№ 369
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря М. ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120105294 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД против В. П. П., с която са предявени два установителни
иска по чл.422 от ГПК.
С определение № 5945/26.10.2022 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника, а след определяне на конкретен адвокат от БАК, с
определение № 6507/18.11.2022 г. е назначил адв. С. Д.-М. за особен представител на
ответника, която депозира отговор на исковата молба.
Ищцовото дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от ЗЕ между него и
ответника са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна
енергия в жилище, находящо се в ***. Посочва, че отчитането и дяловото разпределение на
топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от фирма за топлинно счетоводство
– „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, което е избрано по решение на общото събрание на етажните
собственици.
По силата на това решение дружеството „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД е носител на
правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището
на ответника за процесния период.
Ищцовото дружество е начислявало и осчетоводявало претендираните суми за
топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния
счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД по цени на топлинна енергия, одобрени за ищцовото
дружество от КЕВР на основание чл.30, ал.1, т.4 и чл.36 от ЗЕ.
В приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за
топлинна енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване;
суми за сградна инсталация; суми за дялово разпределение. Набляга се, че сроковете за
плащане са определени в чл.32 от ОУ от 2008 г. и 2010 г.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника, освен
възражение за давност, твърди, че за отчетен период януари – април 2018 г. и за отчетен
1
период май – 2021 г. – февруари 2022 г. не е изтекъл срокът за рекламация и корекция на
данните за действително ползваното количество топлинна енергия в обекта. Особеният
представител твърди, че представените с исковата молба писмени доказателства не
установяват реално потребление на топлинна енергия.
С определение № 7317/21.12.2022 г. съдът конституира като трето лице помагач на
страната на ищеца „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК – *********.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по
делото.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, в условията на евентуалност – да ги уважи в по-нисък размер, който не
е погасен по давност.
Третото лице помагач не взема отношение по исковете и негов представител не се
явява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът В. П. П. е собственик на апартамент, находящ се в *** от 2006 г.
Жилището се намира в сграда-етажна собственост. В жилището няма отоплителни тела и
съответно разпределители, като има два водомера за топла вода. За периода януари 2018 г. –
февруари 2022 г. абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, работи на
отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Ползвана е топла вода от ТЕЦ само за
месец март 2018 г.
За периода месец януари 2018 г. – месец февруари 2022 г. е доставяна топлинна
енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както следва: сума за битово-горещо
водоснабдяване (БГВ) – 21,87 лева; сума за сградна инсталация – 378,42 лева; суми за отчет
и дялово разпределение – 89,40 лева; корекция – 103,85 лева, която е за битово-горещо
водоподаване, тъй като ответникът не е подал декларация, че не е обитавано жилището.
Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника
се извършва от фирма за топлинно счетоводство „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД. Видно от
приложения по делото протокол от 14.11.2000 г. топлинният счетоводител е избран по
решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на ПУРНЕС (отм.).
На 20.01.2001 г. е сключен договор № *** г. между „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, и собствениците на етажна собственост с адрес гр. ***, по силата
на който изпълнителят извършва услугата „Топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода“, която се състои в отчитането и пресмятането на изразходваната
енергия за отопление и топла вода за всеки потребител в жилищната сграда и издаване на
обща и индивидуална сметки.
На 21.01.2000 г. е сключен Договор № *** между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“
ЕАД (доставчик) и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД (топлоснабдителен агент), по силата на който
доставчикът приема да достави топлинна енергия в абонатна станция на сградата етажна
собственост, намираща се на адрес гр. ***, а агентът приема да извърши разпределение на
доставената топлинна енергия между отделните потребители в сградата етажна собственост
и заплати месечните дължими суми по доставката и съгласно условията на договора на
доставчика. С Анекс № 95 от 27.12.2000 г. договорът важи и за сграда етажна собственост,
находяща се на адрес гр. ***.
На 04.12.2002 г. е сключен договор между „ТОПОЛФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД и
„БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, по силата на който второто дружество ще извършва дялово
разпределение между отделните потребители на доставената от оператора в гради етажна
собственост топлинна енергия и предоставя крайните резултати на това разпределение.
Договорът е сключен за срок от 5 години. Договор със същия предмет между същите страни
е сключен и на 30.12.2005 г., на 15.01.2008 г., чието действие е продължено с няколко
2
анекса до 2018 г., когато на 02.04.2018 г. е сключен нов договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост на битови и
стопански потребители, ползващи топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на територията на гр. Бургас, който е действащ към процесния период.
На 29.04.2022 г. ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2022 г. по описа на БРС. По това дело на 04.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
№ ***, с която е разпоредено на П. да плати на топлинния оператор сумата от 591,28 лева,
представляваща сбор от неплатени задължения за доставена топлоенергия за периода месец
януари 2018 г. – месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и да плати сумата от 99,95 лева
мораторна лихва за периода 01.03.2018 г. – 26.04.2022 г. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата молба на
17.08.2022 г., по която е образувано настоящото дело.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост (каквито са процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които
не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП.
Качеството на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца
следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител (аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за
общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите
условия (чл.1 – чл.3 от същите), които не предвиждат сключването на индивидуални
договори между всеки потребител и топлофикационното дружество.
Само при прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е
налице, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите
клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи се, че за процесния период собственик на имота, присъединен към абонатна
станция, която е въведена в експлоатация, е ответникът, т.е. последният е страна в
правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД и отговаря за задълженията,
натрупани в периода месец януари 2018 г. – месец февруари 2022 г.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в
3
качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.
Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може
да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното Петокв, в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
дължи суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Той дължи и суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респективно чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 24 март 2020 г.), според които
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Ищцовото дружество извършва правилно дялово разпределение за процесния период
(заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза).
Съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а именно:
отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с предварително
получаване на съобщение до длъжника; ако отчетният период е месец януари, то сумата
следва да бъде заплатена до края на месец февруари и така нататък. В случая приложение
намира правилото, че „срокът кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът
изпада в забава.
Ответникът не е предявил рекламации за разпределението на енергията за предходен
период, каквато възможност предвижда както Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.), така и действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването.
По възражението на особения представител на ответника за недължимост на
сумата от 103,85 лева, представляваща корекция, съдът намира следното:
В исковата молба дружеството „признава“, че сума за БГВ е начислявана само за
месец март 2018 г. В съдебно заседание вещото лице заяви, че корекцията е за БГВ. Сумата
от 103,85 лева е отразена във фактура от 21.09.2021 г. Видно от материалите по делото след
месец март 2018 г. до месец февруари 2022 г. сума за БГВ не е начислявана. От справки за
дялово разпределение, приети по делото, се установява, че от април 2018 г. до февруари
2022 г. показанията на водомерите в жилището на ответника са едни и същи (184 и 65).
Както Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), така и
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването предвиждат
възможност (чл.47 от двете Наредби) топлопреносното предприятие да коригира сметките за
използвана топлинна енергия за изминал период, но само в два случая, а именно: когато има
отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на
средствата за измерване за търговско плащане, установени с протокол по реда на Наредбата
за реда и начина за извършване на метрологичен надзор, приета с ПМС № 218 от 2003 г., и
Закона за измерванията; когато има нарушения в целостта и функционалността на
4
средствата за измерване за търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен
контрол, установени при проверка от топлопреносното предприятие с констативен
протокол. Очевидно нито една от двете хипотези не е налице в случая, поради което и
сумата от 103,85 лева не се дължи от ответника. Извън горното, корекцията се прави от
датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад. По
делото липсват твърдения, нито има доказателства, за какъв срок е направена тази корекция.
По възражението на особения представител за погасяване на част от вземанията
за главница и лихва по давност съдът намира следното:
Вземането за предоставена топлинна енергия се погасява с 3-годишна давност, тъй
като се касае за периодично плащане – аргумент от чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Вземането за лихва
също се погасява с 3-годишна давност – аргумент от чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Вземането за
главница за месец януари 2018 г. става изискуемо на 01.03.2018 г., от който момент започва
да тече и погасителната давност. Обезщетението за забава също се претендира от 01.03.2018
г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ към 3-годишната
давност.
Както вече се посочи, исковата молба е подадена на 29.04.2022 г. (аргумент от чл.422,
ал.1 от ГПК), от който момент давността се прекъсва, поради което погасено по давност ще
бъде вземане за главница и за лихва за период преди 29.04.2019 г. Към този период следва да
се „добавят“ 70 дни, поради което вземанията ще бъдат погасени по давност за период преди
17.02.2019 г. Вземането за главница е погасено за периода февруари 2018 г. – декември 2018
г., защото вземането за предоставена топлинна енергия за месец декември 2018 г. става
изискуемо на 01.02.2019 г. и давността е изтекла на 01.02.2022 г. Главница следва да се
дължи само за периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2022 г., която е в размер на
366,40 лева, изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК.
Мораторна лихва следва да се присъди от 01.03.2019 г., защото вземането за главница
за месец януари 2019 г. става изискуемо на 01.03.2019 г., а преди тази дата главница не се
дължи като погасена по давност, т.е. липсва главно вземане, върху което да се начислява
лихва. С погасяване на главното вземане, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла – чл.119 от ЗЗД. Изчислена
от съда на основание чл.162 от ГПК мораторната лихва за периода 01.03.2019 г. – 26.04.2022
г. е в размер на 51,30 лева и същата следва да бъде присъдена.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил искане за присъждането им и реално само тази страна е направила такива. С оглед
уважената част от исковете дружеството има право на разноски в заповедното производство
в размер на 87,62 лева – част от държавната такса и адвокатското възнаграждение. За
исковото производство дружеството претендира разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК,
в размер на 505 лева (250 лева депозит за възнаграждение за особения представител на
ответника, 75 лева държавна такса и 180 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза). С оглед уважената част от исковете дружеството има
право на разноски в исковото производство в размер на 305,16 лева.
По искането на особения представител на ответника за разсрочване на
5
изпълнението на решението:
По делото липсват доказателства за имотното състояние на ответника, нито за
получаваните от него доходи, които може да не са от трудово правоотношение, поради което
искането с правно основание чл.241, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено.
Извън горното, цялата сума, която ответникът дължи на дружеството, заедно с
разноските, надвишава незначително размера на минималната работна заплата за страната,
т.е. същата не е висока.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. П., ЕГН – **********, с адрес гр. ***,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД, ЕИК – *********, сумата от 366,40 лева
(триста шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2022 г.,
ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
470,25 лева до пълния претендиран размер от 591,28 лева и за периода януари 2018 г. –
декември 2018 г. като погасен по давност, а за разликата от 366,40 лева до 470,25 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. П., ЕГН – **********, с адрес гр. ***,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД, ЕИК – *********, сумата от 51,30 лева
(петдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 01.03.2019 г. до 26.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатия
размер до пълния претендиран такъв от 99,95 лева и за периода от 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД, ЕИК – *********, сумата от 87,62 лева (осемдесет и
седем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № ***/2022 г. по описа на БРС, и сумата от 305,16 лева (триста и
пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща разноски в настоящото исково
производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на В. П. П., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, за разсрочване
изпълнението на съдебното решение на основание чл.241, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК – *********, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД и
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6