Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41 / 15.01.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 2987
по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са на 07.10.2019
г. от В.И.Д. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ –
Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от
директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове с правни основания
чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че през периода 01.01.2017 г. - 07.10.2019 г. е полагал труд като мл.
инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона
за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им
правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З,
ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които -
при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В
следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче
не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2
от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
през исковия период.
За периода 01.01.2017 г. - 07.10.2019 г.
ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 9 или
10 такива смени месечно. Той положил общо 2832 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 3 236 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 404 часа, които
работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде допълнително
заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно
възнаграждение - около 660 лв. през и 2017 г., 800 лв. през 2018 г., завишено с
10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че
извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се
намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен
размер 2 424 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г.
ищецът положил 584 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 667 часа или 83 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 498 лв.
За периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. – 1
328 часа нощен труд, 1 517 часа приравнени и нови 189 часа извънреден труд,
като задължението на ответника било в размер на 1 134 лв.
За периода 01.01.2019 г. - 07.10.2019 г.
положените часове нощен труд били 920 часа, които приравнени към дневния такъв
били 1 051 часа или нови 131 часа извънреден труд, за които ответникът дължал
възнаграждение в размер на 786 лв.
Или за целия исков период ищецът положил общо
2 832 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 3 236
часа или 404 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му дължал
допълнително възнаграждение в размер на 2 424 лв.
Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца
върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми, а именно в общ
размер на 242,87 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на
държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен
период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния
тримесечен период, или както следва:
- За периода м.01 - м.03.2017 г. - на
30.04.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда
от 30,69 лв.
- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на 30.07.2017
г. с дължима лихва от 27,55 лв.
- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на
30.10.2017 г. с дължима лихва от 24,38 лв.
- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на
30.01.2018 г. с дължима лихва от 21,22 лв.
- За периода м.01 - м.03.2018 г. - на
30.04.2018 г. с дължима лихва от 41,34 лв.
- За периода м.04 - м.06.2018 г. - на
30.07.2018 г. с дължима лихва от 34,19 лв.
- За периода м.07 – м.09.2018 г. – на
30.10.2018 г. с дължима лихва от 26,96 лв.
- За периода м.10 – м.12.2018 г. – на
30.01.2019 г. с дължима лихва от 19,73 лв.
- За периода м.01 – м.03.2019 г. – на
30.04.2019 г. с дължима лихва от 11,72 лв.
- За периода м.04 – м.06.2019 г. – на
30.07.2019 г. с дължима лихва от 5,09 лв.
Общият размер на дължимата сума по
предявения акцесорен иск била в размер на 242,87 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.04.2017 г. до
датата на подаване на иска в съда.
Предвид изложеното,
в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно
заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати за главница сумата от 2 902,97 лв. за периода 01.01.2017 г. – 07.10.2019 г. и за
обезщетение за забава сумата от 282,58 лв. за периода от 30.04.2017 г. до
датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от
пълномощник – адвокат на ищеца.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Преди всичко оспорва, ищецът да е бил държавен
служител, по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ –
Хасково, през целия исков период. Възразява, че за периода 01.01.-03.07.2017 г.
ищецът бил със статут на стажант, командирован за първоначално професионално
обучение в „Центъра за специализация и професионална подготовка – Пазарджик“
при АМВР, след което бил назначен на длъжността „полицай“ в РУ – Хасково, а от
01.10.2019 г. заемал длъжността „мл.разузнавач“ при ОДМВР-Хасково, която
длъжност не предвиждала работа на смени. Неоснователни били твърденията на
ищеца за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил
ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период
ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове,
регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения
извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи
или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му
извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на чл.154
от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд,
ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до
натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали –
чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи
заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение
намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за
експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да
постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни
служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд
от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил
недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана
цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания
извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна
лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било
неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид
изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,
като иска отхвърлянето им изцяло. Това си искане той поддържа в открито съдебно
заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието
писмена защита, като прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е коментирало и
представените по делото от ответника писмени доказателства. По силата на трудов
договор № 2723-2048/28.10.2016 г., сключен на 01.11.2016 г. между страните по
КТ, ищецът бил назначен на длъжността „сътрудник охрана“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Димитровград при ОДМВР
– Хасково. С последвала заповед № 272з-2313/28.11.2016 г. на директора на ОД на
МВР- Хасково, той бил назначен като държавен служител – стажант, спечелил
конкурс за назначаване на длъжността „полицай – старши полицай“, като е подписал
акт за встъпване в длъжност от 01.12.2016 г. Със заповед №
8121к-4904/02.12.2016 г. на главния секретар на МВР, ищецът бил изпратен на
курс за първоначално професионално обучение в ЦСПП-Пазарджик при АМВР, за
времето от 05.12.2016 г. до 09.06.2017 г. Качеството си на държавен служител,
по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, той придобил със заповед № 272з - 1391/30.06.2017
г. на директора на ОД на МВР- Хасково, с която бил назначен на длъжността
„полицай“ в РУ-Хасково, като встъпил в длъжност на 03.07.2017 г. с акт за това.
От 01.10.2019 г. и до момента, ищецът заемал длъжността „мл.разузнавач“ при ответника,
РУ-Хасково. Предвид изложеното, вещото лице е констатирало, че за процесния
период 01.01.2017 г. - 07.10.2019 г. ищецът е полагал нощен труд единствено във
времето от 03.07.2017 г. до 01.10.2019 г. В това време той положил общо 354
броя нощни смени с 2 832 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143, възлизал на 3 236,98 часа дневен
труд, или с разлика от 404,98 часа, представляваща положен от ищеца извънреден
труд, отчетен на тримесечия. Този извънреден труд не бил заплатен на ищеца и за
него се следвало възнаграждение в брутен размер от 2 902,97 лв. и нетен
размер от 2 612,67 лв. Този труд бил заплатен на ищеца като нощен по 0,25
лв. на час. Вещото лице сочи, че обезщетение за забава се дължало от момента,
когато сумите са станали изискуеми, т.е. от първо число на месеца, следващ
отчетното тримесечие. То изчислява дължимото обезщетение за забава върху
нетното възнаграждение за период 01.10.2017 г. – 07.10.2019 г., с натрупване,
възлизащо на сумата от 254,33 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице се
установяват длъжностите, които ищецът е изпълнявал при ответника. Считано от
01.12.2016 г. той е назначен като държавен служител – стажант, спечелил конкурс
за назначаване на длъжността „полицай – старши полицай“, като за времето от
05.12.2016 г. до 09.06.2017 г. е изпратен на курс за първоначално професионално
обучение в ЦСПП-Пазарджик при АМВР. Считано от 03.07.2017 г. до 01.10.2019 г.
той е изпълнявал длъжността „полицай“ в РУ-Хасково, а след това и до момента - длъжността
„мл.разузнавач“. Предвид изложеното, вещото лице е констатирало, че за
процесния период 01.01.2017 г. - 07.10.2019 г. ищецът е полагал нощен труд
единствено във времето от 03.07.2017 г. до 01.10.2019 г. - общо 354 броя нощни
смени с 2 832 часа нощен труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд
следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки
го по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв. След съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая
нормативна уредба, съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като
в чл.178 ал.1 т.3 от същия е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
предхождана от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло ищцовия анализ на така приложимата към случая уредба. Текстовете
на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана третата - Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в
уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9 ал.2 от цитираната наредба се предвижда, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените
съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за частично основателна,
поради което следва да бъде частично уважена. За периода 03.07.2017 г. -
01.10.2019 г. ищецът е отработил общо 2 832 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1,143, възлиза на 3 236,98 часа дневен труд, или с разлика от
404,98 часа, представляваща положен от ищеца извънреден труд, отчетен на
тримесечия. Този извънреден труд не му е бил заплатен и за него се следва
възнаграждение в брутен размер от 2 902,97 лв. и нетен размер от 2 612,67 лв. В този брутен размер предявеният главен иск следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен период 01.01.2017 г. - 07.10.2019 г., като неоснователен
следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава, следва да се
приеме, че падежът за изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден
труд е настъпил на първо
число на месеца, следващ месеца на отчетното 3-месечие. Така за процесната главница, но в нетен размер от 2612,67 лв., отнасяща се за
периода 03.07.2017 г. - 01.10.2019 г., се дължи обезщетение за забава, считано
от 01.11.2017 г. до 07.10.2019
г. /датата на предявяване на иска/, вкл., с натрупване. За
този период и върху посочената главница акцесорният иск се явява основателен. По делото обаче не се събраха достътъчно доказателства за
неговия размер, доколкото вещото лице е правило изчисления за различен период.
Ето защо и на основание чл.162 от ГПК, съдът определи размера на този иск по
своя преценка и с помощта на www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, както и предвид данните по втората таблица на л.36 от делото, в заключението
на вещото лице. По този начин, съдът достига до дължимо върху нетния размер на
главницата обезщетение за забава, считано от 01.11.2017 г. до 07.10.2019 г., с
натрупване, в общ размер от 233,94 лв.; разпределено по 3-месечни
периоди, както следва:
- за главница от 200,84 лв., считано от 01.11.2017 г. –
обезщетение от 39,39 лв.;
- за главница от 247,36 лв., считано от 01.02.2018 г. –
обезщетение от 42,19 лв.;
- за главница от 307,77 лв., считано от 01.05.2018 г. –
обезщетение от 44,88 лв.;
- за главница от 346,62 лв., считано от 01.08.2018 г. –
обезщетение от 41,69 лв.;
- за главница от 249,42 лв., считано от 01.11.2018 г. –
обезщетение от 23,63 лв.;
- за главница от 315,44 лв., считано от 01.02.2019 г. –
обезщетение от 21,82 лв.;
- за главница от 311,66 лв., считано от 01.05.2019 г. –
обезщетение от 13,85 лв.;
- за главница от 343,63 лв., считано от 01.08.2019 г. –
обезщетение от 6,49 лв. и
- за главница от 289,93 лв., считано от 01.11.2019 г. –
обезщетение от 0 лв.
До този размер от 233,94 лв. и за периода 01.11.2017 г. -
07.10.2019
г. акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до
пълния му предявен размер от 282,58 лв., считано от 30.04.2017 г., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата, следваща предявяването на иска и крайната дата на
обезщетението за забава, а именно – от 08.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Неоснователно
е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /л.4/, ищецът и адвокатът му са договорили
възнаграждение в размер на 420 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която и според
уважената част от иска, по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, уговореното и
изплатено възнаграждение от 420 лв. не е прекомерно, а е под минимално
предвидения за това размер. Според уважения размер на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 413,59 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 166,12 лв. /116,12 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв.,
изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така
също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар А.Ц.Г.; ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Д. с ЕГН ********** *** 902,97 лв., представляваща брутен
размер на дължимото му допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен
в периода 03.07.2017 г. - 01.10.2019 г., в резултат на преизчисляването на
нощния му труд към дневен; ведно
със законната лихва от 08.10.2019 г.
до окончателното изплащане; както и сумата от 233,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
01.11.2017 г. - 07.10.2019 г., изчислено върху нетния размер на главницата от 2 612,67 лв.;
както и 413,59 лв.
за деловодни разноски; като главния иск за разликата до пълния му предявен период
01.01.2017 г. - 07.10.2019 г., и акцесорния иск за разликата до пълния му
предявен размер от 282,58 лв., считано от 30.04.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Хасково – сумите от 166,12 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице;
а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
им – и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.