№25
гр.Силистра, 08.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателeн състав- в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Антоанета Ценкова като изслуша докладваното от съдия Великова ВНЧХ дело № 11/20 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С
присъда № 417 от 29.10.2019 г. постановена по НЧХД № 660/18 г. Силистренски
районен съд е признал подс. К.З.Щ.:
- за виновен в извършване на престъпление по чл. 148., ал. 1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл.146, ал. от НК като на осн.- чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
- за невинен в извършване на престъпление по чл. . 148, ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК като го е оправдал по повдигнатото обвинение.
- Осъдил е подс. Щ. да заплати на тъжителя сумата от 500 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл.146, ал. от НК и е отхвърлил гр. иск за сумата до 10 000 лв., като неоснователен и недоказан, както и сумата от 12 лв., представляваща ДТ за образуване на НЧХД
- Осъдил е подс. Щ. да заплати в полза на СРС сумата от 50 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск и сумата от 115,22 лв. представляваща направени разноски в хода на процеса.
- Осъдил е т. В. К. да заплати в полза на СРС сумата от 190, 13 лв. направени разноски по делото.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Щ., който счита съдебния акт за необоснован, без да прави искане в каква насока да се развие съдебното производството.
По делото е депозирана и въззивна жалба от В. К., в която се оспорва правилността и обосноваността на присъда в частта, в която подс. Щ. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 147, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. Оспорва се и в гражданско-осъдителната част, по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, както и правилността в частта на присъдените разноски. Прави се искане за:
- отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. Щ. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1,т.т1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 и чл. 26 от НК, с произтичащите от това последици за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на това престъпление;
-изменение на присъдата в гражданско –осъдителната част, досежно присъдено обезщетение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК с увеличаване на определения размер;
- както и изменение в частта досежно присъдените разноски.
Входирано е писмено възражение от подс. Щ. срещу въззивната жалба на В. К. с прилагане на различни копия от документи, неотносими към делото, като се прави искане да се отмени несправедливата по отношение на него присъда и постановяване на наказателна процедура срещу В. К. за извършено престъпление по чл. 290 от НК.
Внесени са и допълнителни писмени изложения към въззивната жалба на В. К., където се развиват обширни съображения във връзка с направените възражения и искания.
В съдебно заседание подс. Щ. поддържа депозираната жалба. Прилага писмени доказателства, които не са приети от съда. В хода по същество излага съображения и факти, неотносими към делото. Изразява недоволство във връзка със свидетелски показания, свързани с оправдателната част на присъдата – за деяние по чл. 148, ал.1,т.т1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 и чл. 26 от НК. Потвърждава използвания обиден израз, но не счита да е виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК Изразява становище за изцяло неоснователни претенции от страна на тъжителя, както в наказателно-, така и гражданско-осъдителните части на присъдата.
От своя страна , т. К. оспорва жалбата на подс. Щ., като се придържа изцяло към мотивите си в писменото изложение. В съдебно заседание прави искане за присъждане на разноски.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбите, възраженията и допълните изложения, както и становищата на страните в съдебно заседание , и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивните жалби са допустими, разгледани по същество – неоснователни, с изключение на искането за присъждане на разноски, направени в хода на въззивното производство.
Първоинстанционния съд е положил изключителни усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е извършил множество допустими и не до там необходими процесуално-следствени действия. Приел е за установена една фактическа обстановка, която пред въззивната инстанция остава непроменена. Изградил е правните си изводи, след като е подложил на анализ целия доказателствен материал.
Възприетата фактическа обстановка е изключително подробно описана и липсва необходимост от подробното ѝ излагане.
На кратко – Познанството между подс. Щ. и т. К. е дългогодишно, като подсъдимият не веднъж е посещавал дома на тъжителя. В резултат на дългогодишното познанство между тях възникнала идеята за развиване на съвместна търговска дейност и така се стигнало до създаване на „ Д РИЙМ ПЛАСТ“ ООД. При регистрацията на дружеството като управители на същото били вписани подс. Щ. и съпругата на тъжителя – св. Колева,с равни дялове, като двамата заедно, и поотделно разполагали с представителна власт.
В съзнанието на подс. Щ. останало убеждение, че негов съдружник е именно тъжителят К., ако и същият да не е вписан официално като такъв, тъй като към него момент е заемал държавна длъжност – в Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. Добрич и не е разполагал с право да развива търговска дейност.
От 2008 г. до 2011 г. дружеството придобило различни по вид и стойност недвижими имоти и развивало успешна дейност.
В процеса на работа, обаче, постепенно започнали да възникват проблеми от различно естество, като всеки един от съдружниците оставал с впечатление да е мамен от другия. Според Колева имало ненужно презапасяване с горива, злоупотреби от различен род – използване на подизпълнители , въпреки дружеството да е разполагало с възможност само да извършва определени дейности само. От друга страна, подс. Щ. се считал ощетен с определена сума пари, която била дадена на заем , а след връщането на същата, той не е получил своя дял.
В резултат на тия и други подобни неразбирателства, в края на 2011 г. се стигнало до прекратяване на съдружието между подс. Щ. и св. Сн. К. Въпреки опитите взаимоотношенията да бъдат уредени по най-удачен за страните начин, у подс. Щ. възникнали съмнения за несправедливост и ощетеност по отношение на сключен на 30.10.2009 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот. По въпросния договор е следвало да се извършат допълнителни СМР и да се издаде акт № 19, но се оказало, че липсва разбирателство относно това, кой следва да издаде конкретни счетоводни документи – фактури за извършите СМР. Според подсъдимият това е било задължение на „ДРИЙМ ПЛАСТ“ ООД с управител св. Сн. Колева, а не на „ЕЛИМАР“ ООД, с управител подс. Щ. и страна по този договор. В тази връзка , между подсъдимия и семейството на тъжителя започнали спорове и били налице разногласия.
Към края на 2012 г. сем. Колеви продава на „Елимар“ООД, с управител подс. Щ. два гаража. Въпреки тази сделка, подс. Щ. продължава да счита да е ощетен, тъй като при прекратяването на съдружието в „ ДРИЙМ ПЛАСТ“ ООД между Щ. и св. Колева били подписани две споразумения, според които подсъдимият е следвало да придобие право на собственост не върху два, а върху три гаража.
С годините негативизмът между страните растял, като всяка една от тях отстоявала своето становище – сем. Колеви е считало че партньорските взаимоотношения са уреди, а подс. Щ. се чувствал ощетен, като продължавал да търси начини да защити правата си.
Така през 2017 г. подс. Щ. се запознал с св. Д. С., журналист към „Биволъ“, който бил натоварен с извършване на журналистическо разследване по аферата „Суджукгейт“. Междувременно в тази афера било замесено и името на т. К..
На срещата между подсъдимия и журналиста, двамата се уговорили да бъде заснет видеоматериал, който да бъде излъчен от съответната медия и където подс. Щ. да изложи своето становище за „множество нередности“, които се случват в гр. Добрич.
Заснетото интервю, ведно с журналистическа статия били пуснати в интернет пространството на 04.09.2017 г. и станали достояние на неопределен кръг потребители.
Със съдържанието на статията и прикрепеното към нея видео, тъжителят се запознал в един по-късен момент, след като разбрал от близки и приятели за съществуването на този материал. Когато изгледал записа, останал шокиран от изявлението на подс. Щ., който разказвал за взаимоотношенията им през годините. Използвал изрази като „Много мръсотии бяха направени…..дълбоко съм убеден, че тя /св. Колева/ ги е правила по принуда, по нареждане на В. К., щото той като изръмжи …тя блокирваше цялата…. Може да яде бой…- /не съм сигурен/ …имаше голям страх от него“. „…Проблема беше В.К., той командваше, той беше истинския съдружник, Снежана беше фиктивен..“
Подс. Щ. разказал и за прехвърлянето на процесните гаражи, като заявил „ Когато ме прекара с един гараж, вече беше Директор на ОДП“ В тази връзка предупредил: „Веско, така ще те разглася навсякъде, че ще те изгонят от полицията“ , а тъжителят „…с цялата си наглост ми заяви, докато бати Бойко е на власт и Живко Мартинов е до мене, никой нищо не може да ми направи…“ . „С В.К. конфликта е негласен, но туй не значи, че е малък…значи ние бяхме съдружници пет години…“ „Разделихме се на края на 2011 г….по негово настояване, той ме принуди.. „ Първо си мислех, че само с един гараж ме е завлякъл …но конфликта е, че ме завлякоха с много неща.....Искаше да лапне цялата фирма…после я загробиха от тяхната некадърност….“
Според подс. Щ., т. В. К. бил „…много по-долен….И туй мога за го заявя най-отговорно, щото ми беше ….съдружник…“
В хода на съдебното следствие пред Първоинстанционния съд са били разпитани водените от тъжителя свидетели – св. Христов, св. Михалев, св. Неделчев, които са потвърдили, че са гледали излъчения журналистически материал и били потресени от казаното.
По делото са приложени и медицински документи, от които е видно какво е било състоянието на тъжителя и неговата съпруга, след като са разбрали за случилото се, както и мед. документация за здравословното състояние на подсъдимия.
През инкриминирания период т. К. е заемал държавна длъжността.
Срещу В. К. има повдигнати обвинения по чл. 293, ал.2; чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 и чл. 143, ал.1 от НК
От заключението по назначената СЧЕ е видно, че в „ДРИЙМ ПЛАСТ“ ООД липсват каквито и да било счетоводни данни за предоставяне на парични заеми, но в същото време е осчетоводена сума по сметка 498/3 с основание „върнат заем“.
При тази фактическа обстановка, решаващият съд е направил правилни правни изводи за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, , ал.1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и несъставомерност на престъплението по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал., т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 и чл. 26 от НК.
Тези правни изводи са изградени въз основа на изключително подробен анализ на събрания доказателствен материал, като са изложени съображения по отношение на налични противоречия. В тази връзка подробно е описано въз основа кои доказателства съдът е достигнал до постановяването на ревизираната присъда, като изрично е посочил на кои свидетелски показания се дава вяра, на кои – не , и кои от доказателства не подлежат на коментар, поради неотносимост към предмета на делото.
Приобщеното към делото веществено доказателство – CD със запис на излъченото интервю - е било обсъждано във връзка с останалия доказателствен материал. Всеки израз, възведен в обвинението като клеветнически е подложен не само на самостоятелен анализ, но и е в унисон с доказателства по делото, поради което това няма да бъде преповтаряне от въззивната инстанция.
Следва да се посочи, подс. Щ. макар и да е изрекъл всички описани в тъжбата изрази, той не е използвал такива, които да уронят достойнството на тъжителя. Подсъдимият е изразил собственото си отрицателно мнение по отношение на тъжителя като се е позовал на конкретни факти от действителността. Приел е, че поради служебната ангажираност на тъжителя , фиктивно е бил съдружник с неговата съпруга. Развиването на дейността на фирмата, според вътрешното убеждение на подсъдимия, се е осъществявало с участието на самия тъжител, който е запознал подсъдимия със съпругата си и това не може да бъде отхвърлено с ничии свидетелски показания. Съмнението, че е „измамен“ с един гараж и определена парична сума, която е дадена в заем и не е включена при разпределяне на дяловете към момента на прекратяване на съдружието не е съвсем голословно. Налице са доказателства за отдадени в заем парични средства, които не са счетоводно отразени в „ДРИЙМ ПЛАСТ“ ООД, но пък връщането на този своеобразен кредит е осчетоводено отразено по сметка 498/3. Поетите задължения с прехвърляне на собственост върху три гаража, не са изцяло изпълнени. Доколко тия документи са нищожни/ унищожаеми или е налице документно престъпление не е предмет на делото. Всичко това води до субективна несъставомерност на деянието по чл. 148, ал.1, т.т1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Подсъдимият субективно е вярвал , че е ощетен и за това „вина“ има тъжителят. Това вътрешно убеждение у подсъдимия е изградено въз основа на обективни факти и е било подсилено с последващо включване на името на тъжителя в „Суджукгейт“ и водените срещу него наказателни производства. Воден от тази си увереност, подсъдимият е депозирал и различни жалби до различни институции.
Във връзка с горното всяко едно възражение за необоснованост на присъдата в оправдателната ѝ част, от страна на тъжителя, не почива на събрания доказателствен материал и се явява неоснователно. При изслушването на приложения запис , ясно се чува как подсъдимият изказва своето съмнение относно съждението, че св. Колева „яде бой“ от съпруга си. Какви са били личните възприятия на отделните свидетели по делото е без значение. Използването на глагола „може“ само по себе си не води до категоричен и непротиворечив извод за умишлено осъществено престъпление“ клевета“ - било то при форма на вината пряк или евентуален умисъл.
Правният извод за субективна несъставомерност е изграден въз основа на доказателствения материал, след анализ на същия и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Не се констатират нарушения, които да водят до отмяна на оправдателния диспозитив и постановяване на нова присъда, с която подс. Щ. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1,т.т 1ши 2 във вр. с чл. 147, ал.1 и чл. 26 от НК.
Досежно осъдителна част на ревизирана присъда – също не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Безспорно е установено, че по време на интервюто, подс. Щ. е казал „ В. К. е много по-долен от …Туй мога да го заявя най-отговорно, щото ми беше съдружник…“
Използваният израз е изречен, за да охарактеризира негативно личността на тъжителя, за да се урони неговата чест и достойнство. Казаното от подсъдимия не е само поради неучтивост или неспазване на възприетата етика. С използвания израз, подс. Щ. умишлено и „ най-отговорно“ е унижил т. К. В конкретния казус не се поставя въпрос за истинността или неистинността, за основателността или неоснователността на казаното, а за това че по недопустим, с оглед морала и етика, начин е засегната честта и достойнството на определена личност.
Следва да се посочи, че и в тази част на присъдата, са изложени подробни мотиви. На коментар е подложен всеки един от елементите на квалифицирания състав на престъплението по чл. 148, ал.1, т.т1 и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и изграденият правен извод за довършено престъпно деяние е правилен.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание РС Силистра е съобразил разпоредбата на чл. 78а от НК и с оглед материалното състояние на подс. Щ. е определил административно наказание „глоба“ към минимума.
Уваженият размер на гр. иск е определен по справедливост, като са съобразени наличните по делото доказателства. Тъжителят не е успял да докаже по несъмнен начин, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат на размер 10 000 лв, които всъщност са поискани по повод предявените обвинения за две престъпления.
За деянието по чл. 148, ал.,1, т.т 1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК подсъдимият е оправдан. Поради липса на виновно противоправно деяние, което да е довело до причиняване на вреда, не се дължи обезщетение. В тази връзка, двете страни е следвало съразмерно да поемат направените по делото разноски, поради което и са били осъдени да ги заплатят.
В горния смисъл въззивната инстанция приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на ревизираната присъдата, поради което и на осн. чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 417 от 29.10.2019 г. постановена по НОХД № 660/18 г. по описа на Силистренски районен съд, ИЗЦЯЛО..
ОСЪЖДА подс. К.З.Щ. да заплати на тъж. В.Н.К. сумата от 1 500 лв., представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение в хода въззивното производство.
Решението е окончателно.