Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
19.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №1538 по описа на
СГС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на С.А.Х., С.А.И. и А.Х.Х. чрез адв.В.О. от САК, адрес ***
срещу З.Б.И. АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ИД С.П.и К.К., с която са предявени
искове за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка
ГО относно лек автомобил марка БМВ модел 520И с рег.№******, чийто водач има
вина за настъпилото ПТП на 08.08.2019г. да заплати на ищците сумата от по 150
000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, стрес и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 08.08.2019г. около 21.20ч.
в гр.София по ул.“*******“ с посока на движение от ул.“Заводска“ към ул.“Първа
българска армия“ Х.Н.Д.с ЕГН ********** управлявал л.а. марка БМВ модел 520 с
рег.№ ******. По същото време пешеходецът М.А.вървял по пътното платно в същата
посока на движение и в лента на движение на автомобила, плътно в дясно на
пътното платно. В района на 200м. преди №11, вход за Централни софийски
гробища, поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, реализирал ПТП с намиращия се от дясно на управлявания
от него автомобил пешеходец М.А.. Поради противоправното
поведение на Х.Н.Д.настъпил удар между управлявания от него лек автомобил и
пешеходеца А., който вследствие на получените травматични увреждания починал на
място.
Било образувано ДП №11270/2019г. на РТП-СДВР,
пр.пр.№17532/2019г. по описа на СГП.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния лек автомобил е била
валидна застраховка ГО със З. „Б.И.“ АД на автомобилистите по ЗП №BG/02/119001427892, валидна от 23.05.2019г.
до 22.05.2020г.
В исковата молба се твърди, че починалият е
съпруг на ищцата А.Х., а другите двама ищци били отгледани от него, макар да не
били осиновени. Тежко понасяли загубата му и не могат да преодолеят шока от
внезапната смърт. Имали изключително силна връзка и подкрепа във всяка житейска
ситуация. Позовават се на трайно установени близки отношения, които не са били
оформени по съответния ред, по смисъла на Постановление №2/1984г. на Пленума на
ВС и П№4/61г. на Пленума на ВС. Развиват подробни аргументи.
С молба вх.№ОК-574812/10.09.2019г. до З. „Б.И.“
АД ищците поискали заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди. До момента ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което
обосновават правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Оспорва да е налице особена близка връзка с
починалия и действително претърпените от смъртта му вреди. Твърди, че не е
налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка на
ищците с починалия. Нямало доказателства, че ищцата А.Х. е била съпруга на М.А..
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който според ответника не е пресичал на
обозначеното за това място като пешеходец, не се е съобразил и с посоката и скоростта на приближаващото го
МПС, като се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Оспорва размера на претендираните вреди като силно завишен и
несъответстващ на чл.52 ЗЗД.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищеца с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила
е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на
ответника.
С допълнителния
отговор се поддържат направените
оспорвания на ИМ.
От представения Констативен протокол за
посетено ПТП се установява, че на 08.08.2019г. около 21.20ч. в гр.София ул.“Каменодолска“ на 200м. преди вход за „Централни софийски
гробища“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка БМВ модел 520И, управляван
от Х.Д.и пешеходец М.А.. Отразено е, че е образувано ДП.
С молба от 10.09.2019г. до З. „Б.И.“ АД
ищците чрез адв.О. са поискали образуване на щета и
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие
загубата на техния баща и съпруг в размер на по 200 000лв. за всеки един
от тях.
С писмо от 27.09.2019г. до всеки един от
ищците, ответникът е отказал да изплати търсеното обезщетение с мотив, че не са
били установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително
претърпените от смъртта вреди.
Представени са материали от образуваното ДП
№11270/2019г. по описа на сектор РТП – ОР – СДВР.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че причина за смъртта на М.А.А. е
получена в резултат на процесното ПТП съчетана травма – черепно-мозъчна травма;
закрита шийна и гръдна травма; закрита травма на
корема; травма на опорно-двигателния апарат; кръвозагуба.
Според автотехническата експертиза, по време на
процесното ПТП л.а.БМВ 520И, управляван от Х.Н.Д.се движел със скорост от около
67,74км/ч с включени къси светлини, приблизително в следата на дясна пътна
лента на пътното платно. Съседното ляво пътно платно е било разделено на две
пътни ленти за движение във всяка посока, като в средата са били поставени в
редица последователно през около пет метра подвижни стойки С26, които при
осветяване от фаровете на автомобила са отразявали значителна част от
светлината на фаровете към водача. Едновременно с автомобила по същото платно
попътно и преди него се е движил пешеходецът М.А.А.
със скорост от около 3,96км/ч, бутайки ръчна количка натоварена с хартия.
Пешеходецът е бил облечен само с къси гащета, без светлоотразителна
жилетка и алкохолно повлиян около 1,6%. Според експертизата на около 266м.преди
входа на Централни софийски гробища, разположен в ляво спрямо посоката на
движение на процесния автомобил и обозначен с №11 и на около 37м. пред себе си,
водачът на автомобила е видял движещият се в лявата половина на неговата пътна
лента пешеходец М.А.и задействал аварийно спирачната уредба. Описан е механизма
на ударите и спирането. Пътното платно е
било сухо, без неравности в добро състояние. ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието без улично осветление. Като причина за настъпване на ПТП вещото
лице е посочило съчетание от субективна липса на адекватно поведение от страна
на водача – движение със скорост от 67,74км/ч и наличие на обективни фактори –
движението на пешеходеца по пътното платно и наличие на редица от п.з.С26.
Според вещото лице от техническа гледна точка, водачът на л.а.БМВ е имал
възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране при движение със скорост от
50км/ч /разрешената за този пътен участък/ и ако е реагирал своевременно към
момента на настъпване на опасността. При движение със скорост от 67,74км.ч. от
техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно
спиране, тъй като пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране. Зрителното
възприятие от страна на пешеходеца би могло да му позволи да види отразената
светлина от пътните знаци на редицата разделителни стойки С26 при осветяването
им от фаровете на процесния автомобил, когато автомобилът се е намирал на около
70м. зад него и да реагира с оттегляне от пътната лента на ляво за около 1
сек., при условие, че автомобилът се е движил около 2,47сек. От момента, в
който фаровете на автомобила са осветили пешеходеца до момента на удара.
Звуковото възприятие от страна на пешеходеца би му позволило да чуе специфичния
звук свирене от триене на автомобилна гума по пътното платно, което е
продължило около 0,9сек. и ако е реагирал с време около 0,9сек. / при
нормативно доказано най-малко време за реакция от 0.6сек. при нормално
състояние – без алкохол, той би могъл да измине на ляво към осевата линия
разстояние от около 0.99м. или технически би могъл да предотврати удара, ако е
реагирал адекватно и не е бил в алкохолно опиянение.
Съдът кредитира изцяло изготвените съдебно медицинска
и автотехническа експертизи като обективни, компетентно изготвени, подкрепени
от доказателствения материал по делото.
От Столична община е постъпила справка за
организация на движението в процесния участък като към датата на ПТП Дирекция
„Управление и анализ на трафика“ не разполага с информация за промяна в
организацията на движението по ул.“*******“ в процесния
участък. В представения проект за организация на движението в района на №11 на
ул.“*******“ непосредствено след кръстовището с ул.“Кожарска“ има поставен знак
А18, сигнализиращ „пешеходна пътека“ и В26 „Забранено движението със скорост
по-висока от означената от 30км/ч. Справката е изготвена на 05.11.2020г.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.Ц.С.се установява, че с
ищците са съседи. Те живеели под наем в една къща в кв.“Малашевци“.
Познавал М.А.и жена му и двете й деца.
Разбрал, че М. починал при ПТП, блъснал го автомобил. Свидетелят твърди, че той
много се грижел за децата – С. и С. и за жена си А.. От 9-10 години живеели в
къщата. В квартала всички ги познавали като семейство. Заедно дошли. Свидетелят
мислел, че ищците са синове на М..
От показанията на св.Силвия М. – сестра на ищцата,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че когато М. е
заживял със сестра й А., малкият й син бил трети клас, другият бил по-голям. След като баща им починал, майка им се
събрала с М.. Приели го като баща, той ги изгледал, уважавал ги, те го
уважавали като свой баща. Той им помагал и финансово. Големият син на А. – С. в
момента е на 29-30г. и имал свое семейство. Имал син във втори клас, за който М.
също се грижел. Смъртта му им се отразила много зле. Сестра й угаснала.
От показанията на св.С.М. се установява, че тя
е била свидетел на процесното ПТП. Прибирала се от работа с трите си деца към
ул.“Кожарска“. Видяла М. да блъска количка, върху която имало кашони. Едното
платно било затворено за движението поради ремонт на пътя, а другото било
разделено на две пътни ленти, двупосочно. Свидетелката твърди, че се движела по
тротоара с децата, докато М. се движел по пътното платно. Според нея количката
можело да бъде тикана по тротоара, където било свободно за пешеходци. Когато М.
чул, наближаващата кола се опитал да пресече и тя го блъснала в областта на
кръста. Той бил с гръб към автомобила. Свидетелката твърди, че било светло все
още – 08.30ч. и се виждало добре, тя виждала М., който се движел бавно. Видяла,
че срещу М. приближавала друга кола и той се опитал да пресече с количката, но
тогава го ударил процесния автомобил. Тя познавала жена му А. и доведените му
синове. Живеели заедно и не знае да са се карали.
По реда на чл.214 ГПК ищците са направили
изменение на предявените искове чрез увеличение на претендирания размер, а
именно – да се считат предявени за по 250 000лева за всеки от ищците.
Съдът е допуснал направеното изменение.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка БМВ модел 520И с рег.№******, е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество със
застрахователна полица №BG/02/119001427892 със срок на действие от 23.05.2019г.
до 22.05.2020г., от където следва, че деликтът е
настъпил в срока на застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищците са отправили към
застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е
заведена щета. Последвал е отказ с мотив, че не са установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпените вреди. Тези аргументи
се поддържат и с отговора на исковата молба.
Няма спор, че ищцата е била във фактическо
съжителство с починалия М.А.и че другите двама ищци са били нейни синове, които
последният не е осиновил.
Доколкото ищците не попадат в кръга от лица,
определени с ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., за да им се признае
правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на М.А.А., е нужно да се установи изключението, предмет на ТР
№1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между
починалия и ищците и и когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта му им е причинила морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормалните такива. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната
част на тълкувателното решение е посочено, че с ППВС №5/24.11.1969г. е признал
право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е
мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и
дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да
могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на
отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване на произход.
По делото беше
установено – от разпита на свидетелите на ищците, че между тях и починали М.А.са
съществували връзки на близост като в семейство между съпруг и съпруга и между
родители и деца. Свидетелите са считали ищцата А. са съпруга на М., а децата
й - ищците С. И С. за негови синове.
Грижел се за тях като за свои. Подкрепял ги и финансово. Съжителството им било
над десет години. Период достатъчно дълъг за установяване на трайност и близост
в отношенията им. Смъртта на М.А.причинила страдания за ищците от внезапната му
загуба.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за
причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу
застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на
застрахователен договор между деликвента и
застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение
между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на
увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране
на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който
по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено
от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в
който отговаря и причинителя на вредата.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лекия автомобил Х.Н.Д., както и предпоставките на чл.432 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от
водача вреди по предявените искове, които се явяват доказани по основание.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая безспорно се
установява, че водачът на застархования при ответника лек автомобил БМВ 520И Х.Д.е
нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП – чл.5, чл.20 ал.2, а
именно с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставила
в опасност живота и здравето на хората; не е контролирал непрекъснато МПС-то,
което е управлявал, при избор на скоростта на движение, не е намалил скоростта
при необходимост от спиране, с което е причинен вредоносен резултат за ищците –
болки и страдания от смъртта на М.А., с когото живеели в едно домакинство,
вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици,
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на М.А.ищците са загубили внезапно човек със
значимо присъствие в живота им. Подкрепата и възможността да споделят важни
моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че трудно
превъзмогват мъката си.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от по 100 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. Безспорно емоционалната свързаност с
починалия не е прекъсната и страданията им
продължават.
Ищците търсят и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от 11.12.2019г.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Б.И.“ АД е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът
намира това възражение за основателно по следните съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха
категорични доказателства, че за настъпването на вредоносния резултат за М.А.голям
принос има неговото собствено поведение, в какъвто смисъл е съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза,
която изяснява механизма на настъпилото ПТП, приноса на всеки един от
участниците в него за настъпването му, съдът приема, че процента на
съпричиняване е 50% от страна на ищеца за настъпване на вредоносния за него
резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът е участник
в движението и като такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в
ЗДвП. Със своето поведение той е нарушил от своя страна разпоредбата на чл.108
ал.1 и ал.2, а именно, че като пешеходец е бил длъжен да се движи по тротоара
или банкета на пътното платно, могъл е да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет
или е невъзможно те да бъдат използвани и 2. при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
При отчитане на възприетия от настоящия
състав на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на
неимуществени вреди, които са причинени на ищеца ще бъде намален и уважен за
сумата от по 50 000лв., като до претендираният размер
от по 250 000лв. за всеки един от ищците ще отхвърли исковете като
неоснователни и силно завишени.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката
на ответника. Съдът намира същото за неоснователно и го оставя без уважение.
Съобразно цената на материалния интерес адвокатското възнаграждение е съобразено
с установения минимум, което не обуславя неговото намаляване. Няма задължение
за съда да присъжда винаги на посочения минимум съответното възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищеца следва
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 5000лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 6000лв. и 130лв. разноски за вещи лица.
На
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.В.О. от САК сумата от 5436лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищците.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД С.П.и К.К., в качеството му на застраховател по застраховка ГО
относно лек автомобил марка БМВ модел 520И с рег.№******, чийто водач има вина
за настъпилото ПТП на 08.08.2019г., да заплати на С.А.Х. ЕГН **********, С.А.И. ЕГН ********** и А.Х.Х. ЕГН **********
и тримата с адрес *** сумата от по
50 000лв./петдесет хиляди/ за всеки, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.12.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата
над 50 000лв. за всеки, за неимуществени вреди до претендирания
размер от по 250 000лв. за всеки, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000лв./шест хиляди/ и 130лв./сто
и тридесет/ разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв.В.О. от САК сумата от 5436лв./пет хиляди четиристотин
тридесет и шест/ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищците.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: