№ 277
гр. Костинброд, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100501 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Ц. Щ.,
с която иска да бъде признато за установено, че същият не дължи сумата от
702,97 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки
и услуги №CRED-05167681 от 09.03.2005 г., в размер на 200.21 лева,
договорна лихва в размер на 444.28 лева, начислена за периода от 30.05.2005
г. до 30.08.2006 г., законна лихва за забава начислена за периода от 29.06.2010
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева, суми за които е бил
издаден изпълнителен лист на 30.07.2010 г., по ч. гр. д. № 532/2010 г. по
описа на РС- Костинброд и образувано изпълнително дело №
20168410400851.
Твърди се, че вземането спрямо ищеца е било цедирано от „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД на ответника, който на 20.01.2016г. е подал
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Н.М..
Твърди, че до този момент не е получавал покана за доброволно
изпълнение, както и уведомление от цедента или цесионера за извършената
цесия.
Правния си интерес обуславя от това, че срещу него се води
изпълнително производство, което счита за незаконосъобразно, поради
настъпила погасителна давност. Сочи се, че провеждането принудително
изпълнение, не е годно да прекъсне давността, тъй като изпълнителните
1
действия, които са извършени от ЧСИ са поискани от взискателя и съответно
извършени след изтичането на 5 годишния давностен срок.
Отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от
702,97 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки
и услуги №CRED-05167681 от 09.03.2005 г., в размер на 200.21 лева,
договорна лихва в размер на 444.28 лева, начислена за периода от 30.05.2005
г. до 30.08.2006 г., законна лихва за забава начислена за периода от 29.06.2010
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева, представляваща
разноски по това дело, за които е издаден изпълнителен лист, издаден на
30.07.2010 г., по ч. гр. д. № 532/2010 г. по описа на РС- Костинброд и които
суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20168410400851 по описа на ЧСИ Н.М..
Ответникът- „К.И.“ ЕАД, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор, оспорва иска като неоснователен. Сочи, че на 03.09.2005 г. е
бил сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CRED-
05167681 между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, с универсален
приемник „БНП Париба Пърсънал Файененс С.А“, клон България и ищеца, в
качеството му на кредитополучател.
Във връзка с неизпълнение от страна на ищеца, Б.П.П. ЕАД се е
снабдил с изпълнителен лист, издаден на 30.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. №
532/2010 г. по описа на РС- Костинброд, по силата на който е било образувано
изп.дело №9418/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Твърди се, че в хода на
изпълнителното производство са били извършени редица действия от
съдебния изпълнител, които да прекъснат погасителната давност. Сочи се, че
образуваното изпълнително дело е било прекратено, поради което на
29.01.2016 г. е била депозирана молба при същия съдебен изпълнителен за
образуване на ново изпълнително дело. Твърди се, че е било образувано изп.
дело №851/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М., в хода на което се сочи, че за
времето от 04.02.2016 г. до 04.02.22 г. са били извършени редица действия от
страна на съдебния изпълнител, които са прекъснали давността.
С горните съображения се отправя искане за отхвърляне на
предявената претенция като неоснователна.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да
стори следните фактически констатации:
От изпълнителен лист от 30.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. №532/2010г.
по описа на РС- Костинброд се установява, че ответника е осъден да заплати
на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД сумата от 702,97 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги
№CRED-05167681 от 09.03.2005 г., в размер на 200.21 лева, договорна лихва в
2
размер на 444.28 лева, начислена за периода от 30.05.2005 г. до 30.08.2006 г.,
законна лихва за забава начислена за периода от 29.06.2010 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 125 лева
От молба от 16.11.11 г., подадена от „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД адресирана до ЧСИ Н.М. се установява, че молителят е
поискал да се образува изпълнително дело срещу Е. Ц. Щ., ЕГН**********,
за вземания обективирани в изпълнителен лист от 30.07.2010 г., издаден по
ч.гр.д.№532/2010 г. по описа на РС- Костинброд.
Видно от запорни съобщения/л.45-46 от д./ се установява, че по
изпълнително дело №20118410409418/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М.,
образувано по молба на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу Е. Ц.
Щ. са наложени запори по банковите сметки на последния в „Банка ДСК“
ЕАД и „Уникредит булбанк“ АД, като последното от двете съобщения е
получено в банката на 25.04.2012 г.
Видно от молба с вх.№116470/24.07.2015г. по описа на ЧСИ Н.М.,
молителят „К.И.“ ЕАД е отправил искане да бъде конституиран като
взискател на мястото на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по
изпълнително дело №20118410409418/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М..
От молба за образуване на изпълнително дело вх.
№019381/29.01.2016г./л.48/ по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че „К.И.“
ЕАД е отправил искане за образуване на ново изпълнително дело срещу Е. Ц.
Щ., ЕГН**********, за вземания обективирани в изпълнителен лист от
30.07.2010г., издаден по ч.гр.д.№532/2010г. по описа на РС- Костинброд.
От молба с вх.№088552/22.08.2017 г. подадена по изп. дело
№851/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М., се установява, че молителят „К.И.“
ЕАД е отправил искане за налагане на запор по банковите сметки в страната
на длъжника Е. Ц. Щ..
От молба с вх.№094299/08.09.2017 г. подадена по изп. дело
№851/2016г. по описа на ЧСИ Н. М. се установява, че молителят „К.И.“ ЕАД
е отправил искане за налагане на запор по банковите сметки на длъжника Е.
Ц. Щ. в „Райфайзен банк“ ЕАД.
От молба с вх.№003827/18.01.2019 г., молба с вх.№024697/17.03.2020
г. и молба с вх.№040294/21.06.2021 г., подадени по изп. дело №851/2016г. по
3
описа на ЧСИ Н. М. се установява, че молителят „К.И.“ ЕАД е отправил
искане за пристъпване към принудително изпълнение спрямо длъжника Е. Ц.
Щ., като се насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан
на движимите му вещи.
От запорно съобщение с изх.№007267/26.01.22 г. по описа на ЧСИ
Н.М., по изп. дело №851/2016г. г. по описа му се установява, че е наложен
запор на банковите сметки на длъжника Е. Ц. Щ. в банка „Уникредит
булбанк“ АД, като съобщението е получено в банката на 31.01.2022 г.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015г., сключен между „К.И.“ ЕАД и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и приложение 1 към него, става ясно, че ищецът е придобил вземанията
срещу ответника по делото, в общ размер на 2067,30 лева.
От известие за доставяне се установи, че ответникът на 12.07.2015 г. е
получил потвърждение за извършена цесия на вземанията срещу него.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
събраните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни,
доколкото не са оспорени и са безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да
стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск
изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена
тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на
оспореното от ищеца вземане. В процесния случай предмет на предявените
искове са вземания на ответника, признати в производство по чл. 417 от ГПК.
С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на
вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след издаване
на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да
установи настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на
4
давностния срок.
Следва да се посочи, с уважаването на заявлението по чл. 417 от ГПК
и издаването на изпълнителен лист започва да тече нова давност. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна. Изпълнителния лист е бил издаден
на 30.07.2010г., като тази давност е била до 30.07.2015г.
Първоначалния взискател „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
образувал изп. дело №20118410409418/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., като
последното валидно изпълнително действие е наложения запор на банкова
сметка, който е от 25.04.2012г./дата на получаване на съобщението в
„Уникредит булбанк“ АД.
Ищецът с молба от 29.01.2016г., е отправил искане за образуване на
ново изпълнително дело за същите вземания срещу длъжника, като с
отправените от негова страна молби от 22.08.2017 г.,08.09.2017 г., 18.01.2019
г., 11.03.20г. и 21.06.21 г. е поискал извършване на валидни изпълнителни
действие.
Съдът вече посочи, че в казуса давността за погасяване на правото на
принудително изпълнение е тази по смисъла на чл. 117, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите в случаите, в които вземането е установено със
съдебно решение, каквато характеристика има влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК - срокът на новата
давност е всякога пет години. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика
(решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС).
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с
предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. "в"
ЗЗД). В разглеждания случай с молбите за образуването на изпълнителното
производство ответникът е поискал предприемането на изпълнителни
действия, поради което давността е била прекъсвана и оттогава е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Действително, със с тях взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Предприемането на подобни изпълнителни действия по инициатива на
съдебния изпълнител, щом по волята на кредитора са били възложени на
съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в този смисъл т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК
5
на ВКС). В дадения случай съдебният изпълнител е предприемал
изпълнителни действия – налажил е запори на банковитв сметки на
длъжника.
Течението на погасителната давност, както и течението на
двугодишния „перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат
прекъснати от един и същ юридически факт – ако кредиторът-взискател
поиска предприемането на изпълнителни действия. Настоящият съдебен
състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според която правните
последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води
до прекратяването на изпълнителното производство по право и до
процесуалната незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия
по него. Поради тази причина съдът счита, че първото изпълнително дело
следва да е прекратено по силата на закона на 25.04.2014г./две години след
като е наложен запор по банковата сметка на длъжника в „Уникредит
булбанк“ АД/.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност
води до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително
вземането си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително
производство и изпълнителни способи, които са предприети въпреки
изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по
принудително изпълнение след перимирането на изпълнителното
производство, но преди изтичането на погасителната давност, то
погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020
г., IV г. о.; решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г.,
IV г. о.; в различен смисъл са цитираните съдебни актове в определение №
50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., с което
се предлага постановяване на тълкувателно решение).
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство
давността е била прекъсната – така още с образуването на изпълнителното
дело през 2011 година давността по изпълнителния лист е прекъсната и не е
текла. В този смисъл и е прието с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.,
6
Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че новата давност започва да тече от перимирането
на изпълнителното производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
Т. Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в
настоящия случай не е текла погасителна давност, доколкото първото
изпълнителното дело е било образувано преди 26.06.2015 г.
Приемайки за установено, че ищецът е подал на 29.01.2016 г. молба
до ЧСИ Н. М. и е било образувано ново изпълнително дело обуславя извод, че
давността е била отново прекъсната и е следвало да изтече на 29.01.2021 г.
В хода на изпълнителното производство са отправените от страна на
ищеца редица молби от 22.08.2017 г.,08.09.2017 г., 18.01.2019 г. , 11.03.20г. и
21.06.21 г., с които той е поискал извършване на валидни изпълнителни
действия от страна на изпълнителния орган. С отправянето на всяка нова
молба давността е била прекъсвана, поради което е започвала и нова 5
годишна давност. С налагането на запор от страна на изпълнителния орган на
31.01.22 г. върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит булбанк“ АД е
била отново прекъсната давността, като доколкото няма доказателства за
други извършени действия по изпълнителното делото, същата следва да
изтече на 31.01.27 г.
В настоящия случай съдът намира, че ответникът доказва, че
давността е прекъсвана, каквито именно доказателства са събрани с приетото
като писмено доказателство копия от изпълнителното дело, поради което
настоящия състав като приема, че не са изтекли пет години от последното
валидно изпълнително дело, което е прекъснало давността, приема и, че
вземанията предмет на процесния изпълнителен лист не са погасени по
давност, поради което следва да отхвърли заявените субективно съединени
искови претенции като неоснователни.
7
По разноските:
При изводите на съда за неоснователност на исковите претенция на
ищеца не се дължат разноски в претендирания размер.
На ответника с оглед изхода на спора се дължат разноски – по
аргумент от противното на чл. 78, ал. 3 от ГПК за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 от НЗПП, а именно сума в размер на 150, 00 лева. Съдът намира,
че следва да бъде оставено без уважение като неоснователно искането на
ответника за присъждане на разноски до пълния претендиран размер от 440
лева, доколкото делото е приключило с провеждане на едно съдебно
заседание, представител на ответника не е взел участие в същото и делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 439, ал. 1 ГПК и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Ц. Щ.,
ЕГН**********, с адрес гр. ....... срещу „К.И.“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и
адрес на управление ......., иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено в правоотношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 702,97 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги
№CRED-05167681 от 09.03.2005 г., в размер на 200.21 лева, договорна лихва в
размер на 444.28 лева, начислена за периода от 30.05.2005 г. до 30.08.2006 г.,
законна лихва за забава начислена за периода от 29.06.2010 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 125 лева, суми за които е бил издаден
изпълнитлен лист от 30.07.2010 г., по ч. гр. д. № 532/2010 г. по описа на РС-
Костинброд и образувано изпълнително дело № 20168410400851 по описа на
ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА Е. Ц. Щ., ЕГН**********, с адрес гр. ....... да заплати на
„К.И.“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление ....... сумата от 150,
00 лева, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд – в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9