О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Бургас, 08.08.2022 г.
Бургаският
административен съд, XX-ти състав, в закрито заседание на осми август две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
след като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1038 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.129 от ГПК.
Административното
дело е образувано по искова молба от И.Н.Р. с адрес: ***, против Република
България, представлявано от Министъра на финансите, на основание чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС, във връзка с нарушение на чл. 6, чл.
10 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка
с чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г.,
чл. 38, чл. 41, т. 1 и чл. 42, и чл. 47 от ХОПЕС, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразното Определение № 9526/21.09.2021 г. по
адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено Определение №
1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Бургаски административен съд.
Съдът,
след като на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК извърши проверка на редовността на
исковата молба, установи, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 и чл. 128, т. 2 от ГПК.
С
оглед на това и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, с разпореждане
2458/23.06.2022 г. на Р. са дадени следните указания за отстраняване на
констатираните в исковата молба нередовности:
1.Да
уточни вида на претърпените от него вреди – имуществени или неимуществени,
като определи техния размер поотделно,
настъпили от незаконосъобразните, според него, съдебни актове - Определение №
9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ и потвърденото с
него Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на БАС. Да
посочи механизма на причиняване на вредите и наличието на причинната връзка
между тях и твърдяното нарушение на цитираните от него разпоредби от посочените
нормативни актове.
2.На
основание чл. 205 от АПК указва на Р.,
че следва да предяви иска си срещу Върховния административен съд /ВАС на РБ/ и
Административен съд – Бургас, който е постановил първоначалното определение,
което е оставено в сила от ВАС. Да заяви изрично, дали поддържа иска срещу посочения
от него ответник РБ, представлявана от министъра на финансите.
3.Да
формулира петитум – искане за присъждане на обезщетение с точно определен
размер, за причинени имуществени, респ. неимуществени вреди от конкретно
посочени съдебни актове, както и периодите на настъпването им.
4.Да
заплати по сметка на Административен съд гр. Бургас държавна такса в размер на
10 лева и да представи като доказателство по делото съответния платежен
документ за това.
5.Да
посочи доказателствата които иска да бъдат събрани и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с
които разполага и да представи преписи от исковата молба и приложенията към
нея, според броя на ответниците.
Съдът
констатира, че по делото е постъпило заявление с вх. № 6497/06.07.2022 г., с
което ищецът Р. е изпълнил частично дадените му съда указания. Не са отстранени
в цялост следните нередовности:
Ищецът
не е посочил конкретната сума, която претендира за причинените му имуществени
вреди, респ. от какво точно са произлезли. По отношение на претендираните
неимуществени вреди е посочена сумата от 10 000,00 лева, без да е ясно дали
същата е обща за всички съдебни актове или за всеки един поотделно – „…сумарно за 4 акта на ВАС, така
й поотделно за всеки в размер на 10 000,00 лева…“
Освен
това ищецът не е изпълнил указанието на съда да предяви исковата молба и срещу
Административен съд – Бургас, на основание чл. 205 от АПК, въпреки, че в своето
заявление изрично е посочил, че причинената му вреда е във „… връзка с актове
на АС Б-с и ВАС гр. София…“. Съобразно установената съдебна практика подобни
искове се предявяват и срещу административния съд, постановил потвърдения от
ВАС акт, тъй като са юридически лица, съгласно чл. 65 от Закона за съдебната
власт.
С оглед на това и в изпълнение на разпоредбата
на чл. 129, ал. 2 от ГПК, на ищеца повторно е указано, в 7-дневен срок от
съобщаването, да отстрани посочените нередовности:
С писмено уточнение вх. №
6953/18.07.2022 г. по описа на съда /заведено в деловодството в периода на
ползване на платен годишен отпуск от съдия – докладчика/, подадено чрез адм.
орган с рег. № 2598/14.07.2022 г., жалбоподателят е посочил, че исковата молба
следва да се счита подадена единствено срещу ВАС и че размерът на
претендираното обезщетение е 10 000 лева ведно със законната лихва и лихва
за забава 10%. С първоначалната искова молба е направил искане да бъде
освободен от заплащане на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ,
Представил е декларация за семейно и имуществено състояние.
Предвид декларираните обстоятелства от И.Р. и
обстоятелството, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода „Доживотен
затвор без право на замяна“ в Затвора гр. Бургас, съдът намира, че същият
отговаря на изискванията за освобождаване от държавна такса, съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като няма достатъчно доходи и
спестявания и не притежава лично движимо или недвижимо имущество на значителна
стойност, което може да бъде източник на допълнителни такива.
По отношение на искането
на жалбоподателя да му бъде предоставена безплатна правна помощ за процесуално
представителство, съдът след съвкупна преценка на доводите му и на събраните по
делото доказателства, го намира за основателно поради следното:
Съгласно чл. 23 от Закона
за правната помощ /ЗПП/ безплатна правна помощ за процесуално представителство
по чл. 21, т. 3 от с.з., се предоставя: 1./ случаите, при които по силата на
закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство и 2./ случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната
по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства
за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това.
В конкретния случай не е налице
първата хипотеза, доколкото не е предвидено задължително адвокатско
представителство в производството по оспорване на административни актове по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Същевременно от анализа
на съдържанието на исковата молба и материалите поделото следва изводът, че ищецът
отговаря на условието да не разполага със средства за заплащане на адвокат. По
отношение на него е налице и третата кумулативна предпоставка за предоставяне
на правна помощ, а именно – „интересите на правосъдието да изискват това“. За
да достигне до този извод, съдът съобрази предмета на иска и невъзможността на Р.
да осъществи ефективно правото си на защита, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 83, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя И.Н.Р., от
заплащане на държавни такси по адм. д. №
251/2022 г. на Административен съд Бургас, до приключването му с влязъл в сила
съдебен акт.
ПРЕДОСТАВЯ на И.Н.Р.
правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП - процесуално представителство по адм. дело №
1038/2022 год. по описа на Административен съд гр. Бургас.
Препис от определените да се изпрати
на ищеца и председателя на Адвокатска колегия гр. Бургас за определя на
адвокат, като следва да се има предвид желанието на ищеца да бъде представляван
от адв. Красимира Астакова – АК гр. Бургас.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: