РЕШЕНИЕ
№ 1794
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20221110146885 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1
ГПК във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД и на евентуално основание чл.111, б.в ЗЗД.
Ищецът И. М. М. твърди, че по твърдения на ответното дружество *** е титуляр по
партида, открита с номер 175608 /инсталация **********, открита за апартамент 99, на
адрес ***, тъй като е наследник по закон на *** Сочи, че е оспорил вземанията на ответника
извънсъдебно, но ответникът продължава да я претендира. Сочи, че за период м.11.2011г.-
м.7.2012г. ответникът претендира сумата от 1398,34 лева, които ищецът счита, че не дължи,
защото между ответника и праводателя на ищеца е липсвала облигационна връзка,
включително поради собственост или вещно право; оспорва се ответникът да е доставил ТЕ
на сочената стойност, отговаряща на БДС, както и че наследодателят му е ползвал ТЕ.
Прави се възражение за давност на вземането. Поради изложеното, се предявява иск за ½ от
сумата – 699,17 лева – признаването й за недължима.
Ответникът „***, в писмения си отговор, оспорва допустимостта на
производството, като сочи, че давността не води до погасяване на самото вземане, оспорва
твърдението на ищеца, че не е клиент на топлинна енергия, по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ,
като твърди, че ищецът е собственик на имота . Твърди, че с ищеца са в правоотношение по
продажба на ТЕ по неформален договор, сключен при публично оповестени общи условия,
в които са уредени всички права и задължения на страните. Твърди, че сумите за ТЕ са
начислявани на база прогнозни сметки, а след извършване на дялово разпределение, са
1
издадени индивидуални справки, които съставляват действителен разход. не оспорва
твърдението на ищеца за давност, но сочи, че не е претендирал вземането, посочено от
ищеца в давност, поради което и същото е превърнато в естествено, а защитата на ищеца е
само по предявен против него иск, с възражение. Сочи, че прилага погасителната давност.
Третото лице - помагач на страната на ответника счита исковете за неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен. При този иск, ищецът доказва
наличието на правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият е допустим по
изключение. В частност, при отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
ищецът доказва, че ответникът претендира от него едно свое вземане, в което се изразява
правният интерес на ищеца да предяви именно отрицателен установителен иск, защото по
него ответникът следва да изчерпи всичките си основания, на които счита, че вземането му е
дължимо.
С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад, СРС е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че ТЕ за исковия период м.11.2011г.- м.7.2012г.
възлиза на сумата от 1398,34 лева, че сумата е начислена в съотвествие с Наредба № 14-
334/2007г.; включително след изготвяне на общи фактури.ищцовата страна е представила по
делото писмо, в което се съдържат вземанията, предмет на иска, както и съобщение към
фактура, в което вземането фигурира като старо задължение, което обосновава правния
интерес на ищеца от водене на иска и допустимостта на същия.
По съществото на спора.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди може да
възникне по два начина – по силата на писмен договор, сключен между продавача и клиента
или по силата на настъпване на определен юридически факт/чл.149,ал.1,т.6 и чл.153,ал.1 ЗЕ/
- общото между двете е постигането на съвпадение на изявленията на страните, че желаят
възникване на правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Без
непременно да предвижда форма за действителност или за доказване сключването на
договора, законът предвижда договор във формата на писмен документ, в хипотезата на
чл.149,ал.1,т.6 ЗЕ. В другия случай, за да възникне правоотношението, е необходимо
съвпадането на насрещните изявления на страните по правоотношението да бъде с
конклудентни действия, по силата на правото на собственост върху топлоснабдения имот
или титулярството на вещно право на ползване върху него / чл.153,ал.1 ЗЕ/. Ответникът
носи тежестта да докаже твърдението си, че ищецът е негов клиент, по правоотношение,
възникнало по един от двата посочени начина. С определението по чл.140 ГПК, обявено за
доклад без възражения от ответника, на последния са дадени указания, че следва да докаже
твърдението си, включително и че ищецът е собственик или вещен ползвател по отношение
топлоснабдения имот, както и че не сочи доказателства затова си твърдение. По делото, с
2
определение от о.с.з. от 26.1.2023г., е отделено за ненуждаещо се от доказване между
страните, по делото, че ищецът е наследник по закон на титулярите на право на собственост,
ето защо, ищецът встъпва във възникналото с наследодателите му правоотношение по
продажба на топлинна енергия.
Поради изложеното, се установи основанието ответникът да претендира сумата от
ищеца – между страните е налице облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, за ½ ид.ч., съобразно дела на ищеца в наследството.
Евентуално заявеното основание на иска се признава от ответника, поради което и
следва да се признае за установено, че ищецът не дължи исковата сума чрез принудително
изпълнение.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, поради следното.
Отговорността за разноски е безвиновна и се носи за неоснователно повдигнат правен спор /
когато разноските се поемат от ищеца, при отхвърляне на иска/, респективно – когато
поводът делото да се заведе от ищеца, е поведението на ответника / когато разноските се
поемат от ответника, при уважаване на иска/. При отрицателен установителен иск за
недължимост, на исковата сума, това означава, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото, след като ищецът е отправил извънсъдебно заявление до ответника, че счита
вземането за недължимо, и когато въпреки изявлението, ответникът продължава да търси
извънсъдебно сумата от ищеца. Това е разумното тълкуване на разпоредбата, в противен
случай би се стигнало до правния абсурд длъжникът – потребител да е принуден да чака
предявяване на иск против него, за да упражни възражението си за недължимост.
Видно от писмо от 23.8.2022г. на ищеца, за сумата, предмет на погасителна давност, е
вписано, че се дължи и е отправена покана за доброволно плащане, като същата сума
фигурира и в съобщение към фактура, което съставлява извънсъдебна покана за плащане.
Следователно, въпреки процесуалното си поведение за признание, че вземането е в
давност, вземането не е премахнато от дължимите на ответното дружество.
Изложеното обуславя изводът на съда, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото, доколкото разноските съставляват безвиновна отговорност за вреди от
неоснователно претендиране на извънсъдебно заявено недължимо, включително и поради
давност вземане, каквото е и извънсъдебното поведение на ответника, преди подаване на
отговора на исковата молба.
Ищецът доказва разноски от 50лева за държавна такса 1,55 лева за банков превод /
каквато сума е вписана в платежното нареждане делото/, и 360 лева адвокатско
възнаграждение, което следва да се определи на процесуалния представител – адвокат Д.,
която представлява ищеца безплатно, като възражението на ответното дружество и неговия
помагач за прекомерност на претендираното възнаграждение, е неоснователно – с ДВ брой
88/4.11.2022г., в сила от 7.11.2022г., е прието изменение на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като минималното възнаграждение възлиза на 400лева.
3
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. М. М. ЕГН ********** с адрес
*** против *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – *** иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД, че И. М. М. ЕГН ********** с адрес *** не
дължи чрез принудително изпълнение на ответника *** ЕИК *** сумата 699,17 лева,
съставляваща ½ от главница от 1398,34 лева, начислена за топлинна енергия за топлоснабден
имот с адрес *** / инсталация **********/, за периода от м.11.2011г. до м.7.2012г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление – *** да заплати на И.
М. М. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 51,55 лева -
разноски за производството.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото 360 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – *** да заплати на
адвокат С. Й. Д. ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността : *** сумата 360
лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответното дружество - „ТехемСървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4