Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260485 / 23.11.2020г. 23.11.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и шести октомври Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04177 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Р.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 514,78лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 14.02.2010г.- 24.11.2011г., сумата от 44,90лв., представляваща лихва за забава за периода 15.04.2010г.- 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00лв. за направените разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.03.2013г. по ч.г.д.№7089/2012г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б..
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът оспорва, че процесното изпълнително дело е прекратено по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
В съдебно заседание на ПРС от 26.10.2020г. ищецът е направил отказ от исковете, с които се иска да бъде признато, че не дължи на ответника сумата от 44,90лв., представляваща лихва за забава за периода 15.04.2010г.- 31.12.2011г., и сумата от 25,00лв. за направените разноски, като производството по делото е прекратено в тази му част с влязло в сила определение.
В останалата му част производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр.д.№ 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си.
Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 22.03.2013г. по ч.г.д.№7089/2012г. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 514,78лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 14.02.2010г.- 24.11.2011г., сумата от 44,90лв., представляваща лихва за забава за периода 15.04.2010г.- 31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00лв. за направените разноски. По молба от ответното дружество от 30.04.2013г. и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение. По изпълнителното дело са правени различни справки, като последното изпълнително действие е от 30.05.2013г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника.
С вносна бележка от 17.09.2013г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 257,92лв., която е и единствената събрана сума по изпълнителното дело. Със същата сума са погасени сумата от 44,90лв., представляваща лихва за забава за периода 15.04.2010г.- 31.12.2011г. и сумата от 25,00лв. за направените разноски, които са присъдени по изпълнителния лист и за които производството по настоящето дело е прекратено. С остатъка от сумата са погасени такси и разноски в полза на ЧСИ, както и част от дължимата законна лихва върху главницата.
С разрешението по т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /чл. 330, ал.1, б.„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че изп.д.№***на ЧСИ С.Б. е прекратено по право на основание чл. 433
ал.1 т.8 ГПК на 30.05.2015г.
Към
този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС,
съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство.
Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в
частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г.
по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на
ВКС).
Поради това и от 30.05.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 30.05.2018г.
Съдът намира, че процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност по следните съображения: съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната главница, тъй като същата е погасена по давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 574,00лв., от които сумата от 50лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 500,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да присъди на ищеца сумата от 300,00лв. за направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С.Р.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, чрез адв. П., срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 514,78лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 14.02.2010г.- 24.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.03.2013г. по ч.г.д.№7089/2012г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, да заплати на С.Р.С., с ЕГН:********** и адрес:г*** 2, чрез адв. П., сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане на препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: