№ 1468
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203887 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Елдорадо – Л.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ148040607, със седалище и адрес на
“
управление: гр.Варна, ул.Капитан Райчо“ № 7, магазин 1, представлявано от Н. М. Л. с
ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 720439-F718177 /
22.08.2023г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с
което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на
основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО.
С жалбата не се оспорва нарушението, но се иска отмяната на НП на основание
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява от
своя законен представител или от надлежно упълномощен процесуален представител.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Петрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 24.07.2023г. св.Е. К., работеща на длъжност инспектор по приходите в ТД на
НАП-Варна, извършила проверка в информационния масив на НАП. При извършена
проверка било установено, че „Елдорадо – Л.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ148040607,
като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г., в
законоустановения срок до 30.06.2023г., в ТД на НАП по данъчната регистрация на
дружеството- ТД на НАП-Варна. Било констатирано още, че декларацията за 2022г.
била подадена в ТД на НАП-Варна на 14.07.2023г. с вх.№0300И1334368/14.07.23г.
В хода на проверката било констатирано, че дружеството е извършвало търговска
дейност през 2022г. с код 43. 33 „Полагане на облицовки и настилки“, оборотите от
която възлизали на 7 351 лв.. На същата дата /24.07.2023г./ св.К. изпратила покана за
явяване в ТД на НАП-Варна на представляващия дружеството в 7-дневен срок от
получаване на същата, с оглед съставянето на АУАН. Поканата била връчена на
дружеството на 26.07.2022г., по електронен път.
На 28.07.2023г.,в присъствието на управителя на дружеството, св. К. съставила
срещу въззивното дружество АУАН№ F718177 от 28.07.2023г. Актът бил предявен и
връчен, като представляващия дружеството го подписал без възражение.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справка от информационния масив, покани, обратни разписки и известия
за доставяне, декларация по ЗКПО и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.Е.К. депозирани в с.з..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
2
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.
АУАН също е съставен от компетентен орган. Той е съставен в присъствието на
един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита. Той е предявен и връчен на представляващия
дружеството- неговия управител.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП, защо АНО не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
защо не приема възраженията на въззивника депозирани писмено , не е сред
задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението
на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин. На
жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО.
Съгласно цитираните разпоредби данъчно задължените лица, които се облагат с
3
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.
В случая, видно от показанията на св.К. се установява, че дружеството
жалбоподател не е подало годишна данъчна декларация, изискуема по чл.92 ал.1 и ал .2
от ЗКПО за 2022г. в законоустановения срок, като е било задължено да стори това до
30.06.2023г. Горното се потвърждава от актосъставителя в съдебно заседание. Този
факт се потвърждава и от приобщена по делото декларация вх.
№0300И1334368/14.07.23г.. Правилно е определено и че след 30.06.2022г. дружеството
е било в забава, тъй като не е изпълнило задължението си. Представляващият
дружеството, в жалбата си, изтъква, че се касае за маловажен случай. Доколкото
нарушението е формално по своя характер /без видим вредоносен резултат/ липсата на
правни последици – липсата на ощетяване на фиска и останалите доводи, визирани в
жалбата, не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Следва да се посочи, че
макар декларацията да е подадена впоследствие, закъснението от две седмици не е
незначително. В един значителен период от време данъчните органи на държавата са
били в невъзможност да проверят дали дружеството е извършвало дейност и какви са
финансовите резултати от нея. От друга страна, засегнатият кръг обществени
отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с
определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена
закрила и режим. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията,
които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите
административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на
данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава
усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, между тях и
данъчните органи, от друга. Процесното нарушение е типично за вида си и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, което е още един извод за
липсата на основания то да бъде квалифицирано като маловажно.Поради това и според
настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо, е релевантно при определяне на размера на
наказанието, но не и за преценката дали случаят е маловажен. Обстоятелството, че
дружеството е ползвало счетоводни услуги и че нарушението се дължи на технически
проблеми или забавяния от страна на счетоводителя не е извинително, тъй като
отговорността на дружеството е обективна и безвиновна. То чрез своите управляващи
органи е било длъжно да организира дейността си по начин, по който да изпълни
4
задължението си към държавата, включително и като извърши проверка дали е
подадена декларацията в срок. Данъчно задълженото лице е било длъжно да подаде
визираната в чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО декларация, независимо дали други лица са
поели ангажимент да изготвят и подават ГДД. След като търговецът е действащ и не е
заличен от търговския регистър, след като е развивала дейност, то за дружеството е
съществувало задължението да подава годишна данъчна декларация по ЗКПО в
законоустановения срок.
Тъй като дружеството не е подало изискуемата декларация в предвидения в закона
срок, то от обективна страна е налице вмененото му административно нарушение.
Наказващият орган е санкционирал юридическото лице, чиято отговорност е
обективна и безвиновна, така че въпросът за вината не следва въобще да се изследва и
обсъжда.
Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като за
извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.261, ал.1 от
ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда за данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон, не я подаде в срок наказание „имуществена санкция“ в
размер от 500 до 3000 лв. „Елдорадо – Л.“ ЕООД, се явява данъчно задълженото лице
по смисъла на чл.2,ал.1, т.1 от ЗКПО и като такова за него е съществувало
задължението да подаде годишна данъчна декларация по данъчната регистрация на
дружеството- ТД на НАП-Варна, поради което се явява субект на отговорността по
чл.261, ал.1 от ЗКПО. Не е налице и изключението въведено в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО /в
редакцията на ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2019 г./, действаща към момента на
съдебното заседание по делото, съгласно която годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Законодателят е предвидил изключение по отношение на определена категория
данъчно задължени лица, за които задължението за подаване на ГДД, считано от
01.01.2018 г. отпада, но настоящия случай не е такъв, тъй като видно от подадената
ГДД дружеството е развивало дейност. Така определеният размер на наложената от
АНО санкция – 500 лева – в минимален размер е справедлива и съответна на
обществената опасност на деянието и на дееца, при отчетена липса на други
нарушения на данъчното законодателство.
Поради това съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
5
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ТД на НАП-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл.
144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая,
което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
От въззивника не се претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 720439-F718177 /
22.08.2023г. издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с
което на „Елдорадо – Л.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ148040607, със седалище и адрес
“
на управление: гр.Варна, ул.Капитан Райчо“ № 7, магазин 1, представлявано от Н. М.
Л. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание
чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО
ОСЪЖДА „Елдорадо – Л.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ148040607, със седалище и
“
адрес на управление: гр.Варна, ул.Капитан Райчо“ № 7, магазин 1, представлявано от
6
Н. М. Л. да заплати на ТД на НАП-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №20233110203887 по описа
на ВРС за 2023г.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7