Решение по дело №12455/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1679
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20193110112455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 23.03.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 12455 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е.С.С.с административен адрес: гр. Варна, ул. „П.М.“ № .., представлявана от управителя на ЕС „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.Х.“  101, с която е предявен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на Общо Събрание на Етажната собственост, проведено на 26.06.2019г., взето по т.3 от дневния ред, обективирано в протокола от проведеното събрание, в частта му за изваждане на В.И.П., живущ в ап. № 7.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ул. „П.М.“ № ... На 26.06.2019г., било проведено Общо събрание на ЕС, на което било разгледана т.3 от дневния ред, а именно приемане на решение по чл.17, ал.2 от ЗУЕС за изваждане на ищеца, живущ в ап. № 7. Твърди се, че е взето решение по т.3 за изваждането на ищеца за срок от 3 години  поради системни нарушения на Правилника за вътрешния ред и добрите нрави. Ищецът оспорва решението като незаконосъобразно. Твърди, че събранието е свикано нередовно в нарушение на разпоредбите на чл.13-17 от ЗУЕС, като не е бил уведомен за провеждането му. Твърди още, че не е нарушавал систематически правилника за вътрешния ред или добрите нрави. Не била извършена процедурата по разгласяване на протокола от ОС на ЕС.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е спазена процедурата по свикване на събранието. Твърди се, че ищецът и Галина Вълчева Георгиева многократно са нарушавали Правилника за вътрешния ред и добрите нрави, като редовно не заплащали режийни разходи, както и вдигали много силен шум след 22.00 часа и т.н. С ищеца многократно било разговаряно по този въпрос, а на 28.05.2019г. било съставено поредно писмено предупреждение от управителя на ЕС към В.П. и Галина Георгиева. Поканата за ОС била поставена на 15.06.2019г., за което бил съставен протокол. Решението по т.3 било прието с мнозинство от 80,98 % ид.ч. На 09.07.2019г. на информационното табло на ЕС било поставено съобщение за изготвен протокол от събранието, а копие било връчено лично на ищеца в офиса на домоуправителя.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на ап. № 7 в процесната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „П.М.“ № ...

От ищеца по делото е представен Протокол от проведено на 26.06.2019г. Общо събрание на етажната собственост сграда, намираща се в гр. Варна, „П.М.“ № ... В протокола е вписан дневният ред, вкл. По т.3 – Приемане на решение по чл.17, ал.2, т.2 от ЗУЕС за изваждане на В.И.П. – живущ в ап. № 7 и изваждането на Г.В.Г., живуща в същия ап. № 7. Вписано е, че са се явили 29 етажни собственици, като срещу всяко име има подпис, включително ищеца, които общо съставляват 80,98 % от ид.ч. от общите части на сградата. В протокола е обективирано приемане на решението по т.3 за изваждане на В.И.П. Г.В.Г., живущи в ап. № 7 за системно нарушаване на Правилника на вътрешния ред за срок от 3 години. Решението е прието с 80,98  % от ид.ч. от общите части на сградата. Вписано е, че е в гласуването не участва ап.7.

Представена от ответника е покана за ОС, в която е посочено, че на 26.026.2019г. от 18.30 ч. в етажна собственост на адрес: кв. А., ул. „П.М.“ № .. ще се проведе общо събрание на собствениците при посочен в поканата дневен ред, включително по т.3 – Приемане на решение по чл.17, ал.2, т.2 от ЗУЕС за изваждане на В.И.П. – живущ в ап. № 7 и изваждането на Г.В.Г., живуща в същия ап. № 7. Поканата е с дата 18.06.2019г. Същата е придружена с протокол за поставена покана по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, в който е отбелязано, че същият е изготвен в присъствието на „Д.Б.“ ООД и Ж.П.Ж.. Съгласно протокола на 18.06.2018г. е поставена покана за провеждане на Общо събрание на таблото във входа в 17.00 часа.

От ответника е представен и приет по делото и протокол за поставено съобщение по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, съставен в присъствието на „Д.Б.“ ООД и Ж.П.Ж.. Съгласно протокола на 09.07.2019г. в 17:00 часа на таблото във входа е поставено съобщение за проведено Общо събрание на 26.06.2019г.

Приет по делото е Правилник за вътрешния ред в Етажната собственост, уреждащ отношенията между собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „П.М.“ № ..., приет на Общо събрание, проведено на 26.10.2009г.

Представено от ответника са 2 броя предупреждение по чл.45 от ЗС от Управителя на Етажната собственост, отправени до собственика на ап.7 В.П. от 11.09.2018г. и от 27.11.2018г. във връзка със системни нарушения на Правилника за вътрешния ред, изразяващи се във вдигане на силен шум след 22:00 часа, викове, тропaане, кучешко лаене, хвърляне на животински фекалии през терасата, както и системно неплащане на месечните такси за режийни към ЕС. Предупрежденията са придружени от протокол за невръчването им, изготвени съответно на 11.09.2018г и на 27.11.2018г.., тъй като В.П. не е бил на адреса. Протоколите са подписани от представител на „Д.Б.“ ООД и двама свидетели.

Представена е една жалба от Ж.Ж.и К.М. до „Д.Б.“ от 28.05.2018г. относно силен шум от живущите в ап.7, ет.2 на процесната жилищна сграда, както и колективна жалба пт живущите в сградата до Кмета на Община Варна, Кмета на район А. и Началника на IV РУ на МВР-Варна относно нарушаване на обществения ред и спокойствие от живущите а ап.7, ет.2.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – К.М.. От показанията на същата, които съдът кредитира като вътрешнонепротиворечиви и съответни на събрания по делото доказателствен материал се установява, че свидетелката и мъжът, с когото живее на семейни начала Живомир, живеят в ап.3 на процесната етажна собственост, който се намира под апартамента на ищеца. През м. октомври 2017г. правили основен ремонт на жилището, когато забелязали, че точно под терасата им имало кучешки фекалии и боклуци, от съседи разбрали, че са изхвърляни от ищеца, затова свидетелката отишла да го помоли да преустанови тази дейност. Той не отворил вратата, но през нея казал, че не е той виновен. Въпреки това за известно време след това нямало вече фекалии под терасата. Свидетелката и приятелят й се нанесли през февруари 2018г. в имота за постоянно. Почти всяка вечер били неволни свидетели на скандали, обиди, нецензурни думи, тропане, лай на кучета, мяукане на котки. През м. май 2018г. съобщили на домоуправителя. След отправени предупреждения за около 30 дни имало затишие и пак се започвало. Имало проведени няколко общи събрания по въпроса, няколко жалби до РУ, включително и колективна жалба. Шумът бил и през деня и през нощта, а скандалите късно вечер между 12 и 2 часа.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и е процесуално допустим. Предявен е от лице с правен интерес, а именно лице, което е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.

Искът е предявен в законоустановения 30-дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Не е известно кога ищците са получили съобщение за изготвяне на протокола по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, но искът е подаден в рамките на 30-дневния срок от датата на провеждане на Общото събрание, предвид което безспорно е заведен в предвидения срок.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докажe, че e собствениk на обект в сграда в режим на ЕС, че са приети атакуваните решения на ОС с посоченото съдържание, както и че са допуснати твърдените от ищeцa нарушения.

Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на апартамент в процесната сграда. Не е спорно между страните и че е прието от ОС решение с атакуваното съдържание и че същото е обективирано в протокола от провеждане на ОС от 26.06.2019г.

Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решението.

Ищецът твърди, че са нарушени изискванията на чл.13-17 от ЗУЕС.

На първо място, ищецът сочи, че Общото събрание е свикано нередовно, като ищецът не е бил уведомен за същото.

От представената от ответника покана и протокол за поставяне на същата е видно, че са спазени изискванията на чл.13 от ЗУЕС. Общото събрание се свикани чрез покана, подписана от представител на управителя на ЕС, който свиква общото събрание. Поканата е поставена на  видно и общодостъпно място на входа на сградата, а именно на таблото във входа, не по-късно от 7 дни преди датата на събранието – на 18.06.2019г. Датата и часът на поставянето са отбелязани в протокола – 18.06.2019г., 17:00 часа. Общото събрание е насрочено за 26.06.2018г., т.е. на осмия ден след датата на поставяне на поканата.  В поканата е посочен дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.

На следващо място, ищецът е посочил, че след изрично искане за представяне на протокола от ОС, му било отказано представяне на копие. Видно от представения от ответника протокол за поставяне на съобщение по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС е спазено изискването на посочената норма от закона за залепване на съобщение за изготвения протокол, което да е поставено на видно и общодостъпно място, в случая таблото на входа с посочване на дата и час на поставяне на съобщението – 09.07.2019г. от 17:00 часа. Ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с твърдението си, че е направил изрично искане и че е получил отказ да му бъде предоставено копие от протокола. Следва да се има предвид и обстоятелството, че видно от положения подпис срещу името му в протокола от процесното ОС, ищецът е присъствал на събранието, съответно знае какви решения са приети на същото.

Ищецът е оспорил още, че решението е взето съобразно изискванията на чл.17, ал.2, т.2 от ЗУЕС, тъй като липсвал изискуемия кворум, а именно решението да е в взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части. Видно от отбелязването в протокола, решението е взето с мнозинство от 80,98 % ид.ч. При сборуване на идеалните части, отбелязани срещу имената на всичките 29 собственика, присъствали на ОС, се получават приблизително 81 %, следователно общият сбор е отбелязан правилно. Дори и да се извадят пт посочените 80,98 % идеалните части на собственика на ап.7 (ищеца) – 2,28 %, за който изрично е вписано, че не е участвал в гласуването по т.3, решението е взето с процент по голям от 75. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното от ищеца решение е взето със законоустановеното мнозинство.

Ищецът твърди още, че процесното решение е взето, без да са налице основанията на чл.45, ал.1, б.б от ЗС, предвид че не е нарушавал систематически правилника за вътрешния ред или решенията на ОС за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Видно от протокола от проведеното ОС решението по т.3 за изваждане на ищеца е взето поради системно нарушаване на Правилника за вътрешния ред. Вписано е, че всички присъстващи на ОС са се оплаквали, че въпреки предупреждението на собственика, продължава системното нарушение на правилника за вътрешния ред, изразяващи се в вдигане на силен шум: денонощно викове, тропане, постоянни крясъци, удряне и блъскане на врати, кучешко лаене, котешко мяукане, както и изхвърляне на животински фекалии от балкона на терасата, което води до замърсяване и неспазване на хигиенните норми. От показанията на св. Мирчева се установи, че действително от ап.7 ежедневно, при това предимно късно вечер, са се чували шумове – викане, тропане, блъскане на врати, скандали, обидни думи, кучешки лай и котешко мяукане. Установи се още, че точно под терасата на жилището, в което тя живее, находящо се под апартамента на ищеца, е имало кучешки фекалии, като след предупреждение от нейна страна към ищеца, за известно време са изчезнали и после отново са се появили. В подкрепа на изложеното са и приетите по делото два броя жалби – едната до домоуправителя от св. Мирчева и мъжа, с който живее на семейни начала и една колективна жалба от живущите във входа до Кмета и РУ на МВР. Видно от представения Правилник за вътрешния ред на ЕС в чл.29 са забранени свирене, пеене, шумен говор и увеселение и др., които нарушават спокойствието на останалите обитатели във времето от 22.00 часа до 08.00 часа и от 14.00 часа до 16.00 часа. Съгласно чл. 21 от Правилника лицата са длъжни да не допускат замърсяване на общите части,  на местата за общо ползване и на прилежащия терен около сградата. Предвид всичко изложено съдът намира, че действително се установява системно нарушаване на правилата на вътрешния ред от страна на ищеца, с оглед на което е налице основанието на чл.45, ал.1, б.б от ЗС за изваждането му от сградата. Ищецът от своя страна не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е спазвал правилата на вътрешния ред в сградата, както и наведените допълнително в откритото съдебно заседание твърдения, че е бил „набеден“ пред ОС в извършването на посочените нарушения от лицето Живомир.

Предвид че не се установиха твърдените от ищеца нарушения при вземането на оспореното решение на ОС на ЕС, съдът намира, че същото е взето законосъобразно. С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и  на основание чл.78, ал.1 от ГПК  ищецът следва да заплати на ответника направените по делото в размер на 300 лева за платеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е.С.С.с административен адрес: гр. Варна, ул. „П.М.“ № .., представлявана от управителя на ЕС „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.Х.“  101, иск за отмяна на решение на Общо Събрание на Етажната собственост, проведено на 26.06.2019г., взето по т.3 от дневния ред, обективирано в протокола от проведеното събрание, в частта му за изваждане на В.И.П., живущ в ап. № 7 за срок от 3 години, на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

 

ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.С.С.с административен адрес: гр. Варна, ул. „П.М.“ № .., представлявана от управителя на ЕС „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.Х.“  101 сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: