Особеният представител се присъединява към казаното от
представителя на държавното обвинение. Не се спира на фактическата обстановка.
Пледира за налагане на наказание в размер на 10 години лишаване от свобода,
което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият в с.з. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание счита, че при така установената
фактическа обстановка в обвинителния акт, която изцяло е призната от
подсъдимия, следва при определяне на наказанието му да се вземе предвид, че
подсъдимият е добър човек и случилото се е част от живота. Посочва, че подс.Х.А.
безкрайно много съжалява за постъпките си, още от началото е съдействал на
органите на досъдебното производство. Счита, че ако му се определи минимално
наказание, така както предлага прокурора, то наказанието ще изиграе своята
положителна роля спрямо бъдещето на подсъдимия.
Подс.Х.А. в с.з. съжалява за извършеното от него и
предоставя на съда относно наказанието.
От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното
самопризнание от страна на подсъдимия се установява следното:
Подсъдимият Х.А.А. е
регистриран като извършител на противообществени прояви. Осъждан е общо пет
пъти за извършени престъпления от общ характер, като в два от случаите за
извършено деяние по чл.339 ал.1 от НК - държане без надлежно разрешение на
огнестрелно оръжие, а в останалите три случая - за деяние по чл.183 ал.1 от НК
/неплащане на издръжка на свой низходящ непълнолетния му син М.Х.Х./.
Подсъдимият и свидетелката М. П.
И. от около осемнадесет години живеели на семейни начала, като имат две деца -
свид.М.И.И., роден през 2000г. и пострадалата Ф. Х.Х., родена на ***г.
Четиримата живеели в наследствена къща на подс.Х.А.,***, състояща се от две
стаи и салон, и полуприземно помещение. Подс.Х.А. и свид.М. И. обитавали една
от стаите, в другата била пострадалата Ф.Х., а полуприземното помещение се
обитавало от свид.М.И..
Подс.А. от 2012г. започнал
работа като пазач на база с градина, в която се намирали пчелни кошери,
собственост на свид.Р.Г.от гр.Сливен. Базата се намирала на около 7км от С.В.,
в местността „Иовчов кантон". В нея имало построена вилна сграда за
почивка, състояща се от три стаи, едната от които била обзаведена с диван и
матрак, маса и столове. През светлата част от денонощието подсъдимият
изпълнявал функциите на пазач на базата като помагал на свид.Г.и при
отглеждането на пчелите. Когато бил на работа подсъдимият имал достъп и до
вилната сграда, като ползвал обзаведената стая за почивка. В дома си в С.В.
подс.А. и семейството му отглеждали животни - около 20 овце, като основен
ангажимент по отглеждането им имали съпругата му свид.И. и децата им - свид.И.
и пострадалата Х..
Подс.А. проявявал авторитарен стил на поведение спрямо
семейството си и настоявал пред съпругата си и децата си да изпълняват
безпрекословно всички негови искания и желания. Подсъдимият проявявал
агресивност и грубост към семейството си, обиждал ги, псувал ги и ги заплашвал
с физическа разправа в случаите, в които исканията и желанията му не били
изпълнявани. Много често употребявал алкохол в значителни количества, напивал
се и в пияно състояние ставал още по-агресивен. В такова състояние често
упражнявал физическо насилие над съпругата си свид.М. И. и й нанасял побой в
присъствието на децата им. Физическо насилие упражнявал и по отношение на сина
си - свид.М.И. и когато му нанасял побой го удрял безразборно по тялото и по
главата. В резултат на авторитарния стил на поведение и упражняваната системна
физическа агресия по отношения на членовете на семейството му, същите, в това
число и пострадалата Х. се страхували от него, и безпрекословно изпълнявали
всички негови искания, като не смеели да му противоречат и да му се
противопоставят.
Пострадалата Ф.Х. ходела на
училище в с.Бяла, община Сливен, до завършване на осми клас. След завършване на
основното си образование изявила желание да продължи обучението си в гр.Сливен,
но подсъдимият не й разрешил, с мотив, че това би довело до необходимост да се
премести да живее на квартира в гр.Сливен, където съществувала потенциална
опасност да се среща с различни мъже и да прояви неморално поведение.
Пострадалата нямала приятели и времето си прекарвала в къщи, като помагала на
родителите си в домакинството и при отглеждането на животните. Имала телефон с
интернет и фейсбук профил, но узнавайки за него подс.Х.А. й забранил да го
ползва, за да не поддържа връзки в социалната мрежа с други хора.
През лятото на 2012г.
пострадалата Х. навършила 11 години и тогава подс.А. започнал да изпитва
сексуално влечение към нея, особено в моментите, когато бил в пияно състояние.
В такова състояние, един ден през м.юни 2012г., подсъдимият решил да осъществи
полов акт с нея. За целта и за да не стане това достояние на съпругата му свид.И.,
подсъдимият решил същия ден да вземе пострадалата Х. със себе си на базата,
намираща се в м."Йовчов кантон", в землището на С.В., община Сливен,
където работел като пазач. Подсъдимият взел пострадалата със себе си под
предлог, че същата ще му помага в работата. Когато я завел там, по същото време
в базата, нямало други хора. Пострадалата Х. била облечена с летни дрехи - къси
панталони и тениска. Подсъдимият я завел в стаята, в която имало диван с
матрак, съблякъл панталона и бельото й, и я накарал да легне по гръб на дивана.
В резултат на системния психически и физически тормоз, упражняван от подс.А. по
отношение на членовете на семейството му, пострадалата Х. изпитвала силен страх
от него и поради тази причина не се противопоставила на желанието му. След като
легнала по гръб на дивана, подсъдимият съблякъл панталона и слиповете си,
легнала отгоре й, затискайки пострадалата с тялото си и лишавайки я от
възможността да му противодейства, след което противно на волята й, проникнал с
половия си член във влагалището й и осъществил съвкупление с нея. При това
съвкупление, подс.Х.А. разкъсал девствената ципа на пострадалата Х.. След
съвкуплението я предупредил изрично да не съобщава на никой за извършеното от
него деяние и пострадалата Х., от страх от физическо насилие, не казала на
никой.
Подс.Х.А., около 3-4 дни след първото съвкупление с
пострадалата Х., отново я завел със същата цел във вилната сграда в
м."Иовчов кантон", знаейки, че по същото време там нямало други хора.
Когато пристигнали подсъдимият по същия начин съблякъл дрехите на пострадалата,
заставил я да легне по гръб на дивана, съблякъл своите дрехи, легнал отгоре й,
започнал да я целува по врата и по устните и отново, противно на волята й, без
нейно съгласие, се съвкупил с нея, прониквайки с половия си член във
влагалището й. След това, както и след предходното съвкупление, подс.А.
заплашил пострадалата с физическа саморазправа в случай, че съобщи на другиго
за извършеното от него деяние. Под страх от това пострадалата Х. отново не
казала на никой, в това число и на майка си, когато се прибрала по-късно в дома
си.
Възползвайки се от състоянието на страх и на
безпрекословно подчинение, в които се намирала малолетната пострадала Х. и
това, че същата не съобщила на никой за извършените от него деяния, подсъдимият
решил да се въз ползва от това нейно състояние и да продължи да се съвкуплява с
нея. Решил да извършва това както във вилната сграда в м."Йовчов
кантон", така и в семейната им къща в С.В.. В изпълнение на това свое
намерение започнал всяка седмица без изключение да води пострадалата по веднъж
или два пъти до местоработата си, където по начин идентичен с предходните се
съвкуплявал с нея. В други случаи, когато съпругата му свид.И. и синът му свид.И.
отсъствали от семейното жилище, се възползвал от тяхното отсъствие, отивал в
стаята на пострадалата, събличал дрехите й и я заставял да легне по гръб на
леглото, след което събличал своите дрехи, лягал отгоре й я затискал с тялото
си и въпреки, че пострадалата правила опити да му се противопостави, противно
на волята й, подсъдимият се съвкуплявал с нея. След всеки един такъв случай я
заплашвал с физическа разправа, в случай, че съобщи на другиго за извършените от
него деяния. Поради тази причина, изпитвайки страх от такава физическа
разправа, пострадалата Х. не казвала на другиго, в това число и на майка си за
осъществяваните по отношение на нея принудителни и насилствени съвкупления от
страна на баща й подс.А..
Принудителните и насилствени съвкупления с малолетната си дъщеря, подс.А.
продължил да осъществява системно, по веднъж, а в някои и случаи и по два пъти
всяка седмица, до навършване на 14 годишна възраст на пострадалата на
18.06.2015г. Това осъществявал както във вилната сграда по местоработата му,
намираща се в м."Иовчов кантон" в землището на С.В., така и в
собственото им жилище в селото. Във всеки един от тези случаи подсъдимият
осъществявал деянията си по идентичен начин, като се възползвал от това, че е
сам с малолетната си дъщеря на посочените места и от състоянието й на страх и
безпрекословно подчинение, събличал дрехите й, заставял я да легне по гръб на
леглото, след което събличал своите, лягал отгоре й и затискал тялото й със
своето, като не зависимо от волята й осъществявал съвкупление с нея. Всички
тези съвкупления с малолетната му дъщеря и низходяща сродница били извършени от
негова страна, след като я принуждавал към това със сила и заплашване.
Упражняването на сила по време на съвкупленията, подс.А. осъществявал по
отношение на пострадалата Х., като със силата на тялото си притискал нейното
тяло върху леглото, където извършвал деянията си и по този начин възпрепятствал
възможността й да се съпротивлява и да му противодейства. Заплашителните си
действия осъществявал чрез перманентно грубо отношение към нея, включващо и
закани за физическа разправа, което отношение довело до състояние на
пострадалата, при което под страх от физическо насилие не смеела да му се
противопостави и да му противодейства.
Пострадалата Х. на
18.06.2015г. навършила 14-годишна възраст. Въпреки, че имала желание да
продължи образованието си в гр.Сливен, подсъдимият не й разрешил, поради което
същата останала в дома си в С.В. и помагала основно на майка си в домакинството
и при отглеждането на животните. Въпреки осъщественото по отношение на нея до
този момент от страна на баща й системно сексуално насилие, пострадалата не
съобщила за това на майка си и на други лица, страхувайки се подсъдимият да не
изпълни заканите си за физическа саморазправа. Възползвайки се от състоянието й
на страх и от това, че до този момент не уведомила никого за сексуалното му
насилие, подс.А. продължил да я води по веднъж, а в някои случаи и по два пъти
във вилната сграда в м."Иовчов кантон" в землището на С.В., където
както и при предходните случаи, чрез употреба на сила и заплашване, и противно
на волята й, се съвкуплявал с нея. В отделни случаи, когато съпругата му свид.И.
и синът му свид.И. отсъствали от дома им, подсъдимият осъществявал
насилствените съвкупления с пострадалата Х. и в дома им. Едно от множеството
деяния на подс.А. било извършено по време на един от празничните дни на
празника Рамазан Байрям през 2016г., който се състоял за времето от
05-07.07.2016г. Тогава подсъдимият за пореден път завел пострадалата на базата,
където работел и осъществил насилствено съвкупление с нея. Всяко едно от
отделните съвкупления осъществявал по вече описания начин - събличал дрехите на
пострадалата Х., заставял я да легне по гръб на леглото, след което събличал
своите, лягал отгоре й и я затискал с тялото си, и въпреки, че пострадалата
правела опити да му се противопостави, противно на волята й се съвкуплявал с
нея. След всеки един такъв случай я заплашвал с физическа разправа, ако съобщи
на другиго за извършеното от него деяние.
В резултат на системно
упражняваното по отношение на пострадалата Х. сексуално насилие от страна на
баща й подс.А., постепенно с психо-физическото си израстване, тя започнала да
осъзнава и да разбира противозаконността на действията му, да се срамува и да
изпитва гняв и омраза към него, като в резултат на натрупаните отрицателни
емоции и психическа травма, започнала на моменти да обмисля да сложи край на живота
си. С физическото и психическото си израстване, пострадалата започнала да
обмисля и варианти да потърси помощ, и да се противопостави на системно
упражняваното от баща й сексуално насилие. Един ден през м.октомври 2016г.,
решила да сподели с майка си свид.И. за сексуалното насилие от баща й. След
като пострадалата уведомила майка си за сексуалните посегателства на баща си,
свид.И. й обещала, че ще разговаря с него. При проведения по-късно разговор
между свид.И. и подс.А., последният отрекъл твърдяното от пострадалата Х..
Въпреки отправеното му предупреждение, още на следващия ден подс.Х.А. завел
пострадалата Х. на работата си и отново се съвкупил с нея. След този случай
подсъдимият продължил насилствените и принудителни сексуални посегателства по
отношение на непълнолетната си вече дъщеря, като по начин, описан по-горе се
съвкуплявал с нея няколко пъти ежеседмично във вилната сграда, където работел и
в дома им.
Тези негови сексуални посегателства продължили до м.юни 2017г., когато
пострадалата Х. решила да потърси съдействието и помощта на свой познат. За
целта се свързала по телефона със свид.Б.И.Ф.от с.Новачево, община Сливен и му
разказала за упражняваното от баща й системно сексуално насилие, като потърсила
помощта му. Свид.Ф. се свързал със свид.И.Х.А., полицейски инспектор при РУ
Сливен и го уведомил за деянията на подс.А.. Свид.Б. Ф. дал на пострадалата Х.
телефонния номер на свид.А., на който да се обади при следващо сексуално
посегателство над нея. Същевременно пострадалата Х. решила да измисли начин, по
който да заключва от вътрешната страна вратата на стаята, в която спи, за да
осуети възможността баща й да влиза при нея безпрепятствено и да осъществява
сексуални посегателства над нея. За целта забила пирон в дървената каса на
вратата, изкривила го и го оформила като райбер, с който започнала да заключва
вратата, когато се намирала в стаята.
На 27.06.2017г. вечерта, подс.А., съпругата му свид.И.
и децата им - пострадалата Х. и свид.И., се намирали в дома си в С.В..
По-късно, същата вечер, пострадалата Х. легнала да спи в стаята си, намираща се
на втория етаж на къщата. Подс.А. и свид.И. легнали да спят в съседната стая, а
свид.И. - в стаята на приземния етаж. На 28.06.2017г., сутринта около 06.00ч.,
подс.А. и свид.И. станали от сън, като последната отишла да изкара овцете на
паша. Възползвайки се от временното й отсъствие от дома им и от това, че свид.И.
не е станал от сън, подс.А. отишъл до стаята, където спяла пострадалата Х. и
направил опит да влезе вътре. Бутнал вратата на стаята, но установил, че е
заключена отвътре. Разбирайки това, започнал да блъска вратата и да настоява
пострадалата Х. да му отвори. След като последната не му отворила, упражнил
по-силен натиск върху вратата, вратата се отворила и подсъдимият влязъл в
стаята. Веднага след това свалил до колене долнището на анцуга си, извадил
половия си член и се приближил до леглото, на което спяла пострадалата Х..
Отметнал одеялото, с което била завита, свалил й бельото, легнал отгоре й и
притискайки я с тялото си, разтворил краката й и се съвкупил с нея.
Съвкуплението продължило около пет минути, след което подсъдимият станал
облякъл си анцуга и излязъл от стаята на пострадалата. Непосредствено след това
постр.Х. се обадила на мобилния телефон на полицейския инспектор -свид.А.,
който я посъветвал да остане там до пристигането на полицейските служители.
Преди тяхното пристигане, подс.А. тръгнал за работа в м."Иовчов
кантон" в землището на С.В., където по-късно същия ден бил задържан от
органите на полицията.
Съвкупленията, извършени от подс.Х.А. по отношение на
дъщеря му и негова низходяща сродница пострадалата Ф.Х., след навършването й на
14-годишна възраст, също били осъществени от него, след като я принудил затова
със сила и заплашване. Упражняването на сила по време на съвкупленията, подс.А.
осъществявал по отношение на пострадалата, като със силата на тялото си
притискал нейното тяло върху леглото, където извършвал деянията си и по този
начин възпрепятствал възможността й да се съпротивлява и да му противодейства.
Заплашителните си действия подс.А. осъществявал чрез непрекъснато грубо
отношение към пострадалата, включващо и закани за физическа разправа, което
отношение довело до състояние на пострадалата, при което от страх от физическо
насилие не смеела да му се противопостави и да му противодейства.
От заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза на живо лице № 27/2017г., при която е извършен преглед и
освидетелстване на подс.Х.А., се установява по половия член на подсъдимия
изобилие от суперфициални клетки с характерна форма и големина от влагалищен
произход, наличието на които се дължи на извършено полово сношение от него с
жена.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза
на живо лице № 28/2017г., при която е извършен преглед и освидетелстване на
пострадалата Ф.Х. е, че девствената й ципа е със стари дефлорационни щърбини.
Формирано е заключение, че разкъсванията на девствената ципа на пострадалата са
с давност 4-5 години и че същите добре отговарят да са били получени по време и
начин, както пострадалата посочва.
От заключението на изготвената
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, се установява, че
пострадалата Х. е годна да възприема правилно фактите от значение за
наказателното производство и да дава правилни и достоверни обяснения за тях. В
експертизата се посочва, че до навършване на 15-годишна възраст на пострадалата
по отношение на годността й да разбира и противодейства при упражняване спрямо
нея на физическо, психическо и сексуално насилие, същата все още не е могла да
разбира в пълна степен, че спрямо нея се извършва противозаконно деяние и не е
могла напълно да оцени неблагоприятните за нея ефекти от деянието на баща й и
съответно не е била годна да му се противопоставя адекватно. Тази нейна годност
е възникнала след навършване на 15-годишната й възраст. Формирано е заключение,
че по време на извършване на деянията на подсъдимия спрямо пострадалата, същата
е изпитвала различни емоции - страх, гняв, объркване и срам, и че тези деяния
са имали тежък психотравмиращ ефект върху нея, в резултат на което на моменти
пострадалата е имала мисли да сложи край на живота си. При проведеното
психологично изследване на пострадалата Х. било установено, че като последица
от извършените от подсъдимия деяния, при нея са настъпили редица психологични и
поведенчески промени, характерни за децата, претърпели сексуално малтретиране:
невротични симптоми, като треперене и заекващ говор, страх от присъствието на
насилника /бащата/ в дома, ниска училищна успеваемост, пасивност, оттегляне и
затваряне за контактите, личностови и емоционални нарушения - емоционална
лабилност, честа смяна на настроенията, раздразнителност, лесна избухливост и
суицидни мисли, като се приема, че някои неспецифични нарушения в развитието и
поведението се проявяват значително по-късно след деянието. При това заключение
е установено, че психологичните и поведенчески промени при пострадалата Х. са с
голяма давност и са последица на деяние със значителна давност и на
продължителен психичен стрес, което е довело до своеобразно примиряване с
насилието и психичния стрес, който е бил продължителен и хроничен.
Видно от заключението по изготвената комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза относно подс.Х.А. е, че същият е
психично здрав и към момента на извършване на деянията си е могъл да разбира
свойството, значението и противоправния характер на извършеното от него и да
ръководи постъпките си. Установено е, че подс.А. е със запазени психични
годности да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и може да
дава правилни и достоверни показания за тях. По отношение на личностовите му
черти е прието, че характерна негова личностова черта е високата му обща
агресивност и склонност към афектни реакции, както и склонност към отричане на
проблеми и конфликти.
Фактическата обстановка,
такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелства, изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът извърши внимателен и
подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на проведеното съкратено
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени както
поотделно, така и в съвкупността си и прие за установено по несъмнен и
безспорен начин, описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимия Х.А.А., показанията на свидетелите Ф.Х.Х.,
М. П. И., Б. И. Ф., И.Х. А., М.И.И., Г. И. Г. и Р.Д.Г., заключенията по
назначените две съдебно-медицински експертизи №№ 28/2017г. и 27/2017г., и две
комплексни съдебно психиатрична и психологична експертизи, както и цялата
доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели пострадалата Ф.Х.Х., М. И., М.И., Б. Ф., И. А., тъй като са
ясни, точни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и относими към предмета
на доказване. Показанията им се допълват и кореспондират и с показанията на
свидетелите Г. Г. и Р.Г., както и с обясненията на подсъдимия, и със събраните
по делото доказателствени материали - протокол за оглед на местопроизшествие от
28.06.2017г. с приложен фотоалбум към него /л.52-57 от ДП/; протоколи за
доброволно предаване с дата 28.06.2017г. /л.21 и л.22 от ДП/; характеристична
справка на подсъдимия; декларация за СМПИС и справка за съдимост на подс.А.;
удостоверение за раждане с дата на издаване 15.08.2017г. /л.42 от ДП/;
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 18.09.2017г. /л.45 от
ДП/; две съдебно-медицински експертизи №№ 27 и 28 от 2017г. и две комплексни
съдебно психиатрични и психологични експертизи.
Съдът кредитира изцяло
показанията на постр.Ф.Х., че баща й подс.Х.А. от м.юни 2012г., когато
навършила 11 години, до 28.06.2017г., многократно се съвкуплявал с нея
ежеседмично системно /по един-два пъти на седмица/ във вилната сграда, където
работел в м."Йовчов кантон" в землището на С.В. и в дома им в С.В..
Тези нейни твърдения се подкрепят от редица косвени гласни доказателствени
средства - показанията на свид.М. И., свид.М.И. свид.Ф. и свид.А., както и от
експертните заключения на назначените и изготвени по делото експертизи. При
извършения преглед и освидетелстване на подс.А. на 28.06.2017г., деня на
последното сексуално посегателство спрямо пострадалата от баща й, по половия му
член е установено изобилие от суперфициални клетки с характерна форма и
големина от влагалищен произход, което налага извода за извършено полово
сношение с жена към този момент. Показанията на свид.Х. се потвърждават и от
заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза на живо лице, при
което от извършения преглед, освидетелстване и изследване на пострадалата се
установило, че девствената й ципа е със стари дефлорационни щърбини, като
разкъсванията са с давност 4-5 години. Експертното заключение, на което съдът
дава вяра, а и не е оспорено от страните и прието като доказателство по делото,
подкрепя и кореспондира с показанията на свид.Х., че баща й се съвкуплявал с
нея още от м.юни 2012г. Експертните заключения, изготвени по назначените
съдебно-медицински експертизи подкрепят и налагат извода на съда за авторството
на деянието, обстоятелството, че подс.А. е извършител на деянието и то с начало
м.юни 2012г.
Показанията на пострадалата Х.
кореспондират и с показанията на свид.М. И., нейна майка, живееща в едно
домакинство с подсъдимия. Свид.И. от 18 години живее на семейна начала с подс.А.,
като от това съжителство имат две деца - постр.Х. и свид.М.И., които живеят
заедно с тях в наследствената къща на подс.А.,***. Преди около година
пострадалата споделила с майка си - свид.И., за сексуалното насилие на баща й
спрямо нея, което се потвърждава и от показанията на свид.И.. Видно от
показанията на майката на пострадалата „преди година Ф. дойде при мен
разстроена и плачейки ми каза, че баща й и е посегнал". Това се случило
през м.октомври 2016г. Пострадалата споделила с майка си, че това „се е
случвало и преди да ми сподели", както съобщава свид.И. в разпита си.
Обстоятелството, че подсъдимият се съвкуплявал с дъщеря си Ф.Х. в
инкриминирания период се потвърждава и от показанията на свид.Б. Ф., на когото
пострадалата на 23.06.2017г. съобщила, че „родният й баща Х. правил секс с нея
и то неведнъж, без нейно съгласие". Съдът дава вяра на показанията му, тъй
като същите са последователни, правдиви, ясни, непротиворечиви, кореспондиращи
с показанията на самата пострадала, майка й, както и с показанията на свид.А.
/полицейски инспектор в РУ Сливен/, разбира се и с обясненията на подсъдимия,
дадени на ДП. От показанията на свид.Ф. се потвърждава твърдяното от постр.Х.,
че сексуалните посегателства на баща й продължавали „няколко години",
както и „че сексуалните актове са се случвали както в техния дом, така и на
вилата, където баща й е пазач, почти по всяко време, когато няма никой друг от
семейството им и са само двамата". Въпреки, че постр.Х. казала на майка си
през 2016г. за деянията на баща й и въпреки, че майка й провела разговор с
подсъдимия, при който той отрекъл тези обстоятелства, то подс.А. не спрял със
сексуалните си посегателства спрямо дъщеря си и продължил да се съвкуплява с
нея без нейно съгласие. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на
подсъдимия, дадени на 17.11.2017г. на ДП, на които съдът също дава вяра. Свид.И.
действително е говорила с подс.А. за това, че последният имал сексуални
контакти с дъщеря им. Подсъдимият отрекъл това, като по този начин излъгал
свид.И. и продължил престъпните си посегателства спрямо дъщеря си.
Подс.А. в дома си имал
господстващо положение, като семейството му - свид.И., свид.И. и свид.Х.
изпълнявали неговите искания и желания без възражения и противопоставяне. При
неизпълнение подсъдимият проявявал агресивност и грубост, насочена към
семейството му и много често ги заплашвал с физическо насилие и осъществявал
такова. Това се установява от показанията на пострадалата, майка й свид.И.,
брат й свид.И., което кореспондира и с показанията на свид.Ф., на когото свид.Х.
споделила. В резултат на авторитарния стил на поведение и упражняваната
физическа агресия на бащата, която била системна, над членовете на семейството
му, пострадалата се страхувала от баща си и изпълнявала всички негови искания
без да му противоречи и противопоставя. Така, пострадалата като завършила 8-ми
клас в с.Бяла, общ.Сливен, не продължила обучението си в гр.Сливен, тъй като
баща й забранил, не й разрешил да се премести да учи и живее в града. По този
начин пострадалата останала в дома си в С.В., където помагала в домакинството и
при отглеждането на животните. Нямала приятели. Имала мобилен апарат с интернет
и профил във Фейсбук, но подс.А. забранил на дъщеря си да поддържа контакти в
социалната мрежа и постр.Х. не го ползвала сред забраната от баща й.
Отношението на подс.А. към
дъщеря му - постр.Х. се установява и от изготвената по делото комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза. Пострадалата израства и се
възпитава в семейна среда, при която бащата подлага системно на психически и
физически тормоз двете деца и майка им. По характер пострадалата е тиха и
скромна, изпълнителна и подчиняема, но през последните 1-2 години става
по-раздразнителна и избухлива, емоционално лабилна. След извършеното
психиатрично и психологично освидетелстване на пострадалата от вещите лица, при
експертното обсъждане се потвърждават обстоятелството, че свид.Ф.Х. е обект на
насилствени действия, като баща й редовно я е изнасилвал, понякога 1-2 пъти
седмично от 11-12 годишна възраст. Пострадалата се опитвала да го отблъсне и да
му каже, че не иска да прави така, но тъй като познавала баща си като склонен
към агресия, се страхувала да му се противопостави по-активно или да се оплаче
на някой. Тези действия на подсъдимия са продължили с години и до навършване на
15 годишна възраст пострадалата все още не е могла напълно да оцени
неблагоприятните за нея ефекти от поведението на баща си и съответно не е била
годна да му се противопостави адекватно. Въпреки това, през 2016г. разказала на
майка си, но нищо не се променило и за дълго време, пострадалата считала, че
няма кой да й помогне. С израстването си и повишаване на сексуалната и правната
й култура, и познание, постр.Х. постепенно разбрала, че действията на баща й са
не само нередни, но и противозаконни, и наказуеми. Засилил се срамът й, както и
гневът и омразата й спрямо него, което й дало сили и възможност да му се
противопостави и да потърси помощ извън семейството. В резултат на това,
пострадалата споделила със свид.Б. Ф., че баща й подс.А. я изнасилва и това
продължавало няколко години. Свид.Ф. решил да помогне на пострадалата и се
свързал със свид.И. А. /негов братовчед/, полицейски инспектор в РУ Сливен,
като му предал получената от пострадалата информация относно това, че баща й
правил секс с нея, без нейно съгласие, „на седмицата два, три пъти.... редовно
след пети клас". Свид.А. потвърждава обстоятелството, че постр.Х. „не е
казала на никого, защото я е било срам и било страх от баща й".
Показанията му кореспондират с показанията на свид.Ф., на когото пострадалата
казала, че е търпяла всичко това „от страх, от това, че баща й може да я
нарани". Съдът приема показанията им за достоверни и им дава вяра, тъй
като същите кореспондират с показанията на самата пострадала и с изготвеното
заключение на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза
относно пострадалата. По време на извършване на деянията пострадалата е
изпитвала психически стрес с чувство на срам, страх и гняв. Пострадалата е
преживяла редица негативни емоции, включващи изброените чувства, които са
съответни на извършеното спрямо нея деяние. Постр.Х. става по-лабилна,
емоционална, при извършения преглед и експертно изследване се наблюдава честа
смяна на настроенията, раздразнителност, лесна избухливост, нисък фрустрационен
праг, които значително се засилват през последната година. През минал период от
време, пострадалата е имала суицидни мисли, което се дължало на извършените
действия от страна на баща й, които са имали тежък психотравмиращ характер
спрямо пострадалата. В резултат на извършеното от подс.Х.А. деяние у
пострадалата се наблюдават редица психологични и поведенчески промени,
характерни за децата, претърпели сексуално малтретиране, които промени са с
голяма давност. В случая се касае за деяния, които са извършени от подс.А. със
значителна давност, придружени от продължителен психичен стрес, което е довело
до своеобразно примиряване с насилието. Психичният стрес, който пострадалата е
изпитвала е бил продължителен, хроничен. Продължителността на извършените деяния
от подсъдимият с години /от 2012г. до 2017г./ се извлича и от наблюдаваните
психологични симптоми и поведенчески промени у пострадалата при извършеното й
освидетелстване, което още веднъж доказва правдивостта на показанията й и
описаният от нея начин, време, място и механизъм на извършените от подс.А.
деяния..
Поведението и отношението на
подсъдимия към членовете на семейството му и по-точно към постр.Х. се
установява от експертното заключение по изготвената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия. Подс.А. е психично
здрав и в инкриминирания период е могъл да разбира свойството и значението, и
противоправния характер на извършеното от него, като е бил в състояние да
ръководи постъпките си. Характерна особеност на подсъдимия е високата му обща
агресивност и склонност към афективни реакции /нисък фрустрационен праг/. Това
негово поведение се потвърждава и от показанията на свид.И., свид.И., постр.Х.
и свид.Ф.. Използвайки това, подс.А. през м.юни 2012г. решил да осъществи полов
акт с дъщеря си Х., навършила 11 години към този момент, и осъществил такъв без
съгласието й като употребил сила и заплашване. Поради това и за да не разберат
свид.И. и свид.И., завел постр.Х. на базата, намираща се в м."Иовчов
кантон" в землището на ****, където работил. Обстоятелството, че подс.А.
работил на тази база към този момент /през 2012г./ се потвърждава от
показанията на свид .Г., управител на „Дева" ЕООД Сливен и собственик на
базата, находяща се на 7 км от селото. От показанията на свид.Г.се установява,
че подс.А. работил в базата като пазач, като от м.септември 2016г. бил назначен
„официално" с трудов договор, но работил и преди това там. Видно от
разпита на свид.Г.от 09.11.2017г. /л.82 от ДП/, подс.А. „преди септември,
2016г., от когато беше трудовият му договор, той пак работеше на вилата ми по
градината и я пазеше, така че имаше достъп до там и преди миналата
година".
В базата имало вила с две
недовършени стаи, като в едното помещение имало диван и матрак, маса и столове.
Именно там подсъдимият завел дъщеря си Х. под предлог, че я взема със себе си,
за да му помага в работата. По същото време в базата нямало други хора.
Подсъдимият завел пострадалата в стаята с дивана и матрака, съблякъл панталона
и бельото й и я накарал да легне по гръб на дивана. Тъй като пострадалата
изпитвала силен страх от него, не му се противопоставила на желанието и легнала
по гръб на дивана. Подсъдимият съблякъл панталона и слиповете си, легнал отгоре
й, затискайки я с тялото си и по този начин я лишил от възможността да му
противодейства. След това, противно на волята и желанието на пострадалата,
проникнал с половия си член във влагалището й и осъществил съвкупление с нея.
При тези негови действия, подсъдимият разкъсал девствената ципа на
пострадалата. След това предупредил свид.Х. да не съобщава на никой за
извършеното от него деяние и под страх от физическо насилие пострадалата не
казала на никой. След 3-4 дни, подсъдимият завел пострадалата в същата вилната
сграда в базата и отново се съвкупил с нея без нейно съгласие и желание. По
един и същи идентичен начин подсъдимият извършил деянията си в инкриминирания
период. Винаги, когато водил дъщеря си в базата, там нямало никой, били само
двамата. Това се потвърждава и от показанията на свид.Г., който е ходил на
базата си не всеки ден, а и както той казва „мястото е откъснато от селото и
няма никой наоколо - нито други обекти, нито пазачи". Това е било известно
на подсъдимия и затова осъществявал деянията си именно на това място. Свид.Г.никога
не е виждал пострадалата в базата, както и не е виждал подсъдимия с друга жена
там. Обстоятелството, че пострадалата е ходила често с баща си подс.А. на
кантона се потвърждава и от показанията на свид.М.И. /син на подсъдимия/. Подс.А.
е вземал пострадалата на базата, защото „е можел да прави каквото си иска с
нея, понеже там няма никакви хора", както посочва свид.И.. Братът на
пострадалата потвърждава факта, че баща му „вземаше често Ф. на кантона, където
работи той - на някаква вила, на която е пазач, уж да му помага, пък не вземаше
мене, че съм момче и съм по-голям". Обстоятелството, че пострадалата е
ходила с баща си на вилата се потвърждава и от показанията на свид.М. И., майка
на пострадалата, които кореспондират с показанията на свид.И. и постр.Х..
Подсъдимият извършвал деянията
си и по-точно се съвкуплявал с дъщеря си и в семейната им къща в С.В.. Това е
ставало тогава, когато били само двамата, сами в къщата. По този начин е
извършил деянието на 28.06.2017г., когато изчакал майката на пострадалата
-свид.И. да излезе от дома им, а синът му - свид.И. спял още. Подсъдимият около
06.00 часа сутринта станал от сън, заедно със свид.И., като последната отишла
даизкара животните на паша. Възползвайки се от отсъствието на свид.И., подс.А.
отишълдо стаята на пострадалата и понеже вратата била затворена, той започнал
да блъска по вратата на пострадалата да му отвори. Постр.Х. била затворила
вратата, като от вътрешната й страна забила един пирон като райбер, като си
мислела, че по този начин ще спре баща си да идва при нея и да я насилва.
Въпреки това, че пострадалата не отворила на подсъдимия и е имало сложен пирон
на вратата, подсъдимият избил пирона и влязъл в стаята. Подсъдимият веднага
свалил до колене долнището на анцуга си, извадил половия си член и приближил към леглото, където спяла
пострадалата. Отметнал одеялото, свалил й бельото, легнал отгоре й и
притискайки я с тялото си, разтворил краката й и се съвкупил с нея, което
продължило около пет минути. След това станал от леглото, облякъл си анцуга и
излязъл от стаята. Както била предварителната уговорка със свид.Ф., постр.Х. се
обадила на свид.А., който я посъветвал да остане там до пристигането на
полицейските служители. Тези обстоятелства се подкрепят от показанията на
пострадалата, които кореспондират с показанията на свидетелите Ф., А., И., И.,
както и от констатациите в протокола за оглед на произшествие от 28.06.2017г. в
жилището, обитавано от семейството на подсъдимия и пострадалата, както и от
приложения към него фотоалбум, относно соченото от пострадалата за осъществен
полов акт на този ден от подсъдимия спрямо нея без нейно съгласие като
подсъдимият я принудил към това със сила и заплашване. Факта, че на този ден
подсъдимият се е съвкуплявал с дъщеря си Х., се установява категорично и от
приложените на л.21 и л.22 от ДП протоколи за доброволно предаване с дата
28.06.2017г., с които пострадалата и подсъдимия са предали доброволно бельото
си. В протокола за доброволно предаване постр.Х. е посочила, че е била с
„описаните бикини..., когато баща ми Х. ме насили". Самият подсъдим е
посочил в протокола за доброволно предаване, че „слиповете са мои предавам ги
понеже ги носех докато правех секс с дъщеря си". Това още веднъж
потвърждава обстоятелството, че на посочената дата подсъдимият е осъществил
полов контакт с дъщеря си. Самият подсъдим в обясненията си не отрича за
извършените от него деяния и за това, че е имал сексуални контакти с дъщеря си
преди 4-5 години, когато за първи път осъществил сексуален акт с нея. В
обясненията си той потвърждава, че дъщеря му се е страхувала от него и не му се
е противопоставила, в каквато връзка съдът ги кредитира. След първия случай,
който е бил, когато, както и той съобщава, дъщеря му е била на около 11-12
години, започнал системно да прави секс с нея, когато оставали сами.
Подсъдимият не отрича и посочва, че това се е случвало почти всяка седмица,
което е продължило до задържането му от органите на полицията на 28.06.2017г.,
когато последно сутринта е правил секс с дъщеря си в дома им без нейно
съгласие.
Установено е категорично, че
при осъществяване на половите актове от подс.Х.А. спрямо постр.Ф.Х., същият е
използвал сила, изразяваща се в притискане на тялото й върху леглото с тялото
си. По този начин подс.А. лишавал постр.Х. от възможност да се съпротивлява и
да му противодейства. Така за целия инкриминиран период по идентичен начин
подс.А. се съвкуплявал с дъщеря си Х., използвайки силата на тялото си, а също
и заплашване. Заплашването подсъдимият осъществявал чрез действия спрямо
пострадалата, изразяващи се в грубо отношение, включващо и закани за физическа
разправа. Пострадалата под страх от физическо насилие не смеела да му се
противопостави и да му противодейства. Така пострадалата до 2016г. не смеела да
сподели с никого, дори и с близките си, с които живеела в едно домакинство.
Както вече беше посочено, пострадалата Х. през м.октомври 2016г. казала на
майка си, че баща й „й посяга". Това обстоятелство не е променило
отношението на подсъдимия към пострадалата и същият е продължил да осъществява
полови актове с нея, без нейно съгласие, като е използвал принуда, изразяваща
се в сила и заплашване. С израстването си, през 2017г., пострадалата решила да
потърси помощ и затова на 23.06.2017г. съобщила на свид.Ф. за това, че баща й
има полови контакти с нея, без тя да е съгласна с това и че същият е извършил
деянията в продължение на няколко години, почти всеки ден.
Изнасилването, извършено от
подс.А. по отношение на неговата дъщеря Ф.Х. представлява особено тежък случай
по смисъла на чл.93 т.8 от НК. От извършеното престъпление от страна на
подсъдимия са настъпили значителни неблагоприятни последици за постр.Х., изразяващи
се в настъпването на
множество психологични и поведенчески промени. Това се потвърждава от
назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, като са описани
следните промени: невротични симптоми /треперене, заекващ говор/; страх от
присъствието на насилника /бащата/ в дома; ниска училищна успеваемост;
пасивност, оттегляне и затваряне за контактите - малко или липсващи приятели и
среда от връстници /станала още по-затворена/; личностови и емоционални
нарушения - пострадалата става по-лабилна емоционално, наблюдава се честа смяна
на настроенията, раздразнителност, лесна избухливост, нисък фрустрационен праг,
които значително се засилват през последната година; наличие на суицидни мисли
в миналото. Случаят е особено тежък, имайки предвид и изключително голямата
продължителност и системност на упражняваното от подсъдимия сексуално насилие
по отношение на постр.Х., а също така и съобразявайки обстоятелството, че
пострадалата е негова низходяща сродница. Насилието било упражнено и по
отношение на лице в детска възраст. Постр.Х. е родена на ***г. /видно от
удостоверение за раждане - л.42 от ДП/ и в периода от м.юни 2012г. до
18.06.2015г. не е била навършила 14 години, а в периода от 19.06.2015г. до
28.06.2017г. не е била навършила 18 години. Самото деяние е започнало, когато
постр.Х. е навършила 11 години, видно от показанията й, че първото деяние е
осъществено от подсъдимия, след като тя е била навършила 11 години „в началото
на лятната ваканция от пети за шести клас, като аз съм тръгнала на училище с
една година закъснение, значи е било през юни 2012г." Това съдът намира за
безспорно доказано и установено по делото и от заключенията по изготвените
съдебно-медицинска експертиза, че разкъсването на девствената ципа на
пострадалата е от преди 4-5 години, установено при извършения преглед. Същото
се установява и в заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза за пострадалата, че се касае за инцест със значителна
давност и наблюдаваните психологични симптоми и поведенчески промени у
пострадалата се дължат на честотата и началото на инцеста преди около четири
години.
Категорично е установено, че подс.Х.А.А. е баща на
постр.Ф.Х.Х. от горепосоченото удостоверение за раждане. В удостоверението като
баща е посочен Х. Х. И., като видно е от удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, издадено от Община Сливен /л.45 от ДП/, че подсъдимият Х.А.А. и
Х. Х. И. са имена на едно и също лице.
Съдът кредитира и писмените
доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които не се
оспорват от страните.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните правни изводи:
С деянието си подс.Х.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152
ал.4 т.1 и т.4, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.З от НК,
тъй като от неустановена дата на м.юни 2012г. до 28.06.2017г. във вилна сграда,
намираща се в м."Иовчов кантон" в землището на ****и в ****, при
условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол Ф.Х.Х.,
ЕГН **********, без негово съгласие, като го принудил към това със сила и
заплашване, като от неустановена дата на м.юни 2012г. до 18.06.2015г.
изнасилената не е навършила 14 години и от 19.06.2015г. до 28.06.2017г.
изнасилената не е навършила 18 години, и е низходяща сродница, и изнасилването
представлява особено тежък случай.
В конкретния случай съдът
намира, че е налице принуда спрямо пострадалата от страна на подсъдимия,
осъществена чрез сила и заплашване, като обективен съставомерен признак,
очертан в чл.152 ал.1 т.2 от НК. Осъществената принуда предпоставя не само
целенасочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при извършване
на неправомерния сексуален акт, но и реализирано психическо и физическо
въздействие, в предхождащ го момент, при субективна насоченост на неговото
осъществяване и чрез поставяне на пострадалата в такава обстановка и при
условия, непозволяващи изход и алтернатива в избора й на поведение, при които
тя се съгласява на полово съвкупление. По отношение на реализираната съпротива
от страна на пострадалата, интензитета и продължителността й, съдът отчете и
взе предвид редица фактори и по-точно зрелостта, смелостта и силата на
пострадалата /дете на 11 години до навършване на 16 години, една крехка възраст/,
положението и обстановката, в която е поставена /във вила, отдалечена от
населеното място на 7км или в семейната къща, но винаги, когато подсъдимият и
пострадалата са сами/, изпадането на пострадалата в състояние на уплаха и
смущение, което парализира в значителна степен съпротивителните й способности,
физиката на подсъдимия /здрав мъж на зряла възраст, значително превъзхождащ
пострадалата като ръст и тегло/, като не без значение е и обстоятелството, че
пострадалата не е имала възможност за помощ от другиго /съобщава на майка си,
но тя не й оказва помощ/. Поведението на пострадалата за защита на половата
неприкосновеност се преценяват под призмата на доказаните факти за нейната
възраст и физически данни, житейски опит, социален статус и характерови индивидуалности,
като не без значение е и роднинската близост с извършителя /неин баща/,
времето, мястото и механизма на упражнената принуда и сексуално насилие,
непозволяващи изход и алтернативи в избора /възрастен мъж, превъзхождащ я по
сила и със сериозно влияние спрямо детето/. Всички тези факти в достатъчна
степен демонстрират очевидното нежелание на пострадалата за интимни контакти с
подсъдимия. Подс.А. е пренебрегнал волята на малолетната си, а след това и
непълнолетна дъщеря, неутрализирал съпротивителните й способности чрез сила и
заплахи, и осъществявал в инкриминирания период вагинални сношения с нея,
въпреки нейното несъгласие и нежелание.
Съобразявайки конкретиката по настоящото дело и
последователната и трайна съдебната практика /Решение № 113/2016г.на ВКС по
н.д.№ 371/2016г., III н.о./, съдът прие, че разгледаната престъпна деятелност
на подсъдимия съставлява едно престъпление - изнасилване на низходяща сродница
/дъщеря/, която не е навършила 14 години в периода от м.юни 2012г. до
18.06.2015г. и не е навършила 18 години в периода от 19.06.2015г. до
28.06.2017г., като правилната му правна квалификация е по чл.152 ал.4 т.1 и
т.4, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.3 от НК. Съдът
приложи точно материалния закон с оглед установените по делото факти.
Преквалификацията на престъплението по чл.152 ал.4 т.1 и т.4, вр. ал.2 т.1 и
т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.З от НК е допустима, тъй като не е
свързана с промяна на фактологията по спора и не настъпва отклонение от
фактическото обвинение, очертано в обвинителния акт. Всички фактически
действия, с които са осъществени инкриминираните посегателства спрямо
пострадалата, са описани подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт,
всички факти и обстоятелства, разкриващи в пълнота престъпната деятелност, са
предявени на подсъдимия, който се е защитавал по тях и ги е признал по реда на
чл.371 т.2 от НПК, като са възпроизведени и в настоящите мотиви. С тази
квалификация на деянието не настъпва изменение на обстоятелствата, включени във
фактическото обвинение, по което се е защитавал подсъдимият. Запазвайки
идентичността на фактологията по спора, съдът само дава различна правна оценка
на фактите, съдържащи се в обвинителния акт и признати от подсъдимия. Така се
спазва задължителното указание, дадено с т.8.2 от TP №1/2009г.
по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК на ВКС, а именно да не се решава делото въз основа на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да не се
приема фактически положения, несъвместими с признатите от подсъдимия факти по
реда на чл.371 т.2 от НПК. Съдът намира, че не се нарушава правото на защита на
подсъдимия, което по същността си е възможността на последния да се защитава по
обстоятелствата и фактите, инкриминирани с обвинителния акт и не се отнася до
приложимото право. Фактите, които определят обвинението, са правилно въведени и
доказани, и деецът се е защитавал срещу тях, то както е и прието в съдебната
практика, тези факти могат да получат правилна правна характеристика от съда,
защото по този начин не се засяга правото на защита на подсъдимия. Определената
от съда правна квалификация на престъплението, тази по чл.152 ал.4 т.1 и т.4,
вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.З от НК, е
по-благоприятна за подсъдимия и не налага извод за недопустимо влошаване
положението на подсъдимия. С възприетата от съда квалификация на цялостната
престъпна деятелност на подсъдимия като едно престъпление се изключва института
на „множество престъпления" по чл.23 - чл.25 от НК, както и опасността от
увеличение на общото наказание съгласно чл.24 от НК. С новата правна
квалификация на разгледаната престъпна деятелност, положението на подсъдимия се
облекчава, защото ще е налице само едно престъпление, което е еднакво наказуемо
с двете деяния, посочени в обвинителния акт, а именно по чл. 152 ал.4 т. 1 и
т.4, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.152 ал.4 т.4, вр.
ал.1 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подс.Х.А. е извършил деянието
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 и ал.3 от НК. Подсъдимият в инкриминирания период от м.юни 2012г. до 28.06.2017г. е
извършил всяко едно от деянията си поотделно и е осъществил състава на едно и
също престъпление по чл.152 ал.4 т.1 и т.4, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2,
вр. чл.26 ал.1 и ал.3 от НК. Тези негови деяния са извършени през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Между деянията съществува обективна и субективна
връзка, която ги характеризира не само като самостоятелни престъпления, а като
елементи на едно продължавано престъпление. С оглед особеностите на обекта на
престъпното посегателство - започнало в момент когато пострадалата е малолетна
и завършило при настъпило непълнолетие, отделните деяния осъществяват различни
състави, но предвид разпоредбата на чл.26 ал.З от НК, продължаваното
престъпление се квалифицира по по-тежкия състав по чл.152 ал.4 т.1 от НК.
Изключително високата степен на обществена опасност на
деянието на подсъдимия и на неговата личност обуславят случая като особено
тежък, предвид разпоредбата на чл.93 т.8 от НК. Изключително високата степен на
обществена опасност на дееца и деянието се извежда с оглед на обремененото му
съдебно минало, обстоятелството, че сексуалното насилие е осъществено от него
по отношение на дъщеря му /низходяща сродница/, с която живее в едно
домакинство, а също така и от факта, че пострадалата е била в детска възраст.
Особено тежкия случай се обуславя и с оглед на настъпилите вредни последици,
които са значителни и се изразяват в настъпването на множество психологични и
поведенчески промени у пострадалата, включително и суицидни намерения в
миналото. Инкриминираното деяние е със завишена степен на обществена опасност,
с оглед на неговия обект и последици в по-нататъшния живот на пострадалата в
психологически план. Значението и тежестта на тези обстоятелства определят не
само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на
дееца. Настоящият състав прие, че подсъдимият е личност с изключително висока
степен на обществена опасност. Личностовият му профил се характеризира като
негативен, разкриващ личност с примитивен психичен строй със склонност към
афект, със склонност към бърза смяна на настроението, раздразнителност,
неустойчиво емоционално състояния, агресивност. Конкретно извършеното от него
престъпление също налага извод за негативна характеристика, тъй като при
осъществяване на разгледаните посегателства той е проявил безпричинна престъпна
упоритост и системност.
Подс.Х.А. е извършил деянието
с пряк умисъл. С оглед на неговото физическо и психическо развитие е разбирал,
че деянието, което извършва е противозаконно и е съзнавал, че съвкупявайки се
първоначално с малолетната си, а след това и непълнолетна дъщеря, противно на
волята й, без нейно съгласие, извършва противозаконно деяние. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Умисълът на подсъдимия включва и
съзнаването на обстоятелството, че към момента на извършване на първото деяние,
постр.Х. не е навършила 14 години, а след 19.06.2015г. същата не е навършила 18
години, тъй като пострадалата е негова дъщеря. От психична гледна точка не е
имал никакви пречки да разбира свойството и значението на извършеното и
ръководи постъпките си. От начина и условията, при които е извършвал деянията,
може да се направи безспорен извод, че при всяко едно от тях, подс.А. е
обмислял и организирал оставането насаме с дъщеря си. Използвал е принуда,
изразена чрез сила и заплахи, като по този начин е поставял дъщеря си в
безизходно положение и е постигал желаната цел - осъществяването на полов акт с
нея системно през целия инкриминиран период.
Като причини и условия за
извършване на престъплението, съдът преценява проявеното от страна на
подсъдимия А. незачитане на телесната неприкосновеност на личността, в случая
дете, неправилно и първично отношение на подсъдимия към обществените отношения,
свързани с половата неприкосновеност на жената, особено в детска и ранна
юношеска възраст, липсата на изградена ценностна система и морал у подсъдимия,
постигане удовлетворяване на половото си желание по престъпен начин.
Разпитан на досъдебното производство подс.Х.А.А.
разбира обвинението и дава обяснения на 29.06.2017г. и на 17.11.2017г. В с.з.
подсъдимият се признава за виновен и делото се разгледа по реда на Глава 27 от
НПК, съкратено съдебно следствие.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и прецени
всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията
на чл.36 относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, да се въздейства предупредително върху него и другите членове на
обществото, както и да се отнеме възможността подсъдимият да върши други
престъпления.
При диференциране на
санкцията, съдът задълбочено анализира тежестта на инкриминираното деяние в
аспекта на неговата насоченост срещу половата неприкосновеност и морал на
подрастващите, и при съобразяване на характеризиращите го съставомерни
признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия /време,
място, механизъм на осъществяване на деянията, интензитет на упражнената чрез
сила и заплаха принуда, причинените физически и душевни травми на пострадалата,
крехката й възраст/. При определяне на наказанието, обосноваващи са и
фактическите негативни данни, свързани с личността на дееца, съобразени с
характера и спецификата на престъплението и съдържащи се в справката му за
съдимост /наличието на предходни осъждания/ и сравнително не добрите му
характеристични данни /освен осъжданията му, има образувано ЗМ 1721/2017г. на
РУ Сливен по чл.194 от НК/. Съдът отчете като отегчаващи отговорността на
подсъдимия и факторите, а именно твърде ниската възраст на пострадалата към
началния момент на осъществяване на престъпното деяние - 11 години, дори в
рамките на малолетието; неминуемите вредни последици за правилното й развитие,
причинени от деянието; многократността на извършваното деяние; проявената
упоритост и системност на извършените деяния, демонстриране на упорит престъпен
умисъл и чувство за безнаказаност; психическият шок, негативните преживявания
на пострадалата и то в ранна възраст, като същата е била без необходимата
социална и полова зрялост; преживените от нея болки и страдания. На последно
място, но не и по важност, е използването от страна на подсъдимия на доверието,
което пострадалата му е гласувала предвид обстоятелството, че същият й е роден
баща и е било необходимо да полага грижи за правилното й развитие и възпитание.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
отчете и смекчаващи вината му обстоятелства, а именно изразеното от негова
страна лично отношение към деянието и съжаление за извършеното, наличието на
данни, че към момента на деянието е бил системно трудово ангажиран и
добросъвестно и точно си изпълнявал трудовите задължения /видно от разпита на
свид.Р.Г./.
Съдът намира и не отчете като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство - направеното от него
самопризнание в хода на досъдебното производство, при което е признал конкретно
вменената му престъпна фактология. Съдът счита, че подсъдимия не е съдействал в
хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото,
тъй като първоначално в разпита си на 29.06.2017г. /един ден след последното
деяние/, подс.А. е признал само извършеното от него деяние на 28.06.2017г., а
след това, няколко месеца по-късно, в разпита си на 17.11.2017г. е описал
времето, мястото, механизма, начина на извършените от него престъпни
посегателства спрямо постр.Х.. Даването на тези обяснения, с които подс.А.
обяснява деянията, за които му е повдигнато обвинението, са след като по ДП са
извършени редица действия по разследването - множество разпити /разпитани са
всички свидетели, чиито показания са били относими към предмета на доказване по
делото/, назначени са всички експертизи по делото и заключенията им са били
вече изготвени. Така фактическата обстановка по делото е била изяснена в
резултат на ефективната дейност на компетентните органи, а не в резултат на дадените
от подсъдимия обяснения. По този начин с даването на обясненията си на
17.11.2017г., подс.А. по никакъв начин не е допринесъл за изясняване на
обстоятелствата по делото, а направеното от него самопризнание е използвано за
развитие на производството по реда на особените правила. Съдът е длъжен да
подчертае, съобразявайки задължителните указания на TP №
1/06.04.2009г., ОСНК, по т.д.№ 1/2008г. на ВКС на РБ, че направеното
самопризнание на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, не следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като
не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при разследването по ДП
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. Подс.А. е дал обяснения след като е бил
задържан на 28.06.2017г., след извършване на последното съвкупление с дъщеря
си, като първоначално е признал само едно от деянията си и около пет месеца
по-късно - и останалите процесии деяния, като с това си процесуално поведение
подсъдимият не е спомогнал по никакъв начин за провеждане на цялостно и
обективно разследване по ДП за доказване на деянията. Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че направените признания на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК не могат да се ползват и приемат от съда като смекчаващи вината му
обстоятелства, а само за провеждане на диференцираната процедура по реда на
Глава 27 от НПК.
Предвид изложените
обстоятелства, значими за наказателната отговорност на дееца, за неговото
поправяне и превъзпитание и като съобрази обществената търпимост относно този
вид престъпление, както и целите на генералната превенция, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.54
от НК. Поради това съдът наложи наказание на подс.А. за извършеното от него
деяние по чл.152 ал.4 т.1 и т.4, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. ал.1 т.2, вр. чл.26
ал.1 и ал.3 от НК, при условията на чл.54 от НК, като отчете наличието на
баланс между отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и му
определи наказание в предвидения за това деяние среден размер, а именно 15
години лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК, съдът
намали така определеното наказание с 1/3, като по този начин наложи на подс.Х.А.
наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което предвид разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.2 б."а" от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК,
съдът приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода, времето
през което подс.Х.А.А. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража", считано от 28.06.2017г., когато подс.А. е бил
задържан съгласно Заповед за задържане на лице УРИ 1670зз 268/28.06.2017г.
/л.20 от ДП/, до влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия Х.А. да заплати направените по делото разноски в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР Сливен сумата в размер на 1 421.48
лева. Деловодните разходи са направени за изготвяне на назначените по ДП четири
експертизи - две съдебно-медицински експертизи на живо лице №№ 27 и 28 от
2017г. и две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи на
постр.Ф.Х. и на подс.Х.А., и са свързани с предмета на доказване по делото, поради
това и на основание чл.189 ал.З от НПК, и предвид постановената осъдителна
присъда, съдът осъди подс.А. да ги заплати.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 26 януари 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: