МОТИВИ
на ПРИСЪДА № 14/05.02.2019г. по
НОХД № 661/2018г., изготвени на 11.02.2019г.
Производството е по чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно
следствие.
Районна
прокуратура Нова Загора е повдигнала обвинение на И.В.В., роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, начално образование,
неженен, безработен, осъждан – опасен рецидив, ЕГН **********, за престъпление по престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б.„б“от НК, за това че На 22.08.2018 г. в гр. Нова Загора, от търговски
обект /павилион/ - „Лафка“, при условията на опасен рецидив (т.е. извършил
престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и извършил престъплението,
след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК),
е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 640.00 лева, от
владението на В.Ж. Г. от гр. Нова Загора, собственост на „ТАБАК МАРКЕТ“ АД гр.
София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното заседание, преди даване ход
на съдебното следствие подсъдимият лично и чрез своя защитник адв.П.Т. ***
правят искане производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие - глава двадесет и седем от НПК. На основание чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимите за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и същата
квалификация на вината, отразена в обвинителния акт. По отношение на
наказанието предлага подсъдимия И.В.В., да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.54
от НК, над минималния размер предвиден
за съответното престъпление, а именно предлага наказание в размер от три години
и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Предвид реда
на разглеждане на настоящото производство предлага определеното от съда
наказание „Лишаване от свобода” да бъде намалено с една трета на основание чл.
58а от НК.
Моли съда да осъди
направените по делото разноски в размер на 114.25лв. да бъдат възложени на
подсъдимия И.В.В..
В хода на
съдебното следствие подсъдимият И.В.В. заявява, че разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и е съгласен с тях. При дадената от съда възможност за лична
защита Заявява че съжалява за стореното от него, но го е извършил заради
здравето на детето си.
Защитникът на
подсъдимия Димитров – адв. П.Т. *** моли
за наказание по отношение на подзащитния и в минимално предвидения срок
лишаване от свобода за извършеното от
него престъпление, като същото да бъде редуцирано с 1/3 съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК. И подсъдимия и адвоката молят за наказание в размер на две
години.
Съдът
съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително
изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.
Съдът като
съобрази, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение
от 05.02.2019 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимият без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на
това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимите и свидетелите за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият И.В.В. с ЕГН ********** *** е многократно осъждан за
извършени престъпления от общ характер. Настоящото му обвинение срещу него е за
престъпление извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ от НК, като в тази връзка релевантни за правната квалификация на
деянието са следните присъди:
1. С Присъда №
105/26.10.2017 г. по НОХД № 307/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Ямбол, в
сила от 26.04.2018 г., подс. В. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
2. Със
Споразумение № 6 от 15.01.2018
г. по НОХД № 1 470/2017 г. по описа на Районен съд гр. Ямбол, в сила от
15.01.2018 г., подс. В. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което
следва да изтърпи при първоначален строг режим.
Св. В.Ж.Г. е управител на „ГБ
17“ ООД гр. Нова Загора. Дружеството имало сключен договор на франчайз с фирма
„Табак маркет“ АД гр. София от 17.09.2017 г. Последното й предоставило павилион
от веригата „Лафка“, който се намирал в близост до ж.п. гарата в гр. Нова
Загора. По силата на сключения между тях договор св. Г. продавала стоки на
„Табак маркет“ АД, като ежедневно отчитала оборота от продажбите на
акционерното дружество, като срещу това получавала заплата. Парите от оборота
се отчитали всеки ден и се превеждали по банков път в полза на „Табак маркет“
АД. Предоставения павилион от веригата „Лафка“ имал работно време от 06,30 ч.
до 21,30 ч., което се осъществявало на две смени.
На 22.08.2018 г. св. Г.
започнала втора смяна в обекта /от 14,00 ч. до 21,30 ч./. След 20,00 ч. същата започнала за проверява
касата и да брои парите от оборота. Докато извършвала това пристигнали клиенти,
които желаели да закупят енергийни напитки, поради което се наложило да излезе
от павилиона и да отключи поставения отвън хладилник. Свидетелката излязла от
обекта, но оставила вратата му отворена. Отворена останала и касата с паричните
средства от оборота. Когато се върнала установила, че голяма част от оборота
липсва. Веднага подала сигнал в РУ – Нова Загора. В павилиона имало поставени
две камери за видеонаблюдение – над входната врата и отпред на тентата. След
като установила липсата на паричните средства св. Г. отново проверила касата по дневния отчет и
установила, че липсва сума в размер на
640 лв. /банкноти с номинал 10,
20, 50 и 100 лв./. сумата представлявала оборота от втората смяна на обекта.
В хода на разследването на местопроизшествието било установено едно
лице, като след предаване на записите от камерите било установено че влиза и
директно от вратата взема пари от чекмеджето на касата, което било отворено.
Било установено и кое е лицето, а именно подсъдимия В..
На 22.08.2018 г. подс. В. се намирал в гр. Нова Загора. Тъй като се
нуждаел спешно от парични средства пристигнал в града, за да търси заем от
негов приятел. Отишъл в кв. „Шести“, където се срещнал с последния, но той не
разполагал с исканата сума. Тогава
подсъдимия решил да се прибере в гр. Ямбол с влака. По същото време обаче
нямало по разписание такъв. Излязъл от жп гарата и започнал да търси
таксиметров автомобил, с който да се прибере. В същият момент видял, че вратата
на павилион „Лафка“ е отворена, а
служителката била навън. Влязъл в обекта и
видял „парите отгоре в две пачки“. От там отнел сумата от 640 лв. от
владението на св. В.Ж. Г.. Последните представлявали оборота от продадените
стоки и били собственост на „Табак
маркет“ АД гр. София. Непосредствено
след това тръгнал към гр. Ямбол с такси.
В хода на разследването видно от писмо с изх. № 318/2017 г. от Затвора
– Бургас, подс. И.В.В. изтърпявал общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 г. и 6 м., наложено му по ЧНД №
112/2018 г. по описа на РС – Ямбол. На 22.08.2018 г. същият не се е намирал на
територията на Затвор – Бургас, тъй като е бил в прекъсване на изпълнението на
наложеното наказание за времето от 05.08.2018 г. до 20.08.2018 г. Подс. В. не
се завърнал от прекъсването на наказанието на 20.08.2018 г., поради което бил
обявен за ОДИ . На 27.08.2018 г. бил върнат в затвора.
В хода на досъдебното производство е извършено процесуално-следственото
действие „Разпознаване на лица и предмети“.
Видно от протокол от 26.10.2018
г. св. В.Ж. Г. е разпознала
лицето, което се е намирало до обекта непосредствено преди да бъде извършена кражбата на паричните
средства, а именно – подс. В. /№ 2/ по белезите, които е посочила
непосредствено преди това в разпита си като свидетел.
С протокол за доброволно предаване от 23.08.2018 г. св. Симеон Г.
Симеонов е предал на полицейски служители
1 бр. диск, съдържащ видеозаписи
на извършената кражба на 22.08.2018 г. около 20,30 ч. от обект „Лафка“,
находящ се в близост до жп гарата в гр. Нова Загора. На предадения с протокол
за доброволно предаване диск с видеозаписи е назначена видео-техническа
експертиза. Видно от протокол № 326/02.10.2018 г, обект на изследване е DVD – R диск м. „HP“ с ръкописен надпис „запис
от охр. камери на лафка – жп гара Нова Загора“, съдържащ 2 бр. видеозаписи от
две камери: кам. 1 и кам.2. Записаните видео файлове са цифров презапис на
оригиналните файлове, записани в паметта на системата за видео наблюдение.
Кадрите са вкопирани в кадър данни за дата и часово време. На записите се вижда
лице от видим мъжки пол, което седи до търговския обект и след като от обекта
излиза продавачката, лицето влиза и взема пари от отвореното чекмедже на
касовия апарат. След което лицето излиза и се отдалечава бързо, като пресича
улицата. От записите на диска са разпечатани кадри с действието на лицето,
подредени в хронологичен ред в изследователствата част на експертизата. При
направената оценка на снимковите кадри е установено, че наличните характерни
общи признаци, като форма на лицето, линия на косата, лицево окосмяване, форма
на ухото, съчетани с характерна татуировка с форма на кръст върху горната част
на китката на лява ръка, са индивидуализиращи признаци, по които може да се
извърши идентификация с достатъчна степен на категоричност, при съпоставяне с
подходящ сравнителен снимков материал на заподозряното лице. Заснетото лице
имало характерна татуировка с форма на кръст върху горната част на китката на
лявата ръка. Не били установени следи от манипулация /намеса/ върху записаната
информация.
В хода на
досъдебното производство е назначена и лицево – идентификационна експертиза.
Видно от протокол № 371/16.11.2018 г. изготвен от НТЛ при ОДМВР – Сливен, от
проведеното изследване и установеното сходство в посочените общи и частни
признаци на лицето, както и сходството в облеклото, може да се направи извод,
че на изображенията на лицето от видеозаписите, заснети с охранителни камери на
търговски обект /павилион/ „Лафка“ № NZ 05, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Димитър Благоев“ до ЖП
гара и на изображенията от представените образци за сравнително изследване
/фотоалбум/ е заснето едно и същото лице, посочено като И.В.В. с ЕГН **********.
Причинените
съставомерни имуществени вреди от деянието на подс. В. са в размер на 640 лв.,
които не са възстановени.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от: обяснения на подс. В. – л. 48,
показания на свидетелите: В. Г. /л. 62,
65/, С. Симеонов /л. 66/ и И. Иванов /л. 75/, протокол за доброволно предаване /л. 6/, писмо от Затвора – Бургас /л. 11/, протокол
от 26.10.2018 г. за разпознаване на лица и предмети / л. 12/, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване /л. 54-61/, заключение на
видео-техническа експертиза / л. 16 -23/, заключение на лицево – идентификационна
експертиза /л. 27-34/, свидетелство за съдимост /л. 76-89/, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние / л. 49/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
ОТ
ОБЕКТИВНА и СУБЕКТИВНА СТРАНА
Видно от
изложеното, подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, от НК, за това че на 22.08.2018 г. в гр.
Нова Загора, търговски обект /павилион/ - „Лафка“, при условията на опасен
рецидив (т.е. извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и извършил престъплението,
след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК),
е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 640.00 лева, от
владението на В.Ж. Г. от гр. Нова Загора, собственост на „ТАБАК МАРКЕТ“ АД гр.
София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е осъществено при условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, т.к. са извършени
след като е В. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като вече е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Деянието е осъществено с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2, пр. І НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
СМЕКЧАВАЩИ
отговорността обстоятелства -
самопризнания, съдействие на органите на досъдебното производство, възстановени
щети/макар и от друго лице/, тежкото здравословно състояние на детето.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността
обстоятелства – предходни осъждания, извън тези, необходими за квалификация на
деянието.
ОБЩЕСТВЕНАТА
ОПАСНОСТ на дееца е около средна към висока, предвид това, че към момента на
извършване на престъплението той е бил осъждан многократно за други
престъпления от същия вид и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, т.е. трайните му престъпни навици.
ОБЩЕСТВЕНАТА
ОПАСНОСТ на деянието е също от средна до висока, предвид характера и вида на престъпленията
от този вид и завишения обществен интерес.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението – несъобразяване с
установения правен ред в страната, стремеж за противозаконно облагодетелстване.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация, като го
определи единствено и само при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК.
За извършеното
престъпление по чл. 196 ал. 1 т.1 от НК
се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от две до десет години.
В конкретния случая съдът счита , че с оглед личността на подсъдимия,
криминалното му минало, причинените щети и другите обстоятелства по делото
следва да наложи наказание малко над определения от закона минимум за
извършеното престъпление. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и
защитата, като отчита и данните за конкретното по настоящето дело деяние,
настъпилите от същото последици и поведението на подсъдимият, както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че стриктно са съобразени целите визирани в чл.36 от НК при отчитане разбира се
и изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия.
Съдът намира, че наложеното наказание за това извършено престъпление е
точно и прецизирано и е съответно по смисъла
на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
изключителен характер на някое от тях, които да мотивират, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, поради което съдът счита,
че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. Съдът счита че
следва наложеното наказание следва да е малко над определения от закона минимум
от две години лишаване от свобода, а именно две години и девет месеца /33месеца/
съобразявайки всички обстоятелства по делото имащи значение при формиране на
размера на наказанието и посочени по горе от съда, поради и което определеното
наказание все пак следва да бъде при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки не на последно място и обстоятелството че като
баща подсъдимия е искал да осигури необходимото за здравето на своето дете.
В тази насока
настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че формалното волеизявление
по чл. 371, т.2 от НПК, с което подсъдимите призна ват фактите в обвинителния
акт, не следва да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена в
чл. 372, ал.2 от НПК, поради което и не може да се третира допълнително като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Още повече, че признанието не съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и на извършителя,
което е било следствие от ефективната дейност на разследващите органи. В този
смисъл е и ТР № 1/06.09.2009 год. по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК.
При така
отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия И.В.В. роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, начално образование,
неженен, безработен, осъждан – опасен рецидив, ЕГН ********** наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ в размер на 2 /две/ години и девет месеца-/33месеца/, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на1/една/година и 10/десет/месеца-/22месеца/, на подсъдимия В., което да бъде изтърпяно,
при първоначален „строг” режим.
Следва подс. И.В.В.
да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета по сметка на ОД на МВР -
Сливен направените разноски по делото в
размер на 114.25 лева.
На основание тези мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: