№ 2575
гр. София, 05.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500788 по описа за 2021 година
Делото е приключило с решение от 23.07.2021 г. В срока за неговото обжалване
са постъпили молби за изменението му в частта за разноските както от особения
представител на жалбоподателите – ответници в първоинстанционното производство,
адв. Л. Ц., така и от въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство,
съдържащи идентично искане, а именно: да бъдат осъдени ищците за заплатят
възнаграждение за особения представител на ответниците за въззивното производство
вместо на него, по сметка на съда.
Доколкото искането на насрещните страни е идентично, настоящият състав
намира, че не следва да се разменят книжа във връзка с него.
Софийският апелативен съд, като разгледа делото и исканията на страните,
намира следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответниците в
първоинстанционното производство, представлявани от особен представител, назначен
от първоинстанционния съд по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Л. Ц.. Същата е
поискала с молба от 14.06.2021 г. въззивният съд да й определи възнаграждение за
въззивната инстанция, каквото е определено с определение от 17.06.2021 г., като
ищците-въззиваеми са задължени да го внесат като депозит по сметка на САС. В
дадения им срок те не са сторили това, като са заявили в проведеното открито съдебно
заседание, че не желаят да го внесат. С решението по делото настоящият състав е
осъдил ищците въззиваеми да заплатят на адв. Л. Ц. възнаграждение в размер на 448
лева.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено своевременно и от легитимирани
страни, като наличието на списък по чл.80 ГПК в случая е ирелевантно, тъй като се
1
касае до възнаграждението на особен представител.
Разгледано по същество искането е неоснователно, предвид следното:
Назначеният по реда на чл. 46 ал. 7 ГПК особен представител е участник в
процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а
правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по
пълномощие. Представителна власт възниква по силата на съдебен акт - определение,
заместващ упълномощителната сделка. Съгласно чл. 46 ал. 7 ГПК на особения
представител се следва възнаграждение, определено от съда и същото е за сметка на
ищеца. Когато същото е определено своевременно в началото на процеса, същото се
внася предварително от ищеца по сметка на съда, а след приключване на делото в
съответната инстанция възнаграждението се заплаща от съда на особения
представител. Ето защо в този случай е оправдано да бъде внесен депозит от ищеца по
сметка на съда, от който след решаване на делото да бъде изплатено възнаграждение на
особения представител.
Когато обаче ищецът не е внесъл своевременно депозит за разноски за особен
представител, той остава задължен за тях, предвид нормата на чл. 77 ГПК и доколкото
същите винаги са за сметка на ищеца, като се дължат на особения представител
независимо какъв е изхода от спора, няма пречка ищецът да бъде осъден да ги заплати
директно на особения представител. Друг е въпросът, че ако ищецът е внесъл разноски
своевременно, при благоприятен за него изход от спора той би могъл да ги претендира
от насрещната страна по правилата на чл. 78 ГПК.
Настоящият състав не споделя изводите на представеното от страните
определение № 39/18.01.2021 г. по ч.т.д. № 44/2020 г. на ВКС, II т.о., според което, ако
ищецът е останал задължен за разноските за особен представител следва да бъде
осъден да ги плати само по сметка на съда. На настоящия състав е известна
многобройна практика на ВКС в която ищецът се осъжда да заплати дължимото се на
особен представител възнаграждение директно на него, която споделя, като намира, че
освен законосъобразна, същата е и целесъобразна, доколкото дава възможност на
особения представител бързо да събере възнаграждението си посредством издаден в
негова полза изпълнителен лист, а не да чака държавата първо да събере вземането си,
което става по много по-труден и бавен път. В посочения смисъл въпросът е разрешен
например от ВКС в определение № 882/13.12.2011 г. по ч.т.д. № 795/2011 г. на I т.о.,
определение № 12/08.01.2017 г. по ч.т.д. № 2016/2017 г. на II т.о., определение №
193/01.10.2019 г. по ч.т.д. № 2079/2018 г. на I т.о., определение № 180/01.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 4173/2019 г. на III г.о. и др.
Горното обосновава неоснователност на искането за изменение на решението в
частта за разноските и същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. Ц. – особен представител на
жалбоподателите и идентичното искане на въззиваемите Д.Я. и И.Я. за изменение на
решението в частта за разноските, чрез осъждане на ищците да заплатят
възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция, по сметка на
САС.
2
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3