Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 14.08.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..……...
на
двадесет и пети юли .………..……………...………..……………………………..………..……...……………….……..
през
2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Мариана Кадиева, .......................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов .............................
административно
дело №222 …..... по
описа за ............. 2023 година .................................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на Д.Й.,
с ЕГН/ЛНЧ **********, с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощник –
адвокат С.С. от АК-***, с адрес за кореспонденция и
призоваване - ***/***/, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1300-000161 от 20.05.2023 год., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - град Кърджали, с която,
на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на жалбоподателя Д.Й./вписан в заповедта с имената Д. НЕ Й./
е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС и отнемане на СРМПС №***
и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, за срок от 6/шест/ месеца.
Жалбоподателят счита,
че издадената му Заповед за принудителна административна мярка №23-1300-000161
от 20.05.2023 год. на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали по чл.171,т.2а,
б.„а“ от ЗДвП, е неправилна и незаконосъобразна, поради допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Подробно описва в жалбата
фактическата обстановка, като заявява, че постоянното му местоживеене *** и че
е собственик на лек автомобил,, марка „Порше 911“,
модел „***“, с рег.№***, с регистрация в Република България, както и че ползвал
автомобила когато идвал в страната, а също и периодично пътувал с него до ***. Твърди,
че понастоящем автомобилът бил оставен в гараж в ***, като преди заминаването
си за *** оставил ключовете на автомобила си на свой близък приятел, а именно
на Х. К. Т. от ***, както и твърди, че не е упълномощавал Х. Т. до датата на
събитието - 20.05.2023 год., да ползва автомобила му и да се разпорежда с него,
а му оставил ключовете за да го припалва от време на време, с цел зареждане на
акумулаторната батерия. Сочи, че в края на месец май 2023 год. изтичал 6-
месечният срок за автомобила му след последното му пребиваване в ***, след
който той отново имал право и щял да вземе автомобила си в ***, където да го
ползва. Твърди също, че на 20.05.2023 год. жалбоподателят разбрал за случилото
от Х. Т., който му се обадил по телефона в *** и му съобщил, че била прекратена
регистрацията на автомобила му за срок от 6 месеца, без да му съобщи подробности
за това.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“
от ЗДвП, като счита най-напред, че тя е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради
неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Сочи, че заповедта за
принудителната административна мярка е издадена по отношение на собственика на
автомобила, а именно Д.Й., но при констатиране на нарушението по ЗДвП, на
20.05.2023 год. са съставени два акта за установени административни нарушения
по ЗДвП: АУАН, серия GA №971958 от 20.05.2023 год. против лицето Е. Ъ., с ЕГН **********,
от ***, за това, че на 20.05.2023 год., в 13:25 часа, в ***, на път ***, *** - ***,
управлявал МПС, лек автомобил, марка „Порше 911“,
модел „***“, с рег.№***, без да е правоспособен водач, с което виновно е
нарушил чл.150 от ЗДвП, като е издаден и втори АУАН, серия GA №981813, против
лицето Х. К. Т., с ЕГН **********, от ***, за това, че на 20.05.2023 год., в 13:25
часа, в ***, на път ***, *** - ***, в качеството си на ползвател
на МПС, а именно: лек автомобил, марка „Порше 911“, модел
„***“, с рег.№***, е предоставил управлението му на неправоспособен водач, а
именно - на Е. Ъ., с ЕГН **********, от ***, с което виновно е нарушил чл.102, т.1
от ЗДвП. Сочи, че в случая не собственика на автомобила Д.Й., а лицето Х. К. Т.,
който дори не бил ползвател, е предоставил МПС на неправоспособен водач без
знанието и без съгласието на собственика на автомобила. Жалбоподателят Д.Й.
твърди, че не е упълномощавал Х. Т. да управлява автомобила му, нито пък да го
преотстъпва на другиго.
В жалбата е развит
довод, че принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от
реда за търсене на административно-наказателна отговорност и че по смисъла на
чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ, както и че волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. Сочи, че предпоставка за издаването на заповед
с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от
водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната норма,
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение/АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица, като съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя,подал
жалба срещу заповедта за прилагане на ПАМ. Сочи се в жалбата, че в конкретния
случай такава предпоставка няма - на собственика на МПС - Д.Й., е издадена и
връчена заповед за принудителна административна мярка за административно
нарушение, което не е установено с акт за административно нарушение/АУАН/, съставен
от компетентно длъжностно лице, в който би следвало да бъде описана
фактическата обстановка, идентична с тази в оспорваната заповед. Сочи се също,
че АУАН не съществува, а и в оспорваната заповед не била описана фактическата
обстановка, свързана с административното нарушение и дори не било посочено, коя
точно разпоредба от ЗДвП жалбоподателят е нарушил виновно, а само било посочено
основанието за издаване на заповедта за принудителната административна мярка,
т.е., на собственика на МПС Д.Й. била издадена и връчена единствено заповед за
принудителна административна мярка, от която било видно каква е именно тя - прекратяване
на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца, но за жалбоподателя не ставало
ясно, защо му се налага тази принудителна административна мярка, тъй като
същият не бил запознат с фактическата обстановка, при която е извършено
административното нарушение и това не му позволявало той да осъществи правото
си на защита срещу тази мярка. Според жалбоподателя, само на това основание би
следвало оспорената заповед
да бъде отменена, тъй като в конкретния случай грубо е нарушено правото му на
защита, т.к. той не е наясно, при какви обстоятелства е извършено нарушението с
неговия автомобил, като сочи, че компетентните органи не са свели по етапния
ред до знанието му, при какви обстоятелства е извършено нарушението и какви са последиците от
това за него, като собственик на автомобила. Отново сочи, че за установяването
на нарушението са били издадени два броя АУАН, описани по-горе в жалбата и
които били издадени на водача на МПС и на лицето, което е преотстъпило МПС на
неправоспособния водач и че с описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършеното административно нарушение по ЗДвП, които съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед, собственикът на
автомобила Д.Й. не бил запознат. Излага довод, че в този смисъл, АУАН безспорно
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ
и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1/първо/ от АПК, какъвто АУАН обаче, на Д.Й., в
качеството му на собственик на МПС, не е съставен. С жалбата моли съда, след като се запознае с материалите по преписката
и прецени обстоятелствата по случая, съобразно с посочените доказателства, да
постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, с №23-1300-000161 от
20.05.2023 год., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Кърджали.
Призован редовно за
съдебно заседание, жалбоподателят Д.Й., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.С.С.
от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Счита, че процесната заповед е
незаконосъобразна предвид това, че собственикът на автомобила не е санкциониран
по съответния ред, както е предвидено по закон и против него не е издаден акт за
установяване на административно нарушение, а единствено му е връчена процесната заповед, в която липсва описана фактическа
обстановка. Твърди, че собственикът на автомобила не знае за какво го
санкционират, т.к. са съставени два АУАН - на водача и на този, който е
преотстъпил колата, но на собственика на автомобила не е съставен АУАН, в който
следва да бъде отразена фактическата обстановка. Счита също, че фактът, че
собственикът на автомобила не е запознат с фактическата обстановка и не знае за
какво е санкциониран, е достатъчно основание да бъде отменена процесната заповед. Моли съда да отмени обжалваната заповед
за прилагане на ПАМ, тъй като счита, че същата е незаконосъобразна. Моля също
така, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски,
съгласно приложените към делото документи.
Ответникът по жалбата – началник
група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената заповед,
видно от оформената към нея разписка за връчване/л.9/, е връчен лично на жалбоподателя
Д.Й./изписан и в разписката с имената Д.
НЕ Й./, на датата 23.05.2023 год., за което е положен подпис на получателя и е
отбелязана датата на връчване. Срещу заповедта, в срок – на 05.06.2023 год., е
била подадена жалба, чрез административния орган, до Административен съд –
Кърджали, регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с Рег.292000-12689 от
05.06.2023 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/.
От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбоподателя Д.Й. на 13-ия /тринадесетия/
ден от връчването и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед,
като същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че
заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва,
че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен
срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта
за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения
срок. Същата, освен това, е подадена от лице – Д.Й. - неин адресат, спрямо
което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к.
засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в
предвидената писмена форма, с изискуемото съдържание и по установения ред, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №23-1300-000161
от 20.05.2023 год./л.9/, началник група в Сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя Д.Й./изписан в заповедта като Д. НЕ Й. (!?)/, с ЕГН/ЧНЧ ********** и
постоянен адрес - ***/без посочена
община/, принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6/шест/ месеца и отнемане
на СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели
с №***. В мотивите към заповедта е посочено, че административният орган „съставя
настоящата ЗППАМ против: Д. НЕ Й., с
ЕГН/ЧНЧ ********** и
постоянен адрес - ***, СУМПС № /непосочен/, кат. /непосочени/,
води се на отчет в /непосочено/, като
е взел предвид, че на 20.05.2023 год. е установен неправоспособният водач Е. Ъ.,
ЕГН **********, от ***, да управлява лек автомобил с peг.№***,
собственост на Д.Й., ЕГН **********, от *** и че срещу Е. Ъ. е съставен АУАН
серия GA №971958 от 20.05.2023 год., като с това мотивите на заповедта се
изчерпват.
По представената от
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали административната преписка е представен
и е приет като доказателство посоченият в заповедта Акт за установяване на
административното нарушение сер.
GA №971958 от
20.05.2023 год., който е съставен от А. Д. А. – *** към ОДМВР – Кърджали, в
присъствието на свидетелите А. З. Ч. и Р. Н. Т., с посочени адреси и на
двамата, против Е. Ъ., на ** години, с ЕГН/ЛНЧ **********, дата на раждане ***,
живущ в ***/л.12, л.13/, в който е описано, че същият, като водач на лек
автомобил „Порше
911 *** С“, с рег.№***, държава България, на 20.05.2023
год., в 13:25 часа, в ***, на път ***, *** - /***/, при следните обстоятелства:
управлява ППС от ул.„***“ (***) към ***, без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.
Така съставения АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за
подпис, който го е подписал и се е подписал на разписката за получаване на
екземпляр от акта. В този АУАН е вписано, че като доказателства са иззети СРМПС
№*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, но никъде в него не е
посочено, чия собственост е описаният лек автомобил, управляван от
неправоспособния **-годишен водач.
По представената от
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали административната преписка е
представен и е приет като доказателство и Акт за установяване на
административното нарушение сер. GA №981813 от
20.05.2023 год., който е съставен от С. В. Ч. – *** към ОДМВР – Кърджали, в
присъствието на свидетелите А. З. Ч. и Р. Н. Т., с посочени адреси и на
двамата, против Х. К. Т., с ЕГН **********, живущ в ***/л.13/.
В акта е описано, че е съставен срещу това лице, „на длъжност – като друг (!?)
- „Порше 911 *** С“, вид ППС – лек автомобил, с рег.№***,
държава България, със СУМПС №***, за това, че на 20.05.2023 год., в 13:25 часа,
в ***, на път ***, *** - /***/, с посока от *** към ***, като
ползвател на горепосоченото МПС, с рег.№***, предоставя управлението му на
неправоспособния Е. Ъ., с ЕГН **********, от ***, с което виновно нарушил чл.102,
т.1 от ЗДвП – водач, собственик или упълномощен ползвател или длъжностно лице,
което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен
водач“. Така съставения АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител
лице за подпис, който го е подписал без възражения и се е подписал на
разписката за получаване на екземпляр от акта. И в този АУАН обаче, никъде не е
посочено, чия собственост е описаният в него лек автомобил, който според актосъставителя, е бил предоставен за управление от
неправоспособния водач Е. Ъ.
По представената от
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали административната преписка е
представено и е прието като доказателство и заверено копие от иззетото с първия
от двата описани по горе АУАН, Свидетелство за регистрация на МПС №***
– част II, издадено
на 23.08.2022 год./л.14/, за регистрацията на МПС – лек
автомобил, марка „Порше 911 *** С“, с peгистрационен номер ***, с идентификационен
номер на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – *** и
дата на първа регистрация – 02.01.2014 год. От това СРМПС №***, издадено на 23.08.2022
год. е видно, че като собственик на МПС - лек автомобил, марка „Порше 911 *** С“, с peгистрационен номер ***, е вписан жалбоподателят Д.Й.,
с ЕГН ********** и
постоянен адрес – ***.
Същите данни са
отразени и в представената справка за прекратяване на регистрацията на ППС по
чл.143, ал.11 от ЗДвП, изготвена 06.06.2023 год. от
служител в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали/л.15/.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу
заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява
основателна и доказана.
Така, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки
по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби
е в правомощията на министъра
на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165,
ал.1 от Закона за движение по
пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632
от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.01.2022 год., според посоченото в нея, изискана и приложена
по делото/л.30/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189,
ал.1, ал.5 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“,
чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за
административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от
Закопа за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия.
По делото
е представена и приета като доказателство Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора
на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.10-л.11/, за оправомощаване на длъжностни
лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по ЗДвП. С тази заповед, в изпълнение
на изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, с т.1 от същата, са оправомощени длъжностни
лица които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, буква „а“, т.2, т.2а, букви „а“ и „б“, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП,
като на четвърта позиция в тази т.1, като такива оправомощени
длъжностни лица, са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция”при
ОДМВР – Кърджали, за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - Кърджали. В
случая, оспорената заповед е издадена именно от такъв началник група в сектор
„Пътна полиция”при ОДМВР – Кърджали, като действието на тази заповед на
директора на ОДМВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не
е отпаднало правното основание за издаването
й, съдът приема, че
обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен административен
орган, а именно – от началник група в сектор „Пътна полиция”при
ОДМВР – Кърджали.
На следващо
място, с
оглед съдържанието на акта, съдът приема,
че само формално е спазена
установената от закона форма, изискуема
се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Съвсем оскъдно са посочени някакви фактически основания
за издаване на заповедта, като е посочено, че на 20.05.2023 год. е
установен неправоспособният водач Е. Ъ., ЕГН **********, от ***, да управлява
лек автомобил с peг.№***, собственост на Д.Й., ЕГН **********,
от *** и че срещу Е. Ъ. е съставен АУАН серия GA №971958 от 20.05.2023 год. и
нищо повече. В тези мотиви не е посочено, кой и кога е предоставил управлението
на посочения лек автомобил на неправоспособният
водач, като не е посочено, че е съставен и втори АУАН, срещу трето лице, за
което е прието, че като ползвател на описаното МПС, е предоставил управлението
на посочения лек автомобил на неправоспособният водач, както и не е посочено,
защо е прието, че именно това лице има качеството „ползвател“ на това МПС. По
преписката няма приложени никакви доказателства, а не се и твърди да са налице
такива – било то пълномощно или друго, които по някакъв начин да удостоверяват,
че това трето лице – Х. К. Т., с ЕГН **********, действително има качеството
„ползвател“ на посоченото МПС – собственост на жалбоподателя Д.Й., при положение,
че към датата на твърдяното нарушение, съответно и към датата на издаване на процесната заповед, жалбоподателят не се е намирал в
страната, а е бил в ***, което става ясно от приобщените по делото
доказателства, като е факт, че заповедта е издадена на 20.05.2023 год., а
екземпляр от нея е връчен на жалбоподателя чак на 23.05.2023 год. В мотивите
към заповедта не е посочено срещу жалбоподателя да е съставен АУАН за каквото и
да е нарушение на ЗДвП, а и при така посочените в заповедта фактически
обстоятелства, не се твърди същият въобще да е извършил някакво нарушение по
ЗДвП.
В тази
връзка, следва да се посочи, че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и 7 да се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, т.е. по
ЗДвП или, законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за
мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът
намира, че в конкретния случай, изискването на закона за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ не е спазено в оспорената заповед и то по
отношение на съществен елемент от тези
мотиви, а именно – по отношение фактическото
основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение
на административнопроизводствените правила при издаването
на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, а именно - посочването на конкретните фактически основания за неговото
издаване, съгласно изискването на чл.59, ал.1, т.4 от
АПК.
Във връзка
с горното следва да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП
(Изм., ДВ, бр.2
от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
„т.2а,
б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от
6 месеца до една година.”. Така, при тази
законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, в последната й хипотеза, е установено по надлежен
ред управление на МПС от лице, което
не е собственик на управляваното МПС и което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен
от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Нарушението на такъв водач следва
задължително да е констатирано със съставен акт за
административно нарушение/АУАН/,
от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Същевременно, принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения, като е пределно ясно, че тя не е
административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни
последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и
се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се
прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно
наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция,
т.е. с наказателно постановление. Всеки от тези актове, обаче, има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, като ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
В случая,
такъв АУАН е съставен срещу лицето –
неправоспособен водач, като в заповедта обаче е посочен единствено номерът му и
датата на съставяне, както и имената и адреса на лицето, срещу което е
съставен, като съвсем оскъдно е описано на коя дата и кое МПС е било
управлявано от това лице. В мотивите не е описано къде е извършено твърдяното
нарушение, по кое време, т.е. липсва пълно описание на деянието, не е посочена правната му квалификация, нито е
посочено длъжностното лице
– актосъставител. По никакъв начин не е упоменато, че
управлението на описаното МПС – собственост на жалбоподателя, е било
предоставено на неправоспособния водач от трето лице, за което се твърди, че е
ползвател на това МПС и срещу което трето лице също е бил съставен АУАН, за
извършено виновно нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая това е съществен
пропуск, т.к. срещу жалбоподателя, спрямо
който се прилага тази ПАМ, АУАН въобще не е бил съставен. Така
всъщност, в случая адресатите
на административното наказание,
което евентуално ще се наложи
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция,
т.е. с наказателни постановления, са едни – посочените в представените с
преписката АУАН
лица – неправоспособния водач Е. Ъ. и
лицето Х. К. Т., за което се твърди, че е ползвател на
описаното МПС и че е предоставило управлението на същото на неправоспособния
водач, а принудителната административна мярка/ПАМ/, като израз на държавната
принуда, с оспорената заповед се прилага по отношение на съвсем друг адресат –
в случая по отношение на жалбоподателя Д.Й. Следва да бъде отбелязано, че
неправоспособния водач Е. Ъ., според вписаното в съставения срещу него АУАН, е
на възраст ** години, роден на *** год., а съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3
от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години
и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите
или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им.
Предвид
това, съдът в настоящия състав счита, че е абсолютно задължително в мотивите на
заповедта за прилагане на ПАМ да бъде ясно, точно и недвусмислено описано,
съставен ли е АУАН, с кой номер и от коя дата, от кое длъжностно лице, срещу
кое лице и за какво конкретно нарушение, както и каква е правната квалификация
на нарушението и това е така най-малкото поради факта, че адресатът на
приложената ПАМ има право на защита срещу акта, с която тя му се налага.
Липсата на описание на тези обстоятелства в мотивите на заповедта води до
съществено затруднение при осъществяването на тази защита, най-малкото поради
факта, че дори и да е съставен такъв АУАН срещу трето лице, което е управлявало
съответното МПС, то този АУАН няма как да е известен, респ. няма как да е
известно съдържанието му, на адресата на принудителната административна мярка,
за да организира същият адекватно защитата си. Прилагането на съставения срещу
това трето лице АУАН, а и на лицето сочено като ползвател, което е предоставило
управлението на неправоспособния водач впоследствие по преписката, при съдебно
оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, категорично не може да санира този пропуск, който съдът в настоящия състав намира
за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, съставляващо в настоящия случай
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. В настоящия случай това важи в още по-голяма степен, т.к. както бе посочено
и по-горе, от материалите по делото става ясно, че жалбоподателят Д.Й., към
посочената дата на управление на собственото му МПС от неправоспособния водач,
респ. на предоставянето му за управление от третото лице, сочено като
ползвател, въобще не е бил в Република България и това предоставяне е станало
без неговото знание и съгласие, като няма никакви доказателства или данни за
противното. Отделно от всичко изложено следва да се отбележи, че неясно защо,
както в „мотивите“ към заповедта, така и в разпоредителната й част, а и в
съставената разписка за връчване към нея, жалбоподателят е вписан с имената Д. НЕ
Й., а не с имената Д.Й. От това само може да се направи извод, доколко
издателят на тази заповед, който е подписал същата, се е запознал със
съдържанието й, както и с административната преписка по издаването й.
На следващо място, релевантният за приложението на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП
юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, който обаче, както
бе посочено и по-горе, следва да бъде установен
и подведен под приложимата материалноправна норма, за ангажиране
на административната отговорност
на жалбоподателя. Разпоредбата
на чл.102, ал.1, т.1, предл.3/трето/ от ЗДвП
регламентира, че на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява
да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.
В настоящия случай, обаче, срещу жалбоподателя Д.Й. не
е бил съставен такъв АУАН, по изпратената в съда административна преписка такъв не е приложен,
а въобще няма и твърдения от страна на ответника
по жалбата, такъв АУАН въобще да
е бил съставен срещу него. Тук
следва да се посочи, че
съгласно чл.177, ал.1, т.3, б.„а” от ЗДвП,
в приложимата й редакция (изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), изрично
е регламентирано, че се наказва с глоба
от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или което е лишено
от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това означава, че предоставянето от
собственика на МПС, какъвто
е жалбоподателят Д.Й., на управлението
на това МПС от лице, което не е
правоспособен водач, какъвто е настоящия случай, е административно
нарушение по смисъла на тази именно норма от
ЗДвП, но това нарушение на собственика на описаното в заповедта МПС, както бе посочено и по-горе,
следва задължително да е констатирано със съставен акт
за административно нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща
доказателствена сила. Безспорно е ясно по делото, че
в настоящия случай, АУАН за такова нарушение
не е бил съставен срещу жалбоподателя Д.Й., в
качеството му на собственик на посоченото МПС, предвид което
се налага и изводът, че не е налице
основната материалноправна предпоставка за прилагането на тази ПАМ, по отношение на него, в качеството му на собственик на описаното в заповедта МПС/лек автомобил „Порше 911 *** С”, с Рег.№***/. Това от своя
страна обуславя и материална незаконосъобразност на
оспорената заповед, на основание чл.146, т.4 от АПК, т.е. като издадена
в противоречие и с материалноправни
разпоредби на закона.Предвид
всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че така издадената
заповед за прилагане на тази ПАМ категорично не е съобразена и с целта на закона, тъй като
издадена по този начин, тя
по никакъв начин не допринася
или способства за изпълнението или постигането на целите на този закон/ЗДвП/.
Така,
предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на всички основания
по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена
от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №292з-2 от
01.01.2022 год.
на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при формално
спазване на изискуемата се от закона
писмена форма, с посочено
правно основание за издаването й, но при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и в несъответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така
изложените съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Д.Й., с постоянен адрес ***, се явява основателна и
доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-1300-000161 от 20.05.2023 год., издадена
от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - град Кърджали,
като незаконосъобразна - издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,
в противоречие с приложимите материалноправни норми и
в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото
дело.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, изразена в хода по
същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените по
делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 510.00/петстотин и десет/
лева, представляващи внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева,
по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представената и приложена по делото вносна бележка с
УРН *** от 15.06.2023 год. на Банка „ЦКБ“ АД ***/л.23/ и заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 500.00/петстотин/ лева,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие сер.**, ***, от 23.05.2023
год. и подписано пълномощно към него от същата дата/л.7/.
За дължимите на жалбоподателя Д.Й., деловодни разноски,
сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в
случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на което принадлежи
административният орган – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР –
Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-1300-000161
от 20.05.2023 год., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР - град Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а“
от ЗДвП, на жалбоподателя Д.Й./вписан в
заповедта с имената Д. НЕ Й./ с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на
регистрацията на ППС и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*** и
2/два/ броя регистрационни табели с №***, за срок от 6/шест/ месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Кърджали – ***,
с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените от него деловодни
разноски, възлизащи общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
С Ъ Д И Я: