Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр.Плевен, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура–Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №56
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано въз основа на искова молба от „Н.-Г
Транс Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул „В.Друмев“ №4, ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В., със съдебен
адрес ***, чрез адв.Н.Н. ***, против Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Плевен, гр.Плевен, ул „Иван Миндиликов“ №6а, ет.4, предявен на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 320
лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди,
заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено.
В изпълнение на съдебно определение ищецът е уточнил,
че предявява исковата си молба срещу ответника Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация“-гр.София, ул „Ген.Й.В.Гурко“ №5.
В исковата молба се твърди, че на дружеството е
съставен АУАН №214980/4.02.2016 год., а въз основа на него е издадено
Наказателно постановление №35-0000105/23.02.2016 год. на Началник
ОО“Автомобилна администрация“ –Плевен, с което за нарушение на чл.7а, ал.2,
предл. три от ЗАП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева и на основание чл.57, ал.6, т.1 от ЗАП на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева. Сочи, че в срок е подадена жалба против това НП
пред РС-Плевен, където е образувано анд №858/2016 год. С Решение
№342/25.05.2016 год. ПРС е отменил изцяло оспореното НП. Сочи, че в
производството пред ПРС дружеството е било представлявано от адвокат, за която
адвокатска защита и съдействие е заплатена сума в размер на 320 лева. Предвид
изложеното моли на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана
имуществената отговорност на ответника за причинените от него вреди на
дружеството в размер на 320 лева, представляващи заплатеното възнаграждение за
адвоката, който е представлявал дружеството
пред РС при обжалване на издаденото НП. Претендира и направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
управителя си Н.В. и от адв.Н. с надлежно пълномощно на л.3 от делото, който
поддържа исковата молба на заявените в нея основания, по съществото на спора
излага подробни съображения за наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ,
моли съда да уважи исковата молба, претендира направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът по делото - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ София, е депозирала по делото отговор на л.25-26, в
който оспорва исковата молба, счита същата за неоснователна и недоказана, моли
съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от 400 лева за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба е основателна и доказана по размер и моли съда да
бъде уважена.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото дело
анд №858 по описа на Районен съд-Плевен за 2016 год. се установява, че с Наказателно постановление № 35-0000105/23.02.2016г. на
Началник ОО “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, на „Н. Г Транс Експрес“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Васил
Друмев“ №4, ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В., за нарушение на чл.57 ал. 6, т. 1 от Наредба
№ Н-11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 105 ал. 1 от ЗАП е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева и за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96
г от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Против
издаденото НП е била подадена жалба от дружеството чрез адв.Н.Н. *** с
пълномощно на л.15 от анд №858/2016 год.до РС-Плевен, където е било образувано
анд №858/2016 год. По жалбата е било постановено Решение №342/25.05.2016 год.,
с което наказателното постановление е било отменено изцяло, по отношение и на двете наложени имуществени
санкции от 1000 лева и от 200 лева.
По делото е проведено едно редовно съдебно заседание- на 12.05.2016 год.,
на което представител на дружеството не се е явил, а дружеството е било
представлявано от адв.Н.Н. ***. За осъществяване на процесуално
представителство от адв.Н. пред РС е било представено адвокатско пълномощно,
приложено на л.15, за завеждане и защита
по така подадената жалба против НП пред РС-Плевен. Видно от приложеното на л.15 от
делото на РС адвокатско пълномощно, между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 320 лева, което е отбелязано в самото пълномощно, че е платено изцяло в
брой. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на инстанционния контрол
пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 9.06.2016 год.,
видно от отбелязването върху същото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
извежда следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди в
резултат на изцяло отменено наказателно постановление, изразяващи се в
направените в хода на анд № 858 по описа
на РС – Плевен за 2016 год. разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая
ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по
седалището на увредения.
Исковата молба по настоящото производство е изготвена
и подписана от упълномощен с нарочно писмено пълномощно адвокат-Н.Н. ***. Приложените
по настоящото дело договор за правна помощ от 10.12.2020 год. и пълномощно за
процесуално представителство по настоящото дело от същата дата са оспорени от
пълномощника на ответника като неподписани от представляващия ищцовото
дружество. Управителят и представляващ ищеца Н.В., по искане на ответника, се е
явила в проведеното по настоящото дело съдебно заседание на 18.03.2021 год. и е
заявила изрично и това е обективирано в протокола от с.з., че положеният подпис
за „клиент“ и „упълномощител“ в договора и пълномощното на л.3 от настоящото
дело, са нейни. Ето защо и като изготвена, подписана и подадена от надлежно
упълномощен с валидно пълномощно адвокат, исковата молба се явява допустима за
разглеждане по същество и на това основание.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен , поради
следните съображения:
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.
Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е
допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт,
то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При
това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното анд
№858/2016 год.на РС-Плевен , че с влязло в сила на 9.06.2016 год. решение на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно постановление № 35-0000105/23.02.2016г. на Началник ОО “Автомобилна
администрация” - гр.Плевен, с което на „Н. Г Транс Експрес“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Васил Друмев“ №4,
ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В., за нарушение на чл.57 ал. 6, т. 1 от Наредба №
Н-11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 105 ал. 1 от ЗАП е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева и за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАП и на основание чл. 96
г от ЗАП е било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000 лв. Следователно,
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая към датата на провеждане на съдебното заседание пред РС—Плевен-12.05.2016 год. и
към датата на постановяване на оспореното решение-25.05.2016 год. не е бил
налице специален закон, който да дава възможност за овъзмездяване на разноски
за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. Нито в ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК е бил предвиден ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая НП,
бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е било
постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Едва понастоящем, с
приемането на разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) беше предвидено, че в
съдебните производства по обжалване на НП пред РС страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата обаче е влязла в сила след
влизане в сила на решението по анд №858/2016 год.на РС-Плевен, поради
което към датата на провеждане на единственото съдебно заседание по делото пред
РС страните не са могли да претендират разноски, тъй като присъждането на
такива не се е предвиждало в действащото законодателство и за ищеца не е
съществувал друг правен способ да
претендира същите, освен понастоящем по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са налице, за
да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред,
е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 858/2016 г. по описа на РС - Плевен е
представено Пълномощно, приложено на л.15 от делото на РС, като видно от същото договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. за производството пред РС е
заплатено изцяло в брой на упълномощения адвокат. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012
г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова
отбелязване в адвокатското пълномощно е
направено, а самото пълномощно и договорът за правна защита и съдействие са
приложени по анд №858/2016 год., поради което съдът приема, че сумата от 320 лева за прооцесуално представителство в
производството пред РС-Плевен по анд №858/2016 год. е реално изплатена на упълномощения адвокат.
Освен това, и приложените по анд №858/2016 год.
договор за правна помощ и адвокатско пълномощно, също са надлежно подписани от
представляващия ищцовото дружество Н.В., което обстоятелство тя заяви изрично в
проведеното по настоящото дело съдебно заседание. В този смисъл се явява
неосонвателно и оспорването на пълномощника на ответника на положения подпис
върху тези документи за „упълномощител“ и „клиент“.
Настоящият състав на съда намира, че претенцията за
заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран
размер от 320 (триста и двадесет) лева. Делото в РС, по повод на което е било извършено упълномощаването не се
отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно
дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в
съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като
упълномощеният адвокат е изготвил и
сезиращата съда жалба, и е осъществил процесуално представителство, съдът
намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 320 лева за представителството
пред РС, който е малко над минимално
предвидения такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към
датата на подписване на договора за правна помощ редакция- ДВ, бр. 28 от 2014
г. (в случая минималният размер е 314 лева). Именно този претендиран от ищеца
размер-320 лева, следва да му бъде
присъден..
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено
от Началник ОО“АА“ Плевен и
отменено, ищецът е следвало да ангажира
адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 858/2016 год. по
описа на РС-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация, гр.София в качеството й на юридическо лице, издало
незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от
Устройствен правилник на ИААА и чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози.
Следователно, и при наличие на всички елементи,
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 320 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №858/2016 год. по описа на РС-Плевен,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В настоящото производство се претендира и заплащане на
разноски, както следва: 50 лева, представляващи държавна такса за образуване на
делото и 400лева, възнаграждение за един адвокат.
Искането за присъждане на разноски за заплатената
държавна такса от 50 лева е частично основателно, до размера от 25 лева. Защото
с наказателното постановление е било
наказано юридическо лице-„Н. Г Транс Експрес“ ООД,; с решението си РС е отменил
именно издадения на юридическото лице наказателно постановление, поради което и
на тези две основания юридическо лице-„Н. Г Транс Експрес“ ООД е надлежна
страна-ищец в настоящото производство. Съгласно чл.2а от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс , по искове за обезщетение по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса,
както следва: от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска
цел - 10 лв., от юридически лица, без посочените по т. 1 - 25 лв. Разходът е
доказан с вносни бележки на л.4 и л.14 от делото, поради което и на основание чл.2а, т.2
от Тарифата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, в който размер се дължи, а
недължимо платената от ищеца разлика в
размер над дължимата от 25 лева до пълния платен и претендиран размер от 50
лева, остава в тежест на ищеца и искането му за присъждане следва да бъде отхвърлено.
В приложения на
л.3 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие е отбелязано
договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева, което е поискано своевременно, договорено и
изцяло платено в брой. Минимално предвиденото за този вид дела в разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год.възнаграждение за процесуално
представителство по този вид деля е 300 лева. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за
настоящото производство. Възражението е основателно. Делото не е с голяма
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, не са
извършени голям обем процесуални действия. Поради което съдът намира, че за
осъщественото процесуално представителство по настоящото дело на ищеца следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като
над този размер до пълния претендиран размер от 400 лева искането за присъждане
на разноски като неоснователно поради прекомерност следва да бъде отхвърлено.
Предвид
горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5
да заплати на „Н.-Г Транс Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен , ул „В.Друмев“ №4, ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В.
сумата от 320 (триста и двадесет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени по анд №858 по описа на Районен съд – Плевен за 2016
год.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на „Н.-Г Транс Експрес“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен , ул
„В.Друмев“ №4, ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В., разноски по делото в
размер на 25 (двадесет и пет) лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото, като за разликата над
присъдения размер от 25 лева до пълния претендиран размер от 50 /петдесет/лева
отхвърля искането за присъждане на разноски за държавна такса като
неоснователно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София 1000, ул „Гурко“ №5 да заплати на „Н.-Г Транс Експрес“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен , ул
„В.Друмев“ №4, ет.3, ап.11, представлявано от Н.Г.В. разноски по делото в
размер на 300 (триста ) лева,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат за настоящото
производство, като за разликата над присъдения размер от 300 лева до пълния
претендиран от ищеца размер от 400 лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство като
неоснователно.
Решението може да се обжалва от страните в 14 -
дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.