РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120106764 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по предявен от „МИНОЛБИ” ЕООД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя В. М. Т. срещу "А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от членовете на Съвета на
директорите А. Д. и М. М., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5,82 лева
с вкл. ДДС, представляваща платена без основание такса, едностранно
начислена от ответника по фактура № ********** за услуга с номер *** с
период на фактуриране 28.04.2023 - 27.05.2023г.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е потребител на
мобилни съобщителни електронни услуги съгласно сключен с ответника -
мобилен оператор договор № ********* с приложение от 14.10.2019г. и
приложение от 03.12.2021г. за 2161 услуги (мобилни услуги/ телефонни
номера, телевизия, интернет-пакети). Съгласно т. 7.5 от последното, преди
изтичане на срока на ползване абонатът има право, без да дължи неустойка,
да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на посочените в приложението услуги, в случай че общият брой
на СИМ картите/номерата със спрян или прекратен достъп не надвишава 5%
от общия брой на СИМ картите/номерата към датата на влизане в сила на
условията на приложението. Предвид това, на 10.06.2022г. ищецът е
депозирал пред ответника заявление за прекратяване на договора за услугата,
предоставяна с номер ***. Въпреки едностранното прекратяване на договора
1
за посочената услуга, считано от 10.06.2022г., и въпреки завеждането на гр.д.
№ ***г. на БРС, по което съдът уважил претенцията, мобилният оператор
продължил да издава фактури за услуга с номер ***, които ищецът, въпреки
недължимостта на сумите, заплатил в срок, тъй като неплащането на издадена
от оператора фактура би довело до прекъсване на доставката по отношение на
останалите мобилни услуги по договора. Предвид гореизложеното счита
платеното по фактура № ********** за услуга с номер *** с период на
фактуриране 28.04.2023 - 27.05.2023г. за недължимо, платено без основание.
Поради това моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодните
разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, действащо чрез
пълномощника си юрк. Михаил Караколев, е депозирало отговор на исковата
молба, с който е извършено признание на предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от управителя В. Т. и пълномощника си адв. К. Т.,
които поддържат иска и молят за уважаването му с постановяване на решение
по реда на чл. 237 ГПК, както и за присъждане на сторените по делото
разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение
съгл. представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 29).
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител –
законен или процесуален.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и
като съобрази закона, намира следното:
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото
си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на
двете страни.
Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата
молба, не противоречи на закона и добрите нрави, не е брачен, нито такъв по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато
право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу
ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно
извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент
на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона
изключение. В настоящия случай е налице изрично признание на предявения
иск от страна на ответника, чрез надлежно упълномощен с правата по чл. 34,
ал. 3 ГПК процесуален представител, обективирано в отговора на исковата
2
молба.
Налице е и отправено искане от ищеца за постановяване на решение
при признание на иска, поддържано в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, установени от законодателя в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска. По
изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да се уважи
изцяло, съобразно признанието на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на делото, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им
/Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024., в който е отразено, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е платено
изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
453 лева, от които 50,00 лева - внесена държавна такса, банкова такса превод
3 лв. и 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, което е в
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д.
и М. М., ДА ЗАПЛАТИ на „МИНОЛБИ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. М. Т., сумата от 5,
82 лева с вкл. ДДС, представляваща платена без основание такса,
едностранно начислена от ответника по фактура № ********** за услуга с
номер *** с период на фактуриране 28.04.2023 - 27.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "А1 България" ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М., ДА ЗАПЛАТИ на „МИНОЛБИ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя В. М. Т., сумата от 453 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски от ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: ___________(П)________
4