РЕШЕНИЕ
№. 941
гр. Пловдив, 12.05. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 571 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт – Т.Ч., против Решение
№ 1939 от 29.10.2020 г., постановено по адм. д. № 146 по описа на съда за 2020
г.
на Административен съд – Пловдив, xxviii – ми с., в
частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена
да заплати на Н.А.И., ЕГН**********,***, с постоянен адрес ***, сумата от
2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периодите от 26.07.2017г. до 15.07.2019г., от
20.07.2019г. до 22.07.2019г., от 06.08.2019г. до 12.08.2019г., от 27.08.2019г.
до 30.09.2019г., от 04.10.2019г. до 13.01.2020г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 14.01.2020г., до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати сторените по делото съдебни разноски.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че административният съд не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени
вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването
на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено
в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в
размер над 500 лева.
3. Ответникът по касационната жалба – Н.А.И., ЕГН**********,***,
с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат М., счита касационната
жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на съдебни разноски за
адвокатска защита на затруднено лице по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Н.А.И., изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано
обезщетение в размер на 23500 /двадесет и три хиляди и петстотин/ лева за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 01.02.2017г.
до 09.01.2020 г.
Ищецът заявил, че за времето от 01.02.2017г. до
01.07.2020г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо
общежитие „Кремиковци“, а от 01.07.20г. е постъпил в Затвора - гр. Пловдив,
където и до момента на предявяване на иска изтърпява наказание „лишаване от
свобода“. Счита, че е подложен на унизителни, нечовешки и неблагоприятни
условия при така изтърпяваното наказание, от което са му причинени
неимуществени и имуществени вреди, които са се изразили в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, некачествено
медицинско обслужване, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които са уронили неговото човешко достойнство и са породили в
него чувство на страх, незащитеност и малоценност, както и състояние на обида,
възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт. Конкретно се излагат
оплаквания за липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна жилищна площ
на човек), липсата на течаща топла и студена вода, липса на осветеност и
проветрение, липса на топлина и подходяща температура, нехигиенични условия и
некачествен санитарен възел в килиите, както и непредоставяне на достатъчна по
степен на необходима окомплектовка като одеяла и чаршафи, както и на необходима
му медицинска помощ, в която връзка е бил принуден да заплати лекарства в
размер на 2000 лева, за които не е бил длъжен да прави разход. Посочва, че в
килиите има дървеници, гризачи и хлебарки. Ищецът твърди, че е болен от
туберкулоза и диабет, в която връзка постоянно му се е налагало лечение, за
което не е получавал адекватно медицинско обслужване и подходящи лекарства.
Сочи, че храната, която му се е предоставяла е била с влошени качества и п
неподходяща с оглед неговото здраве. Според неговото изложение затворническото
помещение, обособено за баня, не отговаря като качество и хигиена на нуждите на
пребиваващите затворници.
7. На ищеца Н.И. е наложено наказание в размер на 06
години и 06 месеца „лишаване от свобода“ по присъда на Окръжен съд Регенсбург Р
Германия, приета за изпълнение с Определение №1795/09.05.2017г по НЧД
№1652/2017г. по опис на СГС, в сила от 26.05.2017г., с начало на наказанието от
08.03.2015година. И. постъпил в ЗО “Кремиковци“ към ГД „ИН“- София и бил настанен
в 9 група, 2 –ро спално помещение до времето на превеждането му в Затвора -
Пловдив на 26.07.2017г. Общият му престой бил 1 месец и 17 дни, като при
постъпването му в спалното помещение е имало 7 лица, при излизането му 8 лица,
като цялостния капацитет е за 9 лица. Цялото спално помещение било с квадратура
39.80 кв.м. и капацитет от 9 лишени от свобода. В него имало самостоятелен
санитарен възел с площ от 10 кв.м., съставляващо баня и тоалетна, отделени с
постоянен достъп. През 2016г. са били подменени санитарния фаянс на баня и
тоалетна, дограмата на помещенията. Спалните помещения са оборудвани с маси и
столове, всеки лишен от свобода е имал легло 195/70 см и лично шкафче с размери
40/45/87 см. В помещенията е осигурено електрозахранване за времето от 06.00ч.
до 22.00 часа, като през летните месеци то е удължено до 02.00часа и се
използват вентилатори за охлаждане. Има монтирани осветителни тела срещу
прозорците на спалните помещения за осигурен достъп до светлина през нощта.
Всяко спално помещение има два прозореца с размери 175/145 см, които се отварят
за проветряване. През зимните месеци е осигурено отопление на помещенията с
твърдо гориво. На всеки лишен от свобода е бил осигурен по график престой на
открито 1 час сутрин и 2 часа спортно - закалителни мероприятия следобед, като
е осигурен по това време и достъп до телефон. Били са осигурени препарати за
почистване и хигиенизиране на помещенията от самите лишени от свобода, което е ставало
ежемесечно, като им е позволено да внесат и препарати за дезинфекция под
контрол на съответното материално отговорно лице. Имал е нормален достъп до
затворническата пералня по график за изпиране на дрехи и спално бельо, без
личното бельо. Осигурено е било
подходящо медицинско обслужване за лишените от свобода, като на тяхно
разположение са били лекар, медицински фелдшер и дентален специалист, както и
посещение от хабилитиран медицински специалист. При тежки заболявания били
конвоирални до съответното външно лечебно заведение или СБАЛЛС. Жалби от ищеца,
срещу битовите и хигиенни условия по време на престоя му в мястото за
изтърпяване на наказанието, не са постъпвали.
8. В периода от 01.07.2017г. до настоящият момент Н.И.
бил преместен в Затвора - гр.Пловдив за продължаване на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“. Същият бил разпределен за периода
04.08.2017г. до 03.12.2019г. на Пост №2, спално помещение №71, а в последствие
Пост №2, спално помещение №72 до 09.01.2020г. Всички помещения, в които бил
настанен ищецът за посочените периоди на пребиваването му, са имали превишение
на настанените лица. Така при капацитет на спалните помещения на пост №2 от 76
лишени от свобода, фактически са били настанени 78 лица за периода до 03.12.2019г.
и 77 лица за периода до 09.01.2020 година. Във всяко спално помещение имало и
санитарен възел и течаща вода, като в помещение №71 общата му квадратура е 4.51
кв.м., а помещение №72 е с площ 3.91кв.м., което има прозорец с определени
размери. Броят на прозорците е 2 на всяко спално помещение, като на първото е с
размери 0.60х1.17/0.94х1.17, а на второто 1.00х1.17/0.45х1.17. В помещенията
има легло на всеки един лишен от свобода с размери 90/180см и лично шкафче с
размери 45х50 см. Зимно време помещението
се отоплява с централна топлофикационна инсталация. На ищеца е била
предоставена възможност за работа, като за времето от 14.09.2017г със Заповед
№1434/14.09.2017г. на Началник Затвора –Пловдив е назначен на длъжността
„магазинер“ на обект „Магазин за лишени от свобода“, шестденвна работна
седмица, осемчасов работен ден. В това търговско помещение е имало и баня с
тоалетна с размери 1.16х1.56 кв.м., използвани без ограничение във времето от
работещите в търговския обект. Осигурена е била на ищеца възможност да ползва
затворническа баня неограничено, всеки ден в седмицата с изкл. на почивен ден.
Във връзка с
влошеното здравословно състояние на лишения от свобода било прекъсвано
изпълнението на наказанието му за периодите: 30.09.2019г.- 04.10.2019г.; 12.08.2019г.
-27.08.2019г.; 22.07.2019г.- 06.08.2019г. и 15.07.2019г.- 20.07.2019г..
Найденов бил диагностициран със заболяване „туберколоза“ през м.
септември/октомври 2014 година, която е лекувана медикаментозно за период до
02.08.2016 година. Паралелно с това лечение била извършвана и терапия на
захарен диабет, инсулинозависим, първоначалната стойност на която е била
чувствително намалена до изписването през м. март 2017 година, като са извършвани
и контролни прегледи при очен лекар на всеки 6 месеца. Извършена е и
нефрологична консултация на 06.12.2016г, а на 17.02.2017г. е осъществено
операционно разделяне на пръстеновидните свръзки на 3 и 4 пръст вдясно поради
пръсти с отоци. Дадени са препоръки за ренгенов контрол на торакс на всеки 6
месеца /следващ юли 2017г./, контролни прегледи при очен лекар /следващ през
август 2017г./ и за нефрологично проследяване /последно декември 2016г./.
Предписани са му медикаменти за необходимата последваща терапия, като
инсулинова терапия с медикамент „новорапид“ по схема и лантус 36 IE вечер. След
постъпването в Затвора - Пловдив липсват данни да е продължена посочената
терапия на ищеца. Установява се, че И. е бил настанен в МБАЛ „Мед лайн“ АД през
периода 15.07.19г. до 19.07.19г в отделение по Ендокринология, от 01.08.2019г.
до 04.08.2019г. в отделение по Кардиология и от 20.12.2019г. до 23.12.2019г в
отделение по Ендокринология. Така от представените епикризи с ИЗ №55143/1057 се
изяснява, че последната приложена терапевтична схема на лечение на захарен
диабет тип I e с препарата Новорапид и Лантус 40Е. С оглед здравословното му състояние е била
сменена медикаментозната терапия с инсулин Фиапс, инсулин Тужео 60, Тиогама
вечер. Изписан с подобрено общо състояние. Епикриза на ИЗ с №55616 на отделение
по кардиология при МБАЛ „Мед Лайн Клиник“ АД сочи, че е постъпил по спешност
след хипертонична криза, като е започната незабавна терапия и е
дехоспитализиран с подобрено общо състояние. Диагностициран е с остра левокамерна
недостатъчност III клас, исхемична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия,
ляв преден хемиблок, предсъдно мъждене в интервал. Епикриза на ИЗ №59312 от
отделение по Ендокринология на МБАЛ „Мед
Лайн Клиник“АД за престоя в периода 19.12.2019г. -23.12.2019г., сочи че е
провеждана терапия с инсулин Фиапс-22+22+22Е и Лантус 40Е. Диагностициран е
единичен възел на щитовидната жлеза. След приложено медикаментозно лечение е
изписан в подобрено общо състояние и препоръчана терапия за дома: Инсулин Фиапс
22Е+22Е+22Е, инсулин Тужео 60 Е вечер, Тиогамма 600 млг, престариум Ко 5мг,
Бизогамма 5мг, Ко-Розвера 10 мг,Липантил супра 160 мг. Дадени са препоръки за
наблюдение от ендокринолог, кардиолог, нефролог и невролог. Приложени са
протоколи за предписваните лекарства на ищеца, както и заключение на експертиза
на ЦУ на НЕЛК.
Заключението
на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р Балтов, сочи
че при всяка промяна в здравословното състояние на лишения от свобода му е била
предоставяне и съответната на това медицинска помощ от Затвора Пловдив, както и
нужното прекъсване на наказанието му, за да може да пролежи в болнично
заведение за проследяване на състоянието му. Същевременно, с оглед на
установеното му заболяване - захарен диабет тип I, при Н.И. са се развили в
начална фаза признаците на възможните усложнения от него, а именно диабетна
нефропатия, диабетна ретинопатия, диабетна полиневропатия, които се проявяват в
процеса на развитие на заболяването независимо от техния контрол. Изяснява се,
че всички необходими за здравословното му състояние медикаменти са му били
изписвани при престоя му в пенициарното заведение, извършвани са му
необходимите за състоянието му контролни прегледи и е получавал всички необходими
допълнителни медицински консултации.
9. Показанията на разпитания по
делото свидетел - М.Ш.М., оспорват така изяснените обстоятелства за полаганите
спрямо ищеца медицински грижи. Същият твърди, че лекарствата, които са му били
необходими са му изписвани от лекар от затворническата администрация, а той ги
е закупувал с лични средства. Сочи, че са налице лоши хигиенни условия в
спалните помещения, в които е пребивавал заедно с ищеца, като с оглед
настанените в нея лица личната площ на всеки лишен от свобода е била под 4 кв.
м.. Хигиената е била поддържана съобразно график за разпределение за всеки
лишен от свобода, но цялостното общо състояние на помещения като цяло е
неподходящо за постоянно пребиваване в тях. Същият сочи, че с оглед конкретните
заболяване на ищеца, на него не му е бил осигурен достъп до подходяща диета,
което е довело до влошаване на здравето му. Дава становище, че цялостните
условия на живот в Затвора – гр.Пловдив не отговарят на стандартите за човешко
достойнство.
10. При тази фактическа обстановка, административният
съд намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, тъй като
при престоя на ищеца в Затвора гр. Пловдив е бил настанен в спални помещения, в които жизненото
му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които следва да са в размер минимум 4
кв.м. Това обстоятелство съобразно константната съдебна практика било ценено
като самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС и поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ. Съдът
приел за основателни и оплакванията на ищеца, че предоставяната му храна в
затвора не е била качествена, поради което
приел и претендираните за това неимуществени вреди за доказани.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът
определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД като приел, че обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
14.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през който е
търпял неприемливите условия в затвора в гр.Пловдив.
IV. От правна
страна.
11. По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл.
52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел. При това
положение обоснован се явява в случая изводът, че лишеният от свобода през
целия период в Затвора Пловдив е живеел в условията на пренаселеност. Този
факт, сам по себе си е достатъчен за да се приеме за безспорно, че ответникът,
чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
извършвайки своите елементарни нужди. В случая не се касае за необходимост от
жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание
поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек
предполага. Този извод
се подкрепя и в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
отразена в решенията по делата „Йорданов и Джелебов срещу България“, жалби №
31820/18 и 31826/18; „Иванов и други
срещу България“, жалби № № 2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19,
17773/19 и 21744/19.
Доказани се явяват и твърденията на лишения от свобода,
че по време на престоя му в Затвора Пловдив не му е предоставяна качествена
храна съобразно установеното му заболяване. В тази насока, съдът
законосъобразно е приложил презумпцията по чл.284 ал.5 вр. ал.1 ЗИНЗС като е
приел, че при липсата на ангажирани от ответника доказателства в обратната насока, настъпването
на неимуществени вреди от завяното неблагоприятно третиране се предполага до доказване на противното.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на
установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на
затворническата администрация не водят до неоснователност на предявения иск,
при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е преценил естеството и характерът на
причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните
факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. В
случая правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които пребивава в Затвора - Пловдив. Правилно и
законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" София за сума в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за
периодите от 26.07.2017г. до 15.07.2019г., от 20.07.2019г. до 22.07.2019г., от
06.08.2019г. до 12.08.2019г., от 27.08.2019г. до 30.09.2019г., от 04.10.2019г.
до 13.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
14.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сторените
по делото съдебни разноски. Определеният размер на обезщетението не превишава и приетата в практиката
на ЕСПЧ справедлива база между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia,
жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs
Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).
Изложеното
до тук налага да се приеме, че в обжалваната част решението на
първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на
касационната жалба.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за
присъждане на разноски се явява основателна. Разноските се претендират в
хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което основание в
случая е налице. В тази връзка по реда на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78
ал.1 ГПК и чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ответника
възлиза на 370 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1939 от 29.10.2020 г.,
постановено по адм. д. № 146 по описа на съда за 2020 г. на Административен съд
– Пловдив, XXVIII – ми с., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да
заплати на Н.А.И., ЕГН**********,***, с постоянен адрес ***, сумата от 2000.00
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
за периодите от 26.07.2017г. до 15.07.2019г., от 20.07.2019г. до 22.07.2019г.,
от 06.08.2019г. до 12.08.2019г., от 27.08.2019г. до 30.09.2019г., от
04.10.2019г. до 13.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 14.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както
и да заплати сторените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” *** да
заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер, сумата от 370 /триста и
седемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.