РЕШЕНИЕ № 261112
/ 1.11.2021г.
гр. Перник, 01.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 07353 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
срещу
Д.Р.В. ***, с която по реда
на чл. 422 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 623,50 лева по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 232579/06.12.2018 г., от
които главница в размер на 2200 лева и договорна лихва в размер на 423.50 лева
за периода от 05.01.2019 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-25.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 2949/26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4420/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Ищецът твърди, че на 06.12.2018
г. е сключил с
ответницата договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 232579. Навежда
доводи, че сключването на
договора е извършено въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в исковата молба електронен адрес, на който са публикувани и Общите
условия /ОУ/ за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
ОУ
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване
на въпросник, както и маркиране на полето "съгласен съм с ОУ", след
което кандидатът получава имейл с преддоговорна информация за условията на
договора и ако бъде одобрен, получава договор и ОУ за писмено потвърждаване
чрез електронно подписване чрез електронна платформа и го уведомява, че
паричните средства са преведени в посочената от него банкова сметка. ***, че описаната
процедура е извършена от ответницата, в резултат на което на същата е преведен по банков път по
посочена от нея сметка отпуснатият кредит в размер на 2200 лева. Сочи, че
вземането за главница е разсрочено на 18 броя вноски за периода от 05.01.2019
г. до 29.05.2020 г., както и че ищецът е направило неуспешен опит да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. Моли да бъдат приети за изискуеми всички
вземания към момента на формиране на сила на пресъдено нещо.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Д.Р.В., чрез назначения ѝ особен представител адв. Т.Ш., е
депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции по
основание и размер. Твърди, че процесният договор е недействителен, доколкото
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочено
как е формиран размерът на ГПР. Намира, че договорената лихва в размер на
40,15%- фиксиран годишен лихвен процент, противоречи на добрите нрави, което е
основание за нищожност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представения по делото на хартиен и електронен носител(CD)
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 232579/06.12.2018 г., се
установи, че "Изи
финанс" АД се е задължил да предаде в собственост на кредитополучателката Д.Р.В. сумата от 2200 лв.-потребителски кредит по продукт "Бърз на
вноски" със срок на кредита-
540 дни при фиксиран годишен
лихвен процент- 40,15%. В чл. 2, ал. 1, т. 4 е посочена обща дължима сума при представяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1- 2889,70 лв., а в
следващата т. 4.1 е посочена
обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 4278,08
лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5
от договора са постигнали съгласи за годишен процент на разходите
от 48,3 %, като са посочени взетите
предвид допускания за изчисляването му.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора кредиторът се е задължил да предаде на потребителя
сумата за главница в деня на подписване на договора чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка *** "Изи пей" АД. В
чл. 3, ал. 1 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията си във
връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава в срок до 5 дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения- банкова гаранция в полза на кредитора за сумата
по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане
на задълженията по настоящия договор, или две физически лица поръчители, които
да отговарят на посочени в договора условия. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея /банкова гаранция или
двама поръчители/, потребителят дължи неустойка в размер на 1388,38
лв., която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.
В чл.
3, ал. 3 в
договора са инкорпорирани два вида на погасителен план в зависимост от
представянето или липсата на изискуемото по договора обезпечение, като в първия
случай страните са уговорили задължението по кредита да се изплати на 18
месечни вноски, с посочени падежи, всякa от които с различен прогресивно
намаляващ размер. Първата вноска следвало да се заплати на 05.01.2019 г., а
последната на 29.05.2020 г. Във втория вариант на погасителния план по чл. 3, ал. 3, т. 2 от договора към сумите на първите
четиринадесет месечни вноски е добавена и част от неустойката по чл. 3, ал. 2 в
размер на 99,17
лв.
Страните предварително и изрично са
се уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на
доставчика на услугата със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду
си по смисъла на чл. 13, ал.4 от ЗЕЗЕП /чл. 4а, ал.3/.
Представени са и Общи
условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние, в които е
предвидено, че потребителят не дължи заплащане на такси, лихви и неустойки,
които не са изрично уредени в договора за предоставяне на кредит от разстояние
и настоящите ОУ.
По делото е прието платежно нареждане за извършен от
ищеца превод на сумата от 2200 лева по посочената в договора банкова сметка ***
Д.Р.В.
с основание „Дог. за заем номер 232579“.
От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че по посочената
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ ЕАД с титуляр Д.Р.В.
на 06.12.2018 г. е постъпила сума в размер на 2200 лева, преведена от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с основание договор за заем номер 232579. По
предоставения кредит няма извършени плащания от кредитополучателя в полза на
ищеца и остатъчното задължение е в размер на 2200 лева- главница и
договорна лихва в размер на 423,50 лева,
представляваща сбор на вноските за лихва съгласно погасителния план, видно от
отразена в заключението таблиза. Посоченият в заключението период на лихвата- от
06.12.2019 г. до 04.07.2019 г. е невъзможен, тъй като крайната му дата
предхожда началната, поради което съдът не го кредитира в тази част. Следва да
се посочи, че периодът, за който се дължи договорната лихва е посоченият в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2019 г. до
04.07.2019 г., доколкото началната дата на този период съвпада с падежа на
първата погасителна вноска.
В заключението
на съдебнотехническата експертиза
вещото лице подробно е описало процедурата по сключване на договор за кредит от
разстояние посредство интернет сайта на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД- minizaem.bg, посочвайки отделните стъпки за кандидатстване
за кредит, попълване на лични данни,
създаване на профил, а именно: в сайта се вижда
начален екран с функция „Калкулатор“ и плъзгачи, с които е необходимо да се избере сумата,
която клиентът желае да получи, и периодът, за който желае да върне парите. След това
се натиска бутона "ВЗЕМИ СЕГА", като след това се появява обобщена
информация за заема, както и линк към преддоговорната информация. На този етап
потребителят трябва да натисне отметката "Приемам декларацията за
обработка на личните данни", за да продължи. След като натисне бутона
"НАПРЕД", се появява формуляр за кандидатстване и трябва клиентът да
попълни личните си данни, за да създаде своя профил: три имена – на кирилица,
ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, мобилен телефон,
семейно положение. Попълват се и полета с информация за месторабота и адреси,
начин на плащане. Ако клиентът не
е попълнил коректно всички
полета, не може да продължи напред в процедурата.
От
заключението на вещото лице по съдебнотехническата
експертиза се
установява,
че в сървъра на ищцовото дружество се съхранява информация за създадения
профил на ответницата Д.Р.В., съдържащ данни за
трите ѝ имена, ЕГН, лична карта, адрес по лична карта и по местоживеен,
мобилен телефон, месторабота, нетно месечно трудово възнаграждение, банка и
банкова сметка, *** № 232579, телефонен номер **********, дата на получаване на
кредита, сума по кредита- 2200 лева, срок 540 дни, брой вноски съгласно
погасителния план, дати на падеж и т.н. Съхранява се и информация за всички
етапи, формулирани като статуси, от заявката на кредита до окончателното
погасяване и съответно закриване. От наличната в сървъра информация се налага
извод, че на 06.12.2018 г. е подадена заявка за кандидатстване за кредита, като
на същата дата кредитът е със статус „одобрен“, а впоследствие статусът
последователно е бил променян на „парите са преведени“, „просрочил“, „просрочил
над 10 дни“, „даден за събиране“ и „съд“. В раздел SMS логове има информация за всички SMS изпратени на телефонния номер, предоставен от
ответницата, като в случая на номер ********** са били изпратени следните
съобщения: на 06.12.2018 г. в 13:32:25 ч.-„Odobren ste za kredit. Potvurdete dogovora s kod 1477 v pismoto, koeto
sme izpratili na elektronnata vi poshta“, на 06.12.2018 г. в
16:53:52 ч.-„Minizaem vi predeve sumata
ot 2200lw. Po dogovor za zaem № 232579”, а със следващите 7 броя SMS, изпратени в периода от 03.01.2019 г. до
28.02.2019 г. се уведомявя клиента, че са просрочени сроковете за вноските по
погасяване на кредита. Във връзка със
сключването на договора за кредит ответницата е получила съобщения и на
електронната си поща- *****************************@***.**,
изпратени
от ****@********.**,
препис от които са представени по делото.
Вещото лице посочва, че процедурата по кандидатстване за договор за кредит №
232579 е изпълнена, като ответницата има регистриран профил в системата на
ищеца, предоставила е лични данни в хода на процедурата, изпратени са ѝ
електронни съобщения, както и SMS с
уникален код за сключване на договора за кредит на посочен от нея телефонен номер.
Сочи се още, че хода на процедурата се предоставя и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити.
Освен в
горепосочената част на съдебноикономическата експертиза, настоящият състав
кредитира заключенията на експертизите, тъй като същите са обосновани,
непротиворечивио, компетентно изготвени и намират опора в писмените
доказателства по делото на хартиен носител и са приети като писмени
доказателства.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК.
Приложено е ч.гр.д. № 4420/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с
вх. № 21425/25.07.2019 г., е
издадена заповед № 2949/26.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Д.Р.В. *** за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението
на потребителя за връщане на заема и
възнаградителната лихва,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост
на задължението за неговото връщане. В тежест
на ищеца е да установи тези обстоятелства.
Правният
режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е уреден както
в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ
спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на
този факт, и ЗПК, така
и в общите правила на
ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата
на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която той е
приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; че уведомил потребителя за сроковете, в които може да се откаже от
договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и
други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за електронния
документ и електронния подпис.
В
случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявленията по електронна
поща и чрез изпратен пo SMS индивидуален
код, поради което приложимият закон относно
формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/, писмената форма на
документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на този
документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не е необходимо
да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг.
от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето, посочено като негов автор.
В
хода на производството бе установено отправеното от ищеца до ответницата по
електронна поща предложение за сключване на договор за заем, сключен от
разстояние. Освен това в договора за кредит се съдържа изключително подробна
информация относно личните данни на ответницата, в т. ч. и банкова сметка, ***, че процесният
договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение на договора
по бланка се е съгласил, посочвайки личните си данни.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се форма, която се приравнява на предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (18 месеца, при първа месечна вноска на 05.01.2019 г. и последната на 29.05.2020 г.), общият размер на кредита от 2200 лева; фиксиран годишен лихвен процент (40,15 %), ГПР в размер на 48,30 % и общата сума, дължима от
потребителя в размер на 2889,70 лева при представяне на обезпечение
и на 4278,08 лева- при непредставяне на такова, поради
което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено
е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за главница,
договорна лихва и неустойка. Настоящият състав не
споделя доводите на ответницата за противоречие на процесния договор с
изискванието на чл. 11, т. 10 ЗПК поради
неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния
процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод
за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва поради
противоречие с добрите нрави с оглед размера ѝ от 40,15%- фиксиран годишен лихвен процент, който надвишава
повече от три пъти размера на законната лихва за забава. Разбирането, застъпено
в съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила
от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4
и, ал. 5 от ЗПК се регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на
кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С
ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %.
С поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на длъжника
(кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна,
които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за
изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от
30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на
по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви
следва да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност (в този смисъл- Решение № 176 от
29.06.2020 г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение №
119 от 29.04.2020 г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на Окръжен съд – Враца, Решение
№ 22 от 24.02.2020 г. по т. д. № 11/2020 г. на Окръжен съд – Русе,
Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 218/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по
т. д. № 1920/2019 г. на Окръжен съд – Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г. на Софийски градски
съд, Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен
съд - Кюстендил и други) До предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят и потребителят може да
извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 48,30 % са спазени тези изисквания,
съответно клаузата за заплащане на договорна лихва с 40,15% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
В настоящото производство не се
претендира разплащане на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора, поради което
съдът не следва да излага съображения относно нейната действителност.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза се доказа
изпълнението на задължението на кредитора да преведа по банков път по сметка на
кредитополучателя размера на кредита от 2200 лева, както и че ответницата не е
извършила никакви плащания по този договор.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2017 по тълк. дело №
8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Тези разрешения са приложими и към процесния договор за
кредит, макар и същият да не е банкова сделка. Следователно,
въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на процесните погасителни
вноски, което се доказва от признанието на ищеца в този смисъл,
ценено съгласно чл. 175 ГПК, в настоящото
производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е настъпил
падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се
явили основателни. Падежът на всички
вноски по процесния договор за кредит е настъпил към момента на приключване на
съдебното дирене по делото, тъй като падежът на последната погасителна вноска е
на 29.05.2020 г. Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати
всички погасителни вноски.
С оглед
гореизложението, предявените искове за главница и договорна лихва се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят съдебните разноски
за исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 52,47 лева –
държавна такса; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, 250 лева - депозит за възнаграждение за особен
представител и 400 лева –
депозити за вещи лица, т. е. общо 802,47 лева. В
заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 52,47 лева –
държавна такса за
предявените в настоящото производство искове, т. е. общо 102,47 лева.
Предвид
изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 802,47 лева - направени
разноски в исковото производство и сумата от 102,47 лева – разноски в заповедното
производство, които размери са съобразени с уважената част на исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове
от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17,
ап. 1, срещу Д.Р.В., ЕГН **********,***, че Д.Р.В. ДЪЛЖИ
на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД на основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК сумата
в размер на
общо 2 623,50 /две хиляди
шестстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/ лева по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 232579/06.12.2018 г., от които главница
в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева и договорна лихва в размер на
423.50 /четиристотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/ лева за периода
от 05.01.2019 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 2949/26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4420/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д.Р.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17,
ап. 1, сумата от 802,47 /осемстотин и два лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева
- направени разноски в исковото производство,
и сумата от 102,47 /сто и два лева и четиридесет и седем стотинки/лева
– разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 4420/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ: