Решение по дело №16840/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3925
Дата: 5 юни 2017 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20151100116840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

 

град С., 05.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : А. ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16840 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищците В.Н.Д., лично и като родител и законен представител на малолетните В.Н.Д., М.Н.Д. и А.Н.Д., и П.Н.Д., непълнолетен, действащ със съгласие на същия родител, чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 13.10.2015 год. около 21.50 ч. по път I-6, 410+6 км., водачът М. Д. И., при управление на лек автомобил „Пежо” с ДК № ********, поради движение с несъобразена скорост, реализирал пътно-транспортно произшествие с попътно движещото се ППС с животИ.ка тяга, управлявано от Н.К.Д., съпруг на първата и баща на останалите ищци, вследствие на което починал от получените несъвместими с живота травматични увреди. Поддържат, че смъртта на техния сродник им причинила силни болки и страдания. Съпругата загубила мъжа до себе си с когото изградили сплотено и щастливо семейство и остава без опора в живота. Децата загубили баща в ранна възраст и няма да могат да следват неговия пример и да бъдат възпитавани от него. Отделно от това ще бъдат лишени от дължимата им иЗ.ръжка. Твърдят, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинените вреди, вследствие смъртта наН.Д. в следните размери: на В.Н.Д. – 140 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от 200 000 лева, както и 243.60 лева имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за погребение; на В.Н.Д. - 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от 220 000 лева, както и 2 200 лева, частично предявен от 4 400 лева имуществени вреди, представляващи 55 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие; на М.Н.Д. - 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от 220 000 лева, както и 4 560 лева, частично предявен от 9 120 лева имуществени вреди, представляващи 114 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие; на А.Н.Д. - 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от 220 000 лева, както и 4 040 лева, частично предявен от 8 080 лева имуществени вреди, представляващи 101 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие и П.Н.Д. - 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен от 220 000 лева, както и 680 лева, частично предявен от 1 360 лева имуществени вреди, представляващи 17 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие. Претендират заплащане на законната лихва върху тези сума от датата на настъпване на увреждането до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция по размер, като твърди съществен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалия е управлявал каруцата в тъмната част от денонощието без поставени светлини, а отделно от това не се е движел по пътното платно съгласно изискванията на ЗДвП. Отделно от това исковете са силно завишени. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендират се разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила присъда № 16 от 20.06.2016 год. по описа на ОС-Сливен се установява, че съдът е признал за виновен М. Д. И. в това, че на 13.10.2015 год., път I-6 при км 410.6, при управление на лек автомобил „Пежо” с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.К.Д.. В мотивите към присъдата е прието, че следва да се отчете и значителния принос на пострадалия за настъпване на произшествието, който в нарушение на правилата за движение по пътищата в тъмната част на денонощието, след употреба на значително количество алкохол /2.18 промила/ е управлявал каруцата без нужната сигнализация в лявата зона на дясната лента за движение.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорено от страните, от която се установява, че причината за произшествието е движението на автомобила с по-висока скорост, около 93 км/ч, на къси светлини, както и движението на каруцата при тъмнина без допълнителен фенер в задната част и светло-отразители. Дава заключение, че удара е предотвратим за водача при движение със скорост до 61 км/ч. и наличие на фенер и светло-отразители на задната част на каруцата. В района на произшествието разрешената скорост е била 90 км/ч. В заключението си заявява, че каруцата е била разположена на 1 м. в дясно от осевата линия /лява странична част/ и на 1.6 м. от десния край на платното /лява странична част на каруцата/. Водачите на пътните превозни средства са имали възможност да се възприемат като опасност от 50-60 метра. Дава заключение, че по делото няма данни за наличието на фенери и светло-отразители в задната част на каруцата.

Не се оспорва от ответната стана обстоятелството, че за лекия автомобил „Пежо” с ДК № ******** е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието, както и че починалия е съпруг на В.Н.Д. и баща на В.Н.Д., М.Н.Д., А.Н.Д., и П.Н.Д..

От разпита на свидетеля В. И. се установява, че познава починалия и семейството му, тъй като са приятели с починалия. Посочва, че много добре се разбирал със семейството и с финансите. Не се е разделял със съпругата си и много добре гледали децата си. След неговата смърт всички всеки ден плачат и ходят на гробищата. Също така всеки ден децата питат за баща си.

Представени са доказателства за извършен от ищцата В.Д. разход за погребение в размер на 243.60 лева.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, че на 13.10.2015 год., водачът М. Д. И., при управление на лек автомобил „Пежо” с ДК № ********, нарушавайки правилата за движение по пътищата движейки се с несъобразена скорост е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал Н.К.Д.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищците, като негови родственици, са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – И./ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил, управляван от М. И. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищците вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 13.10.2015 год., съпругът и баща на ищцитеН.И. е починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, макар и даващ съвсем общи показания, че в резултат на това същите са претърпели болки и страдания от загубата на починалия, но не се установи по-голям обем на болките, обичайни за такива случай. Не се установи твърдяната в исковата молба хармония в семейството си, както и морална опора. Остана недоказано, че ищеца въобще е работил и е издържал семейството си. В тази връзка съдът не кредитира дадените показания, тъй като същите не са конкретни, а писмени доказателства за трудова заетост не бяха ангажирани. Съгласно константната практика на ВКС критерият справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния сродник са необходими суми в размер на по 80 000 лева за всеки от тях.

По предявените искове за имуществени вреди съдът приема следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за погребение на починалия от ищцата В.Д. в размер на 243.60 лева лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи. Въз основа на това ответника следва да бъде осъден да заплати на тази ищца посочената сума, представляваща имуществени вреди от станалото на 13.10.2015 год. ПТП.

По отношение на предявените искове за заплащане на имуществени вреди от децата на починалия, представляващи лишаване от издръжка, съдът приема следното:

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е, че след смъртта наН.Д. децата му, което хипотетично са били издържани от него, за което обаче по настоящето производство не се събраха никакви доказателства, са загубили възможността да получават тази издръжка. Нейната липса съставлява имуществените вреди, които детето би търпяло, поради което искът се явява недоказан по основание.

От друга страна с оглед характера на вземането за имуществени вреди, произтичащо от невъзможността да се получава издръжка поради причинена смърт на лицето, издържащо всеки един от ищците, при определяне на неговия размер и начин на плащане следва да се прилагат по аналогия правилата на Глава десета от СК. Настоящият състав приема, че е недопустимо да се определи от съда една глобална сума, която да възмезди ежемесечните нужди на детето, тъй като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства, даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на обща сума това периодично и лично право ще се трансформира в общо облигационно вземане с всички последици. При смърт на кредитора например то ще премине върху наследниците му, което е недопустимо при вземане на издръжка. Същото няма да може да бъде променяно, въпреки че нуждите на детето могат да се изменят, а те определят имуществените щети, които то търпи и са основание за вземането му. Такъв начин за определяне плащането на обезщетението е предвиден и в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. За определяне на размера на издръжката от значение ще бъдат нуждите на детето, възможностите на живия родител и тези на починалия, защото при неговата смърт детето е лишено именно от тези доходи.

В настоящият случай недоказано е обстоятелството дали детето получава или не наследствена пенсия, която ще покрива изцяло или отчасти неговите нужди, респективно имуществени вреди. Наистина правните основания на пенсията и обезщетението са различни: първата може да се търси на основание Кодекса за задължително обществено осигуряване, а второто - на основание ЗЗД, но и за двете правопораждащият факт е един - смъртта наН.Д.. Тези обстоятелства дават основание да се приспадне пенсията от необходимата сума за издръжка на детето. Едва след установяване на всички посочени факти и определяне размера на издръжката, която би плащал починалия баща, съдът може да определи размера на дължимото обезщетение. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че исковете за заплащане на имуществени вреди за лишаване от издръжка са неоснователни и недоказани и като такива следва се отхвърлят изцяло.

На следващо място съдът намира за основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На първо място от приетите по делото доказателства и авто-техническата експертиза по категоричен начин се установи, че водача на каруцата е управлявал същата без поставен фенер и светло-отразители в задната й част, което е съществено нарушение на правилата за движение визирани в чл.71, ал.1 от ЗДвП. В случай, че тези задължителни сигнализиращи светли са били на местата си, то удара е бил напълно предотвратим за водача на автомобила, движещ се около позволената скорост за движение в този участък от 90 км/ч /макар вещото лице да дава заключение за скорост от 93 км/ч съдът приема, че това е в рамките на техническата грешка/. Водача на автомобила не е бил длъжен да управлява същия със скорост възможна да предотврати удара /около 61 км/ч, при разрешени 90 км/ч/, но пък водача на каруцата е бил длъжен да сигнализира за придвижването й в тъмната част от денонощието, което не е сторено.

На следващо място се установи по делото, че каруцата е била разположена на 1 м. в дясно от осевата линия /лява странична част/ и на 1.6 м. от десния край на платното /лява странична част на каруцата/. С това си движение водача на конския впряг не е спазил чл.15 от ЗДвП. Отделно от това следва да се вземе впредвид, че водача е управлявал каруцата след употреба на значително количество алкохол /2.18 промила/. Макар това да не е пряката причина за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде отчетено, тъй като ноторно известно е от медицинска гледна точка, че тези промили отговарят на остро алкохолно отравяне и при такава степен на алкохолно опиянение се забелязват следните прояви: значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията. Реакциите са силно забавени. Явява се, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, потискане на централната нервна система, понижение на чувството за болка, безгрижност и невъзможност за бърза реакция при възникване на опасност.

С всички тези действия пострадалия водач на каруцата сам се е поставил в риск и съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Въз основа на изложено настоящият състав приема изключително голям процент на съпричиняване, който определя на 70 %.

Според изложеното по горе и след приспадане на отчетеното съпричиняване предявените искове са основателни и доказани за следните размери: на В.Н.Д. – сумата от 24 000 лева, представляващи неимуществени вреди и сумата от 73.08 лева, имуществени вреди, както и на В.Н.Д., М.Н.Д., А.Н.Д. и П.Н.Д. – сумата от по 24 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. За тези суми исковете следва да бъдат уважени и отхвърлени до пълните размери като неоснователни и недоказани.  

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /13.10.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски, но доказателства за извършени такива не се събраха, поради което съдът не следва да присъжда такива. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 809 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 430 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 11 229 лева, представляващи разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции и при уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, редуциран до сумата от 13 830 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********и адрес: гр.С., бул. „********да заплати на В.Н.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 73.08 /седемдесет и три лева и осем стотинки/ лева - имуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове до пълните размери, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********и адрес: гр.С., бул. „********да заплати на В.Н.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер, както и за имуществени вреди за сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, частично предявен от 1 360 лева, представляващи 17 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********и адрес: гр.С., бул. „********да заплати на М.Н.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер, както и за имуществени вреди за сумата от 4 560 лева, частично предявен от 9 120 лева имуществени вреди, представляващи 114 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********и адрес: гр.С., бул. „********да заплати на А.Н.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер, както и за имуществени вреди за сумата от 4 040 лева, частично предявен от 8 080 лева имуществени вреди, представляващи 101 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********и адрес: гр.С., бул. „********да заплати на П.Н.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. К. сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер, както и за имуществени вреди за сумата от 680 лева, частично предявен от 1 360 лева имуществени вреди, представляващи 17 месеца лишаване от издръжка от бащата, считано от 14.10.2015 год. до навършване на пълнолетие, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********да заплати на адвокат П.К., адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 809 /четири хиляди осемстотин и девет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Н.Д. с ЕГН **********, В.Н.Д. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН **********, А.Н.Д. с ЕГН ********** и П.Н.Д. с ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Б.И.” АД с ЕИК********сумата от 11 229 /единадесет хиляди двеста двадесет и девет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: