№ 1114
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100901861 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „ЕС ЕНД ПИ
ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД,
ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1,
предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че с вписване №
20130417115553 по партидата на ответното търговско дружество е вписано
несъществуващо обстоятелство въз основа на заявление вх. №
20130411185707, а именно: че „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, ЕИК
********* е съдружник в „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК *********.
В исковата молба ищецът „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, ЕИК
********* твърди, че след проверка в търговския регистър при АВ установил,
че на 17.04.2013 г. е налице вписване по партидата на ответника, видно от
което ищецът е вписан като съдружник в търговско дружество с фирма
„МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК *********. Вписването в ТРРЮЛНЦ било
извършено въз основа на представени към заявление вх. № 20130411185707
протокол от учредително събрание от 08.04.2013 г. и дружествен договор от
08.04.2013 г. Ищецът твърди, че едноличния собственик и представляващ
ищовото дружество П.В.М. не е правил волеизявление за придобиване
1
членствено правоотношение в ответното търговско дружество, нито е
упълномощавал други лица с тези права. П.В.М. в качеството му на едноличен
собственик и представляващ ищцовото дружество не е подписвал решение на
общото събрание на „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД от 02.03.2013 г. за
участие като съдружник в ответното търговско дружество, не е подписвал
протокол от учредително събрание от 08.04.2013 г. и дружествен договор от
същата дата на „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД. Поддържа, че вписването е
извършено въз основа на приложени към цитираното заявление неистински
/неавтентични/ документи, в частта относно положените за „ЕС ЕНД ПИ
ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД подписи. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че оспорените от ищеца
документи са подписани именно от П.В.М., в качеството му на управител на
ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва отговора на исковата
молба. Поддържа, че по партидата на ответното търговско дружество е
вписано неистинско обстоятелство, поради което моли да бъде уважен
предявения иск. Сочи, че в нито един момент ищцовото дружество не е
придобило членствено правоотношение с „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, поради
което вписването му като съдружник в ответното дружество е вписване на
несъществуващо обстоятелство.
В срока е подаден отговор на допълнителната искова молба от ответника
„МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД. Твърди, че ищецът чрез своя управител е направил
валидно волеизявление за встъпване в членствено правоотношение с
ответника, поради което членствено правоотношение между двете търговски
дружества е възникнало валидно. Ответникът твърди, че подписите за
ищцовото дружество, в представените към заявлението за вписване, подадено
в ТР при АВ на 11.04.2013 г. , са положени именно от законния представител
на ищеца - П.М..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От извършената справка в АВ-ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника
2
„МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК *********, се установява, че въз основа на
заявление вх. № 20130411185707 е извършено вписване на ищеца „ЕС ЕНД
ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД като съдружник в „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД с
вписване № 20130417115553. Към заявление вх. № 20130411185707, подадено
по интернет, са представени дружествен договор от 08.04.2013 г., подписан от
П.В.М. в качеството на управител на „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД,
протокол от учредително събрание на „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД от 08.04.2013
г., подписан от П.В.М. в качеството на управител на ищцовото дружество, и
решение на общото събрание на капитала на „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“
ЕООД от 02.03.2013 г., за участието му като съучредител в търговското
дружество, което е подписано от П.В.М..
Видно от извършана справка в АВ- ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца
„ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, за управител на
ищцовото дружество е вписан П.В.М., считано от 01.09.2011 г.
Автентичността на подписите, положени в дружествен договор от
08.04.2013 г., протокол от учредително събрание на „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД
от 08.04.2013 г., като и решение на общото събрание на капитала на „ЕС ЕНД
ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД от 02.03.2013 г., са били оспорени от ищеца и в
тази връзка е било открито производство по реда на чл. 193 ГПК, в частта им
относно подписа, положен от името на управителя на ищеца - П.В.М.. В
производството по оспорване истинността на документите с определението по
чл. 374 ГПК № 1981 от 13.05.2025 г. е допуснато заключение на съдебно –
графологична експертиза.
От депозираното заключение на съдебно – графологична експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява,
че подписите за „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД в протокол от
учредително събрание на „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД от 08.04.2013 г. и в
дружествен договор от 08.04.2013 г. се явяват електрофотографски копия на
един и същ подпис, положен от П.В.М., който е пренесен в съответните графи
на изследваните документи с помощта на техническо средство -
фотографиране или сканиране и компютърна програма за обработка на
изображения. Вещото лице заключава, че дружествен договор от 08.04.2013 г.
и протокол от учредително събрание от 08.04.2013 г. не са подписани от
П.В.М.. Съгласно заключението на вещото лице изследваните подписи и
3
ръкописен текст са с добро качество, с ясно видими щрихи и елементи, могат
да бъдат разчетени и проследени движенията, поради което същите са годни за
сравнително изследване и идентификация. При разделното и сравнително
изследване на подписите в протокола от учредително събрание и
дружествения договор от 08.04.2013 г. по метода на съпоставяне и
съвместяване се установява пълно съвпадение в строежа, броя на елементите,
топографско разположение и взаиморазположение на елементите, точно
съвпадение в разположението и взаиморазположението на точките на начало,
край, пресичане на движенията, както и в съдържанието на страните. Вещото
лице формира извод, че изследваните подписи в двата документа се явяват
електрофотографски копия на един и същ подпис, който е пренесен в
съответните графи на изследваните документи с помощта на техническо
средство – фотографиране или сканиране и компютърна програма за
обработка на изображения. В съдебно заседание експертът пояснява, че
подписът в двата документа е копие на един и същи подпис, който е пренесен
с техническо средство, т.е. не е подписан саморъчно от представляващия
ищцовото търговско дружество. Вещото лице е установило, че е създаден
компютърен документ, т. е. файл, в който след изписване на печатните
текстове е пренесен и е монтиран подписа на управителя на ищеца.
Единственото, което не може по безспорен начин да установи експерта, е
средството за това пренасяне – чрез фотографиране или чрез сканиране е
извършено пренасяне. В открито съдебно заседание вещото лице е обяснило,
че при съпоставяне на подписите от името на П.В.М. в дружествения договор
и протокол от 08.04.2013 г. се установява, че същите изобразяват един и същи
подпис, което е допълнителен аргумент към заключението, че подписът в
двата процесни документа е пренесен с помощта на техническо средство.
Експертът заключава, че е бил използван един подпис на лицето, положен от
него в неизвестен документ, но не и в процесните два документа, след което с
помощта на техническо средство е пренесен в компютърен файл, като
документите са разпечатани с печатащо устройство и в този вид са сканирани
и качени в Търговския регистър при АВ. От заключението на приетата
експертиза е установено, че подписът и ръкописния текст в решение на
общото събрание на ищцовото търговско дружество от 02.03.2013 г. се явяват
електрофотографски копия на текст и подпис, които в оригиналния им вид са
изпълнени от П.В.М., но при приемането на заключението експертът
4
пояснява, че подписа и текста върху документа е възможно да са били
пренесени с компютърна техника, тъй като се касае за изследване на копие.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което
има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване
на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване
на вписано обстоятелство.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК –
отм. (в действащото законодателство чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ) е предоставен
на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като
охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство.
Целената правна последица е заличаване на вписването по чл. 498 ГПК – отм.
(в действащото законодателство чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ). Прието е, че
нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и
допускане на вписване с акт, който не отговаря на изискванията за валидност;
вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно, като възможните хипотези са
две: когато е допуснато вписване на липсващо обстоятелство (невзето
решение), което не е съществувало към датата на удостоверяването, т.е. в този
случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното
обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение;
или когато е вписано съществуващо обстоятелство, чиято нищожност е
установена по-късно. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че под
„вписване“ следва да се разбира не само техническа дейност по отразяване на
охранителното решение в търговския регистър, а и регистърна дейност на
Агенцията по вписванията по допускане на това вписване, представляваща
сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в
регистъра.
Правните последици на решението по този иск са изяснени в т. 3 на ТР
№ 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на ОСГК на ВКС, което разглежда
действието на чл. 431, ал. 2 ГПК – отм., която разпоредба е аналогична на
5
нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение и правната
теория се приема, че действието на решението по иск по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ е занапред.
В случая обстоятелството, което се оспорва като несъществуващо, е
вписването на ищеца като съдружник в ответното търговско дружество.
Предвид така изложените твърдения от ищеца в исковата молба, че със
заявлението за вписване на ответното търговско дружество са представени
неистински частни документи, а именно протокол за учредяване на
търговското дружество и дружествен договор, които не са подписани от
представляващия ищцовото дружество управител, както и отправеното до
съда искане за установяване, че е вписано несъществуващо обстоятелство,
следва да се приеме, че основанието на иска е по чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТРРЮЛНЦ. При учредяването на търговско дружество, на вписване
подлежат определените в закона обстоятелства, в частност по чл. 119, ал. 2 ТЗ
за дружеството с ограничена отговорност, които представляват вписани
обстоятелства по смисъла на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ, които могат да бъдат обявени за несъществуващи. В този смисъл
е съдебната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в
определение, постановено по ч. т. д. № 673/2010 г., I т. о. Следователно
предяваният иск се явява допустим, като ищецът е надлежно легитимиран да
предяви този иск, тъй като това е единственият му ред за защита срещу
вписването му като съдружник в ответното търговско дружество, при
твърдяната липса на предпоставки за това.
По делото е установено, че законният представител на ищцовото
дружество не е подписал дружествен договор и протокол от учредително
събрание, представени в ТР при АВ към заявлението, с което е вписан като
съдружник. От изслушаното и прието заключение на съдебно – графологична
експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно,
ясно и компетентно изготвено, се установява, че подписите за съдружника
„ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД в изследваните документи не са
положени саморъчно от законния му представител П.В.М., т. е. същият не е
формирал и изразил воля за встъпване в членствено правоотношение с
ответното търговско дружество „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК *********.
Процесното вписването е извършено на основание чл. 119, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
ТЗ въз основа на представените към заявлението дружествен договор и
6
решението за учредяване на търговското дружество /вж чл. 20 от Наредба № 1
от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ/.
Установяване на несъществуване на обстоятелство, подлежащо на
вписване в търговския регистър, не съставлява установяване на отрицателен
факт, а се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството
документи, изявления и пр., по реда на процесуалния закон и чрез
доказателствените средства, предвидени в него, съобразно конкретиката на
оспорването / вж решение № 38 от 24.04.2012 г. по т. д. № 8/2011 г. на ВКС, I т.
о./. В конкретния случай ищецът е оспорил истинността /автентичността/ на
дружествен договор и протокол от учредително събрание, като по делото е
проведено успешно доказване неистинността на оспорените документи в
производството по чл. 193 ГПК, тъй като се установява съгласно
компетентното заключение на съдебно-графологичната експертиза, че
подписите в оспорените документи са електрофотографски копия на подписи
на управителя на ищцовото дружество, които са пренесени с техническо
средство, т.е. те не носят оригинален подпис на законния представител на
ищеца и следователно по делото не се установява истинността
/автентичността/ на тези документи. Следователно по делото е установено, че
така представените документи не съдържат оригинално изпълнени подписи на
законния представител на ищеца, а са електрофотографски копия, които са
копирани от други документи със съвременни технически средства и
пренесени върху документите, т. е. те са изготвени чрез използване на
съвременна компютърна техника /чрез фотографиране или чрез сканиране,
обработка и отпечатване с компютърен принтер/, което обуславя извод, че не е
установена автентичност на оспорените документи, въз основа на които е
извършено процесното вписване в ТР- АВ. В случая съдът приема, че няма
основание да не бъде кредитирана съдебно-графологичната експертиза, тъй
като нейното заключение не се опровергава от други събрани по делото
доказателства. В този смисъл се явяват неоснователни възраженията на
ответника, че не следва да бъде ценена приетата експертиза, тъй като изводите
на вещо лице графолог, притежаващо специални знания в съответната област,
са мотивирани от вещото лице подробно, направени са при спазване на
правилата на логическото мислене, основани на специални знания и са
обосновани. Съгласно общото правило на чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК,
тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го
7
оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея, и като такъв
разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това
правило обаче се явява неприложимо тогава, когато оригиналът на документа
не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по
извинителни за нея причини по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК. В този случай
при непредставянето на оригиналите на оспорените документи, какъвто е
настоящия случай, ищецът би бил поставен в невъзможност да проведе пълно
и главно доказване на оспорването на тяхната автентичност, поради което
правилото на чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК не намира приложение по
отношение на оспорващия - ищеца. Страната, която се е лишила от
документите поради загубване или унищожаване не по нейна вина носи
доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за
нея факти, за което може да ползва всички доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания - чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 165, ал. 1
от сега действащия ГПК. Посоченото разрешение на правния въпрос е
възприето в решение № 79/10.09.2010 г., по т. д. № 628/2009 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, относно процесуалните
правила по отменения ГПК, както и в Решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. №
5960/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено относно процесуалните
правила по действащия ГПК. По делото ищецът е оспорил своевременно
документите, въз основа на които е било извършено процесното вписване,
предмет на предявения иск по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ. По повод
искането на ищеца да бъдат представени оригиналите на оспорените
документи, ответникът е заявил в отговора на допълнителна искова молба, че
същите са изгубени и не се съхраняват в архива на дружеството.Следователно
поради невъзможност ответникът да представи оригиналите на оспорените
документи, негова е тежестта да докаже, че документите са истински съгласно
формираната съдебна практика на ВКС. По делото ответникът по предявения
иск не е ангажирал други допустими доказателства, от които да се направи
извод, че законният представител на ищеца е подписал дружествения договор,
протокола от учредителното събрание и решението на общото събрание за
участието му в ответното търговско дружество. Въпреки дадената му
възможност и указания с доклада по делото ответникът не установи, че тези
документи са подписани от лицето, от чието име изхождат, т.е. не установи
истинността /автентичността/ на документите, чиито данни са вписани в
8
ТРРЮЛНЦ на основание чл. 119, ал. 2 ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ се явява основателен и
следва да бъдат уважен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебни разноски за производството съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е
сторил разноски в общ размер на 780,00 лв., от които 80 лв. за държавна такса
и 700,00 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 29, ал.
1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, предявен от „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“
ЕООД, ЕИК ********* против „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК *********, че
по партидата на ответното търговско дружество в търговски регистър, с
вписване № 20130417115553 е вписано несъществуващо обстоятелство, въз
основа на заявление вх. № 20130411185707, че „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“
ЕООД, ЕИК ********* е съдружник в „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МУЛТИКЛЪСТЕР“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на „ЕС ЕНД ПИ ТЕХНОЛЪДЖИ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 780,00 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати на
Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел за сведение и изпълнение, на основание чл. 30, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10