Решение по дело №4097/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 665
Дата: 5 април 2017 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20161100904097
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                            

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от съдията т. дело N 4097 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от „К.т.б.“ АД /н/ по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Е.п.“ ЕООД. Молителят твърди, че длъжникът „Е.п.“ ЕООД има непогасени задължения по договор за банков кредит от 29.08.2012 г. Задълженията на длъжника по този договор са обявени за предсрочно изискуеми поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплаща погасителните вноски по кредитите в уговорения срок.  Поддържа, че преустановяването на плащането по този договор /последното плащане е извършено на 25.06.2014 г./ е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.  Моли съда да постанови решение по чл. 632 от ТЗ 8видно от молба от 15.03.2017 г./. Претендира направените по делоато разноски.

Препис от молбата е връчен на длъжника „Е.п.“ ЕООД, като в указания от съда срок не е подаден писмен отговор. Длъжникът не взема становище по молбата и в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Представен е договор за банков кредит от 29.08.2012 г., сключен между  банката молител и  „Е.п.“ ЕООД, с който е предоставен кредит в размер на 1286000 лева на длъжика, с краен срок на усвояване на кредита 30.08.2012 г. Страните уговарят, че отпуснатият кредит ще бъде погасен еднократно на падеж 20.11.2012 г. Страните уговарят годишна лихва върху ползвания кредит в размер на 9.50 % и такса за управление на кредита в размер на 1 %. Съгласно чл. 38, б. „ж“ от договора, неиздължаването на  кредита и/или начислена лихва прави незабавно изискуем целия кредит. С анекс № 1 от 17.09.2012 г. страните променят съществени условия на договора, като на длъжника се отпуска допълнителен кредит в размер на 7 000 000 лева. Срокът за ползване /усвояване/ на кредита се променя до 15.09.2013 г., а крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми до 17.08.2017 г. Страните постигат съгласие кредитополучателят да погаси главницата по кредита 8 286 000 лева на 48 поредни ежемесечни равни погасителни вноски в размер на 172 625 лева, платими ежемесечно на всяко 20 число ва съответния месец, считано от 17.09.2013 г. С анекс № 2 от 18.11.2013 г. страните постигат съгласие дължимата от кредитополучателя главницата по кредита от 7 860 410  лева да бъде погасена на 46 поредни ежемесечни погасителни вноски, първата от който в размер на 170 900, дължима на 20.11.2013 г., а останалите вноски от по 170 878 лева, платими ежемесечно на всяко 20 число ва съответния месец, считано от 20.11.2013 г. до 20.08.2017 г.

На 22.04.2015 г. /с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението на адреса на управление на дружеството по реда на  чл. 50, ал. 4 от ГПК/ на длъжника е връчено изявлението на банката за обявяване на предрочната изискуемост на кредита.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установяват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника за периода от 01.01.2005 г. – 17.11.2016 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 21.11.2016 г. няма данни за регистриран на името на длъжника пътни превозни средства.

По делото са постъпили подаваните от молителя ГДД по чл. 92 ЗКПО и ЕФО за периода 2012 -  2013 г. вкл., както и ОПР и баланс за същия период. Представен и ДРА от 10.07.2015 г. Тези документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза С.М., чиито заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата и не е представил документите, които съдът го е задължил. От заключението и уточненията, направени от вещото лице  М.  в о.с.з. при приемане на заключението се установява следното:

При извършването на анализите за периода  2012 -2013 г. вкл., вещото лице обосновава извод, че преобладаваща част от активите на длъжника  са нетекущите активи  - дългосрочни финансови активи /акции и дялове в предприятия от група, както и в асоциирани и смесени предприятия/. В структурата на текущите активи преобладават вземания. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за 2012 и 2013   Коефициентът на обща ликвидност е, съответно: към 31.12.2012 г. – 6.52; към 31.12.2013 г. – 3.48. За изследвания период  дружеството има следните коефициенти на финансова автономност: към 31.12.2012 г. – 0.03; към 31.12.2013 г. – 0.09. Предвид липсата на предоставен достъп на вещото лице до счетоводството на длъжника, не може да бъде даден отговор на въпроса, задълженията към банката  намерили ли са счетоводно отражение. Длъжникът не е представил свои ГФО за 2014 и 2015 г., поради което не може да се проследи финансово-икономическото му състояние за тези периоди. Ако се вземе предвид предрочната изискуемост на процесните кредити /обявена през 2015 г./ и ако задълженията по тях се добавят към краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2014 г., то това ще рефлектира в стойности на коефициентите за ликвидност по-ниски от единица.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негово изискуемо вземане спрямо длъжника, породено от абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията по договорите не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора молител  изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.

Ето защо в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на СИЕ и предвид липсата на оказано съдействие от страна на длъжника, съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.

Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. В ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага, че  търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Доколкото презумпцията има характер на процесуална норма, то тази разпоредба следва да намери приложение и по заварените дела, по които е висящ спора относно състоянието на неплатежоспособност. В случая длъжникът не е изпълнил административното си задължение да заяви за обявяване в ТР-АВ ГФО за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Последният заявен за обяваване ГФО е за 2011 г. и е заявен за вписване на 13.06.2012 г. След тази дата длъжникът не е заявил за вписване в ТР свои годишни финансови очети.  Затова следва да се приеме, че е налице установената в чл. 608, ал. 2 презумция за наличие на неплатежоспособност, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая за началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата, на която вземанията на банката по договорите за кредит са с настъпила предрочна изискуемост. Съгласно постигнатата от страните уговорка в договорите предсрочната изискуемост настъпва автоматично с факта на неплащане на някоя от уговорените погасителни вноски. Съобщаването на длъжника на изявлението на банката за обявяване на предрочната изискуемост има отношение към предприемането на действия от кредитора по реда на чл. 417 от ГПК, но не и за настъпване изискуемостта на вземанията. Ето защо и съобразявайки датата на изявлението на банката за обявяване на предрочната изискуемост на двата процесни кредита, съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на молителя следва да се приеме датата 13.03.2015 г. /неизпълнението на задължението на длъжника да заяви ГФО за последната от трите години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е по-напред във времето от датата 13.03.2015 г., поради което за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 13.03.2015 г./.

При този изход на производството, длъжникът следва да бъде осъден да плати на кредитора направените в настоящето производство разноски в размер на 1050 лева /250 лева държавна такса и 800 лева хонорар на вещо лице/. На молителя не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са ангажирани никакви доказателства за реалното извършване на такива разноски.

Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 13.03.2015 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.

ОБЯВЯВА „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.

ОСЪЖДА „Е.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1 да заплати на „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** разноски в настоящето производство в размер на 1050 лева.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 4097/2016 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                        Съдия: