните последици от вече отстраненото несъответствие на монтираната в обекта ЕСФП модел „Ойл СИС 2.0 - Д-KL“ с функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, посредством запечатване на обекта и забрана за достъп до същия, независимо от срока на ПАМ. Наличните в преписката доказателства не се установява вероятност за соченото от органа по приходите нарушаване на съществен държавен фискален интерес, налагащо предприемане на мерки за защита на фиска, на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. Не на последно място следва да се държи сметка и че посредством налагането на процесните ПАМ се засягат непомерно права и законни интереси както на самото дружество, така и на негови работници и служители временно оставащи без работа като източник на доходи.
При изложеното по-горе съдът намира, че
оспорените принудителни административни мерки противоречат на
законоустановените цели на административната принуда. Подадената жалба от „Елит
94“ ЕООД е основателна и като такава
следва да бъде уважена. Заповед № 10703/ 03.02.2020 г., издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се
присъждат. С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател
съдебни разноски в размер общо на 350,00 лв., представляващи внесена държавна
такса 50,00 лв. адвокатско възнаграждение от 300,00 лв., заплатено в брой
съгласно разписката в Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 г.
/л. 12 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба на „Елит 94“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“ № 5, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
10703/ 03.02.2020 г., издадена от Ж.И.А.- началник на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „Елит 94“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5,
разноски по делото в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :