Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3475 18.10.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На осемнадесети
октомври две хиляди
и осемнадесета година
В открито заседание на осми октомври 2018 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 12430 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 229, ал.
1, т. 9 във връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР (отм.) и по чл.
212, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР (отм.) във връзка
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д.М.К., ЕГН **********,***, твърди, че е
работил като ******* „*****” от ******** на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение
на служебните си задължения в З. – П. в периода от ******г., когато напуска по
собствено желание. Претендира обезщетение за неизползван допълнителен платен
годишен отпуск за положен извънреден труд над 50-те часа за тримесечие в
исковия период, което е уредено като правна възможност за ищеца при наличие на
положен извънреден труд в периода от 03.10.2008 г. до 31.12.2011 г., когато
ЗМВР от 2006 г. е отменен със ЗМВР от 2014 г. С оглед изложеното от съда се
иска да постави съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1446,15 лева,
представляваща обезщетение за неизползвани по 28 дни в периода 03.10.2008 г. до
31.12.2011 г. допълнителен платен годишен отпуск, на който ищецът имал право за
извънреден труд над 50-те часа на тримесечие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Своевременно е постъпил
писмен отговор на исковата молба. Заявява се, че не се оспорва фактът, че за
процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „*****” в З. – П., че работното
време е уговорено при сумирано отчитане на 8, 12 и 24-часови дежурства. Твърди
се, че при прекратяване на служебното правоотношение ищецът е бил компенсиран с
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата година и
за този, отложен по реда на чл. 176 от Кодекса на труда, правото по който не е
погасено по давност. Направено е
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111
от ЗЗД. Счита иска за частично основателен. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства –
Заповед № ******** г. се установява, че ищецът е назначен на като *** на длъжността „*****“,
като е встъпил в длъжност, видно от Акт за встъпване в длъжност на ***** г. Със
Заповед № ******* г. същият е назначен на длъжност „*****“, на която длъжност
встъпил на **** г. Със Заповед № ***** г. същият е назначен на длъжност **********“,
на която длъжност встъпил на ****** г. Със Заповед № ******** г. същият е
преназначен на длъжност „***** ***“, на която длъжност встъпил на ***** г. Със
Заповед № ***** г. е прекратено служебното му правоотношение поради **************,
а от Акт за сдаване на длъжност се констатира, че същият е сдал длъжността на *****
г. От представените доказателства се установява, че между сочените страни съществувало служебно правоотношение, като
ищецът заемал последно длъжността „***** ” в З. – П.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно установената
продължителност в периода 03.10.2008 г. до 31.12.2011
г.
От разпита
на св. Д. Д. И. – ***** в З. П., се
установи, че познава ищеца от ******. Св. работи като *****. Ищецът също
работел като ***** преди *** си. От 2014 г. до м.август 2017 г. с ищеца давали 12-часови дежурства, т.е. от 08:00
часа до 20:00 часа и от 20:00 часа до 08:00 часа. Така се водели по документ.
Някъде от средата на лятото миналата година имали и до ден-днешен били на
24-часови дежурства. При 12-часовите дежурства трябвало в 08:00 часа сутринта
да са строени за т.нар инструктаж, т.е. в 7:50 часа най-късно трябвало да
влязат, за да могат да се ***, да се приведат във вид, годен за изпълнение на
служебните задължения. Минавали проверка от ****, строявали се, преминавал
инструктажът, след което всеки тръгвал към ***, на който е разпределен да дава
дежурства. Там сдаващият и приемащият имали общи занятия за изправността на **********
и пр., след което отстъпващият бил свободен да си тръгва, а застъпващият
застъпвал и започвал да изпълнява служебните си задължения с мероприятия, които
били разпределени по график. Отстъпващият си тръгвал най-рано в 08:30 часа
сутринта и респ. в 20:30 часа вечерта. Това било за 12-часовите дежурства.
Реалната продължителност на 12-часовото дежурство било 12 часа и 40 минути
минимум.
Абсолютно аналогично протичали
24-часовите дежурства. В 8 без 10 часа трябвало да влязат в З., за да се *** и
да се подготвят за провеждане на инструктаж в 08:00 часа. Инструктажът
продължавал до към 08:30 часа сутринта и всеки отивал там, където бил
разпределен да дава дежурства. Там имало приемане и сдаване с колегата, губило
се време. Общите дейности с колегата били приемането и сдаването, наличната
документация, ******************** и т.н. Реалната продължителност на едно
такова 24-часово дежурство ставала 24 часа и 40 минути.
Имали и други дежурства, това били
външно-охраняемите *** /ВОП/. Тези дежурства били 12-часови и били по определен
утвърден график от *** на З.. Имало и такива случаи, при които, ако се наложи
да изведат някого на лечение в болнично заведение, се откривал моментално пост.
Човекът, който бил разпределен да дава такова дежурство, идвал в 07:30 часа
сутринта, ***** се, **** се, минавал индивидуален инструктаж, подписвал се в
ежедневната ведомост, че е инструктиран, качвал се в служебната кола и отивал в
болничното заведение, където било настанено лицето за ***. Там с колегата пак
извършвали приемане и сдаване, дали има някакви манипулации да се правят, как е
минало дежурството и т.н. След това застъпващият застъпвал, а отстъпващият се
качвал в служебния автомобил, връщал се обратно в З., **** се, докладвал на ***
как е протекло дежурството, има ли произшествия, предстоят ли някакви
интервенции на **** лице и пр., за да са запознати и бива освободен да си
тръгва. Реалната продължителност на едно такова дежурство било 13 часа минимум
при положение, че е един ВОП.
Съдът възприема показанията на св. като логични,
последователни и основани на преки впечатления, макар същият да се явява
заинтересован предвид изявлението му, че води дела с ответната дирекция.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 03.10.2008 г. до 31.12.2011
г. В
разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че
за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната
служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон
не е предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба относно
продължителността на служебното време, уредбата на същото, както и на
извънредния труд намират разрешение в Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на
чл. 211, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/отм./
нормалната продължителност на работното време на *** в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда,
че работното време на *** се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5, т.2 на чл.211 от ЗМВР/отм./ работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50
часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
въз основа на св. показания / предвид липсата на документи, съхранявани при
работодателя/ се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над
нормативно установената продължителност на служебното време, като надхвърлящите
50 часа, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск, като
полагаемият се отпуск е в размер на 28 дни. Обезщетението за този отпуск
възлиза на 1446,15лв. – брутен размер. Съдът възприема заключението на ССЕ като
изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи
/отм./, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали
в процесния период, както и със св. показания, поради липса на съхранени
ежедневни ведомости от работодателя.
С приемането на чл. 136а КТ,
обнародван в ДВ бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., законодателят
е уредил нормативно правните последици от удължаването на работното време в
трудовото право като цяло, признавайки възможността за компенсация на положения
извънреден труд с почивка. Ето защо, поради субсидиарното приложение на общото
правило на чл. 136а КТ,
до изричното уреждане на тази правна възможност с Наредба № I-107 от 15.05.2001
г. /в сила от 1.06.2001 г./ за определяне на реда за обезщетение на служителите
на МВР, положили труд при превишаване продължителността на нормативно
установеното време, издадена на основание чл. 212, ал. 3 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), ищецът е имал право на компенсация с почивка
и ако такава не му е била разрешена за ползване, тя би следвало да се
трансформира в парично обезщетение към датата на напускането му поради ***. За
периода от 24.02.2003 г. до 30.09.2003 г. е предвидено ограничение до 12
работни дни относно размера на допълнителния платен годишен отпуск като
компенсация за превишаване на нормативното време над 50-ия час. Изрично в
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
9 от ЗМВР (отм.) в редакцията до 2006 г./, както и в тази на чл. 212, ал. 1, т.
3 от ЗМВР (отм.) (в редакцията му след 2006 г.), е предвидено
ограничение относно размера на полагаемия допълнителен годишен отпуск като
компенсация за превишението на нормативното време над 50-ия час, а именно - до
12 работни дни. Не може да се приеме, че тези 12 дни касаят всяко тримесечие,
защото това би означавало, че е съществувала възможност допълнителният платен
годишен отпуск за превишението над 50-тия час общо за годината да надхвърля
размера на редовния платен годишен отпуск, което очевидно не е била целта на
законодателя. Главният иск е за обезщетение за неизползван допълнителен платен
годишен отпуск за превишението над 50-ия час. Този отпуск е ограничен до 12
работни дни годишно. Върху претендираното обезщетение не се дължи мораторна
лихва. Според практиката на ВКС, изразена в решение № 60 от 29.04.2011 г.
по т. д. № 381 от 2010 г. на ВКС II т. о., решение № 218 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 804/2010 г. на I г. о. на ВКС и ТР № 3 от 19.03.96
г. по гр. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС правото на вземане за
обезщетението възниква при настъпване на определените в закона предпоставки,
като парично и безсрочно. Поначало то е дължимо от деня на напускането на
работника /"уволнението" или прекратяването на правоотношението,
както е в случая/, но предвид липсата на нормативно установен падеж на същото,
за поставяне на кредитора в забава,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, е нужна покана до кредитора. От този момент могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението.
При лежаща върху ответника
доказателствена тежест да установи, че е заплатил обезщетението след
прекратяване на правоотношението между страните, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главния иск следва да се уважи
и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата,
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност, тъй като претендираните обезщетения са предявени с искова молба,
постъпила в съда на 01.08.2018 г.
Служебното правоотношение е било прекратено на 08.03.2018 г., поради което и
тригодишният давностен срок за предявяване на претенциите е спазен.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 1000лв. –
заплатено адв. възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на разноските в тази част. Съдът споделя наведеното от ответника възражение.
Съразмерно на цената на исковете, на ищеца се дължи възнаграждение в размер на
331,23лв. Предвид фактическата сложност на делото, то възнаграждението следва
да се редуцира до 500лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
но предвид изхода на делото такова не следва да му бъде присъдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на 57,85лв.,
както и разноски за ССЕ в размер на 90лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Н.Столетов” № 21, да заплати на Д.М.К.,
ЕГН **********,***, сумата от
1446,15лв./ хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и 15ст./, представляваща
обезщетение в брутен размер за компенсиран с допълнителен платен годишен
отпуск, но неизползван до прекратяване на служебното правоотношение между
страните, считано от 08.03.2018 г., положен извънреден труд в периода от
03.10.2008 г. до 31.12.2011 г. в размер над 50 часа за всеки отчетен тримесечен
период, а именно допълнителен платен отпуск от 28дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 500лв./петстотин
лева/ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Н.Столетов” № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 57,85лв./петдесет
и седем лева и 85ст./ - държавна такса, както и 90лв./деветдесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ