№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 483 на Административен съд – Варна по
описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на М.И.С., ЕГН:
**********,***, чрез адв.Я.К., против Решение № 2153-03-10/05.02.2021г. на
директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ с
вх.№ 1012-03-4/06.01.2021г. против Разпореждане № 031-00-10714/15.10.2020г. на
н-к сектор „Краткосрочни плащания“ и ръководител на осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството
по изплащане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на жалбоподателката,
считано от 01.09.2020г.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно сочи, че [в хода на
административното производство] не е
извършвана проверка на осигурителя във връзка с трудовите правоотношения, от
страна на НОИ не са изпращани искания до „Политур 2016“ ЕООД и „Д комплекс
сървисес“ ЕООД, данни и информация не са изисквани и от нея. В тази връзка
сочи, че липсва конкретна причина, която да налага проверка между първичните
документи при осигурителя и подадените в официалните регистри данни. Не е ясно
и дали са открити несъответствия или неточности и дали те могат да бъдат
отстранени от осигурителя чрез предоставяне на задължителни предписания от
административния орган. Твърди се и че решението на директора на ТП на
НОИ-Варна е постановено в противоречие с изискванията за съдържание на ИАА. В
потвърденото с решението разпореждане не е посочено в коя от двете хипотези по
чл.54г, ал.4 КСО се издава, което възпрепятства възможността за ефективен
административен и съдебен контрол. Дори да се приеме, че административният
орган е имал предвид т.2, той не е освободен от задължението да се мотивира
защо приема за осъществена точна тази хипотеза и да посочи подкрепящите я
фактически данни. Излагат се и доводи за нарушаване на принципите на законност
и истинност, поради това че решението е обосновано с данни, установени в друго
производство, образувано по повод на други лица. Твърди се също, че
предположение за извършено нарушение от страна на осигурител, не погасява, не
изключва и не отлага правото на осигуреното лице да получи обезщетение, като в
тази връзка сочи, че образуването на производство за проверка на осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД относно спазването на трудовото законодателство по повод
права и задължения на други лица не може да обуслови спиране изплащането на обезщетението.
Едва в решението на д-ра на ТП на
НОИ-Варна са изложени мотиви, че е налице друго производство, по което се
извършва проверка от ТД на НАП-Бургас за установяване на обстоятелствата дали
осигурителя извършва дейност, респ. упражняват ли трудова дейност съответните
лица. Твърди се и че АО е нарушил разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК и чл.29 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, както и че потвърденото разпореждане не съответства на целта на
закона. С писмено становище, представено с молба С.д. № 8512/08.06.2021г., моли
констативния протокол от 30.07.2020г. за проверка на осигурителя „Политур 2016“
ЕООД да бъде изключен от доказателствения материал по делото, т.к. е съставен
по друго административно производство. Сочи, че липсата на доказателства за
извършвана търговска дейност от страна на осигурителя, която вероятно е в
следствие от неизпълнение на задълженията на ръководството на фирмата за водене
на търговски и счетоводни документи, не доказват липсата на трудова дейност от
страна на М.С.. Отделно твърди, че издадения констативен протокол и
задължителните предписания към осигурителя, не могат да бъдат основание за
спиране или отказ за изплащане на обезщетение от ДОО на осигуреното лице, т.к.
същото не е страна по извършваните проверки на осигурителя. В тази връзка се
позовава на Решение № 1108/05.08.2020г. на Адм.съд-Варна по адм.д. №
843/2020г., с което е отменено разпореждане за спиране (на основание
констативния протокол и предписанията към осигурителя) изплащането на
обезщетение за временна нетрудоспособност поради грижи за болно дете. Излага
подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в писмени
бележки С.д. № 8801/14.06.2021г. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане
на преписката на административния орган с указания по прилагането на закона за
определяне на размера и плащане на паричното обезщетение за безработица.
Претендират се разноски.
Ответната страна - директора на ТП
на НОИ-Варна, чрез юрк.Е.Л., оспорва жалбата. Моли да се постанови решение, с
което да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ-Варна като правилно и
законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява,
че проверката на двете дружества по отношение на жалбоподателката, както и спирането [на
производството по изплащане на ПОБ] са били
необходими, т.к. са налице не само данни, но и доказателства, които следва да
бъдат събрани за определяне правото и размера на паричното обезщетение за
безработица. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
В периода 19.06.2020г. -
30.07.2020г. била извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Политур 2016“ ЕООД по повод съмнения за злоупотреби със
средствата на ДОО, документирана с Констативен протокол №
КВ-5-03-00791882/30.07.2020г. Повод за проверката били постъпили сигнали за
спазване на осигурителното законодателство. Във връзка със сигнал изх.№
Ц1042-03-54/01.06.2020г. за това, дали Наталия Лалева Кънева е подлежала на
задължително осигуряване, е извършена и проверка по отношение на
жалбоподателката, констатациите за която са отразени в т.7 от протокола.
По данни от ИС е установено, че М.С.
има сключен трудов договор с „Политур 2016“ ЕООД на 23.04.2018г., прекратен на
03.02.2020г. Подадени са данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода
24.04.2018г. - 31.01.2020г. вкл. В ТП на НОИ са подадени приложения № 9 към
чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО вх.№ Р14-03-000-00-**********/21.01.2020г.
към болничен лист № Е*** за периода
11.12.2019г. - 16.12.2019г. и вх.№ Р-14-03-000-00-**********/21.01.2020г. към
болничен лист
№ Е*** за периода 17.12.2019г. -
20.12.2019г. На 14.07.2020г. от осигурителя за М.С. са представени: трудов
договор № ***/23.04.2018г. на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ на длъжност „технически сътрудник на пълно работно време - 8
часа, с основно месечно възнаграждение 525,00лв; длъжностна характеристика;
Заповед № 760904-1/03.02.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 03.02.2020г. поради подадено заявление за неизплатени заплати; платежни
фишове за периода 04.2018г. - 12.2019г. подписани от лицето; удостоверения приложения
№ 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 НПОПДОО (към цитираните болнични листове). Със
задължително предписание № ЗД-1-03-00771548/19.06.2020г. - т.7, са поискани
документи за М.С. за периода
04.2018г. - 01.2020г. Не са представени допълнителни споразумения към трудов
договор
№ ***/23.04.2018г., регистър за
завеждане на документи и дневник по чл.6, ал.1 от НПОПДОО. На 28.07.2020г. е
представен платежен фиш за м.01.2020г., който не е подписан от лицето.
Констатирано е, че подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода
04.2018-01.2020г. съответстват на изчисленото.
При проверката е установено също,
че за периода 01.07.2019г. - 31.03.2020г. за лицата, наети по трудови
правоотношения от „Политур 2016“ ЕООД са подавани декларации обр.1 и обр.6,
като декларираните осигурителни вноски не се внасят, данъчните и осигурителните
задължения са в особено големи размери, има образувано изпълнително дело
№ ***/2018г. с размер на задължението
329600,84лв. и с Постановление от 25.02.2020г. е наложен запор на банковите
сметки на дружеството. За периода 15.03.2016-04.06.2019г. са извършвани редовно
проверки по прихващане и възстановяване и проверки за установяване на факти и
обстоятелства. За периода от 01.07.2019г. от „Политур 2016“ ЕООД не са представени
доказателства за осъществяване на независима икономическа дейност, не е оказано
съдействие и не са представени исканите документи. Управителят С Т Т е
собственик на множество дружества с големи задължения към бюджета - обстоятелства,
за които до д-ра на ТП на НОИ-Варна е подадена информация от НАП - стр.27 от
пр.
На 14.08.2020г. жалбоподателката
подала първоначално заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а КСО, в което като осигурител е посочено „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД, дата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 01.08.2020г. съгласно Заповед № 760904-1/01.08.2020г. на
основание чл.71 Кодекса на труда.
С Разпореждане №
031-00-10714-1/11.09.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица, на
основание чл.54ж, ал.1, вр.чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО на
жалбоподателката било отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/
считано от 01.08.2020г. до 31.03.2021г. в размер на 22,60лв. дневно.
С изх.№ Ц1030-03-743/05.10.2020г.
д-ра на ТП на НОИ-Варна изпратил до д-ра на ТП на НОИ-Бургас [искане] за
извършване на проверка на осигурител, във връзка с постъпили заявления за
отпускане на ПОБ на М.И.С.. В искането е посочено, че при изплащане на ПОБ е
установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД е поставена под наблюдение, [поради
което] се иска извършване на проверка на
дружеството за установяване на съответствие на подадените данни в Регистъра на
трудовите договори и Регистъра на осигурените лица с данните в първичните
документи - трудови договори, платежни ведомости, документи за отчитане на
извършената работа и отработените дни и др., с цел да се установи дали за
лицата е възникнало основание за осигуряване чрез посочения осигурител.
Посочено е към изготвения ревизионен документ да бъдат приложени заверени за
вярност копия на трудови договори, допълнителни споразумения, платежни
ведомости, заповеди за прекратяване на правоотношението, документи за отчитане
на извършена работа и на отработените дни, и др.относими документи.
С Разпореждане №
031-00-10714-2/15.10.2020г. на определения със Заповед №
1015-03-54/06.04.2016г. ръководител на
осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО било спряно
производството по изплащане на ПОБ на жалбоподателката М.И.С., считано от
01.09.2020г. Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че се извършва
проверка на „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД до контролните
органи на ТП на НОИ-Бургас, т.к. при предходна проверка на „Политур 2016“ ЕООД
е установено, че няма представени доказателства за извършвана дейност за
периоди от 01.07.2019г. - 02.06.2020г. Периодите за които има данни, че лицето
е работило в посочените осигурители са от значение за определяне правото на
лицето на ПОБ.
По повод писмото до ТП на
НОИ-Бургас, със Заповед № ЗР-5-03-00850217/04.12.2020г. и Заповед №
ЗР-5-03-00850219/04.12.2020г., на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, ръководителят на ТП на НОИ-Варна възложил
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Политур 2016“
ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.
Разпореждане №
031-00-10714-2/15.10.2020г. е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-Варна, като
с Решение № 2153-03-10/05.02.2021г., съобщено на 02.03.2021г., жалбата е отхвърлена като неоснователна. В
производството по административно обжалване е прието, че последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването на М.С. обхващат времето от 01.02.2019г. -
31.07.2020г. От служебно извършената проверка в информационните регистри е
установено, че през 18-месечния период, за жалбоподателката има подавани данни
за осигурителен стаж (за положения от нея труд), както следва: за периода 01.02.2019г. - 02.02.2020г.
в „Политур“ ЕООД - гр.С , обл.Бургас, с продължителност 01г.; за периода 03.02.2020г. - 31.07.2020г.
в „Д Комплекс Сервисес“ ЕООД - гр.С , обл.Бургас, с продължителност 04 мес. и
28 дни. Общата продължителност на осигурителния стаж на жалбоподателката за
периода от 01.02.2019г. - 31.07.2020г., без да бъде взето предвид времето от
01.02.2019г. до 02.02.2020г. в „Политур“ ЕООД, с продължителност 01 г., е 04м.
и 28 дни, т.е. по-малко от 12 месеца (вж. изискване по чл.54а, ал.1 от КСО).
С оглед изложеното директорът на ТП
на НОИ-Варна е приел, че обстоятелството дали жалбоподателката е подлежала на
задължително осигуряване (вкл. за фонд „Безработица“) при осигурителя „Политур“
ЕООД, е от съществено значение за определяне на правото ѝ на парично
обезщетение за безработица и в зависимост от резултата от проверката, ще се
прави преценка за същото, поради което правилно и законосъобразно ръководителят
на осигуряването за безработица е спрял производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица на М.И.С., т.к. следва да се установи дали е
изпълнено изискването на чл.54а, ал.1 от КСО - да са внесени или дължими
осигурителните вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, подробни мотиви за което съдът е
изложил в Определение № 983/22.04.2021г. по адм.д. № 483/2021г., поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по
чл.146 от АПК съдът констатира, че оспореното решение е издадено от материално
и териториално компетентен орган по чл.117, ал.3 от
КСО - ръководителя на ТП на НОИ -Варна, в изискуемата писмена форма и съдържа
правните и фактически основания за постановяването му, поради което липсват
пороци, влечащи неговата нищожност. Решението е постановено и при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че в потвърденото с решението разпореждане не е посочено конкретно на
основание коя от двете точки по чл.54г, ал.4 от КСО се издава, както и че това
препятства възможността за ефективен административен и съдебен контрол. Така
изложените доводи са относими към редакцията на разпоредбата ДВ, бр.103 от
2020г., в сила от 01.01.2021г., която не е приложима към датата на издаване
разпореждането на ръководителя на осигуряването на безработица. Към датата на
издаване на Разпореждане № 031-00-10714-2/15.10.2020г. е в сила редакцията на
чл.54г, ал.4 от КСО, ДВ, бр.102 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., според
която, длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 спира с разпореждане производството по
отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на
изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж
и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор,
по който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност. Изложените в разпореждането
факти - че се извършва проверка на
„Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД относно извършвана дейност,
както и че периодите, за които има данни, че лицето е работило в посочените
осигурители са от значение за определяне на правото на лицето на парично
обезщетение за безработица - са релевантни към изясняването на осигурителния
стаж на жалбоподателката, респ. с правото ѝ на парично обезщетение за
безработица и неговия размер, и изцяло кореспондират с основанието по чл.54г,
ал.4, пр.1 от КСО. В този смисъл липсва допуснато процесуално нарушение, което
да препятства както възможността на лицето да упражни правото си на защита,
така и възможността за извършване на ефективен административен и съдебен
контрол.
Неоснователно е и оплакването, че
неправомерно са съобразявани и ценени доказателства, съставени по повод
проверка на други лица, т.к. както Констативен протокол № КВ-5-03-00791882/30.07.2020г.,
така и задължителни предписания № ЗД-1-03-00771548/19.06.2020г., се отнасят до
осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, осигурителния стаж при който се включва в 18
месечния период по чл.54а, ал.1 от КСО и е релевантен към преценката за
възникването на правото на обезщетение за безработица. Отделно, както в
констативния протокол, така и предписанията към осигурителя, са изисквани
документи и е извършвана проверка на същите, конкретно за жалбоподателката -
т.7 от предписанията и протокола, поради което установените в тази връзка
факти, представляват данни по смисъла на чл.54г, ал.4 от КСО, които биха могли
да доведат до прекратяване изплащането на обезщетението и правилно са ценени
като относими от административния орган.
Обжалваното решение е постановено и
при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ. Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл.54б, ал.1 от КСО,
дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица.
При съобразяване на цитираните
разпоредби, регламентиращи възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване
на осигуряването, от събраните по делото доказателства се установяват
основанията по чл.54г, ал.4 от КСО. Съгласно чл.54г, ал.4 от КСО (ДВ, бр.102/2018г.
в сила от 01.01.2019г.), длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с
разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за
безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност.
В тези случаи длъжностното лице по
чл.54ж, ал.1 от КСО действа при условията на обвързана компетентност, и при
наличието на предпоставките, визирани в чл.54г, ал.4 е длъжно да издаде
разпореждане за спиране на производството по отпускане или изплащане на
паричното обезщетение за безработица. Законът не предвижда възможност за
преценка дали да се спре производството или не, а за приложението на чл.54г,
ал.4 от КСО е достатъчно наличието на данни, а не на категорични доказателства
за наличие на посочените основания.
В случая правнозначимите факти са
установени в административното производство в достатъчна степен и са предприети
съответните действия - иницииране на проверка от ТП на НОИ-Бургас, възлагане на
проверки по разходите на държавното обществено осигуряване на „Политур 2016“
ЕООД и „Д Консулт сървисес“ ЕООД, с оглед събирането на доказателства, относими
към възникването на правото за обезщетение за безработица и неговия размер по
отношение на жалбоподателката. В хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите и основанията по
чл.54г, ал.4 от КСО.
Приложението на чл.54г, ал.4 от КСО
има обезпечителен характер при съобразяване на принципа за съразмерност и
осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на
релевантните факти относно отказ или прекратяване изплащането, респ. отпускане
и изплащане на обезщетението за безработица, което е в интерес както на фонд
„Държавно обществено осигуряване“, така и на самото осигурено лице - В този смисъл Решение на ВАС №
8239/03.06.2019г. по адм.д. № 14456/2018г.
По изложените съображения съдът
приема, че Разпореждане № 031-00-10714-2/15.10.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица и потвърждаващото го Решение №
2153-03-10/05.02.2021г. на директора на ТП на НОИ-Варна, са издадени при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, поради
което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М.И.С., ЕГН: **********,*** против Решение № 2153-03-10/05.02.2021г. на
директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него Разпореждане №
031-00-10714/15.10.2020г. на н-к сектор „Краткосрочни плащания“ и ръководител
на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54г, ал.4 от КСО по
отношение на жалбоподателката е спряно производството по изплащане на парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ на жалбоподателката, считано от 01.09.2020г.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.119, авр.чл.117, ал.1, т.2, буква „ж“
от КСО.
Административен
съдия: