Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Е. Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4431 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Българска банка за развитие“ АД против П.А.К. и Ц.П.К. за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца „Българска банка за развитие“ АД на сключения между ответниците П.А.К. и Ц.П.К. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108, т. ІV, рег. № 7342, н.д. № 609/23.10.2015 г. по описа на нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, с предмет: двуетажна сграда, със застроена площ от 63,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи 2 (два), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда, със застроена площ от 26,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - *********.
Ищецът твърди, че на 21.05.2015 г. в гр. София между „Българска банка за развитие“ АД, като кредитор и „Фреш Сървис“ АД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № 854, с който „Българска банка за развитие“ АД се съгласила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 890 000 лева на пет транша. Твърди, че усвоените средства по кредита са по Транш 1 и са в размер на 500 000 лева. Със сключването на договора за банков кредит кредитополучателят се задължил да ползва средствата предоставени му от банката само и единствено за договорената цел и да ги издължава при условията и сроковете, уговорени в него.
Сочи, че на 21.05.2015 г. между „Българска банка за развитие“ АД и ответника П.А.К. е сключен Договор за поръчителство, Приложение № 5 към Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. Съгласно чл. 1 от договора за поръчителство, поръчителят - ответникът П.А.К. отговарял пред кредитора солидарно с кредитополучателя (главен длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство, поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на договора за банков кредит, включително при промяна на първоначално договорените условия, включително, но не само, при удължаване на първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за това. Твърди, че ответникът П.К. има качество на длъжник спрямо „Българска банка за развитие“ АД, от който кредиторът по правилата на договорната солидарност може да иска изпълнение на цялото задължение.
Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 19, ал. 1, б. „а“, „ж“ и „й“ и чл. 20, б. „а“, „б“ и „г“ от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. към 29.07.2015 г., поради което на основание чл. 23, ал. 3, б. „а“ и „б“ от същия договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер (в това число главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и други суми, дължими съгласно договора), считано от 29.07.2015 г. В този смисъл към 29.07.2015 г. задължението на солидарно задължените лица към „Българска банка за развитие“ АД е в общ размер на 499 550,67 лева. Сочи, че с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г. е уведомил кредитополучателя и поръчителите за преустановяване усвояването на средства до пълния размер на разрешения кредит, за обявената предсрочна изискуемост на кредита и за размера на дължимото вземане, като на солидарно задължените лица е предоставен 14 - дневен срок за доброволно погасяване на дължимите суми. Изтъква, че на 02.09.2015 г. е връчена нотариална покана за изпълнение на задълженията на „Фреш Сървис“ АД при отказ, а на 22.08.2015 г. е връчена нотариална покана на поръчителя П.К., чрез съпругата му, за което е съставена разписка.
На 01.10.2015 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Фреш Сървис“ АД и поръчителите П.А.К. и Н.Й.Т.. Било образувано ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен съд – Своге, по което били издадени Заповед № 364 от 05.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 23.10.2015 г. в полза на банката срещу длъжниците, които били осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца следните суми: 495 834,00 лева - главница по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.; 14 974,96 лева - лихви, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г. за периода от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; 165,56 лева – неустойка, съгласно посочения договор за банков кредит за периода от 20.07.2015 г. до 30.09.2015 г.; 246,50 лева - комисиони за ангажимент, съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за банков кредит, дължими на 29.07.2015 г.; законна лихва върху главницата от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането; 18 722,74 лева - разноски по делото. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по молба на ищеца било образувано изпълнително дело № 20158580401403 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, като и към настоящ момент задължението по процесния договор за банков кредит не било погасено.
На следващо място, ищецът твърди, че процесният договор за банков кредит е сключен преди датата на извършване на разпоредителната сделка, с която ответникът П.К. е прехвърлил правото на собственост върху горепосочените имоти на дъщеря си - ответницата Ц.К.. С извършеното разпореждане ответникът П.К. е увредил кредитора „Българска банка за развитие“ АД, тъй като е намалено имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение. Налице е знание за увреждане на кредитора, тъй като ответницата Ц.К. е дъщеря на поръчителя П.К., а съгласно уредената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.П.К., чрез адв. В.К., в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че между баща й - ответника П.К., като продавач и нея, като купувач, е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7342, дело № 609/23.10.2015 г., но твърди, че не е знаела, че сделката уврежда кредитор на нейния баща. Сочи, че това е така, защото към датата 21.05.2015 г., на която банката и баща й са сключили договора за поръчителство, тя е била непълнолетна и не може да се очаква от едно дете да знае, че баща му е обезпечил чуждо задължение към банка. Твърди, че към 23.10.2015 г., на която дата е изповядана процесната покупко-продажба, не е могла да научи за задължението на баща си, защото и той самият не е знаел, че „Фреш Сървис“ АД не изпълнява задълженията по договора за кредит и банката пристъпва към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Уведомителното писмо-покана за доброволно изпълнение № 611/ 12.08.2015 г. до П.К., било връчено на 22.08.2015 г. на Е. Г. К., но последната не е имала положението на негова съпруга, а на „бивша“ съпруга от повече от 5 години преди това. Разликата в качеството на лицето приело поканата била съществена и връчването не можело да се счита за редовно. Освен това, ответникът П.К. не е знаел и за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен съд – Своге. Поради това ответницата Ц.К. обективно не е могла да узнае (от него или по друг начин) за задължението на баща си в периода от 18.09.2015 г., когато е навършила пълнолетие, до датата 23.10.2015г., на която е извършена сделката. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника П.К., чрез назначения му служебен адвокат В.Л., в който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че при извършването на процесната сделка на 23.10.2015 г., нито той, нито лицето, с което е договарял – дъщеря му Ц.К., са знаели за увреждането. Твърди, че не е знаел за уведомителното писмо – покана за доброволно изпълнение № 611/12.08.2015 г., която е била връчена на Е.К., посочена като негова съпруга, тъй като към този момент тя не е била негова съпруга. Оспорва истинността на разписката по чл. 44-46 от ГПК от 22.08.2015 г., като твърди, че под нея няма подпис на получател – на Е. Г. К.. Твърди, че не е знаел за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. на Районен съд – Своге и за образуваното срещу него изпълнително дело № 1403/2015 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. № 858 по регистъра на КЧСИ. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателността на исковата претенция.
Ответницата Ц.К., чрез адв. В.К., в открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответникът П.К., чрез назначения му служебен адвокат В.Л., поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г., се установява, че между ищеца „Българска банка за развитие“ АД, като кредитор и „Фреш сървис“ АД, като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката се е съгласила да предостави на „Фреш сървис“ АД кредит в размер на 890 000 лв. на пет транша. Кредитополучателят се задължил да ползва средствата предоставени му от банката само и единствено за договорената цел и да ги издължава при условията и сроковете, уговорени в договора.
Няма спор по делото, че усвоените средства по кредита са в размер на 500 000 лв. и са само по Транш 1 – за рефинансиране на инвестиционен кредит към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за заем от 27.08.2013 г.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за поръчителство се установява, че на 21.05.2015 г. между ищеца „Българска банка за развитие“ АД и ответника П.К., е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят - ответникът П.К. се е задължил да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя „Фреш сървис“ АД (главен длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г. Поръчителят е декларирал, че е запознат и съгласен с условията по договора за банков кредит – чл. 1, ал. 3 от договора за поръчителство. Според разпоредбата на чл. 2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на договора за банков кредит, включително при промяна на първоначално договорените условия, включително, но не само, при удължаване на първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за това.
По делото е безспорно установено и обстоятелството, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7342, дело 609 от 23.10.2015 г. по описа на Нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - Пазарджик под акт № 181, т. 36, н.д. № 4975/2015 г., вх. рег. № 10640/23.10.2015 г., ответникът П.К. е продал на ответницата Ц.К. следния недвижим имот: двуетажна сграда, със застроена площ от 63,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи 2 (два), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда със застроена площ от 26,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план – *********, за сумата в размер на 24 000 лв., платима по банков път в срок до 30.11.2015 г.
От приложените по делото скица № 15-1146929-16.12.2019 г. и скица № 15-1146933-16.12.2019 г., и двете издадени от СГКК – гр. Пазарджик, се установява, че процесната жилищна сграда – еднофамилна е с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. Пазарджик, а сградата с предназначение – хангар, депо, гараж е с идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. Пазарджик.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № 135/28.01.2015 г. на Община Столична, че ответникът П.К. е разведен и ответницата Ц.П.К. е негова дъщеря. Последната е неомъжена, видно от приобщеното по делото удостоверение за семейно положение с изх. № И-5840_001/10.12.2019 г. на Община Пазарджик.
Видно от представеното по делото влязло в законна сила Решение от 26.03.2010 г. по гр.д. № 207/2010 г. по описа на Райанен съд – Костинброд бракът между ответникът П.К. и лицето Е. Г. К., сключен на 02.03.1995 г., е прекратен по взаимно съгласие.
От представените по делото уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г., изпратено до ответника П.К. под формата на нотариална покана № 139, том I n, рег. № 4424/2015 г. на Нотариус Димитър Танев и разписка по чл. 44-46 от ГПК от 22.08.2015 г., подписана от Е. Г. К. чрез изписване на трите имена и отбелязване „съпруга“, се установява, че ответникът П.К. е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да погаси задълженията си към ищеца „Българска банка за развитие“ АД, произтичащи от Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г., за изпълнение на задълженията по който е поръчителствал.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан свидетелят М.С.С.. В съдебно заседание същият заявява, че познава ответниците, както и че знае за сделка между тях с предмет имот, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. „Я.С.“ № 29. Сочи, че ответницата Ц.К. поискала от него около 20 000 лв. назаем, за да закупи бащиния си имот, но то й услужил само с 2000 - 3000 лв. Изтъква, че по това време семейството й имало проблеми, тъй като родителите й били пред развод или в процес на развод. Не знае кой е бил инициатор на сделката. Предполага, че ответницата е искала да купи имота, за да остане на нея. Изтъква, че не знае дали ответницата Ц.К. е знаела за сделките, които е сключвал баща й П.К.. Сочи, че същата може и да е имала информация за това, но акцентира, че не му е споделяла такива неща. Заявява, че няма представа защо бащата – ответникът П.К. е предприел въпросната сделка, както и че не знае дали ответницата Ц.К. е платила на баща си П.К. покупко-продажната цена в размер на 24 000 лв. за имота.
Изслушан в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК ответникът П.К. заявява, че плащането на покупко – продажната цена от 24 000 лв. за процесния имот не е извършено по банков път. Сочи, че ответницата му е платила само част от покупко-продажната цена в брой, както и че до настоящия момент същата не му е заплатила дължимия остатък от цената на имота. Не може да посочи размера на неплатения остатък от цената на имота.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
За да бъде уважен Павловият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, качеството си на кредитор на ответника П.К. – че ответникът П.К. е негов длъжник по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството; сключване между ответниците П.К. и Ц.К. на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот; че вземането му е възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие – разпоредителната сделка.
Когато договарящият с длъжника е негов низходящ, както е в конкретния случай (отношения баща-дъщеря), разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че знанието се предполага до доказване на противното. С тази оборима законова презумпция се обръща тежестта на доказване в процеса относно знанието на ответниците за увреждащия характер на сделката, което също трябва да е налице за основателността на исковата претенция. Поради това в тежест на ответниците е да докажат незнанието си за увреждането на ищеца чрез сключване на процесната разпоредителна сделка.
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е на разположение на всеки кредитор – лице, което е титуляр на парично или непарично вземане. Същият е средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ (чл. 133 от ЗЗД). Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.
Правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не става предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът няма възможност да преценява дали това правоотношение съществува. В производството по иска по чл. 135 от ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Не се изисква вземането да е изискуемо или ликвидно. Ищецът, поискал отмяна на разпоредителна сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328/ 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице (чл. 138, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД). Касае се за лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг - този на главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи и дължи това, което последният дължи, освен ако не е уговорено друго или друго следва от естеството на дължимата престация. Отговорността му е акцесорна, солидарна и не е субсидиарна. Длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си (чл. 141 от ЗЗД, т. 5в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя (независимо от това дали първо се е обърнал към главния длъжник), поръчителят няма право да иска от кредитора първо да насочи иска си срещу главния длъжник, а срещу него - едва ако не бъде удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Тези характеристики на отговорността на поръчителя - самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора. За вземането на кредитора отговарят две имущества - това на длъжника и на поръчителя, и той има на разположение два „общи залога“ по смисъла на чл. 133 от ЗЗД (в този смисъл ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК).
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника П.К.. От представените и приети по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.05.2015 г. между ищеца „Българска банка за развитие“ АД и ответника П.К. е сключен договор за поръчителство в изискуемата от закона писмена форма, по силата на който ответникът П.К. се е задължил да отговаря пред ищеца солидарно с кредитополучателя „Фреш сървис“ АД за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г. Следователно ответникът П.К. е придобил качеството длъжник спрямо ищеца по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството.
Сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, има увреждащ кредитора характер, тъй като чрез извършената сделка ответникът П.К. е осуетил възможността ищецът да се удовлетвори от разпореденото имущество. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, като без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то (в този смисъл Решение № 45/ 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение на вземането на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на извършване на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Без значение са мотивите за извършване на продажбата, както и в какви отношенията са били ответниците П.К. и Ц.К.. В този смисъл не влияят върху изхода на спора показанията на свид. М.С. в частта, в която сочи, че ответницата искала да купи имота от баща си, за да остане на нея, тъй като в този период родителите й имали семейни проблеми.
Налице е и другата предпоставка от фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД - вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на увреждащото действие от длъжника. По делото е безспорно установено, че разпоредителната сделка е сключена от длъжника след като вземането на кредитора - ищеца е възникнало. Това е така, тъй като П.К. се е разпоредил със своите собствени недвижими имоти чрез сключване на 23.10.2015 г. на договор за покупко-продажба с ответницата Ц.К., обективиран в горепосочения нотариален акт, а договорът за поръчителство е сключен на 21.05.2015 г., т.е. преди датата датата на извършване на разпореждането с имотите.
Налице е и субективната предпоставка на предявения Павлов иск. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато има неудовлетворено задължение към кредитора и разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Ирелевантни за изхода на спора са възраженията на ответника П.К., че не е знаел за уведомителното писмо – покана за доброволно изпълнение, което е било връчено на Е.К., посочена като негова съпруга, тъй като към този момент тя не е била негова съпруга, както и че не е знаел за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. на Районен съд – Своге и за образуваното срещу него изпълнително дело № 1403/2015 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова. Без значение за основателността на иска е и наведеното от ответницата Ц.К. възражение, че ответника П.К. не е знаел, че кредитополучателя „Фреш Сървис“ АД не изпълнява задълженията по договора за кредит и банката пристъпва към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което и тя не е могла да знае за задълженията на баща си към момента на сключване на разпоредителната сделка. Това е така, тъй като с подписването на договора за поръчителство от 21.05.2015 г. ответникът П.К. се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя „Фреш Сървис“ АД за изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г. В този смисъл незнанието на ответника, че поради неплащане от страна на кредитополучателя „Фреш Сървис“ АД, договорът за банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, не води до освобождаването му от отговорността да погасява главното задължение, за което е поръчителствал. Ирелевантно за изхода на спора е дали по повод неплащането на задълженията по договора от кредитополучателя има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката-кредитор за вземанията по Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г., дали има образувано изпълнително дело въз основа на тях и дали същите са връчени на ответника. Както бе посочено по-горе за основателността на претенцията с правно основание чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора нито да е изискуемо, нито да е ликвидно.
Въпреки това, следва да се отбележи, че видно от приложените по делото уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение и разписка по чл. 44-46 от ГПК за връчването му, същото е връчено на ответника чрез лицето Е. Г. К.. Съгласно чл. 46 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. По аргумент от ал. 2 на визираната правна норма друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е станало на адресата. Разписката е подписана от Е. Г. К. - същата е изписала трите си имена, както и че има качеството съпруга на адресата П.К.. Обстоятелството, че Е. Г. К. се е легитимирала пред връчителя като съпруга на ответника, а в действителност е била негова бивша съпруга, не се отразява на редовността на връчването, доколкото същата е пълнолетно лице, което живее на адреса на ответника, на който е връчено уведомителното писмо – покана за доброволно изпълнение. Без правно значение за прогласяване на недействителността на процесната продажба е обстоятелството дали към момента на връчването на уведомителното писмо – покана за доброволно изпълнение Е. Г. К. действително е била или не законна съпруга на ответника.
Правната норма на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД създава оборимата презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. Не е необходимо кредиторът да доказва знанието на третото лице, когато то се презумира - чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както бе посочено по-горе, е в тежест на ответниците, т.е. тежестта на доказване е обърната. Ответниците са в близка родствена връзка – баща-дъщеря, т.е. третото лице Ц.К. е низходящ на ответника П.К.. Следователно до доказване от страна на ответниците на незнанието на Ц.К. за увреждащия характер на атакуваната сделка, знанието за увреждане у ответницата – приобретател на имота се предполага.
Възражението на ответницата Ц.К., че не е знаела, че между банката – ищец и баща й е сключен договор за поръчителство на 21.05.2015 г., тъй като към този момент е била непълнолетна, съдът намира за съвсем естествена нейна защитна позиция. То обаче не доказва добросъвестност на ответницата при сключване на процесната разпоредителна сделка. От значение за основателността на осковата претенция е знанието на ответницата за увреждането на ищеца към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба, а не обстоятелството дали към датата на сключване на договора за поръчителство ответницата е знаела, че баща й е обезпечил задълженията на „Фреш сървис“ АД към ищеца.
Разпитаният в хода на процеса свид. М. С., с показанията на който ответницата се опита да опровергае законовата презумпция за знание, не изложи обстоятелства, които да дадат основание на съда да формира категоричния извод, че презумираният факт не е осъществил в действителността. Същият изрази само предположения относно причините и условията на прехвърляне на имота с процесната сделка. От казаното от свид. М. С. става ясно, че същият не знае дали ответницата не е знаела за увреждащия характер на сделката, не знае дали тя е платила продажната цена на баща си, няма представа по инициатива на кого е сключен договора за покупко-продажба. Свидетелят само изразява предположения относно знанието, респ. незнанието на ответницата за сделките на баща й – „незнам дали момичето е знаело за сделките на баща си. Може и да е знаела....“. С показанията на свид. М. С. не се обори презумпцията, регламентирана в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията за знание изисква по делото да бъдат установени факти, които категорично да изключат възможността приобретателят – в случая низходящата Ц.К. да е знаела за увреждащия характер на сделката (в този смисъл Решение № 19/14.02.2018 г. по гр.д. № 1766/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение № 120/03.04.2015 г. по гр.д. № 5489/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Ответниците не ангажираха други доказателства за оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. От анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност обаче не може да се направи категоричен извод, че ответницата не е знаела за задълженията на баща си към банката, респ. за увреждането на кредитора – ищец към момента на сключване на атакуваната сделка. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от ответниците не е проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията за знание. Следователно, по аргумент от чл. 135, ал. 2 от ГПК, е налице знание у ответницата Ц.К. за увреждащия характер на процесната сделка.
По изложените съображения, доколкото са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, крайният извод на съда е, че предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва: 958,60 лв. – държавна такса за разглеждане на иска, 40,00 лв. – държавна такса за издаване на скица за имот, 20,00 лв. – държавна такса за съдебни удостоверения, 5,00 лв. – държавна такса за данъчна оценка на имот и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК от съда, като е представил писмени доказателства за заплащането на претендираните държавни такси. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде 350,00 лв. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1373,60 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управляние: гр. София, п.к. 1000, ул. „Д.И.” № 1, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7342, дело 609 от 23.10.2015 г. по описа на Нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - Пазарджик под акт № 181, т. 36, н.д. № 4975/2015 г., вх. рег. № 10640/23.10.2015 г., по силата на който П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като продавач, е прехвърлил на Ц.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като купувач, правото на собственост върху следния недвижим имот: двуетажна сграда с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена площ от 63,00 кв.м., брой етажи 2 (два), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда с идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена площ от 26,00 кв.м., брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - *********.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН ********** и Ц.П.К., ЕГН **********,***, да заплатят на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управляние: гр. София, п.к. 1000, ул. „Д.И.” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1373,60 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) - разноски в производството.
Съдът, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, дава на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управляние: гр. София, п.к. 1000, ул. „Д.И.” № 1, шестмесечен срок от влизане в законна сила на решението да извърши отбелязването му в Службата по вписвания при Районен съд - Пазарджик по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: