№ 34498
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110163539 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. А., чрез адв. М.,
срещу ......., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № .... г., поради противоречието му
със закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 2913,67
лв., представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за
потребителски кредит № .... г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 13.12.2023 г. сключила с ответното дружество договор за
потребителски кредит № ...., по силата на който й била предоставена в заем сумата от
950 лв. Според чл. 17, ал. 1 от договора, в тридневен срок от датата на сключването
му, заемателят следвало да осигури обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или
поръчител, който да отговаря на определени изисквания на заемодателя. В чл. 27, ал. 1
било предвидено, че в случай че заемателят не изпълни задължението си да
предостави обезпечение по договора, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от
стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение,
или сумата от 2693,97 лв., съгласно погасителния план. Сумата по заема била
предоставена за срок от шест месеца, при фиксиран лихвен процент от 36% и ГПР в
размер на 42,58%. Ищцата излага съображения, поради които счита, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора липсва яснота относно механизма на
формиране на ГПР по кредита, както и че посоченият ГПР не отговаря на
действително приложимия. Счита, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави
и има за цел неоснователно обогатяване в полза на заемодателя, както и че с клаузата
се заобикалят изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага съображения за
неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Твърди, че неустойката в размер на 2693,97 лв. следвало да бъде съобразена при
изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че към настоящия момент е заплатила сумата от
2913,67 лв. за погасяване на задълженията по договора. Моли съда да прогласи
нищожността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и да
осъди ответника да й възстанови сумата от 2913,67 лв., представляваща получено без
основание плащане по нищожен договор, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава, че е страна
по сключен с ищцата договор за потребителски кредит за сумата от 950 лв. Излага
съображения, поради които счита, че процесният договор за потребителски кредит е
действителен.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е
сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените
параметри в исковата молба, че е заплатила твърдяната сума по договора, която е
постъпила в патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от
имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без
да е било налице годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане. Съдът
отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .... г., по който ищцата, в
качеството й на заемател, е усвоила сумата от 950 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същата има за цел установяването
на относими към правния спор факти.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 11.00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищцата – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
2
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото
лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от ищцата в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3